• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2019, 16:23:16

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10061
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 36
Total: 37

Тодор Александров

Started by Hatshepsut, 29 July 2018, 06:36:39

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

29 July 2018, 06:36:39 Last Edit: 31 August 2019, 07:24:38 by Hatshepsut
Тодор Александров - последният цар на планините

Тодор Александров, водач на ВМРО. Картина на Васил Горанов

Българското националноосвободително движение в Македония (представено най-ярко в лицето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация - ВМОРО) винаги е имало един особен тип герои, чиито обаяние и подвизи ги превръщат в легендарни персонажи със сякаш безсмъртна слава. Един такъв образ е Тодор Александров.

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село. Първоначално се обучава в Щип и в Радовиш, където баща му работи като учител. От 1895 година Тодор продължава  образованието си в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличен успех.

Революционния си път започва още на 16-годишна възраст, когато се включва в редиците на ВМОРО. Лидерските му качества проличават по време на т. нар. Винишка афера, довела до арестите на множество членове на ВМОРО, което от своя страна нанася силен удар върху Организацията. Назначен за учител в Кочани, Тодор Александров работи активно за възстановяване позициите на революционното движение в района. Освен това поддържа връзки с Павел Шатев, който се опитва да го привлече за делото на гемиджиите, но безуспешно. Практикува учителския занаят също така във Виница и Кратово.

В периода 1901-1903 година той се завръща на даскалската си позиция в Кочани, където се заема с пренасяне на оръжие и експлозиви, особено във връзка с предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Заради тази си дейност е осъден на четири години в Скопския затвор, където го заварва въстанието. След като е амнистиран през 1904 година той отново учителства, но това всъщност е прикритие за дейността му като агитатор на ВМОРО.

Постепенно неговият авторитет нараства и той се превръща в един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Тогавашните първи хора на ВМОРО го определят като ,,прагматичен и способен организатор", а в своя статия Павел Шатев отбелязва, че ,,той гледаше на нещата много по-реално и искаше да бъде полезен и на делото, и на своите близки и не му се искаше да прави експерименти. Неговият трезвен ум работеше непрекъснато и той не губеше своите свободни часове, а постоянно работеше и мислеше как да може изобщо да бъде полезен на освободителното движение." В тази връзка трябва да се отбележи, че Александровсе опитва да поддържа умерена позиция по отношение на споровете между различните крила на ВМОРО и подчинява всичко на практичната цел по освобождаването на Македония и Тракия, пред която всички въпроси, включително и идеологическите, трябва да останат на заден план.

Младотурската революция от 1908 година не бележи поврат в разбиранията и позицията му, за разлика от други дейци. Определен е за окръжен ревизор на българските училища и манастири в Скопския окръг, но няма доверие на младотурците. Тази негова позиция по-късно му помага да избегне арест и да се укрие в България.

През 1910 година сформира чета, чиято численост постепенно се увеличава и включва дори бивши войници. Като наказание за неговата непокорност, турските власти изгарят родната му къща. Това не сломява духа на войводата и той продължава да подпомага революционните окръзи в борбата им с младотурския режим. В съзвучие с новата тактика на Организацията, той организира редица атентати  над влакове, пощи и мостове в районите на Солун и Кукуш.

По време на Балканската война застава начело на чета №52 в състава на Македоно-одринското опълчение. Заради проявите си е награден с орден ,,За военна заслуга". Влошаването на отношенията между членовете на Балканския съюз и избухването на Междусъюзническата война го подтикват да започне изпращането на четници в Македония за подпомагане на българската армия. През Първата световна война изпраща множество чети, чиято цел е извършването на саботажни акции в противниковия тил.

След края на войната Тодор Александров и Александър Протогеров, в качеството им на задгранични представители на Организацията, изпращат мемоар до Парижката мирна конференция. В документа накратко е представена историята на ВМОРО, причините за войната, положението на македонските българи и техните страдания, а заедно с това се настоява техни представители да бъдат допуснати да изложат своите искания пред конференцията.

Обстановката в Македония след ,,Световния конфликт" налага възстановяването на Вътрешната организация. С тази задача се заемат Тодор Александров, Петър Чаулев и Коце Ципушев. В основата на възобновяването на нейните структури и активизиране на връзките с македонските бежанци в България е именно Александров. Своеобразното възраждане започва още през 1919 година, а официалното завършване на този процес е обявено на 19 март 1920 година със специален протокол от ЦК.

Под ръководството на Тодор Александров ВМРО привлича и много млади членове, готови да загинат за свободата на Македония. Тайната мрежа от комитети, четите и многобройните сътрудници и агенти на ВМРО в България, Сърбия и Гърция правят Организацията сериозен фактор в политическия живот на Балканите и полагат основите за последващата дейност на Иван Михайлов.

По това време на власт в България е БЗНС, което влиза в остър спор с ВМРО. Политиката на земеделците за изкарване на страната от международна изолация, но с цената на отказ от реална защита на българското население в Македония е строго осъдена от ръководителите на Вътрешната организация. Противоречията прерастват във въоръжен конфликт. Правителството организира арести на лидерите на ВМРО (включително на Тодор Александров и Александър Протогеров, които с помощта на войводата Михаил Радев успяват да избягат от затвора), депутати, редактори на вестници и общественици с изявени симпатии към македонската кауза. В отговор на тези репресии е убит военният министър Александър Димитров. Започват т. нар. ,,македонски убийства" по улиците на София.

Симпатиите на населението в Пиринска Македония към Вътрешната организация и нейния най-изявен водач са огромни. Реалната власт там е в ръцете на организационните чети. За да демонстрират своето влияние и отпор срещу земеделския кабинет, те окупират Кюстендил и Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Населението в двата район радушно посреща революционерите, а местните гарнизони не оказват съпротива. Тодор Александров застава зад деветоюнския преврат от 1923 година, но впоследствие правителството на Александър Цанков също изостря отношенията си с ВМРО.

Един от най-спорните моменти в живота на Тодор Александров са започнатите преговори между ВМРО и Коминтерна за съвместни действия на Балканите. Самата идея се заражда още по време на изборите за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС), когато Организацията призовава българското население в Македония да гласува за най-крайните партии, изявени противници на режима в Белград. Обявената от Съветския съюз линия за освобождаване на всички поробени народи намира отзиви в Македония и самият Александров я споделя. Но пътят от симпатии до реални съвместни действия е доста дълъг и изключително труден. Това се променя, когато съветски представители успяват да спечелят за тази кауза резервния член на Централния комитет на ВМРО Димитър Влахов, изпратен в Москва за преговори от Тодор Александров. По-късно за съвместни действия е спечелен и Петър Чаулев.

В тази ситуация Александров изготвя проект за споразумение между ВМРО и съветското правителство, където се казва, че Македония ще се обедини и обособи в самостоятелна единица, която впоследствие да бъде член на една Балканска федерация. Най-важните текстове на проекта обаче са следните: ,,2. Руската съветска република признава ВМРО като единствена изразителка на суверенната воля на Македония." и ,,4. Двете страни, като запазват самостоятелността си в своята вътрешна и външна политика, могат да предприемат съвместни акции, при общо съгласие, според политическите обстоятелства." Като основна причина за  съгласието на Александров за споразумение се сочат именно тези две точки, които са начин за подсигуряване срещу евентуални опити от съветско вмешателство, признаци за което показва Димитър Влахов. Двамата с Чаулев слагат подписите си под декларация за обединение на македонското революционно движение, в която такива гаранции липсват.

Въпреки възникналите спорове по тези въпроси, новите преговори, водени от началото на 1924 година във Виена, завършват на 6 май 1924 година. Подписани са няколко документа, които обаче не са предназначени за публикуване и затова новата линия е оповестена в друг акт, известен като Майския манифест. Подписите си под него слагат членовете на ЦК Петър Чаулев и Александър Протогеров, но не и Тодор Александров.

На 5 юни водачът на ВМРО се обявява против незабавното публикуване на манифеста. Основната причина е избягването на неверни слухове, че по този начин Вътрешната организация ще започне борба срещу правителството в България. Впоследствие такава позиция заема и генерал Протогеров. Въпреки това, Чаулев и Влахов публикуват текста, което предизвиква тежък конфликт в ЦК.

На 31 август 1924 година, напът за конгрес на серчани в Лопово, Пирин планина, Тодор Александров е убит в местността Равна бука край село Сугарево. Неговите физически убийци са Щерю Влахов и Динчо Вретенаров. Въпросът за поръчителите на войводата остава неразгадан. Изказани са различни тези, но повечето мнения гравитират около Майския манифест като ключов фактор за смъртта на Александров. Гибелта му предизвиква нова братоубийствена война във ВМРО.


Бюст - паметник на Тодор Александров в Благоевград

С трезвата си преценка и лидерски качества, както и безграничната си любов към родината, Тодор Александров остава завинаги в сърцата на българите. Дори е наричан ,,последният цар на планините". Името му е обезсмъртено в множество народни песни, сред които ,,Нещо ке те питам бабо", ,,Ранен ми лежи Тодор Александров" и ,,Всичката се гора". Нагледен пример за голямата любов на народа е поставянето на неговия лик във видинската църква ,,Св. Димитър", редом до тези на светци, на Левски и на Ботев. Годината е 1926-та... едва две след смъртта му!

Нека завършим и с една оценка от чужбина. Ето и как френският журналист Пол Ерио от парижкия вестник ,,Журнал" описва войводата: ,,Аз очаквах да намеря един страшен кондотиер, фанатичен и екзалтиран. Но съвсем друг човек стоеше пред мен. Слаб, доста висок, бледо лице, правилен профил, завършващ с една изрядно прошарена брада, живи очи, понякога замислени, но винаги нежни. Тодор Александров, който е на 42 години, говори спокойно, сладко, почти без жестове по най-важните за неговото отечество въпроси и за себе си. Неговото спокойствие и хладнокръвие удивляват."

https://bulgarianhistory.org/todor-aleksandrov/

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Тодор Александров буни духове в Македония

Революционерът бил най-големият кръвник за западните ни съседи

Легендарният ръководител на ВМРО, войвода и български учител Тодор Александров разбуни духовете в Скопие. Името му провокира протести заради инициатива на общински съветници от управляващата ВМРО-ДПМНЕ в македонската столица да преименуват улица и мост в негова памет.

Общинарите от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), бивш Съюз на комунистите на Македония, атакуваха Градския съвет в Скопие. Протестът им трябваше да предотврати преименуването на близо тридесетина улици в македонската столица, но най-вече улица ,,Салвадор Алиенде", която ще носи името на Тодор Александров. Въпреки това общината продължи с обсъждането на списъка за преименуване, в който са включени и два моста. След като опозицията гласува срещу тази точка в дневния ред, с освирквания и с удряне по масите беше посрещнато одобрението й, което си извоюва управляващото мнозинство. Това принуди съветниците от опозицията да напуснат заседанието с викове ,,Бугари!" и ,,Предавници!". СДСМ определи смяната на имената като ,,исторически геноцид".

Вандалските прояви на бившите комунисти не приключиха дотук. Действията им прераснаха в улични сблъсъци, които завършиха и с погром над сградата на общината, осъмнала със счупени врати и прозорци. По-късно недоволните отново организираха протест.
 Според СДСМ партизаните, на които са именувани улиците, са действителните герои на Македония, докато Тодор Александров е ,,най-големият кръвник на македонския народ". По-паметливи жители на Скопие припомнят, че в периода 1941 - 1944 г. в града е имало улица на името на Тодор Александров.


Тодор Александров ,,възкръсна" в Скопие,
двама ранени, счупени стъкла и викове ,,Бугари"



15 юни 2012 | 10:06 | Агенция "Фокус"

Скопие. Името на легендарния ръководител на ВМРО, войвода и български учител Тодор Александров, след близо 70 години ,,възкръсна" на скопска улица под звън на счупени стъкла, улични сблъсъци и викове ,,Бугари!" и ,,Предавници", предаде кореспондентът на Агенция ,,Фокус" в македонската столица.
 Протестът, организиран от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония /СДСМ/, някогашен Съюз на комунистите на Македония, бе насочен срещу преименуването на тридесетина улици в Скопие.
 Така улица ,,Салвадор Алиенде" стана улица ,,Тодор Александров", а улица ,,Стив Наумов" се превърна в улица ,,Филип Втори".
 Общински съветници от СДСМ и привърженици на партията атакуваха Градския съвет в Скопие, за да предотвратят преименуването на улиците.
 Съветниците от опозицията напуснаха заседанието на Общинския съвет с викове ,,България" и определиха смяната на имената на скопските улици като ,,исторически геноцид".
 Според СДСМ партизаните, на които са именувани улиците, са действителните герои на Македония, докато Тодор Александров е ,,най-големият кръвник на македонския народ".
 На протеста срещу решението на Общинския съвет присъстваха и представители на т.нар. първоборци - активни борци в Македония.
 През периода 1941 - 1944 г. в Скопие е имало улица на името на Тодор Александров.

Скопие. Протест срещу преименуването на мост на името на Тодор Александров се провежда и днес в Скопие, съобщи за Агенция "Фокус" Панде Евтимов от Скопие. И вчера, и днес, скандират ,,Бугари, Бугари" по време на протеста. Недоволството започна след като групата общински съветници от СДСМ напусна заседанието на Общинския съвет на Скопие заради предложението на управляващите - да прекръстят улица и мост на името на Тодор Александров.
 Протестите вчера оставиха последици - счупени бяха вратите и прозорците на общината. През нощта и днес на един от скопските мостове на река Вардар, който трябва да бъде именуван с името на войводата Тодор Александров, отново се протестира и се настоява да останат старите имена, свързани със сърбизацията на Македония, каза Панде Евтимов. Протестиращите са подкрепяни от депутатите от СДСМ - Социалдемократическия съюз на Македония на Бранко Цървенковски, както и от отделни личности, на по-стара възраст, обединени в т.нар. Дружество за запазване на старите имена на улиците настояват на всяка цена да се запази статуквото. Няма привърженици от по-широката маса хора.

http://www.focus-news.net/

Hatshepsut


ИНСЕРТИ ГРАД СКОПЈЕ

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Битоля осъмна с лозунги, възхваляващи Тодор Александров

Лозунгите са били изписани на фасадата и балконите срещу сградата на Офицерския дом в Битоля, предава македонския информационен портал "Либертас", цитиран от КРОСС.



В тях се величаело делото на Тодор Александров, а имало изписани революционни съобщения и на български книжовен език. На един от надписите се чете: "Тодор Александров, твоите дела живеят".

Засега никой не се наема с категорично становище кой стои зад тези надписи, а наемателите на сградата заявиха, че често се случва групи млади момчета да изписват със спрей нелицеприятни съобщения по балконите на първите етажи.

"Този, който е написал това съобщение, все едно, че си продава не само къщата, но имота и страната. Това е проява на лош вкус, а срещу всички онези, които работят за чужди цели, трябва да се вземат "подходящи мерки"", категоричен е възрастен битолчанин, цитиран от македонската телевизия "Алфа".

"Това е дело на млади хора, но сигурно някой ги е подтикнал да го направят... Трябва да се намерят извършителите и да се накажат. Това интелигентен човек не може да го направи и не знам каква им е целта", казва пък друг гражданин.

Графитите предизвикаха реакции и сред някои историци, пише македонския "Дневник".

"Ако Гоце Делчев, Яне Сандански и Гьорче Петров се тримата най-големи македонски революционери, Тодор Александров е убиец на двама от тях, т.е. на Яне Сандански и Гьорче Петров. Тодор Александров никога не се е самоопределял като македонец и никога не е заявявал, че се бори срещу това Македония да бъде в състава на България. Впрочем, и самите графити, написани на български език, говорят достатъчно за образа на Тодор Александров, а да се величае неговото дело в Македония е наистина жалко", смята Александър Литовски, историк в Музея на Битоля.

Редактор: Яна Баярова

www.actualno.com

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Тодор Александров на кон се извиси в скопски квартал


Снимка: © kirilica.com.mk

Скопският квартал ,,Кисела Вода" се "събуди" с нова придобивка - статуя на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров на кон, съобщава kirilica.com.mk.

Паметникът на Тодор Александров е поставен на кръстовището на улиците ,,Борис Трайковски" и ,,Иван Козаров".

Това не е първият път, в който македонците "отдават почит" към войводата. Само преди няколко месеца името му се появи на една от улиците в македонската столица.

Това разбуни духовете сред редиците на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония, реформираните комунисти от някогашния Съюз на комунистите на Македония.
По време на организираните от тях протести се стигна до "атака" на общинската администрация, което от своя страна предизвика намесата на полицията.

Очаква се и сега поставянето на паметник на Тодор Александров да предизвика остри реакции в Скопие, още повече, че в цялостната дейност на легендарния водач на ВМРО като войвода той се е ръководил от принципите за защита на българския характер на населението на Македония.

http://news.ibox.bg/news/id_1629760469

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите Дневникът и кореспонденцията от Първата световна война на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item581