• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 January 2020, 01:11:37

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
9904 Posts

Шишман
852 Posts

Panzerfaust
222 Posts

Лина
192 Posts

Theme Selector





Recent

Members
  • Total Members: 62
  • Latest: gabyw6
Stats
  • Total Posts: 11736
  • Total Topics: 1213
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Димитър Занков

Started by Hatshepsut, 19 October 2018, 06:42:53

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Класиката си е класика, но аз бих искал във форума да е добре представена и съвременната българска поезия  :smile-1:

Тази тема е посветена на стиховете на Димитър Занков. За съжаление, не можах да намеря нито негова снимка, нито биографични данни. Надявам се в бъдеще да попълня тази празнота.

Започвам с едно негово стихотворение, което ми е любимо  :love:


Към Изида

От частите разпръснати събираш ме,
богиньо на вълшебната луна.
С дъха копнежен нов живот даряваш ми,
а твоята любов надви смъртта...

И вече знам, че няма нищо грешно
в това да слеем своите тела...
Душите ни се търсят цяла вечност...
Предречено е! Просто е съдба!

В косите ти усещам дъх на пролет,
по кожата – божествени сълзи,
а устните доказват, че си моя
и винаги била си само ти...

Насочвай ме по лунната пътека
към долината със планински мед!
Първично е! Аз търся в теб утеха
и търся топлина за моя лед...

Аз търся бъдеще! Желая огън!
И път безкраен, който да вървя!
Желая страст, безумие, тревога,
идея, за която да умра...

Утроба, във която да изчезна
и устни, във които да мълча...
Една звезда в нощта ми многозвездна...
Един покой, във който да не спя...

Ела при мен, завивайки ме с тяло,
поглъщайки ме в своите недра!...
Завинаги си моя изначално,
богиньо на вълшебната луна...


Hatshepsut

Приказка

Как твоят глас оставя ме без дъх?
Как тази тиха лудост ме обсеби?
И как не искам вече да мълча,
а искам да съм истински потребен?...

Във приказка живеем... И във стих...
Във минало над бъдеще сегашно...
Вървим през разцъфтелите треви
по стръмен бряг от светло настояще...

Към слънцето летим един до друг,
немислещи за восъка в крилата...
Очакваме със трепет всеки звук
на другия изтръгнат от душата...

Загърбили света около нас
в една реалност, даваща наслада...
Безмълвен ме оставя твоят глас...
За тази приказка бих влязъл в ада...

Hatshepsut

Прекрасна си!

Прекрасна си!... Оставяш ме без сън...
Без словото, а то ми е изконно...
Без право на обжалване законно
застивам преклонен - сразен от гръм!

Олтар съдбовен... Приказна мечта...
Любовен плод - пречистен, рафиниран...
Велика и предвечна - ти си Тя...
Магия в плът, зачеваща Всемира...

Природен феномен... Шедьовър Божий...
Небесен ангел, паднал тук до мен...
Невинна самодива... Дух стаен...
Без тебе всеки дъх е невъзможен...

И как да разбера какво разбрах?...
Какво усещам вече сам не сещам...
Прекрасна си!... Богиня и жена...
А аз съм влюбен в тебе безнадеждно..

Hatshepsut

Да бъда

Толкова сме преходни и крехки...
И раними... Ала се обичаме...
Правим чудеса... И много грешки...
Вече сме история, но искаме...

Няма правилен ход... Просто сбъдваме нас...
Този свят си е наш докогато...
Няма вярна посока... Само пепел и страст
и звезда, дето води ни в мрака...

Мое нежно момиче, моя тъжна любов...
Моя първа последна присъда...
Ангел мой, моя скръб, и утеха, и зов...
Аз те чакам... И искам да бъда!...

Hatshepsut

Блян

Понякога е утрото ни дълго,
а спомените ни са твърде кратки...
Аз бих живял във тази безтегловност,
в която се обичахме в съня ти...

Аз бих живял на времето във гънките,
в подмолите на залези бих плувал...
И само ти си моята окръжност...
И само аз съм твоята присъда...

Безумно е така да се обичаме.
Абсурдно някак си... Почти е грешно.
Но разумът изобщо е погрешен...
А любовта е порива за нежност...

Желание за вечност в апостроф...
Обичане след хиляди години -
на фона на сегашния живот
оставаме си аз и ти, любима...

И те обичам в нежност и във блян -
светулките в косите ти танцуват...
И някак си от обич съм пиян -
и само с тебе, само с теб ще бъда...

Hatshepsut

Пъзел

Парченцата от пъзела съвпадат...
Нареждат се едно до друго тихо...
Да, има Бог и Той не ни наказва
и дава ни, дори когато взима!...

Да, има песен – тя е вътре в мене!
И чувства има... даже споделени!...
Мечтата ми дочака кон и стреме
и полетя напред неудържима!...

И вятърът косите ѝ разроши,
а месецът показа ѝ пътека...
Не сме сами, а сякаш сме на остров...
И сякаш е така от памтивека...

Накрая всичко ще се нареди удачно,
макар невероятно да изглежда...
Предречено!... Със вяра и надежда...
Дори в далечината да е мрачно!...

Защото има Бог и Той ни дава,
дори когато мислим, че ни взима!
Парченцата прекрасно се напасват...
И моето към твоето, любима!...

Hatshepsut

Небе за теб

Нещо все не достига!... Нещо все ще ни пречи...
Неусетно навлизаш в неразкъсани мрежи...
Неусетно привличаш, неусетно мълчиш...
Явно много ти липсвам в този ден... В акростих...

Може би си русалка?... Може би съм поет?...
Някой друг също влюбен е може би в теб...
Може би недостоен ще съм винаги аз...
Може би паднал воин... Или просто мираж...

Все така те обичам, нощно-лунно сияние...
Ти за мен си исконната - и жена, и проклятие..
Ала зная, че тази, дето искаше мене,
не желае илюзии, а мечтае да вземе...

И накрая, когато този стих си отива,
и когато наденеш ризата от коприва,
може би ще разтвориш две ръце във криле -
че единствено аз бил съм твойто небе...

Hatshepsut

Полярна звезда

Не те преследвам – просто те обичам!
Не се натрапвам, а съм удивен...
Прекрасна си! Чудесна си, момиче!
Ти носиш светлината в моя ден...

Усмивката ти носи ми усмивка...
Сълзата ти донася ми сълза...
Недостижима си, но пак те искам!...
За мене си Полярната звезда...

В морето бурно, в нощната тъмница,
указваш пътя на един моряк,
зажаждал да се взре във нещо истинско
и да достигне до лазурен бряг...

Към заливи незнайни ме примамваш,
към долини на мляко и на мед...
Така си сладка... И така се казваш...
А аз съм само влюбен в теб поет...

Море от нежност ме дели от тебе...
Небе от тъмнина ме призова...
В очите ти потъвам и немея,
но цял живот към тебе се стремя!...

Hatshepsut

Когато може би живял съм...

Аз пак си търся мойта барикада -
последен пост пред развенчан финал...
Да знам, че не напразно съм изстрадал,
че има смисъл, дето съм мечтал...

Във клетви и надежди си отмина
животът ми, към който се стремих...
Танцувах във любов неотразима...
Бях нежен... Груб бях... И накрая - в стих...

Бях верен рицар... Сетната присъда...
Почни известен... Недоизмечтан...
Бях тиха песен... Никога не лъгах...
А пътят ми - все тъй неизвървян...

И в търсене на длан, впленена в мене,
и в чакане все пак да ме съзреш,
разбрах, че ме жадуваш в друго време
и само търсиш повод да ме спреш...

Оставам тук - на мойта барикада!...
За ордени и рози забравѝ!...
Живях за чест и слава - не за плява...
Живях за утре... Вчера... Може би..

Hatshepsut

Тази нощ съм самотен

Тази нощ съм самотен... Има много причини...
Не ме топли това, че и ти си сама...
Зима вее навън, но до мойта камина
е почти светъл празник... Но без тебе – кога?

Тази нощ не желая да мисля за празници!
И по Коледа даже самотно ще е...
Ние тук сме мнозина, но без теб ми е празно...
Липсва нещо от пъзела на мойто сърце...

И остава надеждата за прекрасното сбъдване...
Вярата във успеха... И че имам криле...
Любовта към живота... Тясна лунна пътека
някъде към безкрайното, дето свършва с небе...

Все отвъдното чакаме, ала тук за кого е?
Сякаш следвам в съня нереална мечта...
Уморих се от чакане... Огладнях от илюзии...
Тази нощ съм самотен и се взирам в нощта...

Hatshepsut

Сънувай ме!

Сънувай как докосвам с плахи пръсти
на лоното ти меката обител
и как ще обладая с влажни устни
най-скритите ти кътчета непипнати!...

По тялото ти хладно как те паря...
Как омагьосвам хълмовете нежни...
Целувките по гърлото изгарят
и цял съм твой – и близък, и далечен...

Как си шептим, задъхани във здрача...
Как устните ни бързо се намират...
Как сплитаме се двама във екстаза,
за който винаги сме фантазирали...

И после погреби ме в теб до съмване!
Не искам, не желая да се будя!
Сънувай ме!... Сънувай ме!... Сънувай!...
Обичай ме до край!... Да съществувам!..

Hatshepsut

Нагон

Докосвам се до твоята душа
със крехките слова на песента си.
В очите ти съзирам синева –
усетих там фрагменти от съня си...

Зорница виждам... Жажда за живот...
И страст съзирам... Може би към мене?...
Наистина ще бъда идиот,
ако не питам, дявол да го вземе!

И по-добре да бъда унижен,
отколкото самотен с мойта гордост!
Не ме е страх да падна повален
в нозете на шедьовъра на Господ!...

И нека небесата да са с мен!...
Крайбрежните вълни са ми свидетел...
Мъжът за тази болка е роден!...
Не мога на живота да съм зрител!

Човекът има право на това –
да пита и да може да избира...
Нагон първичен в нас е любовта –
не може гордостта ни да я спира!...

Hatshepsut

Есенна

Такава есенна те искам вкъщи!...
Такава приказна, напълно зряла...
Не пролетна – напъпила току-що!...
Не знойно-лятна, носеща жарава!...

А есенно-прохладна като вятър,
натегнала от плод, зовяща семе
и уморена, търсеща забрава,
улегнала, макар и със проблеми...

И нека зимата не бърза още,
защото ние тук ще си останем!...
Склони глава до мойто слепоочие,
защото ще сме аз и ти до края!...

Ще те завия с топлата завивка,
ще те покрия с любовта си бяла...
Обичай ме докрай! Не си отивай!
Завинаги!... Доставяща наслада!...

Омайна като вино прекипяло...
Пораждаща във мене нежна песен
Избистрена напълно и изцяло...
Такава те желая - с вкус на есен!...

Hatshepsut

На нея

На храбрата девойка, дето чака ме
да разреша световните проблеми,
да я спася от кулата и някъде,
на остров да я водя за блажени...

На мъдрата жена, която вижда ме,
че аз съм цял оплетен във въпроси,,
самотен съм и търся я навсякъде,
дори и без да знам какво ми носи...

На първата, последната, единствена,
която чак до гроба ще е с мене...
На тази нощно-нежна синя истина,
която същината ми обсеби...

"Обичам те!": да кажа, ще е малко...
Да кажа: "Искам те!" – ще е взаимно...
Жадувам те, не си ли го разбрала?
Ела си вкъщи, моля ти се, мило!...

Similar topics (2)