• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 May 2020, 23:37:21

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10627 Posts

Шишман
1931 Posts

Panzerfaust
339 Posts

Лина
293 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14095
  • Total Topics: 1248
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 26
Total: 28

avatar_Hatshepsut

Боян Магесник

Started by Hatshepsut, 08 October 2018, 06:30:50

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Боян Магесник


"Боян Мага", художник Лили Димкова

Мистерия е дали той е истинският водач на богомилите, но със сигурност е умеел да примирява духа на езичеството и каноните на християнството

В историята на България има немалко харизматични личности, чийто изпълнен с мистичност живот предизвиква интерес до ден днешен. Основната причина е, че тази мистичност се подхранва тъкмо от неразгадани истини и факти, затрупани безвъзвратно от времето.
Един от най-любопитните примери си остава битието на Боян Магесника, макар че е живял през далечния Х в. - златното столетие на страната ни. Самото му прозвище е достатъчно, за да провокира любопитството. Още повече, че заниманията с магьосничество вероятно са били твърде опасни в зората на българското християнство. Въпреки че е бил член на царското семейство, Боян Магесника е почти напълно премълчаван и от византийските, и от българските хронисти. За него все пак пише лангобардският дипломат епископ Лиутпранд, живял в средата на Х в., работил във Византия като канцлер на крал Беренгар II, а по-късно и като пратеник на германския император Отон I (936-973). Сведението му обаче е оскъдно: "Симеон имал двама сина, единият на име Баян, а другият - по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр." В студията си, посветена на Боян Магесника, акад. Иван Дуйчев изтъква, че освен Петър, роден от втората съпруга на цар Симеон, мистичният чудотворец е имал и други братя, сред които Михаил, роден от първата съпруга на царя, който бил накаран да приеме монашество.
Кога е роден Боян Магът - човекът с

необикновени способности

не е изяснено точно, вероятно през 908 или през 910 г. Годината на смъртта му е напълно неизвестна, със сигурност не е бил дълголетник. Епископ Лиутпранд посочва за брат му цар Петър, че "и сега е жив", т.е. брат му вече е починал.
Макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин според византийски летописци.
Повечето от нашите историци медиевисти приемат, че Боян Магесникът е завършил прочутата Магнаурска школа в Константинопол, столицата на Византия. Според лечителя Петър Димков редом с висшите науки Боян е учил и в тайна школа, където са преподавани само на избрани египетските мистерии. В труда си "Българска народна медицина" Димков твърди, че в Константинопол по онова време се е намирал таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. "В нея - пише лечителят - като голям учен, моралист и филантроп приели и Боян Мага. Тук той придобил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси." С други думи, синът на Симеон, успоредно с учението си в Магнаурската школа, е завършил и египетска езотерична школа, където е получил своето духовно посвещение като маг.
Доколко тези занимания с магии навремето са влизали в разрез с официалното християнство? Акад. Иван Дуйчев пише: "Необходимо е прочее нашият Боян Магесник да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи, както подобава, значението на неговите занимания с магия. Той се е задълбочавал очевидно с разпространената във Византия магия. Като вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е посветил на езотерични науки. Не е наложително при това да се предполага, че той се е бил отрекъл от православието и е станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството - отбелязва академик Дуйчев. - Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучавали най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, както, от друга страна, постъпвали и самите императори." Впрочем византийският патриарх Михаил Керуларий бил в открито взаимодействие с астролози и алхимици.
В какво точно се състояло магьосничеството на царския потомък, никъде не е изяснено, очевидно това ще остане една от вечните тайни за нашата историческа наука. Има достатъчно трудове, посветени на средновековната магия, практикувана на Запад. Липсват обаче проучвания, посветени на тайните знания във Византия и в България през Х в., които са били повлияни от източната езическа мъдрост. Знае се, че през онази епоха изкуството на Боян е било твърде разпространено у нас. България се е славела с множеството си магьосници, чиито имена и умения не са достигнали до днес. Вероятно са използвали и магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция, в която били призовавани старите богове, приемани като зли духове. В историко-литературната си студия "Боян Магьосникът", издадена през 1923 г., Васил Пундев прави извода, че Магът е бил или отстъпник от християнството, или виден представител на богомилството.
Изучаването на

египетските тайни учения

свързани с магьосничество, вероятно са се отразили съществено върху отношението на Боян Магесника спрямо официалното християнство. Той, царският син, който могъл да има блестяща и безметежна кариера като политик, духовник или учен, провокирал обществото, провокирал духовенството, а и цялата общественост, с еретическите си възгледи. Според лечителя Петър Димков Боян Магесникът бил истинският създател на богомилството, след като се върнал в България, повлиян тъкмо от египетските мистерии.
В книгата си "Богомилски легенди" Николай Райнов отбелязва, че за Петър Дънов Боян Магът и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс, "защото той беше отслабнал".
Пръв за Боян Магесника пише руският учен славист Юрий Венелин, живял през ХIХ в. Според него Боян имал склонност към наука и словесност, към поезия и музика. Би могло да се нарече "магьосник", но само в метафоричен смисъл. Ученият приема, че прототипът на споменавания Боян в руския епос "Слово за Игоревия полк", творба от ХI-ХII в., е харизматичният чародеец и вълшебник - син на цар Симеон. Според Юрий Венелин руският народ по онова време не е могъл да има поет като българския Боян.
Под влияние на Венелин Георги Ст. Раковски също героизира Боян Магесника в своята поема "Горски пътник". Александър Теодоров-Балан също се увлякъл от тезата, че всъщност става дума не за магесник, а за голям поет, чиито творби са изчезнали. Васил Пундев обобщава безпристрастно, че поетът от "Слово за Игоревия полк" няма нищо общо с нашия Боян Магесник.
Какви са били магиите му и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно това ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче този царски маг е умеел да примирява загърбения дух на езичеството и каноничните претенции на християнството - способност, която изглежда достатъчно мистериозна дори за мнозина наши съвременници.

http://www.duma.bg/node/18693

Hatshepsut

Синът на цар Симеон: Легендата за Боян Магьосника

Беше късно през нощта и ние от екип "Българска история" се готвехме за поредното пътуване във връзка с инициативата "Да обиколим българските училища". Докато гледахме пътната карта на София погледите ни попаднаха на една улица с твърде интересно наименование – "Боян Магесник". От това название още преди да се поинтересуваме струеше някаква средновековна мистичност, нещо което веднага привлече вниманието ни. Знаейки че повечето улици са кръстени на исторически личности, ние веднага се поразровихме малко повече.  В търсенето попаднахме на една крайно непозната, но и привлекателна история, която ще ви представим в следващите редове на нашата статия. Нека все пак прекъснем този така проточил се увод и ви разкажем за съдбата, или поне онова което се знае за нея, на един от мистичните синове на цар Симеон – Боян Магът.

Още в самото начало е важно да отбележим, че някои от сведенията са спорни. Хронистите, които говорят за Симеоновия син понякога си противоречат или пък му придават твърде неестествен образ. Със сигурност се знае, че Боян, или както е християнското му име – Венеамин, е роден някъде около 910 г. Негов баща е великият цар Симеон (893-927), а майка му е арменката Мария Сурсувул. Той отраства в динамичните времена в началото на Х век, когато християнската религия намира сериозна почва в българските земи. Законодателството и политиката както на Борис, така и на Симеон спомагат много за утвърждаването на Христовата вяра. Младият Венеамин обаче не приема напълно ученията на светото писание и не е съвсем съгласен с убежденията на християнството. Облича се в животински кожи и търси знанията на старата религия. Историците го оприличават на един от днешните кукери, а Венеамин дори отхвърля християнското си име и решава да ползва друго, старо и и традиционно българско  - Боян (Баян). Според изворите той започва да извършва някои от езическите ритуали на българите, държи се като жрец и демонстративно показва влечението си към по-различните вярвания. Освен завидния интерес към старата вяра, Венеамин е описван и като много способна и интелигентна личност. Смята се че подобно на баща си – Симеон, той е завършил Магнаурската школа. Нещо повече, някои вярват че там негов учител е бил не кой да е, а самият патриарх Николай Мистик (901-907; 912-925). Около тези твърдения се обединяват и голяма част от българските историци – медиевисти, които са проучвали личността на Боян Магесник.

Някои изследователи смятат, че Венеамин е членувал и в тайна школа, където са се изучавали тайнствените египетски мистерии. Неслучайно в изворите Симеоновият син е наричан маг. Години след смъртта на царя, хронистът епископ Лиутпранд пише за Боян: "Баян изучил магията, той можел от човек да стане веднага на вълк и на какъвто звяр поиска. Силен бе в магията и вълшебствата и тайните очарования". Какви точно са били практиките на Венеамин обаче, така и не става ясно. На Запад са се запазили много източници за магическите практики, но сведенията за чародействата на Балканите не са открити. Логично е те да са близки до онези, припознавани като практика на близките източни народи, но исторически доказателства липсват. Образът на Магесника със сигурност е впечатлил българите по онова време. В народните предания още се говори за него, като там той е наричан "песоглавеца". В най-трудните години на нашествия и борби, образът на Симеоновия син често изниквал в народната памет. Той бил представян като лечител, който след дълги години служба в помощ на хората решил да се оттегли. Достигнал до планините и останал в една пещера, където заживял вечен живот. Там той бил омаян от красотата на Самодива, която не му позволявала да спи. Боян Магесник бдял постоянно над българския народ. В краткия си вариант легендата звучи така:

"Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката й пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си."

Митичният образ на Мага обаче не се изчерпва само с тази легенда. Някои историци поддържат теорията, че не кой да е, а самият Симеонов син е основател и ръководител на Богомилството. Говори се, че през 928г., едни особняци от далечна Сирия дошли по българските земи и се срещнали с Боян, поп Богомил, както и други видни личности от онова време. В подземията на един от родните манастири, те положили основите на Богомилството, обявено по-късно за ерес. Венеамин застанал начело на новите вярвания и започнал да изпраща проповедници из цяла Европа. Разбира се, трудно е да заемем сигурна позиция зад подобни твърдения. Липсват достоверни източници които със сигурност да потвърждават високия пост на Боян Магесник сред Богомилите, народната памет обаче не мълчи. Близо хилядолетие след смъртта на Симеон, образът на Венеамин още витае из хорските легенди. Със сигурност той е преиначаван и украсяван през годините, но тук по-важното е друго. Фактът че подобна мистична фигура се е запазила в паметта на цял един народ след толкова векове значи, че той наистина е оставил отпечатък в съзнанието на тогавашните българи. Енигмата, която Баян представлява прави впечатление на много творци – хора като Николай Райнов и Юрий Венелин правят Симеоновия син част от творчество си. За смъртта на княза не се знае нищо, паметта му обаче  със сигурност ще бъде запазена в годините и легендите. Истината за неговия живот едва ли ще се разбере, но все пак Боян Магесник остава една истинска загадка, която носи в себе си духът на магичните векове на Средновековието.

http://www.bulgarianhistory.org/синът-на-цар-симеон-легендата-за-боян-м/