• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

05 April 2020, 05:36:37

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10375 Posts

Шишман
1460 Posts

Panzerfaust
288 Posts

Лина
242 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 13019
  • Total Topics: 1236
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 29
Total: 29

avatar_Hatshepsut

Какво празнува Република Македония на 11 октомври?

Started by Hatshepsut, 11 October 2018, 13:55:44

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Какво празнува Република Македония на 11 октомври?


11 октомври в Република Македония е официален празник. Какво се е случило на 11 октомври 1941 г.?

На пръв поглед нищо значимо. Малка група партизани, един от тях кръстен от родителите си Аспарух убиват български полицай – Петър Колев от Смилево, без да са били предизвикани по никакъв начин. Това не е първия изблик на братоубийствена война в Македония, разгоряла се след краха на борбите за националния идеал. Не за първи път в Македония се води война чрез посредници. В случая реалният конфликт е между Нацистка Германия и Съветския съюз. Трагичното е, че великите демокрации не предлагат никаква алтернатива там. Поради конюнктурни интереси след 1918 те първорефлексно подкрепят ,,териториалната цялост на Югославия" независимо колко брутална асимилационна политика води кралевината във Вардарско.

И все пак 11 октомври е вододел. Дотогава македонизмът е тактически инструмент и предложение за възможен компромис, предвид непостижимостта на идеала. Неговият основен идеолог Мисирков пише:

,,Не ние сега се отделяме от България и с това раздробяваме едно създадено цяло, но сме отделени и живеем отделно вече повече от 25 години. Други ни разделиха и създадоха от нас и българите различен живот, различни потребности и неравностойно положение. И други не ни дават да се съединим."

Когато нацистите окупират Македония и я предоставят на България (вече превърната в техен васал) за ,,администриране", това е прието от всички. Безспорният ръководител на комунистите в Македония Методи Шаторов – Шарло прави опит да ги присъедини към БКП. Всичко обаче се променя няколко седмици по-късно, когато на 22 юни 1941 г., Хитлер напада Съветския съюз. Комунистите изведнъж се сещат, че са ,,антифашисти" и от двете страни на Осогово техните последователи получават заповед за започване на война срещу българската държава. И от двете страни на Осогово войната няма реално ,,антифашистки" си характер. В България комунистите скоро се разправят и с истинските антифашисти – земеделците и демократите. Тази гражданска война създава два квазиетноса, които и днес са основата на политическото разделение.

В Македония антибългаризмът пролива първата кръв! В крайна сметка негови жертви стават и антифашистите с българско съзнание – Шарло, Ченто, Венко Марковски... Създава се нов етнос в чийто генетичен код е вграден антибългаризмът.

Македонската историография обича да венцеслави участниците в нападението от 11 октомври 1941 г. с глобални метафори. ,,Македонският народ избрал страната на антихитлеристката коалиция". Доколкото става дума за етнос в ембрионално състояние, това е вярно. Действията на неговите активисти са подтикнати от Сталин и тогавашният му посредник Тито. След разривът между тях, Тито (респективно антибългаризмът) получава подкрепа и от Запада. Така антибългарският македонизъм триумфира, а българският елемент е маргинализиран.

Но когато водиш посредническа война, нейният изход зависи най-вече от големия конфликт. Когато Югославия се разпада, няма вече кой да дава значима подкрепа на антибългаризма. Но духът от 11 октомври не позволи на Македония да изгради нов национален идентитет, базиран на историческата истина. Днешната политическа, икономическа и идентификационна криза се дължи на този дух. Вече 27 години неговите последователи така и не могат да разберат защото методите, които работеха за тях толкова успешно след Втората световна война вече не дават резултати.

https://voinaimir.info/

Hatshepsut

Бугарскиот окупатор

Петър Красимиров

Едва ли съществува човек, който все още да не е запознат с абсурдната ситуация, в която днес се намират отношенията между Р. Македония и Р. България. Съдбата реши да обърне люлката на българщината в бастион на българоненавистничеството. Този процес, разбира се, протече в реки от българска кръв, като много от онези, на които се наложи да го изтърпят, определиха новото сръбско и гръцко владичество като по-тежко от турското робство. И все пак, в годините последвали това престъпление, голяма част от македонският народ някакси бе възпитана да обвинява за несгодите си точно онези, които без колебание пожертваха живота си за него.
Македонският псевдо-национализъм, или както стана известен македонизма, има статут на религия в западната Балканска държава и се радва на небивала популярност. Тази идеология почива почти изцяло на анти-българските настроения. Любчо Георгиевски, бивш премиер на Р. Македония напомня, че в границите на Югославия, за да бъдеш македонски патриот, трябва да ,,плюкаш" по България. За разлика от България, която реши да отхвърли и добро и лошо от ерата на социализма, в Македония битува една страхотна носталгия към Тито и комунистическа Югославия въобще, а най-вече и към анти-българизма. Според Александър Йорданов, бивш посланник в Р. Македония, в тамошните медии за една година се издават повече анти-български материали отколкото в целия свят за целия 20-ти век.
Редица македонци губят препитанието си след като публично оповестят българското си самосъзнание. Заради това, те са често заплашвани и нападани, редовно са викани в полицията. Известен е и прецедента с делото на Спаска Митрова – за пръв път в македонската съдебна история, дете е откъснато от майка си, за да бъде дадено на безработен баща. Самата Спаска цели три месеца търка наровете в т. нар. Български затвор в Идризово.
Македонизма не се състои единствено в безобидната кражба на история. Достатъчно е да разлистиш македонските вестници или да посетиш македонски митинг, за да забележиш недвусмислените апетити на македонистите към завоюване на Пиринска и Егейска Македония. Съвсем не на шега, те ни припомнят за изтичането на Букурещкия договор през 2013г. Договор, който в техните очи е облагодетелствал България за тяхна сметка.
Преди време излезе една книга на проф. Б. Димитров, наречена ,,Десетте лъжи на македонизма", в която са описани и опровергани най-шокиращите тези на тази идеология. За съжаление, оттогава до сега, лъжите станаха все повече и все по-нагли. Македонизма е явление, което се развива на лавинообазен принцип. Твърдения, с които до вчера плахо бе опитвана почвата, днес са железни истини, за които всеки ,,истински македонец" е длъжен да жертва и живота си дори.
Сред ,,фундаменталните истини" е и тази за ,,героическата борба на македонския народ срещу българските окупатори от 1941г-1944г".
В македонските учебници удобно се пропуска случаят, в който 14 000 войника от Югославската армия се предават без бой на германските воиски. Първоначалното учудване скоро е разсеяно – това са наборници от Македония, които естествено отказват да се бият със собствените си братя от България. Друга голяма част от т. нар. ,,окупатори" използват случая, представен им от войната, за да посетят родните си къщи. Между 40% и 60% от българските военни сили в Македония се състоят от македонци.
Ето какво си спомня един македонски войник от Югославската армия:
,,- Аз бях телефонист в аеропристанище Скопие. На втория ден от обявяването на войната приех телефонограма, с която се нареждаше ескадрилата от Скопие – двадесет и четири апарата – да се вдигне и да нападне София. Тази ужасна телеграма аз нямах сили да предам на началника. Как може да бъде нападната София! Изтръпнах. Посъветвах се с един мой другар, също телефонист, какво да правим. Решихме да напуснем поста и да бягаме. Упътих се към дома да се обадя. Едва-що приближих къщата ни, над града се изви германска ескадрила, която изсипа страхотно количество бомби, особено над аеропристанището. Готовите за действие двадесет и четири аероплана бяха унищожени."
Този случай не е изолиран. Войници от Югославската армия от български произход непрекъснато саботират сръбското военно усилие. Прекъсват се съобщителни линии, важни съобщения и заповеди никога не достигат получателите си или ги достигат подобаващо редактирани.
След Освобождението улици с имена на сръбски величия биват тържествено преименувани с български имена. По чаршиите се организират шествия, а литургиите на български се радват на небивала посещаемост. ,,Да ни е честита свободата! Нека да е вечна!" – подчертава умореният от краткотрайни свободи македонец. Български вестници и портрети на царя и семейството му се разграбват като топъл хляб, като много си помагат с хитрости, за да се сдобият с тях. Между хората избухва спор, за това чия къща ще има удоволствието да подслони т. нар. ,,окупатори". В Прилеп един от войниците е специално настанен в сиромашка къща, за да не бъдат дискриминирани бедните.
Ето какво си спомня един жител на гр. Охрид, Ангел Куртелов, който е бил дете по време на т. нар. ,,окупация". Става въпрос за периода след 9-и септември:
,, Тука сега много се говори за българските окупационни фашистски военни сили. А има документални филни, на които се вижда, че когато дойдоха, българите бяха посрещнати от охридчани като освободители. Аз бях дете на 10-11 години. На Охридския чинар беше разположена германската колона, като във всеки камион имаше по един или двама уплашени български войници. Когато германците се разпиляха по чешмите и кафенетата, хората насила извлякоха българските войници от камионите, скриха ги по квартири и им дадоха цивилно облекло. На следващия ден ги прехвърлихме на сигурно място. В резултат германците ни заплашиха, че ще изгорят града. После поомекнаха и поискаха за всеки укрит войник по половин килограм злато. Това означаваше, че трябва да се събере около 7.5 кг злато. Хората веднага дадоха пръстените си, обеците си и всякакви златни накити каквито имаха, но в крайна сметка не достигна още един килограм. Тогава свещеникът от Св. Климент донесе кръста на църквата, но германският военачалник се смути, защото беше вярващ, заповяда да се върне всичкото злато и поиска да го изпратим. Помислих си, че така както ги посрещнахме германците, така ги и изпращаме."
Достатъчен е един поглед върху документалните филми и снимки от периода, за да се види, че ,,българският окупатор" е посрещнат от македонците, меко казано, с огромен възторг. Днес македонците наричат хората от тези снимки ,,предатели", но на много от тях очевидно присъства, ако не цялата, то поне по-голямата част от съответното село или град.
Въобще, ясно е, че както и с другите твърдения на македонистите, така и с това, те просто отказват да признаят, че ,,царят е гол", а вместо това се впускат в абсурдни и нелогични разсъждения за моралното, расовото и т.н. превъзходство на македонския народ. Мнозина млади хора в долината на Вардар искрено вярват, че Македонецът се е появил така както си е днес, на същата територия, докато в това време, българинът още е ходил по дърветата. По телевизията ежедневно се върти клип, според който, македонската цивилизация е първата в света и е майка на бялата раса, която те наричат ,,македоноидна".
Пред македонизма великосръбската идея изглежда като невинно пале. Езикът на омразата, липсата на толерантност и активната дискриминация са една от главните причини Македония да продължава да не намира своето място в ЕС и НАТО. За нас българите остава надеждата, че истерията около величието на македонската раса, все някога ще прегори, Македония ще заеме своето място сред европейската общност и още веднъж, след толкова много години, ще бъдем отново заедно.

www.makedonskatribuna.com