• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 December 2019, 17:15:08

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 10995
  • Total Topics: 1188
  • Online Today: 282
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 274
Total: 274

Ислям

Started by Hatshepsut, 21 October 2018, 06:22:44

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ислям


Ислямът е религия на поклонниците на Аллах. Названието на религията произхожда от трибуквения корен "слм" и се тълкува като покорство, послушание на човека спрямо Аллах. От същия корен произхожда и названието на носителите на тази религия - мюсюлмани, както и думата салям (мир), вградена в обичайния поздрав на мюсюлманите. Историческото начало на исляма е положено през VІ в. на Арабския полуостров и се свързва с дейността на пророк Мухаммад (Мохамед). Религията е дадена според мюсюлманите чрез Откровение от Аллах, получено чрез пророк Мухаммад и записано в свещена книга - Коран.

По спецификата на веровите си принципи ислямът е строго монотеистична религия, утвърдила се в средата на предишни различни племенни вярвания на арабите. По характера на религиозната цел и принципи на формиране на религиозната община той има универсалистки, наднационален характер и, като се отчита и степента на разпространението му, се приема за световна религия, най-младата по време на възникването си. Всъщност според мюсюлманите хората в началото са имали една религия (диин), един правилен път към Бога, но после са започнали спорове помежду си и пътищата им към единия Бог са се омножествили. Тогава Бог дава на народите различни закони, за да изпита всеки народ чрез дадения му закон; след тези изпитания всички следва да се възвърнат отново към поклонението на един Бог.

Свещената история на вярващите в Аллах, т. е. на мюсюлманите, започва от пророк Ибрахим (Авраам), чрез този пророк се утвърждава единството на Аллах с вярващите в Него. От тази гледна точка ислямът се идентифицира като авраамитска религия, също както и юдаизмът. По семитско коляно арабите смятат себе си за наследници на Исмаил, сина на Ибрахим и Агар.


Свещеният храм Кааба в Мека

Ислям изповядват около 1,3 млрд. души. На практика това са почти всички, чийто роден език е свещеният за мюсюлманите арабски език, а също така и повечето говорещи на тюркски и пахлави. По-голямата част от мюсюлманите живеят в Югозападна Азия (Саудитска Арабия, Турция, Сирия, Йордания, Йемен и др.), в северните страни на Африка, в някои европейски райони. В повечето страни ислямът е разпространен под формата на суннизъм. Типични в това отношение са напр. Саудитска Арабия и Турция, в които суннитите са 99% от всички принадлежащи към религиозни общности. Шиитите преобладават в Иран - около 91%, в Ирак - 62 %, в Бахрейн те са 50%, в Йемен - 44% от религиозното население. Друзите са съсредоточени предимно в Ливан (около 7% от всички вярващи). Хариджити, общо около 1% от всички мюсюлмани, живеят в Алжир, в Тунис, в Либия, Занзибар, Оман и Маскат.

http://religiology.org/religions/islam


Въпрос: Какво представлява ислямът и в какво вярват мюсюлманите?

Отговор: Религията на исляма се основава в началото на 7-ми век от Хр. от човек, наречен Мохамед. Той твърдял, че е посетен от ангел Гавраил. По време на тези ангелски посещения, които продължили около 23 години до смъртта на Мохамед, се твърди, че ангелът открил на Мохамед думите на Бога (наричан ,,Аллах" на арабски и от мюсюлманите). Тези диктувани откровения съставляват Корана, ислямската свята книга. Ислямът учи, че коранът е окончателният авторитет и последното откровение на Аллах.

Мюсюлманите, или последователите на исляма, вярват, че коранът е съвършеното слово на Аллах, което е съществувало и преди. Освен това, много мюсюлмани отхвърлят всички други езикови варианти на Корана. Преводът не е валиден вариант на Корана, който съществува само на арабски. Макар Коранът да е основната свята книга, Сунната се счита за втория източник на религиозно обучение. Сунната била написана от сподвижниците на Мохамед и съдържа това, което Мохамед е казал, направил и одобрил.

Ключовите вярвания на исляма са, че Аллах е единственият Бог, и че Мохамед е бил негов пророк. Един човек може да приеме исляма само като каже тези вярвания. Думата ,,мюсюлманин" означава ,,който се подчинява на Аллах". Ислямът твърди, че е единствената истинска религия, от която са възникнали всички други религии (включително юдаизмът и християнството).

Мюсюлманите основават своя живот на петте стълба:

1. Свидетелството на вярата: "Няма друг бог освен истинския Бог (Аллах) и Мохамед е пратеник (пророк) на Бога."
2. Молитва: всеки ден трябва да се изпълняват петте молитви.
3. Даване: трябва да даваме на бедните, тъй като всичко идва от Аллах.
4. Пост: освен спорадичното постене, всички мюсюлмани трябва да постят по време на празника Рамадан (деветия месец от ислямския календар).
5. Хадж: поне веднъж в живота си вярващият трябва да направи поклонническо пътуване до Мека (по време на дванадесетия месец от ислямския календар).

Тези пет догми са рамката на поведението, което се счита за покорство от мюсюлманите и се приемат сериозно и буквално. Влизането на един мюсюлманин в рая зависи от спазването на тези пет стълба.

По отношение на християнството ислямът има няколко сходства и значителни разлики. Подобно на християнството, ислямът е монотеистичен, но за разлика от християнството, той отхвърля концепцията за Троицата. Ислямът приема някои части от Библията, като Закона и Евангелията, но отхвърля по-голямата част от тях като клеветнически и небоговдъхновени.

Ислямът твърди, че Исус е бил само пророк, а не Божи Син (само Аллах е Бог, вярват мюсюлманите, как тогава може да е имал Син?). Вместо това ислямът твърди, че Исус, макар да е роден от девица, е бил създаден точно като Адам, от земната пръст. Мюсюлманите вярват, че Исус не е умрял на кръста; така отричат едно от централните учения на християнството.

Накрая, ислямът учи, че раят се спечелва чрез добри дела и покорство към Корана. Обратно на това, Библията открива, че човек не може да се сравнява със святия Бог. Единствено заради Неговата милост и любов може грешниците да бъдат спасени чрез вяра в Христос (Ефесяни 2:8-9).

Очевидно е, че ислямът и християнството не може да бъдат едновременно верни. Или Исус е бил най-големият пророк, или Мохамед е бил такъв. Или Библията е Словото на Бога, или Коранът е. Спасението или се придобива чрез приемането на Исус Христос като Спасител, или чрез спазването на петте стълба. Отново казваме, че двете религии не може да бъдат едновременно верни. Тази истина - различията на двете религии в жизнено важни области - има вечни последствия.

https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-Islam.html

Hatshepsut

21 October 2018, 06:34:39 #1 Last Edit: 21 October 2018, 06:42:16 by Hatshepsut
Отношението на исляма към жените и децата (особено момичетата) е изключително показателно за "човечността" и "толерантността" в тази сбъркана религия.














Hatshepsut

Защо ислямистите изнасилват немкини -
защото така ги възпитава Корана



Хулиганите в Кьолн са виновни пред исляма - пили са алкохол! Иначе изнасилването на германските жени не е грях, даже се насърчава от Корана.

Време е да се кажат открито фактите за тази религия. Да, насилието срещу жените е кодирано дълбоко в нея. Да забраняваш или да потискаш обективното знание за този жесток културен код, което се практикува от европейските политици, е мултикултурен фашизъм. Заради евтината работна ръка европейските елити подлагат на насилие жените на своята средна класа.

Стига сте слушали ходжите по телевизиите

да ви обясняват колко хуманна религия е ислямът. Прочетете сами Корана и "Хадисите" - кратки свидетелства какво е казал или направил Мохамед по един или друг повод. Сунитите, които са 85 на сто от всички мюсюлмани, признават и почитат общо 6 колекции с хадиси, сред които за абсолютно достоверни се смятат тези на древните теолози Ал Бухари, Муслим и Абу Дауд по реда на имената. Те са непоклатима религиозна догма, още повече че без тях голяма част от Корана е неразбираема.

Да видим какво пише за изнасилването. По принцип ислямът не дава да се изнасилват жените от своето племе, но позволява те да се прехвърлят от ръка на ръка по взаимно съгласие на мъжете. Но когато става дума за гяурките - пророкът дори насърчава изнасилването им. Например в сура "Жените", стих 24, пише: "[Под възбрана са за вас] и омъжените жени освен тези, които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас..." (4/24)

"Които десниците ви владеят"

са пленнички, робини, жените от чуждите вери. Фразата е обяснена в хадисите така:

През 630 г. Мохамед изпратил военна експедиция в селището Атуас. След победата воините му взели пленници, жени и мъже. Някои бойци се въздържали да обладаят веднага жените, тъй като мъжете им били политеисти. Затова Аллах изпратил на Пророка горния стих, да ги насърчи. Предполага се, че обладаването на жените станало пред очите на пленените им мъже (Абу Дауд 2150 и Муслим 3433).

Често воините на Аллаха практикували "коитус интеруптус" с пленничките, за да ги продадат поле незабременели. Като научил, Пророкът казал: "Наистина ли правите това? По-добре не го правете. Никоя душа, освен тази, за която Аллах е предопределил, не може да започне да съществува" (Ал Бухари 34:432).

Подобни текстове са десетки, стотици. Те очевидно отразяват нравите на арабите през VII и VIII век. Това са били

най-дивите племена

на онази епоха

и масово са се занимавали с разбойничество. Затова и религиозните им текстове кодифицират етиката на разбойничеството. Самият Мохамед е имал 13 законни жени, но и десетки, а може би и стотици други, "които десницата му притежавала". При това не се е колебал да отнеме чуждата плячка. Ето какво разказва един негов съвременник в колекцията на Муслим, номер 4345: "Аз ги подкарах [пленените жени] и ги предадох на Абу Бакр [близък сподвижник на Мохамед и първи халиф след смъртта му], който ми даде това момиче като награда... Още не бях я съблякъл, когато Пратеникът на Аллах ме срещна на улицата и каза: "Дай ми това момиче."

След смъртта на Пророка само за някакви си 20-30 години арабите завладяват цяла Северна Африка, Сирия, Персия, Месопотамия, Египет, Испания, Галия, та чак до Индия и Кавказ. Такъв глобален трафик на сексробини човешката история не познава. Тържищата бъкали от жени и деца за продан. Затова етичните норми на изнасилвачите и търговците на плът са циментирани в Корана и хадисите, запазвайки духа на онова бандитско време.

Жените според каноните на исляма определено са

низши същества

"Ти ни направи равни на кучетата и магаретата", оплаква се на мъжа си Айша, любимата жена на Пророка (Муслим 4:1039).

Според Мохамед жените не са достатъчно интелигентни. Освен това те са неадекватни в религията, защото не им е разрешено да се молят по време на мензис (Ал Бухари 6:301).
Мохамед получил откровение и видял, че повечето от душите в ада са женски (Бухари, 2/29). Някои текстове уточняват, че 99 на сто от жените отиват в ада. Адът е за жени. Това е логично, тъй като в рая има по 72 непокътнати девици за всеки правоверен.

Жените са нечисти. В Корана (5/26) пише как правоверният трябва да се очисти преди молитва: "И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си." Естествено, че жените са
по-долу от мъжете
и пред закона
В Корана пише: "И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни" (2/282). С други думи, един мъж се равнява на две жени като свидетел. През VII век в Арабия вероятно и това е било постижение. Но шериатът се практикува именно днес, през XXI век.
Същото важи и за наследствените права: "Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял колкото за две женски" (4/11).
Жените са робини и в развода, и в кревата, и навсякъде другаде. Десетки хадиси учат как мъжът да бие жените, ако не слушат. Или да не им дава да излизат навън. И може би често се е налагало, тъй като много съпруги били още деца. Мохамед се жени за Айша, когато тя е на 6 години, а я обладава на 9.
С годините правоверните още повече затегнали примката. В Корана прелюбодеянието се наказва ту с бичуване, ту с доживотен домашен арест, но хадисите налагат нещо много по-жестоко - убийство с камъни. Рязането на глави е 100 пъти по-хуманно особено ако става с един удар. И днес, през XXI век, убийството с камъни се практикува в 15 мюсюлмански държави!
А защо мюсюлманките
ходят опаковани
като черни палатки?
Защото така им се разпорежда в Корана: "И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си" (24/31).
За да усмирят свойствената на жените похотливост, отделни хадиси препоръчват женско "обрязване" (Абу Дауд, 41:5251). Няма да навлизам в тази ужасна тема, но това обрязване се практикува и през XXI век в цяла мюсюлманска Африка, части от Близкия изток, Пакистан и така нататък, дори в Англия и Франция. Ако Европа се ислямизира, това обрязване ще стане брюкселска директива. Бих могъл да дам още десетки, стотици примери как догмите на исляма третират жените като животни. Това вероятно е нормално в контекста на VII и VIII век. Но в контекста на XXI век това е престъпна идеология и практика. Ако се родиш в XXI век и започнеш да изучаваш тези текстове още от дете, ако по 5 пъти на ден се молиш на Аллах челобитно, насилието над немкините се превръща в религиозен дълг.
Те са невернички,
значи принадлежат
"на дясната ръка"
Да, повечето мюсюлмани са много добри и културни хора. Но това не е благодарение на исляма, а въпреки него. Културният и модерен мюсюлманин е лош ислямист. Затова аз съм категорично против мюсюлманофобията - омразата и репресиите срещу конкретните хора. Но не съм против ислямофобията.
Хайде да разграничим тези 2 понятия. Мюсюлманофобията е лоша работа, простотия. Но ислямофобия означава да отхвърляш една разбойническа идеология, възникнала през VII и VIII век, и то в най-дивия район на света. Затова всеки културен човек би трябвало да се осъзнае като ислямофоб. Повтарям, мюсюлманите са добри, но ислямът е лош.
Питайте немкините.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5234893

Hatshepsut

21 October 2018, 06:36:16 #3 Last Edit: 21 October 2018, 06:41:42 by Hatshepsut
Неприятни истини за исляма


Ислямът не е религия на мира. Нещо повече дори: бруталните убийци от "Ислямска държава" следват буквално напътствията на пророка Мохамед. Тези провокативни тези са на холандския писател Леон Де Винтер.


Леон Де Винтер

Отсечените глави в Сирия и Ирак показаха на либералния Запад, че собствената му безгранична толерантност е гибелен капан. Твърди го не някой консервативен християнски проповедник, а един съвременен, либерално настроен холандски писател, който дори обявява себе си за постмодернист. 60-годишният Леон Де Винтер, който е от еврейски произход, не от вчера привлича внимание с провокативните си тези. В едно интервю за списание ,,Шпигел" той казва например, че е оправдано срещу ислямистките терористи да се използват инструменти, които не отговарят на принципите на правовата държава - като изтезанията или лагера в Гуантанамо. Де Винтер нарича ислямизма ,,нов тоталитаризъм" и го описва така: ,,След левия фашизъм на Съветите и след десния фашизъм на нацистите, ислямизмът е новият фашизъм на 21-ви век". В своя блог, есетата от който често излизат в международната преса, Де Винтер призовава Запада да си припомни онези свои ценности, които му осигуриха водещата роля в света, и да даде отпор на ислямизма. Писателят разсъждава и за мотивацията на джихадистите, които в оргиастично опиянение изнасилват, убиват и грабят, понеже са убедени, че религията им го легитимира. Предлагаме Ви някои от тезите и аргументите на Леон Де Винтер:

Заблудите на Западния свят

,,Постепенно ни въвличат в дискусия, която искахме да избегнем. Дискусия, която Западният свят от Просвещението насам малко или повече беше погребал", пише Леон Де Винтер в обширно есе, публикувано в германския ,,Ди Велт". Авторът припомня, че промишлената революция е дала в ръцете ни инструментите, чрез които станахме господари на собствената си съдба - и че въпреки ужасяващите сривове назад към варварството през 20 век, ние продължихме да крачим напред към индивидуализация, секуларизация и благоденствие. ,,Някъде по този път обаче изгубихме своята бдителност и съзнанието, че трябва да действаме решително винаги, когато бъдат застрашени ценностите и убежденията ни, залегнали в основата на нашия прогрес. Така се роди идеята, че вече нямаме врагове. Просто можехме да си позволим да бъдем нерешителни. Ние дори направихме още една крачка. В срама си от кланетата през 20 век, започнахме да се съмняваме в идеята на Просвещението, която всъщност осигури досегашния ни напредък", пише Де Винтер.

Според холандския писател, Западният свят вече е достигнал предела на тези свои вътрешни съмнения и изведнъж отново се оказва във водовъртежа на морално-етическите въпроси. ,,Изведнъж се изправяме очи в очи с идеи и ценности, за които смятахме, че са изчезнали някъде в историческата тъма. Сега явно трябва да говорим за границите на толерантността и свободата на словото. Длъжни сме дори да подхванем тази не особено приятна дискусия за религиите." През 2014 година такава дискусия изглежда нелеп анахронизъм, смята Де Винтер. Според него освен всичко друго, Западният свят се бои да обсъжда сърцевината на религиите, защото това извиква мрачни спомени от собственото му минало, в което се е ляла толкова кръв заради религията. Пък и никак не му се ще на този Западен свят да се прости с мисълта, че толерантният културен релативизъм не знае граници, саркастично отбелязва авторът.

Какво би казал Мохамед?

Де Винтер припомня, че след 11 септември 2001 въпросният ,,културен релативизъм" сериозно се е разклатил, но после либералният Запад бързо е успял да изтласка от съзнанието си тревожното съмнение. ,,Нашите лидери продължиха да повтарят, че ислямът е религия на мира. Те многократно уверяваха неислямския свят, че ислямските терористи нямат нищо общо с исляма, че те довеждат до перверзия една миролюбива религия. Известно време това обяснение работеше. Ала обезглавяванията, на които станахме свидетели в Сирия и в Ирак, вече ни принуждават да изречем някои неприятни истини за монотеистичната религия, наречена ,,ислям". Шокът от кадрите с отсечените глави ни тласка към преосмисляне на неговата иначе много впечатляваща традиция", пише Де Винтер. Според него обезглавяванията просто ни задължават да дадем оценка за централната фигура на исляма - пророка Мохамед. ,,Та нали днешните убийци твърдят, че действат според неговите напътствия? И че ще обезглавят всички нас, ако не им се подчиним. Какъв план само, а? Дали пророкът Мохамед щеше да възрази срещу този план - или пък щеше да го приветства? Подобно на християнството, и ислямът има една централна фигура, редом с Бог. Но Мохамед изобщо не е някакво хипи като Исус. Мохамед е вожд, мъж, който си служи с огромно насилие и дори с масови убийства, за да постигне целите си. Обективният прочит на Корана показва, че миролюбието на исляма всъщност е миролюбие на преклонената главица. И че ислямът мисли себе си не просто като религия, а като идеологическа програма, с която обществата ще бъдат изцяло реорганизирани", пише Де Винтер.
Според холандския писател, ислямът е много повече от някаква форма на лична медитация - тази религия иска да преподреди света в съответствие с възгледите на един войнствен лидер от 7-ми век. Де Винтер твърди, че Коранът не оставя място за съмнение по въпроса. С известна самоирония авторът признава, че на съвременен постмодернист като него не му отива да огласява подобни изводи, които веднага ще му навлекат обвинения, че е расист, ислямофоб, едва ли не неонацист. Защото, пише той: ,,в Европа на културния релативизъм всички религии са равни. И ние непрекъснато се самонавиваме, че монотеистичните религии по природа са миролюбиви". Според Де Винтер, ако тръгнем да правим разлика между юдаизма, християнството и исляма, на хоризонта веднага изниква призрачната сянка на Освиенцим. И тъкмо страхът от нея ни кара непрекъснато да твърдим, че ислямът е миролюбива религия, тоест - ислямските терористи не са никакви мюсюлмани, а просто брутални убийци. Според писателя, така ние попадаме в капана на собствената си толерантност: демонстрираме разбиране към исляма, но не и към онези негови критици, които твърдят, че това е религия, възникнала около един войнствен пророк. Защото всеки, който прочете внимателно Корана и историите от живота на Мохамед, ще се убеди, че убийците от ,,Ислямска държава" наистина следват напътствията на Мохамед, категоричен е писателят.

Защо мълчите?

Факт е, уточнява Де Винтер, че повечето мюсюлмани на този свят са миролюбиви. Въпреки това обаче те не излизат да протестират срещу зверствата на "Ислямска държава" - защото разбират, че тези убийци практикуват напътствията на Мохамед буквално. И вместо да се вгледат критично в собствената си религия, стотици милиони мюсюлмани хвърлят вината за "Ислямска държава" върху... евреите. Според писателя, самата сърцевина на исляма предполага нетолерантност към вероотстъпници, прелюбодейци, хомосексуални, политеисти и атеисти - нищо, че мнозинството мюсюлмани не вършат насилия срещу друговерците или хомосексуалните, например. Така Де Винтер стига до ключовия въпрос: ,,Как при това положение можем и занапред да защитаваме своята толерантност към нетолерантните ислямски екстремисти?".


Те изнасилват, убиват, грабят и в своите промити мозъци са убедени, че религията им легитимира всичко това - пише Де Винтер по адрес на бойците от "Ислямска държава"

Де Винтер припомня за един плакат, издигнат навремето от мюсюлмани, протестиращи срещу датските карикатури на Мохамед: ,,Свободата на словото да върви по дяволите!". Ние имаме нужда от тази свобода, но екстремистите нямат, те мразят свободата на словото, пише авторът и обобщава: ,,Кой днес ще посмее да каже: ,,Отворените западни общества трябва да обявят такива идеологически и религиозни концепции като джихада и шериата за противозаконни, защото са несъвместими със схващането за универсалните човешки права"? Ние или трябва точно по този начин да отговорим на великата ислямска цивилизация, или сме осъдени да се окажем на бунището на историята, защото нашите представи за безгранична толерантност ще бъдат унищожени от нетолерантните религиозни екстремисти".

Психограма на джихадиста

В друго свое есе, публикувано в германския ,,Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", Леон Де Винтер прави и нещо като психоанализа на джихадистите, които обезглавяват хора в Ирак и Сирия: ,,Обсебените от джихада са невероятно могъщи. В някаква оргиастична треска те могат всичко: да изнасилват, да убиват, да грабят. В своите промити мозъци те са убедени, че религията им легитимира всичко това. И че когато умрат, ще се преселят директно в Рая, където седемдесет и две девици во веки веков ще бъдат на тяхно разположение. Джихадистите от "Ислямска държава" олицетворяват всичко онова, което цивилизацията в продължение на векове постепенно е канализирала: сексуалните и разрушителни енергии на младия мъж. Вече разбираме, че джихадът съумя да обърне наопаки този процес и да фокусира наново тъкмо тези енергии и потребности на младия мъж, които цивилизацията вкара в релси и донякъде потисна".
Тезите на холандския писател предизвикаха многобройни реакции. Томас Крамар пише в австрийския ,,Ди Пресе", че те са крайни, но въпреки това допустими, и че трябва да се обсъждат, а особено важно е да се чуе мнението на ислямските теолози. Техните реакции ще бъдат интересни, пише публицистът, но веднага се поправя: биха били интересни, защото не е сигурно, че изобщо ще има такива реакции. Всички се надяват, добавя авторът, че представителите на исляма масово ще се разграничат от "Ислямска държава". Засега обаче това не се случва. "А много би ни се искало. И то не защото мюсюлманите трябва да носят нещо като колективна вина, а просто защото престъпниците от "Ислямска държава" се позовават на същия пророк и се кълнат в същите свещени книги, в които вярват и останалите мюсюлмани", пише Крамар.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

Проституцията на мюсюлманката

Мохамед е благословил проституцията на мюсюлманката


Твърдението, че хиджабът бил повеля на Аллах и затова мюсюманките са длъжни да го носят е агресивна пропаганда за ислямизация на Европа. Хиджабът е част от джихада. Той е като хвърлянето на ръкавицата при християните - декларация за обявяване на война. А най-отвратителното е, че увиването на мюсюлманките в тези платнища се представя като грижа за тяхното целомъдрие. Те са скрити, за да не изкушават мъжете. (Този ислямски догмат имплицитно допуска, че мъжете са животни и не могат да се контролират.).
Истината е съвсем друга - в мюсюлманския свят и днес процъфтяват проституцията и робството. И днес биват отвличани или купувани немюсюлманки за секс. Но проституират и самите мюсюлманки, само че този факт се прикрива с т.нар. временен брак, наричан "наках мутаа" при шиитите и "наках мисяр" при сунитите. Една мутаа трае обикновено няколко часа, но може да продължи и 2-3 дни, докато мъжът се почувства задоволен. Сунитският мисяр може да трае месеци. Един сунит може да има, примерно, една съпруга и менящ се брой мисяри с други мюсюлманки. Преди сключването на мутаа и мисяр се подписва договор-разписка, в който се указва срокът на "брака" и сумата, която жената ще получи. Това не е нищо друго, освен проституция с касови бележки. Временният брак при мюсюлманите, който позволява на мъжа да ползва сексуалните услуги на мюсюлманка (защото при немюсюлманка няма проблем - той може просто да я изнасили без всякакви последици за себе си), е учреден от Мохамед. За това разказват куп хадиси на Бухари, Муслим и Абу Давуд, които са "сахих", т.е. съвсем достоверни. Те твърдят, че "Пратеникът на Аллах" институционализирал временния брак след битката при Хунаин (630-631 г.), когато неговите джихадисти заграбили огромна плячка, пленили и изнасилили голям брой жени на бедуинското езическо племе Хавазин. Разпределянето на плячката, сред която жените и децата на бедуините, станало причина за брожения сред мюсюлманската орда. Тогава Аллах низпослал на своя "пратеник" сура 4 "Жените", която урежда сексуалния живот на мюсюлманина. С нея той забранява на "правоверните" да спят с майките и сестрите си и жените и робините на бащите си. Забранява им и прелюбодейство с "омъжени жени". (Под "омъжени жени" в Корана се разбира само мюсюлманки). В стих 4:24 четем:
"[Под възбрана са за вас] омъжените жени, освен [пленничките], които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър."
Тук "онези, които десниците ви владеят" са робините, пленени при военните походи, които отказват да приемат исляма. (Защото, ако го приемат, те не могат да бъдат робини и господарят им трябва да се ожени за тях, или да ги освободи, като им даде зестра.) Тези пленнички може и да са имали съпрузи-неверници, но щом са станали собственост на мюсюлманина, бракът им с неверника става невалиден, пък и съпругът им вероятно вече е убит. По-интересно е следващото изречение - "А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата и няма прегрешение за вас в онова, за което сте се разбрали СЛЕД платата".
Тафсирът (ислямската екзегетика) тълкува това изречение като разрешение за времен брак - от няколко часа до няколко месеца - най-вече с разведена или вдовица мюсюлманка, стига мъжът и жената да се договорят предварително за времетраенето на брака и, разбира се, стига мъжът да си плати. Мохамед даже посочил колко трябва да се плати за такъв брак - шепа брашно или фурми, или платно за дреха. ("Сахих Бухари", т. 3: 163) Този брак бил наречен "наках мутаа", където "наках" е брак, а "мута" означава наслада или подарък.
Друга важна особеност на тези сексуални отношения е, че при тях жената и мъжът
живеят в отделни жилища и мъжът не поема икономическите и финансови отговорности, които е длъжен да изпълнява към съпругите си. "Наках мутаа" се практикува масово в Иран и останалите шиитски общности. При сунитите този временен брак се нарича "наках мисяр", където "мисяр" означава пътник, пътешественик. Тоест - "брак за удоволствие", или "бракът на минувача", "попътен брак". Европейските колонизатори не са успели да се преброят с това отблъскващо лицемерие - в края на краищата става дума за платени сексуални отношения, които на всички езици се наричат проституция.
През февруари 1999 г. главният имам на ислямския университет "Ал Азхар" в Кайро, шейх Мохамед Сайед Тантауи, издаде фатва, която напълно узакони "наках мисяр" и го циментира в морала и бита на сунитите. След него и главният мюфтия на Египет го потвърди като божествена институция, разрешена от Аллах/Мохамед.
Толкоз за морала на ислямските общества. Аз не мога да си представя що за морал може да има жена, която се самовзривява сред тълпа и избива невинни деца. Но го правят и се гордеят с това. Тази "религия на мира" вече 1400 години избива хора, най-вече невъоръжени или слаби. Защо чеченските "шахиди" (борци за вярата) не нападнаха някоя руска казарма, а си избраха болницата в Будьоновск и училището в Беслан? Защото могат да избият лежащо болните и малките дечица без съпротива от тяхна страна. Впрочем, сред убийците в Беслан най-много деца избиха двете взривени от мъжете "черни вдовици". Защо в Ирак нападнаха богомолците в багдадската църква "Св. Богородица Спасителка", а не например някоя американска база? Защото могат да ги нападнат в гръб. Това са големите "победи" на исляма - масови убийства на беззащитни хора. И те са благословени от маниакалния "пророк", който представял бълнуванията си като откровения на Аллах. Неотдавна главният имам на "Джамията на Пророка" в Медина, заяви, че робството е част от джихада, а джихадът е душата на исляма. "Без джихад няма ислям", каза този преподавател в местния ислямски университет, където се обучават и ходжи от България.
 
Част от джихада е и задължителното носене на хиджаби и други подобни платнища. Кампанията се насъсква и финансира от ислямските правителства и Организацията "Ислямска конференция". Те открито зоват за завладяване на християнските земи, на "Дар ал-Харб" - "Домът на войната" с неверниците в още непокорените от исляма територии. Призивите се отправят вече при официални посещения в Европа на ислямски главатари, както направи неотдавна и Кадафи, поредният психопат,
обладан от месиански халюцинации.
От 2004 г. насам кампанията за носенето на хиджаби, която мохамеданите в Европа водят, се разпространява и на български език, например през сайта Way-to-Allah. В този текст се казва: "Носим хиджаб, защото това е повеля на Аллах към нас, достигнала ни чрез Свещения Коран и хадисите на Мухаммед (сас). Задълженията в Исляма са помощ, която Аллах ни оказва. Аллах не ни е забранил нищо, което е добро за нас и не ни е повелил нещо, което е лошо за нас. Носим хиджаба като едно открито изповядване на нашата религия пред Аллах и пред хората. Носим го за да ни различават в обществото като мюсюлманки, като вярващи жени. Носенето на хиджаба повдига самочувствието ни, идентичността ни и увеличава вярата ни."
Много точно казано - хиджабът е замислен да дезинтегрира мюсюлманите от останалото неислямско общество, а не да ги интегрира. Това трябва да чуят многобройните български папагали, които получават петродолари, за да разпространяват идеологията за мултикултурността и "интеграцията" на мюсюлманите в Европа. В историята няма случай, държава, период, в който вярващи мюсюлмани да са се интегрирали в немюсюлмански общества, народности, групи.
Във всеки случай Франция, Белгия, Испания и Германия го разбраха. И не само забраниха покривалата, но и обявиха утопията на мултикултурността за "национална катастрофа" (по Меркел). През 2006 г. и тогавашният британски министър Джак Стро заяви, че мюсюлманките на Острова трябва да хвърлят покривалата, ако искат да се смятат за част от британското общество.
Ислямът загуби битката на цивилизациите. Не съществува вариант, в който Европа ще стане ислямска, европейците ще се оставят да бъдат потурчени и управлявани от мохамедани, или да плащат по 50 милиарда на ислямския свят, за да запазят свободата си, както Кадафи мечтае. По-скоро Луната ще се разцепи на две. Много по-вероятно е обаче да избухне истинска, гореща война, която завинаги да изтласка ислямските паразити в Азия. Впрочем, тази война вече се води.
 
Искандер

Източник: http://rockbul.blog.bg/zabavlenie/2011/10/08/prostituciiata-na-miusiulmankata.831916


http://atil.blog.bg/history/2014/10/09/prostituciiata-na-miusiulmankata.1303545#last_comment

Hatshepsut

В Пакистан решават дали мъжете могат да ,,бият леко" жените си


Съветът по ислямската идеология на Пакистан е предложил законопроект, съгласно който мъжете ще могат да ,,бият леко" жените си като дисциплинарна мярка, предаде РИА Новости, позовавайки се на местни медии.

,,На мъжа трябва да му е разрешено да бие леко жена си, ако тя не съблюдава разпоредбите му или отказва да се облича съгласно пожеланията му", пише като мотив за законопроекта. Законопроектът предлага да бъдат допустими наказания към жените, ако не носят хиджаб, общуват с непознати или разговарят шумно.

Съветът по ислямската идеология отклони ,,Закона за защита на жените от насилие" от 2015 г., наричайки го ,,неислямски". Настоящият законопроект ще бъде изпратен на парламента.

https://www.24chasa.bg/novini/article/5538514

Hatshepsut

Параноите на пророка Мохамед


Черти от характера на Мохамед се предават по наследство на всички мюсюлмани: манията за величие, мнителността и параноята, твърди ислямоведът Хамед Абдел-Самад, според когото този "опасен идол трябва да бъде погребан".

Хамед Абдел-Самад е син на сунитски имам и от дете изучава Корана и писанията за пророка Мохамед. Роден е в Кайро през 1972 година. На 19-годишна възраст се присъединява към ,,Мюсюлманското братство". По-късно го напуска заради радикалните възгледи на ,,братята" и заминава за Германия. Новата му книга, която излиза на 1 октомври, се казва ,,Мохамед. Да излезем начисто" и съдържа както остра критика срещу култа към Мохамед, така и призив към мюсюлманите да се еманципират от посланията на пророка. През 2013 година ислямски книжовници в Кайро произнасят фатва срещу Абдел-Самад и призовават да бъде убит. През 2014 година той публикува нашумялата си книга ,,Ислямският фашизъм". Работи в различни германски университети като изследовател на исляма. Намира се под постоянна полицейска защита.
Хамед Абдел-Самад предпочита да публикува книгите си на арабски, но нито един арабски издател не посмява да приеме последния му ръкопис. Така че авторът първо го представя под формата на 20 лекции по YouTube. Само за три месеца над 1 милион души са гледали лекциите на Абдел-Самад. В интервю за Първа германска телевизия ARD той обяснява какво го е тласнало да напише новата си книга:
,,Твърдението, че ,,Ислямска държава" няма нищо общо с Мохамед, не само заблуждава - то е опасно. ,,Ислямска държава" не върши нищо, което не би сторил и Мохамед: поробване, обезглавяване на военнопленници, завоевателни войни. Мюсюлманите никога не поставят Мохамед под въпрос, напротив - те го мистифицират и превъзнасят. Мисля, че е дошло време да излезем начисто."

Психоанализа на пророка Мохамед

В лекциите си по YouTube и в новата си книга, откъси от която бяха публикувани в седмичника ,,Ди Цайт", Хамед Абдел-Самад аргументира възгледа си с много примери от Корана и коментарите към него. Телевизия ARD припомня в тази връзка, че Коранът е написан през 632 година, след смъртта на Мохамед, като в него са включени сури от различни житейски фази на пророка. И миролюбиви като ,,Който спаси един човешки живот, спасява цялото човечество", но и войнствени като ,,Убивайте неверниците, където и да ги срещнете". Абдел-Самад се стреми да обясни защо посланията на пророка са толкова противоречиви. Според него в Мека не обръщат достатъчно внимание на миролюбивото учение на Мохамед, заради което той отива в Медина, където обаче се съюзява с войнствени банди, които грабят и поробват. Така Мохамед изгражда ислямската си империя. Абдел-Самад пише:
,,В живота на Мохамед настъпва поврат след преместването от Мека в Медина. Тук не само възниква първата ислямска държава. Тук за пръв път се проявява един склонен към насилие пророк, готов да мине през трупове, за да постигне целите си. Възвишените принципи от по-ранните години минават на заден план, когато властта попада в ръцете му. Тъкмо властта и страхът от предателство се превръщат в основен негов двигател. Войните водят до нови войни и така Мохамед започва безпримерно завоевателно настъпление, чиито резултати се виждат по цял свят до ден-днешен."


Хамед Абдел-Самад

В първите отзиви за книгата на Хамед Абдел-Самад често присъства оценката, че авторът прави истински психо-анализ на Мохамед, обяснявайки личността на пророка с травми, преживени в детството. Ето какво пише ислямоведът:
,,Амбивалентната личност на Мохамед може да се обясни и през отношението му към жените. С жените той се държи не като тиранин, а по-скоро като дете, което е страдало от липса на внимание. Тъкмо тези страхове на Мохамед предопределят и до днес положението на жените-мюсюлманки. Забулването, многоженството, потискането на жената - всичко това може да се обясни със страховете на пророка. В същото време той казва и много положителни неща за жените, а някои мюсюлмани дори смятат, че направо ги е освободил."
***
,,Мохамед е жаден за власт и признание. Търси ги страстно при жените и във войната. Само през последните осем години от живота си той води 80 войни. И единствено под сянката на меча намира онова признание, за което винаги е жадувал. Но колкото по-могъщ става, толкова по-голяма е зависимостта му от властта. Колкото повече врагове ликвидира, толкова по-силна става параноята му. В Медина той поставя последователите си под пълен контрол. Иска да държи изцяло властта и да налага свои правила - чак дотам, че предписва на хората кога да спят и кога да будуват. Събира ги за общи молитви по пет пъти в денонощието - само и само да се увери в тяхната преданост. Грешниците се наказват с бичуване, а който се съмнява или се бунтува, отива направо на смърт. Какво е грях и какво не, решава единствено Мохамед."

***
Мохамед и джихадът

,,Последните сури на Корана величаят войната и проклинат неверниците, а от това семе пониква нетърпимостта. Коранът се смята за вечното слово на Бог, което важи за всички времена, тъй че днешните ислямисти възприемат онези древни стихове за войната като легитимация на днешния си джихад. На своите бойци Мохамед обещава не само вечен живот в рая, но и тлъсти печалби и красиви робини още в този свят. Така се ражда ,,ислямската икономика". Военната плячка, търговията с роби, данъчният хомот за неверниците - през столетията след смъртта на Мохамед това си остават главните финансови източници на ислямските владетели. И умаядите, и абасидите, и фатимидите, и мамелюците, и османците - всички ислямски завоеватели се позовават на Мохамед. Днес терористите от ,,Ислямска държава" също оправдават своята агресия с делата на Мохамед, който обезглавявал военнопленници и прокуждал друговерци."

***
,,Но дори в одеждите на пълководец Мохамед си остава дете. Той е чувствителен, лесно раним аутсайдер, комуто светът носи разочарование след разочарование. И като пастир, и като търговец, и като проповедник, и като пълководец Мохамед непрекъснато си търси ново убежище. Веднъж това убежище се казва ,,Хадиджа" (първата му съпруга), после са буквите на Корана, друг път вярващите мъже или пък любещите жени. Накрая единствената родина на Мохамед става полесражението.

***
,,Черти от характера на Мохамед, които можем да наречем болезнени, се предават по наследство на всички мюсюлмани: маниите за величие и господство, мнителността и параноята, натрапчивите неврози и нетърпимостта към критика. Днес можем да му окажем най-голяма почит, ако го видим такъв, какъвто е - и надраснем вярата в неговото всемогъщество. С други думи: ако погребем един опасен идол."
Това твърди в новата си книга египетско-германският ислямовед Хамед Абдел-Самад. Неговите тези са крайни и предизвикателни, смятат мнозина специалисти. В свое обширно изследване, публикувано в сайта ,,Телеполис", Даниел Бакс пише:
,,Популистката критика на исляма умишлено размива границите между исляма, ислямизма като политическа идеология и терористичните му извращения. И по този начин дамгосва вярата на 1,3 милиарда души по цял свят като ирационален култ към насилието. След 11 септември знак за равенство между исляма и фашизма поставиха и автори, близки до неоконсервативните тинк-танкове в САЩ, а целта им беше да представят ,,войната срещу тероризма" като борба между свободата и ислямисткия тоталитаризъм. Хамед Абдел-Самад написа цяла книга по темата, където развива тезата, че фашизмът е заложен още в зародишите на исляма."

https://www.dw.com/

Panzerfaust

Ислямът е не толкова религия, колкото политическа идеология. Твърде малко мистичен като за религия и твърде строго практичен, тази примитивна форма на юдаизъм е чудесна за управление на общества и общности на ниско и първично ниво.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Симеон Евстатиев "Ислямът. Кратък справочник":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item2476

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 07 November 2018, 16:11:12Ислямът е не толкова религия, колкото политическа идеология. Твърде малко мистичен като за религия и твърде строго практичен, тази примитивна форма на юдаизъм е чудесна за управление на общества и общности на ниско и първично ниво.
Tака е. Освен това като религия е така гъвкав че да може и най-долните , извратени и развратни хора да са ислямисти. Там няма постоянни неща, ако има : намират начин да ги заобиколят.