• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

01 April 2020, 08:41:12

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10350 Posts

Шишман
1431 Posts

Panzerfaust
287 Posts

Лина
241 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12963
  • Total Topics: 1235
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

avatar_Hatshepsut

Мара Бунева

Started by Hatshepsut, 06 October 2018, 15:36:47

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

06 October 2018, 15:36:47 Last Edit: 13 January 2019, 07:46:17 by Hatshepsut
Коя е Мара Бунева и защо трябва да я помним?


В следващите редове ще прочетете един коментар от 2014 година по въпроса, касаещ ролята на Мара Бунева в националноосвободителното движение в Македония. Той е дело на автора ни Мартин Чорбаджийски.

Отмина още една година. Още една година от безсмъртния подвиг на българската революционерка Мара Бунева, която на 13 януари 1928 г. в Скопие, близо до моста над р. Вардар застрелва от упор сръбския юрисконсулт на Скопското велико жупанство Велимир Прелич. Един изявен тиранин, българофоб, враг на всякакви човешки права и свободи.

Отмина още една година, в която родолюбиви българи и от двете страни на Вардар възстановиха плочата, увековечаваща паметта и величието на делото на Мара Бунева. Отмина още една година, в която сърбоманите отново и доста бързо разрушиха паметната плоча. Eдин безобразен акт, дело на добре познатия ни сръбски шовинизъм.

Но тъй като съм наясно, че в нашето съвременно общество доминират либералните възгледи и хората, незапознати с личността на Мара Бунева и обстоятелствата около случилото се събитие, биха осъдили един такъв на пръв поглед терористичен акт, един акт на насилие, то аз ще се постарая накратко, без да задълбавам, да им обясня ситуацията като ги запозная с биографията на Мара Бунева и други личности, свързани с нея и героичното ѝ дело.

Мара Бунева е родена през 1900 г. (трета версия за рождената ѝ дата, другите две са 1901 и 1902 г.) в Тетово, където получава основното си образование. В Скопие тя завършва средното си образование, в Солун е в професионално училище за шиене, а успява и да получи висше образование в Софийския университет. Омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат ѝ Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово, откъдето се насочва към Скопие със задачата да извършва конспиративна дейност в намиращата се тогава в Югославия Вардарска Македония.

Тук влиза и фигурата на Велимир Прелич. Назначен е през 1924 г. за юрисконсулт на Скопското велико жупанство. Интересен факт е, че смъртната му присъда, издадена от ВМРО, се обявява още преди студентските процеси в Скопие. Причината е, че разкрива ,,шпионската афера" на Димитър Гюзелев и другарите му, с което си навлича гнева на ВМРО. Но голямата причина за смъртната присъда на Прелич е процесът, който той води срещу български студенти, членове на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО) и излезли на протест за правата си. Тези младежи са подложени на истински изтезания от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание.

В отговор Мара Бунева изпълнява смъртната присъда. Тя става приближена на Прелич, близка даже, с което печели доверието му. След като застрелва Прелич, тя се прострелва в гърдите и прави опит да се хвърли във водите на Вардар. За жалост албанският стражар, който е заедно с Прелич на този ден, предотвратява опита ѝ. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си. На въпроса защо е убила Прелич тя отговаря – ,,Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си." При опитите за разпит тя казва едно и също – ,,Искам да умра!... Оставате ме да умра!". Тя е изпълнила дълга си.

Жителите на Скопие описват сръбските власти по следния начин – ,,по-жестоки от башибозуци". Кажете сега може ли човек да обвини Мара Бунева за действията ѝ? Ще кажете ,,ами протести, петиции и пр.". Не, не и в Македония, не и по това време. Всякакви опити са направени – петиции до ОН, протести (като този на младежите от ММТРО) и всичко без успех. Срещу себе си българите в Македония намират убийства, агресия, лишаване от основни права като гаранция за живота им. Какво очаквате да направят? Да чакат чудо? Е, чудото идва и неговото име е Мара Бунева. ,,Войната е справедлива, когато е необходима и оръжието е свещено, когато е единствената надежда" е казал Тит Ливий. За българите в Македония това е единственият изход, опълчение срещу тиранията, срещу един нечовешки режим, срещу едно чудовище, наречено Югославия, което по-късно ще се посочи едва ли не като пример за успешен социализъм и пример за положително държавно развитие.


Тази жена – Мара Бунева, се отказва от всичко – сбогува се със съпруга си, който дълго скърби за нея, прощава се и със семейството си, защото знае какво ги чака, когато сърбите дойдат за отмъщение, отказва се от спокоен живот в София, защото в нея кипи едно чувство, чувство за справедливост, едно болезнено чувство за съдбата на нейните братя и сестри. Атентатът срещу Прелич не е престъпление, а е отчаян вик, но и вик на смелост и дързост към целия цивилизован свят, който цели да покаже на този свят какво става в Македония, на какво са подложени българите там. Тази жена успява да намери сили да се откаже от всичко в името на един по-висш идеал... колко от нас могат да го направят днес? Аз лично не съм сигурен дали бих могъл.

Затова поклон пред Мара Бунева. Както казва архимандрит Борис, отслужил панихидата на Мара Бунева в църквата ,,Св. Спас" – ,,Няма по-велика любов от тая да положиш живота си за своите близки. Това е една велика смърт, която е продиктувана от друга по-велика любов – да обичаш своето отечество."

Не мога да не споделя и думите на Свобода Думева от Женския съюз – ,,Мътните от кръв и сълзи води на Вардар пак в своя тих роман ще разказват на вековете новата легенда – истина за новия недостигнат и непостижим подвиг на Мара Бунева, чието свръхчовешко самопожертвуване е нашата най-голяма гордост, още един залог за успеха на македонската борба. ,, Какво повече да каже човек?

Коя е все пак Мара Бунева? За мен тя е една героиня, една неповторима жена, достойна за почитание наравно с всички други наши герои и героини, напук на цялото отрицание на личността ѝ.

https://bulgarianhistory.org/mara-buneva/

Hatshepsut

Спомен за легендарната Мара Бунева и нейната саможертва


Мара Бунева е родена през 1901 г. в македонския град Тетово. Между 1915 и 1917 г. учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за българския офицер Иван Хранков.

Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. На няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си, след като се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. Завършва курс по шев и кройки и отваря собствено шивашко ателие. Сближава се със семейство на Велимир Прелич, което живее в съседната къща и чрез него влиза във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите.

Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: ,,Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си."

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.



Атентатът е оценяван различно в европейската преса.

Френският вестник ,,Йовър" нарича Мара Бунева ,,македонската Шарлот Корде" (отнела живота на Маратпо време на Великата Френска буржоазна революция).

Вестник ,,Франс" пише: ,,Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!"

Австрийският вестник ,,Тагеспост" пише: ,,Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство..."

След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г., на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

След изтеглянето на българските войски и администрация от Скопие, в края на месец септември 1944 г., паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия (същият, изготвил черния списък с хиляди имена на българи, избити по време на Кървавата коледа).



От 13 януари 2002 г. активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата "Свети Димитър". Плочата ежегодно бива чупена и поругавана от вандали, и поставяна наново.

През 2007 г. се стига дори до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 г., в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис "Смърт за българите и предателите на 13 януари", изписан на сграда, близо българския Културно-информационен център в града.

http://www.desant.net/show-news/37672

Hatshepsut

Песен за Мара Бунева

Вардарот съхнел, Скопие плакал
от тиранинот, сърбин Прелича.
Разплакал майки, разплакал деца,
ча са скопяни, ча са българи.

Се налютила Мара Бунева,
Мара Бунева баш бугарка.
Насред Скопие, край Вардарот,
насред улица го пречекала.

Право стреляла - точно случила
баш тиранинот, сърбин Прелича.
И се убила Мара Бунева,
зарад скопяни, зарад българско.