• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 August 2019, 03:57:52

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9759
  • Total Topics: 1134
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 22
Total: 22

Атлантида

Started by Hatshepsut, 18 October 2018, 13:42:31

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Изгубеното досие на Атлантида


Древните гърци, най-бъбривият народ на Античността, имали тази добрина спрямо идващите любопитни поколения: не само да пътуват и да попиват мъдростта на различните народи, но и да оставят увлекателни истории за тези пътешествия. На това дължим покрай другото и раждането на историята във варианта й на познавателна дисциплина, т.е. като наука.

Наистина, сега трудно бихме могли да си представим историята на страни като Лидия или дори Персия, ако не бяха разказите на ранните гръцки историци начело с бащата на историята Херодот.

На пръв поглед дължим знанието си за Атлантида на сходни обстоятелства -

когато поредният любопитен елин - в случая големият държавник Солон, разочарован от неуредиците в родната Атина се отправил на пътешествие из Египет. Казват, надявал се да изучи мъдростта на другите народи и да я приложи в родината си. Дали е успял, сега не е важно. По-интересното е, че в едно светилище, точно там, където Нил се раздвоява малко преди да стигне морето, в една област, наречена Саис, с център град Саис, той се натъкнал на странен разказ, предаван като тайна сред жреците на местното божество Нейт. Разказ, който не само заплашвал да преобърне с главата надолу представата на атиняните за близкото им минало, но същевременно разкривал цивилизация, чиито размери и постижения били немислими за която и да е култура на Древния свят.

Защото имало не само един Велик потоп, а няколко. Атиняните били само наследници на стара и благородна раса от полубогове, управлявани от мъдри и справедливи закони. И най-вече те водили война срещу една непозната сега сила, идваща отвъд Херкулесовите стълбове (днешен Гибралтар), срещу пришълци от един огромен остров, намиращ се в Атлантическия океан.

,,Този остров - продължавал да разказва египетският жрец пред смаяния си слушател - бил по-голям от Либия (Африка) и Азия, взети заедно...

на него просъществувала империя, която го превзела целия, а също и много земи отсам Херкулесовите стълбове, чак до Египет на изток. Тази мощна сила искала да превземе вашата страна и когато всички останали държава паднали пред мощта на нашествениците, вие ги победихте, спасявайки тези, които все още не са били покорени от тях, и освобождавайки вече завладените."

Този остров бил, разбира се, Атлантида, а народът, който я обитавал - могъщите атланти. Разказът на Солон стига до нас чрез произведенията на най-големия гръцки философ - Платон, който пък, както е известно, излагал идеите си в диалогична форма. В диалозите ,,Тимей" и ,,Критий" за ролята на ,,разказвач" е избран известният политик Критий, чийто пък прадядо бил добър приятел със самия Солон. Така към края на 5. в. пр.Хр. историята стигнала до атинската публика, а след това и до нас.

Самият едноименен диалог ,,Критий" е по-многословен и ни дава единствения по рода си разказ за произхода на Атлантида: атлантите били потомци на морския бог Посейдон от брака му с Клейто, дъщерята на родения от земята прабог Евенор. Първородни били пет двойки близнаци, най-старият от които бил наречен Атлас и така дал името на острова, народа и на самия океан. Самият Атлас и неговите наследници поели върховната власт над острова, а останалите братя си го разделили и управлявали в съгласие, което запазили и потомците им. Най-важното обаче било, че царете на Атлантида никога не вдигали ръка един срещу друг и винаги си помагали в беда. Обществото на владетелите и на обикновените хора било подчинено изцяло на добродетелта, а алчността за злато им била чужда. Това бил народ, запазил много от божествената си природа и чужд на човешките недостатъци.

Островът бил чудо на чудесата:

самият Посейдон го бил разделил на пет пръстена, два от земя и три от вода, които се затваряли един друг,

правейки центъра му (където била и столицата на атлантите) непристъпен. Потомците му построили сложна система от канали и пристанища, като каналът, който водел от океана до вътрешното пристанище, бил 100 метра широк, а дълбочината му достигала 30 метра (за сравнение Панамският канал има дълбочина 12,5 м). Земните пръстени и самият централен остров били оградени от три стени - направени от мед, олово и орихалк (тайнствен метал с огнена светлина, непознат за нас, вероятно подобен на цинка). Недрата на този континент изобилствали от споменатите и други метали, а плодородието било невиждано в която и да е друга част на света.

В средата на целия този сложен комплекс стоял централният остров, на който бил разположен величественият храм на Посейдон и Клейто, целият покрит със злато. До него имало друг храм на Посейдон, който пък бил от сребро, а вътре целият бил облицован със слонова кост. Около него били разположени златните статуи на всички царе, както и фонтани и бани с топла и студена вода, а също и главната цитадела - дворецът на владетеля.

Краят на тази приказка, за съжаление, не бил добър.

Вечните пороци на цивилизацията не пощадили и Атлантида: алчността и желанието за власт взели връх над божественото начало и след неуспешния поход за завоюване на света самият Зевс отредил сурово наказание: само за едно денонощие сред невиждани земетресения и наводнения островът континент потънал.

Дотук нещата изглеждат ясни - Платон просто ни разказва още една приказка за златния век на човечеството и за грехопадението, известен от библейските сказания, намерил своето място и в древногръцката литература, например чрез Хезиодовата ,,Теогония". Първият представител на тази песимистична версия е самият ученик на Платон - великият Аристотел, който категорично заявил, че ,,този, който е създал Атлантида, сам я е потопил", намеквайки, че разказът на неговия учител е пълна измислица и има единствено поучителна функция.

Една фикция, в която обаче няма как да не видим познати реалии от античния свят, добавят умерените оптимисти. Защото,

ако Атлантида е алегория, тя най-вероятно е изтъкана от събития и факти,

които някога наистина са се случили, може би не в такъв огромен мащаб, не толкова отдавна и не с някакви потомци на Посейдон. Става въпрос за най-обикновено литературно хиперболизиране със силен философски оттенък. Работата над тази версия започва с бума на археологията като наука от края на 19. и началото на 20. век, като за дълго време търсенето дори е обявено за приключено - с победител Минойския Крит, за чиято гибел се смята избухването на вулкана на съседния о. Тера (Санторини). Схващане, което се приема с все по-голям скептицизъм, но и до днес има своите привърженици.
       
Накрая, но не по-значение, идва версията на крайните оптимисти, атлантолозите, според които разказът на Платон може и трябва, непременно, да се тълкува буквално. Тази трета версия е най-пъстра, интересна и... съмнителна. В спектъра на атлантознанието са видими теории с различни цветове: както крайно неправдоподобни (атлантите били унищожени от атомна бомба; били открили начин да преодолеят гравитацията; познавали и използвали лазера; открили начин да постигат безсмъртие), така и разумни разсъждения, базирани на съвременните познания по геология и хидрология на Земята.

Атлантологията наистина гребе с пълни шепи от фонда на развиващите се природни науки. Някъде около средата на 20. век става ясно, че в дълбокото минало на планетата земната континентална повърхност е имала различна форма от днешната. Откритата тогава тектоника на литосферните плочи, както и възникването на средноатлантическия хребет, свързано с раздалечаването на континентите, дават на ентусиастите дълго търсения повод да видят в Платоновите сведения рационално зърно: Атлантида може да е потънала, след като тектоничните процеси заредили под нейните недра истинска бомба от лава, която унищожила континента за отрицателно време.

Едно спорно твърдение, което няма категорично признание от официалната наука. Има и други -

някои търсят обяснение за тайнственото изчезване на Атлантида в изместването на полюсите, което довело до бързо замръзване в областите, намиращи се непосредствено до географските полюси на земята - и да, според тези теории Атлантида може би трябва да се търси под леда на днешния континент Антарктида.

Подобни хипотези вървят ръка за ръка с напредъка в изследванията на океанското дъно и земната кора и в бъдеще вероятно ще се увеличават. Една по-стара тенденция в атлантологията също не бива да се пренебрегва: това е често прокламираното културно единство на жителите от двете страни на Атлантика, чийто най-често изтъкван пример са пирамидите, в които много хора виждат паралел с добре познатите ни египетски монументи. В тази връзка Атлантида е набедена за люлка на една обща цивилизация от двете страни на океана.

Звучи разумно - високоразвитата цивилизация на атлантите е била унищожена, но някои от нейните достояния са били спасени, за да дадат живот на бляскавите цивилизации на Египет и на древна Америка. Една история на залез и упадък, не без аналогии в ,,официалната" история на човечеството - например Римската империя и последвалото ,,мрачно" Средновековие, последвано на свой ред от Възраждането, наречено Ренесанс. Новото е само добре забравеното (разрушено или потънало) старо. Фактът, че според тектоническата теория едно време континентите са били разположени по-близко един до друг, само окуражава подобен начин на разсъждение.

Малкият проблем обаче е датировката

- тъй като споменатите природни катаклизми се простират милиони години назад във времето, а началото на египетската цивилизация се определя около 3000 г. пр.Хр. Много по-млади са културите на Мезоамерика - олмеките, може би най-старата от познатите ни култури там, развиват своята цивилизация едва между 1400 и 600 г. пр.Хр.
 
Иначе казано, дори да предположим наличие на атлантическа цивилизация в този период, няма как да обосновем запазване на знанието за нея, пък било то и от древноегипетски жреци. Нито те, нито Платон са могли да познават една толкова древна история.

Но и Платон, и другите гърци имали представата за едно не толкова далечно минало, за което напомняли митовете и легендите на Древна Елада. Разказът на философа има поразителни сходства със съдбата на елинския свят преди класическата епоха, която ни е най-добре позната. Затова именно

критската хипотеза не бива да се загърбва окончателно

- защото могъществото на атлантите много напомня на това на критския цар Минос. Елините поначало били морски народ, поради това и особено чувствителни към разказите за владетели на моретата. Римският историк от гръцки произход Диодор изброява 17 таласократии (морски владичества) в своята история. Минойският Крит установява икономическо и военно господство в Егейско море, а вероятно е водил и война с атиняните, както в легендата за Атлантида.

Хипотезата не трябва обаче да ни ограничава, защото източната част на Средиземно море е особено благодатна област за рано развили се и отдавна изчезнали цивилизации. Не липсват и почти буквални паралели - американският учен Питър Джеймс я обвързва с разрушения от природен катаклизъм малоазийски град Танталида - в периферията на могъщото някога Хетско царство, известно и в древността с богатите си на руди земи. Дали наистина този район, около който се развиват и загиват най-древните култури в познатия ни древен свят, е родил и легендата за Атлантида?
Твърде вероятно - защото около десетина хиляди години преди новата ера, когато трябва да е потънала Атлантида, по бреговете му започват да се развиват първите градове - носители на цивилизация, митовете за която може би са пленявали въображението на древните елини.

В търсене на истината

Все пак дори и най-големите скептици не могат да отрекат, че в идеята за една обща працивилизация в Америка има доза здрав разум. Предполага се, че този континент е населен преди около 15 хил. години от преселници от Азия. Идеята за първоначалната колонизация може да се открие също в митологията на инките и ацтеките, според които цивилизацията и знанието им били дадени от божествата Виракоча и Кетцалкоатл. Ацтекският Кетцалкоатл е трябвало да се завърне в земите им под формата на бял човек на кон, който носи отмъщение за унизителното си прогонване преди хиляди години. Дали много преди европейците някой не е донесъл цивилизацията в Америка?

А ето как идилично описва цивилизацията на инките немският писател Якоб Васерман: ,,...алчността и честолюбието били непознати за тях, а също болезненият дух на недоволството, политическите страсти, егоистичните стремежи". Испанският конквистадор Бартоломе де лас Касас пък свидетелства: ,,Местните жители били скромни, търпеливи, сдържани, поради това лесни за завладяване, което испанците правеха...". Подобни свидетелства са много - начинът на живот на индианците трябва да е изглеждал за европейския завоевател близък до този на непокварените хора от Златния век на човечеството.

Не води ли това отново към Атлантида? И дали Платон, а и други негови съвременници са притежавали знанието, че там някъде, отвъд голямото море, е съществувала цивилизация, запазила не само къс от божествената невинност на атлантите, но и голяма част от техните достижения? Убеждение, коренящо се във вярата, че не само мислите на древните, но и техните пътешествия са достигнали много по-далеч, отколкото сме си представяли.

Автор: Калин Стоев

https://www.obekti.bg/misterii/izgubenoto-dosie-na-atlantida

Hatshepsut

Какво знаем за Атлантида?


Франк Джоузеф*

Повечето от хората знаят твърде малко за Атлантида. Те вярват, че преди хиляди години е съществувало морско царство, чиято власт се простирала над по-голямата част от Земята, че това могъщо някога царство потънало вследствие на катастрофално природно бедствие, а част от оцелелите се пръснали в различни части на света. Много атлантолози са убедени, че цивилизацията е възникнала за пръв път на "континента" Атлантида преди най-малко 12 000 години и е била разрушена приблизително към 9500 г. пр.Хр. от катастрофален потоп. Но мненията както на скептиците, така и на искрено вярващите в легендата за Атлантида се оказват остарели с оглед на написаното в тази книга.

"Оцелелите от Атлантида" се фокусира върху последните моменти на загиналата цивилизация, защото тези моменти са най-близки до нас във времето и поради това са много по-лесни за пресъздаване. Читателите, които предполагат, че Атлантида е била застигната от гибел около десет хиляди години пр.Хр. и историята й обхваща много хилядолетия преди това, ще останат изненадани да узнаят, че тя е загинала само преди 3200 години.

Целта на книгата обаче не е да обсъжда произхода или възрастта на Атлантида, а по-скоро да обясни причините за нейното окончателно унищожение с оглед на особеностите на бронзовата ера. Около 1200 г. пр.Хр. предкласическата цивилизация преживяла необратим упадък - от Египет на фараоните и Гърция на Омир до империята на хетите и китайската династия Шан. Атлантида е само една от жертвите на всемирната катастрофа. И също като останалите е част от цивилизацията на бронзовата ера.

В платоновите диалози ,,Тимей" и ,,Критий", създадени около 340 г. пр.Хр., се съдържа най-ранното известно описание на Атлантида. Диалозите представят атлантите като отлични моряци, леяри и ковачи, способни да предприемат далечни пътешествия и да произвеждат орейхалк - висококачествена мед, за която Платон съобщава, че в неговата епоха вече никъде не можела да се намери. Според него именно благодарение на износа на орейхалк атлантите станали приказно богати и могъщи. Платоновото сведение, че атлантите били проспериращи моряци и миньори е ключът към решението на две големи исторически загадки.

Преди повече от десет хиляди години северноамериканският континент бил слабо населен с древни индиански племена, предимно ловци и събирачи на диви плодове, които притежавали оскъдна материална култура и водели номадски живот, като следвали миграциите на стадата. В района на Горното езеро от Петте големи езера индианците понякога намирали парчета чиста мед, останала след оттеглянето на ледниците, като от по-едрите късове изработвали дребни украшения. Но по-късно, около 3000 г. пр.Хр., край бреговете на полуостров Мичиган в Горното езеро и на остров Роял добивът на мед придобил изненадващо големи мащаби. През следващите приблизително двадесет и два века от пет хиляди мини били изкопани най-малко 226 500 тона от най-висококачествената медна руда в света, като някои от шахтите стигали до осемнадесет метра дълбочина в твърда скала.

В книгата си ,,Атлантида в Уисконсин", издадена през 1995 г., посочвам, че там са били добивани от 1000 до 1200 тона медна руда от една шахта, при което общият добив на мед достигал 45 тона. За добиването на такива рекордни за времето си количества древните миньори използвали прости методи, които позволявали да се работи бързо и ефективно. Те палили огромни огньове върху богатите рудни жили. Нагрявали скалите до много висока температура, след което са ги заливали с вода. Скалите се разпуквали, след което древните миньори ги дотрошавали със специални инструменти, за да могат да извлекат медта. В дълбоките ями използвали смес, съдържаща оцет, за да ускоряват разбиването на скалите на слоеве и същевременно да отстранят дима от огньовете.

Част от загадката е как са успявали да достигат толкова високи температури при нагряването. Огнищата били разположени върху повърхността на скалите - най-студената им част. Независимо от силата на огъня, за разслояването и натрошаването на скалата на късове е било необходимо много време. Как праисторическите миньори са съумявали да поддържат такива високи температури и да насочват пламъка към почвата, е смущаващ въпрос, на който дори съвременната технология не може да отговори.

Но все още могат да се видят следите от някогашната технология. Добитите огромни масиви от медна руда, с тегло до 2,7 тона, а понякога и повече, били повдигани до нивото на терена чрез майсторски изработени дървени и каменни платформи. Тези платформи обикновено били сковавани от дялани греди, за да се оформят клетки, удобни за повдигане чрез лостове и клинове. Нагледен пример за мащабите на скалните находища в Древен Мичиган е скалният блок, наречен Онтонагон, с тегло 5 тона. В началото на XIX век той бил пренесен в института ,,Смитсън".

В един от изкопите била открита подвижна платформа с изоставен върху нея шесттонен блок медна руда с дължина 3 метра, ширина 1 метър и дебелина 0,6 метра, с частично одялани издатини. Дали миньорите, обработвали тонове медна руда в Горен Мичиган, имат нещо общо с хората, които с подобни методи са повдигали каменните блокове на Великите пирамиди?

Може да звучи невероятно, но са открити хиляди инструменти, използвани от древните миньори. Още през 1840 г. само от една медна мина в Рокланд, Мичиган, са били извозени десет вагона с каменни чукове, останали от древните рудокопачи. В рудника Маккарго на северния бряг на остров Роял са намерени прецизно изработени чукове с общо тегло над 1000 тона. Ето какво твърди Рой У. Драйър, който изследвал древните медни рудници в средата на XX век:

Когато види тези инструменти, човек не може да остане безразличен и да не се възхити от съвършенството на изработката им, както и от невероятната им прилика със съвременните инструменти със същото предназначение. Това са древните прототипи на оръдията на труда, които използва нашата цивилизация. Остриетата на техните копия, секачи, стрели, ножове и брадви в по-голямата си част са оформени с безупречна симетрия, сякаш са изработени от най-добрите съвременни майстори, използващи последните постижения на модерните технологии.

Самите рудници не са просто ями в земята, а са снабдени със системи за промиване на отломките и отвеждането им по солидни траншеи, достигащи 150 метра дължина, които наподобяват съвременни напоителни мрежи. Ето какво казва Уилям П. Ф. Фъргюсън, един от първите и най-авторитетни експерти по древния рудодобив в Северна Америка: ,,Това е колосално дело, тъй като са изкопани хиляди кубични метри земя на значителна дълбочина. Не би било преувеличено да се каже, че са били отнети цели кубични километри от твърдата скала".

Изкопите се разполагат върху площ с дължина 240 км по крайбрежието на Горното езеро, на територията на три окръга в щата Мичиган, както и на остров Роял, в зона с дължина 64 км. Ако се съберат всички минни изкопи от праисторическата епоха, ще се получи общ изкоп с дължина над 8 км, ширина 6 м и дълбочина 9 м. Но мините били изоставени също така внезапно, както се появили, около 1200 г. пр.Хр. Октав Дютампл, водещ авторитет в тази област, се удивлява:

Защо тези миньори са оставили сечивата си, сякаш са възнамерявали да продължат работата си на следващия ден, а са изчезнали мистериозно и никога повече не са се завърнали? В легендите на индианците не се говори за тези рудници, които са толкова изумителни, че заслужават да бъдат включени в историята на всяка култура. В преданията се споменава само за някаква бяла раса, съществувала много преди времето, за което си спомняли индианците.

Индианците, за които говори Дютампл, са от племето меномини, чиито древни корени са в Горен Мичиган. В техните предания се разказва за морските хора, бледолики моряци, пристигнали на големи групи, за да ,,наранят Майката Земя, като изкопаят нейните блестящи кости" - поетична алюзия за медта. Загадката около праисторическия рудодобив в Северна Америка се задълбочава, когато осъзнаем, че добитото количество медна руда може би е от порядъка на половин билион паунда. Според Дютампл: ,,Все още е мистерия къде е отишла цялата тази мед". А ето какво казва доктор Джеймс П. Шерц, почетен професор към университета в Мадисън, Уисконсин:

Един от основните въпроси, на които все още няма отговор, е къде е изчезнала медта от Горното езеро? Цялата мед, открита в хълмовете, макар да е значително количество, представлява само нищожен процент от изкопаното. Подобен проблем съществува и при европейците. Откъде се е взела тяхната мед? Във времето от 3000 до 1000 г. пр.Хр. европейците търгуват оживено с мед, както днес ние търгуваме с петрола, защото медта движи тяхната икономика.

Шерц открива и друга страна на загадката. Бронзовата ера настъпила в Европа и Близкия изток, защото там започнала експлоатацията на оръжия и сечива от бронз. Те били по-твърди от оръдията от мед или камък, по-гъвкави и по-леки от каменните и по-дълго запазват остриетата си от медните. Но за да се получи бронз, медта трябвало да се отлива заедно с калай и цинк. При това колкото е по-голямо съдържанието на медта, толкова е по-високо качеството на оръжието или инструмента.

Древният свят обаче никога не е разполагал с достатъчно източници на висококачествена мед, способни да осигуряват масово производство на бронзови изделия със задоволително качество, които били необходими на всяко царство в цивилизования свят. В такъв случай откъде техните леяри и ковачи са намирали толкова голямо количество висококачествена мед - достатъчно за изработването на милиони копия, мечове, накрайници на тарани, секачи, длета, бургии, статуи, котли, олтари, обков на вратите на храмовете и безброй други предмети?

Има свидетелства, че мините в Горен Мичиган съвсем не са били подбрани случайно. Тук били не само най-големите в света находища на медна руда, но и един от главните източници за добив на калай - другата съществено важна съставка при производството на бронз.

Прославената със своите моряци и миньори Атлантида била стратегически разположена по средата на пътя между медните рудници в Северна Америка и Стария свят. Неимоверното разрастване на добива на медна руда и широката употреба на медта в Стария свят напълно съвпадат във времето: използването на находищата на медна и калаена руда започва в Горен Мичиган около 3000 г. пр.Хр., когато е и началото на брозовата епоха в Европа и Близкия изток. Добивът на медна руда в Северна Америка се преустановява внезапно след края на бронзовата епоха в Стария свят около 1200 г. пр.Хр. - истинската дата за окончателното унищожение на Атлантида според лунния календар, както ще стане ясно по-долу.

Платон пише, че гибелта на Атлантида е настъпила 8300 години преди неговото време. Но какво може да ни убеди, че през IV век пр.Хр. системата за отчитане на времето е била същата като нашата? Всъщност е била доста по-различна! Никой не знае със сигурност какво е имал предвид Платон, когато съобщава, че Атлантида е била опустошена преди 11 500 г. Какво са означавали тези ,,години" за него? Според слънчевия календар ли са били отчитани или според лунния? Може би са определяни астрологически? Или по броя на поколенията? Всички тези методи за измерване на времето, както и още много други, са били използвани в класическата древност, така че учените продължават да спорят по въпроса коя система е прилагал Платон. Съществуват поне четири основни причини, които сочат, че е използвал лунния календар:

1) Последният период от съществуването на Атлантида е в късната бронзова епоха, тъй като цитаделата, каквато я описва Платон, е типичен пример за монументално строителство, характерно за Средиземноморието по онова време. Невъзможно е да е била построена преди 3000 г. пр.Хр.; в края на ледникова епоха цитаделата на Атлантида би изглеждала толкова не на мястото си, колкото и някой небостъргач в средата на бронзовата ера;

2) Гибелта на Атлантида съвпада с края на бронзовата епоха в Стария свят и преустановяването на добива на медна руда в Северна Америка;

3) Египетските жреци, които са първоизточник на легендата за Атлантида, по начало са използвали лунен календар;

4) Съвременните учени признават, че нашата планета е била подложена на унищожителното действие на една разрушена комета около 1200 г. пр.Хр. Земята преживяла глобална катастрофа, която сложила край на човешката цивилизация, включително цивилизацията в Атлантида.

Последните доказателства ни заставят да се откажем от досегашните представи за Атлантида като феномен от късната ледникова епоха и да я идентифицираме като една от цивилизациите на бронзовата ера. Сега вече можем да установим времето, когато Атлантида е била напълно унищожена, както и да научим нещо за нейната история през двете хилядолетия, предшестващи последните събития. "Оцелелите от Атлантида" търси общото между научните достижения и народните предания, за да пресъздаде достоверно картината на тези съдбоносни събития и участта на хората, които успели да избегнат гибелта.

Кога точно е била създадена Атлантида и колко дълго е продължил нейният разцвет, остават въпроси без ясен отговор. Ние не разполагаме със сведения за събития от нейната история преди първия катаклизъм от 3100 г. пр.Хр. Всички признаци сочат, че по онова време в Атлантида вече е съществувало високоразвито общество с усъвършенствана материална култура, чиито корени са в каменната ера. Ние обаче можем да потърсим отговорите на тези въпроси в праисторията на съвременниците на Атлантида от Западна Европа.

Неолитната епоха включва цялото четвърто хилядолетие пр.Хр. Учените вече знаят, че тогавашните хора, както и техните предшественици, са били опитни мореплаватели. Почти със сигурност може да се твърди, че хората от културата, наричана Червената боя от Северна Америка, и хората от културата Червената охра в Северна Европа са същите протоатланти, които са предприемали презокеански плавания още преди седем хиляди години.

Тези мореплаватели и техните потомци вероятно са пренесли уменията си за изграждане на мегалитни съоръжения на острова, който впоследствие получил името на главния вулкан на острова - Атлас. Плодородната почва и умереният климат на острова са благоприятствали развитието на земеделието и нарастването на населението, основни фактори за възхода на всяка цивилизация.

Към 3500 г. пр.Хр. в земите между южния бряг и планината се обособила една общност, която по-късно достигнала висока концентрация на населението и се превърнала в процъфтяващия град Атлантида. Името означава ,,дъщеря на Атлас". На санскрит "Атлас" има значение на ,,поддържащ". Преди повече от шест хиляди години може да е означавало просто ,,планина", което провокира някои изследователи да си задават въпроса дали буквата А в нашата съвременна азбука не е идеограма, оцеляла още от времето на Атлантида, със значение на планина, която се издига насред морето. Във всеки случай Атлантида е постигнала високо ниво на материална култура, която е съперничела, а може би и изпреварила степента на развитие на Месопотамия от средата на четвъртото хилядолетие пр.Хр.

Но всички тези разсъждения се основават на дедукция. В "Оцелелите от Атлантида" вниманието се фокусира върху всеки от четирите глобални катаклизма, обрисувани с помощта на данните, с които разполагат учените, и описанията, съхранени във фолклорната памет на народите, чиито земи са достигали до бреговете на Атлантическия океан. Най-жив е споменът за погубената империя именно в тези предания. Може би за първи път добиваме истинска представа за огромното влияние на Атлантида върху съвременната й цивилизация и осъзнаваме, че историята на Атлантида е история на света.

*Откъс от книгата ,,Оцелелите от Атлантида" (ИК Хермес) от Франк Джоузеф, изследовател и специалист по древни цивилизации, автор на ,,Гибелта на Атлантида" и ,,Изчезналата цивилизация на Лемурия", пътешественик и редактор на сп. ,,Древна Америка".

http://e-vestnik.bg/8776/kakvo-znaem-za-atlantida/

Hatshepsut

Атлантида - митове и легенди

На остров в Атлантическия океан някога съществувала развита цивилизация. Жителите на тази страна научили древните египтяни и маи как да измерват времето, да строят пирамиди и много други неща. Именно атлантите заложили в египетските пирамиди множество различни числа, адресирайки послания към потомците. Но преди 11500 години на Земята паднал метеорит (или комета), предизвиквайки гибелта на Атлантида. Падането на метеорита пробудило спящите вулкани. Започнали чудовищни изригвания и земетресения. Падането на метеорита и потъването на Атлантида, предизвикали гигантска приливна вълна, която заляла Европа, Египет, Мала Азия, Америка, Южна и Източна Азия. Заради падането на метеорита земната ос се изместила, което довело до драстични климатични промени. Спасилите се атланти се разпръснали по целия свят, разпространявайки историята за гибелта на Атлантида и предавали натрупаните знания. Такава е версията, приета като фундамент от всички "атлантолози". Пръв съобщава за Атлантида древногръцкият философ Платон (427-347 или 348 г. пр.Хр.), пишейки за гибелта й в Атлантическия океан, което според него е станало преди 12000 години. Този период, посочен от философа, съвпада с края на ледниковия период, последвалото топене на ледовете и повишаване нивото на Световния океан.



Фактите, Платон и други авторитети

Действително, през 10-то хилядолетие пр. Хр. са станали чудовищни геологически катаклизми - земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковавщите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били разтърсвани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия. Впоследствие началният мит за Великия потоп постепенно се видоизменял, обогатяван от легендите, възникнали в по-късни периоди. Подобни изменения митът претърпял във всички райони на земното кълбо. Нека се върнем обаче, към написаното от Платон. Всеки разказ за Атлантида започва със споменаването на неговите "Диалози" - "Тимей" и "Критий". Според него, тази велика морска държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), разпространила господството си над цялото Средиземно море, чак до Турция и Египет. Изключително богатата природа на острова давала изобилна храна на жителите му, а високите планини защитавали надежно плодородните долини от северните ветрове. Всъщност, ето какво пише древният автор: "...боговете по жребий разделили цялата земя на владения - едни по-големи, други по-малки. Така и Посейдон, получил за себе си остров Атлантида и го населил с децата си, заченати от смъртна жена. И ето на какво място бил градът - на равно разстояние от бреговете и в средата на острова имало равнина и ако се вярва на преданието, по-красива от всички равнини и много плодородна. А в средата на тази равнина, примерно на петдесет стадия от крайщата й, се издигала планина..." ("Критий") В гръцката митология, Посейдон е един от главните олимпийски богове, владетел на морето, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес (Аид), с които си разпределил господството над света. Тризъбецът на Посейдон е древен символ на властта му, за който са вярвали, че притежава магическа сила. Той присъства във всички негови изображения. Според някои изследователи, той изобразява трите планински върха на митичния остров, издигащи се над морето. Когато корабите приближавали бреговете на Атлантида, в далечината, сякаш от самата вода, се появявали трите планински върха - тизъбеца на Посейдон. Ето какво пише още Платон: "...Този остров превишавал по размери Либия и Азия (разбирай Мала Азия), взети заедно и от него тогавашните пътешественици са могли с лекота да се прехвърлят на другите острови, а от островите - на целия противоположен материк. (!!!) На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство, чиято власт се простирала над целия остров, над много други острови и над част от материка..." ("Тимей") В този откъс Платон пише и за Атлантида и за Американския континент (!!!), за който векове преди откриването му, никой даже не предполагал, че съществува. През 1665 г., в своята книга "Mundus subterraneus" ("Подземния свят"), немският йезуит Атанасиус Кирхер заявява, че Атлантида съществувала реално и даже показва древна египетска карта на Атлантида.



Интересен факт е, че линиите, показани на картата съответстват точно на линиите в дълбините на океана, които фактически били неизвестни по онова време. Картата вероятно била изнесена от римляните след края на царуването на последния фараон Клеопатра, през 30 г. пр. Хр. На картата върху остров Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), показващ Юг. Египтяните смятали обаче, че Юг, а не Север, се намира в горната част на света. Картата на Кирхер приема египетското схващане за посоките и ако искаме да видим действителното разположение на континентите, трябва да обърнем изображението на 180 градуса. Тогава Америка ще е на Запад (в ляво), а Африка - на Изток (в дясно). Както се вижда, на картата е показан Американския континент (в 30 г. пр. Хр.!!!). През ХІХ-ти в. И.Донелли издава книгата "Атлантида, допотопният свят", която е приета за "библия" от изследователите на потъналия континент. Той поставя Атлантида на същото място както и Кирхер, но намалява размерите й. За него Атлантида била библейският рай, обиталище на гръцките богове и страна на култа към Слънцето. Донелли приема митологията, като една от главните опорни точки във версията за съществуването на Атлантида. Доста обективно, този митологичен аспект е изложен и в книгата на Л. Штеген.


Митологични доказателства:

Легенди за потопа -
Те се срещат почти при всички народи, с изключение на Африка (без Египет), Австралия и северните части на Европа и Азия. Почти всички расказват, че някога Бог залял цялата земя с вода (обикновенно, заради греховете на хората), че започнал пожар (небето пада, земята се тресе, появява се планина бълваща пламък) и всички хора потънали (превърнали се в риби, в камъни). Останал само един човек и семейството му, които Бог бил предупредил за потопа, тъй като водели праведен живот. Тези хора (Ной/Утнапищим и семейството му), се качват на лодка (кораб/ковчег) и и се спасяват от водната стихия. След това пускат птица, за да проверят дали водата се е оттеглила и дали не се е показала сушата. Накрая достигат до планина (но не във всички митове) и поставят началото на новия човешки род. Почти във всички легенди, на кораба (ковчега) били взети представители от всички животински видове.

Легенди за пришълците от Запад (Стария Свят) -
Срещат се при някои народи от Стария Свят - в частност, при египтяните, вавилонците и шумерите. От Запад пристигат непознати пришълци, говорещи неизвестен език. Те обучавали хората да изработват оръжия, да строят градове, да броят и отмерват времето, да правят вино и още много други полезни неща.

Легенди за пришълците от Изток (Новия Свят) -
Срещат се при някои народите на Централна и Южна Америка. В тях се разказва, че пришълците пристигнали някога от Изток, от остров, който бил разрушен след чудовищен катаклизъм. Оцелелите се отправили на Запад, където основали страна/град/.

Легенди за космически катастрофи -
От небето паднал камък (Луна, Слънце, Змей, Дракон), после започнал пожар (потоп, земята се разтресла). След това оцелелите се пръснали по земята. Попадайки на подобна легенда, атлантолозите започват да търсят (и намират) в нея доказателства за съществуването на Атлантида. Например, узнавайки, че в "Калевала" се споменава за земетресение и големи приливи, атлантолозите направили извода, че много отдавна Земята притеглила Луната, което и било причина за повишаването на приливите. Това събитие било запомнено и по-късно преразказвано от хората.

Сходства в културите от двете страни на Атлантика
Атлантолозите обръщат внимание на това, че в Египет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има обособени жречески касти, култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (доплували) по техните земи след катастрофата (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).

Загадката на морските змиорки
Още Аристотел забелязал, че във водите на Средиземно море могат да се срещнат змиорки само от женски пол. За тяхното появяване, съществували много теории. В края на ХІХ-ти век все още се смятало, че змиорките се раждат живи. Едва през 1904 година, датският ихтиолог И. Шмид разрешил тази загадка. Змиорките се излюпват от хайвер в Саргасово море. През втората година от живота си те мигрират към бреговете на Европа. Там самките се изкачват нагоре по течението на реките и прекарват около две години, после се завръщат в Саргасово море, където преминава брачния им период и изхвърлят хайвера си. Такова поведение при морските змиорки може да се обясни, ако се приеме, че преди много години на мястото на Саргасово море са били разположени бреговете на Атлантида. Топлото течение Голфстрийм ги е отнасяло към бреговете на Европа, а после обратно течение ги е връщало назад.


Гибелта на Атлантида:

Падане на астероид или късове от комета -
За да обяснят гибелта на Атлантида, привържениците на теорията за нейното местонахождение в Атлантика, най-често се позовават на теории за космически катастрофи. Г.Р.Карли пръв свързал гибелта на Атлантида с появата на комета още през 1784г. Полският астроном М.М.Каменский стигнал до заключението, че Атлантида е загинала заради комета, преминала през 9541 г.пр.н.е. Полският атлантолог Л.Зайдлер също смята, че Атлантида е потънала при сблъсъка на кометата със Земята. Немският атлантолог О.Мук изучавал следите от падането на Каролинския метеорит (диаметър 10 км., маса 200 милиарда тона, скорост 20 км/сек) и стигнал до извода, че той е причина за гибелта на Атлантида. Силата на удара била еквивалентна на взрива на 30 хиляди водородни бомби. Главни специалисти по сблъсъка на Земята с космически обекти са О.Мук и Л.Зайдлер. И двамата автори и техните предшественици и последователи привеждат няколко обстоятелства в полза на теорията за подобна катастрофа:

При някои народи съществуват митове за необичайни атмосферни явления.
На повърхността на Земята са намерени няколко метеоритни кратера. На тази база може да се предположи, че в миналото са падали метеорити с огромни размери.
Съществуват тълкувания на календара на маите, според които може да се установи датата на падане на фаталния метеорит.
Сред митовете най-известен се явява мита за Фаетон. Л.Зайдлер например, се отнася съвсем сериозно към подобно ттълкувание на този мит.

Привличане на Луната -
През 1912 г. австрийският инженер Гербигер предлага "Учение за космическия лед", според което Земята имала най-малко четири спътника. Преди 22000 години последната луна паднала на земята, а преди 11500 години Луната, която познаваме днес, била привлечена от Земята. Това събитие станало причина за трагичната гибел на Атлантида. Под действие на Лунната гравитация се появил силен океански прилив от полюсите към екватора и Атлантида била потопена.
И накрая, интересно е да се обърне внимание на едно сравнение, към което прибягват някои изследователи на феномена Атлантида. Те твърдят, че контурът на трите големи египетски пирамиди в Гиза напомня планините на Атлантида. Пирамидите, както и предполагаемите планини (според атлантолозите), са разположени от североизток на югозапад. И още нещо - някои учени смятат, че Големия сфинкс в Египет е на възраст повече от 10000 години(!!!). Освен това, в египетското изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. На тази основа, атлантолозите твърдят, че произходът на сфинкса е от отдавна изчезналата Атлантида.



http://mitove-i-legendi.net/tajni-i-zagadki/atlantida-lemuria-mu/atlantida/