• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:39:25

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Социална държава?

Started by Hatshepsut, 18 October 2018, 06:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Социалната справедливост в ЕС. Социално справедлива ли е България?


,,Социалната справедливост" е централен конституиращ елемент на легитимността и стабилността на всяка политическа общност. Обект на значителни противоречия са дефинирането на понятието ,,социална справедливост" и по каъв начин да бъде постигната тя.

Концептуалните граници на социалната справедливост непрекъснато се променят, защото самата идея за социална справедливост е резултат от културно и исторически зависими ценностни системи. Независимо от това, модерната концепция за социална справедливост, отнасяща се до целта за реализиране на равни възможности и шансове за живот, предоставя концептуален консенсус, необходим за устойчива социална пазарна икономика. Тази парадигма предполага създаването на социална справедливост, зависеща в по-голяма степен от инвестиране във включването вместо от компенсации за изключването. И наместо ,,равностойна" разпределителна справедливост или просто формално равенство на шансовете за живот, при които правилата на играта и процедурните кодекси се прилагат еднакво, това понятие за справедливост се занимава с гарантирането на истинско удовлетворение за всеки човек чрез равните възможности за самореализация посредством целева инвестиция в развитието на индивидуалните ,,възможности".

Правителствените политики на преразпределение функционират като инструмент за социалната справедливост. В рамките на концептуалната рамка на икономическото и социалното участие, преразпределянето в рамките на една общност са легитимно, ако не и съществено средство за даване на възможност на всички да се възползват от възможностите около тях. В този смисъл социалната справедливост може да се разбира като ръководен принцип на едно общество на участието, което активизира своите членове и им предоставя възможности. За целта е нужна силна държава, водена от участници, които разбират необходимостта от социална справедливост като средство за осигуряване на възможности за участие.

Bertelsmann Stiftung изготвят ежегодно изследване на Индекса на социалната справедливост, който обхваща тези области на политиката, които са особено важни за развитието на отделните индивиди и възможностите им за участие в обществото. В допълнение към основния въпрос за предотвратяване на бедността, Индексът за социална справедливост изследва областите свързани с приобщаващото образование, достъпа до пазара на труда, социалното сближаване и недискриминацията, здравето и справедливостта между поколенията.

Изследването на социалната справедливост в ЕС през 2016 г. показва, че тя слабо се е повишила  в сравнение с 2015 г. Оказва се, че след години на спад, мнозинството страни достига най-ниската точка между 2012 и 2014 г. Наблюдаваната от 2008 г. тенденция на спад по отношение на равните възможности за участие спира в повечето държави-членки. Лекото подобрение се дължи преди всичко на възходящата тенденция на пазара на труда. Въпреки това, дори седем години след световната икономическа криза, възможностите за участие в по-голямата част от държавите-членки на ЕС - с някои изключения - все още са значително по-лоши в сравнение с тези от преди кризата. Само пет от 28-те страни от ЕС - Чешката република, Германия, Люксембург, Великобритания и Полша показват умерени подобрения по отношение на възможностите за участие в сравнение с положението преди икономическата и финансова криза.

Независимо от това, все още не е възможно да се говори за реална промяна на тенденциите в областта социалната справедливост, особено за някои други страни, засегнати от кризата в Южна Европа. Например, въпреки че испанската икономика също изглежда стабилизираща се, социалните равнища на справедливост както в Испания, така и в Гърция остават шокиращо ниски. Гърция е на последно място в ЕС, като разликата в равнищата на социална справедливост в Гърция (28-то място) и в Румъния(27-та), и в България (26-та) се увеличава отново, тъй като и в Румъния, и в България има увеличение на индекса благодарение на спада в нивата на бедност, докато Гърция остава на същото ниво.

България се оказва една от страните, които най-спешно се нуждаят от реформи в политиката. Индексът на социалната справедливост се равнява на 4.03 от максимален резултат 10[1], което я нарежда на едва 26-то място в ЕС. При три от шестте измерения в проучването България е сред петте държави на дъното на класацията, като най-тревожно е, че страната е на последно място в областта на превенцията на бедността, както и социалното сближаване и недискриминацията.

България е с едно от най-ниските нива на държавен дълг в ЕС. Въпреки това държавните разходи са недостатъчни в някои ключови области - България е сред страните с най-ниските разходи за научни изследвания, развитие и иновации в Европейския съюз. Разчита се до голяма степен на преките чуждестранни инвестиции и европейските средства за генериране на икономически растеж.

В страната има редица сериозни политически предизвикателства, като най-голямото е населението да бъде изведено от бедността. Въпреки намаляващото ниво на бедност през последните години, то все още е тревожно високо - 41,3% (2015) от българите са в риск от бедност или социално изключване, а това е най-високият процент в ЕС. Този процент е над 25 процентни пункта по-висок от този в Чешката република, която се нарежда на първо място, и надвишава средното равнище за ЕС (23,7%) с над 17 процентни пункта. В рамките на тази част от населението в риск, 34,2% нямат финансовите средства, с които да си позволят задоволяването на основни нужди на всекидневния живот (напр. подходящо затоплен апартамент или телефон). Най-голямо безпокойство буди фактът, че сред населението в риск, възрастните хора и децата страдат най-много.

Средностатистическият възрастен българин  се сблъсква с по-лоша ситуация от тази, с която се сблъскват връстниците им във всички останали страни от ЕС: 51,8% са изложени на риск от бедност или социално изключване. От тези възрастни, 40.9% страдат от тежки материални лишения и 31,7% са изложени на риск от бедност.

Аналогично тревожно е, че 43,7% от българските деца и младежи са изложени на риск от бедност или социалното изключване, на второ място в ЕС. Сред населението в риск под 18-годишна възраст, 37,3% страдат от тежки материални лишения, а 25,4% са изложени на риск от бедност.

Може обаче да се отчете и подобрение в ситуацията - разпространението на тежки материални лишения сред подгрупите, както и сред общото население е значително по-ниско, отколкото през 2008 г. Най-значително е, че процентът сред възрастните намалява с 20 процентни пункта.

Съдбата на българските деца и младежи остава особено обезпокоителна. В допълнение към най-високия процент на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, страната също така се нарежда на второ място (България е само пред Словакия) по отношение на въздействието на социално-икономическите фактори върху резултатите на PISA на своите ученици, подчертавайки пропусната възможност децата и младежите да се интегрират в достатъчна степен в границите на българското общество.

Освен това, 13.4% от българските 18- до 24-годишни отпадат от образователната система през 2015 г. За сравнение, този процент е бил 2,8% в Хърватия и 5% в Словения. Като се има предвид предишните цифри, не е изненадващо, че нивото на необразоващите се, обучаващите се и неработещите в България я поставя сред петте най-високи в ЕС. През 2015 г., 24% от българите на възраст между 20 и 24 години не са били нито наети, нито част от образователната система. Тези млади хора са изложени на риск от трайно изключване от пазара на труда, което в дългосрочен план застрашава самата жизнеспособност на пазара на труда в българската икономика.

Индекс за социална справедливост в ЕС за 2016 г.:

1 Швеция 7.51
2 Финландия 7.17
3 Дания 7.16
4 Чехия 6.85
5 Холандия 6.80
6 Австрия 6.67
7 Германия 6.66
8 Люксембург 6.57
9 Словения 6.51
10 Франция 6.27
11 Белгия 6.18
12 Великобритания 6.16
13 Естония 6.15
14 Полша 5.81

Средно за ЕС 5.75

15 Литва 5.69
16 Малта 5.57
17 Словакия 5.55
18 Ирландия 5.40
19 Хърватия 5.07
20 Кипър 5.04
21 Латвия 5.04
22 Португалия 4.97
23 Унгария 4.96
24 Италия 4.78
25 Испания 4.76
26 България 4.03
27 Румъния 3.91
28 Гърция 3.66


[1] Резултатите са по скалата от 1 до 10. По-висока оценка = по-добро представяне по отношение на социалната справедливост. Резултатите са по скалата от 1 до 10.

Източник: Daniel Schraad-Tischler and Christof Schiller ,,Social Justice in the EU - Index Report 2016 Social Inclusion Monitor Europe", достъпно на: http://news.sgi-network.org/uploads/tx_amsgistudies/Social-Justice-in-the-EU-2016.pdf