• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 01:34:42

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
848 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21936
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 68
Total: 69

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дъжд

Дъждът измива всички лоши спомени,
пречиства с обич нашите души.
Листата падат във нощта – сълзи отронени,
че вчера плакахме, дори не си личи.

Ще помня винаги горещото ни лято
и пак ще имам слънцето и теб.
Ще бъдеш с мен, в сърцето ми, когато
е тъжно-сиво зимното небе...

Прости ми всичко, без да съжаляваш,
простих отдавна твоята вина.
Знам, след дъжда че слънцето изгрява,
а вечер ти се връщаш у дома.

И само бурята тъгата ни напомня,
но утре пак щастливи ще летим.
Дъждът измива лошите ни спомени...
Обичам те! Това е май достатъчно.
Нали?

Hatshepsut

Приятелите

Приятелите ги броим на пръсти,
и не дори на двете си ръце!
Лъжливите повеждат ни към кръста,
с усмивката на Юда, без лице!

Приятелите не отварят рани,
не ни забират нож отзад, в гърба!
До нас на ешафода ще застанат
дори да губим трудната борба!

Приятелите често са бодливи
и истините няма да спестят!
В най-тъмни нощи пак ще ни откриват!
Те светъл лъч са в този мрачен свят!

Hatshepsut

Невъзможна любов

С теб живеем почти на ръба
между сива реалност и лудост.
Невъзможен за теб е света,
в моя още летят пеперуди.

Аз заспивам под дъжд от звезди
и се будя в роса заблестяла.
Тъмен облак над тебе лети,
а над мен пролетта днес е спряла.

Но се срещат във чудна мечта
две души от различни планети...
Ако минат под лунна дъга,
ще останат завинаги слети...

Hatshepsut

Молитва

Душите си продавахме на дребно,
а твоята разпънахме на кръст...
Да бъдем лоши, беше много лесно,
заровихме те в лепкавата пръст...

Предадохме те, после уж тъжахме –
смирени вън, а вътре подлеци...
Живеехме, но всъщност не живяхме
затворени в измамните дворци...

И чакахме да станеш пак от гроба,
за да изкупиш всички грехове,
в любов днес да превърнеш завист, злоба,
за да отидем в светлото небе...

Не молехме за честност, а за слава,
не искахме душите да спасиш...
Във тоя свят брат брата си продава...
Дано във Оня свят да ни простиш...

Hatshepsut

Мечти ли?

Мечти ли? Нямам нужда от мечти.
Аз имам нужда вече от реалност.
Неумолимо времето да лети...
Да го изгубя в чакане?
Банално!

Каквото ще се случва, да е днес!
Не ми се чакат седмици, години.
Отекне ли в сърцето всеки жест,
То значи, че съм жива.
И ме има!

Не искам да се будя със тъга
по принцове, забравили за бала.
Едно небе ми стига. И дъга,
и обич под дъгата –
разцъфтяла.

Един живот, живян като насън,
във който сякаш времето е спряло –
вълшебство, омагьосване и звън.
И приказка без край...
Но със начало!

Hatshepsut

Късна среща

И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...

Една мечта събуди ме във тъмното.
Повика ме по име във съня ми..
Копнеж отминал ме докосна сънено –
започна със усмивка днес деня ми....

Забравих даже глупавите грешки..
Ти приласка ме с нежни обещания.
Завърнаха се нощите горещи,
разпалиха угаснали желания...

Отново с теб сега сме лудо влюбени,
Останалият свят е без значение...
Намерихме живота си изгубен...
За щастието няма обяснение!

Hatshepsut

Целува морето брега

Целува морето брега,
а после отива си бавно...
Две сенки се сливат в нощта
в пенливата синя безкрайност...

Две влюбени силни ръце
притискат ме с обич в съня си...
Усещам пак твойто сърце,
докосва ме нежно с дъха си...

Събуждам се... Още е мрак
и тихо е в тъмната стая...
До лудост обичам те чак,
безумно, до болка, до края...

Hatshepsut

Не остарявай...

Целува нежно слънчев лъч брега,
в косите руси перлен блясък сплита,
от морска пяна ражда се деня
в прегръдките на синя Афродита...

Танцува по сребристите вълни
една усмивка в утрото изгряла...
Ефирен бриз в ухото ми шепти:
,,Не остарявай, моля те! Не остарявай!"...

Hatshepsut

Живота си с любов ще изживея

Простих и непростимото, и пак не бях добра,
и пак сълзите зад усмивката си скривах...
Бях грешница без грях, виновна без вина...
Защо зад болката си обич не откривах?!

Така минаваха си дните в самота...
Животът беше някак сив и скучен...
Очаквах все да дойде пролетта...
Да не мечтая не можах да се науча...

Не се научих да не вярвам в любовта,
надявах се, очаквах я, копнеех,
рисувах я със устни във нощта..
Защо ли толкова ме заболя от нея?

Въпросът знам е риторичен тук
и даже сигурно е май излишен...
Щастлива съм, дори да е напук
и пак във радости се днес обличам...

Знам, сигурна съм, идва пролетта,
отново ще танцувам, ще се смея,
с мечтите си отново ще летя...
Живота си с любов ще изживея!

Hatshepsut

Уморих се

Уморих се да бъда прилична,
уморих се да бъда добра
и след мъжкото его да тичам...
Искам просто да бъда жена.

Искам своите грешки да правя,
да се смея, да плача на глас,
да се влюбя дори до забрава,
да танцувам без музика в транс.

Да преливам от щастие цяла,
без да мисля за днес и преди...
Аз съм дявола в ангелско бяло,
ако можеш, ела ме съди!

Hatshepsut

Събуждане

Събудих се обляна от магия,
усмихната, целуната от вятъра.
Не исках щастието да измия -
денят стоеше до вратата ми.

И слънцето показваше се леко,
зад пухкавото облаче изгряваше.
Прогони мъката далеко.
Душата ми със обич озаряваше...

Затичах се навън все още сънена.
Не исках този миг да си отиде...
Със красота бе утрото изпълнено,
полято със копнеж невидим...

Hatshepsut

Аз искам само ти да ме обичаш...

Когато тишината в мен вали
и сенките се спускат зад стъклата,
когато самотата пак боли,
когато търся в себе си вината,

когато плача в ъгъла сама,
когато в тъмнината се обличам,
когато пак не мога да заспя,
когато всичко в себе си отричам,

аз чакам ти да седнеш тук до мен,
да ме накараш всичко да забравя,
отново да усмихнеш моя ден,
за мен ти малко чудо да направиш...

Нуждая се от твоята ръка,
пак името ми тихо да изричаш...
Когато тъжна съм, при мен ела...
Аз искам само ти да ме обичаш...

Hatshepsut

Аз не съм от ония жени

Аз не съм от ония жени,
дето вечно се сърдят, оплакват,
а от тия, които си тръгват сами...
Да ги молят? Дори не очакват.

Аз не съм от ония жени,
дето искат и нищо не дават,
а от тия, които те чакат в зори
и след себе си огън оставят...

Аз не съм от ония жени,
дето тихо във къщи ще плачат,
а от тия, които са пълни с мечти
и зад себе си спомени влачат...

Аз съм друга – не кукла, не просто жена...
Друга толкова истинска няма!
Но без обич ще тръгна отново сама...
И вината за теб ще е само...

Hatshepsut

Щом е писано...

Няма вече да вярвам във приказки, няма!
И светът ще е тих без сълзи и без драми,
без измислени принцове, обич боляна...
Просто щастие, тихо събрано в дланта ми...

Ще оставя зад мен всички празни надежди
и мечти, разпилени в различни посоки.
Няма никога вече назад да поглеждам
в тъмнината на черната бездна дълбока...

Ще се уча отново деня да обичам,
без да питам защо и кога ще се съмне...
Пак ще бъда желано, щастливо момиче.
Щом е писано, някой света ми ще върне...

Hatshepsut

Лирично...

Море и пясък, и една вълна,
събрала всички радости, надежди,
неземна, непокорна синева,
в която красотата се оглежда.

Забрава в тази необятна шир
и облаци, докосващи безкрая...
Какво ѝ трябва на душата? Мир...
И малко нежност, за да стъпи в рая...