• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 December 2019, 06:11:34

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11067
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 16
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 1
Guests: 7
Total: 8

Яна Язова - хулената и хвалена писателка

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 14:08:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Яна Язова - хулената и хвалена писателка


През 2014 г. се навършиха точно 40 години от смъртта на бележитата българска писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова. Въпреки многобройните си произведения, днес тя е незаслужено подценена, но нейното творчество продължава да блести в родната литература години наред, като показва таланта и съвършенството на даровитата писателка.

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ - Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна - Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

В Лом майка  ѝ е учителка, а баща ѝ е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца. Мила се ражда през 1910 г. след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто - Люба.
В първи клас учителката на Яна е собствената ѝ майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив и през 1930 г. се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това ,,Славянска филология" в Софийския университет (1935г.). Яна притежавала красота, за която старите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Заради катранено черният цвят на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича ,,черно отровно цвете".

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота й влиза фигура от изключително значение за нея - професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 г. и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея - и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само  поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например е била, че тя била ,,единствената правописна грешка" на проф. Балабанов. Днес за повечето от критиците й никой не се сеща, но най-дискутираните й творби продължават да бъдат актуални и преиздавани. През 2009 г. БНТ включи историята на тази любовна двойка в категорията ,,Любовни истории" на шоуто ,,Българските събития на XX век".

Въпреки че след 1944 г. обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 г. в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно - тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и нахвърля се на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа ,,Капитан".

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: ,,Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл,а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича".

Професорът убеждава талантливата писателка, че ще се оженят. ,,Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде" - твърди Балабанов, година след скандала в Созопол.

Язова обаче се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио ,,София", живял 16 години във Франция. Той й осигурява матариално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 г. умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа ,,Левски" на издателство ,,Народна култура". Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели - да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931-1934 г., читателят се запознава с образи от социалното дъно - гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си - романите ,,Ана Дюлгерова" (1936г.) и ,,Капитан" (1940г.), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата й ,,Последният езичник" е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 г. Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика - ,,Александър Македонски", като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията ,,Балкани", в която влизат ,,Левски", ,,Бенковски" и ,,Шипка", след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман ,,Соления залив", за който писателят Георги Мишев казва: ,,Един съсед ми даде наскоро и прочетох ,,Соления залив" на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията... Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме".

Да проследим хронологично творчеството й.

Първият роман на Язова е ,,Ана Дюлгерова". В тази увлекателна творба изпъква разривът на идеалите в тогавашна България. Той е и най-издаван.

Вторият й роман - ,,Капитан" - е първият български роман за наркотрафика. Авантюристичен, изпълнен с крясъка на погубващата се душа, озарен от философски прозрения, той още навремето предизвиква бурни полемики. В него прототип на Философа е Александър Балабанов.

Забележителна в творчеството на нашата писателка е трилогията ,,Балкани". Тя се състои от романите ,,Левски", ,,Бенковски" и ,,Шипка", които са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Яна Язова нарича своя роман ,,Левски" - ,,Моята Библия". Идеята  за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа ,,Левски") е еретична и недопустима за 50-те години на миналия век, но й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Това произведение на Язова излиза за пръв път през 1987 г., подготвено по оцеляла чернова. Появата му се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век.


Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева

В следващата книга от трилогията - ,,Бенковски" - читателят вижда отблизо образа и живота на един от националните ни герои. Запознаваме се с подготовката и избухването на Априлското въстание, както и с кланетата в Перущица и Батак. В ,,Бенковски" е включен и самият Христо Ботев, пожертвал се в името на свободата.

В третата и последна книга от трилогията - ,,Шипка" - авторката среща очи в очи част от героите, присъстващи в ,,Левски" и ,,Бенковски". Особено ярък е образът на безстрашната монахиня Серафима, прототип на която е самата Язова. Тя отива да се бие на върха Шипка за свободата на всички нас.

Трилогията ,,Балкани" е уникална поради замисъла си - срещата на Иисус Христос с пророка Мохамед на полуострова, на кръста с полумесеца. Самата трилогия е добре замислена, съвършена постройка, в която историите на истинските герои са представени по документи и без идеологическо изкривяване.

Смята се, че ,,Соления залив" е последната й завършена творба. Тя е и единственият впечатляващ анти-деветосептемврийски роман.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.

С творбите и драматичната си съдба Яна Язова се нарежда сред големите ни литературни таланти от миналия век. Макар че нейното име не се споменава достатъчно често в телевизията и в пресата, творчеството й успява да породи любопитство у читателите и днес, при това много повече от други нейни съвременници. Въпреки времето и временните политически и културни сътресения, произведенията на тази талантлива българка намират и ще намират занапред своето място в родната литература. Хулена или хвалена, тя излиза права в пророческия си афоризъм: ,,Делото изгражда своя творец".

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Фаталната любов между Яна Язова и Александър Балабанов


Яна Язова

Яна Язова е сред литературните творци на България, незаслужено дълго тънали в забрава. За нея, Валентина Радинска пише:

,,Аз не зная по-жестока съдба в нашата литература от съдбата на Яна Язова. Хвалена от 18 - годишна, Язова е окончателно изхвърлена от литературния живот на 32 години. От 44-та до 74-та, пише неуморно с увереността, че един ден ще я четат - и излиза права!" В литературните среди неслучайно се говори за ,,Възкресението на Яна Язова" и за ,,Яна Язова: след Възкресението". За таланта ѝ може да се отсъди по коментара на писателя Михаил Вешим, че ,,би могло да се учат и някои от романите на Яна Язова в учебните програми по литература".

И все пак дори днес, Яна Язова приковава вниманието не толкова с произведенията си, колкото с изключителната любовна авантюра, която изживяват двамата с проф. Александър Балабанов. Те са пълни противоположности един другиму на външен вид. Люба Ганчева (рожденото име на Яна Язова) е младо, жизнерадостно и много красиво момиче, високо на ръст, с хубава фигура. Александър Балабанов е застаряващ, неприветлив, некрасив семеен мъж, с 33 години по-възрастен от възлюбената си, нисък на ръст и с масивна фигура. Въпреки привидната несъвместимост двамата се обичат страстно, до лудост.

Животът и творчеството на Яна Язова следват една и съща преломна линия: преди любовната история с проф. Александър Балабанов и след нейния край. От времето на връзката си с Ал. Балабанов тя пише поезия, след това се заема с писане на проза. Стиховете ѝ будят противоречиви оценки. Елисавета Багряна споделя пред свои близки, че ,,Яна Язова е незаслужено превъзнасяна, защото е любовница на Балабанов, и това се знае от всички." Наистина в литературните среди Яна Язова е лансирана от покровителя си проф. Александър Балабанов.

Но днес, предвид трагичната ѝ участ, някои от ранните Язови произведения се приемат като откровения. Това увеличава многократно литературната им стойност:

Язове - моите песни, търкалят
ми остри скали.
Народът ми малък е, той е
в полето, той ги не чуе!
А в тях ми се борят чуми,
вампири, лами...
Но моите песни не могат, не ще
да заглъхнат тъй всуе!...

Народът задълго загубва из поглед красивата и талантлива Яна Язова, за да я открие наново толкова години по-късно. И в наши дни името ѝ често върви като прикачено към това на нейния любим - Александър Балабанов. ,,Странната им любов оцелява петнадесет години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им." Яна Язова влиза в живота на Александър Балабанов, за да го осмисли. ,,Яна Язова се явява, за да въплъти Александър-Балабановия идеал за поезия - несистемна, вулканична, могъща, иронична и песимистична", по думите на Михаил Неделчев. Двамата живеят с поезията, докато самата им любов бива преживявана като поезия.


Въпреки безграничната отдаденост на своя любим, Яна Язова никога не губи своята оригиналност в писането. Но с уговорката: ,,Да си оригинален - не значи да си свой. Затова и грешките се разбират късно." (Яна Язова). Докато пише стихове и обича своя Аксел, ,,Мой мили Аксел", както нарича любимия в писмата си, Яна Язова не е своя, а напълно негова. Оригинална в поезията си, но не своя. Докато в периода след раздялата им, когато пише романите си, тя е напълно своя и отдадена сама на себе си.

Любовта между Яна Язова и Александър Балабанов живее свой собствен живот в чувствената кореспонденция помежду им. В писмата си за него тя е ,,Мо", а той за нея - ,,Ра": двамата заедно са ,,Мойра", богинята на съдбата в гръцката митология. ,,Те са избрали ,,мойра" за свой сакрален, клетвен код, полагащ печата на нераздялата и слятостта завеки, т.е. ,,Мойра" е всичко, което въплътява и осмисля идеала за голямата Любов." (Цвета Трифонова)

Яна Язова се доказва като творец именно след раздялата си със своя любим Аксел. Освободена от всепоглъщащото му присъствие, вече напълно своя, Мо създава романите си, посветени на родната история. Така тя сбъдва пророчеството си: ,,Но моите песни не могат, не ще да заглъхнат тъй всуе!...", доказвайки се като творец, който живее в литературата и чрез литературата.

http://bulgarkamagazine.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите романа на Яна Язова "Левски":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item763

Hatshepsut


Шишман

Относно книгата, веднага се набива на очи тази доста фрапираща грешка.
_______________
"Българският страшен меч лежеше на бойното поле, строшен от турския ятаган,"
Те по това време не са познавали ятагана, като оръжие. Освен това ятагана никога не е бил оръжие на турската армия. Голяма грешка показваща че не е познавала добре нещата от онези времена.

Panzerfaust

Това е метафора, тя си служи с познати изразни средства. За мнозинството от българите символ на турско оръжие е ятаган, на българското - меч. Все пак е художествена литература, не научна.

Доколкото знам, Хайтов открадва голяма част от ръкописите на Яна Язова и впоследствие ги представя за свои.

Шишман

Ето и следващата грешка на тази писателка в книгата за Левски.Тя не знае че килия значи и нещо от рода на малко манастирче, което може да има няколко стаички, а не само една. И обяснява как една такава килия станала тесна, като стаичка и трябвало да направят нови килии, а това са все едно нови малки манастири.
За сега книгата не е никак интересна и ако продължава така и намеря още неточности, няма да си губя времето да я чета. Жалко мислех че е наистина добра писателка. Книгата "Бурята" например, която я има в библиотеката на сайта: е доста по-точна и няма такива елементарни грешки.

Шишман

Грешките на великата писателка продължават. Според нея послушника Левски изповядвал хората. Да ама и тогава и сега хората знаят че само свещеник може да изповядва, а не послушник. Интересно защо писателката не го знае. До тук книгата и не струва нищо.