• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 20, 2019, 10:19 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9149
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 6
Total: 7

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, Oct 20, 2018, 09:17 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

На...

За мен да те обичам беше лесно.
Не беше лесно после да простя.
Лъжата някак плъзна като плесен,
разяде тихо моята душа.

И после всичко беше по-различно.
И някак преобърна се света.
Отиваха си нощите - безлични,
и дните, по-жестоки от смъртта.

Не исках нищо и не вярвах в нищо
на зимата под покрива студен.
Омразата живота ми разнищи
и цялата ми същност взе във плен.

Но днес стоя до теб и пак те гледам,
пак грее нежност в моята душа.
Простих ти всичко, слънцето доведох.
Знам, че с теб живота си ще продължа.

Hatshepsut

Превръщам се във прах

Превръщам се във прах, във минало
и в спомен...
Превръщам се във пареща сълза,
в случаен странник във нощта, бездомен,
потънал във безкрайна самота...

Боли ме всяка мисъл, всяка дума,
боли ме всеки час и всеки миг...
Остава само болка след любов безумна...
След мен остана неизплакан вик!

Остават само две следи във мрака,
две молещи и чакащи ръце...
Не чакам никой... Никой не ме чака...
Заключих вече своето сърце.

Навярно някой ден ще се събудя
щастлива, влюбена... Отново ще горя...
А може би ще се превърна в чудо...
В друг някой ден...

Днес мога само да боля...

Hatshepsut

Среща

Малко топлина, една въздишка,
няколко неказани неща,
няколко сълзи, една усмивка,
между две цигари самота...

И светът не стана по-различен...
Беше среща между две души...
Без въпроси трудни, без обичане,
просто тишина и аз, и ти...

Малко топлина, дошла навреме,
щастие в протегната ръка,
без очаквания, само миг безвремие...
Две цигари срещу самота...

Hatshepsut

На Ромео

Извинявай, Ромео. Жулиета я няма.
Тя порасна и вече не вярва във приказки.
Пак остана сама след поредната драма
и не иска пиеса с фалшиви измислици.

Любовта беше нейната сладка отрова,
но след всеки Ромео в нея нещо умираше.
Нещо сякаш се късаше - болка сурова,
от която инфарктно сърцето ѝ спираше.

Не я чакай, Ромео. За нея си минало.
Просто ден от предишен живот в календара.
Само образ неясен сред сенки застинали.
Ти си странник в нощта от последната гара.

Жулиета изпи си до дъно отровата
и сега иска само да бъде изгубена.
Прибери си сценария стар със любовите!
Тя отдавна във себе си само е влюбена...