• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 September 2019, 02:23:51

Login with username, password and session length

Theme Selector





Recent

Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10104
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 27
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Прашинка любов

Очите ми една любов боде.
И ден ли е или е нощ... Не виждам!
Болезнено човърка ме, не ще
преситена от мене да си иде.

Със сълзите си нека я изплача
и с изворна вода да я отмия.
Да беше бурен - щях да го прекрача,
Да беше камък - да го стрия.

Как искам да я пратя вдън земя
аз тая песъчинка неуглèдна.
Изгубих вяра вече в любовта,
а тя пък ме заклева: "За последно!"

Прашинка малка - тоест мъж,
във ирисите ми днес тихо тлее.
Да! Мога да прогледна изведнъж.
Но мога и за миг да ослепея.

https://www.meridian27.com/article/prashinka-lyubov

Hatshepsut

Щастие шарено

Все те търся, шарено щастие,
а пък ти все се криеш от мен.
Ту надничаш зад цъфнали храсти,
ту проблясваш във сивия ден.

Ту те виждам из детските къдри
ту в гърненцето боб до огнището,
в детелина и в книга със мъдрости,
в бяла песен и слънчеви нишки.

Ти си в стръкчето цъфнало здравец,
корен пуснало в бащина къща,
във вода и надежда раздадена
и в приятеля, дето прегръщам.

Ти трепериш в напукани длани,
после свиваш в сърцето гнездо.
Ти си сън и последно желание,
ти си вик по неземна любов.

Дълго търсих те, щастие шарено
без да зная, че всъщност си в мен.
Най-накрая разбрах, че си дар,
който имам от първия ден!

https://www.meridian27.com/article/shchastie-shareno

Hatshepsut

Дъхът на мама

Отново до мен си. Усмихваш се, мамо.
А минаха толкова много лета...
Отпускам глава върху твоето рамо,
край нас - аромат на липа.

Постлала си старите вестници, зная
и съхне по тях на липата цветът.
И днес, както някога, в моята стая
потайно вълшебства блестят.

Прегръщаш ме, мамо, и думи не трябват,
отгатва сърцето ти всичко за мен.
Сладни тишината, сладни като хляба,
разчупен с любов в тежък ден.

Съзнала отдавна, че по-свято нещо
от майчина обич и болчица няма,
горещо се моля по-дълго да сещам
дъха на липи и... на мама.

https://www.meridian27.com/article/dht-na-mama

Hatshepsut

Платила съм си

Платила съм си радостта стократно
с минути слепи и с мълчание,
с прерязани пътеки за обратно,
с обиди наслоили сол във раните.

Сърцето ми не иска и да знае
на други колко щастие се дава.
Но ако някой ми завижда тайно:
платила съм цената, имам право.

След мен часовник със объркан ход
и огледало с тъжно отражение
Напред - успех и порив за живот,
любов, очаквала години мене.

Платила съм си радостта стократно
и трудните уроци си научих.
И заслужавам най-накрая вероятно
все хубави неща да ми се случват.

https://www.meridian27.com/article/platila-sm-si

Hatshepsut

Попара

На тънка струя млякото потича
по сухите корички черен хлебец
и виждам дядо си, обичния,
живота как с лъжицата изгребва.

Напомня купичката малка лодка,
море дълбоко е попарата.
На столче седнала до него кротко
коси сребристи си разресва старост.

На почит е във този дом попарата,
дробена от отрудени ръце,
обръщали земята с крепка вяра,
че рай ще стане някога селцето.

Попарата е може би награда:
за тежката лозница, двора с круши
за пейката, скована с тиха радост,
на нея внуци приказки да слушат.

И гледам дядо си, обичния,
усмихва се и сърба си полека.
Дори и времето днес коленичи
пред този малък, но велик човек!

https://www.meridian27.com/article/popara

Hatshepsut

Ти

Ти си онзи дъжд по кожата ми,
който ми напомня, че съм жива,
вляво най-красивото пробождане,
след което съм така щастлива.

Ти си родственикът на душата ми,
бащиното рамо, братска сила,
в тежък миг най-верен мой приятел,
за сърцето мое дом най-мил!

Само с теб обичам тишината
и усмихната до теб се будя.
С теб сладни и хляба, и водата,
ти роиш във мене пеперуди.

Точно ти си абсолютно всичко,
без което някак си не мога,
билка самодивска, тайно вричана,
разлютила незагасващ огън.

https://www.meridian27.com/article/ti

Hatshepsut

Любов с вкус на череши

Онази любов с вкус на зрели череши
все още напролет съня ми краде,
все още ме чака съдбовно предрèшена,
звездите оронила в мойте нозе.

Онази любов пак разстила чаршафи,
в зелено бродирани точно за мене,
а после, смалена до лешник, ми маха
и сбогом си взема, и реже ми вените.

Обличам за нея сатенена риза
и слагам на масата купа с череши.
Тя идва, от кладата жертвено слиза
разкаяно-грешна, светица и вещица.

https://www.meridian27.com/article/lyubov-s-vkus-na-chereshi

Hatshepsut

Бисер

Най-истинското се вижда само със сърцето.
Антоан дьо Сент-Екзюпери


Затварям се във своята черупка
и ставам за секунда като мида,
когато радостта от мен си иде
и купчина от пясък ме затрупа.

Извайва времето прекрасен бисер
от всяко зрънце мъка във сърцето.
Най-хубавото в плитчините светва,
животът щом прашинките изчисти.

Черупката ми - зрителна измама,
бронира любовта ми вълноломна.
Тя удари подмолни още помни
и вкоравява се, подобно камък.

Мнозина забелязват просто мида,
заключила морето необятно,
но мойте истински приятели
в мен бисер със сърцето си ще видят.

https://www.meridian27.com/article/biser

Hatshepsut

До сина ми

Не се отчайвай ако грохне слънцето
и истината се смали до лист на цвете!
Вземи от най- бездънната си пролет зрънце
и го посей под въглените на сърцето си!

Не падай никога превит за залък хляб!
Не се погубвай ако обич си отива!
Дори ранен мъжът остава мъж и трябва
да стисне зъби гордо, болката да скрива.

По всички пътища докрай неминати
те следва, сине, моят майчин страх отдавна.
Аз няма да съм винаги до теб в годините,
затуй се моля само да си жив и здрав.

https://www.meridian27.com/article/do-sina-mi

Hatshepsut

През февруари

Зимата пак е раздрала юргана си -
падат снежинки по гроба на татко.
Облак е взел песента на камбаните.
През февруари животът е кратък.

Някой порязва дълбоко лозниците,
слиза любов на разнежено рамо.
Само за мен февруари сълзица е -
взе го тогава земята баща ми.

Дом ми остави - и топъл, и светъл,
купища спомени - златни пендари,
ала без него е хладно и лете,
въгленче сляпо в дланта ми догаря.

Няма го днес на софрата ни свята,
в глътката вино - снежец февруарски.
В месеца, в който сънува земята
расне над татко сърце минзухарено.

https://www.meridian27.com/article/prez-fevruari

Hatshepsut

Писмо до Йово

- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
(народна песен)


Сама съм, Йово. Сам-сама сред вълци.
И сякаш срутва се над мен света.
Уж твърда съм, а как да се опълча
и вяра да опазя във беда?

Как исках като тебе да съм силна
и с нож за мъст да съм готова,
отвара от зокум съм тайно пила
от враг да не добия рожба, Йово.

Избягах, братко, с бялата си роба,
вървях две нощи без за миг да спра,
но хванаха ме в тъмна доба
и бях на косъм от смъртта.

Заключена съм, Йово, стена,
зад девет катинара - свобода.
Решетъчно прозорче гледам денем,
не виждам слънце, ни земя.

Преваля лято, рони се пшеница,
нивята тъжно чакат есента.
Не пее веч сестра ти - мъченица,
на устните пресъхна песента.

Решетъчно прозорче гледам, Йово,
повехна хубост, а сърцето - рана.
На Господ моля се отново
да видя само тебе и Балкана.

https://www.meridian27.com/article/pismo-do-yovo

Hatshepsut

Вълчица

Пътят с мен не е никога бял.
Ако можеш, избягай! Вълчица съм.
Нощем вия, луна щом изгрява
и тъгувам додето се съмне.

Всеки косъм по мене настръхва,
щом усетя любовни капани.
Помнят още тревите изсъхнали
колко пъти съм близала рани.

Как обича вълчица ли? Страшно!
Дава мило и драго, прощава...
Но със зъби си пази душата,
че вълчицата дива остава.

Бягай! Бягай, не е още късно.
Замини в неизвестност далече!
Закъснееш ли, слагаш си кръста,
че се люби вълчица за вечност!

Аз самотна и горда умирам
със кървящо сърце на раздяла.
По земята ми - кървави дири.
Пътят с мен не е никога бял.

https://www.meridian27.com/article/vlchica

Hatshepsut

Високо

Посветено на Васил Левски

Няма път до тебе, Синеоки.
Зимата пътеките е скрила.
Ще те стигнем, само ако скочим
лъвски от хомота до бесило.

Който скочи толкова високо,
закълни го пред кама и кръст
да не трепва нивга пред жестокост!
Свободата си да плаща с кръв.

Няма да сме много - неколцина.
Трудно престрашава се раята
да остави всичко заради родина,
да си сложи на дръвник глава.

Сигурно не помним път висок,
дето води до живот свободен,
щом увисва тежко, Синеоки,
в примката въпроса ти "Народе????"

https://www.meridian27.com/article/visoko


Hatshepsut

Левски

Какво ни остана от тебе, Апостоле? -
калугерско расо, младежките къдри,
кама, револвер и към бъдното мостове,
в заветно тефтерче - словата ти мъдри.

Разделно е времето, сбъркано, страшно
и нужно е пак да обходиш България.
В сърцата ни пътят е стръмен и прашен
и вяра ни трябва, че вече догаря.

По-нужен сега си! По-нужен от всякога -
да пламне отново най-святото дело.
Градчета, селца те очакват пак, Дяконе,
учи пак народа на доблест и смелост.

Там, дето чернеело нявга бесилото,
в полето софийско - поникнало цвете,
То скътало твоята, лъвската сила,
пробило е с корени второ столетие.

https://www.meridian27.com/article/levski

Hatshepsut

Обичам те!

Онези пеперуди във стомаха
отново пърхат с шарени криле. 
Усещам ги, тъй нежни, но и плахи,
откакто пламна моето сърце. 

Не вярвах, че отново ще обикна
по-силно от когато да било. 
Но случи се. В душата ми проникна, 
пропука ми черупката с любов.

И ми е хубаво. И ми е бяло.
На стара приказка дори прилича.
Щастлива съм! До болка. Цялата.
Благодаря! Помни, че обичам те!