• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 December 2019, 00:34:34

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11078
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

На...

За мен да те обичам беше лесно.
Не беше лесно после да простя.
Лъжата някак плъзна като плесен,
разяде тихо моята душа.

И после всичко беше по-различно.
И някак преобърна се света.
Отиваха си нощите - безлични,
и дните, по-жестоки от смъртта.

Не исках нищо и не вярвах в нищо
на зимата под покрива студен.
Омразата живота ми разнищи
и цялата ми същност взе във плен.

Но днес стоя до теб и пак те гледам,
пак грее нежност в моята душа.
Простих ти всичко, слънцето доведох.
Знам, че с теб живота си ще продължа.

Hatshepsut

Превръщам се във прах

Превръщам се във прах, във минало
и в спомен...
Превръщам се във пареща сълза,
в случаен странник във нощта, бездомен,
потънал във безкрайна самота...

Боли ме всяка мисъл, всяка дума,
боли ме всеки час и всеки миг...
Остава само болка след любов безумна...
След мен остана неизплакан вик!

Остават само две следи във мрака,
две молещи и чакащи ръце...
Не чакам никой... Никой не ме чака...
Заключих вече своето сърце.

Навярно някой ден ще се събудя
щастлива, влюбена... Отново ще горя...
А може би ще се превърна в чудо...
В друг някой ден...

Днес мога само да боля...

Hatshepsut

Среща

Малко топлина, една въздишка,
няколко неказани неща,
няколко сълзи, една усмивка,
между две цигари самота...

И светът не стана по-различен...
Беше среща между две души...
Без въпроси трудни, без обичане,
просто тишина и аз, и ти...

Малко топлина, дошла навреме,
щастие в протегната ръка,
без очаквания, само миг безвремие...
Две цигари срещу самота...

Hatshepsut

На Ромео

Извинявай, Ромео. Жулиета я няма.
Тя порасна и вече не вярва във приказки.
Пак остана сама след поредната драма
и не иска пиеса с фалшиви измислици.

Любовта беше нейната сладка отрова,
но след всеки Ромео в нея нещо умираше.
Нещо сякаш се късаше - болка сурова,
от която инфарктно сърцето ѝ спираше.

Не я чакай, Ромео. За нея си минало.
Просто ден от предишен живот в календара.
Само образ неясен сред сенки застинали.
Ти си странник в нощта от последната гара.

Жулиета изпи си до дъно отровата
и сега иска само да бъде изгубена.
Прибери си сценария стар със любовите!
Тя отдавна във себе си само е влюбена...

Hatshepsut

01 June 2019, 07:47:40 #34 Last Edit: 01 June 2019, 07:50:26 by Hatshepsut
Денят ми днес ще бъде щастлив

Безлични сиви дни, самотни, тъмни нощи,
пропити с отчаяние и грешки, и вина...
Но някъде във мен надежда има още...
Но някъде я има любовта...

Отхвърляна, забравена, тя още жива, знам, е,
забутана във ъгъла, все още в мен крещи...
Макар и често аз да я държа на разстояние,
промъква се в душата ми, оставя там следи...

И мисля си понякога: ,,Не всичко е изгубено,
животът може да е и красив..."
Дочувам песента на гълъбите влюбени...
Денят ми днес ще бъде по-щастлив...

Hatshepsut

Случайна тъга

Тъга случайна тихо пропълзя.
Промъкна се виновна сянка в мрака.
Издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака...

Бездомен спомен тайно в мен се скри -
безвремие довело до забрава..
В душата ми отново днес вали
и всяка дума белези оставя!

Превръщам се във падаща звезда,
в отронен лист, във тъжна пеперуда...
Изгубен ангел днес съм без крила,
но утре пак с мечта ще се събудя...

Hatshepsut

Тогава ти наистина обичаш!

Да се намериш в нечии очи
и да посрещаш с някого зората...
От мисълта за някого да те боли,
а да те топли само тишината.

Да чакаш някого в нощта,
да шепнеш името му, без да спираш...
Да бъдеш нечия съдба
и смисъла във нея да намираш...

Да искаш само две добри ръце
и всеки миг без дъх да те оставя...
Да бъдеш в нечие сърце...
В душата му да се изгубиш до забрава...

Да мислиш всеки ден и час
за него... И да пазиш всеки спомен...
Да бъдеш негов смисъл, негов глас,
единствена във този свят огромен...

Да знаеш, че за него си мечта,
и всеки ден на него да наричаш...
Намерила си вече любовта...
Тогава ти наистина обичаш!

Hatshepsut

Надеждата последна си отива

Надеждата последна си отива
след всяка неизпълнена мечта,
след всяка дума казана на криво,
след всеки залез в глуха самота.

След нея не остава даже спомен.
Остава само нашата тъга.
Не търсим нищо в този свят огромен.
Не чакаме да дойде пролетта.

Не вярваме във нищо и не молим.
А още някъде във нас боли.
Макар душата бавно да си тровим
не се опитваме да бъдем по-добри.

Не знаем как да бъдем пак щастливи.
Във изгрева не търсим красота.
Надеждата когато си отива
във нас остава само празнота...

Hatshepsut

Мечтите не умират

Мечтите не умират. Те заспиват
и се събуждат късно през нощта,
преследват ни, във сенките се скриват,
а после се прокрадват във съня...

Мечтите не изчезват. Те са тука...
Настигат ни в забързания ден,
а вечер на вратата тихо чукат
и чакат да ги пуснем... И да спрем

да се преструваме, че нямаме надежди,
и нямаме копнежи, не болим...
През делника мечтите ни превеждат,
а после ни оставят пак сами...

Във стаята, във тишината, в мрака,
заключени зад четири стени...
Мечтите тук са. Винаги ще чакат.
Да се събудим, да ги сбъднем с теб.
Нали?

Hatshepsut

Обещание

Днес обещах да съм щастлива
напук на всяко чуждо мнение.
А щастието ми отива -
това се вижда без съмнение...

Отхвърлих всичките заблуди,
забравих за живота сложен,
повярвах, че ще стане чудо,
и вече всичко бе възможно...

Забързана се носех с вятъра,
посрещнах радостна зората,
отново бях безсрамно млада...
С любов пречистих си душата!

Hatshepsut

Не съм ли влюбена, ще остарея

Обичам всяка бръчка на лицето си
и всеки косъм бял в косите си обичам...
Със гордост нося раните в сърцето си.
Не съм безгрешна и не го отричам...

Все още имам блясък във очите си...
Понякога разсеяна, дори небрежна,
преследвам пак задъхана мечтите си,
макар и да изглеждат безнадеждни.

Нуждая се от нежност, мъжко рамо -
да помълчим или да се посмеем...
В едно съм сигурна обаче само:
не съм ли влюбена, ще остарея!

Hatshepsut

Казвам се Желана

Не съм светица, просто съм жена!
Непокорна, често нелогична,
безпричинно тръгвам си сама,
безусловно мога да обичам!

Цвете сред трънливото поле,
по ръба на пропасти живея.
Самодива с ангелски криле,
вещица със ореол на фея,

болката, родена от любов,
но от нежност винаги огряна,
ще се връщам с всеки изгрев нов!
Ще ме помниш! Казвам се Желана!

Hatshepsut

Душата се лекува само с вяра

Бях свикнала с ножовете в гърба
и пътят към заблудата бе лесен!
Превръщам днес отломките в цветя,
рисувам ги в рефрен от нежна песен.

Описвам всяка болка в чуден стих,
в сърцето си надежда светла нося.
В поле от тръни обичи открих,
във зима люта - пролет светлокоса.

Със тихи стъпки идва радостта,
потъвам във щастливата забрава...
След буря само ражда се дъга -
душата се лекува само с вяра!

Hatshepsut

Не е любов!

Върху нещастието щастие не се гради!
Не може да покълне радостта!
И нищо няма там да се роди,
щом си посял единствено скръбта.

От мъката ако издигнеш храм,
във него химнът ще е тъжен стон,
а любовта ще бъде само блян
на скитник клет, изгубил своя дом.

Ще залинее тази уж любов,
с омраза щом започва нечий ден.
Лъжата ще е твоя спътник нов
и ще държи душата ти във плен!

Дали ще можеш ти да си простиш ?!?
Дали ще мога аз да си простя ?!?
Ще спрем ли някога да се виним?!?
Със болка не започва любовта!