• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 February 2020, 19:55:08

Login with username, password and session length

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 64
  • Latest: Openair
Stats
  • Total Posts: 12283
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 75
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 53
Total: 54

avatar_Hatshepsut

Легитимна ли е Македонската азбука?

Started by Hatshepsut, 14 October 2018, 14:13:44

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Началото на македонизма започва с подмяната на Кирилицата. Датата е 16 май 1945 година. Президиумът на АСНОМ разпорежда / ,,Министерството ви изпраща решение"/ замяна на Кирилицата с Вуковица!
Ето решението / написано е на български език и на Кирилица / :

Изчезнали са типичните букви от Кирилицата / като ъ,й, я и пр. / и е създадена компилация от сръбски букви / њ и љ / , латински / j /, а буквата џ е  заимствана от румънски ръкописни книги от 17 и 18 век.
Наследниците на Яне и Гоце, Левски, Ботев, Паисий са унижени до крайност – Азбуката, на която са писани Прокламацията на най-голямото въстание в историята на България е подменена жалка компилация от буквообразни драсканици на шепа комунисти.
Ето с каква азбука нашите деди написаха Прокламацията за началото на Илинденско-Преображенското  въстание, подписана в Ресен. / Може да я мащабирате и да я прочетете /.
Тя я  написаха на чист български език – с Кирилица, а не на драсканиците, с които пишат сърбокомунистите във ФИРОМ-ия!
 
Източник - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Ilinden-Preobrazhenie-proclamation.jpg

Наследниците на деди, пред чийто мъжество е треперела Османската империя, сега чинно прекланят глави пред фалшива хартийка от десетина реда текст!
Аз бих се срамувал да пиша на тази азбука!
 Как тъй наследниците на Паисий биха писали неговите слова с подобна азбучна компилация?
,,О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."

Ако внимателно разгледаме хартийката от 16 май 1945 год. ще забележим, че т.нар. ,,Македонска азбука" влиза в сила от деня на обнародвенето й.
Това е много важен момент!

И още – забележете, че липсват подписите на Председатела на народната влада и на Министърът на просветата. Обърнете внимание и на неясния мокър печат и липсата на мокър печат върху името на председателя на Народната влада! Няма абсолютно никаква индикация, че Председателят на Народната влада – Лазар Колишевски /Лазар Панев Колишев/ е виждал този ,,документ"!

А Първата народна влада на Федерална Македония е приета само месец по-рано – 16 април 1945 год. след разпадането на АСНОМ / Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония /, на третото си събрание!
Македонската вуковица е  съставена в интервала 16 април  до 3 май 1945 год. с пряката намеса на Кремъл.
- Изключително важен момент!!!

В този интервал от време НЕ Е ИМАЛО СЪБРАНИЕ на Народната Влада на Македония. Следователно, Лазар Колишевски не е могъл да разпише закон за азбуката, защото такъв не е представен във върховния законодателен орган на Македония – Народната влада.
 За излизане от ситуацията сърбокомунистите налагат приемането на азбуката НЕ СЪС ЗАКОН, а с РЕШЕНИЕ на правителството! И това решение не е подписано от Лазар Колишевски, защото той не участва в изпълнителната власт. За ,,замазване" очите на хората е поставено неговото име, но без положен подпис и печат.

 Най-голям принос за съставянето на Македонската азбука има  черногорецът Милован Джилас. Той се оказва по-голям ,,македонец" дори и от недоучилият в България  Благой Конев / по-известен като Блаже Конески /. Точно Джилас предлага използването на Вуковицата, премахва "българизмът" Ъ и въвежда ненужната графема S !
За това най-правилно е Македонската азбука да се нарича "Македонска Джиласовица"!

Решението на правителството е публикувано в празничния брой на вестник "Нова Македония" от 5,6,7.V.1945 г.

И още – Печатът в горния ляв ъгъл с надпис ,,Президиум на АСНОМ" няма никаква юридическа стойност, защото същата тази организация е престанала да съществува точно един месец по-рано – на 16 април 1945 год и е заменена с Народната влада на Македония! Двете организации – Народната Влада и Президиум на АСНОМ не могат да съществуват едновременно.

Това е смехотворен  политически гаф! Само това е достатъчно, за да качем, че в македония е в сила все още Кирилицата!
,,Документа" няма необходимите атрибути за легитимност, а има сигурни белези за фалшификат!

Това прави това решение напълно нелигитимно /нищожно / .

Знаят ли македонците за подмяната на Кирилицата си от 15 май 1945г. и честват ли този бележит празник на Македонските букви?
Това обаче не е всичко ...
...
През следващия месец на 7 юни 1945 год. в Скопие, същият този Презодиум на АСНОМ взема решение за правописа в Македонския език.

Решението за правописа на македонския език е прието от министерството на просветата.
Въпреки, че е приета Вуковицата / Джиласовицата/ за официална азбука в Македония, това решение на министерството на просветата, учудващо защо е НАПИСАНО ОТНОВО НА КИРИЛИЦА!

Юридически това е напълно не само нелигитимно и скандално – Правителството не спазва собственните си разпоредби и пише на друга азбука. А защо изисква от хората  да ги спазват?
Забележете – тук вече има подпис на Министърът на просветата. Имаме всички атрибути за легитимност на документа, с изключение на това, че ,,документа" е написан на нелегитимна  /според разпоредбите на министерството /  вече азбука в Македония - Кирилицата!

И още – Законът за Народната влада, на който се позовават от Министерството на просветата е написан в този момент също на Кирилица / азбука, която вече би трябвало да не се ползва /. Освен това, в този ,,закон" са правени корекции на ръка, и то точно в член шести, на който се позовава Министърът на Просветата.

Източник - тук

И още – забележете, че документите са само решения и не са закони!
Забележете – и в двата ,,документа" Македонската азбука НЕ Е НАРЕЧЕНА Кирилица! Така, че правилно според законите на самите македонци, азбуката им да НЕ СЕ НАРИЧА Кирилица!

На каква азбука трябва да пишат все пак македонците?

Hatshepsut

Сърбизирането на ''македонския'' език след 1945г.:


Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Кочев и Иван Александров "Съчиняването на т.нар. Македонски книжовен език":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item132

Hatshepsut

,,Македонскиот язик" – неразделна част от българското езиково наследство


Манастирът Прохор Пчински, където е измислен македонският език

Учените определят скопската регионална норма на Република Македония като писмена регионална норма на българския език. Той е създаден изкуствено с декрет на Коминтерна на 2 август 1944 година

ДОЦ. Д-Р АНА КОЧЕВА

В навечерието на подписването на Договора за добросъседство между Р България и Р Македония темата за ,,езика" активно се превъртя в пространството, артикулирана от сведущи и недотам политици, общественици, журналисти... Днес министърът на външните работи Екатерина Захариева леко повдигна завесата именно по отношение на т.нар. ,,езикова клауза", пояснявайки: ,,Нямаме намерение никакви преговори повече да водим, това е договорът, който правителството на България ще подпише, надявам се да бъде подкрепен и от парламента. Езиковата клауза е ясна от 1999 година. Тя не е променяна. Договорите по принцип не признават нито езици, нито народи, а езиковата клауза е ясна още от 1999 година. Подписваме договора с Македония на официалните езици".

Формулировката ,,официален език" според Конституцията на Македония по никакъв начин не ангажира българската наука с темата за ,,признаването" на скопската норма. Тя е другото име на т.нар. ,,македонски език".

Българският език и особено диалектите му, поради причини от извънезиков характер, днес се откриват както във, така и извън държавните граници на България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Този факт не е безпрецедентен феномен, характерен е за редица европейски езици, напр. немски.

Официалният език на Република Македония е конструиран с декрет на Коминтерна на 2 август 1944 година (Илинден) в манастира ,,Прохор Пчински", а основната цел на неговите създатели е била максималното му и изкуствено отдалечаване от българския език. Този факт е изтъкван многократно от редица учени.

Създаването и налагането на ,,македонския" език става в изпълнение на по-общ план – етнополитическата доктрина, носеща името македонизъм и водеща началото си от края на 19-и век. Националните езици в Европа се създават през епохата на Ренесанса и през Възраждането. На Балканите, в това число и у нас, тези процеси протичат през XVIII – XIX в. Официалният език в Република Македония е явление-чудо в европейската лингвистична действителност от средата на ХХ век, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на останалите книжовни езици на континента. За разлика от тях ,,македонският език" е създаден изкуствено от група хора, нарекли се езикова комисия,:

1) на определена дата,

2) на определено място и

3) с определен декрет.

Говорите от диалектния континуум на българския език, обхващащи географските области Мизия, Тракия и Македония, са наследници на старобългарския език. Общите им фонетични, морфологични, синтактични и лексикални черти показват единството на българския език, който функционира чрез тях.

Диалектите на територията на Република Македония са единни по отношение на най-ярките си морфологични особености, които споделят с останалите говори от българското езиково землище и с книжовния български език. Няма нито една структурна отлика в типологичните особености – разширяването на аналитизма в именната система (използване на предлози за изразяване на семантични отношения вместо падежи), употребата на задпоставена членна морфема, конструкции за образуване на бъдеще време с неизменяема частица и форми за сегашно време на глаголите, липса на инфинитив и др.

Всичко това, както и много други лингвистични факти, дават основание на учените да определят писмената регионална норма на Република Македония като писмена регионална норма на българския език.

След създаването на официалния език на Народна република Македония през 1945 г. се правят и редица опити за създаване на негова история. Тази история повтаря почти дословно най-важните лингвистични трудове на българската езиковедска наука, но носи етикета ,,македонски". Мнения, категорично защитаващи българския характер на диалектите от географската област Македония, неведнъж са изказвани от редица чужди учени: Селищев определя езика на Кирил и Методий като ,,език на българите славяни".

От редица изследвания на чужди лингвисти личи, че диалектите на територията на република Македония, а следователно и писмената норма, възникнала въз основа на централната част от тези диалекти, е свързана с типологичните особености на българския език и споделя българската езикова история през вековете. Тук могат да бъдат посочени имената на едни от най‒големите представители на световната славистика, а също така и на редица автори на старобългарски граматики и изследвания, подчертаващи ролята на България и на българския език (Аванесов 1973; Андреев 1987; Белодед 1883; Бернштейн 1957; Бернштейн 1937; Бернштейн 1961; Бернштейн 1977; Билярский 1858; Бодянский 1843; Булаховский 1952; Булич 1893; Венелин 1849; Бирнбаум 1985; Ван‒Вейк 1957; Верещагин 1982; Виноградов 1958; Виноградов 1967; Виноградов 1973; Винокур 1945; Горшков 1963; Горшков 1984; Гутшмидт 1983; Державин 1914; Державин 1945; Державин 1946; Дёмина 1983; Eлкина 1960; Иванова 1977; Ильинский 1909; Иречек 1929; Истрин 1930; Исаченко 1963; Карский 1962; Климовская 1974; Копецкий 1974; Кривчик и Можайко 1968; Кульбакин 1907; Кульбакин 1911: 9‒10, 12‒15; Ларин 1975: 37; Литаврин 1983: 71; Лихачов 1973; Логачев 1985; Майборода 1975; Мещерский 1981; Матвеева‒Исаева 1958; Милев 1966; Никифоров 1952; Никитин 1976; Норман 1980; Обнорский 1946; Охридски 1931; Полевой 1900; Погорелов 1914; Селищев ____G__1957; Селищев 1968; Соболевский 1891; Соболевский 1903; Сперанский 1920; Станивьский 1964; Супрун 1977; Толковый словарь русского языка 1940; Улуханов 1972; Ушаков 1840; Филин 1981; Филин 1983; Филин 1984; Хабургаев 1984; Черных 1951; Чешко 1970; Чейка и Лампрехт 1965; Шахматов 1915; Шахматов 1916; Шахматов 1941; Щепкин 1899: I‒ІІ; Щепкин 1899: IХ‒ Х; Щепкин 1967; Щепкин 1967; Шмелёв 1977; Aizetmüler 1978; Arumaa 1964; Bräuer 1952; Boué 1840; Boehme 1904; Diels 1932; Griesbach 1841; Geitler 1875; Dobrovsky 1947; Havrànek 1963; Kiparski 1963; Kiepert 1876; Lamouche 1931; Leskien 1871; Rosenkranz 1955; Guillou 1984; Petr 1986; Popovič 1960; Siatkowski 1983; Słаwski 1983; Słoński 1950; Vraz 1974; Weigand 1924; Wondrák 1912 и др.).

Изредих ги съвсем съзнателно, без да ги изчерпвам, за да се види ясно, че голяма част от тези учени са руски (по-рано съветски), независимо че официалната наука в Русия предпочита да употребява, заченатия от Коминтерна, скопски термин ,,македонски език".

Що се отнася до българската лингвистика, тя, отчитайки обективните исторически и съвременни факти, убедено стои зад становището, че официалният език на Република Македония по същество представлява писмено-регионална норма на българския език, свързвана с българското езиково наследство, редом с останалите български говори от Мизия, Тракия и Македония.

https://breaking.bg/analizi/македонскиот-язик-неразделна-час/

Hatshepsut

БАН: Официалният език в Северна Македония е регионална норма на българския език


Българската академия на науките с официално становище относно ,,Харта за македонския език" на Македонската академия

Според експертите от Института по български език към БАН, тезата за диалектното многообразие на ,,македонскиот jазик" (с над ,,50 говори, кои го сочинуваат западното наречjе, jугоисточното наречjе, како и групата на северни говори) е ,,некоректна и подменя обективния факт, че тези говори са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад".


11.12.2019


,,Официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език", гласи официалното становище на Българската академия на науките, разпространено до медиите, относно приетата на 3 декември ,,Харта за македонския език" (Повелба за македонскиот jазик) на събрание на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ).

В ,,Харта за македонския език" са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като ,,македонски". Документът предизвиква сериозни възражения в родните научни среди, затова ръководството на БАН е поискало становища от три свои института – Института за български език, Кирило-методиевския научен център и Института за исторически изследвания. Постъпилите становища са били подкрепени и от индивидуални позиции на членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК).

На заседание на 11 декември академиците и член-кореспондентите са обсъдили Хартата на МАНИ и постъпилите становища от институтите на БАН. Учените от БАН са категорични, че ,,произходът, историята и характера на официалния език в Република Северна Македония (...) в цитираната Харта са представени некоректно и с подмяна на научната терминология".

    ,,БАН и САЧК считат изразената в обсъждания документ позиция на Събранието на Македонската академия за невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. В този смисъл и позицията на БАН остава единодушна и непроменена – официалният език в РСМ е писмено-регионална норма на българския език. САЧК ще акцентира върху този научен факт с поредица от събития, които да получат широка обществена и медийна разгласа не само у нас, но и в чужбина. Фактите изискват специално внимание, поради което за становището на БАН ще бъдат официално уведомени както Народното събрание на Р България, така и висшите държавни институции", се казва в прессъобщението от Българската академия на науките.

В становището на Института за български език ,,Проф. Любомир Андрейчин" се заявява, че ,,говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския".

    ,,Повелбата за македонскиот jазик на Собранието на МАНУ" е пореден опит за некоректна подмяна на лингвистичната и историческата истина за произхода, същността и функционирането на официалната книжовна норма в Р Северна Македония", се казва още в становището на института.

Специалистите по български език посочват, че континуитетът на българския език се простира и извън държавните граници: 1. В Румъния – Северна Добруджа; 2. В Сърбия – Поморавието и Западните покрайнини; 3. Във Вардарска Македония; 4. В Гърция – Егейска Македония и Западна Тракия; 5. В Турция – Източна (Одринска) Тракия; 6. В Албания – Корчанско, Голо Бърдо, Мала Преспа, част от Гора; 6. В Косово – част от Гора, Призренско (Жупа) и др.

Според експертите от Института по български език, тезата за диалектното многообразие на ,,македонскиот jазик" (с над ,,50 говори, кои го сочинуваат западното наречjе, jугоисточното наречjе, како и групата на северни говори) е ,,некоректна и подменя обективния факт, че тези говори са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад". За доказателство дават обобщаващите томове на Българския диалектен атлас, от които става ясно, че особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български говори – и те нямат нищо общо с географската област Македония.

Още от становището на Института по български език към БАН:

    ,,По повод на твърдението, че ,,развоjот на писмениот македонски jазик се врзува за наjмалку две автохтони писма, глаголицата и кирилицата...", сме длъжни да припомним, че българският характер на Кирило-Методиевия език бе доказан по научен път още през XIX век при зараждането на славянското езикознание.

    Няма чуждестранен учен, който да използва термин ,,старомакедонски" вместо старобългарски. Такъв термин впрочем няма и в Повелбата на МАНУ. Връзката на най-стария славянски книжовен език с българската езикова област обаче се открива въз основа на многобройни фонетични и лексикални черти. Цитираният в документа на МАНУ словенски учен Ватрослав Облак употребява в трудовете си термините старославянски и старобългарски като абсолютни синоними и многократно подчертава, че неговите информатори са българи от Солунско, които никога не са стъпвали в България. В най-ново време редица чуждестранни учени не подменят нито същностно, нито терминологично истината за произхода и характера на старобългарския език и обективно привеждат обилен доказателствен материал за своите тези от цялата българска езикова територия в миналото и днес. Напр. изтъкнатият и ерудиран палеославист, славист и българист полски учен проф. Т. Шимански във всички свои трудове подчертава изключителната важност на старобългарския език за реконструкцията на праславянския (,,редица думи, ...ще се включат в речника като праславянски въз основа най-вече на ранната им хронология в старобългарския език") и с конкретни диалектни примери от цялото българско езиково землище доказва своите твърдения (Шимански 1974, 1977, 1995, 2003). Въобще основната и най‒авторитетна част от световната славистика в течение на близо век застъпва непредубеденото схващане за българския характер на Кирило‒Методиевия език и за международното му значение за славянския езиков свят и за източноевропейското културно пространство.

    (Иречек, К. 1929. История на българите; Гутшмидт, К. 1983. Развойни етапи на българския книжовен език през Възраждането, Исторически развой на българския език. І. Доклади (Първи международен конгрес по българистика. С. БАН.; Лихачов, Д. С. 1973. Развитие русской литературой Х‒ХVІІ вв. Ленинград.; Цейтлин, Р. М. 1986. Лексика древеболгарских рукописей ІХ‒ХІ вв. С. БАН и мн. др.)

    По повод кодификацията на ,,стандартниот македонски jазик" напомняме отново, че в науката съществуват параметри, които се използват като критерии за типологизиране на националните книжовни езици според особеностите на процеса на тяхното формиране. Писмено-регионалната норма в днешната Република Северна Македония е много късно явление в европейската лингвистична действителност, което датира от средата на ХХ в. и няма нищо общо с естественото възникване и развитие на европейските книжовни езици. Тя е резултат на вторична кодификация (прекодификация) на книжовния български език.

    Решението за създаване на книжовната норма в Социалистическа република Македония е взето на определена дата (2 август 1944 г.), на определено място (в манастира ,,Св. Прохор Пчински) с политически декрет.

    Красноречиво е чистосърдечното признание на един от членовете на първата езикова комисия – Г. Киселинов: ,,Литературниот jазик го прават литераторите и журналистите, а филолозите имат само да установат формите на jазикот. Ама денеска, ако сакаме да земеме едно наречjе од нашиот jазик като литературен jазик, немаме време да чекаме да се прави тоj jазик. Ние сме исправени пред вопросот да имаме литературен jазик, а немаме време и не можеме да чекаме тоj jазик да го направат поети, книжевници и журналисти" (стр. 3 от ,,Стенографски белешки од Првата jазична комисиjа". Скопjе. 2000).

    Прекодификацията в Социалистическа република Македония е резултат от работата на три комисии за създаване на македонски език и правопис. Целта е максимално отдалечаване на тази изкуствено създадена норма от българския език на фонетично, графично и лексикално равнище. Българският книжовен език е бил изкуствено частично диалектизиран, за да се получат различия предимно в областта на фонетиката, акцентологията и графиката. Въвеждат се сръбските букви љ, њ, ј, џ, изхвърля се буквата ъ (като ,,българска") и се заменя с апостроф, защото звукът ,,ъ" съществува в диалектите във Вардарска Македония (тъга става т'га). Дори фактът, че в ,,Повелбата" на МАНУ думата ,,памет" е заменена с изкуствено конструираната чуждица ,,мемориjа" е достатъчно красноречив за деконструкцията на българския книжовен език, извършвана в Скопие.

    Фактът, че ,,македонскиот jазик се изучува на голем броj странски универзитети" се дължи на държавната политика на РСМ, по-рано БЮРМ, за целенасочено субсидиране на чуждестранни лекторати. В този смисъл българската държава е длъжник на българистиката, която от утвърдена специалност в големите световни университети, в наши дни е сведена почти само до курсове за изучаване на български език с по няколко студенти.

    Факт е, че ,,македонскиот jазик и неговите диjалекти се впишани во" Общославянския лингвистичен атлас (ОЛА) и ,,Европейския лингвистичен атлас" (ЕЛА). Прочитът на всички карти от тези атласи обаче за пореден път доказва, че диалектните фонетични, морфологични, лексикални, словообразувателни и акцентологични явления на териториите на България и Македония не се различават и очертават непрекъснати езикови ареали.

    Континуитетът на т.нар. македонски език всъщност е континуитет на българския език, който и без наличието на политически рамки през епохата на Българското възраждане се развива и кодифицира на широка народна основа, запазвайки връзката с традицията.

    В този смисъл представянето на българските възрожденски книжовници и дейци Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Братя Миладинови и др. като собственомакедонски е поредната подмяна на историческата и научната истина. Всеизвестен факт е, че сборникът на двамата братя от Струга Константин и Димитър Миладинови ,,Български народни песни", издаден в Загреб през 1861 г., в наши дни в Скопие се преиздава с подмененото заглавие ,,Зборник за народни песни" (1968 г.).

    Фолклорните сбирки на Марко Цепенков са записани на родния му прилепски говор, югозападнобългарски диалект. В своята автобиография той пише: ,,Вечен спомен да остаам/ на мой мил народ бугарскьи" (М. Цепенков, 1896 г.). Трудът на руския учен А. Селищев ,,Полог и его болгарское население" в Скопие се преиздава само като ,,Полог".

    Такива доказателства за подмяна на научната и историческата истина могат да бъдат приведени за всички български възрожденци от географската област Македония както и за чуждестранните учени, които са изследвали нашите говори там.

    По повод твърдението, че Ватрослав Облак е автор на ,,доминантната научна теориjа за потеклото на старословенскиот jазик" сме длъжни да уточним, че словенският учен, който разгромява панонската теория за произхода на старобългарския език, в своите ,,Makedonische Studien" (1896 г.) говори за ,,македонски българи" и за ,,българи в Македония". Той изрично пише, че спорът по негово време е бил българи или сърби живеят в Македония, но никъде не споменава за ,,македонско население".

    В заключение можем да обобщим: в обективната наука нашият целокупен език, независимо от това дали е на старо или на ново място, или съществува под различни форми (книжовни, писмено-регионални, диалектни и др.), вече столетия наред е известен с народностното си име единствено като български език.

    6.12.2019 г."

Hatshepsut

Вардарската прекодификация на българския език и ,,книжовниот македонски"


Измислянето му в Скопие няма аналог в езикознанието

Доц. д-р Ана Кочева

Илинден, 2 август! Датата е историческа, но заредена с много пластове, разчитани по различен начин от двете страни на Осогово. Илинденско-Преображенско въстание, АСНОМ, двустранен договор с България, всички тези събития се случват все на 2-ри август, случайно или не!

Всъщност, по-скоро не! Но докато първото и последното събития са добре известни, за тях може да се четат томове, второто не е много широко оповестено, по разбираеми причини – то е свързано с измислянето на т.нар. македонски език, феномен, който няма аналог в езикознанието. Кратка предистория: на 2 август 1944 г. в манастира ,,Прохор Пчински" се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), което провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на ,,македонски книжовен език". От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на ,,македонска азбука" и ,,македонски литературен език".


Манастирът Прохор Пчински, където е измислен македонският език

Българският език, поради невъзможността България да постигне националното си обединение през ХХ в. и поради наложената емиграция на населението в миналото след различни войни, отчита рекорден брой на опити за писмено-регионални кодификации – шест. ,,Плурицентричен език" е език с повече от една писмена норма. От тях три са в Гърция: ,,абецедарният" опит от 1925 г. ,,егейско-македонският" от 1953 г. и ,,помашкият" от 1995 – 1996 г.

Една кодификация (независимо от книжовнобългарската) е извършена в унгарски (станал след това румънски) Банат. Една кодификация през 30-те години на ХХ в. се извършва в Съветска Украйна, а след края на Втората световна война и в Р Македония (бивша Титова Югославия). От тези шест кодификации три (две в Гърция – ,,абецедарската" и ,,помашката" и една в Банат) са извършени въз основа на диалекти и три (в Егейската част на Гърция; в Р Македония и в Украйна) – на базата на книжовния български език.

В последните три случая всъщност не става дума за първична кодификация, а за повторна кодификация, т.е. за (пре)кодифициране на вече създаден (още през Възраждането) и дълго използван книжовен български език. Диалектните (или по-широко, регионалните) особености в скопския вариант са допълнително наслагвани след това, за да се създаде измамното впечатление, че ,,кодификацията" е извършена върху някаква диалектна база, т.е. да се представи процесът като ,,нормален", какъвто е при възникването на книжовните форми на другите естествени езици. Това прекодифициране бихме определили като ,,кодификация на кодификацията". Акцентът тук ще поставим върху:

Вардарско-македонската прекодификация

Съвременният книжовен език в Македония има за основа многовековно развилия се книжовен български език, започнал от Златния ІХ в. на Симеонова България и достигнал до днес. Над българския език в Македония допълнително са наслагвани някои по-типични регионални особености, колкото да видоизменят донякъде първоначалния му облик. Множеството лексикални сърбизми в административния, публицистичния и научния стил при прекодификацията са нормално заети чуждици, т.е. подобни елементи се откриват и във всеки друг език по света. Допълнителното наслагване на регионализмите при скопското прекодифициране подлъга световната (в това число и българската) славистика да се търси диалектна база на идиома в Македония, в която се прави опит да се потърсят западнобългарски особености.

І-та езикова Комисия в Македония през 1944 г. всъщност е извършила това, което преди нея през 1903 г. е направил Кръсте Мисирков в брошурата си ,,За македонцките работи" – частично и много бързо е деконструирала съществуващия български книжовен език. Така както у Кр. Мисирков чрез допълнителната стилизация прозира българската книжовна норма, така и в речта на всеки един от Комисията тя проличава изключително ярко.


Кръсте Мисирков

Ето и няколко извадки от народния български език с отделни западни черти на участниците в конференцията, признаващи искрено, че до този момент не е имало никакъв книжовен македонски език, камо ли история на езика; че трябва да се внимава повече, за да не бъдат допуснати политически грешки по отношение на Сърбия и на федерацията; че възрожденците всъщност са писали на тогавашния български книжовен език; че е необходимо да се мисли за общ югославски език (?!); че наречието – основа на книжовния език, трябва тепърва да се разбере с изнасяне на реферати и т.н.

а) Е. Попандонов: ,,Ние требе денеска да ги положиме основите на нашата писменост и на нашата книжевност, установаеjки македонска азбука и македонски литературен jазик...разбира се да вклучиме и интересите на целата заедница во коjа се наоѓаме, интересите на федеративна и демократска Jугославиjа. Jас од това место сакам да ве поканам да викнеме: ,,Да е жив Тито"(викане Да е жив). ,,Да е жива Комунистическата партиа...(Да е жива!) (стр. 1 – 2).

б) Р. Зографски: ,,Според мене, по-арно да направиме некоjа граматичка грешка, отколку да направиме некоjа политичка грешка." (стр. 29)

в) Бл. Конески: ,,Ако jа земеме српската кирилица, пак нашиот jазик ке си остане македонски. Па ништо пак нема да се допринесе ако сакаме и со азбуката да подцъртаме разликата меѓу нас и сърбите." (стр. 29 – 30)

д) В. Илиев: ,,Ништо не ни пречи, никакви чувства не ни пречат од братската сърпска азбука да земеме љ и њ." (стр. 36)

е) Г. Киселинов: ,,Литературниот jазик го прават литераторите и журналистите, а филолозите имат само да установат формите на jазикот. Ама денеска ако сакаме да земеме едно наречjе од нашиот jазик како литературен jазик, немаме време да чекаме да се прави тоj jазик. Ние сме исправени пред вопросот да имаме литературен jазик, а немаме време и не можеме да чекаме тоj jазик да го направат поети, книжевници и журналисти." (стр. 3)

ж) Круме Тошески: ,,Наjубаво ḱе биде, ако можеме да наjдеме нешто средно, може не много научно, ама со мера и практично." (стр. 35).

з) Бл. Конески: ,,Се рече централното наречjе да се земе како основа за македонскиот литературен jазик. Jас сметам дека това наречjе треба да се обjасни, ако се не определи географски каде се говори това наречjе. Jас сметам оти не може да се определи нито по ™ (jусот), нито по Ъ (ер голем). Затова предлагам еден реферат да се изнесе за главните особености на това наречjе. Без това не можеме да го определиме." (стр. 22-23).


Густав Вайганд

Новият ,,език" в крайна сметка не е по-различен от стария, станал негова база. Този извод е в хармония със заключението на световно известния балканист Г. Вайганд, написал специална глава по въпроса и озаглавил я съвсем точно ,,Македонският български език" в именития си труд за Македония:

,,Която и област на езика да разгледаме, става напълно ясно, че имаме работа с български, а не със сръбски език. Всичките опити на сръбските шовинисти да представят македонския език като сръбски диалект или като смесен език с неопределен характер, са безплодни".

https://breaking.bg/