• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

27 February 2021, 23:50:49

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12429 Posts

Шишман
4370 Posts

Panzerfaust
715 Posts

Лина
672 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19915
  • Total Topics: 1321
  • Online Today: 118
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

avatar_Hatshepsut

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Щастлив ден

Събудих се днес със усмивка.
Започна денят ми щастлив.
Покрих го със снежна завивка
и стана той бял и красив.

Във нежност изкъпах се цяла.
Превързах косите със скреж.
Наметнах се с мантия бяла.
Със устни рисувах копнеж.

Повиках любов в тишината.
Полях я със зимна тъга...
Във песен изпях я позната.
Заключих я в чудна мечта...

Hatshepsut

Обичам...

Обичам Коледа. Обичам тишината.
Обичам празничните светлини.
Обичам приказки. Обичам чудесата.
Обичам слънцето във твоите очи.

Обичам огъня, камината, снега в косите,
смеха ти в празничната тишина.
Обичам да потъваме в мечтите,
да сме сами на цялата земя...

Обичам да обичам, да очаквам
вълшебството. За мен това си ти!
До теб от радост сутрин да поплаквам...
Щастливи пак от обич да летим...

Hatshepsut

Прости ми, Боже!

Прости ми, Боже, че не се смирих –
не спрях аз никога с живота да се боря,
за тези, на които не простих,
че и така не се научих да се моля.

Прости, не сведох, Господи, глава,
на колене пред никого не паднах,
за чужди грешки не поех вина,
но щастието чуждо не откраднах.

Прости ми, Господи, че продължих
пак да обичам и да се надявам,
за сълзите, които често крих,
понякога че в тебе се съмнявам.

Знам, грешна съм. Аз просто съм жена,
родена за любов, не за омраза.
Прости! Не чувствам никаква вина!
Благодаря, че с обич ме наказа!

Hatshepsut

Аз искам да се случи всичко днес!

На прага сме на Новата година,
а Старата не беше най-добра.
Все казвахме, че всичко ще отмине,
че някога ще дойде пролетта.

Във чакане дойдоха лято, есен
и някак нищо не се промени.
Животът ни не беше никак лесен.
Все чакахме да дойдат други дни.

В полунадежди времето си мина,
изчезна, изпари се като сън...
На прага сме на Новата година
и вече чуваме камбанен звън.

Остана ли надежда, аз не зная,
остана ли ни вяра, топлина?
Днес чудя се какво да пожелая
за новата. Да бъде по-добра...

Дали ще бъде? Или пак ще плачем
във къщи тихо, пак ще сме сами...
Една надежда нищичко не значи,
когато в безднадеждност я проспим.

Но аз не искам повече да  чакам
от следващите хубавата вест,
че някъде ме търси още някой...
Аз искам да се случи всичко днес!

Hatshepsut

Не искам повече да бъда нечия

Не искам повече да бъда нечия,
за чуждите очи да бъда бяла.
Такава съм – болезнено различна,
далече съм от всички идеали.

Не искам никой в дните ми да рови,
да ме обича и да ме обсебва.
Да се просмуква в мен като отрова.
От чувствата ми с шепи да загребва,

Не ми е нужно ничие внимание
макар да ми тежи от самотата.
От никого не търся разкаяние.
За нищо не поисках и отплата.

Спокойствието, знам, е непривично
за мен. Не мога да съм кротка.
Приемам всяка дума много лично
и ме боли от всяка ваша болка.

Не искайте от мен да се променям.
Дори и грешна, много ви обичам.
Знам, себе си за нищо не заменям –
аз, истинската в този свят двуличен!

Hatshepsut

Нямам нужда...

Нямам нужда от трудни мечти!
Искам лесни, които се случват -
глътка вяра и прах от звезди
във животът банален и скучен...

Нямам нужда от трудна любов!
Искам лесна, без драми, пожари -
тая дето ще стопли легло,
не оная, която ще пари!

Нямам нужда от сложни неща,
сложни хора и трудни дилеми.
Казват проста била любовта...
Искам проста! Но вечна, без време!

Hatshepsut

Денят започна приказно красив

Денят започна приказно красив –
с усмивка на небе и птича песен.
Една мечта в сърцето си открих.
Една любов в избързалата есен...

Изгубих се във шепота ѝ бял.
Ръцете ми посегнаха нагоре.
Денят, хиляда болки преживял,
за слънчевото утро се отвори.

Записах я с един изгряващ лъч.
в небето, омагьосано до синьо.
Денят започна приказно красив...
Пази ми го, любов! Да не отмине.

Hatshepsut

НЕчакана обич!

Не съм за влюбване, а само за обичане.
При мен НЕсъвършенствата са много...
Когато искам, искам до отричане!
Когато си отивам, съм жестока!

Живея на ръба на непонятното.
Душата ми е пълна със дилеми.
Сънувам я, оная есен, златната,
в която ти не можеш да си с мене.

И късно нощем с нея ще заспиваме
с мечтата, трудна за едно НЕсбъдване,
в луната тъжна пътя ще откриваме
във сенките, когато с теб си тръгваме...

Hatshepsut

Здравей, Любов!

Коя си ти? Не си ли само спомен?
Познавам ли те? Или си мечта?
Все търсех те във тоя свят огромен,
преследвах те... А после ме боля...

И някак те забравях... И се връщах...
И пак те търсех, но не те познах...
А после тихичко самичка плачех вкъщи...
И уж живеех... Но дали живях?

Донесе ми безкрайни, тъжни нощи
и белези от грешки и лъжи...
Във раните ми ти надежда сложи,
а после със предателство изми...

Престанах да те търся, да те моля...
Тогава ти сама дойде при мен...
Сърцето ми със вярата отвори
и нарисува слънце в моя ден.

Сега, любов, аз няма да те пусна
да си отидеш... Даже да боля...
Познах те вече и ще те допусна
в душата си...
Дори да изгоря!

Hatshepsut

Достатъчно е...

Научих се, че мога да живея
във лапите на този свят суров.
Но мога ли, кажи, да оцелея
без вечната магьосница любов?

Дали ще мога пак да се събуждам,
с усмивка да започвам своя ден,
ако съм ничия и безнадеждно чужда?
И няма кой да се събуди с мен...

Дали ще продължавам да мечтая,
щом всяка дума дълго в мен горчи?
Ще мога ли да чувствам, да желая,
ако оставя любовта да отлети?

Не искам да горчи. Горча ми доста...
Не искам болка, спомени, тъга...
Тук истината май сега е проста –
не би било живот без любовта...

Не искам нищо-нищичко отдавна.
Не са ми нужни клетви и дворци...
Без твоята любов умирам бавно...
Достатъчно е, че до мен си ти.

Hatshepsut

Преди отново в сън да те превърна

Понякога измислям си Вселена,
в която мога още да обичам
без болка, без сълзи и без проблеми.
Понякога съм страшно романтична.

Изхвърлям всички глупави въпроси,
съмненията, малките си грешки.
По облачни надежди тръгвам боса
Към изгревите – огнено-горещи.

Забравям колко много съм боляла
и искам само пак да ти се сбъдна.
Вървя към тебе – от надежда бяла,
преди отново в сън да те превърна.

Hatshepsut

Да съм вещица най ми отива

Намълчах се! Мълча от години!
А животът горчив си остава...
Всяка дума е глас във пустиня
и нечута потъва в забрава.

Но обръщам днес страница друга -
ще забравя добричката фея.
По- добре да съм ,,сгазила лука"!
Най – добрите последни се смеят!

Нека хората сочат със пръсти,
да ме водят към вечната клада,
със усмивка ще тръгна към кръста!
Нека разпнат душата ми млада!

В моя ден ще летят пеперуди,
неприлично ще бъда щастлива...
По – добре да съм странна и луда!
Да съм вещица най ми отива!

Hatshepsut

Недосънуван сън

Вървя сред избуялата трева,
в поле от четирилистни детелини.
Не знам коя от тях да избера,
та щастието да не ме подмине?

Събуждам се в недосънуван ден,
сред лилии, във приказна премяна,
и искам някой мен да избере,
преди да се превърна в морска пяна.

Несбъдната съм в твоята мечта,
а в моята - на мене си орисан.
Вървя към теб, в море от светлина.
Ще ме изваеш в края недописан...

Hatshepsut

Пролетна мечта

Когато днес градът заспи
под бяла пелена,
в дантеления скреж увит
сред снежна тишина,

той ще сънува сън красив
за пролет и любов..
Ще се събуди чист, щастлив,
по-истински и нов...

В небето синьо ще блести
усмихната звезда.
Една мечта ще се роди
след зимната тъга...

Hatshepsut

Защото!

Защото не успявах да се впиша
във оня свят на сивата бездушност,
във думите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,

компромиси защото не направих
с душата си, не я смених за слава,
пътеки свои винаги проправях,
защото не обичах да съм ,,права",

Защото съм бодлива и защото
в безсмислието смисъл ще намеря,
ще продължа да вярвам във живота,
дори сама да съм – ще оцелея!