• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 July 2020, 18:29:17

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10919 Posts

Шишман
2577 Posts

Panzerfaust
444 Posts

Лина
417 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15793
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 38
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 23
Total: 25

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Обреченост

Умираме по малко всеки ден,
душите ни умират, без да знаем,
умира част от теб и част от мен...
Дори любов си взимаме назаем...

Изгубихме я вече любовта,
изгонихме я и не я познахме,
сменихме я за лъскави неща...
Сега се питаме дали живяхме

във истинския свят, където днес
се лутаме без път и без посока,
където любовта е интерес
и ни разделят всичките посоки...

А може би все още има там
една надежда, в тъмното наднича...
Човек се ражда и умира сам,
но цял живот се учи да обича.

Hatshepsut

Денят е толкова обикновен...

Денят е толкова обикновен
и улиците сякаш днес са пусти.
Отнякъде дочувам глас смутен.
Забравен спомен в мислите препуска.

Нахлува в мен познатата тъга
за всичките изгубени години.
Ще дойде ненадейно пролетта.
Тъгата ми безкрайна ще премине.

И ти отново, знам, ще си до мен,
а слънцето с усмивка ще поглежда.
Денят изглежда тъй обикновен...
А всъщност е белязан със надежда.

Hatshepsut

Ще се превърна в мъничка звезда...

Ще се превърна в мъничка звезда
и ще изгрея нощем в небосклонa,
прозореца ти аз ще осветя,
ще ме погледнеш ти и ще си спомниш...

За нашите надежди и мечти,
за миналите тайни сладки срещи.
Сълза ще бъда в твоите очи,
отронена във нощите горещи.

Ще се превърна в капчица роса,
която сутрин жадно ти изпиваш,
Във тебе като въглен ще горя,
Навсякъде ти пак ще ме откриваш...

Не ще забравиш никога за нас!
Незаздравели рани ще отваряш.
Дори на сън ще чуваш моя глас.
Отново името ми ще повтаряш...