• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 November 2020, 09:34:25

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 18282
  • Total Topics: 1298
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 64
Total: 65

Македония – вчера и днес. А утре?

Started by Hatshepsut, 15 October 2018, 07:16:59

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дунавска България достига своето най-голямо териториално разширение при цар Симеон I. След неговата смърт през 927г. тя непрекъснато губи територии: Юго-Западна Украйна, Молдавия, Зад-Карпатска Украйна, Румъния, Средна и Източна Унгария, Срем, Източна Босна, Сърбия, Черна гора, Албания, Средна и Северна Гърция.

По време на Българското Възраждане, по времето , когато до достига своите върхове – 60-те години на XIXв. Българското землище обхваща 302248 кв.км., като включва освен ядрото на българските земи: Мизия, Тракия, Македония, Моравия и част от Косово, също така: анклави Албания, Гърция (пл. Пинд), Молдавия и Украйна (Южна Бесарабия), Румъния (Банат и Трансилвания /Загоре, Седмоградско/), Турция (Мала Азия) и Украйна (Зад-Карпатско). Днес, в резултат на политиката на Великите сили (в чиито ръце сме играчка от 320 години насам), както и на некадърността на българските държавници от 1879г. и до сега, България се е свила на площ от 110987кв.км.

Разпокъсването на Българското землище в по-ново време започва през 1829г. със създаването на автономното Сръбско княжество. Тогава на него била подарена българската Северо-Западна Моравия. И продължава до 1919г. със сътворяването на Ньойския диктат от Великите сили – също толкова позорен – и за тях. Колкото и Берлинския договор от 1878г.

След Берлинския конгрес вън от България останали следните земи от ядрото на Българското землище: Северна Добруджа, Западна и Средна Моравия, част от Косово, цяла Македония, Юго-Западна и Източна Тракия.

Постепенно анклавите Добруджа, Косово и Моравия излезли от полезрението на българските държавни ръководители и на българското общество, въпреки борбите на местните българи за опазване на тяхната национална идентичност. Изключение правели Македония и Тракия.

Последни опити – в по-ново време – на България да прибере по крилото си по-голямата част от своите земи бяха:

1. Участието ни в Първата Световна война на страната на Централните сили. Тогава за три години във военно-временните граници на България бяха включени цяла Добруджа, цяла Моравия, част от Косово и голяма част от Македония.
2. Участие на България във Втората Световна война на страната на Оста.Тогава пак за три години, във военно-временните граници на България бяха включени Южна Добруджа, част от Моравия, част от Македония и част от Юго-Западна Тракия.

След Ньой всички наши съседи започнаха планомерно, целенасочено и методично обезбългаряване на заграбените български земи, чрез избиване, прогонване, изселване и претопяване на българите.

Днес в Република Македония живеят компактна маси българи, които все по-открито изявяват своето българско самосъзнание, въпреки отчаяната съпротива на сърбо-комунистическата македонска управляваща върхушка.

За да разберем днешното състояние на нещата, е необходимо да направим преглед на македонската история от най-дълбока древност до наши дни.

Преди всичко – за да се прекратят всякакви спекулации, трябва да се изясни въпроса с произхода и името на древния македонски народ.

Спекулациите са два вида и от две посоки.

1. Гърците утвърждават и застъпват тезата, че древните македонци са гърци. Естествено, тази теза има чисто политическо,включително и съвременно звучене. Преди всичко по този начин Александър III Велики е обявен за грък, а неговата империя – първата световна империя – за гръцка. На второ място се обосновава заграбването на Бело-морска Македония от Гърция в по-ново време.

Още в началото на миналия век редица български учениса опровергали тази теза и са доказали нейната несъстоятелност. За съжаление обаче, в днешно време влиятелни български учени се съгласиха с твърдението, че древните македонци са гърци. По това те не се разминават от множество световни учени, които без задълбочено изследване на въпроса, подкрепят гръцките домогвания. (Между другото, гръцките гръцките апетити са толкова големи и така нарастват,благодарение на нашата пасивност и на международната подкрепа, че нищо чудно, в най-скоро време да си позволят да обявят за гърци и траките, и преди всичко – Орфей. При това – без никакво противодействие от страна на българските учени).
2. Днешните ръководители на Република Македония и скопските ,,историчари" прокарват схващането, че днешната – изкуствено създадена – македонска нация – е пряк и законен наследник на древните македонци, и че няма нищо общо с българите, които са татари.

По този начин ,,македонстващите" или както сега се наричат – македонистите, искат да подкрепят създаването – в наше време – на една нова, изкуствена македонска идентичност, и то – непрменно в противовес на всичко българско.

Преди всичко ще изясня въпроса с ,,гърцизма" на древните македонци.

Древните македонци не са били гърци – самите древни гърци не са ги признавали за гърци.

През Vв. пр. Хр. Херодот пише,че македонският цар Александър I се е смятал за грък. Гърците обаче, не го смятали за такъв. Поради това, когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за гърци, а не и за варвари, какъвто бил Александър. Той се опитал да докаже, че е грък, защото е от аргоски (аргеадски) произход. Но с това той не доказва, че принадлежи към гръцкия народ, защото аргосците не са били гърци по кръв, а само били възприели гръцката култура. Още Изократ, който е живял в Vв. пр. Хр., пише, че с името гърци не се означава само племенната принадлежност, а и духът, убеждението, възпитанието. Поради това като гърци са били означавни и люде, които не са били гърци по кръв, но са държали за тях, или по-просто казано били са гъркомани. Тук обаче става дума за племенен произход. Старите гърци са считали Александър за не-грък по кръв, но, като видяли, че той изразява гръцки убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това допускане на Александър I в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните царе за варвари.

Демостен е определял македонците като варвари, т.е. – не-гърци. Но, понеже някои възразяват, че той правел така по политически съображения, нека обърнем внимание на самите негови изрази. В своята Олинтска реч той се провиква: ,,Не е ли Филип неприятел..., не е ли варварин!" (Става дума за Филип II, бащата на АлександърIII).

Демостен не би питал тъй своите слушатели, ако не е очаквал положителен отговор – че Филип е варварин. По нататък в същата реч Демостен казва, че по време на Аристид, Никий и Перикъл македонските царе са се подчинявали на гърците, както подобава на варвари спрямо гърци. След това Демостен представя Филип не само като неприятел на Атина, но и като неприятел на гърцизма.

В една друга реч той казва: ,,Има ли нещо по-ново от това, гдето един македонец поразява атиняните и се разпорежда с онова, което принадлежи на гърците?"

Ето думи и от и от втора негова реч: ,,Филип нарушава мира с атиняните и заговаря против всички гърци."

В третата си реч против Филип Демостен говори следното: ,,Филип върши неправда не само на нас, атиняните, но и на всички гърци."

От казаното се вижда, че македонците не са считани за гръцко племе. Най-добре изтъкнал това Демостен със следните думи: ,,И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което гърците са претърпяли от лакедемонците или от нас (атиняните), това, прочее, им се случи от истински синове на Гърция. Такъв не е случаят с Филип. Филип, който не само, че не е грък и няма нищо общо с гърците, но не е поне един варварин из една почетна земя, а е недостоен македонец; от Македония нявга даже и един годен роб (слуга) не можеше човек да си купи."

Росен Минев, вестник "Нова България"

Hatshepsut

Македония – Вардарска и Беломорска

Това е поредната заграбена от майка България територия и поредните наши братя българи, които са отделени и отчуждени от корена си. Вардарска Македония се появява като термин, след като през 1913г., след коварни действия и успеха си в Междусъюзническата война Сърбия заграбва половината от Македония – исконно българска земя, по онова време населена с два милиона българи. Другата част е заграбена от Гърция и постепенно придобива името Егейска или Беломорска Македония, често наричана и Гръцка Македония. Е, как няма да е гръцка, като гърците я заграбват като последните търгаши, жадуващи да изпълнят своята Мегали идея или създаването на Византийската империя. Докато при сърбите шовинизмът и вродената им омраза към всичко българско се явява следствие на натиска от Австро-Унгария и желанието на сърбите да заграбят плодородни български територии чак до Солун, то при гърците шовинизма и коварството се явява вид шизофрения и лудост, щом се приемат за чисти византийци и желаят възраждане на византийската империя. Така или иначе Вардарска и Беломорска Македония всъщност е Македония, онази 3-та част от българското землище – Мизия, Тракия и Македония. Площта й е 67 000 кв.км., а населението около 2 милиона до началото на XX от които 1 и 500 хиляди българи, по-голяма част турци и незначителен брой гърци. Както се разбира от тогавашни изследвания на Васил Кънчов и професор Любомир Милетич сърби в Македония няма, а за ,,македонци" по националност да не говорим. Но след това събитията се развиват бързо и днес исконната българска земя Македония е разчленена между 3 държави. Гърция в момента владее несправедливо Беломорска Македония с територия 34 хил.кв.км. и около 2 милиона и половина население, от които не малка част българи, въпреки политиката на Гърция. Вардарска Македония в момента е държавата Македония, която е пряк наследник на комунистическата Народна република Македония, която е създадена изкуствено през 1947 от сръбските и български комунисти. Една малка част от нашата, българска Македония се владее и от Сърбия. Ето такава е картината с третата основна част от българското землище, която се явява една втора по територия от сегашна България и два милиона българи претопени, избити, прогонени или асимилирани от сръбската и гръцка пропаганда в Македония. Равносметката е, че днес трябва да подпомагаме, като държава, тези българи в държавата Македония, които се чувстват българи, а те не са малко. Да подпомагаме тези, които са заблудени и не знаят, че са българи, а не македонци. Да разпространяваме книжнина и българска литература. Да изграждаме българска икономика чрез частен и държавен бизнес в Македония, с цел да обвържем здраво страната за нашата. За българите в Беломорска или гръцка Македония е нужна, също реална и навременна помощ и подкрепа. Според различни преброявания те са около 100 000 души, което показва все още българския характер на тези традиционно български земи. И въпреки че и собствената ни страна е смазана от национални предатели и търгаши без лица и националност, а народът ни е сломен духом и телом, нужна е помощ за българите от заграбените територии. Кой, ако не българската интелигенция ще им я даде?

Вестник ,,Нова България"

Hatshepsut

От другата страна на медала, Д-р Аспарух поп Исаков

Ако човек слуша или чете решенията в манастира "Св. Прохор Пчински", взети на Илинден 1944 г., където се "провъзгласи" така наречената "Македонска Народна Република", или ако чуе за споразумението Тито - Шубашич от 1 ноември 1944 г., с което се обещава създаването на една истинска демократична Югославия; или ако най-сетне прелисти конституцията, която не само признава равноправието на включените във ФНР Югославия народи, но още по-важното - уважава правото на същите на отделяне - човек наистина би помислил, че в Югославия най-после е постигнато онова, което не само нейните народи са желали, но и онова, което е мечта на много други народи.

Но ако е така хубаво, както се говори в горните и други подобни документи, защо е на същия този народ забранено да се интересува, да говори или пише за онова, което мислят по отношение народността в Македония автори и източници като следните:

1. Петвековните турски архиви, американските мисионери, големия руски историк Милюков, видния сръбски етнограф и историк Стефан Веркович и мнението на много сръбски вестници от миналото, констатациите на Карнегиевата комисия, като какви са се чувствали вардареца Григор Пърличев, пиринеца Паисий Хилендарски, егейците - светите братя Кирил и Методий, както и техните ученици Св. Климент Охридски и Св. Наум и защо именно византийския имератор, който разби и ослепи хиляди самуилови войници бе наречен Василий Българоубиец?

2. Защо при преброяването на населението в Югославия през 1948 г. се нареди на населението в Босна и Херцеговина да не се определя нито за сръбско, нито за хърватско, а само за "неопределено"? Защо от мнозинството в Босна и Херцеговина, което се счита за хърватско, създават нова народност - "неопределена"? И защо през второто преброяване през 1953 г. същото население в Босна и Херцеговина бе принудено да се регистрира като "югославяни"? (това са така наречените днес бошняци или мюсюлмани, бел. на изд.).

3. Дали създаването на единствения (единен, бел. на изд.) югославянски правопис е в духа на правото за "самоопределение на народите в Югославия", което така шумно някога прокламираха?

4. Защо все повече и повече сръбския език се натрапва в цялостния живот на народи, които имат свой значително богат език - езикът на Кирила и Методия?

5. Защо се откриват сръбски гимназии там, където почти няма сърби, а се закриват български гимназии там, където властта признава населението за българско - какъвто е случая с Босилеград?

6. Защо се заличават народните хърватски символи от сградата на народната опера и църквата "Св. Марко"?

Но тежко и горко на оня, който не само се осмели да каже, но дори и да помисли по тези въпроси. Той много бързо ще намери мястото си при десетките хиляди "шовинисти" и при хилядите изпратени в затвора или при стотиците избити или... "самоубили се".
 
* * *
 
Дали са удовлетворени прокламираните основни демократически свободи, обещани в споразумението Тито - Шубашич от 1 ноември 1944 г., могат да кажат всички ония които знаят, че в Югославия съществува само една партия - "Савез комунисти Югославие", която чрез своята УДБА определя какво трябва да се говори, мисли, пише, пее, твори, а на изборите колко души и кои именно трябва да бъдат "избрани".
 
* * *
 
А що се отнася до стопанската свобода могат мнозина да ви кажат и то доста неща, но по-специално селяните от Царевоселско, Струмишко, Ресенско, а така също и селяните от "Студеначко полье" в Хърватско, които с голи ръце, така да се каже, се противопоставяха на въоръжените до зъби удбаши, полиция и войска, когато искаха насила да образуват земеделски колективи.

И накрай заслужават да се кажат няколко думи и за "гарантираната" свобода на религията, т. е. за свободата на вярата, свободата на съвестта. Какво всъщност се върши по отношение на църквата, може да се види от фалшификациите, които се правят при така нареченото възстановяване на "македонската" църква и особено с нейното подчинение на сърбо-комунистически Белград. (Македонската православна църква е създадена под контрола на югославските комунисти през 1958 г., като до 19 юли 1967 г. е била канонически подчинена на Сръбската патриаршия, бел. на изд.).

Многобройните свещеници от Македония, които бяха по затворите и още по-многобройните миряни, които живеят под постоянен стрях поради своето религиозно чувство, са достатъчно доказателство за непоносимото състояние, създадено от един антирелигиозен режим.

Що се отнася до Хърватско, където населението изповядва католическата вяра, там положението не е по-добро, защото голям брой от свещениците са по затворите. Само в "казнено-поправния дом" на Стара Градишка (на около стотина километра от Загреб) има около 100 - 120 души католически свещеници в килиите за строга изолация.
 
* * *
 
Че положението в днешна Титова Югославия е непоносимо, се вижда и от големия брой бегълци: по официални съобщения около 10 души на ден.

Но да бъде човек беглец не е съвсем леко, защото се случват неща като следните:

Петимата струмишки студенти Борислав Ал. Белев, Георги Т. Костуранов, Георги Т. Яръмов, Мирчо Хр. Пецев и Стефан К. Топчев бяха избити от струмишката УДБА, която мотивира убийството с "опит за бегство преку граница". Едно обаче не е ясно: как при бягството им всички бяха погодени от куршум в челото, а и костите им изпотрошени.

Низ Македония обаче се говори, че това е предварително скроено, за да се предотвратяло едно проектирано или едно измислено бягство.

УДБА по-късно забрани да бъдат поставени кръстове над техните гробове, а когато "другарят" Тито направи посещение в Струмица, домашните на убитите студенти бяха поставени под домашен арест. (Днес в Р. Македония се отрича, че стумишките студенти са избити заради тяхното българско самосъзнание. Че това е поредната фалшификация, личи от писмото на Любен Топчев, брат на убития Стефан Топчев, изпратено на 30 май 1993 г. до представителката на Скопие в ООН Любица Ачевска: "Сакам да Ви напомнувам нещо за националниот въпрос - дека всички наши апостоли беха просветители и учители во Македония и никой от них никога до 1944 г. не се декларира от македонска националност, па били те левичари или десничари. После той период, па и до денеска, целата пропаганда во Македония от нашите проюгословени беше ориентирана против всичко що беше българско, па дори и самата идея за свободна и независима Македония я прикажувахте како бугарска и ги судехте людето за тая идея". Понастоящем Любен Топчев живее в САЩ и е активист на МПО, бел. на изд.)

Hatshepsut

,,Българските кражби" от античните и съвременните македонци

https://frognews.bg/politika/balgarskite-krajbi-antichnite-savremennite-makedontsi.html

Ана Кочева

Спекулациите с македонската идентичност и нейното отстояване въпреки съседските попълзновения към нея беше един от не дотам политическите, поне на пръв поглед, акценти от отшумялата току-що кампания в югозападната ни съседка Македония. Той премина някак не особено забележимо сред купищата предизборни обещания, които се изсипаха в икономически план, по отношение на еврпоейското бъдеще на Македония и във връзка с уреждането на спора с Гърция.

Въпреки това обаче за пореден път на избирателите не им беше спестена тезата за себеосъзнаването на модерния македонец, което започнало още от средата на 19 век и станало преди всичко поради жестоката гръцка и българска асимилаторска политика, а не заради изведнъж открития континуитет с "античния" македонец. Това писа наскоро и "Утрински вестник" , обяснявайки как македонецът осъзнавал своята идентичност. Във форума по повод нищенето на въпросната идентичност обаче прочетохме и различно мнение, пропуснато от бдителните адиминистратори: "Каква българска асимилилация в средата на 19 век. По време на братя Миладинови не е имало нито българска държава, нито Българска екзархия. Но в песните, събрани в днешна Македония, се говори за българи, гърци, турци, власи, всякакви, но не и македонци. Този примитивен антибългаризъм ни пречи да се договорим с българите да ни признаят като нов отделен народ и да ни бъдат най-близките съюзници. Тогава веднага ще решим проблема с гърците, а албанците ще знаят, че не сме сами".

Въпросният сборник, озаглавен ,,Български народни песни" е сборник с текстове на народни песни от различни части на България, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 г. в Загреб под заглавие ,,Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861". Точно с тази българска книга са правени най-едни от най-големите спекулации, включително до наши дни, като се започне от заглавието, което съседите модифицират, за да избягат от издайническия народностнен етикет ,,Бѫлгарски". Преиздават го често, но преименуван като ,,Зборник" и така скриват от македонската общественост ,,себеосъзнаването" на братя Миладинови – едни от най-ярките интелектуалци на българското Възраждане.

Този подход е постоянен в науката, историята, литературата на македонците, той отдавна вече не изненадва никого. 35-годишният Виктор Канзуров от Скопие, който е журналист, обяснява: ,,Хората в Македония мислят, че България краде тяхната история. Че Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са етнически македонци. Ако някой им каже, че тези личности са били с българско самосъзнание, ще трябва около минута преди изобщо да започнат да го мразят, първо ще се чудят дали е паднал от Марс или от Юпитер. Толкова са погрешни знанията им!"

Факт! Средностатистическият македонец е подложен на здрава антибългарска пропаганда още от началните класове на школото, така че, завършвайки го, да знае, че оттатък границата дреме враг, който не прави нищо друго, освен да краде от дългата, започнала още от античността македонска история, през която, след праисторическия човек, открит естествено по тези земи, препуска ,,самиот" Александър Македонски на коня си Буцефал, пасъл тучна македонска трева и пил вода от бистрите охридски извори. Дългата българска ръка посяга и към светите братя Кирил и Методий, също безпрекословни македонци, които са създали македонска азбука, дето и папата понастоящем я тачи и слави навръх 24 май като свидно македонско достояние; тая ръка краде от най-славните средновековни македонски владетели, хеле пък от най-юначния Самуил, дето в пристъп на умопомрачение вероятно се е нарекъл ,,български цар" (което все пак не се напомня много-много). След векове българско робство" през 971 г. македонският народ пък се вдигнал на въстание срещу българската власт, воден точно от на цар Самуил. След като се освободили от българско робство, македонците влезли в люта схватка с Византия, но след дълга война Първата македонска държава паднала през 1018 г. под гръцко владичеството. ...По-късно пак по тия земи пък е бродил и Итар Пейо (Хитър Петър) - популярен герой естествено от македонските приказки... Ех, жална македонска история, при това дълга като народна песен...



Впрочем тезите, формиращи т.нар. македонска идентичност, се налагат с такова упорство, че в резултат на него по форумите в македонски сайтове се открива последователно и ясно изразено недоволство от факта, че в югозападната ни съседка все пак има хора, чиито мозъци явно не са така промити от антибългарската пропаганда. Очевидно възмущение е предизвикал ,,уредникот на програмата на Македонското радио Симјон Симев", който ,, ја преправаше македонската литература во бугарска... Симев удри со тупаница на маса и ни рече да престанеме да тврдиме дека Константин Миладинов е македонски, бидејќи тој е бугарски поет." Браво на въпросния Симев, намерил се е един достоен човек, който вместо да изопачава историческата и литературна истина, е предпочел, въпреки опасностите, да назове фактите такива, каквито са. Дано ние да не му навредим, като го вадим на светло, въпреки че за ,,волнодумството" му най-вероятно веднага е било докладвано, където трябва.

Така наречената македонска идентичност всъщност е продукт на македонизма. Той е политическата и научна доктрина, обосноваваща съществуването на ,,самостоятелна македонска нация, език и култура", различни от българската. Разбира се македонизмът е официална идеология в Република Македония, независимо от щенията й скоро да стане член на ЕС. В югозападната ни съседка все още май не са разбрали, че историческите, културни и всякакви духовни посегателства към съседите не строят, а рушат мостовете, които са най-голямото европейско достояние. Останалото е равносилно на изолация – от съседите, от Балканите, от Европа и от света. От който впрочем май македонците не изпитват особена нужда, те са си самодостатъчни, а пък градовете им отдавна са минали и задминали европейските. Нали знаете онзи виц за македонеца, който отишъл до Лондон. Отседнал в хотел на брега на Темза, вечерта имало пълнолуние, той гледал дълго от балкона, па накрая въздъхнал и рекъл: ,,Ех, Лондон, Лондон, сущи Кукуш!"

Hatshepsut

Македония при първите Асеневци (1186-1241 г.)


Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

Автор: Проф. Пламен Павлов

https://trud.bg/

Във времето на българския цар Калоян солунският византийски писател Йоан Ставракий отбелязва, че името на ,,... оня прочут Самуил и до днес е в устата на българите..."

Охридската архиепископия не губи своята самостоятелност, но признава старшинството на ,,Великата църква" в Търново

Когато става дума за историко-географската област Македония през Средновековието, в нашето съзнание най-силно изпъква величавата фигура на цар Самуил (997-1014) и олицетворяваната от него непримирима борба за запазване на свободната българска държава. Много по-малко се говори за времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), в което македонските българи са не по-малко българи от преди, а и до днес. Нека посочим някои показателни примери от времето на първите Асеневци - примери, които категорично показват, че става дума за българска, а не за някаква измислена и самодостатъчна ,,македонска история".

През пролетта на 1186 г. братята Теодор-Петър и Асен (Иван Асен I) събират своите привърженици в Търново и обявяват възобновяването на Българското царство. По-големият брат Теодор, следвайки примера на въстаническите царе Петър Делян (1040-1041) и Константин Бодин (1072-1073), заедно с короната приема името на светия цар Петър (927-969). И двете мащабни въстания са организирани и протичат основно на територията на историко-географската област, която в онези векове обаче се нарича не ,,Македония", а... България! Как тогава да повярваме на псевдонаучната скопска пропаганда, че Василий II Българоубиец не е разбрал с кого е воювал четири десетилетия и кого в същност е завладял...

По думите на византийския историк и тогавашен ,,министър" Никита Хониат още в началото на въстанието Петър и Асен заявяват, че ще обединят "... мизите и българите под една власт, както е било някога..." В случая мизи са наречени жителите на темата (провинцията) Паристрион между Стара планина и Дунав (античната Мизия) с център Дръстър/Силистра, а българи - онези на аналогичната област България със столица Скопие! Като хора, свързани с армията, Петър и Асен явно са имали връзки с единомишленици от югозападните български земи. При обявяването на освободителното въстание в Търново в центъра на вниманието е една ,,неръкотворна икона" на св. Димитър, донесена от българи, които са били на военна служба в Солун. И е напълно възможно да става дума за македонски българи... А когато император Исак II Ангел през лятото на 1186 г. самохвално заявява, че е покорил българите, един цариградски първенец отбелязва с ирония - Исак е ,,... по-велик от Българоубиеца...", защото с един удар е победил, докато Василий се е борил с българите цял живот! Името на този знатен ромей е Лъв Монастириот, а корените му са от град Битоля, наричан и с гръцкото име ,,Монастири". Остава и той да не е знаел какви хора живеят в Битоля...

От кореспонденцията на цар Калоян (1197-1207) с папа Инокентий III научаваме, че Асеневци са сочели ,,... старите наши императори..." Симеон, Петър и Самуил за свои ,,прародители". Калоян се позовава и на техни книги и ,,законници", с които Петър, Асен и Калоян са разполагали. Без съмнение най-ефектният израз на тази приемственост е казаното от цар Калоян, че отмъщава на ромеите заради престъпленията на Българоубиеца, поради което самият той се явявал ,,Ромеоубиец"! И не на последно място, по същото време солунският писател Йоан Ставракий отбелязва, че "... оня прочут Самуил и до днес е в устата на българите..."

Овладяването на Средец/София открива пътя към днешна Македония. През 1195 г. е организиран поход към Беломорието, при който цар Асен разгромява ромейските войски. За управител на освободените земи с център Струмица е поставен Добромир Хриз. Честите обрати във войните и собствените му амбиции карат Хриз да лавира. Находчивият болярин превръща в своя ,,столица" крепостта Просек (при дн. Демир капия) на р. Вардар - своеобразно копие на Търново. Поведението на Хриз, когото Никита Хониат сравнява с ,,хамелеон", е неприемливо за Калоян - през 1202 г. Хриз е елиминиран, а земите му са включени в пределите на държавата. И още нещо, в диалога с папа Инокентий III заедно с търновския архиепископ Василий участват и митрополитът на Велбъжд (Кюстендил) и епископите на Скопие и Призрен - и тримата от диоцеза на Охридската архиепископия ,,... на цяла България..."

През 1208 г. загубилият борбата за престола севастократор Стрез, брат на цар Борил (1207-1218), търси убежище при сръбския жупан Стефан и с негова помощ овладява някогашните земи на Хриз. Скоро обаче севастократорът се помирява с Борил, а сръбската агентура е подложена на гонения. За преговори с българския господар в Просек пристига Сава, брат на сръбския владетел и бъдещ национален светец на Сърбия. Смиреният монах организира подлото убийство на севастократора (!), но Просек и земите на Стрез не падат в сръбски ръце. По-силен се оказва епирският деспот Теодор Комнин. В борбата за престола през 1207 г. участва и Алексий Слав, първи братовчед на Борил и Стрез. Той откъсва Родопите и част от Македония, а негова столица отначало е крепостта Цепина (при Дорково, Пазарджишко), а след това Мелник. Слав се съюзява с латинския император Анри дьо Ено, а след смъртта му през 1216 г. - с Теодор Комнин. След 1230 г. владенията на Слав влизат в пределите на българското царство. Колкото и да е куриозно, в книгите по ,,македонска история" Добромир Хриз и Стрез са представяни като ,,македонци" и ,,македонски владетели" - откровена фалшификация на фона на онова, което разказват съвременните им византийски, сръбски и други автори.

Дошлият на власт през 1218 г. Иван Асен II предприема действия за възстановяване на териториалната цялост на страната. След победата при Клокотница през 1230 г. "... без кръвопролития..." Иван Асен разпростира своята власт над Източва Тракия, Беломорието, ,,... Серес, Пелагония (Битола) и Прилеп със земите около тях..." В грамотата, издадена в полза на търговците от Дубровник, са изброени областите (,,хори") на царството, включително ,,... Скопската област, Прилепската и Деволската област..., Арбанаската земя [Албания]..." Постигнатото е помнено от българите в югозападните земи в продължение на векове. В началото на ХIV в. атонският монах и философ Момчил-Неофит, по произход от Македония или днешна Албания, при пререкания с гръцките си събратя саркастично напомнял за победата на Иван Асен:

"... Щом те срещне непременно
той ,,Клокотница" ще каже..."

През 1230 г. солунският деспот Мануил Комнин, зет на българския цар, се превръща в негов васал, а под българско влияние попада и Сърбия. Както разказва патриарх Евтимий, "... благочестивият български цар Иван Асен (...) подчини цялата Македонска област (Източна Тракия), още и Сяр с цялата Атонска Света планина, освен това и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори и до Драч..." В Бориловия Синодик е записано: ,,А тези митрополити ... бяха при благочестивия цар Асен под властта на Търновската патриаршия: Антоний и Даниил, митрополити серски (...), Анастасий, Епифаний и Димитрий, епископи велбъждки, Йоаникий и Сергий, архиепископи охридски..." Охридската архиепископия не губи своята самостоятелност, но признава старшинството на ,,Великата църква" в Търново. Ако не изцяло, то голяма част от гръцкото висше духовенство е заменено с българско, а тесните връзки с Търново дават силен тласък на културата. Симптоматично е, че единственият запазен ръкопис на житието на патриарх св. Йоаким I Търновски (1235-1246) е именно от Македония!

Българското народностно самосъзнание на тогавашните ,,македонци" е отразено в редица паметници. В преработката на забележителната творба на преславския писател Черноризец Храбър ,,За буквите" се говори за само и единствено за българи, като се отдава предпочитание на българския език пред гръцкия в църковните служби. И това не е случайно, нито е анахронизъм - подобно послание е особено нужно именно в Македония предвид силата на гръкоезичието в практиката на повизантийчената Охридска архиепископия. А когато завършват преписа на т. нар. Болонски псалтир, книжовниците Йосиф и Тихота не без гордост заявяват: ,,Тази книга се написа в град Охрид, в селото, наречено Равне, при българския цар Асен..."

Hatshepsut

Час по България - Българи родом!

Част 1


Част 2

Hatshepsut

Освобождаване на Македония 1916 г.
Художник: Васил Маринов


🡱 🡳