• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

31 May 2020, 19:53:20

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10658 Posts

Шишман
2034 Posts

Panzerfaust
354 Posts

Лина
305 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14335
  • Total Topics: 1250
  • Online Today: 168
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 113
Total: 114

avatar_Лина

Помагало по икономикс

Started by Лина, 22 December 2019, 18:44:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Лина

ПАРИ И БАНКИ


И любовта не е превърнала толкова хора в глупци,
колкото глупци са направили размишления върху
природата на парите.

W. E. Gladstone

В историята на цивилизацията са познати три големи изобретения: огънят, колелото и парите. Анализът на макроикономиката без да се отчита ролята на парите е все едно да се дебатира футболен мач без да се отчита ролята на защитата.
Отделно парите са последния голям фактор, след разглеждането на който може директно да се съпоставят възгледите на класиците и монетаристите.
Първите пари са имали стокова форма. Добитъкът също е ползван като пари от гърците, а по-късно и от романите. Думата паричен (pecuniary) произлиза от латинската дума ,,pecus", която означава добитък. През различни периоди като пари са били използвани и други стоки, включително тютюн, мъниста, чай, сол, кожи.  На много по-късен етап от човешката история лондонските банки са въвели банковите ноти за уреждане на плащанията, които след това са били заменени от чекове. Банковата нота е къс хартия, която задължава на приносителя да се изплати определена сума в злато, когато тя бъде представена на банката, която я е издала. Тъй като са се разменяли за злато или друга ценна стока са се наричали доверителни пари. За разлика от тях, чекът може да се изплаща само на лице което има влог.
След като доверителните пари станали широко употребявани, правителството също е решило да издава пари. Те не са били възприемани като пари заради присъщата им собствена стойност, а защото правителството е нареждало да бъдат възприемани като пари.
Днес парите имат три основни функции:
Служат като средство за размяна.
Парите служат като средство за смятане. Потребителите искат да сравнят цените на много стоки и услуги преди да направят своя избор. Производителите също подбират комбинацията на производствените фактори.
Парите се използват и като средство за натрупване. Те са финансов актив, форма на спестяване и увеличаване на богатството.
Без наличието на парите разменният процес щеше да се съпътства от много разходи и да протича мъчително. .......


Шишман

Много интересна и значима тема

Лина

On fier again, а? Не ми се пеняви насреща, защото бутончето си го натискаш самичко (изобщо не съм се старала този път)  :dont:  , отделно не прави добро впечатление смирена душа като твоята да се пали така.
Иначе, много отдавана може би в стария или още по-стария форум някой беше се интересувал какви са тези кейнсиянци, марсианци, монетаристи и т.е., какво е различното в техните виждания. Някакво момче, което явно бе студент по икономика подаде насоки на питащия  (потебител Терес) и имаше дискусия между тях, която бе далеч от детайлите. Тогава нямаше как да отделя време, за да напиша /препиша информацията и да я представя систематизирано, сега имам това време.
Да, за някого ще е интересно, за други (като тебе) – не.  Заглавието е достатъчно ориентиращо какво е съдържанието и човек лесно може да реши да надзърне ли вътре или не. Този основен ориентир е сериозно липсващ в твоите теми, между другото.

Panzerfaust

Доста добре са систематизирани нещата. На мен лично ми бе полезно да си припомня някои от тях, а други да науча.

Шишман

,,Свободният пазар, оставен без регулации (за защита на конкуренцията) се монополизира и самоунищожава."

Лина




МИЛТЪН ФРИДМАН
(Milton Friedman)
1912 – 2006

[/font]


Роден е в Ню Йорк. От 1948г. е професор по икономикс в Чикагския университет, където формира и т. нар. Чикагса школа в икономическата теория. През 1976г. е удостоен с Нобелова награда за трудовете му в областта на функцията на потреблението.
Хипотезата за ,,перманентния доход" на Фридман представя потреблението като функция на очакванията за устойчив доход. Дори и при неочаквани промени в приходите потреблението остава относително устойчиво. Фридман е противник на гарантираната минимална работна заплата, защото тя потиска социално слабите, формирайки нежелание за промяна на квалификацията.
Привърженик е на икономическия либерализъм. Смята, че институциите, които регулират цените, търговията и заплатите, потискат конкуренцията, и са източник на нестабилност.
През 1962г. в съавторство с Анна Швард Фридман издава ,,Монетарната история на САЩ", в която доразвива класическата икономическа теория за парите. Много популярна е книгата му ,,Свободата да избираш".

Лина


                                  ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА МОНЕТАРИСТИТE

В любовта към парите са корените на всяко зло.
Новият завет

В липсата на любов към парите се корени всяко зло.
George Bernard Show


    До началото на 60-те години кейнсианската теория се възприемаше и от стопанската практика като непогрешим начин на мислене при изработването на стабилизационна политика. Но през това време мнозина икономисти се бяха заели с изследване на монетарните фактори. Част от изследванията се правеха от монетаристи, които приемаха за странен и еретичен кейнсианският извод, че монетарната политика е източник на икономическа нестабилност. Ръководени от нобелиста Милтън Фридман, монетаристите оказаха голямо влияние върху развитието на макроикономикса.
    През 70- и 80- години спорът между двете течения се превърна в център на макроикономичекста теория. Постепенно спорните въпроси намаляваха. Сега монетаристите точно толкова колкото и кейнсианците оказват влияние върху модерния икономикс. 



1.   Кейнсианци. Пазарната икономика по своята природа е нестабилна: макрополитиката е в състояние да коригира тези нейни недостатъци.
1.   Монетаристи. Погрешната парична политика е главният източник на нестабилност. Пазарната икономика притежава самонастройващ се механизъм, който води към стабилизация, когато тя не е в равновесие.

2.   Кейнсианци. По време на рецесия макрополитиците трябва да планират бюджетен дефицит, а по време на инфлационен подем – бюджетен излишък, за да провокират икономическа стабилност и пълна заетост.
2.   Монетаристи. Макрополитиката не е в състояние перманентно да намалява безработицата и да ускорява икономическия растеж. Усилията растежът да бъде стимулиран предизвикват инфлация.

3.   Кейнсианци. Фискалната политика е по – резултатна и по – предвидима, отколкото монетарната.
3.   Монетаристи. Фискалната политика е относително импотентна поради изтласкващия ефект.

4.   Кейнсианци. Целенасочената макрополитика има по – голяма вероятност да води икономиката към стабилизация, отколкото фиксираните правила.
4.   Монетаристи. По – вероятно фиксираните монетарна правила, отколкото целенасочената (дискреционна) макрополитика, водят към стабилност.

5.   Кейнсианци. Влиянието на монетарната политика се пренася върху икономиката индиректно, посредством лихвения процент.
5.   Монетаристи. Монетарната политика упражнява директно влияние върху търсенето на стоки и услуги.

6.   Кейнсианци. Фискалната политика упражнява непосредствено влияние върху икономиката посредством разходните потоци.
6.   Монетаристи. Влиянието на фискалната политика върху икономиката се пренася индиректно посредством лихвения процент и скоростта на паричното обръщение.

Скорост на парите: средногодишното количество пари, използвано за покупка на завършени за крайно потребление стоки и услуги. Тя е равна на БВП, разделен на паричната маса.
PQ = GDP = MV
P – равнище на цените
Q – количеството на произведените стоки и услуги
M – количеството на парите
V – скорост на обръщение на парите

    След две десетилетия спор различията между двете течения се  свеждат до въпросите на акцента, който поставят върху функционалния механизъм на икономиката във времето, отколкото по базисните принципи. Много икономисти и от двете течения смятат, че както паричната, така и фискалната политика влияят върху съвкупното търсене и предлагане. Но определено различие между тях се запазва за пренасянето на влиянието. Кейнсианците смятат, че ефекта на монетарната политика се пренася посредством лихвения процент, докато монетаристите твърдят, че връзката е много по-директна. Лихвения % е трансмисионният механизъм за ФП според монетаристите. Те приемат, че бюджетния дефицит дърпа лихвения %, което увеличава скоростта на парите и генерира икономически стимули. Кейнсианците внушават, че ФП директно се отразява на съвкупното търсене.
Само парите работят (only money metters), казват монетаристите. Не само парите работят, отговарят кейнсианците.
Монетаристите наблягат върху паричното предлагане като първичен детерминат на съвкупното търсене.

На двете графики това се вижда от модела на кривата AD и закачените за тях два четириъгълника, които съдържат паричната маса (М). На горната панела кутийката съдържа М, а на долната – освен М още G, T, X. Новото кейнсианство приема, че върху икономиката оказват влияние широк набор от променливи, включително и парите. 
Второто различие, което се е запазило е относно съвкупното предлагане. Кейнсианската макроикономия набляга, че кривата AS е относително хоризонтална в кратък период, което показва, че и производството нараства, докато за монетаристите AS и в кратък период е почти вертикална. За монетаристите промените в AD променя предимно цените, а според другите промените в AD упражняват влияние както върху производството, така и върху цените, най – малко в кратък период.


   И в двете доктрини прекомерната монетарна експанзия е главният източник на упорита инфлация. Монетаристите повече наблягат върху връзката на монетарната експанзия и инфлацията, докато кейнсианците се придържат към разбирането, че и други фактори също предизвикват инфлация. Въпреки това съществува общо разбиране относно съответствието на ускореното парично предлагане и устойчивата инфлация. И двете признават, че факторите свързани с предлагането, ограничават възможността политиката да стимулира търсенето и да разшири реалното производство. В това направление различието им се основава на нееднаквите им възгледи относно възможността правителството да формулира коректно макрополитиката си. Монетаристите слабо вярват на възможността политиците да управляват плавно икономическата динамика. Те вярват, че макроплановиците са обременени с политически съображения, а познанията им за бъдещето са ограничени.