• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 November 2020, 09:48:51

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 18282
  • Total Topics: 1298
  • Online Today: 76
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 66
Total: 67

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Днес съм другата

И понеже съм тихото бедствие,
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,

и защото ме стяга чепикът
на живота под грубата роба,
не се крия зад фрази преписани,
и да бъда ,,нормална" не мога,

ще оставя зад себе си скуката
и ще пусна на сивото края...
Днес съм лошата, лудата, другата...
А за утре - не искам да зная!

Hatshepsut

Пречистване

Животът ме постави на колене,
препъна ме, събори ме в калта.
Като поличба дебнеше над мене
одърпаната вещица – смъртта.

Обърнах се, погледнах я в очите
и някак своя страх преодолях.
Изправих се и продължих си дните.
Във тоя ден живота аз избрах.

Намерих в път безпътен пак начало.
Сред бурени поникнаха цветя.
И вяра, сред сълзите избуяла,
проправи път на нея – любовта!

Hatshepsut

Дали

Животът ми не е постлан със рози,
във него принц така и не открих.
Но в нощите до късно ме тормозят
познат рефрен и недовършен стих.

Щурецът тъжен бди до мен във здрача
и буди моя сън недозаспал.
Тогава чувам в тъмното как плачат
звездите в небосвода заблестял.

От сълзите им, бели от надежди,
събужда се забравена мечта.
Къде ме води, даже не поглеждам,
но цяла нощ я следвам. И летя.

И може би накрая ще открия
по пътя прашен смелия герой.
Дали е сън, или пък е магия?
Не знам...
Но знам, че ме очаква още той.

Hatshepsut

Когато тръгне си една жена...
 
Когато тръгне си една жена в нощта
тя никога назад не ще погледне!
Ще си отиде горда и сама,
а после в тъмното да плаче ще приседне...

Тя няма да покаже, че тъжи,
за болката си няма да разкаже,
от теб ще скрие своите сълзи,
а после със мълчание ще те накаже...

Тя няма да се моли. Своя свят
ще събере и пак ще бъде цяла,
ще изгори и твоята вина,
и болката, която е боляла...

Ти може би тогава ще тъжиш,
ще я очакваш нощем да се върне...
Но ти, приятелю, със сигурност грешиш...
Не можеш пепел в обич да превърнеш!

Hatshepsut

Благодаря, че с теб започва моят ден!

Аз мразя тишината до полуда
и не обичам сложните неща..
Не ми харесват захарни заблуди,
но още вярвам в нея, в любовта.

В оная обич без сълзи, без драми,
без фойeрверки, планове, мечти.
Един до друг в нощта да бъдем само,
без ,,днес" и ,,утре", ,,вчера" и ,,преди".

Не искам да очаквам, да копнея,
аз искам да ми сбъднеш любовта.
Пак искам със дъгата да се слея,
към залезът с теб искам да летя...

Без спомени, без срещи и раздели -
отново ти от мен да си пленен.
Душите си в едно със теб сме слели...
Благодаря, че с теб започва моят ден!

Hatshepsut

Есенно

Нахлу във мен внезапно есента.
В душата ми тъгата днес прелива.
Сълзите като падащи листа
със спомена за лятото се сливат.

И бавно тъмнината ме обви.
Не бях готова още да се случи...
Отново самотата в мен вали...
Но тя на женска сила ме научи!

Знам, някой ден ще дойде пролетта
и ще разсее всичките тревоги,
ще се покрие с рози пак света...
И да обичам знам, че пак ще мога!

Hatshepsut

Пролет в есента

Животът ми бе като кратък сън,
изгубен между грешки и химери...
Днес в ранна есен търся пролет вън.
Във нея искам обич да намеря.

Кокичета сред златните листа,
да никнат във притихнала почуда,
а аз сред тях, отпила радостта,
да литна със криле на пеперуда.

Да се събудя в цъфналата ръж,
отново да съм самодива млада.
Да се изгубя във очи на мъж,
да изгоря на вечната им клада!

Hatshepsut

Стоплѝ ме...

Понякога не ми достига въздух,
не ми достига нежност за душата...
Сама във мрака тръпна и замръзвам,
изгубвам се и няма път нататък...

Изчезвам бавно, във нощта се стапям...
Без любовта ти трудно ще живея...
Понякога съм само спомен, вятър...
Стоплѝ ме, моля те!
Да оцелея...

Hatshepsut

Несбъдната...

Може би съм такава, несбъдната
и немолеща никой за обич.
В този свят, от любови объркан,
да се сбъдна на никой не мога!

Но сред тихи въздишки и залези,
и мечтите, на обич оскъдни,
разрови всички въглени парещи,
потърси ме. И ще се сбъдна.

Hatshepsut

Приказки за ,,Добър ден"

Отминал ден, затихваща тъга,
заглъхнал вик, покълнали надежди,
а после болка, падаща сълза,
забравен миг за спомени и срещи...

Догарящ огън, парещи искри,
неканен демон, стон във тишината,
изгубен път, угаснали мечти,
една звезда, докоснала земята.

Пречупен клон, но пак се ражда нов,
към светлото небе цъфти и диша.
Очаквам те на прага си, Любов,
и приказки за ,,Добър ден" ти пиша...

Hatshepsut

Присъда

Във сенките изплуват тежки спомени
и призраци от минали животи,
а ние бързаме да ги прогоним,
защото там е скрито злото...

Защото мъка там се крие,
откъснати парчета от душата...
И мислим си ,,Това ли бяхме ние?"...
А после обвиняваме съдбата,

че тя виновна е за всички думи,
за всички черни дни, сълзи пролети...
Сърцата ни пронизват те с куршуми....
Оставаме за грешките си слепи!

Hatshepsut

Не цъфтят във пустиня цветя

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.

Няма как да покълне любов,
щом е злоба разяла душата.
Ще линее тя в черен покров,
във агония , търсеща лято!

Няма как, няма как радостта
да живее, щом злото я ражда.
Не цъфтят във пустиня цветя!
Без любов те умират от жажда!

Hatshepsut

Приказка в бъдеще време

Малко тъжна и много различна,
вече търся май само покой.
Но сред дните на хладно безличие
аз заставам зад избора свой.

И ме дебнат подобно куршуми
десет чифта коварни очи.
А следата от техните думи
по душата ми още личи.

До безумие пряма съм, зная.
Даже малко горчива на вкус.
И летя между ада и рая,
а светът между тях – все тъй пуст.

Искам някой да седне до мене
и потънал във мойте очи,
като в приказка в бъдеще време
сто години със мен да мълчи.

Hatshepsut

Откровено

Не се вписвам в представи и рамки.
Такава съм –
ту се смея, ту тихичко в ъгъла плача.
И самотна съм даже до полудяване.
Да си с мен, не е лесна задача.

Не обичам да бъда аз център на нищо.
Имам свой свят и своя вселена.
Със мечтите си някога смело политам,
често съм чак до сълзи откровена...

Не харесвам клишета и празните думи
и не давам да ровят в душата ми.
Ще ме срещнеш да бродя по пълнолуние
като самодива в гората.

Аз съм странница и покой не намирам.
Луда съм, знам. Не го отричам.
Все нещо търся и гоня... Не спирам...
Но не мога, без да обичам...

Hatshepsut

Зимна картина

Удавени във лунната тъга,
заспиват уморени днес боите.
В палитрата будува любовта
и в спомените морна нежност вплита...

Рисуваш ме по памет с тънък скреж,
ефирна до прозрачност, в сън изгряла.
На устните копнени щом се спреш,
ще се превърна пак в снежинка бяла...

🡱 🡳