• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 21:54:43

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9364
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 31
Total: 31

Истинското лице на исляма

Started by Hatshepsut, 21 October 2018, 15:05:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Целта на настоящата тема е да представи истинското лице на исляма, като ислямът ще се разглежда не от богословска гледна точка, а като политическа доктрина.

Истинското лице на исляма


Ислямът не е религия, нито култ, ислямът е 100%  цялостна система. Той има политически, икономически, социални и военни компоненти. Религията е капакът над всички компоненти. Ислямизирането започва, когато в една държава се достигне до определен процент на мюсюлманите в населението. Тогава започват кампании за религиозни привилегии.

Когато обществата, които са политически коректни, толерантни и с културно многообразие, решат да приемат мюсюлманските искания за религиозните им права, някои от другите компоненти, които също са част от Исляма, но не са религиозни, проникнат в някои аспекти на общественият живот.

Ето как става това:

Докато мюсюлманското население в дадена държава е около 2%  за пред местното население ще изглежда като едно миролюбив малцинство, но в никакъв случай като заплаха за останалите граждани.


Такъв е случаят:
САЩ : 0.6% мюсюлмани
Австралия : 1.5% мюсюлмани
Канада : 1,9% мюсюлмани
Китай: 1,8% мюсюлмани
Италия : 1,5% мюсюлмани
Норвегия : 1,8% мюсюлмани



Когато мюсюлманското население започне да варира между 2 % и 5% , мюсюлманите започват да проповядват Исляма между други етнически малцинства и недоволните групи в дадената държава. Често влизат в тесни връзки със престъпни групировки и улични банди.


Това се случва в :
Дания : 2,0% мюсюлмани
Германия : 3,7% мюсюлмани
Великобритания : 2,7% мюсюлмани
Испания : 4,0% мюсюлмани
Тайланд : 4,6% мюсюлмани



Когато мюсюлманското население мине границата на 5%, то започва да упражнява едно прекомерно влияние като процент от населението, което представляват. Така например, настояват за въвеждането на халал-храна (чисти храни според ислямските стандарти), като по този начин си гарантират, работни места в сектора на хранително-вкусовата промишленост запазен само за мюсюлманите. Започват да упражняват натиск върху супермаркетните вериги за показване халал-храна на техните рафтове - заедно със заплахи за неизпълнение на тези изисквания.

Това се случва в :
Франция : 8,0% мюсюлмани
Филипините : 5,0% мюсюлмани
Швеция : 5,0% мюсюлмани
Швейцария: 4,3% мюсюлмани
Холандия : 5,5% мюсюлмани
Тринидад и Тобаго : 5,8% мюсюлмани

Когато се стигне до този момент, с помощта на някои ислямски държави, ислямските малцинства започват да упражняват натиск върху правителствата за правото да се самоуправляват (в рамките на техните гет )  съгласно Шериата-Ислямския закон. Крайната цел на ислямистите е да установят Шериата в световен мащаб.



Когато мюсюлманите стигнат до 10% от населението, те започват да увеличават беззаконието като начин, чрез който показват недоволството си от условията на живот в дадената страната. В Париж видяхме бунтове, запалиха автомобили и мебели. В такава ситуация, действията на всеки немюсюлманин, каквито и да са тези действия - са винаги обида за Исляма и водят до бунтове и заплахи.  Както се случи в Амстердам, след като опозицията показа карикатурите на Мохамед и филми за Исляма. Това напрежение се наблюдава ежедневно, особено в мюсюлманските части на:

Гвиана : мюсюлмани 10.0%
Индия: мюсюлмани 13.4%
Израел : 16.0% от мюсюлманите
Кения: мюсюлмани 10.0%
Русия : 15,0% от мюсюлманите

Когато мюсюлманското население достигане до 20%, народът на дадената държава може да очаква масови безредици и бунтове, от които настръхва косата. Формиране на  джихадистите в обучени военни отряди, спорадични убийства и опожаряване на църковни светини.

Етиопия: мюсюлмани 32.8%



Когато мюсюлманското население стигне до 40%  в една християнска държава, това което следва са масови кланета, хронични терористични атаки и продължителни военни акции, като например:

Босна : мюсюлмани 40.0%
Чад : мюсюлмани 53,1%
Ливан : мюсюлмани 59,7%



Държави, в които мюсюлманското население стигне до 60%,  в тях остатъка от населението е подложено на неограничено преследване. Невярващите от всички други религии (включително неправославни мюсюлмани) са преследвани. Започва спорадично етническо прочистване (геноцид), използване на Шериата като оръжие, както и създаването на Ждизя - специален  данък само за неверниците, както се случва в:

Албания : 70.0%  мюсюлмани
Малайзия : 60,4%  мюсюлмани
Катар : 77,5%  мюсюлмани
Судан: мюсюлмани 70.0%



Когато мюсюлманите в една държава стигнат до 80%,  може да се очаква сплашване и насилие от Джихад върху неислямските жители, някаква форма на етническо прочистване от страна на държавата  и дори геноцид, тъй като тези страни изгонват малкото неверници, които са останали на територията им. Те преследват  главната цел, която е -100% мюсюлмани, като това вече се случва в :

Бангладеш : 83,0%  мюсюлмани
Египет : мюсюлмани 90.0%
Газа : мюсюлмани 98,7%
Индонезия : 86,1%  мюсюлмани
Иран : 98,0%  мюсюлмани
Ирак : 97,0%  мюсюлмани
Йордания : 92,0%  мюсюлмани
Мароко : 98,7%  мюсюлмани
Пакистан : мюсюлмани 97.0%
Палестина: 99,0% мюсюлмани
Сирия : 90.0% мюсюлмани
Таджикистан : мюсюлмани 90.0%
Турция : 99,8%  мюсюлмани
Обединени Арабски Емирстваа : 96,0% от мюсюлмани



Достигането на 100% мюсюлманско население довежда до мир: "Dar - ES- Salaam" (Раят на ислямският мир).

Ето тук се допуска съществуването на мир, защото всички жители са мюсюлмани. Ислямските Медресета са единствените училища и Корана е единствената наука. Това се случва в:

Афганистан : 100% мюсюлмани
Саудитска: Арабия 100% мюсюлмани
Сомалия: 100% мюсюлмани
Йемен: 100% мюсюлмани

За съжаление, мирът никога не се постига, тъй като в тези 100% мюсюлмански общества, онези техни членове, които са по-радикални бълват омраза и започват да убиват други мюсюлмани,  които са по-малко радикални, като за оправдание си измислят най-различни причини .

"Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците "
Леон Юрис



Важно е да се знае, че в някои страни с доста под 100% мюсюлманско население, като например Франция, мюсюлманското малцинство живее в гета, в които мюсюлманите представляват 100%. В тях те живеят по законите на Шариата. Полицията не се осмелява да влиза в тези гета. Не съществуват съдилища, децата не ходят на училища.

Мюсюлманите не се интегрират в обществото. Децата посещават само Медресета (мюсюлмански училища), където учат само Корана. Всякакви контакти с невярващите се водят като престъпление, наказуемо със смърт. За това, в някои сфери от живота на някои народи, мюсюлманските имами и екстремисти упражняват повече власт на национално ниво, отколкото такава власт може да се наложи над отделните членове на обществото, които не са мюсюлмани.

Хиляда и петстотин милиона мюсюлмани сега представляват 22% от населението на света. Но раждаемостта при тях далеч надхвърля тази при християни, хиндуисти, будисти, евреи, както и всички други вярващи. Мюсюлманите ще надхвърлят 50% от населението на света до края на този век. Това е бъдещето, което очаква света, освен ако не се осъзнаем и ги оставим да си живеят само помежду тях си в техните страни, за да се радват на своята "култура". Не са допринесли нищо за човечеството през последните 100 години и не виждам никаква причина да го направят и по-нататък.

https://blogzaserioznihora.blogspot.com/2013/11/blog-post_8.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.



Жена в Саудитска Арабия е била убита от баща си, след като я видял да чати с мъж в социалната мрежа Facebook, съобщава tech.co.uk.

Разгневеният родител първо пребил дъщеря си, след което я застрелял.

Това е поредната жертва на борбата между традициите и технологиите в Персийския залив.

"Facebook е врата към похотта и младите мъже и жени харчат повече пари, за да са в нея от своите мобилни телефони или интернет, отколкото за храна", заяви наскоро ислямският проповедник Али ал-Малики.

Според самата социална мрежа 30 000 жители на Саудитска Арабия използват нейните услуги.
Много от жените не публикували свои снимки, за да останат анонимни, но други използвали личния си профил, за да нарушат религиозните догми.

Правителството на Саудитска Арабия отказа официален коментар по убийството на жената.

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.

8-годишна анулира брака си в съд в Йемен заради побои и изнасилвания
Николай Атанасов - 16 Април 2008
В началото на годината, Нуджуд Али била дадена насила от баща й на 30-годишен мъж

Защитата смята, че единственото спасение за Нуджуд и 6-годишната й сестра е в чужбина.




30-годишният съпруг на момичето.

8-годишната Нуджуд Али (Nujood Ali) от йеменската столица Сана сама потърсила в съда спасение от принудителния си брак с 30-годишен мъж, който редовно я бие и изнасилва, съобщава местният ежедневник Yemen Times. Нуджуд се обърнала към Западния съд в Сана на 2 април, посочвайки че съпругът й я подлага на постоянен психически и сексуален тормоз от 2 месеца. Освен срещу мъжа си, тя подала иск и срещу баща си, който я омъжил насила.

Делото на момичето не е първият подобен случай в Йемен, но за пръв път невръстната потърпевша сама се обърнала към съда с искане за развод. Въпрекиче според закона Нуджуд няма право да подава съдебен иск, тъй като е непълнолетна, съдията Мохамед Ал Кадхи (Muhammed Al-Qadhi) проявил съчувствие и разбиране към нея и издал заповед за ареста, както на съпруга, така и на баща й. По-късно обаче последният бил освободен по здравословни причини.

"Моят баща ме биеше и ми казваше, че съм длъжна да се омъжа за този човек, защото иначе ще ме изнасилят и никой закон или шейх в тази страна няма да ми помогне. Отказах, но нямаше какво да сторя срещу брака. Умолявах майка ми, баща ми и леля меи да ми помогнат да се разведа, но те ми казаха: "Нищо не можем да направим. Ако искаш, иди сама в съда". Така и направих", разказва момичето.

"Мъжът ми правеше лоши неща с мен. Опитвах се да избягам от него от стая в стая, но накрая той ме хващаше, биеше и пак правеше, това което иска. Когато исках да изляза да си играя на двора, той му удряше и ме принуждаваше да отида с него в спалнята. Това продължи 2 месеца", описва "семейното" си ежедневие Нуджуд.

С решение на съда, бракът на Нуджуд е анулиран, тъй като момичето не е достигнало пубертета. Въпреки това обаче, семейството й е задължено да изплати на съпруга й - Фаез Али Тамер (Faez Ali Thamer) компенсация в размер на $ 250, съобщава Reuters. Тъй като Нуджуд е от бедно и разбито семейство, един от присъстващите на делото изявил желание само да плати наложеното обезщетение. Съдът решил да анулира брака, вместо да постанови развод, за да не може Тамер да потърси възстановяването на съпружеските си права.

В момента Нуджуд е под попечителството на чичо си, като впоследствие ще бъде настанена в център за закрила. Чичото разказва, че след като баща й изгубил работата си като шофьор на камион за смет, той пропаднал и започнал да развива психични отклонения.

Съпругът Фаез Али остава в затвора, но не смята, че е извършил нещо нередно и отказва да се разведе с Нуджуд. "Няма да й дам развод и е мое право да я задържа при мен. Няма нужда да спя с нея, достатъчно ми е да върши домакинската работа. Никаква сила не може да ме спре. Не е въпроса, дали я обичам, аз не я обичам, въпроса е да поставя на място и нея, и чимо й, които си мислят, че могат да ме бутнат в затвора, както и на съдията, който няма никакво право да ме държи зад решетките. Как е посмяла да подаде жалба срещу мен?", завършва заплашителния си коментар Тамер.

Адвокатът Шата Мохамед Насер (Shatha Mohammed Nasser), която защитавала интересите на Нуджуд в съда, посочва, че според местните закони, момичетата или момчетата не могат да всктъпват в брак, преди да навършат 15 години. Според внесена през 1998 г. поправка, родителите могат да уреждат детските бракове още преди тази възраст, но интимна връзка между съпрузите може да има едва след 15.

"Опасявам се, че съпругът ще избегне всякакво наказание, тъй като според йеменските обичаи и закони, той не е извършил нищо лошо. Дори и да има закон, уреждащ тези отношения, никой не го спазва", коментира защитничката Насер. Тя допълва, че Нуджуд има 6-годишна сестра, която е заплашена от същата, ако не и от по-лоша съдба. Адвокатката се надява, че ще се намери начин двете деца да бъдат изведени в чужбина, където да им бъде осигурена сигурна и позитивна среда, където да израстнат нормално.

Въпреки скандалният случай, парламентът в Йемен отказа да разгледа проектозакон за забраната на брака на момчета и момичета под 18 години, разработен от 61 парламентаристи и Националният комитет на жените (Women's National Committee; WNC). Юридическата комисия на парламента обаче решила, че няма правни основания за прокарването на подобен закон, базирайки се на местните разбирания за Исляма.

Проучване на местния Център за иследвания на жените и развитието (Woman and Development Study Center), проведено през 2006 г. по поръчка на UNICEF сред 1495 семейни двойки от 3 поколения с голяма възрастова разлика, показало, че за няколко десетилетия, средната възраст за встъпването в брак все пак се е увеличила от 10,24 до 14,70 години за момичетата и от 20,97 до 21,54 години за мъжете. Средната възраст варирала в зависимост от географските райони, като например в регионите на Ходейда (Hodeidah) и Хардамоут (Hadramout) момичетата са омъжвани средно на 8-годишна възраст, а в Мукала (Mukalla) - на 10 години.

https://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=14752

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Мюсюлмански училища учат британчета на екстремизъм

В учебниците има илюстрации на екзекуции и рязане на крака и ръце

Британските власти започват разследване на твърдения, че учебната програма в мюсюлманските неделни училища подстрекава децата към насилие, нетърпимост към християните и екстремизъм. Въпросните училища са финансирани от саудитското правителство, съобщи ДПА. Репортер под прикритие на телевизионното предаване за разследваща журналистика на Би Би Си "Панорама" установил, че учебниците, използвани в тези училища, защитават екзекуцията като наказание за содомия и учат младежите, че наказанието за кражба е отрязване на ръце и крака. Представител на предаването разказа, че ученици на възраст от 6 до 18 години посещават над 40 неделни училища на територията на Великобритания и Ирландия, в които на мюсюлманските деца се преподава по саудитски учебни планове. На шестгодишни деца им се казва, че когато човек, който не е мюсюлманин, умре, той отива в ада. На 15-годишните се преподава ислямския закон - шериата, като предвидените в него наказания са илюстрирани с диаграми. "При първо престъпление на крадците режат ръцете, а при следващо провинение - крака", гласи текстът. Журналистът, подготвил предаването, посочи, че неделните училища се посещават от общо около 5000 ученици. Той каза, че сградата в Западен Лондон, където са намерени цитираните книги, е собственост на саудитското правителство. Саудитското посолство писмено увери Би Би Си, че няма връзка с неделните училища и клубове и не ги подкрепя, че описаните материали често са поднесени извън контекста. В предаването "Панорама" обаче министърът на образованието Майкъл Гоув заяви, че преподаването на подобно съдържание е недопустимо и че информацията се разследва от институцията, следяща за спазване на образователните норми - Офстед.

http://vestnikataka.bg/

Hatshepsut

Хиджабът е смокинов лист върху долнопробния ислямски морал

Автор: Магдалена ТАШЕВА

Мохамед е благословил проституцията на мюсюлманката

В Интернет върви рекламна кампания на мюсюлманския хиджаб, обяви преди дни Мартин Карбовски в интервю с Капка и Волен Сидерови и показа няколко кадъра на силно гримирани, но забулени до очите жени. В предаването се включи и българка, приела исляма поради брак с чужденец-мюсюлманин, която трябваше да обясни защо носи хиджаб.
"Защото станах мюсюлманка, т.е. вярвам в един бог, това е негова повеля", отговори мюсюлманката и добави, че лорд Блеър бил казал, че "ислямът е религия на мира". Става дума за Иън Блеър, бившият комисар на Лондонската полиция. Тя обаче хитро пропусна да каже втората част от изявлението на Блеър - че има мюсюлмани, които му създават репутацията на религия на насилието. (Press Association, 18 ноември т.г.) Не каза също, че лордът е бил принуден да направи подобно изявление, след като беше обвинен от мюсюлмански групи в Британия, че е "расист" - той беше човекът, който оглави операцията по разкриването на терористите, които взривиха Лондонското метро на 7 юли 2005 г.
Твърдението, че хиджабът бил повеля на Аллах не е никакво обяснение. Нейният бог Аллах е повелил, че робството е разрешено и дори го е институционализирал, а неговият "пратеник" Мохамед е бил роботърговец. Аллах е благословил разбойническите нападения за плячка и изнасилването на жените и децата на победените. За "пророческия" период на Мохамед - 610-632 г., откогато датират представите за света и човека, вложени в исляма, това може да е било нормално. Но през XXI век не е. Това е и една от причините за чудовищната изостаналост на мюсюлманския свят - той не се развива, времето там е спряло в VII век.
Колкото до пропагандата на хиджаба в интернет, тя върви поне от 2004 г. и ние в "Атака" сме писали за нея, изреждали сме даже сайтовете, които разпространяват тази идеология на български език. Тя не е просто реклама на мюсюлманското облекло хиджаб (или чадор, никаб, бурка и пр. според степента на покриване на жената), а агресивна пропаганда за ислямизация на Европа. Хиджабът е част от джихада. Той е като хвърлянето на ръкавицата при християните - декларация за обявяване на война.
А най-отвратителното е, че увиването на мюсюлманките в тези платнища се представя като грижа за тяхното целомъдрие. Те са скрити, за да не изкушават мъжете. (Този ислямски догмат имплицитно допуска, че мъжете са животни и не могат да се контролират.).
Истината е съвсем друга - в мюсюлманския свят и днес процъфтяват проституцията и робството. И днес биват отвличани или купувани немюсюлманки за секс. Но проституират и самите мюсюлманки, само че този факт се прикрива с т.нар. временен брак, наричан "наках мутаа" при шиитите и "наках мисяр" при сунитите. Една мутаа трае обикновено няколко часа, но може да продължи и 2-3 дни, докато мъжът се почувства задоволен. Сунитският мисяр може да трае месеци. Един сунит може да има, примерно, една съпруга и менящ се брой мисяри с други мюсюлманки. Преди сключването на мутаа и мисяр се подписва договор-разписка, в който се указва срокът на "брака" и сумата, която жената ще получи. Това не е нищо друго, освен проституция с касови бележки.
Снимката на 7-ма страница вярно показва, че при мюсюлманите хиджабът хич не пречи. И нищо не предотвратява.
Временният брак при мюсюлманите, който позволява на мъжа да ползва сексуалните услуги на мюсюлманка (защото при немюсюлманка няма проблем - той може просто да я изнасили без всякакви последици за себе си), е учреден от Мохамед. За това разказват куп хадиси на Бухари, Муслим и Абу Давуд, които са "сахих", т.е. съвсем достоверни. Те твърдят, че "Пратеникът на Аллах" институционализирал временния брак след битката при Хунаин (630-631 г.), когато неговите джихадисти заграбили огромна плячка,

пленили и изнасилили
голям брой жени
на бедуинското езическо племе Хавазин. Разпределянето на плячката, сред която жените и децата на бедуините, станало причина за брожения сред мюсюлманската орда. Тогава Аллах низпослал на своя "пратеник" сура 4 "Жените", която урежда сексуалния живот на мюсюлманина. С нея той забранява на "правоверните" да спят с майките и сестрите си и жените и робините на бащите си. Забранява им и прелюбодейство с "омъжени жени". (Под "омъжени жени" в Корана се разбира само мюсюлманки). В стих 4:24 четем:
"[Под възбрана са за вас] омъжените жени, освен [пленничките], които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър."
Тук "онези, които десниците ви владеят" са робините, пленени при военните походи, които отказват да приемат исляма. (Защото, ако го приемат, те не могат да бъдат робини и господарят им трябва да се ожени за тях, или да ги освободи, като им даде зестра.) Тези пленнички може и да са имали съпрузи-неверници, но щом са станали собственост на мюсюлманина, бракът им с неверника става невалиден, пък и съпругът им вероятно вече е убит. По-интересно е следващото изречение - "А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата и няма прегрешение за вас в онова, за което сте се разбрали СЛЕД платата".
Тафсирът (ислямската екзегетика) тълкува това изречение като разрешение за времен брак - от няколко часа до няколко месеца - най-вече с разведена или вдовица мюсюлманка, стига мъжът и жената да се договорят предварително за времетраенето на брака и, разбира се, стига мъжът да си плати. Мохамед даже посочил колко трябва да се плати за такъв брак - шепа брашно или фурми, или платно за дреха. ("Сахих Бухари", т. 3: 163)
Този брак бил наречен "наках мутаа", където "наках" е брак, а "мута" означава наслада или подарък.
Друга важна особеност на тези сексуални отношения е, че при тях

жената и мъжът
живеят в
отделни жилища
и мъжът не поема икономическите и финансови отговорности, които е длъжен да изпълнява към съпругите си.
"Наках мутаа" се практикува масово в Иран и останалите шиитски общности. При сунитите този временен брак се нарича "наках мисяр", където "мисяр" означава пътник, пътешественик. Тоест - "брак за удоволствие", или "бракът на минувача", "попътен брак". Европейските колонизатори не са успели да се преброят с това отблъскващо лицемерие - в края на краищата става дума за платени сексуални отношения, които на всички езици се наричат проституция.
През февруари 1999 г. главният имам на ислямския университет "Ал Азхар" в Кайро, шейх Мохамед Сайед Тантауи, издаде фатва, която напълно узакони "наках мисяр" и го циментира в морала и бита на сунитите. След него и главният мюфтия на Египет го потвърди като божествена институция, разрешена от Аллах/Мохамед.
Толкоз за морала на ислямските общества. Аз не мога да си представя що за морал може да има жена, която се самовзривява сред тълпа и избива невинни деца. Но го правят и се гордеят с това.
Тази "религия на мира" вече 1400 години избива хора, най-вече невъоръжени или слаби. Защо чеченските "шахиди" (борци за вярата) не нападнаха някоя руска казарма, а си избраха болницата в Будьоновск и училището в Беслан? Защото могат да избият лежащо болните и малките дечица без съпротива от тяхна страна. Впрочем, сред убийците в Беслан най-много деца избиха двете взривени от мъжете "черни вдовици". Защо в Ирак нападнаха богомолците в багдадската църква "Св. Богородица Спасителка", а не например някоя американска база? Защото могат да ги нападнат в гръб. Това са големите "победи" на исляма - масови убийства на беззащитни хора. И те са благословени от маниакалния "пророк", който представял бълнуванията си като откровения на Аллах. Неотдавна главният имам на "Джамията на Пророка" в Медина, заяви, че робството е част от джихада, а джихадът е душата на исляма. "Без джихад няма ислям", каза този преподавател в местния ислямски университет, където се обучават и ходжи от България.

Част от джихада е
и задължителното
носене на хиджаби
и други подобни платнища. Кампанията се насъсква и финансира от ислямските правителства и Организацията "Ислямска конференция". Те открито зоват за завладяване на християнските земи, на "Дар ал-Харб" - "Домът на войната" с неверниците в още непокорените от исляма територии. Призивите се отправят вече при официални посещения в Европа на ислямски главатари, както направи неотдавна и Кадафи, поредният психопат, обладан от месиански халюцинации.
От 2004 г. насам кампанията за носенето на хиджаби, която мохамеданите в Европа водят, се разпространява и на български език, например през сайта Way-to-Allah. В този текст се казва:
"Носим хиджаб, защото това е повеля на Аллах към нас, достигнала ни чрез Свещения Коран и хадисите на Мухаммед (сас). Задълженията в Исляма са помощ, която Аллах ни оказва. Аллах не ни е забранил нищо, което е добро за нас и не ни е повелил нещо, което е лошо за нас. Носим хиджаба като едно открито изповядване на нашата религия пред Аллах и пред хората. Носим го за да ни различават в обществото като мюсюлманки, като вярващи жени. Носенето на хиджаба повдига самочувствието ни, идентичността ни и увеличава вярата ни."
Много точно казано - хиджабът е замислен да дезинтегрира мюсюлманите от останалото неислямско общество, а не да ги интегрира. Това трябва да чуят многобройните български папагали, които получават петродолари, за да разпространяват идеологията за мултикултурността и "интеграцията" на мюсюлманите в Европа. В историята няма случай, държава, период, в който вярващи мюсюлмани да са се интегрирали в немюсюлмански общества, народности, групи.
Във всеки случай Франция, Белгия, Испания и Германия го разбраха. И не само забраниха покривалата, но и

обявиха утопията на мултикултурността за "национална катастрофа"
(по Меркел). През 2006 г. и тогавашният британски министър Джак Стро заяви, че мюсюлманките на Острова трябва да хвърлят покривалата, ако искат да се смятат за част от британското общество.
Ислямът загуби битката на цивилизациите. Не съществува вариант, в който Европа ще стане ислямска, европейците ще се оставят да бъдат потурчени и управлявани от мохамедани, или да плащат по 50 милиарда на ислямския свят, за да запазят свободата си, както Кадафи мечтае. По-скоро Луната ще се разцепи на две. Много по-вероятно е обаче да избухне истинска, гореща война, която завинаги да изтласка ислямските паразити в Азия. Впрочем, тази война вече се води.

http://vestnikataka.bg/

Hatshepsut

Историята на една обрязана жена

Изглежда по-млада от възрастта си и от нея лъха фината красота на африканските жени. Спокойно би могла да мине за модел. Кади е родена в Сенегал. На 47 г., майка на три деца. Днес живее в Белгия и е президентка на Европейската мрежа за борба срещу женското полово осакатяване - обрязването. Автобиографичната й книга ,,Обрязана" е разтърсващ разказ за тази практика, която и до днес е валидна в много страни по света. Историята й не се нуждае от допълнителни обяснения.

Винаги съм вървяла в живота си, дори като малка майка ми ми се караше, че никога не се спирам на едно място. Точно така, ,,извървях" живота си и стигнах възможно най-далече. Днес за "Уницеф" в Цюрих, вчера на 49-ата сесия на ООН. Вървя от 7-годишна, от родния ми град Тиес до Ню Йорк, минавайки през Рим, Париж, Цюрих и Лондон, никога не съм преставала да вървя, най-вече от онзи ден, в който бабите ми казаха: ,,Днес, дъще, ще те пречистим".

 Мъжете искат женското обрязване по няколко причини, всичките ужасни. Да подсигурят властта си, да вярват, че жените им няма да тръгнат с други мъже или че мъжете от вражеските племена няма да ги изнасилят. Други обяснения са още по-абсурдни: че женските полови органи са нечисти, дяволски, клиторът също е дело на дявола и ако докосне главата на детето при раждане, ще го обрече на кой знае какви нещастия, дори и смърт. Истинската причина е доминацията.

Родена съм през октомври1959 г. Бях на седем, когато тръгнах на училище. Дотогава живеех щастливо, заобиколена от обич. Един защитен живот, чиято сладост щеше да бъде прекъсната брутално. На 7 години нямах и представа, като всички момичета, че имам клитор и за какво служи. Никога не съм му обръщала внимание и повече никога няма да го видя. Единственото нещо, което имаше значение онази сутрин, е една потресаваща болка, за която само бях чувала, но никога не съм мислела, че ще има нещо общо с мен. Бях само едно дете! Тогава, през 1967 г., още не знаех как онзи кървав интимен разрез щеше да остане като белег върху целия ми живот.

Виждам го като сега.

Две жени ме сграбчват и ме повличат. Едната зад мен ми държи главата, а коленете й обездвижват раменете ми с цялата си тежест. Другата ме придърпва върху скута си с отворени крака. Ако момичето е силно и мърда много, са необходими повече жени, за да го усмирят. Дърпа колкото се може по-силно от мъничкото парче месо и реже, все едно става въпрос за месо на газела. За нещастие, не може да се справи от първи път. Вижда се принудена да стърже. В мен още отекват собствените ми крясъци. Със затворени очи, не искам да гледам, не мога да видя как онази жена ме осакатява. Мислех, че ще умра или че вече съм умряла. Пет минути тя реже, стърже, дърпа и започва отново, за да е сигурна, че е премахнала всичко. Това е болка, която никога не успях да дефинирам. Раждала съм, страдала съм от колики, всяка болка е различна, но не съм усещала нищо толкова ужасяващо през целия си живот.

Трябваха ми десет години, за да осъзная, че моята съдба на жена от племето сонинке започва там, от този интимен разрез, който ме отдели завинаги от нормалната сексуалност. Като много африканки мислех, че това е нормално. Когато бях на 13 и половина, дойде писмо от един непознат братовчед, емигрирал във Франция, който искаше да се ожени за мен. Да кажеш ,,не" е немислимо! На 14 г. трябваше да замина при него, да се грижа за една къща, която не познавах, за един непознат мъж в държава, която бях виждала само по телевизията. Три месеца по-късно вече бях бременна. Никога не стигнахме до диалог със съпруга ми. Живеехме заедно и си казвахме само най-необходимите думи, нищо повече. Без омраза, без любов, без нежност. Само тъжно безразличие. Отново забременях, когато първата ми дъщеря Муна беше само на няколко месеца. Сексуалните отношения станаха извор на конфликт. Лягах си облечена, с пижамата върху дрехите. Леглото беше за мен една постоянна опасност. Понякога трябваше да се примирявам. Никога не го исках, беше брачно задължение, което трябваше да изпълня. На 19 г. бях бременна за трети път. Трите ми дъщери бяха обрязани, тогава друго не ми е минавало през главата. Започнах да се замислям, чак когато в медиите се появи разказ за смъртта на едно момиче от Мали, обрязано във Франция. Ако бях чула за това по-рано, дъщерите ми нямаше никога да бъдат осакатени. Спомням си веднъж как майка ми казва пред брат ми, който учеше медицина, че трябва да се пречистят момичетата. Той строго отвърна: ,, Не пипайте дъщеря ми! Ще пратя в затвора първата, която я докосне!" Законът, който забранява обрязването в Сенегал, е от 1999 г. Не мога да обвиня никого за обрязването на дъщерите си, ако има виновен, това съм самата аз. Трябва да ги помоля за прошка, но не мога да върна нещата назад.

Физическото удоволствие на една обрязана жена е възможно, но никога не се говори за него, възпитанието, което получава от най-ранна възраст й набива в главата, че удоволствието не е за нея. Промиват ни мозъците, осъждат ни за цял живот: тялото не ти принадлежи, душата не ти принадлежи, удоволствието не ти принадлежи. За една обрязана жена единственият начин да се освободи от тази присъда, е да срещне внимателен, търпелив мъж и най-важното, да е влюбен в нея... въпреки че никога няма да изживее оргазъм... Все пак не трябва да се мечтае прекалено.

Когато една от сестрите ми дойде да живее при нас, можех да започна работа, а тя да ми помага с децата. Но мъжът ми не искаше да съм независима. Отказвах да му се подчиня, но той намери начин - върна сестра ми в Африка. Моят прозорец към света и независимостта отново се затвори. Но аз нямах намерение да бъда подчинена и осем години се борих за собствено място под слънцето. През 1984 г. получих диплома, знаех, че е само началото, но исках да уча шев и кройка. Разбирах, че африканските жени около мен никога няма да надигнат глава. Толкова по-зле за тях, аз щях да се боря за себе си. Съветите, които получавах дори от семейството ми, бяха ужасни: ,,Трябва да слушаш мъжа си, ти си в този брак, ще умреш в този брак, никога няма да избягаш от този брак. Подчинявай се на съпруга си!" За радост поне родителите ми не слушаха само неговата версия. Много семейства дори бият жената, за да се върне при мъжа си.

В Сенегал полигамията е традиция. Моето семейство е полигамно. Баща ми има 16 деца от различни жени. В Европа казвам "не" на полигамията, която разбива отношенията и съсипва децата. Малко след като мъжът ми си взе още една жена, реших да се разведа, макар че не е толкова лесно. Трябваше да се боря и за децата, за да не остане той с правата над тях. Една седмица преди да потърся адвокат, гледах програма по телевизията за малтретираните жени. Останах потресена и засрамена от себе си. И аз бях малтретирана жена, която като останалите не си беше дала сметка за това дори, когато си вадех медицинските свидетелства след поредния жесток побой. Но моята единствена цел беше разводът и затова зарових някъде надълбоко срама и унижението. В деня на делото мъжът ми не се появи, съдията се оказа жена. Прегледа документите и единственото, което ме попита е, дали поддържам иска. ,,Повече от всякога, госпожо!", й отговорих. И тя обясни - мъжът ви няма вече право да стъпва в апартамента, децата остават с вас... Дори не слушах останалото, бях спечелила!

Не успях никога да заобичам онзи мъж, беше добър баща, но дори и общата любов към децата не ми помогна да усетя нещо към него. Може и в мен да е вината заради отвращението ми от брачното ложе. Тогава си нямах и представа, че се дължи на обрязването. Казвах си, че такава е съдбата ми.

Намерих нов апартамент - абсолютно празен, но плаках от облекчение, че вече не съм в дома, който се беше превърнал в място за психологическо и физическо мъчение. На излизане от този дом се смях като полудяла. Хората ме гледаха странно, но не знаеха какво съм постигнала онзи ден. В началото, когато участвах в дебати и конференции, се чувствах като някакво странно животно, което всички са дошли да видят как точно е направено. Често избягвах невероятно личните въпроси, например: ,,Като правите любов, какво чувствате?" Днес тези въпроси вече не ме притесняват. Стигнахме до точка, от която няма връщане назад. Единственият въпрос, на който винаги ми е трудно да отговоря, е за дъщерите ми. Чувствах, че не мога да извадя на показ интимната им рана, но в същото време не можех да лъжа. Казах истината и направо ми прилоша. От все сърце се надявам да ми простят, че им причиних това.

Отдавна помагам в различни асоциации, в началото като преводачка, после и като активистка. Започвам все повече да осъзнавам проблеми, които преди не съм виждала. Една френска гинеколожка твърди, че колегите й трябвало да оставят на мира традицията да се обрязва клитора на африканските жени. Да я бях видяла разкрачена на седем години срещу едно бръснарско ножче!

До нас достигна един филм за обрязване в Нигерия, в който ужасът надхвърляше поносимото дори за мен. И на всичкото отгоре там го извършваше мъж. Обрязването беше екстремно. Ужасът се състоеше в изрязване на абсолютно всичко, не остана нищо от половите органи на момичето. После тя беше ,,зашита", оставиха й само една мъничка дупка за естествените нужди. Мъжът й ще трябва - като му дойде времето, да я отвори със силата на своята мъжественост. Ако не успее, мъжествеността му се поставя под съмнение. Чувала съм, че понякога мъжът използва нож, за да не му се присмиват. Преди да роди, жената се ,, разшива" и после отново се ,,зашива". И така при всяко раждане. Трябваше да изчакаме до 1991 г. за първата присъда от пет години затвор за една жена, практикувала обрязване. През 1993 и 1996 г. съответно една майка и един баща бяха осъдени за това, че са обрязали дъщерите си. Докато през 1999 г. за първи път в съдебната история една момиче от Мали намери сили да обвини ,,обрезвачката" си. На процеса чух какви ли не неща, включително и лекари, според които ставало въпрос просто за повърхностен разрез, докато един експерт сложи нещата на мястото им - еквивалентът при мъжа е разрязването на члена и на главичката на половия орган.

За европейките е невъзможно да разберат тази празнота, тази липса, която ни вманиачава. Но това изисква психологическа подготовка, за да не се изживее нещо като второ обрязване. Белегът може да се забрави, но болката не се забравя никога. Предполагам, че трябва да е много странно да възстановиш клитора си. Първото момиче, което дойде да ни довери историята си, ни накара да избухнем в смях. Каза: ,,Имам клитор! Работи! Прави брррр...!" На 20 г. имаше гадже и цял един живот пред себе си. Много други ще я последват. Но това не решава проблемът. Той ще бъде решен, когато тази практика изчезне от света. В момента осакатяването се практикува в близо 30 страни, най-вече в Египет, Мали, Еритрея, Етиопия, Сомалия... Знаят ли туристите, които ходят да гледат съкровищата на фараоните, че в Кайро още има клиники, ръководени от мъже, където безнаказано се практикува обрязването на момичета? В света жертвите са към 150 милиона.

Най-накрая открих един нежен мъж, с чувство за хумор, пълен с уважение, широка душа, страшно е мил с децата, разбират се прекрасно. Влезе в моето семейство с такава лекота, че след години все още съм под влияние на магията му. Винаги ми помага и разбира, че за мен да съм активистка е истинска страст. Понякога съм далеч от него в продължение на седмици и много си липсваме. Обаждам му се от цял свят - Рим, Стокхолм, Лондон, Париж, Африка, Азия, Ню Йорк. Това продължава вече девет години. Така стигнах и до 49-ата сесия на ООН, на която всички правителства потвърдиха без резерви Споразумението за борба срещу насилието над жените.

Понякога се чувствам обезкуражена, изтощена от тази нестихваща борба - както се случи преди три години в Италия, когато ми дадоха награда заедно с една млада жена от Бангладеш, с изгорено лице, защото е отказала да се омъжи. Онзи ден плаках пред онази жена, плаках от ярост и от желанието да зарежа всичко, толкова необозримо далече е победата и толкова безкрайно е насилието на мъжете. Но после се възстанових и ето че продължавам. Никой няма право да крие истината.

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Кримски татари убиха девойка с камъни

19-годишната Катя Корен участвала в конкурс за красота

Мюсюлманска девойка от Украйна е била убита с камъни, както повелява шариатът, защото е участвала в конкурс за красота за излъчване на Мис Украйна, стана ясно на 30 май т.г. .

 Катя Корен (19 г.) е открита мъртва една седмица след изчезването си. Смазаното й тяло бе заровено в гората край родното й татарско село на полустров Крим. Приятелите й разказват, че обичала да се облича по модата. На конкурса тя спечелила 7-о място.

 Полицията е започнала следствие за убийство, което води към трима младежи, които твърдят, че нейното убийство е законно, според ислямските закони.  Един от тримата убийци, 16-годишният Бихал Газиев, е арестуван. Пред следователя той е заявил, че Катя е "пристъпила закона на шариата" и той не изпитва угризения за смъртта й. 

 Убийството с камъни (раджам) все още предизвиква спорове сред мюсюлманите по света. Някои го приемат, други не са съгласни с него. В свой доклад от април т.г. правозащитната организация Амнести интърнешънъл (АИ) твърди, че не е получила съобщения за постановени  от съд екзекуции с камъни през 2010 г. Такива присъди обаче са издадени тази година в Иран, Нигерия (щат Баучи) и Пакистан.

 В края на 2010 г. в Иран най-малко 10 жени и 4 мъже чакаха изпълнение на присъдата си - убийство с камъни, заради прелюбодейство. Според шариата извънбрачните сексуални връзки са единственото престъпление, за което съдилищата трябва да налагат раджам. Тази присъда се практикува широко след Ислямската революция през 1979 г. Напоследък някои съдилища в Иран заменят убийството с камъни с друг вид екзекуция.

 Тази варварска практика привлече вниманието на света през 2010 г., когато в Иран една жена на име Сакинех Мохамади Аштиани бе осъдена на раджам заради прелюбодейство. Сакинех, майка на 2 деца, страдала години наред от грубостта на своя съпруг, пристрастен наркоман. Адвокатът й заяви, че г-жа Аштиани е била систено пребивана от бой и продавана за секс от пристрастения към опиум Ебрахим Гадерзаде. Срещу нея има и друго обвинение - че е убила своя мъчител.

 Аштиани е осъдена на 10 години затвор за убийство, 99 удара с камшик заради "незакони връзки" и на смърт чрез раджам заради прелюбодейство. Иранските власти бяха принудени за отменят раджама заради огромния международен скандал, който тази новина предизвика.

http://www.vestnikataka.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.

Мюсюлмани зоват: Бий яростно жените зад волана!

Хиляди мъже в Саудитска Арабия се наговарят в мрежата за зверството

 Хиляди мъже в Саудитска Арабия са готови да отбраняват с насилие монопола си над автомобилния волан. Във Фейсбук те зоват към физическа разправа с онези жени, които се осмеляват да шофират. В ход е и кампанията "Икал" - наименованието на тежкия черен шнур, с който жените закрепят традиционните си мюсюлмански забрадки.

 Чрез социалната мрежа е отправен призив към всички мъже да бият с икал онези жени, които се осмелят да шофират по саудитските улици. Над 6000 мъже досега са се присъединили към кампанията.

 Всъщност става дума за една малка обществена революция, при това чисто женска, която няма никакво намерение да се изправя срещу управляващия строй. Става дума единствено за това саудитските жени да имат право самостоятелно да управляват автомобил, а не за всяко свое пътуване да викат такси, докато семейният автомобил стои в гаража, пише в анализ Дойче веле.

 32-годишната самотна майка Манал ал Шариф, която е софтуерна специалистка в най-големия в света петролен концерн "Сауди Арамко", показа на своите сънароднички какво означава смелост.

 Манал ал Шариф притежава шофьорска книжка, получена в САЩ. Но нейната родина - Саудитска Арабия - й отказва достъпа до шофьорското място. Младата жена игнорирала забраната и шофирала в продължение на час из саудитските улици.

 Подобно нещо са правили и доста други смели саудитски жени преди нея, заради което са били задържани, бити и унижавани. Само че Ал Шариф отива и по-нататък: тя помолила своя приятелка и видна саудитска правозащитничка да я снима с видеокамера по време на шофирането. Ал Шариф поставила клипа в Youtube, където бил гледан над 500 000 пъти.

https://www.youtube.com/watch?v=http://www.youtube.com/watch?v=BT-3I5jg1xg#ws
 Заради всичко това Ал Шариф сега е в женския затвор на саудитската провинция Дамам. Обвинението срещу нея е гротескно: "нарушаване на обществения ред и подстрекаване на недоволство срещу държавата".

 Очевидно е, че засега единствената жена, която има право да шофира легално, ще си остане Емили: фигурката върху предната броня на лимузините Ролс-Ройс, с които се возят саудитските "господари на мирозданието" , допълва изданието.

http://www.vestnikataka.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Мюсюлманите да могат да си купуват секс-робини

Жена политик от Кувейт, която някога се кандидатира за парламента, призова да се узакони правото на робини за секс, съобщава The Daily Mail.
Тя също така отбелязва, че като наложници са подходящи пленници от немюсюлмански религии от страните, където има война.
ТВ водещата и политическа активистка Салва Ал Мутаири уверява, че покупката на секс робини ще опази ,,достойните и  благочестиви кувейтци от  прелюбодеяние, тъй като ако имаш  чуждестранен партньор, това  се равнява на брак", се казва в статията.
,,Това не е срамно,  не е ,,харем" по законите на шериата" - казва Ал Мутаири, като припомня, че Харун ал-Рашид, според легендата е имал  2000 наложници.
Тя препоръчва да се развие търговия със секс- робини чрез специални агенции, като например тези, които са посредници при наемане на работници.
.,,Например  в чеченската война със сигурност има руски пленнички - така че купете ги и ги препродайте тук, в Кувейт - предлага Ал Мутаири.
- Това е по-добре, отколкото, когато нашите мъже влизат в забранени  сексуални отношения ,,. В противен случай пленничките просто ,,умират от глад", предполага тя, като смята, че робините трябва да са  най-малко на 15 години.
В Интернет изявлението на Ал Мутаири предизвика възмущението и на кувейтци и на граждани от други страни в  Персийския залив.
,,Интересно  е,  как би се чувствала Мутаири по време на иракската окупация , ако я бяха продали като ,,военен трофей", след като  сега препоръчва да се продават жени от Чечня ,,, - пише Мона Елтахави.

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Християнка от Пакистан осъдена на смърт за богохулство

,,Вече три месеца не виждам слънцето. В килията ми  няма прозорци. Тя е толкова тясна, че не мога да разтворя ръцете си ,,- пише осъдената на смърт по ,,закона за богохулството" пакистанска християнка Асия Биби, в писмо, което успяла да изпрати, съобщава радио Vaticana.
Асия е призната  за ,,богохулница", защото тя се осмелила да защити своята вяра в Христа, в разговор със свои съселяни.
,,Ти, ако не искаш да умреш, трябва да приемеш исляма. Готова ли си да се превърнеш в добра мюсюлманка? ,,- и казва местният имам.
Асия Биби отказала да стане мюсюлманка и е осъдена на смърт чрез обесване. Сега е в затвора и чака присъдата и да бъде изпълнена.
,,Вски ден  намирам сили да понесе всичко това. Боря се за да запазя  своето достойнство. Моята надежда са децата ми. Независимо от това, което ще стане с мен, искам те да живеят нормално и да предават любовта, с която аз ги обичам",  казва Aсия в същото писмо.

Hatshepsut

21 October 2018, 15:21:39 #10 Last Edit: 21 October 2018, 15:25:04 by Hatshepsut
Как да бием жена си?



Кога на мъжа е позволено да убие жена си?!


Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Пакистанец уби дъщерите си по законите на Шериата

Мюсюлманин от Пакистан застреля шестте си дъщери, защото според него са опозорили семейството му. Бащата подозирал две от тях, на 14 и 16 години, че имали връзка с момчета от квартала,  където живеели, а другите ги прикривали. Поклонникът на Аллаха строил децата в една от стаите на дома си и ги убил пред очите на майка им. По-късно бил арестуван и пред следователите обяснил, че не се разкайва за действията си и би ги повторил, "ако трябва"...
 Според едно изследване Пакистан и Афганистан са едно от най-опасните места за жените, над които се извършват всякакви насилия. Те са следствие от нормите на ислямския закон, Шериата, който поставя представителките на нежния пол в крайно неравностойно положение спрямо мъжете. Подобни случаи на варварско отношение към жените имаше неведнъж и в Турция, която все повече се отдалечава от светските устои, наложени от първия й президент Мустафа Кемал Ататюрк. Неотдавна в югоизточните райони на страната друг поклонник на Шериата уби дъщеря си с камъни, заради това, че е била жертва на изнасилване. В редица ислямски държави наказанието за провинили се, или дори за невинни жени, е заравянето им в пръст до главата, след което те се подлагат на нечовешки инквизиции и се убиват с тояги или камъни.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1678&text=&fromDate=&toDate=&newsID=96898.

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Втора екзекуция за магьосничество в Саудитска Арабия

Втора екзекуция заради магьосничество, разпоредена от властите в Саудитска Арабия за последните три месеца, потресе света. Вчера в една от северните провинции на кралството бе изпълнена смъртната присъда на жена, обявена за вещица, предаде АФП.
 "Амина бинт Абдулхалим Насър от северната провинция Джавъф бе наказана за вещерство и използване на свръхестествени сили", съобщиха от Министерството на вътрешните работи.

 Саудитката е била обезглавена. По същия начин през септември в Саудитска Арабия бе екзекутиран и суданският гражданин Абдел Хамид ал Феки. Той бил признат за виновен в практикуване на магьосничество и магия, които са забранени в кралството.

 Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" определи като "дълбоко потресаващо" обезглавяването на жената, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Според групата "в Саудитска Арабия обвинението в магьосничество често се използва, за да се наказват хора, обикновено след несправедливи процеси, за това, че са упражнявали правото си на свобода на словото или вероизповеданието". 

Кралството няма писмен наказателен кодекс, а правосъдието му се основава на некодифицирана форма на ислямското право. По данни на  "Амнести интернешънъл" от началото на годината в Саудитска Арабия са изпълнени 79 смъртни присъди, което е три пъти повече от миналата година.

http://dnes.dir.bg/news/sauditska-arabia-magyosnichestvo-obezglavjavane-10116758

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Линчуват с камъни прелюбодейка в Судан


Млади жени в Судан Снимка: архив, Reuters

Млада суданка беше осъдена на убийство с камъни за прелюбодеяние - рядък случай за ислямския режим в Судан, съобщиха две международни правозащитни организации, цитирани от Франс прес.
 Според "Хюман райтс уоч" Интисар Шариф Абдалах, която вероятно все още не е навършила 18 години, е била осъдена през април в района на столицата Хартум и е вкарана в затвора с бебето си.

 Нейният случай е сериозно нарушение на местните и международни закони, подчертава правозащитната организация.

 Според "Амнести интернешънъл" момичето е на 20 години и е било осъдено на 13 май. Случаят не е отразен в официалните судански медии.

 Интисар Абдалах е била осъдена по силата на разпоредба в наказателния кодекс на Судан, която предвижда линчуване с камъни за извършителите на прелюбодеяние, посочва "Хюман райтс уоч".

 Съдията основал присъдата си само на самопризнанието на жената, която проговорила, след като била бита от член на своето семейство. Тя нямала нито адвокат, нито преводач, от какъвто имала нужда, тъй като арабският не е майчиният й език.

 Според "Хюман райтс уоч" Судан е една от седемте страни в света, в които линчуването с камъни се прилага като наказание.

http://www.dnes.bg/world/2012/06/02/linchuvat-s-kamyni-preliubodeika-v-sudan.160263#13395268492611&if_height=376

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Обезглавиха тунизиец, защото станал християнин


Жестоко убийство на тунизиец предизвика масовото недоволството на световната общественост. Бруталният видеоматериал се появи за пръв път по египетската национална телевизия, предава "Прес 24", цитирано от КРОСС.

На кадрите се вижда как група маскирани неизвестни лица режат главата на тунизиец, за който се знае, че преди това е приел християнството заради тормоз от страна на мохамедани.

След като го обезглавяват, един от килърите извиква "Аллах акбар" (Аллах е Велик), след което вдигат победоносно главата в знак на победа над "неверника".

https://africa.actualno.com/news_389303.html