• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:38:44

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Таня Симеонова


Таня Симеонова е съвременна българска поетеса, известна и с псевдонима ambarr.
Родена е в гр. Дебелец, но от 12 години живее и работи в Перник. След инцидент, в период на вътрешни борби и колебания, започва да пише стихове. Първата ѝ стихосбирка ,,Отровения " излиза само година след началото на творческата й дейност. ,,За мен поезията е моя живот, моя свят. Във всеки стих влагам част от душата си", споделя Таня Симеонова.

"Научих се да не вярвам на думи. Отдавна за мен те нямат значение... Думите са просто начин да чуваме каквото искаме... Действията са в действителност израз на нашите чувства. И колкото и силни да са думите не могат да измият вината ни. Няма как да премахнат болката, нито да избършат сълзите. Има неща които не се лепят. Има част от нас , която умира и никои думи не могат да я върнат... Лесно е да кажеш "Обичам те", "Липсваш ми", "Грижа ме е за теб"... Но има ли значение какво казваш, ако това което правиш не е достатъчно... Връзките се прекъсват не защото не сме говорили, а защото не сме чувствали... А думите са само начин да успокоим съвестта си..." Таня Симеонова


Фейсбук-страница на Таня Симеонова:

https://www.facebook.com/Ambarr

Профил на Таня Симеонова в сайта "Откровения":

https://otkrovenia.com/bg/profile/ambarr

Hatshepsut

Нощни сенки

Преплитат се сенки в нощта
и вятърът стене във клоните.
Отронва се тихо сълза.
Нахлуват в главата ми спомени

за минали нощи и дни,
любови, отдавна изстинали,
зараснали рани, лъжи
и думи, отекващи в нищото...

Обхваща ме бавно тъга - 
градът е тъй чужд и далечен,
но стапя се тя без следа,
щом моето име прошепнеш.

Hatshepsut

Нежно

Нарисувай ме с миг от безкрая,
запечатай го с лунна тъга,
запази го във спомен омаен,
заключи го за нас с вечността...

Поведи ме по тайни пътеки,
заведи ме в незнайни земи,
изтъчи ми от слънцето дрехи,
украси ги със прах от звезди.

Погали ме със устни, не спирай,
докосни с нежност мойта душа...
Потанцувай със мен във всемира
като гълъб, дошъл с любовта.

Hatshepsut

Чакана нежност

Вече нямам желание за фриволни обрати
и не търся под камъни скритата нежност,
не обличам във смисъл отминали дати,
и не виждам във залеза обич обречена...

Вече трудно забравям надути насмешки,
незаслужена грубост от неканени хора,
не понасям лъжи непризнати и грешки,
и със никого вече не искам да споря..

Вече нямам желание! Стига ми толкова!
Ще забравя онази тъга безнадеждна...
Без фриволни обрати и сложни условия
искам искрена обич и чакана нежност!

Hatshepsut

Не боли от любовта...

Аз знам, че не боли от любовта...
Болят съмненията, грешките, лъжите...
Боли, когато сме сами в нощта
и крием зад усмивката сълзите...

Боли, когато мрачен е денят
и вместо обич укори получим...
Присъдите тогава най-болят
и право във сърцето ни улучват...

А нужна ни е само топлина,
прашинка обич за едно начало...
Животът пълен е със мънички неща...
От липсите им много е боляло...

Hatshepsut

Избрах те

Избрах те да останеш с мен. Недей ме пита
защо поисках теб, а просто замълчи...
Недей да мислиш. Времето отлита
и може всичко между нас да заличи.

Не те обсебвам. Само те обичам.
Достатъчно ми е, че ти си в моя ден.
Не искам клетви. Няма да се вричам.
На мен ми стига днес да си до мен.

Не искам друго - само да те гледам,
да те докосвам нежно искам аз,
да те целувам като за последно,
да грее оня огън между нас...

Не питай нищо. Само ме обичай.
Не чакай този миг да отлети.
Знам, любовта любов привлича.
Без обещания, завинаги със мен бъди!

Hatshepsut

Самота

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.

Извива се под плача тих, зловещ
душата ми, боляща от заблуди.
За нея ангел в храма пали свещ,
а дяволи измъчват я до лудост.

Свирачът бавно песента реди,
в мъглата сива бягат самодиви...
Душата ми от самота крещи
когато в полунощ светът заспива..

https://otkrovenia.com/bg/stihove/samota-472

Hatshepsut

Когато си отида

Във сянката на уж забравен грях
не исках с фалш, лъжи да ,,оцелея".
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех...

Разхождах се по тънкото въже
и често във съмнения се губех...
Душата ми, с разбити колене,
се носеше с криле на пеперуда...

Понякога откъсвам малък стих
от вишната, във нощи теменужни,
за да докосна нечии души,
да знам, че още някъде съм нужна...

В сърцето си не пуснах суета,
изхвърлих и ръждивата позлата...
Не исках да съм Омир, а жена,
изпепелена от едно горещо лято...

Не се окичих с лаврови венци,
в измамна слава аз не се оплетох...
Когато си отида, ще съм вик,
мъничък славей с трън, забит в сърцето...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/kogato-si-otida-7

Hatshepsut

Откровение

Всяка сутрин се будя до теб
и забравям за всички съмнения.
Двама крачим в живота нелек
без да слушаме хорските мнения...

И понякога често грешим,
не светци, с теб сме истински хора...
Няма къща без огън и дим,
идеалните нека да спорят!

Остаряваме бавно сега,
но гори оня пламък в очите...
Вече влезе във нас есента,
вплита зимата сняг във косите,

но ти пак днес ме гледаш пленен
и навярно това е защото
всяка сутрин се будиш до мен,
и ми носиш кафето в леглото...

Hatshepsut

Нощна алегория

Илюзии прашни, мираж уж красив,
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга ...

Във стаята тъмна танцуват мечти
дочули отминал рефрен.
Градът уморен от несбъдване спи,
сънува той новия ден...

Звездите изгряват зад облак свенлив,
аз тръгвам по Млечния път,
препява в тревите щурецът щастлив,
копнее за обич светът...

Hatshepsut

Ти знаеш ли колко е малък светът

Ти знаеш ли колко е малък светът...
Събира се в шепа човечност,
в изплакана, скрита, самотна сълза,
в надеждата тиха и вечна,

във мънички думи, когато болим,
и сякаш душата ни сгряват,
когато сме тъжни, когато не спим
и спомени само остават...

Светът е направен от малки неща,
от капчица обич, но чиста,
изпълнен е с вяра, мечти, доброта...
Ще бъде!
Ти само поискай...

Hatshepsut

Случайна среща

Попита ме добре ли съм сега.
Усмихвам се, привидно съм щастлива.
Тъгата, изранената тъга -
научих се с лъжа да я прикривам.

А исках да крещя: ,,Не съм добре!
Не може никой друг да те замести!"
Не казах нищо... Тръгнах си от теб.
Да те излъжа? Толкова е лесно...

Но как да лъжа себе си, не знам.
Светът е тъжен като празна стая.
Не те попитах още ли си сам,
макар да знаех, че дошъл е краят.

Не те погледнах. Само си мълчах.
Не зная ти разбра ли, че ми липсваш.
А там, под мълчаливия ми страх,
един въпрос за кой ли път увисна.

Hatshepsut

Копнеж

Докоснах с пръсти тази нощ небето.
Изгубих се в две влюбени очи.
Намерих всички думи там, където
събирах в шепи нашите мечти.

Забравих за съмнения и тайни.
Потърсих те в красивата луна.
Заведе ме до кътчета незнайни,
в които бях единствена жена.

Потънах в теб безпаметно и лудо.
Помилва с устни моето лице.
Сънувах ли? Не исках да се будя,
опитомена в твоите ръце.

Сега съм тук, изгубена в теб цяла.
Със щастие ориса моя ден.
Една любов почука закъсняла,
и този свят възкръсна прероден.

Hatshepsut

Обичам!

На нощта тъмна, пленница бях.
Сутрин в шепи сълзите събирах,
на звездите сред лунния прах,
под плача на вълшебната лира...

Във годините белези вших.
Всяка кръпка отваряше рана.
И мечтаех за обични дни,
но отдавна в тях сякаш ме няма...

Днес нанизвам на тънко конче
обич тиха от цвят на кокиче.
Ще вплета във мечта на дете
най - желаната дума - Обичам!

Hatshepsut

Отива ми...

Отива ми среброто във косите...
Красива съм дори през есента...
Все още вечер гледам към звездите
и ставам сутрин винаги с мечта...

Не се страхувам, че ще остарея,
защото старостта не е за мен...
щом мога да обичам, да копнея,
с усмивка щом започва моят ден...

И може би такава ще остана
през зимата... И няма да боля...
От обичта ми ще е тя огряна,
постлана с топли спомени от есента...