• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2020, 09:47:43

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 105
  • Latest: StoyanN
Stats
  • Total Posts: 17726
  • Total Topics: 1287
  • Online Today: 62
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 40
Total: 41

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Може би

С тъмен плащ пак обгърна ме мракът.
Тъжен славей над мене запя.
Зад луната се скри и заплака
ангел бял с изморени крила.

Може би ще го върнеш, не зная,
оня пламък във мойте очи.
Може би ще останеш до края,
между нас и вина да лежи.

Може би още някъде чакам
и частичка от тебе е там,
във сърцето ми. Може би бягам
за да дойдеш при мен днес ти сам...

Може би има още копнежи,
с дъх на люляк под ярки звезди...
Може би утре пак ще те срещна...
Може би още търсиш ме ти...

Hatshepsut

Не искам повече да бъда нечия

Не искам повече да бъда нечия
и да покривам нечии представи.
Такава съм аз - винаги различна,
далече съм от всички идеали.

Не искам никой във душата ми да рови,
да ме обича и да ме обсебва.
Да се просмуква в мен като отрова.
От чувствата ми с шепи да загребва.

Не ми е нужно ничие внимание,
макар да ми тежи и самотата.
От никого не търся разкаяние.
За нищо не поисках и отплата.

Спокойствието, знам, е непривично
за мен. Не мога да съм кротка.
Приемам всяка дума много лично
и ме боли от всяка ваша болка.

Не искайте от мен да се променям.
Дори и грешна много ви обичам.
Знам, себе си за нищо не заменям.
Аз истинска съм в този свят двуличен!

Hatshepsut

Сън...

Една звезда във стаята ми влезе,
неканена в съня ми тя дойде,
без да ме пита тихо ме понесе
към чудни, нереални светове...

Една звезда промъкна се във мрака,
в сърцето ми направи Млечен път...
От радост тихо в тъмното поплаках,
а после се усмихнах на деня...

Една звезда повика ме по име,
накара ме с мечтите да летя...
Събудих се щастлива и невинна...
Сънувала бях Нея, Любовта...

Hatshepsut

Есенен етюд

Прозаичен момент или просто умора...
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента...

Пропълзяват мъгли над лозите узрели,
вятър шепне във клоните своя тъжен сонет.
Ще посипе той сняг във косите ни бели
и светът ще заспи под завивка от лед...

А напролет ще цъфнат пак щастливи балконите,
птички пойни ще свият в стрехи бели гнезда.
Днес е мрачно и сиво, но се сменят сезоните...
Песента на щурци ще събуди града.

Hatshepsut

Среднощно

Недовършен романс или тъжен етюд ,
бягат сенки във тъмната стая.
Самотата е само поредния бунт,
на душата ми търсеща рая.

Самотата е моята главна вина,
спътник верен във спомен облечен.
И изгубвам се в тази добра тишина -
странник блед в град студен и далечен.

А навън във нощта пак танцуват звезди,
любовта зад мечтите наднича.
Знам че търсиш ме, може би някъде ти.
Ще ме срещнеш в смеха на момиче.

Hatshepsut

Понякога не трябват много думи...

Понякога не трябват много думи,
а трябва само малко топлина,
във мрака някой пак да те целуне,
да хване силно твоята ръка...

Понякога е нужна малко нежност,
сълзата чиста в нечии очи,
да знаеш, че до теб ще бъде вечно
един човек, дори да му горчи...

Понякога достатъчно е малко
да стоплиш с обич нечия душа...
Без обещания, без думи, без да чакаш
да хванеш в мрака нечия ръка!

Hatshepsut

Сезонно

Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.

Сред море от листа се сбогуваме с лятото.
И удавяме в локвите забранена печал.
Тишината е наш свят олтар и проклятие,
и приятелят, който не ни е предал.

С натежали сърца ще дочакаме изгрева.
А снежинките бели тихо в нас ще валят.
И надеждата светла от душите изригнала,
ще е край на началото в този чист кръговрат!

Hatshepsut

Реквием за една блудница

Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря, и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.

Тя беше там, на улицата, боса
във хладната прегръдка на нощта.
Протегнала ръка любов да проси,
душата си продаваше сега.

Зад ъгъла се скрих да не заплача
и някак исках болката да спре.
Нима днес любовта си за петаче
продаваше това почти дете?

Ще можеше ли после да забрави,
да заличи отровните стрели,
които във сърцето, без да жали
за себе си, сама тя днес заби?

Един въпрос във мене се прокрадна,
а някъде умря една звезда...
Дали човек се ражда за да трябва
или е само прах във вечността?!

Hatshepsut

Нужна е единствено любов

Във всеки златен лист откривам спомени
за лятото, за любовта, за слънцето...
Те там са, във сърцето ми, сълзи отронени,
от бурята на времето откъснати...

Във песента на вятъра пак чувам как шептят
мечтите и надеждите забравени...
Като мъниста сред листата те блестят...
Напомнят ми за хиляди неща неправени...

Във всеки залез виждам изгрев нов...
След всяка болка идват и щастливи дни...
Защото нужна е единствено любов
и някой, който да ти каже ,,Остани"...

Hatshepsut

Песен за надеждата

Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет му рисувам слънце,
във ранно утро – мрачно и сънливо,
посявам някъде щастливо зрънце.

Вилнее бурен вятър сред полята –
превръщам го във белочела песен.
И пак се ражда с тъжен вик зората,
сред знойно лято в подранила есен.

Забравям всичко, радостта прегръщам,
обличам се във обич закъсняла.
Денят ще е красив, дори намръщен,
щом в него има лястовица бяла.

Hatshepsut

Не съм идеална

Идеална не искам да бъда,
но и често дори да греша
никой никога аз не осъдих,
не забивах ножове в гърба..

И не мразех, а само обичах.
Често плачех във къщи сама.
На глупачка дори да приличах
се раздавах до край без да спра.

Не поисках аз нищо в замяна,
не оставих приятел в беда.
Бих простила дори и измяна,
но не се примирих с подлостта...

Мойта слабост направи ме силна!
За промяна днес късно е май
Наречете ме даже наивна.
Ще остана такава до край!

Hatshepsut

Знам, всичко може да е много просто

Знам, всичко може да е много просто,
без болка и излишна суета,
по звездни обичи да тичам боса,
за да изгрея в твоята мечта.

С една усмивка сутрин да ме стоплиш,
да бъдеш слънце в мрачните ми дни,
да бъдеш огън в зимните ми нощи,
със нежност всеки лед да разтопиш.

Знам, всичко може да е много просто,
светът да видим можем с поглед нов,
когато изгревът надежда светла носи,
а аз възкръсвам с твоята Любов!

Hatshepsut

Реална приказка

Отдавна няма място в този свят,
за Палечки наивни и Снежанки.
Тук зли царици приказки редят,
зад маските на влюбени русалки.

А аз потъвам в лепкава мъгла,
изгубена сред тихата забрава.
Душата ми отдавна е сама,
и вече няма сили да прощава.

Тя няма сили вече да лети...
А имах нужда днес да го сънувам -
един Орфей дошъл да ме спаси,
за да открием рая тъй бленуван.

По призрачният, тъмен небосклон,
да влезе в ада с приказната фея.
В сърцето ми той да направи дом...
на любовта.
Да оцелея!

Hatshepsut

Днес светът е пълен със тъга...

Пак капки дъжд се стичат по стъклата,
блестят в нощта като отронени сълзи...
Тъга нахлува бавно във душата ми
и като въглен пари и боли...

Знам утре, че светът щe се събуди
по-чист, по-светъл, по-красив дори...
Забравил за тъгата ще се чуди
на блесналите в локвите сълзи...

Ще се оглежда слънцето в дъгата,
ще падат тихо златните листа,
ще ни напомнят за отминалото лято...
Но днес светът е пълен със тъга...

Hatshepsut

Разпадам се...

Разпадам се, изгубвам се, изчезвам
като сняг ранен, като утринна роса,
като сън хубав, като спомен непотребен,
като невинна, пареща сълза...

Забравям те, отново те намирам.
Поглеждам вън. От тишината ме боли.
Все още лутам се, не бягам и не спирам...
А във душата ми не спира да вали.

Отивам си и връщам се отново.
Възкръсвам като феникс от жарта...
Пак пада сянка на началото ни ново...
Разпадам се, изгубвам се в нощта...

🡱 🡳