• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 February 2020, 11:50:01

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10056 Posts

Шишман
1011 Posts

Panzerfaust
235 Posts

Лина
204 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12096
  • Total Topics: 1221
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 32
Total: 34

avatar_Hatshepsut

Български възрожденци, родени в Македония

Started by Hatshepsut, 16 October 2018, 07:56:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Български възрожденци, родени в Македония

Македонците заемат важно място сред българските възрожденци. Самият Паисий Хилендарски, който се сочи като основоположник на Българското възраждане с написаната от него през 1762г. първата българска история, е от Пиринска Македония (Банско). Не случайно именно той – монахът от Македония, изрича думите, които стават мото на Възраждането "О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш по свой язик и не думаш? Или не са имали българи царство и господство?". След като Паисий поставя началото, цяла плеяда македонци се изявяват като активни възрожденци – и в борбата за създаване на светско образование и нова българска култура и особено и борбата за независима от Цариградската патриаршия българска национална църква (Българската екзархия). Тук, поради естеството на темата, е дадена малка част от македонците – дейци на Българското възраждане:
Агапий Врачански – неизв. , с. Колиндър, Солунско – 5. Х. 1849г., Враца. Врачански епископ от 1833 до1849 г., убит от турците.
Васкидович, Емануил – 1795, Мелник – 30.ІХ.1875, Свищов. Възрожденец, учител и книжовник, един от основоположниците на българското светско образование, създава едни от първите български учебници
Дичо Зограф (Д. Кръстев Дичев) – 1819, с.Тресонче, Дебърско – ок.1872. Зограф, изрисувал много църкви в дн. Западна България.
Държилов, Киряк Динков – нач. на ХІХв. , с. Дръжилово, Воденско – около 1870, Солун. Книжар, печатар и обществен деец. Има книжарница и печатарница с български книги. Подържа връзки с Д. Миладинов на когото изпраща народни песни, сътрудничи на в. "Дунавски лебед"на Г.С. Раковски и на в. "Цариградски вестник" и "Македония".
Костенцев, Михаил – 1832г., Щип – 1929, София. Отваря първата българска книжарница в София.
Неофит Рилски (Никола Митев Караабов) –1793, Банско –4.І.1881. Виден просветител.
Панарет Пловдивски (Петър Иванов Мишайков) – 1805, с. Пътеле, Леринско – 26.ХІ.1883, Пловдив. Висш духовник, деец на черковно-националните борби, от 1872г. пловдивски екзархийски митрополит.
Павлов, Димитър – Роден през 1850г. в Прилеп, делегат на Църковнонародния събор през 1871г.
Робеви – влиятелен род от Охрид, взел активно участие в Българското национално възраждане – в културно просветните националноцърковните борби.
Робев, Димитър Атанасов – 1822, Охрид – 1890, Битоля. Един от създателите на българската община в Битоля (1869) и неин председател. Народен представител на християнското население от Битолско в турския парламент (1877). Участва в избора на Йосиф І за български екзарх (1877).
Робев, Константин Ангелов -1818, Охрид – 18.І.1900, Битоля. Възрожденски деец и лекар, активен участник в борбата с Цариградската патриаршия за независима българска църква.
Робев, Никола Атанасов – 1831, Охрид – 17.VІІ.1906, Битоля. Активен участник в борбата за независима българска църква, подпомага изграждането на българската църква и училище в Битоля.
Станишев, Антон Гешов – 1828, Крушово – 1904, Никопол. Известен резбар, работил с братята си върху иконостаса в църквата на Рилския манастир.
Станишев, Нако Стоянов – 1810, Кукуш – 1875, Кукуш. Приятел на Д. Миладинов, участник в борбите за независима българска църква и новабългарска просвета.
Арсений (Арсо) Мартинов – 1843 – 7.VІІ.1868, от Велешко. Участник в Първата българска легия (1862), десетник в четата.
Антон Стоянов – 1844 – VІІ.1868, от Куманово.
Божил Димитров – неизв., Куманово. Заловен и затворен в Сен Жан Д` Акр (дн. Ако, Израел), там и умира.
Георги Кочев – 1847 – VІІ.1868, от Кучово село Скопско.
Георги Кръстев – неизв. – VІІ.1868, от Куманово.
Манол Наков – неизв. – VІІ.1868, от с. Горни Тодорак, Кукушко, участвал и в Първата българска легия.
Нено Спиров – 1849 – VІІ.1868, от Воден.
Никола Иванов – 1846 – VІІ.1868, от Прилеп.
Сотир, Пейов (Пеев) – 1843 – VІІ.1868, от Велес, участвал във Втората българска легия.
Спиро Георгиев Джеров – 1836 – VІІ.1868, от Битоля, десетник, участвал във Втората българска легия.
Филип Димитров – 1845 – VІІ.1868, Куманово.
Христо Николов Македонски – 30.VІ.1835 – 5.VІІ.1916, от с. Горни Тодорак, Кукушко. Участва в Първата и Втората българска легия, хайдут в Стара планина (1864/65). След разгрома на четата успява да се спаси, участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875).
През пролетта на 1876г. в България навлиза още една голяма чета – тази на Хр. Ботев. Тя има обща численост около 200 души, като от Вардарска и Егейска Македония са:
Перо (Петър) Спасов Симеонов – 1848, Велес – 1876, в бой с турците. Втори войвода след Ботев.
Антон Куков – неизв., Охрид – 1876.
Атанас Николов Свещаров – 23.ІІ.1847, с. Горно Броди, Серско – 12.ІІІ.1930, Асеновград.
Вълчо Добрев Андов – неизв.Велес- 1876, десетник.
Димитър Кючуков (Малкия) – от Крива Паланка, участва по-късно и в Кресненско-Разложко въстание (1878/79).
Петър Джорджев – 1840, Битоля.
Сава Букорещлиев – от с. Плевня, Драмско.
Тодор Христов (Княза) – около 1850, Битоля – 1876.
Христо Иванов – от с. Калкан дере, Тетовско. След Освобождението е адвокат в Пловдив.
Антонов, Георги (Г. А. Сюраджиев) – неизв. Кочани – след 1878г. Пандурин в светогорските манастири, през 1876 г. заедно с 33 другари от родния му край отива в Одеса, като след започването на Руско-турската война 1877-1878 г. идва в българските земи и като води чета в Етрополския балкан, в тила на турските войски, подпомага руското настъпление.
Буфски, Константин (К. Трифонов, поп Константин) – неизв., с. Буф, Леринско – след 1880. В началото на 1862 организира въстание в Битоля, арестуван и осъден на 15г. строг тъмничен затвор. През Руско-турската война 1877/78г., води чета в дн. Югозападна България, участва в Кресненско-Разложко въстание 1878/79г.
Везников, Константин Иванов – 1848, Крушово – 1878, връх Щипка. По професия е лекар. През 1877г. се записва в Българското опълчение и е лекар на трета опълченска дружина, участва в боевете на Шипка (9 – 11. VІІІ.1877), където и загива.
Везников, Стоян – неизв., Крушево – неизв. През Руско-турската война е главен помошник на М. А. Хитрово при формирането на български чети.
Ильо Марков (Ильо войвода, Ильо Малашевски) – 1805, с. Берово, Малашевско – 17.ІV.1898, Кюстендил. Харамия, 20 години пандурин на Рилския манастир. След 1848 г. води чета в Малашевско, Пирин и Рила. През 1862 г. постъпва в Първата българска легия в Белград, през Сръбско-турската война 1876 г. е начело на голям български доброволчески отряд. През Руско-турската война 1877/78 г. води чета в Ловешко – в турския тил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878/79, а през Сръбско-българската война 1885 г. действа с голяма чета, съставена от македонци, в сръбския тил. След появата на четите на ВМОРО, престарелият вече Ильо войвода дава ценни съвети, а много от четниците на път от България за Македония, преминавали през дома му за да получат неговата благословия.
Мишайков, Петър – неизв. Битоля – неизв., Варна. Участник в националноосвободителното движение, през 1867 г. участва във Втората българска легия. Председател на българския революционен комитет в Турно Мъгуреле, участва в общото събрание на БРЦК, помага при подготовката на Априлското въстание 1876г.и Ботевата чета 1876г.
Попгеоргиев, Димитър (Д. Беровски) - 1841, с. Берово, Пехчевско – ХІІ.1907, Кюстендил. Участник в националноосвободителното движение. Участва в Първата българска легия (1862), секретар на българската община в с. Берово, организира Разловското въстание 1.V.1876г. След Освобождението се установява в Кюстендил и заема високи административни постове. Един от ръководителите на Кресненско-Разложко въстание (1878/79), на което е началник щаб. През Сръбско-българската война (1885) организира македонски доброволчески чети в помощ на българската войска.
Попгеоргиев, Костадин – неизв., Берово – неизв. Брат на горния, активен участник в българските църковнонационални борби. Действа с чета в турския тил по време на Руско-турската война. Един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание.
Трайкович, Димитър (Д. Т. Чернев) – 1817, Велес –1880, София. Участник в националноосвободителното движение, дарява пари за строителството на български училища, член на Софийския революционен комитет, доверено лице на В. Левски. От 14.ІХ.1879 до 30.VІ.1880 е кмет на София, тогава е приет първият цялостен регулационен план на столицата.

http://www.promacedonia.org/ks/ks_1.html