• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Mar 25, 2019, 08:27 am

Login with username, password and session length

Theme Select





Members
  • Total Members: 26
  • Latest: mazzini
Stats
  • Total Posts: 8840
  • Total Topics: 1075
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 133
  • (Jan 14, 2019, 07:51 pm)
Users Online
Users: 1
Guests: 20
Total: 21

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, Oct 20, 2018, 09:17 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

На...

За мен да те обичам беше лесно.
Не беше лесно после да простя.
Лъжата някак плъзна като плесен,
разяде тихо моята душа.

И после всичко беше по-различно.
И някак преобърна се света.
Отиваха си нощите - безлични,
и дните, по-жестоки от смъртта.

Не исках нищо и не вярвах в нищо
на зимата под покрива студен.
Омразата живота ми разнищи
и цялата ми същност взе във плен.

Но днес стоя до теб и пак те гледам,
пак грее нежност в моята душа.
Простих ти всичко, слънцето доведох.
Знам, че с теб живота си ще продължа.

Hatshepsut

Превръщам се във прах

Превръщам се във прах, във минало
и в спомен...
Превръщам се във пареща сълза,
в случаен странник във нощта, бездомен,
потънал във безкрайна самота...

Боли ме всяка мисъл, всяка дума,
боли ме всеки час и всеки миг...
Остава само болка след любов безумна...
След мен остана неизплакан вик!

Остават само две следи във мрака,
две молещи и чакащи ръце...
Не чакам никой... Никой не ме чака...
Заключих вече своето сърце.

Навярно някой ден ще се събудя
щастлива, влюбена... Отново ще горя...
А може би ще се превърна в чудо...
В друг някой ден...

Днес мога само да боля...