• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 September 2019, 22:45:51

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 20
Total: 21

За Сътворението: Ехо от Големия взрив

Started by Hatshepsut, 19 October 2018, 21:08:54

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

За Сътворението: Ехо от Големия взрив


Учени са открили шифровано съобщение, оставено преди около 14 милиарда години. Данните, получени от сондата WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe), предизвикаха най-малко три сензации. Първо, оказа се, че нашата Вселена не е безкрайна - тя има край. Второ, бе определена нейната възраст. Не приблизително, както преди - между 12 и 15 милиарда години, а точно. Вселената е била създадена преди 13,7 милиарда години. А това от своя страна поражда въпроса: От кого? Отговорът поражда и третата сензация.

Ехо от Големия взрив

Сондата WMAP лети от 2001 г. И лови "сигнали" - т.нар. флуктации на микровълновия фон - фоново излъчване, с което е пълно пространството. До днес сондата е уловила толкова много, че учените са успели да създадат карта на това излъчване, което те наричат реликтово. И смятат, че то се е запазило от момента на зараждането на Вселената. А именно то е "отзвукът" от т.нар. Голям взрив, когато нещо невъобразимо малко и невероятно плътно изведнъж се е "взривило", разширило се е и се е превърнало в света, който ни обкръжава.

При цялото желание на учените обаче, те така и не са успели да разберат как е станало това. Само с помощта на далечна аналогия можем да си представим, че нещо е гръмнало, треснало и се е започнало... Но е останало "ехо" или "светлина", или някакви "късчета", които се разбъркали в мозайката на микровълновото електромагнитно излъчване. То образува картата, където на светлите ("горещи") участъци съответства по-мощен фон и обратно.

Божествено ръкотворство

Картината силно е озадачила космолозите - изследователи на зараждането на мирозданието. Те са видели в редуването на "горещи" и "студени" области на картата неочакван ред, а не хаос. А уважаваните астрофизици Стивън Хсу от Орегонския университет и Антъни Зий от Калифорнийския университет са започнали да търсят в това "пръста на Господ", както го наричат в статията си "Послание от небето". Учените предполагат, че Вселената все пак е била създадена от някого. Защото създавайки я, той е оставил съобщение на бъдните поколения. То се е запазило благодарение на реликтовото излъчване. И се е "проявило" на картата. В нея, според астрофизиците, е шифрована информация за това кой е сътворил нашия свят.

Дъска за съобщения

Ние само си зададохме един напълно научен въпрос: По какъв начин "Посланието на Създателя" е можело да бъде кодирано, казват Хсу и Зий, сякаш се оправдават. И се опитваме да му намерим отговор. Астрофизиците намекват, че едни или други Творци-Създатели се срещат в древните митове и религии на всички народи по света. И това, по всяка вероятност, не е случайно. А самата идея за първото творение е популярна и досега и не се е променила кой знае колко от дълбока древност до днес. По принцип. Други са само тълкуванията. И думите: "сингулярност", "време-пространствения континум", "свръхразум"... Много
съвременни изследователи се опитват да открият именно тях - следите на свръхразума.

Идеи не липсват. Едни вярват, че "Посланието на Създателя" е скрито в човешкия геном. Други, че е в безкрайната последователност на числото "Пи" или, например, в елементите на древните каменни постройки като египетските пирамиди, като английския Стоунхендж. Някои се опитват да разшифроват Библията и еврейската Тора. Други - дори календара.

Не търсят там, където трябва, уверени са Хсу и Зий. Според тях Създателят едва ли би адресирал своето "Послание" само до хората. По-скоро го е отправил до всички същества във Вселената, независимо от техния геном, който може и да е различен. Още по-малко като се е съобразявал с местна писменост, религия и система за летоброене.

Следователно, "Посланието", първо, трябва да е универсално. Второ, да се вижда отвсякъде. Трето, да се съхранява неограничено дълго време, докато не бъде видяно от развити същества и не бъде разбрано от тях. А от гледна точка на изброените параметри няма по-добро от реликтовото микровълново излъчване.

Вселената е идеална "дъска за съобщения", твърдят астрофизиците. Достъпна е за всички цивилизации във всички галактики и то в един и същ вид, независимо от това къде именно се намират. С други думи, всеки умник, дори и да изглежда като медуза, като измери реликтовото излъчване, ще получи същата картина, която и ние.

Какво е казал Създателят?

Все пак какво е написано на небето? Разбира се, отговор все още няма. Съществуват само предположения, че "горещите" и "студените" точки на реликтовото излъчване, различими на картата, представляват двоичен код, с който е шифровано "Посланието". А самите символи са групирани в някаква матрица-таблица. Все още е рано да се заемем с разшифроването. Първо трябва да разберем кои точки на какво съответстват. Тоест да измерим и регистрираме по-малки от установените сега разлики в мощността на реликтовото излъчване. Именно в тази насока ще бъдат извършени и по-нататъшните изследвания, които от година на година стават по-точни. Но още отсега е ясно, че "Послание" има, поне Хсу и Зий не се съмняват в това. Просто е замъглено, сякаш го гледа късоглед човек. Буквите се размиват. Трябва да се сложат очила, за да се види то в най-ясния му и добър вид.

Удивително е, че научният свят не обяви колегите си за малоумни. Учените само започнаха да спорят по някои детайли. Според едни "Посланието" се съдържа в 10 000 знака, според други в по-малко. Размишляват и за неговия смисъл. Хсу и Зий предполагат, че Създателят ни е съобщил за главните физични закони, на чиято основа е създадена Вселената. Опонентите не са чак толкова оптимистично настроени. Според тях в него няма нищо особено: по-скоро е оставен своеобразен печат, подобен на тези, които поставят бижутерите върху изделията си. И е написано: "Това направи еди кой си". Или пък: "Дипломна работа на студента от пети курс в междувселенската академия еди кой си". Но дори и да е така, това ще преобърне с главата надолу всички представи за мирозданието, поне на хората, които все още се съмняват в съществуването на Бог...Анализът на "Посланието" ще се превърне в далеч по-увлекателно занимание, отколкото е търсенето на извънземни цивилизации, обещават Хсу и Зий.

На какво прилича Вселената?

До неотдавна учените не можеха да се закълнат, че знаят със сигурност формата на света, в който живеем. Съществуваха много варианти - от баналната кръгла сфера до параболоид. Някои дори предположиха, че е като чаша с писалка. От Земята не се вижда как изглежда Вселената отстрани. Но сега, с помощта на сондата WMAP, учените май успяха да определят нейната форма. Изследвайки картата на разпределение на реликтовото излъчване, астрофизиците стигнаха до извода, че Вселената прилича на футболна топка, която сякаш е "съшита" от петоъгълници, от додекаедри.

Разбира се, топката е огромна - казва Дъглас Скот от Университета на Британска Колумбия (Канада), но не толкова, че да я смятаме за безкрайна. Учените отново се позовават на странния начин, по който се редуват "студените" и "горещи" участъци - тези, в които Хсу и Зий виждат "Посланието на небето". А техни колеги чрез компютърно моделиране разбраха, че рисунки с такъв мащаб могат да възникнат само в ограничена по размерите си Вселена. И изчислиха големината й. Оказва се, че разстоянието от единия до другия край на Вселената е само някакви си 70 милиарда светлинни години.

Какво представлява краят?

За това учените предпочитат да не мислят. Обясняват: пространството сякаш е затворено в себе си. Топката, в която живеем, сякаш отвътре е огледална. И ако изпратим от Земята лъч към която и да било страна, той задължително все някога ще се върне. Някои лъчи дори вече се били върнали, отразени от "огледалния" край. И то не по един път. Затова астрономи били виждали някои (едни и същи) галактики в различни части на небосвода. Освен това от различни страни.

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ

Всевишният е работил на компютър?

Сега учените експериментират с т.нар. квантови компютри, в които носителите на информация са елементарните частици. В бъдеще те трябва да увеличат мощността и бързината на изчислителните системи до свръхестествено равнище. С помощта на квантовия компютър ние ще можем да правим изчисления, които не могат да бъдат получени по друг начин - казва по този повод професор Марк Ериксън, завеждащ катедрата по физика в Университета Уисконсин.

Възниква въпросът: До каква граница може да се усъвършенства такъв свръхкомпютър? Задал си го е Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт. И сам си е отговорил на него. Очевидно е, че най-мощен ще е този компютър, в който са задействани всички частици във Вселената. А според учените те - протони, неутрони, електрони и други подобни, са от подрядъка на 10 на 90-а степен. Ако предположим, че тези частици са били задействани от момента на Големия взрив, те вече са успели да извършат 10 на 120-а степен логически операции. Това е толкова много, че дори не можем да си го представим. За сравнение: всички компютри на човечеството през времето на своето съществуване са извършили по-малко от 10 на 30-а степен операции.

Лойд се запитал: А ако Вселената е нечий компютър? Тогава, казал си той, всичко, което е в нея, включително и ние, сме част от изчислителен процес. Или сме негов продукт...Значи, някъде трябва да има и програмист. А и програма... Според Лойд, във флуктациите на космическия микровълновия фон може да е кодиран набор от тези изходни данни, които програмират Вселената - така, че да създава сложни структури, включително живи същества. Според логиката на учения, Бог не ни е оставил "послание", а цяла компютърна програма, която не е задължително да е много дълга.

Сътворението на света

На схемата Вселената е представена под формата на чаша. На практика това е само нейната проекция върху плоскост. Както и картата на реликтовото излъчване, чиято сферична картина сякаш е опъната като овал. В овал се изобразява и картата на земното кълбо.

Жреците на съвременната космология твърдят: Вселената е възникнала от сингулярността - за нищожна част от секундата при Големия взрив нещо с колосална температура и плътност се е превърнало в кварк-глюонна плазма - в своеобразен компот с парченца елементарни частици. По-нататък, разширявайки се и кондензирайки се, се получила материя. Но е било тъмно. Вселената "светнала" и излъчването започнало да прониква едва 380 000 години след зараждането. Как в този момент да не си спомни човек думите на Господ: "И нека бъде светлина!" След около 400 милиона години се появили първите звезди, а след това всичко останало, включително и ние самите. Твърди се, че Вселената и досега продължава да се разширява. Това дава на учените основание да заявяват, че някога Вселената е била същата тази прашинка сингулярност.


http://epochtimes-bg.com/2006-01/2006-07-30_05.htm

Hatshepsut

Как учените случайно доказаха Големия взрив

реди 50 години американските радиоастрономи Арно Пензиас и Робърт Уилсън правят откритие, което се смята за едно от най-големите постижения на ХХ век - те откриват потвърждение на теорията на Големия взрив. Абсолютно случайно.

В средата на ХХ век има две гледни за възникването на Вселената. Някои учени се придържат към теорията на Големия взрив, предложена в края на 40-те години в САЩ от астронома Георги Гамов, емигрант от СССР. Алтернативната теория е за стационарна Вселена, която предполага, че разширяващата се Вселена няма нито начало, нито край. Освен това в нея постоянно се образува ново вещество, така че неговата плътност остава неизменна.

Според теорията на Гамов след Големия взрив Вселената е била запълнена с плътна гореща плазма от фотони, електрони и протони. В процеса на разширение и изстиване на Вселената електроните и протоните са започнали да се съединяват, образувайки водород, от който след това под действие на гравитационните сили са започнали да се образуват звезди, от тях - галактики, и т.н.

Това се е случило, когато възрастта на Вселената е била около 378 000 години. Фотоните, останали оттогава, и до днес долитат до нас, образувайки така нареченото реликтово лъчение. Него открили Пензиас и Уилсън.

Неясни смущения

През 60-те години в Лабораториите Бел в Ню Джърси (САЩ) е построена радиоантена, която първоначално е предназначена за работа с една от първите системи за спътникова връзка Echo. След няколко години тези спътници остаряват, антената престава да се използва за търговски цели и е предоставена на учените. Пензиас и Уилсън първоначално искат да регистрират излъчване на неутрален водород.

Водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, в Космоса той основно съществува в неутрално състояние - ако не е йонизиран от лъчението на звездите, водородът нищо не излъчва и е невидим за телескопите.

Но около веднъж на 11 милиона години електроните във всеки отделен атом (водородът се състои от един протон и един електрон) може спонтанно да променя своя спин, изпускайки квант лъчение с дължина на вълната 21,1 сантиметра. Независимо че това се случва невъобразимо рядко, водородът във Вселената е толкова много, а тя съществува толкова дълго, че това излъчване може да се регистрира.

Но през цялото време на учените пречи микровълновият шум, чийто източник те не могат да определят - той идва от всички страни. Изследователите подозират в неговото възникване Ню Йорк, военните с техните изпитания и накрая - изобщо всичко, което им идва наум.

В даден момент Пензиас и Уилсън откриват, че антената е оцапана от гълъби. Учените решават: ето я причината за шума. Те почистват антената и прогонват птиците, но последните упорито се връщат. В резултат на физиците се налага да ги отстрелват. И това не помага - птици вече няма, а шумът продължава.

Нобелова награда за шум

Пензиас случайно се среща с колега, който го съветва да се свърже с американския физик Робърт Дике. По това време Дике целенасочено се занимава с търсенето на реликтово лъчение за потвърждение на теорията на Големия взрив. Той вече има планирани експерименти, но след разговор с Пензиас става ясно, че са го изпреварили и ,,неясният шум" е въпросното реликтово лъчение.

За своето откритие Пензиас и Уилсън получават Нобелова награда през 1978 година.

...и още една за неговото изследване

В началото на 70-те години американският физик Джим Пийбълс и руските учени Рашид Сюняев и Яков Зелдович предсказват анизотропия на реликтовото лъчение - малки вариации в температурите на реликтовото лъчение, - която средно е 2,73 келвина (минус 270,42 градуса по Целзий).

Тези вариации са заложени в реликтовото лъчение от самото начало - това е отпечатък от смущенията и разпределението на първичното вещество и енергия, поради които то е започнало да се събира в звезди и по-големи структури.

Фиксирането на анизотропията на реликтовото лъчение е невъзможно с наземни телескопи, но през 1983 година Съветският съюз изпраща апарата ,,Реликт 1", предназначен за регистриране на анизотропия на космическото лъчение, а през 1989 г. НАСА извежда на орбита космическия апарат СОВЕ (Cosmic Background Explorer, ,,Изследовател на космическия фон").

Резултати от двата експеримента, потвърждаващи теоретичните предсказания, са получени през 1992 година.

Съветските учени с няколко месеца изпреварват американските си колеги. Но резултатите от ,,Реликт1" изискват по-нататъшна проверка, която следва да се проведе с изпращането на проекта ,,Реликт 2" през 1993-1994 г. за провеждане на наблюдения от борда на космическия апарат ,,Либрис".

Поради разпадането на Съветския съюз той не е изпратен и през 2006 година Нобелова награда за физика за експерименталното потвърждение на анизотропията на реликтовото лъчение е връчена на американските учени.

https://megavselena.bg/kak-uchenite-sluchayno-dokazaha-golemiya-vzriv/