• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 February 2020, 00:16:05

Login with username, password and session length

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 64
  • Latest: Openair
Stats
  • Total Posts: 12285
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 28
Total: 28

avatar_Hatshepsut

Робският труд при комунизма – гордостта на „народната власт”

Started by Hatshepsut, 31 January 2019, 19:54:29

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Робският труд при комунизма – гордостта на ,,народната власт"


Хем плащаш данък, хем работиш 45 дни ангария, а после ти обясняват, че всичко било безплатно!?

Какво построи "народната власт" по соца? "Хиляди заводи", пътища, болници... Започвам с вестник Работническо дело от 1974 г., в който се отбелязва първата копка на строежа на магистрала Хемус. За 15 години при тая "цъфтяща" икономика, кога "всичко си имахме" другаря Живков не успя да построи една магистрала, що така?



Кой е строил в България?

 Ето ви малко данни, с които "другарите" все още се гордеят. Експозиция посветена на бригадирското движение в Историческия музей в Димитровград. Цитирам:
"На 5 август 1946 г. 2075 бригадири започват прокопаването на първокласен шосеен път през Хаинбоазкия проход. За периода 1946-1950 г. стотици хиляди млади хора участват в изграждането на едни от най-големите обекти в нашата страна. Изграждането на ж.п.линиите Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Самуил-Силистра, на язовирите ,,Копринка" и ,,Росица", електрификацията на страната и др. На строителните площадка на Химическия комбинат, на Циментовия завод и на първите жилищни блокове в града, при прокарването на първите улици, при изграждане дигата на р. Марица, своят безвъзмезден труд дават над 45 000 младежи от цялата страна. Благодарение на бригадирското движение е изградена териториалната инфраструктурата на страната – построени са важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия и др. Голяма част от тези обекти се ползват и днес."

45 години ни наливаха в главите как работниците се борили с капиталистите за по-големи надници, как са създадени профсъюзите и за борбата срещу детския труд. Четяхме Вапцаров и как се строи завод:

"Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава.
Със нокти дълбахме скалите.
В гранита тунели пробихме.
Опасахме с релси земята...."

Така, така, ама

при "народната власт" сме строили заводи без да ни плащат

 Всичко е построено с безплатен робски труд, който наричаха "доброволен". 45-те хиляди младежи построили Хаинбоаз са работили безплатно, спали са в бараки и палатки, върху сламени дюшеци и
без течаща вода и баня. Нещо като в плантациите в южните щати на САЩ, но при минусови температури през късната есен.
В социалистическа България всичко построено от комунистите е плод не на държавата и развитата икономика, а на принудителен, безплатен труд! Гордостта на соца Циментовият и Химическият заводи са строени от бригадири! Една соц. лелка ми възрази, че "сме си строили за нас". Сериозно ли? Ами като сме си го строили, защо сме плащали данъци?



В нормалните пазарни икономики, хората плащат данъци и държавата строи. При соца хем плащаш данък, хем работиш 45 дни ангария, хем после ти обясняват, че всичко било безплатно!? Най-обичах да слушам как капиталистите са експлоатирали детския труд, докато бачках на 16 години 45 дни в консервния комбинат в Стамболийски. Доброволно! Щото ако не отидеш "доброволно" в гимназията ти влиза в характеристиката. Ако си студент и не носиш удостоверение за участие в бригада не можеш да запишеш следващ семестър. Четох едно изказване във Фейсбук на Михаил Миков от БСП по повод годишнината от създаването на първата национална бригада - 5 август 1946 г : "Организираното бригадирско движение е доказало колко градивни могат да бъдат левите сили. Инфраструктурни обекти, ж.п. линии, язовири, заводи... цял град – това ражда трудът на този младежки и патриотичен устрем, променил облика на Родината. България от седемдесетте години на миналия век е продукт на усилията и приноса на всички българи в изграждането ѝ." Човекът си го признава в прав текст! НЕ държавата, НЕ губещата "планова" икономика, НЕ помощта на Съветския Съюз, а безплатният ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН труд на хиляди български младежи! Докато те работиха без да им се плаща,


други се гордеят с построено и приписват заслугата на партията

 и държавата. А "ентусиазма" на другаря Миков го имаше само във вестниците и в докладите на партийните събрания - всъщност всички псувахме. В заключението на своята реч другарят Миков казва:
"Единство в името на обща справедлива кауза, ентусиазъм и солидарност в интерес на цялото общество. Ние трябва да променим тази страна и да възстановим връзките между хората и между народа и държавата". Ами възстановете ги, другарю Миков! Вместо да водите привържениците си на Бузлуджа на бира с кебапчета, съберете се под лозунга "Строим за Родината" и вървете да копаете на магистралата да дадете пример. После Ви чакат АЕЦ Белене, Южен Поток... Хайде, всички до един! Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!

https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/robskiyat-trud-pri-komunizma-gordostta-na-narodnata-vlast

Long time ago

фактор.бг отдавна съм спрял да го чета. Не стават.
Ето нещо противоположно, което ми попадна вчера / с риск да бъда охулен и упрекнат като комунист/
А истината е,че съм безпристрастен и като безпартиен сравнявам двата строя - в единия съм живял 24 години, а в другия вече 29.
Написаните факти трудно могат да бъдат оспорени. И не приемем писано за социализма от хлапетии като Матин Димитров примерно, който е бил на 12 год. 1989 г. А днес е виден капацитет по комунизма и социализма.
-----------------------
След 30 години демокрация: Какво имахме и какво нямаме?

 Почти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха ,,Кой не скача е червен!", ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил ,,комунизъм" и ,,тоталитаризъм", а сега влизали във възможно най-светлото ,,отворено общество", защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях ,,комунизъм" беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но това е така, защото според нашенските антикомунистически ,,демократи" и евроатлантици Путин бил ,,комунист".

В този контекст се зачудих какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.

 Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес, които за последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че ,,деспотичният" социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.

Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати, годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието ,,криминална приватизация", но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.

Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.

Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия ,,голям брат" към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.

Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава. Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.

Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да поддържа послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като то и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ ,,Козлодуй", неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.

Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.

Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.

Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.

Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с ,,ликвидационни съвети", изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез низкоплатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.

Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа ,,мирно и съвместно съжителство". И както през турското робство плащаме ,,кръвен данък" – около 10 % годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в ,,алъш вериш".

Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.

Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава с политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство.

Христо Проданов

от интернет

генерал Жеков

Комунизма е най-жестокото еврейско престъпление срещу народите.Демокрацията,обаче,не е никак добра като негова алтернатива когато говорим за държава с население над 10хиляди човека.Тя може да работи относително добре само във гръцки полис с малка площ и малко население,което да познава добре управляващите.Така стигаме до извода,че и двете системи са еднакво вредни за съществуването на арийските народи и родовите им особености
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Long time ago

В тоя дух е добре,че се появиха социалните мрежи. Все пак хора с хора да се опознават, организират, подкрепят за по-добър живот. Да се търси по-доброто управление. Отбелязвам го като плюс, дори и да са създадени с цел подслушване/ следене на написаното/ и да е информирана властта, кой какво мисли, уговаря, планира. Много неща в заобикалящия ни свят могат да се ползват и за добро, но и за зло.
В днешно време е важно всяко добро дело, всеки добър замисъл, всяка добра идея. Защото намаляваме като народ и се разпръсваме все повече по света.

Hatshepsut

1949 г. Държавата задължава земеделските производители да предават 75% от производството си. И за неизпълнение на задължението се подвеждат под наказателна отговорност! Нещо като ангария. Ангарията е и един от данъците, които крепостните селяни в Османската империя и в западноевропейските феодални общества през Средновековието заплащат.



https://www.facebook.com/istoricheski.dnevnik/photos/a.1779241982114336/2279403222098207/?type=3&theater

Hatshepsut

Колективизацията – най-голямото престъпление на комунизма в България


Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за "кулаци", "дребна буржоазия" и "експлоататори". По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство. Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост.


Бруталните действия срещу селяните


През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи "големият скок" на сталинската колективизация, като поне 2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с "експлоататорската класа" в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За "кулаци" са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт.


Съдбата на "кулаците" всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след "разкулачването" преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври.


Насилията рязко нарастват след 1948 година,


изтъква шефът на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да "агитират" селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС по съветски образец. "Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата. Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат." Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си. Въпреки старанието и репресиите до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации.


Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на "кулаците" и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната - предимно в Тракийската низина и Добруджа. Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на "кулаците". Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и


допълнително да купи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите.


Новият план за унищожение на селската "буржоазия" е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси - независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: "Ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!".


Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че не случайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване.


По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 50-те години са насочени срещу "кулаците" и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев.


Когато селата започнаха да се обезлюдяват


Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават "общонародна собственост". Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 50-те до края на 60-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в "градски пролетариат".


Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селскостопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: "На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (...) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване".


Това е тъжната история на българското село, което бе съсипано преди 70 години.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/30/4022582_kolektivizaciiata_nai-goliamoto_prestuplenie_na/