• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 August 2019, 00:12:27

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9681
  • Total Topics: 1127
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Трубадурите и култът към дамата на сърцето

Started by Hatshepsut, 31 July 2018, 23:19:12

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Трубадурите и култът към дамата на сърцето


Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани в краен аскетизъм, догматизъм и въздържание, на сцената се появили трубадурите. Изглежда, че като странстващи поети, музиканти и артисти те не привличали така силно неприязънта на Църквата и Инквизицията, защото не били схващани като сериозно присъствие и заплаха за тези вездесъщи тогава институции. Трубадурите давали израз на онези подтиснати трепети, които както обикновените хора, така и благородниците трябвало да кътат дълбоко, за да не влизат в разрез с общоприетите норми.

В най-общ смисъл трубадурите били странстващи музиканти, чиито поетичен, музикален и изпълнителски талант се изразявал в атрактивни представления, посветени най-вече на дамата на тяхното сърце. Често това били омъжени жени или дори съпругите на техните сюзерени, затова образите в произведенията били забулени в символи и недомлъвки, въпреки, че всеки се досещал кой е възпетият обект. Понякога трубадури били и самите господари. Известна е например песента ,,Зелените ръкави", която Хенри VIII посветил на Ан Болейн, която по-късно става негова съпруга и го дарява с бъдещата кралица Елизабет. Любовта им наистина е била легендарна, тъй като в нейно име кралят е трябвало да пристъпи католишката забрана за развод и това стартира реформи, които са записани в историята с главни букви. Освен поет и музикант кралят бил наистина горещ почитател на женската красота, а прочутата поема възпява първия път, когато кралят зърнал Ан Болейн. Мургава красавица, облечена в рокля със зелени ръкави, тя се превърнала в истинска кралска муза. Ето как едни крал станал поет и музикант, като творението му е оцеляло чак до наши дни и често е включено в репертоара на много западноевропейски музиканти.


Хенри VIII (1509-1547)


Портрет на Ан Болейн от неизвестен художник, края на XVI век

Трубадури били и обикновени вилани, търговци, шивачи, чанаятчии, наред със знатните господа. Поетичният талант се превръщал в стълбица за излизане от низините и добиране до аристократичните среди, тъй като това било част от придворната култура. Докато знатните особи ставали трубадури по силата на модата, то обикновените хора с поетичен талант странствали от двор на двор, в търсене на влиятелни покровители. Тази мобилност станала причината за бързото разпространение на този тип поезия, наред с характерния народен език и светския характер на сюжетите .

Култът към дамата на сърцето акцентирал върху емоциите, несподелената любов и непостижимостта на това чувство, вместо върху консумирането и. Т.нар. ,,куртоазна любов" носела няколко характерни черти:

Естетика и красота във взаимоотношенията;

Била хетеросексуална, с изключение на поезията на т.нар. трубадурици т.е. жени-трубадури, при които е запазена поема с по-особен характер (Na Maria);

Любовта е разглеждана като облагородяващо и възвисяващо чувство. Физическата любов не е обект на тази лирика в познатия ни смисъл на думата;

Вежливостта, особената ритуалност и символика в любовта имали специално място.

Така романтичният поглед и рицарското отношение към любимата дават основите на цяло направление в литературата, наречено романтизъм. Трубадурите в Европа бързо разпространили тази култура, която пуснала корени на много места. В Германия те се наричали минезингери, а в Португалия жуграиш. Разбира се, трубадурите са стигнали и до нашите географски ширини. Известни са исторически данни за дълго пребиваване на трубадури в Румъния например. По определени причини в България тази култура обаче не успява да пусне корени. Поетичните творения от този период носят предимно църковно-каноничен характер, което вероятно се корени в особеностите на феодалните отношения, които се различават от характера на западноевропейските традиции.

Днес трубадури все още шестват в съвременната култура, поезия, кино, театър и музика като символи на нежната възвишена любов. Във времена, в които технологиите и рационалното мислене са заели огромни пространства и определят облика на съвременната култура, лириката на трубадурите все още намира своето място. Не толкова като носталгия по времената на кринолинените поли, дантелите и каляските, облицовани с червено кадифе, колкото като онези мънички романтични златни перлички любов, от които винаги ще имаме нужда, като в старата поема Greensleves:

Alas my love you do me wrong - To cast me off discourteously;
And I have loved you oh so long - Delighting in your company.

Greensleeves was my delight, - Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy - And who but my lady Greensleeves.

I have been ready at your hand - To grant whatever thou would'st crave;
I have waged both life and land - Your love and goodwill for to have.

Greensleeves was my delight, - Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy - And who but my lady Greensleeves.

Thy petticoat of sendle white - With gold embroidered gorgeously;
Thy petticoat of silk and white - And these I bought gladly.

Greensleeves was my delight, - Greensleeves my heart of gold
Greensleeves was my heart of joy - And who but my lady Greensleeves.

https://www.hera.bg/s.php?n=2144

Hatshepsut

Рицарски романи - средновековни саги за любов, чест и дълг

http://www.referati.org/ricarski-romani/9477/ref/p1

Темата за любовта определя естетиката на художествените търсения не само на провансалската лирика, но и на т. нар. Рицарски романи. В първоначалния етап на своето формиране и развитие те са в стихове. По-късно се появява и романът в проза. Изящната словесност на стихотворната любовна изповед сродява по художествена форма и съдържание рицарския роман с лириката, но това е твърде формален критерий за естествена приемственост и близост между поезия и проза през Средновековието. Реалните доказателства за синкретизма в жанровите форми на рицарския роман могат да се открият в спецификата на времето и епохата.

Културният облик на Средновековието се определя от митологично наследени духовни нагласи, които формират картината на света като праисторическа и езически мистична. Това налага приказнито и фантазното като елемент на художественото мислене. То се изпълва с поетичност пре обяснение на нереалното и невероятното, превърнато в красиви легенди за странстващи духове, неземни сили и герои. Лиризмът на разказа създава очарование и митична сила на внушенията. Подвизите са чутовни, героите - неземно силни и красиви. Те се водени от чувство за дълг, чест достойнство. Идеалът за силна героична личност определя нравствените ценности на епохата. Така лирическото начало става водещо в древното епическо изображение на човека, равен по героична слава и доблест с неземното и тайнственото в природата. Митичният ореол на легендите се превръща в естетически детайл, задължителен за художествения образ на героя в рицарския роман. Това е необикновена личност, която не се вписва в обичайните и познати представи за човека. Героят е чутовен юнак, както в приказаките и легендите. Винаги побеждава злите сили при необикновено трудни обстоятелства. Славата му е заслужена, защото е дълбоко изстрадана. Превръща се в легендарна личност, която не принадлежи на себе си, защото губи право на лично щастие. В основата си приказния герой на рицарските романи е човек с трагична съдба, но с благороден характер. Нещастен е в личен план, но щастлив - в легендарно-романтичен. Обичан е от всички, макар да е лишен от любовта, към която тайно се стреми сърцето му. Достатъчно горд е, за да признае сантименталната слабост на чувствата си. Страда мълчаливо. Влиза в бой с мисълта за любимата, пред която не е разкрил душата си. Задължително дамата на сърцето заема по-високо йерархично място в обществената скала на съсловните зависимости от необикновенно смелия войн, спечелил уважението и любовта на всички, но не и на избраницата на сърцето си. Рицарят не се страхува от смъртта, но мигове преди да премине в отвъдното, иска да получи любовното признание на обичаната от него жена. Нейното състрадание и любовна мъка са наградата за героичните дела и чутовните подвизи, извршени заради нея, но донесли всъщност доброто в човешкия живот. Безсмъртна е славата на героя. Споменът за него остава завинаги в колективната народна памет. Превръща се в легенда, а животът му - в роматичен идеал на епохата.

Така през Средновековието епосът и лириката се сливат в едно. Създават естетиката на рицарския роман. Той е синкретичен, т. е. смесица от различни стилове и техните естетически принципи. Митът, приказката и легендата съжителстват с любовната тематика на провансалската лирика. Всичко в рицарския роман е красиво - сюжет, събития и герои са далеч от повседневието на бита. Стилът е приказно одухотворен и естетически изискан. Атмосферата е романтична. Създава художествена среда за внушения с твърде високи нравствени стойности, близки до идеала за съвършена хармония между човек и дълг. Рицарят е герой с идеален нравствен облик. Живее аскетично, служи на високи цели, духът му обитава неземни пространства, което го прави различен от обикновените хора. Той е посветил себе си на висок героичен идеал. Нещо мистично и същевременно красиво и величаво има в художествените търсения на епохата. Средновековието създава естетически принципи на своите представи за героичност, дълг и слава. Християнските добродетели органично се сливат с античната нравственост и идеала на древните за духовна и физическа красота. Рицарят е самотен герой с възвишени и благородни намерения. Проявяват се странстващи сюжети, събития и герои. Всеки роман, разказващ за живота и подвизите за рицаря-воин, е творба с широко отворен финал. Сюжетът се обогатява с нови събития, дописани от въображението на анонимни автори с различна национална принадлежност. Рицарският роман има космополитен характер. Всички западноевропейски народи се вълнуват от подвизите на рицаря-воин. Така се формират своеобразни рицарски саги , напомнящи за древногръцкия епос, но и за митологичните предания на устния фолклор в дописмения езически период в развитието на културата. Всеки роман с тематика и сюжет от рицарския живот е назован с името на главния герой. Широко популярни стават рицарските романови саги за крал Артур, Ланселот от Езерото, Парсифал, а по-късно романите за рицарите на Кръглата маса. Всички те са спасители на света от злото. Формират идеята за Краля на Света, в която е заложена мечтата за щастие и справедлив човешки живот. Много страдания, междуособици и родови отмъщения има в Средновековието. Хората мечтаят за сигурност и спокойствие. Нуждаят се от закрила и създават приказен свят с романтичен героизъм и рицарска доблест. В него живеят сурови воини, но с красиви и благородни души. Това са рицарите - легендарните спасители на света от злото в средновековния рицарски роман. Този тип герои се доближава до аскетичния идеал на епохата. Създадените рицарски духовни ордени преди XII век са близки до монашеските. Ритуалът на посвещението е дълъг и сложен. Прилагат се различни медитативни техники на самовнушение за изпитание на духа. Не са редки сцените в рицарските романи, описващи виденията на вглъбения в себе си рицар, взиращ се в душата си. Той е изправен пред различни изкушения и съблазни, пред които трябва да устои, за да получи посвещание в рицарство. А това го прави смел воин, подобно на архангел Михаил, но в името на героичен идеал. Той е издигнат над личното. Нравственото съвършенство на помислите го води към смела и открита битка със злото, което е въздесъщо, но рицарят вярва, че ще победи, за да възтържествува светлия идеал на доброто и справедливостта. Той се бори за твърде висока хуманна кауза - светът да стане по-красив и по-добър.
Това е и основната художествена цел на всички приказно разказани сюжети на рицарския роман през Средновековието, създадени за един дълъг период от време - от XI до XV век. Всички те пресъздават исторически събития от Ранното средновековие (V-VI век), но въплъщават нравствения идеал на една сурова епоха, формиран в етапа на нейния същински разцвет. Това е време, когато конфликтът мажду добро и зло е водеща тема не само на литературата с религиозно-християнско съдържание, но и вътрешна нравствено-етична същност на западноевропейската средновековна култура.