• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:32:19

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Българският народ

Started by Hatshepsut, 08 October 2018, 07:58:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Българският народ

Българският народ е общност основаваща се на произход и култура. Т.е. към българския народ принадлежат всички българи по кръв, носители на българската култура и език и чувстващи себе си като част от народа. За да се смята, че някой е българин, той трябва да отговаря на всички тези условия- например македонците са българи по кръв, език и култура, но към момента някои от тях смятат, че са различни от нас - т.е. те не са част от българския народ. По същият начин някой чужденец може да нарича себе си българин, да е научил български и да показва споделяне на нашата култура, но той си остава чужденец, тъй като е различен по произход. Принадлежността към българския народ и култура
може да се придобие чрез възпитание, но към българската кръв - не.
Границите на български народ не зависят от държавните граници или правните норми. Границите и законите са плод на човешка дейност и се изменят без да променят чертите и качествата на човека. Българин - това не се определя от документ, а от произход, език и чувство за съпричастност. Както българите живеещи извън България са част от нас, така и чужденците на наша територия, независимо от гражданството им, не принадлежат
към българите. Българската нация като понятие не се различава принципно от българския народ. Понятието ,,нация" е навлязло през западните езици от латинския и отговаря на българската дума ,,народ". Понякога между ,,народ" и ,,нация" (българската дума за това е
,,народност") се прави разлика като се смята, че народът включва само настоящите поколения, а нацията - всички минали и бъдещи. Така се обяснява необходимостта живите да си дават сметка, че са част от нещо голямо, започнало много преди тях и неиз-
черпващо се с техния живот. В своите действия те трябва да се водят не само от моментните интереси на нацията, а да знаят, че се явяват продължители на делото на тези преди тях и носят отговорност за тези, които ще живеят в бъдещето.

България

България - на първо място това е българската държава - организационната форма на българския народ. България е създадена от българите, за да ни позволи да постигаме своите национални цели. В по-общ и дългосрочен план целта на Българската държава е да осигури съществуването и развитието на българския народ. Има хора, които казват - ,,Обичам родината, мразя държавата!". Това е невъзможно. Родината, Отечеството, България са все понятия с широк смисъл, често не можещи да се обяснят с прости думи.
Всички те обаче си имат ясна форма - Българската държава. Държавата не е просто територията от 111 хил. кв.км, или някое правителство, президент, държавен чиновник, полицай и т.н. Държавата е единствената организационна форма, която позволява
концентриране на националните сили и използването им по начин, който най-добре осигурява изпълнението на националните цели. Държавата - това е организираният народ. Няма друго средство, което може да осигури единодействието на народа и гарантирането на неговото бъдеще. Ако в настоящият момент нашата държавна организация е окупирана от чужди, предателски, вредни или просто безполезни хора, то това не означава, че трябва да
я отричаме, напускаме, разрушаваме... Напротив - ние трябва да си възвърнем - и това трябва да бъде основна цел на всеки, който смята себе си за добър българин.

Българинът

Българин е всеки, който принадлежи към българският народ, т.е. има нашия произход, език, култура и самосъзнание. Но притежаването на тези качество все още не означава нищо. Ние виждаме твърде много наши сънародници, за които факта, че са българи е без или със съвсем малко значение. Всички изредени до тук качества, които правят
един човек българин се получават по рождение. Но за да бъде пълноценна част от нацията, нашият сънародник трябва не само със своето рождение, но и със своя живот да покаже, че чувства себе си като част от българската общност. С други думи - в своите действия той трябва да показва, че взема под внимание не само личните си, но и националните
нужди и интереси.
Много българи питат: ,,Какво ми е дала България, какво ми е дал българският народ, за да е се чувствам длъжен към него?". Държавата, която е призвана да осъществява благоденствието на българите се е отказала от тях - не се вълнува нито от начина на живот на нашите сънародници, нито от дългосрочните интереси на нацията като цяло.
Но ако тези преди нас бяха пренебрегнали задълженията си към държавата и народа, сега
най-вероятно нямаше да ни има. Ние не можем да бъдем първите, които са се отказали без дори да опитат.
За да разберем, че е необходимо да се грижим за собствената си държава, дори не е нужно да гледаме назад. Трябва само да си отговорим на няколко въпроса: - Искаме ли да живеем добре? Искаме ли това да стане в наша собствена държава? Искаме ли да можем да успяваме заедно и по отделно - като общество и като личности? Ако отговорът е ,,Да!" - то решението е едно - със своите усилия да допринесем за организирането и изграждането на
здрава и силна Българска държава. Най-накрая трябва да разберем - ако не се погрижим сами за себе си, никой няма да го направи вместо нас. А който иска да ни напусне и предаде е свободен да го направи. Но той трябва да се замисли - не е ли по-добре да се живее добре в една променена България, отколкото зле в някоя чужда страна?

Националистът

Националистът не е нищо повече от българин по рождение, който се старае да се прояви и като българин в делата си. Противници на националните държави и идеята за националното единство са определили национализмът като отделна идеология. По този начин те го приравняват с всички останали - социализъм, либерализъм, комунизъм и т.н.
Национализмът не е идеология. Национализмът е естествената представа за реда в света и
обществото - светът се състои от съперничещи си държави. За да бъде нашата държава силна е необходимо тя да е вътрешно добре уредена - да има върховенство на закона, правов ред, ефективно действаща държавна администрация, социална справедливост(не равенство, а всеки да получава според качествата си). Тези условия, съчетани със стабилна национална идентичност, ще позволят осъществяването на националното единство.
Останалите политически учения - социалистически, либерални и т.н. са против природния ред - те разделят нацията на противостоящи групи, класи, индивиди и т.н. и по този начин я отслабват. В своята основа национализмът има принципа валиден в цялата природа - за да успяват членоветена групата, е необходимо да успява самата тя.
Да си националист е съвсем просто - трябва да си единствено добър българин - такъв който с действията си допринася за силата на българския народ и държава.

Следствие

Националното единство, любовта към България, верността към народа и държавата са без
съмнение много красиви неща. Щом стотици хиляди българи са дали живота си за тях, те явно си струват.
Но днес положението е променено. И трябвада си помислим как в днешно време се изразява готовността да бъдем българи не само по рождение, но и по дела.
Тази готовност на първо място намира израз в политиката. Много хора свързват политиката единствено с партии, избори, безпринципност, празни обещания и т.н. Това не е така. Политика е всичко свързано с общността - всичко, което има значение за народа и държавата като цяло. Има израз - ,,Няма значение дали се интересуваш от политика - ва-
жното е, че тя се интересува от теб". Все едно е дали искаме или не искаме да се занимаваме с политика. Щом желаем да променим нещо в държавата сме длъжни да го правим. Ако си изметем градинката пред блока, ако поднесем цвете на паметника на Левски - това е лично или засяга малко хора. Ако искаме да променим държавата - това е политика.
За да постигнем нещо за нацията като цяло, трябва да действаме в национален мащаб, т.е. да се стремим да имаме държавната машина под свой контрол. Мнозина се плашат, че докосвайки се до политиката или до държавната власт ще се изцапат. Възможно е, но друг изход няма. В противен случай ще се получават отделни изолирани действия с малък ефект.
В България трябва да бъде променено толкова много, че е немислимо това да се извърши ,,от долу". Промяната може да бъде направена единствено от чрез държавата. Как да бъде извършено масово възпитание на децата в българския дух и традиции, ако училището ги учи на нещо различно, ако учебниците по литература и история разпространяват предателски идеи? Как да се премахне корупцията, ако държавните органи я допускат и поощряват? Как да се изгради силна Българска армия, ако управляващите не го желаят? Тези проблеми могат да се решат само от едно място - чрез държавата. В противен случай сме обречени единствено да сме несъгласни, да предлагаме решения, да протестираме, да критикуваме и т.н., но никога да можем да извършим това, което смятаме добро за България.
Решението на този проблем е едно - политическа организация, която е в състояние да вземе властта в страната. Българите и още повече тези от тях, които се смятат за националисти по принцип нямат доверие на политическите организации - смятат, че
те бързо се покваряват и стават като останалите. В това естествено има голяма доза истина. Но кой тогава е другият вариант? Преврат, революция, подмолно проникване в държавните органи? Първите две възможности са неосъществими и налудничави. Когато става въпрос за спасяването на държавата и нацията няма недопустими методи, но в случая не става въпрос за позволени или непозволени действия, а за реалистичност.
Подмолното навлизане във властта изглежда привлекателно и осъществимо за много хора. Но шансовете за успех на подобна националистическа,,конспирация" също са пренебрежими. И както при горните варианти, освен че е нереалистичен, и този позволява националистите да бъдат обвинявани в незаконни действия.
Остава само един изход - явното политическо действие. Това не означава - развявайте знамената и вземете властта. Наивността е пагубна - резултатът е или смешен или пък позволява навлизането на съмнителни хора. Но подготвена и осъществена правилно, това е най-реалната възможност за истинска промяна в България. Остава да бъде претворена на дело.
Харесва ли ни или не - това е единствената посока.

http://bgnationalism.blogspot.com/2008/11/blog-post_03.html?m=0

Hatshepsut

Истинското родолюбие

Нужно е всички да се преизпълним със силен дух и високо национално чувство!


Борис СИРМАНОВ*

Бившите ветерани от войните неведнъж обръщаха вниманието на правителството върху влошаващото се положение в страната. Същевременно те апелираха към народа за опомване, защото никой не е в състояние да ни помогне, ако самият народ не се свести и посочи на управниците си смело да го поведат напред към преодоляване на всички препятствия и оздравяване.

Вместо това, положението се влошаваше от ден на ден. Финансовата, стопанската и особено

Моралната криза

почнаха да ни задушават все повече, ставайки непоносими. Ситуацията се влошаваше допълнително от демагогията и партизанщината, изкуствено насаждани от ония, които имаха дълга да спасяват.

Ето защо отправяме апел към българския народ, призовавайки всички към енергична и дружна работа за да се отстрани хаосът във волята, мислите, желанията и чувствата, тъй като добре уредената държава не търпи нито хаоса, нито безредието. Апелираме към възвръщането на онова взаимно доверие, което сплотява всички, давайки сила, кураж и устрем. Липсата на такова доверие докарва разложението и самоунищожението.

Призоваваме всички да се преизпълнят с онова истинско родолюбие, което по време на война прави от войника самоотвержен защитник на Отечеството, което създава героите, а в мирно време кара всеки доброволно да бъде готов за жертви. Родолюбие, даващо ни кураж да не се отчайваме или поддаваме на зловредни влияния и противодържавни учения. Това родолюбие би дало възможност нашата малка, но хубава България, тъй надарена с всичко от природата, да я наредим като разкошна градина, без плевели и бурени. Без гладни, безработни и недоволни. Нужно е само да се намерят опитните, смели и неуморни градинари - ръководители и много здрави работни ръце (на целия народ), които да творят и създават. Опитни и смели ръководители, защото, както и в най-нисшия организъм, така още повече в държавата, която е изключително сложен организъм, трябва да има една воля, направляваща живота на целия народ. Воля, която при това да е планомерна и логична, защото поема цялата отговорност за правилното развитие, напредък и усъвършенстване на нацията.

Това истинско родолюбие изключва мисълта, че държавата е длъжна на всички и за всичко, а още в крехките детски души насажда съзнанието, че държавата е наша, както е наш собствения ни дом. И само ако на този общ дом е добре, може да е добре и на нас лично. В тази любов към общия дом - Държавата, се съдържа истинското родолюбие. Тази любов е магическият лост, който прави народите силни и велики. Има ли я - всички временни малки и големи беди ще се преодолеят. Изгасне ли - всичко е свършено!

Само при такова родолюбие нашите управници, обичайки народа си, могат да станат истински градинари в нашата хубава градина. Подчертавам, "обичайки народа си", защото управник, който не обича е просто тиранин, а не човек готов да се жертва за нацията. Само такива управници издигат авторитета на държавната власт, за да царува законност, справедливост, ред и грижи, еднакви за всички, а не само за партизани и близки. И само при наличието на такова родолюбие, партийните водачи ще се опомнят, ще видят пакостите, които нанесе на нацията партизанщината и ще и подадат ръка. Само при това родолюбие нашата интелигенция най-сетне ще схване своето назначение като се приближи до народа и с примера си стане истински негов ръководител към добро, труд, дисциплина и съзнание за дълг. Само преизпълнени с това родолюбие, семейство, учител и църква ще могат да изпълнят дълга си - да създадат и възпитат достойни граждани на България. Само това родолюбие ще накара чиновника да бъде честен, работлив и акуратен и всякога да помни, че е назначен да служи на народа си, а не обратното. Само при това родолюбие, най-после народът ще се отдаде на ползотворна работа, ще се отврати и презре бунтарите, болшевизираните и служещите на чужди интереси. Отличителната черта на истински културните народи е напрегнатата дейност. Само работата, а не бездействието и службогонството, ще спаси държавата.

Днес отново отправяме

Призив към цялата нация



Ако умирающа Турция можа да намери сили и се възроди, нима у героичния български народ, настанен на чудна земя, я няма амбицията да стане здрав и силен? Нима този народ не може да възроди оная доблест и героизъм, каквито показаха опълченците на Шипка, или юнаците при Сливница, Одрин, Булаир, Македония? Нима са погребани завинаги порядъчността, акуратността и взаимното доверие, каквито притежаваха нашите деди и бащи, треперещи над народните интереси? Нима я няма вече онази любов към ближния и оня кураж, които направиха българското слово да не онемее, българското име да не изчезне и българската държава да се възроди? Ще продължим ли да тикаме държавата си към пропаст, или всички ще се напънем и ще я издърпаме оттам веднъж завинаги?

Имайки всичко това предвид, днес апелът ни е:

Да се обединим всички в една мисъл, едно желание и една воля да създадем България, мощна духовно и материално. Цар, правителство, народ и армия, издигайки високо този идеал, да застанат всеки на своето място и всеки да се залови за своята работа за изграждане на нова, млада, цветуща България. За достигането на всичко това, свещен дълг на държавните ни ръководители е да вдъхнат и спечелят народното доверие за да получат времето и средствата нужни за изпълнението на ония големи реформи, които ще позволят на нацията да си отдъхне, да се възстанови вярата в бъдещето и се даде възможност на всеки да работи, прехранва и живее спокойно.

Да се преизпълним всички от силен дух и високо национално чувство. Трябва здраво да се пипа и честно да се работи - с чисти ръце и при пълна прозрачност. И нека молитвата ни бъде: "Българин съм, обичам България и ще работя през целия си живот за свободата и обединението на моя народ. Боже, помогни ми!"

* Генерал Сирманов (1876-1947) е участник в Балканските и Първата световна войни. През 20-те и 30-те години е активист на организациите на запасните офицери. Статията, която публикуваме със съкращения, е отпечатана във в-к "Отечество" през 1934.

http://members.tripod.com/~nie_monthly/nie3_01/sirmanov.htm

Hatshepsut

Демократичната идея за нация е шизофренична

Днес съществува голямо объркване между термините "нация", "народ" и "националност". Разбира се, това объркване е създадено умишлено и е плод на един чудовищен план за социално инженерство, който се прилага в България от деситилетия. Втълпяването, че различните етноси населяващи нашата територия съставляват българската нация, има за цел туширането на всякакви съпротивителни сили срещу мултикултурулизирането й (разбирайте обезличаването ѝ), още в зародиш.

Защо смятам идеята за демократичната нация за шизофренична, ще се опитам да обясня в следващите редове.

Според официално приетите термини и политкоректното им значение, думата "нация" следва да обедини всички хора населяващи територията на определена национална държава. С една дума, "нация" се приравнява на "гражданство". Българин бива наричан всеки човек с български паспорт, без значение от произхода му. Това обаче е дълбоко погрешно, защото нацията включва хора, които са еднакви по произход и по култура, най-общо. Най-важното за това дали дадена група принадлежи към нацията е дали останалите членове на нацията я припознават, като част от общото цяло. Също така, дали самата група се припознава, като част от общото цяло.

Нека разгледаме понятието "българска нация". Първо, трябва да се отбележи, че по нашите земи понятията "нация" и "народ" са просто синоними, които се различават помежду си по това, че при "нацията" имаме и национална държава със съответните си политически и икономически характеристики. Народът ни съществува и се нарича "българи" от хиляди години, като известна част от тях е прекарал под чужда власт. Значи ли това, че българите са били част от османската нация, или пък че след Освобождението, българите останали в неосвободените български земи са станали част от турската, гръцката, румънската или сръбската нации? Не разбира се, сами разбирате колко абсурдно звучи едно подобно твърдение. Тогава защо обратното да е вярно и различните етноси живеещи на наша територия да са част от нацията ни?

Българите, които пък по една или друга причина, не живеят на територията на националната ни държава, никога не са губили народностното си чувство и принадлежността си към българския народ/нация. Известни са случаите през Балканската война, когато българи мобилизирани в турската армия са дезертирали и са се присъединявали към българската. Това говори достатъчно добре за тяхното народностно/национално самосъзнание. Известни са борбите за свобода и независимост на поробените ни братя в съседните нам държави. Следователно, без значение в коя държава се намират, българите по кръв, дух и самосъзнание са част от българската нация.

В същото време, не е трудно човек да види как останалите етнически групи, населяващи територията на държавата ни, не се чувстват като част от нашата нация. И разбира се, ние не ги възприемаме като част от нас. Често не говорят добре езика ни, не изповядват официалната религия на държавата, не празнуват много от празниците свързани с възраждането на държавата ни. Замислете се, колко хора от турски или цигански произход познавате, които празнуват 3-ти март, качили са се поне веднъж на Шипка, поднесли са поне един път цвете пред паметника на Апостола и т.н. Дори и да има такива, аз лично не съм ги срещал и не познавам. Нормално е, етническите турци с развито турско национално самосъзнание, да не желаят да празнуват победата ни над тях. Нормално е, повечето различни етнически групи да не се чувстват част от българския народ, да пазят собствените си традиции, собствения си фолклор и религия. Но бидейки културно, етнически и расово различни от нас, няма как да бъдем едно цяло - нация, с общо минало, настояще и бъдеще.

От всичко написано до тук, може да се направи само един извод - към българската нация могат да принадлежат само и единствено етнически българи с българско самосъзнание. Всяко друго твърдение е либерална пропаганда и лъжа. Изключение може да има само в случаите, в които хората от чужд етнически произход, но от европеидна раса, са напълно асимилирани и приобщени към нашия етнос. Расовата характеристика е важна, защото един условно "бял човек" би бил възприет много по-лесно от общността, отколкото един мулат.

Демократичната идея за "нация" е шизофренична и несъответстваща на реалността. Мисля, че всеки един патриотично настроен българин трябва да е наясно с това и да обръща внимание, също така да се опитва да разяснява, че демократичното разбиране е грешно, пропагандно и не бива да се употребява.

http://nreporter.info/

Hatshepsut

Да носиш името Българин, е титла по Дух, не само по кръв!
Българинът е силен и благороден човек и в неговата парадигма на ценности и същност е заложена изконната мисия на човешкото съществуване. Българинът разчита единствено на себе си и е готов да помага на всички, независимо от последствията. Българинът никога не се предaва на врага си, но винаги е готов да му прости, ако врагът му се покае. Българинът знае, че ще победи, защото следва пътя на съдбата и се подчинява единствено на закона на Абсолютната Справедливост. Българинът не е жесток, нито е агресивен, той не е зъл и арогантен, но когато е яростен, по-добре не се изпречвай на пътя му, защото няма сила, която да спре свещения му гняв и възмездието което носи.

Българинът осъзнава, че може да притежава всичко и да покори, всичко което реши, затова не ламти за чуждото и не се стреми към излишество. Той осъзнава, че Времето и Пространството са подвластни на неговата Воля и на силата на неговата природа и затова е щастлив в своя дом, в своя двор и няма нужда да притежава Земята, за да осмисля битието си.
Българинът е свикнал да дава, а не да взема, да гради създава и твори, а не да консумира, да проправя пъртина, а не да следва чужди посоки.
Българинът е в началото и в края. Той е достолепен и носи България завинаги в своя генетичен код и съзнание, защото тя е неговата майка и неговият завет.

Българинът е една неразгадаема мистерия и най-големите му врагове инстинктивно усещат, че Българинът всъщност е непобедим. Българинът дори да е изчезнал, по ирационален начин се възражда като птицата Феникс от пепелта на забравата.
Българинът е обречен да Бъде, за да изнесе на плещите си тежестта на обречеността на този свят и тихо и величествено следва своя ход, наблюдаван единствено от светлината на звездите и мъдростта на вселената.
Българинът е този, който ще разбере, ще вникне в тези думи и никак няма да ги опровергае, защото ще открие в тях своята дълбока съкровеност.
Създадената по божията промисъл българска държава, като стожер и люлка на цивилизованост, знание и култура е единствената на европейския континент, която е пренесла през хилядолетията и запазила своето свещено древно име - БЪЛГАРИЯ.

Емил Андреев