Македонската кървава Коледа

[Hatshepsut]

Кървавата Коледа за българите в Македония

Наскоро излязоха наяве зловещи и почти неизвестни факти за буквалното изтреблението на хиляди българи в Титова Македония. И то за времена, когато се прокламираше и се направи опит, за наша радост несполучлив, за създаване на Балканска федерация. Става дума за т.н. Кървав Божик или Македонската кървава Коледа. Според задълбочените изследвания на историка Веселин Ангелов само на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера "Голий оток" или затвора "Идризово". Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата "Свети Спас" и край Пуста кула.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на "бугарскиот окупатор". Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са "бугараши", "ванчемихайловисти", "ВМРО-вци" и "фашисти". Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, "за да обсъдят въпроса". Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост "Калето". След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: "Хочеш Солун, еве ти га..." Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в "Калето". Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани "бугараши" и "помагачи на бугарскиот фашистки окупатор", Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): ,,Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България..."  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)
Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

http://www.e-79.com/news-59925.html

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: ,,Кървавата Коледа" за българите в Македония
е израз на жестоката политика на геноцид на изтребление водена от Тито

От декември 1944 година до януари 1945 година във Вардарска Македония започва избиването на стотици хора, имащи българско самосъзнание от активистите на компартията на Титова Югославия. Датата 7 януари остава в историята като ,,Кървавата Коледа", тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник в Македония. В интервю за Радио ,,Фокус" – Пирин историкът проф. Пламен Павлов разказва подробности за случилото се преди 71 години.


Фокус: Проф. Павлов, ще ни разкажете ли какво точно се случва по време на Кървавата Коледа за българите в Македония и от къде произлиза това наименование?
Пламен Павлов: ,,Кървавата Коледа" за българите в Македония представлява един вид, как да кажа, перверзия на насилието. Самият акт се осъществява на 7 януари 1945 година, когато в Македония се отбелязва Божик или Коледа по Юлианския календар (по т.нар Стар стил). Терорът над българите, над хората с българско самосъзнание и с изявени позиции в социалния, политически и културния живот започват на практика още през есента на 1944 година, когато българската власт се изтегля от Македония в хода на Втората световна война. В същия период там се установява властта на Югославската Комунистическа партия или по – късно Съюз на Югославските комунисти, начело с един от най – големите кръволоци на всички временна – маршал Йосип Броз Тито. Това е една личност, която и до днес в България се свързва едва ли не с един по – либерален модел на комунизма, с някаква по – голяма отвореност. Тези формални белези наистина са верни. Попадайки по волята на Великите сили в една буферна зона на т. нар необвързани държави, бившата ,,империя" Югославия, вече комунистическа, позволява на хората да пътуват на вън, да ходя по гурбети, но терора в самата нея по нищо не се отличава от този в Сталиновия съветски съюз, в България след 9 септември 1944 ако щете дори и с политиката на изтребление, която се извършва от всеки такъв тоталитарен режим независимо с каква идеологическа украса е той. Пикът или най – големият апогей на насилията над хората с изявена българска идентичност е именно ,,Кървавата Коледа". Тогава по нареждане на самият Тито и разбира се от неговите хора в самата Македония са избити някъде над 1 200 активни българи само на 7 януари 1945 година, по списъци изготвени от македонските комунисти начело с Лазар Колишевски, който е българин по паспорт и дори е изявявал съзнанието си като такъв. Избитите са преди всичко хора от акционните комитети, които през 1941 година апелират за присъединяване на Македония към България. Знаете, че в хода на Втората световна война кралство Югославия понесе сериозни поражения от Германия. На базата на двустранни договорености между България и Германия земите във Вардарска Македония, както и в Беломорието бяха дадени за администриране от България. За съжалени те не бяха под пряката българска власт, но ентусиазъм от присъединяването в административно отношение на тези земи даде основание на нашите деди да наричат Цар Борис III – Обединител и в това няма нищо невярно, тъй като процесът на обединението набра много бърза скорост именно през годините на Втората световна война. Тогава на територията на днешната Република Македония навсякъде има българска власт, която в голяма степен е осъществявана от местни българи, все хора от интелигенцията, от средите на културата, въобще от хора, които имат качествата да осъществяват тази власт. Именно за тях обаче, след изтеглянето на българската власт, комунистическият режим на Тито осъществява жестока политика на геноцид на изтребление, на етническо промиване, на промиване на мозъци, което има за цел да изтрие споменът за всичко българско в Македония. Според Веселин Ангелов, колега историк, който е достатъчно известен и имат доста публикации на тази тема, репресиите на т. нар. ,,Кървавата Коледа" засягат много повече хора и убитите се оказват не по–малко от 23 хиляди, а други 130 – 140 хиляди са изселени, интернирани, изгонени, преследвани и тикани в затворите и концлагерите. Знае се, че например в Скопие в дните на ,,Кървавата Коледа" са убити над 60 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Известен е броя на убитите, но такива има и край селищата в Охридско, край Преспанското езеро,в планината Галичица край село Отешево. Хората са били изхвърляни във водите на езерата с камък на шията, някои са убивани с лопати, кирки и мотики. Да речем Димитър Гюзелов, един от най – известните българи във Вардарска Македония по време на Втората световна война, един от инициаторите на акционните комитети за обединение с Царство България е убит пред очите на собствените му деца. За съжаление могат да бъдат дадени и още много такива примери. В това отношение вече има събрани и много голямо количество данни.

Фокус: Може ли да ни кажете някои от по – известните автори, писали по темата ,,Кървавата Коледа" за българите в Македония?
Пламен Павлов: Такива са както вече споменах Веселин Ангелов, който представя интересни факти в книга от 2013 година, която е много ценно научно изследване, пък и изобщо една много поучителна книга. Проф. Димитър Гоцев има публикации на тази тема. Интересното е, че дори в македонския печат могат да се видят статии на тази тема, но те са от началото на 90 – те години, след което темата може да се каже, че става табу, тя не се повдига, тъй като трябва да се обясни, че са избивани хора с българско самосъзнание, а това е нещо, което противоречи на днешните виждания на политическия режим в Македония.

Фокус: Проф. Павлова, според Вас случайно ли Тито избира именно един от най – светлите християнски празници – Коледа, за да извърши това огромно престъпление срещу българите в Македония?
Пламен Павлов: В никакъв случай изборът на датата за разправа с българските активисти не е случайна. Това е едно светотатствено дело, което иска да даде израз на обяснението на Югославските комунисти, а и на всички останали, че няма Бог, а християнските ценности са нещо, което трябва да бъде изкоренено. И както виждаме един такъв хубав и топъл празник, който изпълва хората с радостно настроение, с любов към семейството и родината, бива превърнат точно в обратното. Той бива превърнат в една кървава вакханалия, която има много тежки последици и до наши дни. Част от проблема на политическото мислене и въобще манталитета на нашите сънародници в Македония може да бъде обяснен с това, че хората, които бяха изтъкнати водачи на нашата общност в тази историко – географска част фактически са били унищожени и то с невероятна жестокост. Други, които да речем успяват да оцелеят в тези временна пък години наред прекараха в различни затвори, лагери и ние знаем, такива достойни хора, като г-н Панде Ефтимов, а могат да бъдат посочени и много други. За голямо съжаление повечето от преживелите тези ужаси вече не са между нас , но паметта за тях трябва да бъде много силна и трябва да служи като ориентира за нашата неотстъпчивост по отношение на българщината в Македония. Когато става дума за Македония ние не може да правим никакви сделки с никого и не може да отстъпваме на измислените стандарти от някакви лаборатории на изток или на запад. Тук става дума за историческата истина. Ще цитирам Венко Марковски, един човек, който е бил олицетворение на македонизма, а след това се превръща в неговото най – ярко отрицание – ,,Кръвта вода не става". Рано или късно процесите на сближаване и налагането на българската идея в Македония ще се получи по естествен път. То е орисано от самата история. Не може 1000 години по тези ширини да живеят българи и след това в рамките на един зловещ експеримент, както виждаме не само лабораторен, но и представляващ една политика на кървав диктат и масово изтребление на човешки същества, да бъде заличено българското съзнание на македонците, които всъщност са българи и това е истината. Независимо от едни ли други формации, от едни или други попълзновения върху тяхното мислене, то тяхната българска същност е факт и днес и тя не може да бъде изтрита.

Фокус: Проф. Павлов, пресилено ли ще бъде ако кажем, че ,,Кървавата Коледа" е своеобразен геноцид върху българите в Македония?
Пламен Павлов: Не е пресилено, това е акт на геноцид, избиването на хиляди хора е геноцид. Убийството дори на едно човешко същество, когато то е осмислено като акт на несправедливост също може да бъде определено като едно чудовищно престъпление. Но тук наистина Вие сте права, че може да говорим за геноцид, като най – лошото в случая е, че този геноцид в много случай е следствие на това, че българи избиват българи. Измъчената земя на Македония е пример за много такива истории. В България след 1944 година, терорът срещу мислещите различно от партията също е жесток и за това опитите да бъде реабилитиран ,,народен съд" за мен също представлява вид кощунство. Това което ярко може да видим е, че нашата нация, дори и извън пределите на България са непрестанно положени на различни видове геноцид. Тоест, когато говорим за геноцидни практики, за обезкървяване на нацията, за жестоки посегателства върху нейната идентичност, но и върху нейното физическо съществуване, то не бива да забравяме това което се случва в България след 9 септември 1944 година. Не трябва да забравяме и геноцида, който бе извършен над бесарабските българи, който с огромна сила тече през всички временна. И все пак не бива да се фиксираме в тези временна и в тяхната трагичност, която засилва в нас някакво състояние на обреченост. По скоро мисля, че трябва да обърнем внимание на това, че въпреки тези жестоки репресии и реките от кръв нашата нация оцелява и, че националното мислене е факт и днес. До ден днешен в Македония, при всички ограничения има хора, стотици хиляди бих казал, които знаят български и искат да вземат български паспорт, но не за да могат да пътуват свободно в Европейския съюз, а защото искат да покажат, че са българи и са част от българската нация. Спокойно може да кажем, че България води една много демократична политика спрямо Македония, която аз не одобрявам във всичките и характеристики. Ние сме обречени да се грижим за Македония, дори някого в съседната ни държава да го дразни, защото ние не можем без Македония, но крайно време е тамошните политически фактори да разберат,че тяхната държава също не може без нас, защото ние сме части от един и същи народ. Както казва Венко Марковски в една поема ,,От един народ създадохме народи два". Крайно време е това нещо да бъде поправено с общи усилия, с добронамереност като помним миналото, но и гледайки в бъдещето.

http://www.focus-news.net/opinion/2016/01/07/36334/prof-plamen-pavlov-karvavata-koleda-za-balgarite-v-makedoniya-e-izraz-na-zhestokata-politika-na-genotsid-na-iztreblenie-vodena-ot-tito.html

[Hatshepsut]

Македонската кървава Коледа

[Hatshepsut]

Македонската Кървава Коледа – хиляди избити българи и 75 г. мълчание


Плочата на масовия гроб край Велес, осквернена от сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ

По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци с българско самосъзнание са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности


За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 г. на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда. Тази трагедия, известна като "Кървавата Коледа", 75 г. е най-голямото бяло петно в съвременната история на Македония.

"Масовото избиване на хиляди учени, лекари, известни юристи, дипломати, офицери, журналисти е сред най-пазените тайни. Днес няма нито една книга, нито едно журналистическо разследване, няма нито един кръст за избитите, където близките да запалят свещ в тяхна памет!", предаде репортер на БГНЕС.

По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. "Кървавата Коледа" не подминава и по-малките населени места, включително и селата, където на първо място са избивани кметовете, учителите и свещениците. Някои от поповете са влачени за брадите по площадите.

Операцията по избиването им се ръководи от комунистическия лидер по онова време в Скопие Лазар Колишевски. Той стриктно изпълнява нарежданията на Светозар Вукманович – Темпо, личния пратеник на диктатора Тито. Тук е мястото да припомним, че бащата на Колишев/ски/ е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III /1918-1943 г./, в което определя себе си като българин. В избиването участват бивши сръбски четници, полицаи от времето на Кралска Югославия. Титовият режим връща обратно в Македония част от най-зловещите сръбски колонизатори за изпълнението на погрома.

В този период в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи. Стотици хиляди са арестувани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. На площада в Скопие публично са линчувани над 100 души. Близо 900 души умират от мъчения в скопското Кале, където са разстреляни 70 офицери.

Днес в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина знаят за стотици хиляди избити от същия комунистически режим, както и за разкритите масови гробове. Но в Македония, където режимът на Груевски внушаваше нова идентичност и древно наследство с вдигането на паметници дори за Аминта III и Клеопатра, умишлено премълча и осъди на забрава жертвите на организацията /ВМРО/, чието име открадна неговата партия ВМРО – ДПМНЕ/.

И до днес близките не знаят съдбата на бащите си, братята си или братовчедите си.

"Сърбоманите крият и до днес истината. Всички хора в родния ми град Велес знаят за това клане, но не смеят да говорят. Страхуват се", разказва пред БГНЕС Тодор Гулев, който през 90-те години на миналия век разкрива къде е било едно от масовите гробища край Велес, в местността Пуста кула.

"Там са избити най-видните велешани. Те бяха почтени и честни българи. Трайко Попов, един от комитите срещу сръбската окупация от преди Втората световна война, ми разкри къде се намира масовият гроб".

Това е и единственият масов гроб от "Кървавата Коледа", който е разкрит до днес в Македония. Техните кости са положени в обща гробници до църквата "Св. Спас".

"Тук се намират костите на моя дядо Андреев, но сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ оскверниха тяхната памет. Те разрушиха паметника и изпотрошиха плочата с техните имена. Това са жертвите във Велес от "кървавата Коледа", разказва Богдан Андреев през сълзи пред унищожената надгробна плоча с имената на 53-та убити през януари 1945 г.

За Драги Каров, един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ през 1990 г. във Велес, няма "никакво съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е създадена от сръбските спецслужби УДБА, с цел да съхрани сръбското влияние и подчинението на Македония и да сее омраза към България. Те не са македонци, те са македонисти, които работят в услуга на Белград. Сегашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски е тежък сърбоман и няма никаква връзка с идеалите и ценностите на ВМРО. Той е обикновен изпълнител на големия престъпник и сърбоман Никола Груевски, който избяга в Унгария", казва Каров.

За Андреев и Каров истината е една и тя трябва да се знае от всички в Македония, за да може младата република да бъде истински независима и свободна.

https://epicenter.bg/article/Makedonskata-Karvava-Koleda---hilyadi-izbiti-i-75-g--malchanie--VIDEO--/202314/11/61


Македонската кървава Коледа 1945: хиляди избити

[Hatshepsut]

От нашата ownload-секция може да свалите книгата на Веселин Ангелов "Македонската кървава Коледа":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3980

[Hatshepsut]

Владо Перев: Македонската кървава Коледа – трагедия продължила 7 години

Македонската кървава Коледа не е драма, продължила един ден или седмица, това е процес продължил седем години, мащабът на трагедията е неизмерим

На 25 декември по Грегорианския календар и на 7 януари по Юлианския календар християните по цял свят, в зависимост от това кой календар прилагат, празнуват Рождество Христово, Божик или както го наричахме по-рано, а сега отново – Коледа. Потомците на църквата на Свети Климент празнуват Коледа и на двете дати. В Македония се празнува на 7 януари като символ на нашата връзка и подчинение на сръбските окупатори на страната и смирение пред сатрапска Русия, а в България се празнува на 25 декември като знак за принадлежността на тази държава към цивилизования демократичен свят.

Ние, македонските българи, празнуваме и на двете дати като своеобразен символ на разделението на един народ от двете страни на границата.

Всички македонски тържества на 6-7 януари са белязани от тъмната, мрачна сянка на нашето минало. На тази дата през 1945 г. в Скопие и Щип се случват кървави събития, а броят на жертвите, както и самоличността на всички извършители на насилието и до днес не са напълно разкрити и изяснени.

На 7 и 8 януари в залата на Офицерския дом в Скопие се провежда Конгресът на Националноосвободителната младеж на Македония (НОМСМ), като в същото време се планира да се отиде на Сремския фронт за участие в окончателното освобождаване на Югославия от германския окупатор. Група бойци и войници от Македония, които не искали да отидат на Сремския фронт, излизат от казармата на Скопското кале и преминават през центъра на Скопие с лозунги да отидат ,,в Солун", а не в Срем.

Ситуацията е представена приблизително по следния начин:

,,Вследствие на всичко това, близо до Кале, на Коледа, 7 януари 1945 г. в 9 часа сутринта се вдига войнишки бунт и демонстрация срещу заповедта на югославските командири македонци да бъдат изпратени на Сремския фронт. Протестиращите изразили желанието си "В Солун, в Солун - не искаме Берлин, искаме Солун" - македонската войска да бъде насочена към Солун, за да освободи сънародниците си от Егейска Македония. Техният параден поход от Кале до площада е съпроводен с пеене на патриотични песни: ,,Напред братя македонци", ,,В бой, в бой" и други подобни.

Дотук въпросът е описан по еднакъв начин и в македонската, и в българската историография. Разликата е около броя на жертвите от тези събития. Българският историк Веселин Ангелов говори за 1 200 убити по списък, изготвен от самия Лазар Колишевски, докато македонските историци и политици твърдят, че има само седем разстреляни в казармата в Щип. Вероятно и двете страни имат право, само дискурсът, през който се гледа на събитието, е различен.

На Коледа през 1945 г. в Македония са избити хиляди без съд и присъда. Унищожената плоча за убитите край Пуста Кула, недалеч от Велес

Коледа 1945 г. е събитие, което не може да се скрие – в него участват много хора, случва се публично, посред бял ден в центъра на Скопие и пред очите на много граждани, някои от които се присъединяват към протестиращите. Но ,,Македонската кървава Коледа" не бива да се гледа само през призмата на събитията в Скопие, Щип и демирхисарското село Базерник. Това е цяла плетеница от убийства, насилие и инсценирани съдебни процеси, които са необходими на управляващата комунистическа върхушка, за да елиминира ,,ненародните" елементи и да македонизира/югославенизира насила македонския народ.

Според изчисленията по време на тези събития преди и след Коледа в Скопие са убити 63-ма души, във Велес 54, в Куманово 48, в Битоля 36, в Щип 77, в Прилеп 33. Пресилена е информацията за убити 300 души в беровското Владимирово. И до днес не е потвърден броят на убитите или изчезнали лица, за които е известно, че са убити и хвърлени в Преспанското езеро, а се твърди, че са жертви на Сремския фронт. Почти всички ликвидирани лица са били изявени българи, които държали твърдо на своята българска етническа принадлежност. Рядко някой е бил класически ,,сътрудник на окупатора", а само няколко са убити, защото са участвали във въоръжени групи за борба срещу партизанските контрачети. Не само българите са жертва на този антинароден и насилствен режим.

Според прокурора Благой Поповски, ,,по време на лятото на 1945 г. по директива на турския консул в Скопие Емин Вефа Герчек е започнало организирането и създаването на терористична шпионска организация", чиято цел била ,,сваляна на установения демократичен ред във ФНР Югославия, нейната независимост и сигурност". Става дума за турската националистическа организация ,,Юджел", срещу която е организиран голям съдебен процес с около петдесет обвиняеми. На 26 или 27 февруари 1948 г. след произнасянето на присъдите, четирима от обвиняемите са разстреляни някъде в околностите на Скопие (според някои непотвърдени данни в района на с. Сушица), а останалите осъдени получават различни години затвор.

Албанците и те не са по-добре, даже напротив! По искане на Главния щаб на НОВ (Народноосвободителна войска на Македония) и ПО (Партизанските отряди) на Югославия Енвер Ходжа разрешава на две албански бригади да влязат в Македония и заедно с македонската войска да започнат ,,прочистване на неприятеля – албанските националисти". Македонските и албанските бригади влизат заедно първо в Струга на 10 ноември 1944 г., а албанските националисти се оттеглят в горите. На 11 заминават за Кичево като албанско-македонска част, по-точно 16-ти корпус. Влизат в Кичево на 15-ти без бой. Македонските и сръбските (косовски сърби) партизани започват да тероризират населението. Под претекст за разоръжаване организират лагери и насила мобилизират населението.

Партизански командир в Гостивар е някой си Илич, който нарежда да се обкръжи Гостивар и взема в плен 5 000 албанци. В Липковско 10 000 души население бяга в Карадак. В Тетово в Монопол има лагер със затворени в него 10 000 души, 2 000 в Групчин и на други места.

Кланетата: 400 албанци в Кичевско са ликвидирани през ноември-декември 1944 г., над 500 в Гостивар, в Тетово около 400 души са или екзекутирани или умират от глад в Монопол, на 18 ноември в Блаце 16-та бригада ликвидира 111 албанци (записани са имената им), в Извор, Скопска Черна гора -44, в Сопот, Кумановско, 17-та бригада, наречена българската бригада, тъй като идва на помощ по искане на ген. Михайло Апостолски, убива 67 мъже. На 14 януари 1945 г. военният съд на Югославия в Скопие решава да бъдат разстреляни 19 албанци от Липковско и Кумановско по обвинение, че са сътрудници на окупаторите. По същото време Хамди Дема – заместник на Апостолски в Главния щаб, е затворен през септември 1944 г. по обвинение, че е бил внедрен в НОВ от германското разузнаване и е откаран в затвора в Прилеп. Няколко дни по-късно Дема е открит убит без съд и присъда, като се предполага, че се е самоубил. Това се случва и с първия министър албанец в Македония Неджат Аголи, затворен през 1948 г., като се твърди, че е убит при опит за бягство през 1949 г.

За разлика от нас, македонците, или още по-точно, от македонските българи, албанците в Македония са проучили из основи този въпрос и са го документирали, за което свидетелстват и публикуваните документи на македонския историк от албански произход Керим Лита. Той беше любезен да ми предостави някои от публикуваните документи, с които е запозната и македонската научна общественост.

Ситуацията с турците в Македония и тяхното преследване отдавна е проучена, а Анкара и до днес оказва сериозна подкрепа на турския фактор в Северна Македония.

Македонската/българската трагедия е най-голяма, защото българското племе се заличава не само тук. Комунистическото/съветското и титовисткото насилие се предава и в България. Отряди български убийци, предвождани от маниакалния престъпник Лев Главинчев, и по нареждане на Българската комунистическа партия и на министър Антон Югов екзекутират видни членове на ВМРО из цяла България. Това е последвано от поредица от нагласени предварително съдебни процеси и множество смъртни присъди. Това е краят на македонската и българската интелигенция, удар по демокрацията, от който не можем да се възстановим и до днес.

Терорът в Македония продължава до лятото на 1952 г., когато без съд и присъда са убити петима струмишки студенти, известни като Струмишката петорка. Това е последната проява на групово насилие и убийство на граждани на Македония от режима, наречен ,,военен комунизъм", а само няколко години по-късно самата Югославия се сблъска с врагове в собствените си редици.

Албанците и турците – граждани на Македония, успяха да преодолеят трагедиите на времето от 1944 до 1952 г. Те оцеляха, между другото, благодарение на подкрепата на родните си държави, която продължава и до днес. Македонските българи не успяха, те бяха унищожени, уплашени и в по-голямата си част македонизирани.

Затова днес е нереално да се говори за точния брой на убитите, лишените от свобода или съдените в изфабрикувани съдебни процеси. Броят на мъртвите е трагедия, но показва и трагедията на онези, които са оцелели и носят бремето на стигмата до края на живота си. Това не трябва да се забравя.

Затова днес звучат перверзно думите на някои политици или историци, които се позовават на т.нар. Димитровски период от историята на България и на Югославия/Македония. Тезата за димитровски и титовски традиции означава да се позовеш на традиции за кръв, смърт и насилие, на традиции на насилници и диктатори. На всичкото отгоре Димитров е и завършен алкохолик и неуравновесен човек, обременен от собствената си лична и семейна трагедия.

Македонската кървава Коледа не е драма, продължила един ден или седмица, това е проект за унищожаване на ,,всички врагове на комунизма и на СССР", в който акт македонският народ изживя своята трагедия. Процесът отне около седем години, а мащабът на трагедията е неизмерим.

Вече почти 30 години в Македония и в България са на власт новите демокрации и досега не намериха сили да обяснят и осъдят този процес. Разногласия все още има, основно от сорта на ,,дали наистина е имало толкова много жертви или не". Погрешно е и разбирането за лустрация. Тя не трябва да обхване само лицата, пряко замесени в тях (да, те също), но и ситуацията от периода на "военния комунизъм". Тя трябва да осъди събитията и хората, които са техни носители. Затова не бяха осъдени Лазо Колишевски, Светозар Вукманович Темпо, Георги Димитров, Йосип Броз Тито и много други. И до днес в центъра на Скопие две гимназии "гордо" носят имената на двамата кръвопийци на българския народ и на македонските българи - Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Докато това е така, всеки плач за жертвите на кървавата Коледа е просто макиавелизъм.

https://bgnes.bg/news/vlado-perev-makedonskata-k-rvava-koleda-tragedia-prod-lzhila-7-godini/

[Hatshepsut]

ВМРО прави панихида за жертвите на кървавата Коледа в Македония

Поменът в памет на жертвите на комунистическите зверства над българите във Вардарска Македония ще се състои на  6 януари 2022 г. (четвъртък)  от 12.00 ч. в храм ,,Св. София" на ул. ,,Париж" № 2 в столицата, съобщават от ВМРО.


Ето и цялото съобщение:

На панихидата ще присъстват българският представител в Европейския парламент и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки, организационният секретар Юлиан Ангелов, членът на националното ръководство Александър Сиди, представители на Българското сдружение на родовете от Македония, представители на Македонския научен институт, граждани.

През януари 1945 г. започват политическите репресии в Титова Югославия, при които са ликвидирани или малтретирани без съд и присъда хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Тъй като репресиите започват на 7 януари - празникът Рождество Христово (Коледа) по стар стил, те остават в историята като Кървавата Коледа или Кървавият Божик.

На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани ,,бугараши" и ,,помагачи на бугарскиот фашистки окупатор". Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Целта е насилственото сърбизиране на Вардарска Македония.



Предистория

На 26 декември 1944 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония.

Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е момента за разправа с привържениците на ,,бугарскиот окупатор". Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са ,,бугараши", ,,ванчемихайловисти", ,,ВМРО-вци" и ,,фашисти".

Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, ,,за да обсъдят въпроса", където веднага ги обезоръжават, арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост ,,Калето". След кратък разпит, воден лично от Темпо, само за няколко часа са разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки казвал: ,,Хочеш Солун, еве ти га..."

Войниците, които вече се били прибрали в казармите, усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в ,,Калето", където ги държат повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ.



Македонската кървава Коледа

Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония.

Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата ,,Свети Спас" и край Пуста кула.

От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства. Най-пострадали са представителите на интелигенцията.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Геноцид! Преди 72 г. в Титова Македония устройват кървав "празник" за българите

По време на репресиите са изклани най-хладнокръвно 1200 наши сънародници

На 7 януари 1945 г. - първия ден на Коледа, както по Юлианския календар в бивша Югославия се е празнувало Рождество Христово, по нареждане на маршал Тито и по списък, съставен от Лазар Колишевски - секретар на Македонската комунистическа партия, във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. Събитията са известни като Кървавата Коледа или Кървавият Божик, както на македонски се нарича Коледа.

Това е епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание и да се наложи максимално бързо сърбизацията.

В следващите няколко седмици след големия християнски празник в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево.

Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера "Голий оток" или затвора "Идризово".

Само в първия ден на Коледа, 7 януари, в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата "Свети Спас" и край Пуста кула.

Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония. Тайната за кървавите репресии над българите бе пазена грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

https://www.desant.net/show-news/37562