• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 December 2019, 06:12:50

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11067
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 16
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 1
Guests: 5
Total: 6

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ще дойда тихичко в съня ти

Ще дойда тихичко в съня ти
със бурята и снежната тъга...
И ще осмисля аз деня ти,
преминала през цветната дъга...

Ще те целуна лекичко във мрака...
Ще те погаля нежно със ръка...
Вълшебен спомен там красив ще чака
и омагьосан, в плен ще спи града.

Ще те докосна с моята въздишка,
ще чуеш моя неизвикан зов...
Ще се събудиш с грейнала усмивка,
потънал цял във моята любов.

Hatshepsut

Случена любов

Зачената във люлка от мечти
една любов поиска да се случи.
Плетеше паяк лунни тишини
във ранна есен над пресъхнал ручей.

Стоях сама, на труден кръстопът,
а грешките ми бяха огледало,
избухна във съмнения светът,
събуди вяра в болка преболяла...

Прегърнах я, забравила страха
и непознатото отново бе познато...
Към мен ръце протегна любовта,
роди се в есента горещо лято!

Hatshepsut

Прераждане

Бях в ада и не виждах светлина,
и всяка нощ мечтаех да си тръгна.
Осъдена, виновна без вина,
назад не можех вече да се върна...

Сънувах само слънчеви лъчи.
Тук всичко от години беше спряло.
Едничка самотата - да горчи,
бе край на всяко истинско начало.

Покриваше ме лепкав полуздрач,
оплетох се във спомени и грешки,
а времето бе просто зъл пазач
на всички мои слабости човешки.

Не виждах смисъл пак да продължа
и не намирах път, за да си тръгна.
Но някак си надеждата сама
във моята тъмница се промъкна.

Потърсих вяра и се преродих -
бях пак добра и влюбена, и бяла...
От сто живота в песен и във стих
един събрах. И бях отново цяла.

Hatshepsut

Девойката, която не ти постла легло...

Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!

Не те обичах никога така,
с изгарящата страст на пеперуда,
но беше смисъл, мъдрост, светлина,
и пристан тих в морето от заблуди!

Сега целуваш моите ръце
и тази нежност води ни към рая...
Без задни мисли, обич на дете,
онази, безусловната, до края!

Hatshepsut

Среща с непозната

Не ме докосвай - ще се разтопя.
Отдавна станах ледена кралица.
Живея тъй далеко от света...
Не искам никой пак да ме обича.

Сама съм и така ми е добре -
без драми, без сълзи и без раздели.
Над мен е само ледено небе,
а спомени са моята постеля.

Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи...
Знам колко мрачен е светът навън,
от фалш и от игри натаралежен.

Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната.
Една целувка ще ме разтопи...
Но кой ще залепи след теб душата ми?...

Hatshepsut

Вълшебен нека да е пак светът

В живота ми ти влезе, без да питаш.
Не те поканих. Просто ме откри.
Намери ме след дългите си скитания,
след многото изгубени мечти.

Аз не очаквах нищо и не исках нищо.
Не те погледнах даже... Не копнях.
Душата ми без думи ти разнищи,
открадна моя сън и моя смях...

Сега зависима съм... Само, само твоя...
Без минало, без бъдеще, сама....
Не си отивай, дай ми пак покоя...
След зимата - върни ми пролетта...

Накарай ме да се почувствам цяла,
да имам смисъл, да намеря път...
Ела при мен, любов, ти, закъсняла...
Вълшебен нека да е пак светът...

Hatshepsut

Зимна картина

Удавени във лунната тъга,
заспиват уморени днес боите.
В палитрата будува любовта
и в спомените морна нежност вплита...

Рисуваш ме по памет с тънък скреж,
ефирна до прозрачност, в сън изгряла.
На устните копнени щом се спреш,
ще се превърна пак в снежинка бяла...

Hatshepsut

Остани

Болях и преболявах, и се губех
във спомени, във грешки, във вини.
Сега съм тук, пак същата, но друга.
Аз искам да ми кажеш: ,,Остани"...

Пак искам да ме караш да се смея -
единствена сред хиляди жени.
От любовта ти цялата да грея,
додето тихо шепна: ,,Остани".

Да ме докосваш с оня поглед влюбен,
изпепеляващ тънките ми дни,
да те сънувам в нощи непробудни,
но и в съня да казвам: ,,Остани".

Не казвай нищо, просто ме обичай
през спомени, през грешки и вини -
изгубено в очите ти момиче,
което ти помоли: ,,Остани".

Hatshepsut

Днес се събудих с твоето обичане

Днес се събудих с твоето обичане.
А беше още сутрин, беше хладно...
Със погледа си бавно ме събличаше
и пиеше ме с устните си жадно...

Не можех даже дъх да си поема
от пламналото огнено желание...
От тази страст бях цялата пленена...
Ти ме прегърна с нежни обещания...

Докоснахме с теб рая и небето,
а слънцето показваше се сънено...
От лунен лъч аз дрехи ти изплетох...
С любовен грях бе утрото изпълнено...

Hatshepsut

НЕтенденциозно!

По бузата ми тихо днес
една сълза се свлече...
Тя беше моят ням протест,
гневът ми разсъблечен.

Тя беше стон, заглъхнал тук,
но сцепил тишината -
две думи, зли като юмрук,
забили се в душата ми!

Сълза невидима бе тя,
но казах всичко с нея!
Във друго време отлетя
Ромео с Дулсинея...

Но аз във мир оставих тук
обидите корави.
Единствен Господ, никой друг,
присъдите раздава!

Hatshepsut

19 January 2019, 10:03:24 #25 Last Edit: 19 January 2019, 21:07:02 by Hatshepsut
Закъсняла среща

Ще те открия някога пак там,
в света на моята измислена реалност,
когато ти ще бъдеш много сам,
а аз отново ще съм твоя тайна.

Ще заблестят покрити с лунен прах
усмивките ни, вече остарели,
косите ни, посипани със сняг,
и чувствата ни, малко закъснели...

Ще се отрони сигурно сълза,
а после тихо с теб ще се прегърнем.
Аз ще си тръгна пак сама в нощта,
но може би в съня ти ще се върна.

Hatshepsut

В душата ми е зима

В душата ми е зима и вали.
А колко си мечтая да е пролет!
В душата ми е тъмно и боли,
а вън са първите кокичета наболи.

Не искам да съм пареща сълза
и само във тъга да се обличам.
Аз искам пак да вярвам в любовта,
да те желая, без да се отричам.

Да бъда с теб без "може" и "дали",
без всеки цвят от мен да се отрони...
Душата ми е зима и боли,
но знам че утре тя ще бъде спомен.

Hatshepsut

Понякога...

Понякога не спира да вали
в душата ми.. и всичко се обърква...
Понякога от липсите боли...
Понякога и... любовта си тръгва...

Понякога не мога да заспя...
Понякога не искам да се връщам
във спомените пълни със тъга,
със призраци и празни, тъмни къщи...

Понякога не търся вече път,
не виждам изход, няма и начало...
Понякога обидите тежат...
Понякога не мога да съм бяла...

Понякога не спира да вали
в душата ми... и нещо в мен умира...
Понякога от липсите боли,
във тъмнината пътя не намирам...

Hatshepsut

Празнотите запълних със нежност!

Черни дни, нощи пълни със страх,
без любов! - само думи отровни...
Бях ли нечия, или не бях...
Сън ли беше?... Не искам да помня!

Не любов, беше само война
и присъда без съд и надежда...
Бях разбита... Не сведох глава!
Тръгнах смело! Назад не погледнах.

Кой ще върне усмивката, кой
на лицето ми... Всичко изплаках...
Заличих те! Бе изборът мой!
Сложих кръст и си тръгнах! Не бягах!

И сега не поглеждам назад,
в тъмнината не търся човечност...
Беше грешка. Не чувствам вина!
Празнотите запълних със нежност...

Hatshepsut

Съвсем реална приказка

Все се борим със вятърни мелници,
а сме крехки и нежни жени,
вечно бързаме в трудните делници,
все отричаме, че ни боли...

Даже вече не помним какви сме,
няма време дори да тъжим.
И животът прилича на приказка
от ония на братята Грим.

Неусетно отлитат годините,
натежава по нас есента,
но в сърцата ни още я има
и през сълзи дори любовта.

Още имаме нужда от някой
да ни стопли през зимните дни
и да знаем, че още ни чакат
и че няма да бъдем сами.