• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 17:20:32

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10068
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Да бъдеш жена

Да бъдеш жена е призвание -
да носиш живот до сърцето,
достойно да срещаш страдания,
да стъпваш с нозе по небето!

Да бъдеш жена е изкуство -
да месиш хляб с късове обич,
цветя да рисуваш със устни
а мъката в огън да сложиш!

Да бъдеш жена е вълшебство -
на сляп светлината да върнеш
оставяйки хубост в наследство,
да будиш твореца с дъха си!

Да бъдеш жена е и щастие -
да бъдеш и лято, и зима,
в коси с пеперуди изящни,
все радост след тебе да има!

Hatshepsut

Скътай в сърцето ми пролет!

Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.

В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.

После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.

Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.

Знам, пролетта ще запазя в сърцето -
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.

Hatshepsut

Българка е!

Българка е! — шепнат ветровете.
Българка е! Първа е по хубост!
Българка — по-нежна е от цвете,
дето не понася капка грубост!

Българка е — истинска богиня!
В бяла рокля с везани шевици.
Сякаш дар от райската градина
са искрите в момини зеници.

Българка е! Песен да запее
птиците в гнездата онемяват.
След усмивката ѝ слънце грее,
Господ с шепите си ѝ е давал.

Българка е! Първа под небето!
По-красива от звезда вечерница.
Българка е! С обич във сърцето,
тя белязва сякаш е вълшебница.


Hatshepsut

Спомен

Някаква къщичка с малки прозорчета...
Щъркел на покрив луната краде.
Круша, без листи, във сляпото дворче,
спомен за люлчица нощем преде.

Някакво цвете... Божур ли е? Мак ли е?
Менче с пресъхнала жива вода...
Мравка търкаля сълза неизплакана,
гърбави друми... до свършек света.

После обувки и котка на прага,
хляб на софрата и сладко от вишни,
вехто ковьорче и столче трикрако...
Приказка свети току до огнището.

Шетат сезоните... Лято ли? Есен ли?
В къщичка нейде, изгубила глас.
Паяк чевръсто годините мести.
Сън ли е? Спомен ли?... Мама и аз...

Hatshepsut

Момичето с тъжните очи

Ти помниш ли момичето със тъжните очи?
Да влезе в огъня готова бе за тебе,
до капка свойта кръв да ти дари,
да подели със теб вода и хлебец.

Ти помниш ли, косите ѝ - разпуснати, красиви,
и жарките и устни, нежния ѝ глас?
Усещаш ли дъха ѝ докато заспиваш?
Мечтаеш ли за нея сутрин в ранен час?

Сега е късно. Сам си. Писмата препрочиташ.
И спомени прегръщаш, отчаяно сред мрака.
Тя някъде тъгува. Вали вали в очите...
И още до вратата те очаква.

Hatshepsut

Ще станеш скоро майка...

Ще станеш скоро майка, дъще.
Сърцето си на две ще разделиш.
Едното със ръце си ще прегърнеш,
ще бие другото във твоите гърди.

Ще спомниш приказки и песни,
ще вържеш в стаята си люлка.
И нощем над детето си надвесена
ще му разказваш за светулките.

Добро и хляб ще слагаш на софрата,
ще чупиш залъци с надежда,
а бликне ли в очите ти сълза
ще я превръщаш в тиха нежност.

Пътят майчин труден път е, дъще,
ала велик до своя край остава.
Едничка рожбата огрява къща
и смисъл на живота ни дарява.


Hatshepsut

Още ли?

Още ли ме чакаш нощем, мамо?
Още ли се молиш пред свещта,
да ме пази Господ Бог и само
доброта да срещам по света?

Пазиш ли ми детските къдрици?
Топлиш ли ги с ласкави ръце?
Пил е всеки косъм по сълзица -
тайна мъка в майчино сърце.

Още ли говориш с птици, мамо?
Още ли ги питаш где съм аз?
Като тях, уви, крила си нямам,
към дома да литна в тежък час.

В слънцето ли ме заклеваш, мамо?
В месечина, в ясни ли звезди?
И дори светът да рухне, знам аз -
обичта ти все над мен ще бди!

Hatshepsut

Най-лесно се откъсва цвете

От малка помня думите на мама:
,, Ръка не вдигай да откъснеш цвете,
че хубостта от Господа е само
да радва всички ни и да ни свети!"

И от тогава всяка бяла пролет
засявам шепа семена в земята,
и до зелените им стъбълца се моля
да раснат с обичта на светлината.

И те растат, попивайки росата,
и с листите си срещат ветровете.
А в късни нощи тихичко луната
орисва с нежност първото им цвете,

щом сети топлината на ръцете ми
за хубост на света да разцъфтява.
И мисля си: Най-лесно се откъсва цвете,
ала блажен е който го засява!