• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 July 2019, 18:17:36

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9366
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 28
Total: 28

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Да бъдеш жена

Да бъдеш жена е призвание -
да носиш живот до сърцето,
достойно да срещаш страдания,
да стъпваш с нозе по небето!

Да бъдеш жена е изкуство -
да месиш хляб с късове обич,
цветя да рисуваш със устни
а мъката в огън да сложиш!

Да бъдеш жена е вълшебство -
на сляп светлината да върнеш
оставяйки хубост в наследство,
да будиш твореца с дъха си!

Да бъдеш жена е и щастие -
да бъдеш и лято, и зима,
в коси с пеперуди изящни,
все радост след тебе да има!

Hatshepsut

Скътай в сърцето ми пролет!

Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.

В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.

После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.

Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.

Знам, пролетта ще запазя в сърцето -
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.

Hatshepsut

Най-лесно се откъсва цвете

От малка помня думите на мама:
,, Ръка не вдигай да откъснеш цвете,
че хубостта от Господа е само
да радва всички ни и да ни свети!"

И от тогава всяка бяла пролет
засявам шепа семена в земята,
и до зелените им стъбълца се моля
да раснат с обичта на светлината.

И те растат, попивайки росата,
и с листите си срещат ветровете.
А в късни нощи тихичко луната
орисва с нежност първото им цвете,

щом сети топлината на ръцете ми
за хубост на света да разцъфтява.
И мисля си: Най-лесно се откъсва цвете,
ала блажен е който го засява!

Hatshepsut

Българка е!

Българка е! — шепнат ветровете.
Българка е! Първа е по хубост!
Българка — по-нежна е от цвете,
дето не понася капка грубост!

Българка е — истинска богиня!
В бяла рокля с везани шевици.
Сякаш дар от райската градина
са искрите в момини зеници.

Българка е! Песен да запее
птиците в гнездата онемяват.
След усмивката ѝ слънце грее,
Господ с шепите си ѝ е давал.

Българка е! Първа под небето!
По-красива от звезда вечерница.
Българка е! С обич във сърцето,
тя белязва сякаш е вълшебница.


Hatshepsut

Спомен

Някаква къщичка с малки прозорчета...
Щъркел на покрив луната краде.
Круша, без листи, във сляпото дворче,
спомен за люлчица нощем преде.

Някакво цвете... Божур ли е? Мак ли е?
Менче с пресъхнала жива вода...
Мравка търкаля сълза неизплакана,
гърбави друми... до свършек света.

После обувки и котка на прага,
хляб на софрата и сладко от вишни,
вехто ковьорче и столче трикрако...
Приказка свети току до огнището.

Шетат сезоните... Лято ли? Есен ли?
В къщичка нейде, изгубила глас.
Паяк чевръсто годините мести.
Сън ли е? Спомен ли?... Мама и аз...