• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 June 2019, 03:44:59

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9240
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 31
Total: 31

Какво е да си родолюбец днес?

Started by Hatshepsut, 11 October 2018, 14:11:44

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Есе върху "Къде си вярна ти любов народна"

Не е лесно да си българин и родолюбец днес, но в съзнанието ми отекват думите на Чинтулов "Къде си вярна ти любов народна, къде блестиш ти искра любородна". Аз не се срамувам че съм българка, че обичам родината си и че тача паметта на предците си. Напротив - гордея се че съм потомка на Паисий, Ботев и Левски. Но като се замисля тази моя гордост я свързвам само с далечни и отминали времена.
Днес с какво да се гордея? С това че всички се оприличаваме на бай Ганьо и се бием в гърдите че сме родолюбци? Сещаме се за предците само когато отбелязваме годишнина от гибелта им.... Жалко че вече ги няма тези идали, които са карали предците ни "да си пролеят кръвта, да си добият волността от нашите тирани..." Срамуваме се, че сме българи. Забягваме от страната си в чужди земи хулейки наум днешната тирания на управляващите ни вместо да останем и да потърсим любовта към родината и единството народно. Зариваме глави в пясъка като щрауси и се заблуждаваме, че щом не виждаме реалността то вече не сме в нея... Срамуваме се да сме родолюбци, това ни се вижда старомодно. Модерно е всеки да се затвори в черупката си и да си играем на патриоти само на национални празници. Не е родолюбие само издигането на паметници и честване на годишнини. Родолюбие е да обичаш страната си, каквато е и да се бориш с всички сили да я променш към добро. Не е патриотизъм да бягаш в други земи и там да крещиш, че помниш Ботев и Левски. Това е лицемерие. Липсва ни любовта възпята от Чинтулов. Друг е въпроса, че дори и той я е търсил - очевидно нещата не са се променили много... Явно ние българите винаги сме имали нужда някой да ни събира като стадо и да ни напътства защото не можем сами. Как да сме родолюбци като не обичаме дори себе си щом сме в стадото? Преди всичко трябва в себе си да намерим обичта и тогава да я обединим в общата за да кажем-обичаме родината си... Дали съм родолюбка и аз? Едва ли... Вече не знам... Ще заровя глава и аз в пясъка като всички и ще чакам да дойде Чинтулов да ни попита "Къде си вярна ти любов народна". Пък може и дядо Вазов да дойде да напише продължение на ,,Под игото" и дано тогава се пробудим и да запалим пламъка в сърцата си! А дотогава!?!.... Е, българи сме, но не казвайте на никого!...

Източник: Ивка Георгиева 11 г.

https://www.zapiski.info/

Hatshepsut

Обичам България, защото се чувствам Българин!


Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията, държавата и народа.
Каквото и да се каже за героите на Априлското въстание, така и за Васил Левски ще е малко. Левски е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник. За своето дело Левски взима път от Христа и воля за живот от идеята за свободата.
Мисълта за героите на българската свобода напомня за геройство, смелост, но и за висока добродетелност и любов към българското, към България. В най-смутното време, когато българският народ е под тежки изпитания, се появяват онези личности, които застават със своята осанка зад своя народ.
Те го бранят от турците, даряват му надежда и поддържат неговата вяра, че един ден ще бъде свободен.
Героите от Априлското въстание са олицетворение на доброто. Те не са само исторически личности, те са светъл идеал на българската свобода. Затова думите са излишни. За тях трябва да се отдава благодарност! Благодарност за тяхната саможертва в името на това, ние българските граждани да сме свободни днес.
Свободата не е само определение. Тя е ценност, богатство, но и качество. Качеството да бъдеш свободен - това е посланието на борците за свободата на България, което достига до нас чак до днес.
Отдаването на почит към тяхното дело е мисия на българското общество. Почитта към героите подчертава тяхното безсмъртие. Дори и тези знайни и незнайни храбри български мъже да не са отдавна между нас, те живеят в българския дух и в българската памет.
Всяка нация има свои поводи за гордост. Те са много различни, както и отделните личности, останали в историята със своите заслуги. Всяка нация по различен начин представя почитта си към тях.
За борците за свободата на България, за великите българи сме призвани да отдаваме почит всеки ден. Това ни различава от останалите нации - начинът, по който почитаме големите личности в своята история. Българският народ е заслужил своята свобода. Той е заслужил и своите герои.
Пътят към светлото бъдеще на всеки народ започва от заветите на историята. Този път не е предначертан, той зависи от волята на хората. Националните герои са тези, които прокарват пътя, а поколенията са тези, които вървят по него. Героите на българското Освобождение прокараха пътя към българската свобода, по който днес ние вървим и по който ще вървят идните поколения.
Днес всеки един от нас върви по този път, независимо дали постъпва правилно или не в ежедневния си живот. По този път ние срещаме падналите за българската свобода  всеки ден. Това е пътят на свободата, чиято посока ни е зададена от тях. Можем да им кажем много неща и вероятно няма да бъде достатъчно.
Думите са безсилни тогава, когато има път към светлото бъдеще. Необходима е само една дума. Тя е много проста, но е израз на любов, признателност, надежда и вяра в доброто.
Тя е думата Благодаря!
Всяка година на 24 май честваме празника на българската писменост и култура и някак си гузно се сещаме за нашето литературно и книжовно наследство, защото усещаме, че го прославяме само на големи, знаменити национални празници. Трябва да го прославяме ежедневно, да го направим неизменна част от нашето всекидневие, защото книгата съдържа историята на България, българското изкуство и култура, българските обичаи и традиции, красотата на българската природа, възпята от Иван Вазов и Алеко в тяхните блестящи пътеписи и литературни произведения.
Библиотеките съдържат нашето културно наследство, което сме длъжни да опазваме и уважаваме. Често пъти забравяме, че в българската история и култура има много поводи за национална гордост, описани от бележити българи - писатели, книжовници, поети и общественици.
Българското културно наследство е предадено и е достигнало до нас благодарение на библиотеките, с които днес разполагаме. Чрез книгата пазим спомена за делото на Левски и Ботев, за творчеството на Пенчо Славейков, за величието на Симеон Велики, за мисията на Пайсий Хилендарски.
Трябва да уважаваме тези послания, защото те отразяват действителността, в която живеем, могат да ни помогнат да преодолеем своята суета, да се откажем от предразсъдъците си, с които ежедневно блокираме личните си взаимоотношения и отношението си към околните.
Аз обичам България, защото се чувствам БЪЛГАРИН.
Благодаря!

Автор: Борислав Димитров

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=80868

Hatshepsut

Защо да обичаме родината си?


От ден на ден става все по-трудна задача да се обясни и на младите, и на старите защо трябва да се обича, нашето Отечество. Преди да напиша каквото и да е, искам да обърна внимание на това от къде идва думичката Отечество? Според мен тя идва от другата думичка за баща - Отец. И от това какво излиза? Отечеството не е цялата страна, а бащиният край. За уважавания от мен полковник Петко Йотов ,,Отечеството е нещо много лично, съкровено, свято. Моето Отечество е там, на един баир в Тетевенския балкан. Там, където съм се родил и израсъл". Щом Отечеството произлиза от Отеца, то думите на Петко Йотов не звучат толкова странно, както преди десетина години, когато ги чух за първи път.

Трудно е да се обясня защо обичам Родината, но по-трудно е да се обясня защо трябва. След изживяването на един потискащ политически режим думичката ,,трябва" придоби едни по-различни измерения. Не, аз не я тълкувам като задължение спуснато с нечие нареждане, за мен тя е необходимост. Но от какво? Необходимост от това да покажем, че не сме дърво без корен. Но на кого трябва да покажем ли? Всеки трябва да покаже на себе си и на децата си.

Пишейки тези редове в съзнанието ми изплува  образът на непримиримия Пирин и неговата годеница - чудната Рила. Друга картина, която успява да си пробие път сред мислите е на Родопа планина. Да, на тази Родопа, за която хората казват, че ти трябва сърце на орел, за да я видиш и да я обикнеш.

Ако това не успява да събуди обичта към Отечеството, която тлее във Вас, то нека пробваме по един друг начин. Спомнете си малките калдъръмени улички на градчета като Банско или Мелник. Дайте свобода на спомените си за аромата на Катиното мезе или руйното Мелнишко винце.

Не е тайна, че голяма част от нас имат връзка, под една или друга форма, със село. Има ли нещо по-хубаво от едно малко китно българско селце, в което времето е спряло? Нещо по-хубаво от местенце, в което се връщаш отново и отново и всеки път ставаш мъничък.

А за останалата част от Вас, които не си спомнят селата, или нямат връзка с такива, нека се опитате да си спомните дългите игри в градовете. Онези луди игри, които започваха рано сутринта и завършваха късно през нощта. Всяка една от тези игри или пък първата целувка променят текста на една песен, в която се пее: ,,Този град, в който аз съм роден за мнозина навярно е скучен".

Опитайте се да си спомнете за ,,Две хубави очи" на онзи вечен романтик Пейо Яворов или за ,,Хаджи Димитър" на гениалния Христо Ботев. Спомнете си стиховете на необикновения човек - Иван Вазов, който създаде най-много неща, които ни обединяват, та той пише: ,,българин да се наричам, първа радост е за мене".

Ако сте пленени от вълнуващите пътешествия на родната история, на постоянните ѝ клатушкания, ту нагоре, ту надолу, то си спомнете за цар Симеон Велики седнал върху златния си трон или за цар Иван Асен II, който подчини голяма част от Балканите под своята десница.

За някои от Вас това може да е едно много далечно минало. И на Вас имам какво да кажа. Искам да Ви помоля да се сетите за паметника на Васил Левски в София. Там той е на своя си трон - бесилото, онова което е по срам и по блясък ,,с кръста равно".

След Освобождението във войните за национално обединение двеста хиляди мъже последваха завета му, оставяйки костите си при Сливница, Три уши, Мека Црев, Драгоман, Гурголят, Видин, Пирот, Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Булаир, Одрин, Завоя на Черна, Тутракан, Кочмар, Карапелит, Добрич.

Българино, ето ти още двеста хиляди причини да обичаш Отечеството си. Те са по-силни от всичките ми други доводи, защото са написани с кръв. С кръвта на твоите, на моите, на нашите предци.

http://istoriograph.bg/