• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

08 December 2019, 08:43:12

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11005
  • Total Topics: 1188
  • Online Today: 130
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 1
Guests: 123
Total: 124

ЛИЦЕМЕРИЕТО НА КОМУНИЗМА: Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията

Started by Hatshepsut, 12 October 2018, 06:57:43

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

ЛИЦЕМЕРИЕТО НА КОМУНИЗМА: Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията

"отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран

Защо Комунистическата Партия, която умело използваше името на Васил Левски за своята Марксистка пропаганда тихомълком заличи гроба на Апостола?

Годината е 1873, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците, край София. Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска", впоследствие оказала се в центъра на днешна София.

Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска". И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски.

Внезапно обаче, "отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран - управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 - 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР.

В съгласие с Партиините инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения.

След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, Партията "изпълни" единственото и последно желание на Левски пред смъртта - гробът му да е в България и всеки да го знае.

Тези събития са описани от писателят Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги ("Последните мигове и гробът на Васил Левски", 1985 г., "Гробът на Васил Левски", 1987 г., "Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски", 1992 г., "Аферата с гроба на Васил Левски", 1997 г., "Гробът на Васил Левски" - сборник с документи и свидетелства, 2002 г., "Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски", 2004 г.), този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски - призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г. Оттогава БАН мълчи.

ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧЕН

Това престъпление е без прецедент не само в българската, но и в световната история, което, вече 54 години, безчести незаслужено името на България. Защото, като оскверни и унищожи, в угода на управляващите комунисти, този уникален пантеон на българската слава в центъра на София, БАН го превърна в най-страшния за една нация паметник - паметникът на националния позор.

На всички ни е ясно, че в Комунистическо време, учените не биха могли да направят друго освен послушно да изпълнят наредбите на Партията. Странното в случая, е колко манипулативно и безсъвестно Комунизма манипулираше обществото. От една страна те използваха всички национални герои и освободители като символ и вдъхновител на техните революционни идеи. Те крадеха саможертвата на всеотдайни, вярващи Българи, за да наложат пропагандно собствената си Безбожна философия в съзнанието на хората. В същото време те тъпчеха, презираха и прикриваха истината и паметта на тези велики Български патриоти.

През лятото на 1948 г. - три години след идването си на власт, Комунизмът прави бърза акция за да пререже жизнеността на вярата в страната ни. Всички свещеници и пастори са отведени една сутрин в ДС. След жестоки мъчения и подлагане на глад и безсъние, много от тях се пречупват и стават инструменти на Партията. Останалите са убити или изпратени в Концентрационни лагери, а на тяхно място са поставени Партийни служители, целящи по-скоро да контролират и шпионират вярващите. И разбира се всички и всичко трябваше да служи на тяхната атеистична, безсъвестна пропаганда.

След 1956 г., произволите, беззаконията и партийната кадрова политика в БАН я превърнаха в партийно-държавна мафия от авторитарен тип, а някои от институтите - в бази за грабежи и безчинства на алчни, корумпирани директори и антуража им от безделници, некадърници, шарлатани и бандити. Моят въпрос е доколко днес, след падането на Комунистическия режим, църквата ни и БАН са успяли да се освободят от това атеистично-комунистическо влияние?

https://marxerrors.blogspot.com/2010/03/blog-post_08.html

Hatshepsut

Защо бе отложен спорът за гроба на Васил Левски


Николай Хайтов и Михаил Бенчев в битка за гроба на Левски през 1987 г.

Превръщането на  един храм в духовен паметник на Апостола било в разрез с интернационализма. Пречка е и догматичното отношение на част от партийния елит към националните символи
                  
В началото нищо не предвещава подобен резултат. В края на април 1986 г. ръководството на Българската академия на науките (БАН) приема, че има достатъчно сериозни аргументи и доказателства за препогребването на Левски в ,,Св. Петка Самарджийска" и изпраща предложение до БТА и вестниците ,,Отечествен фронт", ,,Литературен фронт", ,,Пулс", ,,Антени", ,,Народна култура" да  публикуват нейното решение. То е прието от Бюрото на Президиума на БАН и може да бъде отменено единствено от него.

Два месеца по-късно Президиумът и Научният секретариат на БАН отправят предложение, подписано от акад. Ангел Балевски, под номер 0308-53 (запазено в Архива на БАН), до председателя на Комитета за духовно развитие при Министерския съвет Георги Йорданов за поставяне на паметна плоча пред църквата ,,Св. Петка Самарджийска".  ,,Уважаеми другарю Йорданов - се казва в него, - въз основа на последните проучвания на научните факти, свързани с проведените през 1956 г. разкопки на църквата ,,Св. Петка Самарджийска", Българска академия на науките предлага пред църквата да бъде поставена паметна плоча с надпис: ,,Според редица данни тук през 1873 г. е бил препогребан Апостола на свободата Васил Левски".


Поп Кръстьо Стоилов, който като свещеник в църквата ,,Св. Петка Самарджийска"
организира препогребването на Левски през февруари 1873 г.



Момент от разкопките край северната стена
на църквата ,,Св. Петка Самарджийска" през май 1956 г.

Историята на това писмо е преинтересна, доказателство за манипулативния характер на последвалите решения. В началото на 1987 г., когато започва подготовката относно отбелязването рождената дата на Левски, Министерство на културата запитва БАН дали поддържа решението си за поставяне на надпис пред църквата ,,Св. Петка Самарджийска". Отговорът на Академията  е утвърдителен. Скулпторът Михаил Бенчев изработва надписа.
На 27 април 1987 г. на съвещание в кабинета на члена на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов (на което присъстват и Ангел Балевски, Георги Йорданов, Стоян Михайлов, Пантелей Зарев и Илчо Димитров)  предложението е одобрено, като е предвидено слагането на паметната плоча да влезе в програмата за честването на 150-годишнината от рождението на Апостола през 1987 г.

На следващия ден обаче по нареждане на проф. Никола Стефанов (началник на кабинета на Тодор Живков) това решение се отменя (признава го Йордан Йотов в частен разговор с Николай Хайтов) като отдел ,,Идеологическа политика" при ЦК на БКП нарежда споровете за гроба на Левски да се ограничат по възможност само в специализираните издания: сп. ,,Археология", ,,Исторически преглед", ,,Музеи и паметници на културата", ,,Векове".
Официалното съобщение  до средствата за масова информация също не вижда бял свят нито в ,,Работническо дело", нито в ,,Литературен фронт", нито в ,,Отечествен фронт". Явно е, че апаратът на ЦК на БКП не е го е подкрепил, а тогава  това е единствената институция, която има право да казва кое в печата да се публикува и кое не. 
И така, по какви причини предложеният от БАН надпис бива ,,замразен" и отменен в последна сметка от ЦК на БКП - решение, което връща въпроса за гроба на Васил Левски отново в изходна позиция?

Няколко са възможните отговори на този въпрос.
Вън от всякакъв коментар са нарушенията, направени в хода на злополучните разкопки в ,,Св. Петка Самарджийска" през лятото на 1956 г. Ако намерените кости бяха съхранени, със сегашните възможности на научния анализ еднозначно може да се докаже дали това е скелетът на Левски, или не. Още повече, че археолозите са били наясно с публикацията във в. ,,Мир" от 1937 г. за препогребването му  в ,,Св. Петка Самарджийска", както и със статията във в. ,,Труд", появила се няколко дни преди започване на разкопките, където се напомня, че вероятно в черквата е препогребан Апостола.

Оттук и усилията да се прикрие истината за съдбата на костите, да се ликвидират и заметат следите, както и да не се отговори на главния въпрос: как и защо са изчезнали костите на скелет № 95 (на Левски), разкрити в олтара, и дали е организирано тяхното  ,,изчезване" и по всяка вероятност - унищожение.

Следваща причина за мълчанието е догматичното отношение на част от партийния елит към националните символи. Неслучайно Владимир Топенчаров  публикува в броя от 1 март 1988 г. на вестник ,,Отечествен фронт" статията ,,Идея, а не гроб и кости". В нея един от водещите партийни ментори и ,,патриарх" на комунистическата публицистика формулира въпроса за гроба на Апостола като ,,дълбоко политически въпрос", с който се ,,прави волно или неволно опит да се отклонява вниманието на българската демократична общественост от нетленните идеи на Левски и да се насочва към тленните останки, които спокойно си лежат някъде, макар и неизвестно къде, в българската земя".  Тоест, налице е доминиране на идеологическите, а не на научните съображения.

Не са без значение и опасенията, че православната църква ще спечели ,,незаслужен авторитет", ако се признае, че сетният дом на Апостола се намира в един от нейните храмове. Чисто и просто превръщането на ,,Св. Петка Самарджийска" в духовен паметник и светилище на Левски е в разрез с провеждания  курс към интернационализация на страната - чрез деформиране на историята, заличаването на националните традиции и обединяващите исторически имена и символи.

Идеологическата доктрина на 50-те години, пък и през следващите десетилетия в България, трудно би позволила да се обвърже трайно църквата като институция с личността и делото на Васил Левски.
И не на последно място, историческата колегия, казано най-общо, е обидена и силно смутена от вмешателството на Николай Хайтов (чрез книгите ,,Последните мигове и гробът на Васил Левски" и ,,Гробът на Васил Левски") в нейната сфера. В последна сметка Хайтов осъществява пробив в една специализирана и охранявана от масовия читател научна област.

Неслучайно той е наричан многократно от историците и археолозите ,,дилетант" и ,,лаик", позволил си да се ,,вмъкне" в тяхната професионална територия. Нека да не забравяме, че в периода 1944-1989 г. идеологическите дисциплини (към които без съмнение принадлежат историята и археологията) са много важна част от политическия живот на държавата. Неслучайно полемиката за гроба на Левски се премества от БАН в коридорите на ЦК на БКП.

Този спор, както обикновено става, надхвърля своите очертания и се превръща в междуличностен сблъсък на две равнища. Първо - между Хайтов и неговите опоненти. И второ, което е по важно - между различните крила (едното на Йордан Йотов, а другото на Георги Атанасов) в ЦК на БКП и техните привърженици.

Става дума за ,,тежестта" на различните историци и влиянието им пред Тодор Живков. Явно е, че групата на Георги Атанасов (към нея принадлежи и началникът на кабинета на Тодор Живков Никола Стефанов) взема превес пред Първия и успява да наклони везните в полза на  противниците на тезата, че Левски е препогребан в ,,Св. Петка Самарджийска".
След ,,нежната революция" през 1989 г. спорът за гроба на Левски навлиза в друг контекст - този на ,,голямата промяна", който определя и новите посоки в развитието на дискусията. Те ще покажат, колкото й странно да звучи, че установяването на мястото, където лежат тленните останки на Апостола, е еднакво неудобно както за комунистическата власт, така и за новоизлюпената демокрация.

Абсурдно, но е факт - сега спорът за местопогребването на Васил Левски е почти забравен и е вън от интересите на обществото, потъващо все повече в пипалата на глобализма.

http://www.desant.net/show-news/29494/

Hatshepsut

ДНК анализ може да покаже къде е погребан Левски


Криминалисти от МВР три пъти са изследвали косите на Васил Левски. ДНК анализът би могъл да покаже някой ден къде е бил погребан Апостола на свободата.
Реликвите са съхранявани първо от майката на Апостола, след това от сестра му Яна и накрая са предадени на Министерството на просвещението. Сега кичурите от косата на Васил Левски се съхраняват в Националния военноисторически музей.

Шестима експерти от Института по криминалистика към МВР правят първата експертиза на косите на Левски през 1973 г..

,,По време на този анализ е направено и едно много важно откритие - че всъщност кръвната група на Апостола е била нулева", каза Диана Костова от НВИМ - София пред bTV.

Реликвата, съхранявана от майката на Левски, криминалистите приемат за базова проба и я сравняват с второ откритие - кичури, скрити в медальона, който носел Апостола.

,,Косите в медальона имат едни прорязани ъгълчета - от молци... И от това можеше да се направи заключение, че те са били съхранявани в някаква стая - преди да се сложат в медальона, където е имало вълнени дрехи. И молците заедно с дрехите са нападнали космите. Ние не знаехме дали е така и направихме реален опит - с молци с други косми. И същите прояждания се получиха като при тях", обясни проф. д-р Костадин Бобев, бивш директор на НИК - МВР.

През 1981 г. институтът изследва коси на Левски от два различни музея, а през 2007 г. прави ДНК експертиза и сравнява реликвите от музея с косите на неговите наследници. За донор е избрана една от неговите племенници, защото биолозите и специалистите по генно инженерство са направили заключение, че тя е един от най-подходящите донори за изследване.

Дъщерите на Божана Пачаурова разказват с трепет за момента, в който тя дава за изследване кичур от косата си.

,,Когато съобщиха резултата от анализа, ние изпитахме невероятна гордост, че носим част от гените на най-великия син на България" сподели едната й дъщеря Стефана.

ДНК анализът е важен и заради друго - именно той някой ден би могъл да докаже, че изследователите са открили къде е погребан Апостола.

https://m.dir.bg/