• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 October 2020, 09:09:55

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 108
  • Latest: miro20
Stats
  • Total Posts: 17816
  • Total Topics: 1288
  • Online Today: 75
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 44
Total: 46

Процесът „Неутрален офицер“ - разправа с достойните

Started by Hatshepsut, 13 October 2018, 07:01:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Процесът ,,Неутрален офицер" - разправа с достойните


Командването на Бронираната бригада,
преди да попадне под ударите на комунистическата разправа

След като са дали всичко от себе си по време на войната и са защитили честта на България, проиграна по-късно от комунистите и от съветските ,,другари" на Парижката мирна конференция, царските офицери стават ненужни на ,,народната" власт. От СССР вече напират завършили тамошни военни академии нашенци като Георги Дамянов, Петър Панчевски, Захари Захариев, на които трябва да се дадат високи военни постове. А армията трябва да се овладее не само от действащите вече помощник-командири, които чак до 1990 г. шетаха из всички поделения като ЗКПЧ-та,  но и от ,,народни синове" на всички командни длъжности...

Героите от войната, окичени с ордени за храброст, трябва да бъдат, ако не всички – физически ликвидирани, то опозорени, осъдени, пратени в затвори и в лагери. Първата крачка е снемането на военния министър генерал-лейтенант Дамян Велчев и изпращането му като посланик в Швейцария. Втората – скалъпването на ,,заговори" и ,,конспирации". Велчев не се завръща и умира в изгнание. Но офицерството е подложено на пълен погром чрез инспирирани процеси, за които опитният комунистически конспиратор Петър Вранчев, оглавил на 9 септември 1944 г. военното разузнаване и контраразузнаване признава, че са негова измислена ,,рожба". Въпреки огромните му заслуги към комунистическата власт само след няколко години и той ще се озове в
душегубките на Държавна сигурност
а след ,,реабилитацията" си няма да види по-висока длъжност от началник на Военното издателство.     
Разправата с царските офицери се развихря през 1946 г.
Много офицери бяха осъдени на дългогодишен затвор, а полковник Антон Кръстев – на смърт, по съдебните процеси ,,Цар Крум", ,,Военен съюз" и ,,Неутрален офицер". Тези процеси се използваха за масова разправа с офицерите. Само ,,Неутрален офицер" включваше към 120 обвинени, сочи сайтът ,,Един завет". Общото ръководство на монтираните процеси се осъществява от отдел ,,Военен" на ЦК на  БРП (к), ръководен от члена на политбюро Георги Дамянов, участник във въстанието от 1923 г., възпитаник на съветската военна академия ,,Фрунзе" и дългогодишен завеждащ отдел ,,Кадри" на комунистическия интернационал точно в апогея на сталинските чистки. Процесът ,,Неутрален офицер" е използван и за замислената вече разправа с опозицията. Нейният водещ лидер Никола Петков е обвинен като организатор на военен преврат и това дава най-голямо основание за произнесената и изпълнена смъртна присъда срещу него.   
Тъй като съдебната разправа не може да обхване всички, новата власт започва просто да изхвърля от армията офицерите. До края на т. нар. Отечествена война са уволнени 956 офицери.

Най-масовите уволнения са през 1946 с мотивировките ,,за груби фашистки прояви" и ,,в интерес на службата". Те обхващат 1887 офицери. ,,Крайно недостоен и унизителен беше начинът, по който уволненията ставаха достояние на засегнатите офицери: те научаваха за тях преди всичко от дългите списъци с имената им, отпечатани в органа на комунистическата партия в. ,,Работническо дело". Едва доста по-късно им беше връчвана заповед за това по служебен път", сочи ,,Един завет". Уволнението като царски офицер означава – без право на работа, без право на образование в университета, без пенсия и обезщетение, в много случаи – изселване или още по-страшното – концентрационен лагер.
Само в ,,Белене" през 1951-1953 има 92 офицери.  Преминалите през различните комунистически концлагери офицери са не по-малко от 300 души, сочи ,,Един завет". Героят от две войни, кавалер на два ордена ,,За храброст", командвал и спасил от разгром и унизителен плен своята дивизия през септември 1944 полковник Димитър Младенов издъхва мъченически в Белене.
Полковник Гено Генов е първенец на випуска си. Герой от сраженията при Дойран и Завоя на р. Черна. Кавалер на орден ,,За храброст". През 1941 основава и командва до 9 септември 1944 бронираните части на България. Тъй като комунистическата митология приписваше на Бронираната бригада решаващо участие в преврата на 9 септември 1944 г. полковник Генов първоначално е оставен да воюва срещу германците. През октомври 1946 г. обаче е изселен в Троян, после е задържан от ДС и пращан в лагерите ,,Росица", ,,Куциян" и ,,Богданов дол". През 1947 е осъден от Софийския градски съд по скалъпено обвинение за ,,унищожаване на руски паметник от 1877/1978". Председателят на съда, наскоро завършил в СССР военен юрист, признава пред адвоката му: ,,Наредено ми бе да го осъдя". От януари 1948 до март 1954 г. създателят на танковите войски на България е зад решетките на Софийския централен, затвор в Стара Загора, Сливен, Пазарджик.  Излиза с разбито здраве, с отнето жилище, без пенсия. Оттегля се в Троянския балкан и пет години до смъртта си води живот на отшелник.
Не по-малко  трагична е съдбата на храбрите летци, защитавали небето на България през 1943-1944 г. Майор Николай Бошнаков, капитан Руси Русев и поручик Йордан Йорданов през август 1948 г., са застреляни на метри от турската граница при опита им да напуснат страната и да се спасят от разправа. Майор Бошнаков командва въздушен орляк и печели 4 въздушни победи през март 1944, ставайки кавалер на орден ,,За храброст". Капитан Руси Русев е командир на изтребителния орляк в Божурище от 1942 до 1946 г.  Тримата са уволнени при чистките през 1946 г. После ги разпитват, унижават, уволняват даже от мизерните временни длъжности на хамали, каруцари, бояджии, където търсят препитание след уволнеинето от армията. Организират бягство, но попадат на провокатор от ДС, който ги завежда срещу дулата на  граничари и милиционери.
Кавалери на ордена ,,За храброст" като поручик Венелин Попов и поручик Симеон Кожухаров след уволнението си са осъдени на доживотен затвор.  Режимът отрежда същата съдба и за подполковник Тодор Стоманяков, за поручик Георги Кушев, за летеца поручик Стефан Славов. От всичко 280 военни летци, през есента на 1946 са уволнени 240!  Повечето – ,,за груби фашистки прояви". Обосновани мотиви няма, въпреки че авиационните части нито са могли да участват в преследване на партизани, нито са го правили.

(В публикацията са използвани данни и цифри от сайта ,,Един завет")

,,Грубите им фашистки прояви", както пише ,,Един завет", са: защитата на София срещу англо-американските въздушни армади, подвизите на живите торпили капитан Димитър Списаревски и поручик Неделчо Бончев, въздушната поддръжка за войските на Първа българска армия, полетите и победите в небето над Сърбия, Унгария и Австрия.

http://armymedia.bg/archives/59990

Hatshepsut

Терорът на БКП срещу българското офицерство:
Над 500 офицери осъдени от ,,народния съд", над 2500 на отчет в ДС



Комунистическият терор срещу българското офицерство след 9 септември 1944 г. има точно изражение в цифри – над 500 офицери са осъдени от противоконституционния ,,народен съд", а над 2537 офицери са взети на различен отчет в Държавна сигурност, като 702 са ,,репресирани от народната власт", пише desebg.com

Това разкрива един от документите в архивите на ДС по линия на ,,царски офицери", както я е водил репресивния апарат на компартията.

Той представлява строго секретна справка за състоянието на агентурно-оперативната работа по линия на ,,царски офицери" на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията от 1958 г.

В него се съдържат горепосочените две цифри на осъдените по ,,народния съд" и на  разработваните от ДС. В тях не влизат чистките с уволненията в армията по политически причини.

Прави впечатление, че от общия брой на установените царски офицери 6230 повече от една трета са заведени на разработки (2537), като значителната част от разработките са общи наблюдателни дела.

Този брой разработвани офицери обаче е още по-голям, признава ДС, тъй като извън линия, царски офицери в страната са разработвани и по други направления.

Отбелязано е, че по социално положение този момент (1958 г.) българското офицерство до Деветосептемврийския преврат има следното изражение: служещи в държавния апарат – 34%, пенсионери – 32%, в промишлеността, транспорта и търговията – 21%, частници – 6% и в селското стопанство – 3%.

,,При това много от тях заемат отговорни длъжности като счетоводители, касиери, домакини, магазинери, лекари, учители и други", подчертава ДС.

В докладната записка са дадени примери по окръзи. Посочено е, че в лагери се намират 21 офицери, изпратени там след Унгарските събития, а в затвора се намират общо 92 офицери.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-terorat-na-bkp-sreshtu-balgarskoto-ofitserstvo-nad-500-ofitseri-osadeni-ot-narodniya-sad-nad-2500-na-otchet-v-ds

Hatshepsut



Паметна плоча на дома на полковник Антон Кръстев Иновски, създател на антикомунистическата военна организация "Цар Крум".
''Цар Крум'' е българска конспиративна военна организация, създадена през 1945 г. и имаща за цел свалянето чрез военен преврат на дошлото на власт през септември 1944г. комунистическо отечественофронтовско правителство, освобождение на България от окупацията на Червената армия и прозападно ориентиране на страната.
Основен организатор и идеолог на ''Цар Крум'' е подполковник Антон Кръстев Иновски. В организацията влизат действащи и запасни офицери от Българската армия, голяма част от тях членове на вече забранените организации ''Ратник'' и ''Отец Паисий''.
Подполк. Антон Кръстев Иновски е роден през 1894г. в село Уланци, Кавадарско, Македония.
Още с постъпването си в армията става член на Военния съюз. През юни 1923г. е ротен командир в сформирания и изпратен за залавянето и убийството на министър-председателя Александър Стамболийски. Обвиняван е, че участва в неговото убийство.
Друга гледна точка има проф. Диню Шарланов. Според него в материалите по делото подп. Антон Кръстев се обвинява в участие в убийството на Ал. Стамболийски. Истината е, че той е в дружината, командвана от капитан Иван Харлаков, изпратена в Пазарджишко да залови Ал. Стамболийски. Антон Кръстев обаче нито присъства, нито участва в неговото убийство на 14 юни 1923г., което извършват четници на ВМРО.
9 септември 1944г. го заварва в участие на изтеглящия се от Сърбия 1-ви корпус. Той наблюдава извършващите се промени. Под влияние на комунистическия терор взима твърдо решение да създаде организация за борба с властта на Отечествения фронт. В Крумовград съставя основополагащите документи - устав и инструкция № 1. Според тях целта на организацията е ''да събере и сплоти всички българи със здраво национално чувство, със задача да се борят с всички средства - легални и нелегални, за освобождаване на българският народ и държава от руското робство и комунистическия терор.''
През януари 1945г. Антон Кръстев получава отпуск, който прекарва в София, където поставя основите на организацията и в началото на април се връща в Крумовград.
Организацията ''Цар Крум'' е разкрита през 1946г. Делото се разглежда от 5 до 15 август в зала № 11 на Съдебната палата. Председател на съда е Димитър Стоянов, обвинител – Иван Андреев, подсъдими: подполковник Антон Кръстев, подполковник Антон Донков, майор Младен Ангелов, майор Георги Буюклиев, подполковник Кирил Хараламбиев, полковник Йордан Горанов и подофицер Михаил Тодоров. Всички подсъдими с изключение на Михаил Тодоров, са уволнени от армията за "груби фашистки прояви" със заповед №14 от 15 февруари 1946г. на министъра на войната генерал – полковник Дамян Велчев. За свидетели са призовани 52 души. Антон Кръстев има служебно назначени защитници. Някои от защитниците на останалите подсъдими не се явяват пред съда. По материали на обвинението в конспирацията са включени 17 души. Не става ясно защо под отговорност са привлечени само 7 души. От останалите 10 някои са призовани за свидетели, а други, включително и първите трима ''завербувани'' от Антон Кръстев - поручик Вакъвчиев, поручик Димов и Георги П. Ценов, бивш дякон от Битолска епархия, остават в сянка. От всички подсъдими единствено подполк. Антон Кръстев се признава за виновен като автор на писмените доказателства по делото и в ''опит да се състави организация''. По време на отпуската си в София установява контакти с поручиците Вакъвчиев и Димов и Г. П. Ценов. Четиримата заедно обсъждат устава и внасят в него известни поправки: бившите организации на легионерите "Отец Паисий" ,''Бранник'' и ''Ратник'' да запазят своята организационна цялост и да се включат в "Цар Крум" на федеративна основа и се допълни текст за запазване на Търновската конституция. Г. П. Ценов, който е автор на окръжно известие №1 (април 1945г.), внася нови моменти в идеологията и тактиката на проектираната организация, като подчертава, че зад "Цар Крум" не стои никаква бивша или настояща политическа групировка, нито някой бивш или настоящ вестник, държавен институт или представител на такъв. "Цар Крум" е чисто идейна българска всенародна организация, съставена само от честни български синове, които си поставят за задача да пребъде България и българския народ.
Антон Кръстев дава устава и на подполковник К. Хараламбиев, майор Г. Боюклиев, подполковник А. Донков, полковник Й. Горанов, майор М. Ангелов, които също не се признават за виновни.
Съществена част от делото ''Цар Крум'' са приложените писмени доказателства. Освен Окръжно № 1 и бюлетини № 3 и 5, написани от Г.П.Ценов, всички останали документи - устава, инструкции, бюлетини, позиви, апели, възвания и писма, са написани от Антон Кръстев. В тях той съставя ръзгърната програма за съпротива: разпространяване на пропагандни материали, саботажи, въоръжени нападения над събрания и митинги, организиране, нападения и убийства на членове на правителството и ЦК на БРП (к), като поименно се изброяват Георги Димитров, Цола Драгойчева, Трайчо Костов, Кимон Георгиев, Георги Чанков и др., както и ''завърналите се от Съветския съюз политемигранти''.
Антон Кръстев адресира писма: до Кимон Георгиев - ''участието му в правителството е предателско и престъпно дело и единствения му шанс да оцелее е да подаде оставка''; до генерал Христо Стойков - ''държим сметка за вашата престъпна дейност и не знам дали има време и място, за да се поправите''; до министъра на войната генерал Дамян Велчев - да спре назначаването на помощник - командирите и на българи с руско поданство в армията, и да си помисли, защото ''за престъпниците има само един край.''
В писмените доказателства към делото е приложено ''Донесение на действащ офицер до председателя на съда''. Документът носи дата 9 август 1946г., т. е. депозиран е 3 дни след започването на процеса. Предназначението му е да подсили обвинителната част. В него въпросният офицер удостоверява, че Антон Кръстев му е предложил с войсковата си част да влезе в лигата ''Цар Крум''.
Според прокурора всички подсъдими са дали съгласието си да бъдат членове на организацията.За техните провинения той иска тежки наказания - за подполк. Антон Кръстев смърт, а за останалите подсъдими - строг тъмничен затвор.
Защитата не е особено настоятелна в оборването на обвинението. Служебно назначените защитници на Антон Кръстев правят намеци за психически нездравото му състояние, но при липсата на медицинска експертиза доводите им не се взимат под внимание, а и те никога не са искали такава експертиза.
Присъдата на подсъдимите се произнася на 15 август 1946г. Последните се признават за виновни: Антон Кръстев в организирането на тайна фашистка организация в армията ''Цар Крум'', в съставяне на нейния устав и написване на пропагандни материали; останалите като членове на организацията, която си е поставила за цел да руши дисциплината в армията, да отслабва нейния боен дух и с незаконни средства, като терор и въоръжени акции да се бори за сваляне на законно установената народна власт.
Присъдите са тежки:
1. Подполк. Антон Кръстев - смърт чрез обесване;
2. Антон Донков, К. Хараламбиев и Й. Горанов - 15 години строг тъмничен затвор;
3. В. Ангелов - 10 години строг тъмничен затвор;
4. Г. Боюклиев и М. Тодоров - 3 години строг тъмничен затвор.
Отразяването на процеса в правителствената преса надига мощна протестна вълна. В цялата страна се приемат резолюции, в които се настоява за тежки наказания на новообразуваната ''фашистка'' организация. Колекцията от подобни телеграми - протести е приложена към обвинителния материал по делото.
Суровото наказание на подсъдимите по делото ''Цар Крум'' открива пътя към предначертаното от Георги Димитров преустройство на армията и нейното ''превъзпитание в нов дух, нови идеали и нови национални задачи''.
Осъдените обжалват решението на съда. Молбата им обаче е отхвърлена. На 23 май 1947г. присъдата е потвърдена. На 15 септември 1947г. е изпълнено смъртното наказание на подполк. Антон Кръстев, който е обесен.
Появилият се по време на процеса ''Цар Крум'' мотив армия - опозиция, през 1947г. звучи като основна мелодия в политическия концерт. Провеждат се шумни военни процеси, които подготвят условията за нанасяне на удар не само на Земеделския съюз в опозиция, но и на земеделското движение в страната.

Янко Гочев
Informative Informative x 1 View List

🡱 🡳