• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2020, 18:51:40

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 17777
  • Total Topics: 1288
  • Online Today: 60
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 65
Total: 66

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Обичам тишината...

Прости! Обичам тишината....
Навярно тя над тайните ми бди.
Навярно тъй лекувам самотата
в ранените безпътни, сиви дни.

Прости ми, че сама съм и не мигвам,
когато в мене болките растат!
Вода съм аз в най тихите си мигове
и бели лилии по мен цъфтят.

Прости! Най-свята ми е тишината,
най-мъчна – премълчаната любов.
Прости! От лилии ми е душата
и вехне в длани на живот суров.

Прости! Обичам тишината....
Навярно тя ме омагьосва нежно.
Спаси ме! Да не губя светлината,
когато в мен стопява се надеждата.

Hatshepsut

Усмихвам се

Усмихвам се, а ми се плаче.
Усмихвам се, душата ми кърви.
На мъка и обиди се наситих,
животът ми, уви все тъй върви.

Омръзна ми да падам и да ставам.
Омръзна ми да бъда все добра,
с надежда винаги да бягам
към изворчето с живата вода.

Човешка завист често ме ранява,
прегради срещат моите мечти,
ала усмивката по устните остава,
душата моя волна иска да лети.

Съдбата свойте нишки пак заплита,
тъй както паяк свойте мрежи.
И питам се с усмивка дяволита:
Дали се вписвам в нейните кроежи?

Усмихвам се, но ми се плаче,
усмихвам се, отвътре – болка пак.
Към бъдещето гледам със усмивка,
но как ли то ще ме погледне, как?

Hatshepsut

Живея сред звездите

Не ме търси по черната земя!
Високо съм. Живея сред звездите.
Там, дето няма страх и пустота,
там, дето раждат се мечтите.

Ръцете не протягай, че далеч съм!
Ще ме достигнеш само със сърцето.
При теб ще идвам нощем, като сън,
вълшебства да ти нося от небето.

Дали съм ангел, питаш... Може би.
Понякога те слизат на земята.
Щом видят нейде плачещи очи
те идат, за да върнат светлината.

Не ме търси по черната земя!
В безкрая съм. Живея сред звездите.
Отглеждам обич в лунните цветя
и пращам ти я тайно по мечтите.

Hatshepsut

Шепа незабравки

Не се сбогувахме със тебе,
но тръгнахме си неразбрани.
Остана обич непотребна,
остана в теб и в мен по рана.

Неказаното ни заседна,
нестореното ни боли.
Прегърнахме се за последно
и всеки сам си продължи.

Ти днес почти си ме забравил,
почти не чувствам нищо аз.
Животът просто продължава,
бледнеят спомените в нас.

Ако обаче съм ти мила,
сърцето ти ако прощава,
дори от теб да съм се скрила,
търси ме в шепа незабравки!

Hatshepsut

Светът е хубав!

Светът е хубав, много, много хубав,
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце,

когато слушаш песента на вятъра
и вдъхнеш клонче люляк росно,
и поделиш си ябълка с приятели,
и в мислите си свободата носиш,

когато скъсаш първите кокичета,
пробили снежното сърце на зимата
и кажеш на любимия ,,Обичам те!",
а на врага простиш и непростимото.

Hatshepsut

Бъди добър!

Завет един, мой сине, ще ти кажа:
Бъди добър! Светът жадува топлина.
Единствен Господ може да наказва,
затуй на всекиго стори по добрина!

На всекиго кажи по блага дума,
че лошата от камък по тежи!
В теб лошата изгаряй като шума,
забравиш ли, ще спре да те боли!

Когато с кал ръцете ти опръскат
и стягат шията ти със хомот,
ти знай, на всекиго, макар и късно,
се връща двойно в тоз живот!

Когато пък сърцето ти заплаче
и мрак обсеби твоите очи, помни:
погледнеш ли с добро дори палача
душата му с добро ще озариш!

Очаквай все добро! Добро стори,
ала не искай никаква награда!
Сълзите щом в усмивки претвориш
ще сетиш, сине, най-голяма радост!

Hatshepsut

Нека...

Нека няма жена, що тъгува
неполучила никога цвете
и сама си пръстен купува
щом забравят за нея мъжете!

Нека няма жена, що заспива
с нецелунати, пламенни устни,
що скръбта си във вино убива
кога мрак над нея се спусне!

Нека няма жена, що очаква
пак да чуе любимите стъпки
и на прага си тихо заплаква,
непочувствала парещи тръпки!

Нека няма жена, що се връща
вечер в пусти и ледени стаи
и самотна отрова преглъща
щом пътека от тръни чертае!

Hatshepsut

След мен

Сивее морето и слънце не плисва.
Брегът изтънява, изгризва го вятър
и плува тъга като пяна сребриста
откакто си тръгнах от теб като лято.

След мен любовта се удави на плиткото.
Пасажи от риби са вече сърцата ни.
Те радост отново не биха изпитали
и прошка не ще им засити вината.

И само рибари в прокъсани мрежи
ще хващат отломки от спомени златни.
След изгрева слънце ще търси надежда
в очите ми тъжни – прашинки от лятото.

Hatshepsut

Старият орех

Коленичих под стария орех,
бях бездомна и тъжна, сама...
И преглъщах сълзите, и молех
да възкръсне във теб любовта.

Не помогна ни Бог, нито дявол,
тъй забрави ме ти сред света.
И боли ме дълбоко, отляво,
във душата умират цветя.

А пък старият орех мълчи,
къшей щастие пази в кората.
Вместо пръстен, той помни в зори
гривна сложи ми ти на ръката.

Пак препускат неспирно сезоните.
Чезне обич, покрита с листа.
Само сянка остана под клоните,
дето милваха двама в нощта.

Hatshepsut

По последните стъпки на лятото

Идва есен. Пустеят гнездата.
Черни щъркели тръгват на юг.
И са пълни с крила небесата,
само волният вятър е тук.

Само той се прощава със ятото
и го чака до другата пролет,
след последните стъпки на лятото
ще очаква обратния полет.

Но се връща и тъжен, и бесен,
и се сърди до залез на слънцето.
Всички щъркели литват без песен,
щом по нивите няма и зрънце.

И открадва цветята – най-късните,
със зърна като мед от лозниците.
Есента е богата и пъстра,
но боли от сбогуване с птиците.

Hatshepsut

Козият рог

По еленови стръмни пътеки
все ме търсиш щом слънце догаря.
Чувам пак кози рог отдалеко,
канарите звука му повтарят.

Нощем с мене го слушат щурците,
притаени в зелените халища
и до корен потръпват тревите,
песента ти пастирска ги гали.

Но мълча, че отдавна до огъня,
си отрязах косите, моминските,
тежки плитки нарекох на Бога,
нож да хвана в тез робски години.

Рила пази ми ревностно клетвата
да мъстя за честта за рода си.
Обичта съм решила да жертвам,
но родина от зло да опазя.

Не върви по хайдушки ми дири,
че гората ги скрива под листи!
Искам с козия рог да ми свириш
в смъртен час да го чуя да писне!

Hatshepsut

Йово, девойко...

Йово ле, Йово девойко,
първа си, Йово на хубост!
Всичките мòмци в Жеруна,
всички по тебе са луди.

Що ли се, Йово, прикриваш
в къщи — високи палати?
Тежки лозници се вият,
ала не скриват снага ти.

Здравец в косите си кичиш,
здравец и ситна иглика.
Младост ти, Йово, обичам
мене си лика-прилика!

Слънце си, Йово в Жеруна,
цяла си къща огряваш!
Ех, да ми, Йово продумаш,
че ми наесен приставаш.....

Пръстен от злато ще купя,
тебе в сърма обличам.
Давам сърцето си, Йово,
тебе до гроб ще обичам!

Hatshepsut

Днес жените не раждат войници..

Днес жените не раждат войници,
но децата от мънички учат
да не газят напряко в пшеницата,
да не удрят и улично куче,

да почитат приятелско рамо
и корица на книга да галят,
да съграждат дома като храм и
като свещ любовта да запалят.

Днес жените не раждат войници,
но децата ни знаят - на старец
се целува със трепет десница
и до гроб се обича България.

Hatshepsut

Потърси ме!

Потърси ме! Търси ме зад ъгъла,
там, където си крия надеждата,
там, където гнездят бели гълъби
и в звездите до късно се вглеждам.

Точно там, любовта ми е болка
и се слива със изгрев изящен,
и приличат на розови облаци
всички мои копнежи по щастие.

По земята – от Бог ръкопис,
се кръстосват стотици пътеки,
ала пътят към мен се топи
и завършва зад ъгъла с вечност.

И се моля, и вярвам в поверия,
щом дочуя на гълъби песни,
по перата им да ме намериш
и в очите ми радост да блесне.

Hatshepsut

Такава ме обичай!

Такава ме обичай! Като залез,
изтлял в горещите ти длани.
Огньове във сърцето ти да паля,
що не угасват в десет океана.

Такава съм! По-луда и от вятър,
разпръснал всичките ти мисли.
Недей, недей да ги пресяваш,
а остави ме днес да ги измисля!

По-тиха съм от люлякови нощи,
оставили светулки по очите ти.
Обичай ме! А аз пък за разкош
ще вплитам сънища във дните ти.

Такава ме обичай! Тъжна песен,
докоснала най-нежните ти струни.
Обичай ме! Една последна есен,
покрива пътищата с пъстри думи.

🡱 🡳