• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 August 2020, 17:49:54

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11116 Posts

Шишман
2889 Posts

Panzerfaust
499 Posts

Лина
498 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16680
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 20
Total: 22

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Обреченост

Умираме по малко всеки ден,
душите ни умират, без да знаем,
умира част от теб и част от мен...
Дори любов си взимаме назаем...

Изгубихме я вече любовта,
изгонихме я и не я познахме,
сменихме я за лъскави неща...
Сега се питаме дали живяхме

във истинския свят, където днес
се лутаме без път и без посока,
където любовта е интерес
и ни разделят всичките посоки...

А може би все още има там
една надежда, в тъмното наднича...
Човек се ражда и умира сам,
но цял живот се учи да обича.

Hatshepsut

Денят е толкова обикновен...

Денят е толкова обикновен
и улиците сякаш днес са пусти.
Отнякъде дочувам глас смутен.
Забравен спомен в мислите препуска.

Нахлува в мен познатата тъга
за всичките изгубени години.
Ще дойде ненадейно пролетта.
Тъгата ми безкрайна ще премине.

И ти отново, знам, ще си до мен,
а слънцето с усмивка ще поглежда.
Денят изглежда тъй обикновен...
А всъщност е белязан със надежда.

Hatshepsut

Ще се превърна в мъничка звезда...

Ще се превърна в мъничка звезда
и ще изгрея нощем в небосклонa,
прозореца ти аз ще осветя,
ще ме погледнеш ти и ще си спомниш...

За нашите надежди и мечти,
за миналите тайни сладки срещи.
Сълза ще бъда в твоите очи,
отронена във нощите горещи.

Ще се превърна в капчица роса,
която сутрин жадно ти изпиваш,
Във тебе като въглен ще горя,
Навсякъде ти пак ще ме откриваш...

Не ще забравиш никога за нас!
Незаздравели рани ще отваряш.
Дори на сън ще чуваш моя глас.
Отново името ми ще повтаряш...

Hatshepsut

Изморих се от празните думи

Изморих се от празните думи,
от фалшиви усмивки, омраза.
Те пронизват ме сякаш с куршуми.
Май че Бог със това ни наказа...

Все се ровим във хорските мисли.
Все сме прави и вечно ги съдим.
Нещо казваме, без да помислим,
че доброто от себе си пъдим.

Да послушаме трябва сърцата си,
в този свят няма никой безгрешен.
Да възпитаме нека децата си
да не правят те избор погрешен.

Със любов да отвръщат на болката,
без да ровят във чуждите грешки...
Знам, че нужно е май само толкова...
Трябва просто да бъдем Човеци!

Hatshepsut

Момичето е изморено...

Момичето е много изморено
от всичко... И не иска да очаква...
Не слива самотата си с безвремие...
За него няма слънчев лъч. Не се оплаква.

Не търси обич, скрита в безразличие...
А времето там някъде е спряло,
облечено във сиво и двуличие...
Отмерва и мълчи, и наблюдава...

Не иска то забравени химери
и знае, че ще изгори на клада...
То иска само пътя да намери
към вечността.
Без мисъл за пощада...

Hatshepsut

Някой ден

Някой ден ще докосвам звезди
и ще бъда пак слънчева, цяла...
Няма вече да има преди -
само обич, макар закъсняла...

Някой ден ще танцувам в дъжда,
някой ден пак ще бъда щастлива,
ще намеря във теб любовта,
ще се будя желана, красива...

Някой ден... някой ден може би
ще премина аз пак през дъгата.
Ще се сбъднат и мойте мечти...
Някой ден пак във мен ще е лято...

Hatshepsut

Една мечта...

Усмихвам ли се? Може би. Не знам...
Понякога от нищо съм щастлива.
Едно вълшебство крия в свойта длан,
една мечта за есента красива.

Една надежда, че денят е нов
и вярата, че мога да обичам,
че е възможна трудната любов
и всъщност до полуда ми прилича.

И става най-красива есента,
а аз приличам дяволски на нея.
Една мечта, най-малката мечта,
която ме научи да живея.

Hatshepsut

Дъжд...

Светът след дъжд е чист като сълза,
изплакана в сърцето на дете...
Не просто свят, а чиста красота,
в дъга изгряла в светлото небе...

Във златните листа искрят лъчи,
танцуват тихо своя нежен танц...
И вятърът притихнал днес мълчи,
унесен във вълшебния им транс...

Светът след дъжд е капчица любов,
донесена от сивото врабче,
и кацнала на твоето стъкло,
изплакана в сърцето на дете...

Hatshepsut

Изгубих те, за да те намеря

Изгубих те, за да те намеря,
прегръщах те, но без да те докосвам,
целувките ни в мислите споделях,
душата ти в душата си жигосах.

Опитах се да те изгоня,
но ти се връщаше отново и отново –
като натрапчив, тъжен спомен,
промъкнал се в началото ми ново.

Не можех да те пусна да си идеш.
Отдавна стана част от мойта същност.
Във всяка моя клетка бе поникнал...
Да се сбогувам с теб, за мене беше късно...

Защото ти си моята вселена
и само ти си моето начало...
Не искам нищо вече да променям.
Без теб не мога аз да бъда цяла...

Hatshepsut

Любов ли е?

Любов ли е щом ти при мен се връщаш
и галиш нежно моите коси,
когато в тъмнината ме прегръщаш
и нежно бършеш моите сълзи?

Любов ли е когато в тишината
до болка стискаш моята ръка,
с една целувка нежна ти когато
изтриваш сякаш мойта самота?

Любов ли е това или е лудост?
А може би е някакъв копнеж...
След толкова години и заблуди
щом знаеш пак какво да ми дадеш...

Не знам любов ли е. Не искам и да зная.
Когато теб те няма знам, че в мен вали...
И знам, че вече мога да призная,
че тръгнеш ли си нещо в мен боли...

Любов ли е?