• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

  • Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8181
  • Total Topics: 1024
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 72
  • (Sep 01, 2018, 11:08 pm)
Users Online
Users: 0
Guests: 9
Total: 9

Да си спомним за Илия Минев

Started by Hatshepsut, Oct 15, 2018, 06:37 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Oct 15, 2018, 06:37 am Last Edit: Oct 15, 2018, 06:39 am by Hatshepsut


На 6 януари 2000г., в един мразовит януарски ден, завинаги престава да тупти огромното сърце на големия българин, на човека прекарал почти целия си изпълнен с болка живот, затворен зад решетките, по концлагерите и затворите издигнати от мракобесието на човешката омраза. Отдал своята вяра, труд и  младост, надявайки се, че в неговата родина ще дочака дни на разцвет и благополучие.

Угасна тихо, неразбран, изоствен, без храна и човешка топлота!

Завеща ни обвинителния въпрос:

" Ти какво пожертва, за да има и утре България?"

Поклон пред гордия и непреклонен български защитник на човешките права и свободи, несклонилия глава до последния си час- Илия Минев!




Може би всички имаме малка вина за това...
Прости ни!
Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 г. учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия.

На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - "оказва системна съпротива на комунистическата партия". Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се "разминава" с 25 години затвор.

През 1975 г. по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8. Този период е прекарал във всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки.

Освобождават го. Живее в гр. Септември под домашен арест.

През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обяява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека(НДЗПЧ). Правят се нови опити на ДС да го пречупи...

На 15 септември 1988 г. обяява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов.

През 1993 г. пише остро писмо на тогавашмия президент Жельо Желев, критикувайки водената от него политика.
Умира на 6 януари 2000 г. в мизерия и самота.

Hatshepsut

На 16.01.1988 г. в град Септември е основано Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Негов създател и лидер е доайенът на българските дисиденти Илия Минев, човекът с най-дълъг "стаж" в политзатворите в България - общо 33 години.
Може би малцина от българите в днешно време са чували името му, но това си има логичното обяснение. Вечните му противници - комунистите, начело с Тодор Живков, чрез Държавна сигурност (ДС) години наред правят всичко възможно да крият съществуването на Илия Минев или да изкривяват по всевъзможни начини фактите за личността и делата му. Изкарват го фашист, подготвящ сваляне на правителството и го обвиняват, че набира съмишленици за въоръжен преврат, с който да започнат революция. Това са само част от многобройните обвинения към него, съчинявани от ДС.

Всъщност той е бил вкарван в затвора само заради идеите и мненията, които без страх изказва публично. Не е одобрявал властта чрез насилие, скриването на исторически факти от народа, лишаването от всякакви права на хората и други подобни несправедливости. Искал е демокрация, законност и свобода в България, и като несъгласен с начина на управление при комунистическия режим, са го набедили за "враг на държавата". Цял живот е бил следен и наблюдаван навсякъде, където отиде. Всички негови роднини и съидейници също са били под наблюдение.

През периодите, в които е бил на свобода, е правил опити да информира чрез писма влиятелни политици от силните западни страни за ситуацията в България. Повечето опити, разбира се, били осуетявани от властимащите.

След над 30 години затвор, побой, упоявания, убийства на негови последователи и съидейници, никога не е издавал на властите плановете си за борбата срещу отнемането на човешките права, нито за идеята да създаде Дружество за защита на тези права. Не е назовал името на нито един свой сподвижник, дори е предприемал гладни стачки, протестирайки срещу какви ли не неправди. Едно от най-дългите му стачкувания без храна продължило 62 дни! Илия Минев никога не се е отказал от идеите си, не успяха да го пречупят!

След окончателното си излизане от затвора той се захваща със създаването на споменатото дружество. Създал е също така и в. "Свободно слово", чрез който разкрива много "кирливи ризи" и истини.

След свалянето на Тодор Живков от власт Илия Минев не е допускан до трибуната на нито един от тогавашните митинги. Хора, за които той би трябвало да е идол, му пречат да получи думата. Моментът, който е чакал цял живот, му е отнет от онези, от които най-малко е очаквал - "демократите". Нещо повече, отказали му да говори пред хората с думите: "Демокрацията е за нас, не за теб!"

Успоредно с това му открадват НДЗПЧ. Румен Воденичаров (уж сподвижник на Минев и член на дружеството) се самообявява за лидер на НДЗПЧ и твърди, че Илия Минев се е съгласил да бъде почетен председател и му предал щафетата. Това става със задкулисни "игри" и без съгласието на истинския водач.

Когато в СДС се заговорило за евентуална покана на Минев в партията, имало реплика на Иван Костов: "Кой беше този?" Дисидентът с достойнство отказва да членува в СДС.

Години по-късно името Илия Минев остава забравено и пренебрегнато от управляващите (с малки изключения). Публично се честват разни дати, издигат се на пиедестал имената на определени "политици", но никой не споменава за мъките и борбата на Илия Минев и за НДЗПЧ.

Потънал в забрава и мизерия, на 6 януари 2000 година най-големият български дисидент Илия Минев издъхва. По-късно посмъртно получава от тогавашния президент Петър Стоянов орден "Стара планина" - I степен. За погребението влиятелни хора отпускат финанси в знак на уважение и почит. Но къде беше това уважение, когато наистина имаше нужда от него? Защо приживе го пренебрегваха и отхвърляха, а след смъртта му се престориха на примерни негови съидейници? Това са въпроси, на които едва ли някой ще отговори честно и обективно.

Илия Минев просто беше неудобен конкурент и съперник. Най-вече, защото не беше като всички останали - жаден за власт и пари. Той просто искаше България да бъде силна и уважавана държава, а народът й да е духовно и физически свободен, оценяван високо, както би трябвало да бъде. Но уви, това едва ли ще се случи...

Можем само да се надяваме този дух, който е крепял и вдъхновявал Илия Минев, скоро да се прероди в новото поколение българи или в конкретни личности, защото страната ни има нужда от истински и достойни лидери - хора от висотата на вечно страдалия за родината си Илия Минев. Светла му памет!

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/

Hatshepsut

Роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). Илия Стоянов Минев e български антикомунист. Затворникът с най-дълъг "стаж" в Европа (лежал е 33 години в българските затвори).



Завършил Френския колеж в Пловдив и Индустриална химияа в Тулуза (Франция), където се запознава с Франсоа Митеран.

Като гимназист в Пазарджик се обявява срещу комунистическите идеи, разпространявани от ремсистите. Активен участник в легионерското движение, в периода (1941-1944) е член на главното водачество на СБНЛ, завеждащ отдел "Външно -политически" и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 г. е задържан за 1 година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - "след Девети септември 1944 г. продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност". Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда. През 1946 г. е осъден на доживотен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за създаване Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 г. лишаване от свобода.
С кратки промеждутъци, прекарва в затвора до 1978 г. Този период е прекарал във всички затвори на страната (най-много в Пазарджишкия, Пловдивския и Старозагорския); 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември под домашен арест. През 1987 г. пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. След като го освобождават, отново е под домашен арест в град Септември. На 11 януари 1988, в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Идеята му за създаване на Дружеството възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по организирането на такова дружество. През 1988 г. става председател на НДЗПЧ.

Умира в мизерия и самота на 6 януари 2000 г. През 2002 г. в София е издигнат негов паметник. През 2008 г. в град Септември е открит бюст-паметник на Илия Минев.

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

Изгоря къщата на Илия Минев

Изгоря родната къща на Илия Минев в Септември. Според полицията пожарът е причинен от психически нестабилен клошар, който си запалил огън в една от стаите. Въпреки бързата намеса на пожарникарите, от къщата сега са останали само стените. Истината е, че къщата беше безстопанствена и се рушеше от дълги години. Сега огънят я довърши, сякаш за да доизтрие спомена за един човек, за когото и приживе мнозина не искаха да се сещат.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Мнозина знаят, но повечето - не.
Илия Минев е човекът, който през целия си живот се е съпротивлявал на комунизма, за което прекара в затворите и лагерите на социалистическа България 33 години. Смята се, че това е нещо като световен рекорд - никой и никъде по света не е лежал толкова време заради политика.
Сега, когато изгоря къщата му, малцината издания, които съобщиха за този факт, писаха, че той е бил дисидент. Не. Той не беше дисидент. Дисидент например беше Чавдар Кюранов, който се стремеше да бъде посвоему честен, но никога не стигна до отрицание на комунизма. Същият този Чавдар Кюранов не позволи на Илия Минев да говори на митинг на СДС в първите месеци след 10 ноември 1989 година.
За дисидент се обявяваше и Румен Воденичаров, който направи преврат и разцепи създаденото още през 1988 година от Илия Минев Независимо дружество за правата на човека, а след това се врътна и се прегърна с комунистите.
И колко още дисиденти.
Бай Илия не беше дисидент. Той беше антикомунист и никога не се примири с комунизма, дори и когато изглеждаше, че той формално си отива. Затова и не го пуснаха в голямата политика, тя се правеше от такива, дето громяха комунизма със статии в "Работническо дело".
Бедните, те така и няма да разберат, че голямата политика не е да направиш големи пари, а да отстоиш идеите си, себе си. С цената на саможертва, на мъчения и лишения, с цената на всичко.
Сега, когато изгоря къщата на този мъченик, никой от тези т.нар. големи политици не се и направи, че е забелязал. Така е по-удобно, по-комфортно.
Ние нищо не дължим на Илия Минев. Той няма и нужда, понеже вече повече от 10 години е преселник в един друг свят.
На самите себе си обаче сме длъжни да си спомняме, че има и такива хора.
Понеже Илия Минев и още много такива като него бяха избутани, скривани и покривани толкова години след 1989 година, понеже тайната сила, която движеше и все още движи българската политика, българския живот, направи така, че гласът на тези нравствени победители, истински човеци и истински българи, да не бъде чуван, днес комунистите, техните отрочета, номенклатурата, Държавна сигурност градят капитализъм, който омаломощава, парализира, доубива нацията.
Бог да те прости, бай Илия. И ти прости на нас - ако можеш.

http://www.ekipnews.com

Hatshepsut

Dec 05, 2018, 02:03 pm #4 Last Edit: Dec 05, 2018, 02:12 pm by Hatshepsut
Сто години от рождението на непримиримия ,,войник на честта"


Илия Минев е европеецът, прекарал най-дълго време в политически затвори - цели 33 години

Автор: Борис Цветанов

Илия Минев (1917-2000) е европеецът прекарал най-дълго време в политически затвори - 33 години. 12 години пък се е подписвал заран и вечер в тъмните милиционерски канцеларии. Едва след него по ,,трудов стаж" се нарежда носителят на Нобелова награда за мир Нелсън Мандела.

В бойните редици на армията воюваща срещу Великата утопия застава още петнадесетгодишен. Победил в словесен двубой на едно събрание ентусиазирани полуграмотни ремсисти, Илия Минев е пребит почти до смърт.

Но за войника обратен път няма.

Завършил френския колеж в Пловдив, младият мъж заминава да следва в Тулуза химия и лозарство. Съдбата му поднася възможност да се запознае отблизо с идеите на патриотизма, като се сприятелява с младия тогава член на Акцион франсез, националистическата организация на Франция Франсоа Митеран.

Завръщайки се в България Илия Минев ще стане един от най-дейните активисти на Съюза на българските легионери.

За да няма две мнения по това какво влагаме в понятието ,,легионер", ще цитираме Красимир Каракачанов не като политик или държавник, а като историк: ,,Съюзът на българските легионери възниква като младежко национално движение, което се противопостави на комунистическата националистическа пропаганда."

45-годишната одисея на Илия Минев започва още на 10 септември 1945 г. Една година лагеруване в Пазарджишкия затвор се вижда малко на ,,народните синове" и едва изтърпял  наказанието (?) си е арестуван и съден за това, че ,,стои на фашистки позиции" и - обърни внимание, читателю, на държавносигурническата справка: ,,оказва системна съпротива на комунистическата власт"... А някои казват, че властта по онова време все още не била само комунистическа.

Следват години, години... Няма затвор в страната, в който Илия Минев да не е търкал наровете.

А там - както докладва някой си ,,народен син": ,,По време на изтърпяването на присъдата продължава вражеската си дейност, като обработва и подстрекава  съзатворници за борба срещу народната власт след излизането им на свобода".

С кратки прекъсвания Илия Минев е зад решетки от 1978 г. Все непокорен. Иван Гаджев - друг забравен като него поборник, ще го нарече ,,Непримиримият".

За противостоене ще прекара  и 1860 дни в карцер. Както и общо в гладни стачки - 460 дни.

И все така непримирим още през  1984 г. ще започне борба за учредяване в България на Дружество за защита правата на човека. Шепа смелчаци ще се намерят едва в началото на 1988 г. и организацията ще бъде основана.

Минев ще напише писмо до Роналд Рейгън. ДС ще внедри в него доносника си Румен Воденичаров. Но това Илия ще научи фатално късно...

След основаването на дружеството, както се вижда от друга справка на българската ченгеджийница, Илия Минев установява редовни контакти със служителка в посолството на САЩ. Многократно изготвя програмни материали, изработва Устава. По времето на провеждащия се в София Екофорум активизира дейността си.

На 20 октомври (месец преди да излязат из окопите си първите пишман дисиденти) пред кино ,,Петър Берон" привлича вниманието на гражданите и ДС издигайки антикомунистически лозунги. Разпространява листовки със силно изразено антикомунистическо съдържание (справка на някакъв неподписал се началник от Шесто с дата 4 ноември 1989 г.).

Това прави единствения автентичен дисидент в България, който обаче не е поканен на известната през 1989 г. среща на Франсоа Митеран във френското посолство. Това не е неволен пропуск.

ДС много добре е знаела за връзката Митеран-Минев. Желанието на френския президент да участва на откриването на паметник на Ламартин в близкото на родното градче на Минев Септември - Ветрен е внимателно отклонено. За да не се срещнат старите приятели...

Но идва Десети ноември.

На 18 ноември цяла София и хиляди гости от страната, уверени че е дошло новото време, са се събрали на внушителен митинг. Митинг с такъв емоционален заряд България вече няма да види никога.

На челно място присъстващите са издигнали огромен плакат: ,,Искаме Илия Минев."

Звездният миг на войника, отрекъл себе си, отдал един живот за България, е дошъл.

Да дадем думата на боеца: ,,Наши приятели бяха подготвили всичко без да зная. Търсеха ме хората. Заведоха ме на трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, и гледам Чавдар Кюранов вперил един поглед в мене - ще ме затрие направо. И ми вика: ,,Не мърдай повече! Така е наредено!"

От кого? Кой да ти каже! Но аз отново опитвам и тогава ме заблъскаха. Изритаха ме. Дойдоха хора пратени от Петър Берон и ме изблъскаха. Отправям се към Вагенщайн. Казвам му: ,,Имате авторитет като виден партиен член, нищо не искам повече от това и аз да кажа две-три думи, още повече, че и хората го искат... Не толкова думи от мен, колкото от името на Дружеството за защита на правата на човека".

Не можело. От името на дружеството микрофона взе доносникът Румен Воденичаров. Георги Спасов и Петър Берон дойдоха при мене и ми казаха в очите: ,,Демокрацията е за нас, не е за такива като тебе!". Така не ме допуснаха до микрофона. Андрей Луканов така бил наредил, казваха после, но това бяха нелепи оправдания..."

Илия Минев е забравен. Но не съвсем.

През 1999 г. осем партии и движения внасят предложение пред тогавашния президент Петър Стоянов войникът на демокрацията да бъде награден с орден ,,Мадарски конник"...

Дето се казва - ,,напразни усилия на любовта"! Отказано е. Дошъл е краят на пътя.

Ще умре в крайна мизерия на 6 януари 2000 г. По стара българска традиция представители  на държавна институция посещават родния Септември, колкото да установят че в общината няма и лист документ за дейността на войника, отрекъл себе си. В къщата в която живял липсвала дори входната врата. В стаите нямало нищо, дори вилица и лъжица. Само на една от стените - плакат на СДС.

Янка Кметска, кметица от последните години на Илия Минев, споделя, че често идвал при нея да си кажат някоя и друга дума, защото нямало с кого друг... Онова, което завинаги щяло да остане в сърцето й, било че Илия Минев казвал, че единствената спасителна идеология на човечеството била християнството.



Чувал съм, че казват, че духа на непримиримия рухнал след смъртта на съпругата му Ангелинка. Не е вярно. Духът му рухна на оня митинг на 18 ноември 1989 г.

Спомням си друг мъченик на времето - Димитър Сираков, прекарал по концлагери и емиграция годините си от 20 до 60-те. Доживя промените и беше колорита на митингите в Пловдив с неговата 90 годишнина. Сподели с мен: ,,Щастлив съм, че доживях да видя рухването на комунизма. Но съм още по щастлив, че природата няма да ми даде да видя разрухата която идва от тук насетне..."

Илия Минев има нещастието да я види. Още на 20 февруари 1990 г. ,,Работническо дело" все още официоз, помести съобщението, че Дружеството за защита на правата на човека се отказва от своя баща... ,,Това, за което се борихме преди Десети ноември, не се случи - споделя с близки Минев. -Хора със садистични  налонности им падна възможност да си ги осъществят".

Целта на смазването на Илия Минев беше смазване на българския национализъм. Но няма да мине.

Мнозина са се опитвали да слагат точка в историята, но това винаги се е оказвало запетайка.

На  погребението на Илия Минев пристигат дузина лъскави лимузини на още по-лъскави ,,държавници  и политици" от СДС, но неколцината изпарщащи воина в последния му път не ги допунаха и ги освиркаха...

През 2000 г. (заедно с Джон Атанасов и Георги Марков) и на Илия Минев бе присъден орден ,,Стара планина" първа степен посмъртно. В район Оборище в Столичната община между булевардите България и Черни връх има скромен негов паметник.

Човекът, от когото никой в Септември, приживе не бе се интересувал днес е почетен гражданин на града и на негово име е наречен малък площад, където има и скромен бюст паметник, символ на борбата за свобода, демокрация и законност.

http://www.desant.net/show-news/42704

Hatshepsut

ПОЧТИ ЗАБРАВЕНОТО ДЕЛО И МЪКИ НА ЕДИН БОРЕЦ СРЕЩУ ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ

По повод годишнината от рождението на дълго престоялия политически затворник на комунистическия режим Илия Минев публикуваме материала на журналиста Христо Христов от сайта, осветяващ досиетата на Държавна сигурност desebg.com.

Днес, 5 декември 2018 г., се навършват 101 години от рождението на Илия Минев - политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на тоталитарното управление на БКП. Затова и годишнината от рождението му не се отбелязва официално в България.

Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това  във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Илия Минев е арестуван още на 10 септември 1944 г. като активист на легионерите. Освободен е, но през 1946 г. отново е арестуван по обвинение, че  ,,продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност". По това време режимът на БКП пришива ,,фашистки прояви" на хиляди свои противници.

Минев е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет -- организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата влас  чрез преврат и терористични действия.

Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. По-късно е осъден на още 7 години затвор, а получава и едногодишна присъда за незаконно производство на пластмасови изделия. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г., или общо 33 години в затвори и лагери. С по-дълги престои е в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвор.

По време на затворническите си години 1860 дни е поставен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.

След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През декември 1986 г. Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за преглед на договореностите от Хелзинки с призив форумът да не приключва своята дейност, ,,преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи".

Апелът стига до конференцията чрез посолството на САЩ. С изключение на Минка Статева всички, които са го подписали, са арестувани и подложени на разпити в Главно следствено управление на МВР-ДС.

През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в НРБ.

Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). Датата не е случайна - на 16 януари 1969 г. чешкият студен Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в знак на протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

През лятото на 1989 г. в НДЗПЧ настъпва разделение, след като Румен Воденичаров отцепва софийската група в дружеството и го оглавява. Неговия избор не е признат от Минев. По-късно, през 1992 г., същият този Румен Воденичаров се явява като кандидат за вицепрезидент на комуниста Велко Вълканов, подкрепяни от БСП, а през 2011 г. Воденичаров се поклони на паметника на Тодор Живков в Правец при честването на 100-годишнината от рождението на бившия генерален секретар на БКП.

За да противодейства на НДЗПЧ комунистическият режим създава (март 1988 г.) казионен Комитет по правата на човека начело със секретаря на ЦК на БКП Константин Теллалов и представител на България в международните организации в Женева при службите на ООН.

След 10 ноември 1989 г. Илия Минев не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София, където вместо него се изказва Румен Воденичаров.

Минев умира в мизерия и напълно забравен през 2000 г. в старчески дом в Пазарджик.

След смъртта му президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден ,,Стара планина" I степен. В родния му гр. Септември е издигнат паметник.

По инициатива на Тошо Пейков и Столичната община през 2002 г. е издигнат паметник на Илия Минев и в София, в градинката пред храм ,,Преображение Господне" в кв. ,,Лозенец" (до автобусната спирка на кръстовището на бул. ,,Евлоги и Христо Георгиеви" и бул. ,,Черни връх".

Автор: Христо Христов
Текстът е препубликуван от desebg.com
Заглавието, акцентите и актуализацията са на редакцията на "Терминал 3".

Повече за политическия затворник №1 в България при комунизма вижте в книгата, посветена на бореца за човешки права - ,,Непримиримият Илия Минев" на българския емигрант в САЩ Иван Гаджев.

https://terminal3.bg/pochti-zabravenoto-delo-i-maki-na-edin-borec-sreshtu-totalitarnija-rezhim/