• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 20, 2019, 10:19 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9149
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 6
Total: 7

Георги Аспарухов-Гунди

Started by Hatshepsut, Oct 18, 2018, 01:59 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ГУНДИ



Роден на 4 май 1943 година, загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Български футболист, централен нападател на ФК "Левски" София от 1960-1961, 1964-1971 и на ФК "Ботев" Пловдив 1961-1963 година. Има 245 мача и 150 гола в групата на майсторите. Голмайстор на първенството през 1965 година с 27 гола. Трикратен шампион на страната 1965, 1968, 1970, носител на купата за 1962, 1966 и 1970. През 1965 година е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България, заслужил майстор на спорта, награден със сребърен "Орден на труда". Национален състезател с 50 участия и 19 голаа. Участвал в три световни първенства в Чили, Англия и Мексико. В анкетата на френския спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист на Европа и носител на "Златна топка" е класиран на осмо място за 1965 година - изключителен успех за спортист от Източна Европа по това време. Нерео Роко, треньор на "Милан", след като наблюдава играта на Георги Аспарухов, Възкликва: "Това е център-нападателят на моите мечти!" Гунди е първият български спортист придобил широка известност в чужбина и получил висока оценка от известни футболни специалисти. Безспорен любимец на футболните почитатели, считан за най-добрия футболист на България за всички времена.

- от официалния сайт на Левски - https://levski.bg/
НЕЗБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ


... 1950 г. ... Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня:
      - Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец...
      На махленската поляна - тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо - постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа.
      ...Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности - за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва:
      - Какво да го учим! Това дете е родено футболист.
      Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат "да бъдеш на ти" с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера - постоянството.
      Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
      - Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в "звездите". И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му.
      В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: "Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко...!"
      Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: "Имам желание да тренирам волейбол!". На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: "Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. "Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: "Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет...!"
      Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия - с пловдивския Ботев - не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. - тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение).
      По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. "От този мач се обедих, че това момче не е за защитник", казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров.
      ...Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: "Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България."
      ...След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с "канарчетата" е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов "Ботев" се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната.
      ... Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор.
      ...Със завръщането си в Левски "камъкът пада на мястото си". Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на "сините" се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво.
      ...1965 година, годината на неговата слава... Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 - с два гола Аспарухов решава мача; ... С ЦСКА - 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) - 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия - 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27.
      Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната...
      ...29 декември 1965 г. - Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)... Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!...
      ...Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората...
      ... Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: "Вижте...!" И гледката винаги бива поразяваща - издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка... Не това не е нормален човешки крак.
      ...Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до "охраната" на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи "тактически задачи" за опазването на опасният съперник.
      Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът.
      ... Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: "Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника"...
      ... 1971 г. започва като другите преди нея - с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот.
      ... 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски - ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от "пазча" си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)!

Hatshepsut

Георги Аспарухов-Гунди е роден на 4 май 1943 г. в София и започва кариерата си в детско-юношеската школа на "Левски". Още 17-годишен централният нападател дебютира за мъжкия отбор, а първия си гол отбелязва на 28 септември 1960 г. срещу "Ботев" (Пловдив) (1:1).

Той изиграва 199 мача с екипа на "Левски", в които отбелязва 125 гола. Със сините печели три титли на България (1965, 1968, 1970 г.) и три купи на страната (1967, 1970, 1971 г.).

През 1965 г. е избран за спортист номер 1 и футболист номер 1 на България, печели приза за голмайстор на А група и заема осмо място в класацията за "Златната топка".

От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе за "Ботев" (Пловдив), тъй като отбива военна служба. Аспарухов носи екипа на пловдивчани в 47 мача, в които вкарва 25 гола, като печели Купата на България през 1962 г.  Аспарухов има 18 мача и 19 попадения в европейските клубни турнири - 12 мача и 12 гола за "Левски" и 6 мача и 8 гола за "Ботев". С пловдивчани достига четвъртфинал за КНК през 1963 г., а седем по-късно и със сините.Дебютира за българския национален отбор на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Изиграва 50 мача и отбелязва 19 гола в тях (18 мача и 11 гола в световни квалификации). Участва на три световни първенства - 1962, 1966 и 1970 г. Едва 28-годишен, на 30 юни 1971 г., Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със своя съотборник Никола Котков край прохода Витиня.


Днес привържениците, играчите, ръководството и служителите в "Левски" поднесоха цветя и венци на паметника на Аспарухов. На 9 май в негова чест ще се състои двубой между ветераните на "Левски" и "Ботев" (Пловдив).



Георги Аспарухов-Гунди

Hatshepsut

4 май: Георги Аспарухов


На днешния ден през 1943 г. е роден легендарният футболист на Левски Георги Аспарухов - Гунди. Той е заслужил майстор на спорта, обявен е за най-великия български футболист на ХХ век. През 2014 г, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден ,,Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Роден в софийския квартал Редута, играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Приет е в първия отбор на едва 17-годишна възраст. През сезон 1962/1963 г. отбива военната си служба, като играе за отбора на Ботев(Пловдив), с който печели Купата на България и достига четвъртфинал за Купата на носителите на купи, като става голмайстор на турнира с 6 гола.

След като се завръща в Левски, незабравимата девятка печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1). Играе в 247 мача (200 за Левски и 47 за Ботев) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за Левски и 25 за ,,Ботев"). Има участие в 36 мача (28 за Левски и 8 за Ботев) и вкарва 20 гола (16 за Левски и 4 за Ботев) за Купата на България (тогава - Купа на Съветската армия).



Незабравими остават мачовете на Левски за Купата на европейските шампиони Бенфика през сезона 1965/1966 г, в които Гунди отбелязва три от четирите гола, а Левски отстъпва с минималното на 2:3 общ резултат на действащия европейски вицешампион. Португалците изявяват желание да купят новата европейска футболна звезда, но получават отказ от Българската комунистическа партия. Интерес има и от Милан, като лично Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия. Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята:

,,Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"


За "сините" Гунди изиграва общо 199 мача, в които отбелязва 125 гола. Автор е и на хеттрик в легендарното "Вечно дерби" с ЦСКА през 1968 г, когато "сините" разгромяват съперниците си със 7:2, въпреки че "червените" вече са фактически шампиони.


ЦСКА Ч.ЗНАМЕ-ЛЕВСКИ 2-7

Дебютът на Георги Аспарухов за националния отбор на България е на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2), като има общо 19 гола за българските национали. Играе на 3 световни първенства - Чили - 1962 (1 мач, 1 гол), Англия - 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). С България достига и четвъртфинал на европейското първенство през 1964 г. Гунди е единственият българин вкарвал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е световен шампион:


Gundi-Wembley-Goal

За него легендите на футбола казват:

"Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика - Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият."

Еузебио

"Трябва да ви кажа, че играчи като Аспарухов не се раждат често. Той беше вдъхновение за своя отбор. Вероятно ще трябва още дълго да чакате, за да се появи талант като него. Спомням си и сега мача ни на ,,Уембли" през 68-ма. Сър Алф Рамзи ни беше казал, че българите ще играят доста защитно и че единствения играч, с който трябва да внимаваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме, но не достатъчно... При посещенията ми в България ме впечатли, че хората, които срещах, където и да е било, винаги говореха за Аспарухов с голяма любов, всички го изтъкваха като чудесен пример за младите играчи. Мисля, че това е прекрасно. Той беше голям играч не само заради своето умение, но и заради своята нагласа и отношение към играта. Аспарухов беше един от онези родени майстори, които никога не са се нуждаели от учители. Има такива изключения и се броят на пръсти. "

Сър Боби Чарлтън

"След срещата Левски - Милан (1:1) в София Нерио Роко заяви, че Аспарухов е център-нападателят на неговите мечти и предложи на ръководството на Милан да го закупи. За съжаление футболисти от Изтока не се предлагаха за трансфер на Запад и Милан остана без Гунди. Нашият Розато беше безпомощен срещу Аспарухов и се налагаше да му помагат Шнелингер, Анкуилети и още един полузащитник."

Чезаре Малдини

"Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно с Аспарухов в отбора на света. Очаквах, че пак ще ми се отдаде тази възможност в друг юбилеен мач като този в чест на Яшин. Аспарухов имаше свои почитатели и в Германия. За него се пишеше много често в спортните колони на нашите вестници."

Герд Мюлер

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. Цяла България потъва в траур, като на погребението им се изсипват стотици хиляди души. То остава и до днес най-масовото в историята на страната, редом с това на Негово Величество Борис III Обединител. Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата комунистическа партия, която за пръв и последен път допуска такова масово стълпотворение на събитие, организирано не по тяхна инициатива, а действията, които предприема в опита си да го осуети са меко казано неуспешни.


В памет на Гунди

https://conservative.bg/4-5/