• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 17:19:47

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10068
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

Българското семейство

Started by Hatshepsut, 09 October 2018, 21:12:41

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Съвременното семейство

     Процесът на осъвременяване на семейната институция в нашата страна след 1989 г. протича значително по-бързо най-вече поради нарасналите възможности за междукултурна комуникация и навлизане на общоевропейските ценности. В съвременното семейство настъпват съществени изменения: намалява институционалната му роля и влиянието на социалния контрол, увеличава се значимостта на индивидуалните протребности и интереси, на междуличностните взаимоотношения, акцентите се поставят върху духовното общуване между неговите членове и пр.
     Промените, които настъпват в българското семейство днес са изключително дълбоки и многообразни. Те засягат както неговата  структура, така и функционалното му значение. Социолозите, изследващи развитието на семейната институция считат, че в последните десетилетия се извършва процес на дестабилизиране на нуклеарното семейство.
     Различните типове семейства се отличават със своята специфична организация и реализация на възпитателните взаимодействия. Така например в еднородителското (непълно) семейство, когато майката отглежда сама сина си поради липса на баща, с когото момчето да се идентифицира, е необходимо да се използват компенсаторни механизми за преодоляване на тази депривация. Всъщност, по отношение създаване на оптимални условия за нормално протичане на половоролевата идентификация, чрез която се формира Аз-образът и идентичността е необходимо възпитателят (майката) да се ориентира в изграждането на по-доверителни и сърдечни взаимоотношения на момчето с роднина или приятел от същия пол, с когото евентуално то би могло да се идентифицира.
     Делът на еднородителските семейства, в които децата след развод остават с баща си е незначителен. Възпитателните взаимодействия в тях довеждат до формиране на по-голяма сдържаност и увереност на децата в общуването с чужди хора, както и по-лесното им адаптиране към необичайни жизнени ситуации. Но в същото време на детето липсва топлината на майчината ласка и нежност, което особено за момичетата се оказва твърде неблагоприятно по отношение изграждане на адекватно половоролево поведение.
     Освен в резултат на развод, еднородителското семейство възниква и след овдовяване. В педагогическата литература обикновено семействата с един родител се дефинират като ,,непълни". Това обаче е неоснователно, тъй като твърде често тези семейни общности функционират значително по-пълноценно от така наречените ,,пълни" (нуклеарни) семейства, които в много случаи са само формално съществуващи.
     Причините за обособяването на еднородителското семейство дават своето отражение върху характера на възпитателните взаимодействия. Най-уязвимо по отношение на възпитателното взаимодействие е семейството с един родител, което възниква в резултат на развод. Детето раздвоява своето отношение към родителите си, което се отразява негативно върху неговото личностно развитие.
     Възпитанието в еднородителските семейства е изключително сложно и пряко зависимо от съпружеските конфликти, довели до възникването му. Преодоляването на последствията от тези конфликти при осъществяването на възпитателните взаимодействия е трудна задача и изисква твърде много условия от страна на разделените родители.
     През последните години широко разпространение получи у нас така нареченото ,,рекомпозирано" семейство, възникващо в резултат на повторен брак между мъж и жена които имат или нямат деца от предишния си брачен съюз или небрачно съжителство. Родителската роля може да се изпълнява в или извън семейството (когато детето живее при другия си родител). Взаимоотношенията в тези семейства са изключително сложни, много по-разнообразни са причините, които довеждат до конфликтни ситуации. Влиянието на външни за семейството фактори (отношения с бившия брачен партньор и неговите роднини и пр.) детерминира състоянието на семейната атмосфера. Тя се усложнява значително при наличие на сериозни материално-битови затруднения (безработица, ниски доходи, малко жилище и др.).
     Както отбелязва Е. Маклин най-често срещаният вариант на рекомпозирано семейство е със следната структура: майка, нейните деца и доведен баща. Взаимоотношенията между съпрузите (безбрачните портньори), както и контактите на семейната двойка с бившия съпруг (съпруга) и с роднините рефлектира върху качеството на семейното възпитание. Понякога разделените биологични родители използват децата, за да разрешават своите проблеми, въвличат ги в техните конфликти, настройват ги негативно срещу втория баща или втората майка и по този начин нарушават още повече душевния комфорт и психичното им здраве.
За по-големите деца е много по-трудно да свикнат със съвместното съжителство с втория баща или втората майка. От съществено значение за осъществяването на възпитателното взаимодействие с втория родител е полът на детето. Приема се, че момчетата по-безболезнено се адаптират към новата семейна ситуация с наличието на втори баща. Разбира се, ефективността на семейните интеракции се детерминира от сложен комплекс от вътрешни и външни за семейството фактори. Според Е. Маклин в рекомпозираното семейство се наблюдават следните типични проблеми: наличие на сложна мрежа от роднински връзки, изискващи разделение на привързаността, ревност, вина и неясни граници; двузначност на ролите на ,,доведените" родители и техните роднини; нереалистични очаквания; конфликти, свързани с финансови въпроси и с възпитанието на децата; родителство, наложено веднага, без подготовка, без достатъчно време за развитие на брачната връзка; както и фактът, че много от ,,доведените" родители не са подготвени за стресовете, които ги очакват, нито знаят как да се справят с тях.
     Представените типични проблеми в рекомпозираното семейство очертават сложността на междуличностните интеракции в него и разкриват възможните измерения на дефицитите във възпитателния му потенциал.
     В случаите, при които след развод родителските права се предоставят и на двамата бивши съпрузи, възниква т.нар. двойно нуклеарно семейство. Съществуването на този вариант на съвместно родителско участие на бившите брачни партньори зависи от възможностите, предоставени от законодателното право. Възпитателната функция в такова семейство се изпълнява успешно, когато родителите въпреки превратностите в живота си поддържат конструктивни взаимоотношения помежду си, взаимно се подпомагат и си сътрудничат.
     За т.нар. ,,отворено семейство" е характерно равноправното разпределение на задълженията, свързани с домакинския труд; създаване на благоприятни условия за индивидуално развитие на всеки негов член, поддържане на реципрочни междуличностни взаимоотношения, липса на контрол върху извънсемейните контакти на възрастните, ролево сътрудничество и пр.
     Двойно-кариерните семейства предоставят благоприятни възможности за професионално развитие и на двамата брачни партньори. Те взаимно се подпомагат и подкрепят, налице е висока степен на емоционална и интелектуална близост между съпрузите. В такива семейства обикновено децата са по-самостоятелни, с развита способност за саморегулация. Примерът на родителите оказва силно влияние върху оформянето на личностните им черти. Наблюдавайки поведението на своите родители те развиват умения за съпартниране и сътрудничество. Пълноценното функциониране на такова семейство зависи от много фактори на различно равнище, сред които важна роля има финансовото състояние на семейството и възрастта на децата. Възможностите за потенциални конфликти в междуличностното общуване са свързани предимно с ролевата натовареност на съпрузите, особено на жената.
     Нараства броят на хората, които се ориентират към безбрачното съжителство (консенсуални съюзи). Съществуването на тази нова форма за съжителство у нас, която е непозната за традиционното българско семейство детерминира и нов вид взаимоотношения не само между партньорите, но и между родителите и децата.
     За съжаление тези семейни общности, които не са изградени на базата на сключен брак не са изследвани обстойно в българската социологическа, социално-психологическа и педагогическа литература. В този вид семейство родителската роля се изпълнява по твърде специфичен начин.
     Най-често подбудите, насочващи съвременния човек кам избора на безбрачното съжителство са стремежът към автономност, самостоятелност, потребността от подкрепа, искрени неформални партньорски взаимоотношения, независимост, разбирателство, икономическа необвързаност и пр. Ориентацията към бягство от онституционална зависимост, от официална регламентация на интимните взаимоотношения и насочване към нови възможности за удовлетворяване на индивидуалните потребности на личността можеби е свързана и с ограничаването на външната свобода на човека в съвременното общество.
     Посочените направления в развитието на съвременното семейство поставят основателно въпроси: Разрушава ли се традиционното българско семейство? В упадък ли е то? Или пък то се модифицира, съобразно глобалните промени в семейните взаимоотношения?  Съвсем убедителен е отговорът на някои учени у нас, че дестабилизацията се отнася най-вече за брака, а не за семейството. Има се предвид тенденцията за нарастване броя на разводите, увеличаване възрастта при сключване на брачен съюз и пр. След разпада на брачното съжителство, т.е. след развода, семейството продължава да функционира, но в модифициран вид.
     Отчитайки невъзможността за пълно съответствие между брачното и семейната институция е необходимо да се очертаят някои аспекти на сложните взаимовръзки и зависимости между тях.  Бракът не винаги е структуроопределящ елемент на семейството, съществуват и твърде много брачни двойки, които са семейство, без деца и роднини. Спецификата на семейните взаимоотношения до голяма степен се определя от състоянието на брачното взаимодействие в рамките на отделното семейство. В сила е и обратното зависимост - взаимодействието в семейството се отразява върху стабилностто - нестабилността на брачния съюз.


Ползвана литература:
1.Попова, С.  Съвременност и възпитание

Автор: Виктория Ангелова

Hatshepsut

Българското семейство - традиции и перспективи


доц. Радка Гайдарова, дм

Преди години, българското семейство е било стабилна институция , на която много се държало. В него съществувала йерархия между възрастни и деца. Имало е дистанция между тях , необходима за запазване авторитета на родителите. Тяхната дума била закон за децата, важно условие за възпитанието им. Въпреки тази строгост и ред, отношенията между съпрузи и между родители и деца, се изграждали на базата на взаимно уважение, топлота и загриженост едни към други.

   Началото на семейството се поставяло със сключване на църковен брак между мъжа и жената, а съжителство - без брак било недопустимо. Когато идвало време децата да се задомят с това се заемали родителите. Те проучвали рода, семействата на младежа и девойката и се стремели да намерят най- подходящия съпруг или съпруга за своето дете: да са равностойни двамата , мъжът да е заможен , а жената да носи зестра, за да се увеличи богатството им. Понякога момъкът и девойката дори не се познавали , защото изборът се извършвал от техните родители и въпреки това изграждали хармонично семейство. Изневярата и разводът не съществували.

   Бащата имал лидерска функция и думата му била закон за останалите. Той осигурявал средствата за изхранване и носел отговорност заедно с майката за отглеждането и възпитанието на децата. Жената не противоречала на мъжа. Когато той повишавал тон или мъмрел някого, това се приемало като осъзната необходимост и негово право. В дома царяло спокойствие и ред, а отношенията между всички били добри, без конфликти, затова имало и разбирателство между възрастни и деца въпреки, че под един покрив живеела многолюдна челяд. Жената раждала до десет деца, създавали се поколения, които не се изгубвали в продължение на стотици години. Родителите възпитавали децата си чрез убеждение и личен пример, като ги учели на добродетели и труд от малки и когато навършвали пълнолетие, мъжете започвали да работят, а жените се омъжвали, раждали деца и се отдавали на отглеждането им. Мъжът мислел за създаване на семейство едва когато имал сигурни доходи и дом. Тогава той поисквал ръката на бъдещата си съпруга от баща й.

   За децата основно се грижела майката , която ги обграждала с обич и внимание. Те били винаги нахранени, приютени и под родителски контрол. Държавни институции за отглеждане на деца не съществували, защото те никога не били изоставяни от родителите си и ако останат сираци, били поемани, отглеждани и осиновявани от роднини. Не се срещали прояви на насилие на съпруг към съпруга или на родители към деца. Българинът бил мъдър, уравновесен , пестелив и трудолюбив и всичко давал децата му да получат добро образование. Много от тях следвали в чужбина и австрийски и чешки семейства предпочитали да дават квартири на български студенти вместо на гръцки и сръбски, защото били коректни и честни.

   Връзката с църквата била много силна. Още в началното училище децата изучавали Вероучение и от малки били запознавани с християнските ценности. Имали страх от Бога, което ги правело състрадателни и добри, учело ги да не грешат и да спазват основните Божи заповеди - да не лъжат , да не крадат и да не убиват. Всяка неделна сутрин родителите водели децата на църква. Празнували се и всички християнски празници. Това имало възпитателно въздействие, защото децата израствали по-добри и по-духовни. Създавали се стойностни поколения, утвърждавали се дългогодишни традиции, оформял се мирогледът на българина, характеризиращ се с висока нравственост и морал.

   Прекрасно описание на българското семейство през 19 век , прави нашият голям писател Иван Вазов в романа "Под игото".

,,Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена както по обикновение , под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше деня и нощя, и между високите бухлати чимшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя беше многобройна. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки- които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква. Това беше закон неотменим.... Строго се отнасяше към ония, които изоставаха в училище. Марко обичаше учението и учените и гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Тази вечер той беше в добро настроение на духа и с любопитство следеше боричкането на ситите с розови бузички деца , които цепеха въздуха със звънливите си смехове. На всеки миг те образуваха живописна група, из която шумно излазяха звънливи крясъчета, весели кискания, сърдити гласета : те приличаха на рояк птичета , що играят из клоните." Използвайки толкова много умалителни съществителни, авторът е искал да подчертае любовта си към голямото семейство.

   Тази сплотеност и организираност продължила с години , започва да намалява и изчезва с времето, за да се разруши бавно и постепенно при установяване на социализма. Тогава настъпиха дълбоки и непоправими промени в целостта и морала на семействата . Разрухата започна когато земята и предприятията се национализираха и се забрани частната собственост. Българите обедняха и за да се изхранват, наред с мъжете започнаха да работят и жените / 9о % /, което ги направи икономически независими от тях , тъй - като имаха собствени доходи. Думата на мъжа изгуби своята важност, тя нямаше тежест пред жената и децата и често не можеше да се разбере, кой от двамата доминира в къщи.

   Жените започнаха да усвояват мъжки професии и да работят като шофьори, кранистки, строители, да се обличат като мъже, да пият и пушат наравно с тях, нравите загрубяха. Те изгубиха своята женственост. Малка част от тях се реализира успешно в сферата на науката и медицината и направи кариера. Жената беше много натоварена, защото съвместяваше едновременно три длъжности : на съпруга, на майка и работеща. Заетостта на жените извън семейството в различни служби, където работеха с мъже, улесняваше извънбрачните връзки и на двата пола. Явиха се изневерите, последвани от разводи във висок процент от случаите. Браковете започваха да се сключват прибързано, понякога още след първата среща, когато младежът и девойката не се познаваха и не знаеха нищо един за друг. Църковният брак беше забранен. Сключваше се само граждански, който беше формален. Както бързо се женеха, така бързо се развеждаха, без да помислят за последиците и за децата. Най - честата причина за развода , която се посочваше беше ,, несходство в характерите,"като под това се криеше дълбок разрив в семейните отношения, но този израз беше удобен и се използваше в 80 % от случаите.

   Алкохолизмът при мъжете се увеличи значително. Доходите в семействата продължаваха да са ниски. Жената раждаше все по - малко деца - по едно или две и рядко три, което се случваше при втори брак. Връзката между родители и деца отслабваше, защото те се виждаха само вечер. Тогава родителите бяха изморени, което ги правеше нервни и те нямаха желание и време да се занимават с децата . Скандалите между съпрузите, на които бяха свидетели децата, бяха чести . Това се отразяваше неблагоприятно върху развитието им и формирането им като личности. Ето как протичаше един работен ден в българското семейство :

   Сутрин жената и мъжът излизаха от дома и се вливаха в огромния поток от трудещи се в различни предприятия, строителни обекти и други, където работеха до вечерта. Децата от най-ранна възраст - две - три годишни ,се изпращаха в ясли и детски градини. Откъсването от майката за тях беше болезнено , тежък стрес, който водеше до невротични разстройства. В училищна възраст оставаха без контрол , защото родителите работеха. Ако не са на училище, те излизаха от дома си , започваха да скитат и попадаха в среда на други като тях, усвояваха лоши навици, научаваха се да употребяват алкохол и да крадат. Доброто в този период беше , че в България не се разпространяваха наркотици и децата нямаха достъп до тях.Сега установяваме колко важно е било това ! Наркоманията - този бич ,тази смърт тогава не съществуваше!

   Появи се явлението ,,самотна майка ,, -, когато неомъжена жена роди дете. Обществото имаше негативно отношение към тези жени. Те биваха презирани и отхвърлени , а детето се възприемаше като позор за семейството и майката се принуждаваше да го изостави. Създадоха се нови институции - домове и интернати за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи , в които се настаняваха извънбрачни или останали без родители, до навършване на пълнолетие. С тяхното създаване стана очевидно колко е пагубна липсата на майката за отглеждането на детето! В домовете те се поверяваха на възпитатели, които не се грижеха за тях. Те растяха без обич и контрол, а насилието - физическо и сексуално беше често срещано явление. Децата бягаха, крадяха, скитаха и също извършваха насилие едни към други. След навършване на 18 години излизаха от интерната и се озоваваха неподготвени, за живота в обществото - без професия, работа и дом . Какво им оставаше освен да крадат за да оцелеят ? Превръщаха се в престъпници и влизаха в затворите. Това се случваше в 90 % от тях! Единични случаи успяваха да се интегрират в обществото.

Църквата беше заклеймявана и отречена от комунистическите управници, Вероучението забранено да се преподава в училищата, християнските добродетели бяха забравени, хората не знаеха, че да се краде и да се убива е грях и извършваха престъпления. Това се предаваше от поколение на поколение. Бедите не спряха дотук, те продължиха и по - късно , когато след социализма настъпи ,,преходът ,, - мъчителен, безкраен и разрушителен за целия народ. Разрухата на семействата продължи, поради появата на безработицата , обедняването на населението, гладът и емиграцията. Много българи оставиха децата си сами или при баби и дядовци и заминаха в чужбина. Липсата на родителски контрол , лесно ги превърна в крадци, скитници и наркомани. Започнаха да се извършват убийства на деца от деца с особена жестокост, непознати до наши дни.

   Училището значително снижи нивото на обучение и възпитание. Учебниците, написани от професори и доценти, а не от учители , поднасяха информацията неясна и неразбираема за децата , което ги затрудняваше да я учат, затова училището ги отблъскваше и често те го напускаха без да са го завършили. Оставаха в голямата си част без професия и трудно намираха работа и поради високата безработица. Не успяваха да изградят трудови навици, превръщаха се в безделници и търсеха начини за изкарване на лесни пари. Това беше пагубно за тях. Циганското малцинство остана неграмотно до 90 % , което никога не се беше случвало у нас! Тази неграмотност генерира тежка престъпност !

   Друго негативно явление, рожба на прехода , e конкубината- незаконно съжителство на мъж и жена без брак. Явлението е познато от древността, но в нашата страна почти не съществуваше. На такъв принцип са живели Ленин и Надежда Крупская с френската актриса Инес Арманд, Евита Перон с аржентинския президент, президентката на Финландия Таря Халонен, но поради появата на проблеми, произтичащи от това, свързани с управлението им, тези президентските двойки са били принудени да сключат брак. Това съжителство няма ясен статут. Не е уточнено мъжът и жената съпрузи ли са, приятел и приятелка ли се назовават ? То се появи поради презумцията, че мъжът и жената по-лесно могат да се разделят, ако им се наложи, като избегнат тромавата съдебна процедура на развода и свързаните от това последици, но конкубинатът непрекъснато се увеличава, макар че на даден етап някои от тези двойки също сключват брак. Децата родени в тези семейства приемат статута на извънбрачни и ако има и законни деца изникват проблеми във връзка с унаследяването на имотите на родителите. Възможно е правата на едните и другите да се изравнят поради зачестяване на явлението.

   През прехода се разпространиха различни религиозни секти, които имаха застрашителен размер през деветдесетте години и нанесоха вреди , но за щастие започнаха да изчезват. Наркоманията се шири и все повече се увеличава, престъпността расте.

   Поради разрухата на семейството настъпи деморализация и деградация на българското общество като цяло. Ламтенето за пари -пословично през последните години е причина за извършване на чудовищни престъпления, а некачественото образование, и ,,свиването ,, на интелигенцията снижи културното ниво на българина. Ниската раждаемост руши основите на нацията и се появиха прогнози, че една от най - старите държави в Европа е на път да изчезне.

https://www.credoweb.bg/publication/95641/balgarskoto-semeystvo-traditsii-i-perspektivi

Hatshepsut

Упадъкът на българското семейство


Темата за забравените ценности на българите отдавна е поставена на дневен ред.

Липсата на морал, отчуждаването и несъвместимостта на характерите е увеличило разводите до такава степен, че вече всяко трето семейство завършва своя крехък брачен съюз в съда.

Защо се разпада българското семейство?

Защо домовете пустеят, а хората емигрират, оставяйки партньора си тук? Защо забравихме кое е свято и се отдадохме на пошлостта. Принудени ли бяхме или просто се променихме...

Чудех се какво се е случило с българското семейство от едно време - това, което се събираше вечер на масата за вечеря. Това, което ходеше на почивка, след като бяха събирали пари цяла година за нея. Това, което се събираше по всички празници със своите приятели, палеха се скари, пиеше се ракия и всички слушаха народна музика и се смееха. Къде изчезнаха тези хора, какво им се случи?!

Изненадващо за мен попаднах на десетки коментари в социалните мрежи, а и по телевизията, че Евгения Калканджиева и съпругът й Тачо били пример за нормалното българско семейство. Изключително изумен от тези тълкувания, аз се запитах - ако те са пример - то тогава хората, които описах по-горе...те какво са - история?!

Никога не мога да приема, че българският мъж би предпочел бирата пред жена си. Не мога да приема, че българският мъж пие всяка вечер до безпаметност, удря жени, псува всички останали, включително и жена си, вечно е недоволен от света и няма ясна работа, а по-скоро преживява от реалити формати.

От друга страна, също не разбирам, как българската жена пие наравно с мъжа си, изпада в диви истерии за бутилка вино, води безкрайни сексуални монолози с цветущи епитети и двамата със съпруга й попадат в епицентъра на собствената си омраза.

Ако те двамата са пример за каквото и да било, то аз наистина се отказвам от всичко, което ще напиша по-надолу и наистина е безсмислено да четете този текст.

Българското семейство от много време е символ на издръжливостта и най-вече на оцеляването. Това значи да издържиш всичко, което животът в България ти предлага - всички трудности, през които трябва да преминеш, за да запазиш най-святото - дома и семейството си. Когато живееш с безброй кредити, не получаваш толкова, колкото ти е нужно, за да живееш достойно - не добре, а достойно, то тогава ти трябва да оцеляваш.

Българският родител първо купува на децата си, после на себе си.

Първо плаща сметките, после купува храна.

Първо изплаща кредита, след това мисли за почивка.

Първо мечтае за спокойствие, след това има други мечти. Това е българският пример за семейство.

Хора, които с честен труд се борят за своето преживяване. Хора, които с много лишения успяват да родят, отгледат и възпитат новото поколение българи: тези, които са готови да поемат щафетата от своите родители.

Семейството се крепи на доверие, крепи се на уважение, крепи се на обща цел. Ако според някои хора, българският мъж пие една ракия, удря два шамара на жена си, която през това време пържи кюфтета и след това пуска мача и се разкрещява на децата си да млъкнат, за да може да гледа, то значи е настъпил истинският упадък на ценностите. Упадък на цели, упадък на идеали.

През последните години българското семейство се изправя пред още един страшен проблем: емиграцията.

Единият от двамата родители избира пътя към чужбина, за да спаси своето семейство. Избира да се раздели с тях и да поеме по друг път, да отпътува със самотата в името на едно незнайно бъдеще. Така, този човек оставя другия сам с децата. Сам в своята мизерия и така двете основи на един дом биват разклатени и принудени да се разделят. След време може пак да се съберат в една друга земя...едва ли в България.

Но през това време ще се виждат само по Коледа. Родителят ще се връща с подаръци и най-вече с пари, а семейството поне за кратко ще си припомни за миналото. За миналите празници, когато всички са били заедно. И вероятно не са осъзнавали колко щастливи са били всъщност.

Не знам дали е дошъл краят на семейството по начина, по който аз си го спомням. Не знам дали новият пример са именно Жени и Тачо, и дали това е представата за новите морални норми. Но знам, че българското семейство е синоним на смелост. Епитет за издръжливост.

Българското семейство е оцелявало години наред по начина, по който е живяло. Отгледало е и възпитало поколения достойни българи, които се надявам също да успеят да продължат мисията на своите родители. Мисията да бъдеш достоен човек, който умее да прави от нищо нещо. Умее да не се натъжава от немотията, а да живее с нея. И да се бори. И да вярва, че всичко ще се оправи. Това е българското семейство!

https://www.lentata.com/page_6144.html

Hatshepsut

Липсата на морал, бездуховността, чалгакултурата и... порното са враг № 1 на българското семейство


В ценностната система на българските семейни двойки е настъпила промяна, която най-вероятно се дължи както на кризата, така и на грубото материалистично отношение към живота, подклаждано от чалгата и мутрокултурата.

Според данните за най-честите причини за развод в България, на първо място безспорно е евентуалната липса на пари. Предишната причина №1 - изневярата, вече се преглъща далеч по-лесно, сочи статистиката.

"Моралът, бездуховността, чалгакултурата и порното също нанасят поражения на българското семейство. Сега на мода са откритата проституция, безразборните сексуални връзки и изневерите. По социологически данни склонни към изневяра са 75% от мъжете и 63% от жените", заявява водещ български учен.

Друг повод за раздяла е страхът от обвързване. Но това е по-скоро психично отклонение близо до социофобията и се характеризира с особен невротичен страх от обществото, от другите и от околните.

http://www.epochtimes-bg.com/2013-01/2013-01-24_02.html


Българките преглъщат изневярата, но не прощават липсата на пари

Ако нямате пари или ненадейно фалирате може спокойно да се подготвите за развод, пише "България Днес". В ценностната система на брака е настъпила рязка промяна, която най-вероятно се дължи както на кризата, така и на грубото материалистично отношение към живота.
Според данните за най-честите причини за разводите в България, двойките в страната не виждат бъдещето пред себе си, когато става въпрос за липса на пари. Предишната причина №1 изневярата, вече се преглъща по-лесно от преглъщането на изтъняването на портфейлите.
Въпреки това кръшкането остава на второ място, твърди проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика. "Моралът, бездуховността, чалга културата и порното също нанасят поражения на българското семейство. Сега на мода са откритата проституция, безразборните сексуални връзки и изневерите. По социологически данни склонни към изневяра са 75% от мъжете и 63% от жените", казва Иванов.
Друг повод за раздяла е страхът от обвързване. Това е по-скоро е психично отклонение близко до социофобията и се характеризира с особен невротичен страх от обществото, от другите и от околните. При мъжете социофобите са 16%, а при жените 18%, твърди проф. Иванов.

http://www.novini.bg/news/113771