• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 19:30:04

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10069
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 75
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 32
Total: 32

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

07 October 2018, 08:08:13 Last Edit: 07 October 2018, 08:11:53 by Hatshepsut
Ивелина Радионова


Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", ,,Усмивка от бетон", ,,Момичето с тъжните очи", ,,Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. ,,Когато съм щастлива забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи - мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.

Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, в последствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след ,,Алтъна" и ,,Обич" се очаква да излезе до края на годината ,,Йова разказва", която ще включва къси разкази.
Ивелина Радионова е подарила текст за песен на фолкорно трио ,,Авлига" към НЧ ,,Пейо Яворов", стихотворението ,,Ти ли момко?" е част от стихосбирката ,,България в сърцето ми".

https://dariknews.bg/regioni/kiustendil/ivelina-radionova-predstavi-tvorchestvoto-si-v-dupnica-2095352


За Ивелина Никова и нейните копнежи по красота и слънце


Ивелина Радионова-Никова: Не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено.
(Интервю на Роза Максимова, в. "Компас")

- Разкажи ни за новия си проект, Ивелина, който осъществявате заедно с художника Иво Узунов.

- Идеята да синтезираме двете изкуства се зароди спонтанно, след като Иво Узунов ме откри чрез стиховете ми, а аз него - чрез красивите му картини. След успеха на този вид нетрадиционно представяне в Балчик решихме да повторим арт експеримента си и в Бургас. Желанието ни е да наситим сетивата на публиката до такава степен, че всеки от присъстващите да си тръгне от арт-галерия " Богориди" с чувството, че е получил подарък.

- Какво послание отправяте с него?

- В романа си "Идиот" Достоевски казва, че красотата ще спаси света и поколения наред утвърждават за вярна тази мисъл. Ние с Иво Узунов приехме, че това, което правим поотделно, също е красота - та какво друго е играта с думите или играта на четката с багрите... Затова много бихме искали хората в галерията да повярват, че духовната и физическата красота действително може да ни промени, да ни направи по-добри, по-чувствителни и по-разбиращи другия до нас...

- На път е новелата ти "Алтъна". За каква се разказва в нея?

- "Алтъна" е предизвикателство за мен, първата ми стъпка в прозата. Тя е, може да се каже, днешната ми мъка, защото много неща в нея не ми се отдават от първи път. Пиша и трия, трия и пиша и в движение се уча, защото прозата си има своите правила и изисквания. Затова позволете ми да не навлизам в подробности за сюжета на "Алтъна". Ще Ви кажа само, че се опитвам през моя поглед да дам своите отговори на вечни теми - какво е да имаме различна религия, можем ли да бъдем винаги добри, правят ли ни различни физическите белези и можем ли въпреки всичко да живеем заедно. Дано успея да усмиря съмненията си по време на писането и от "Алтъна" излезе нещо наистина хубаво - пожелайте ми го!

- Как се стигна до идеята да напишеш новела?

- "Алтъна разказва" се нарича стихотворение, включено във втората ми стихосбирка " България в сърцето ми". След прочита му във фейсбук пространството получих различни предложения, между които например да превърна стихотворението в роман, песен и филм. Тогава реших да опитам да създам новела. Имам и други планове за "Алтъна", но бъдещето ще покаже дали ще намеря сили и съмишленици за нещо по-голямо...

- Твоите стихове са основно на тема патриотизъм и родолюбие. Интересуваш ли се от политика, от трусовете в обществото ни, от глобалните заплахи? Каква е ролята на поезията в това сложно съвремие?

- Да, нормално е да ме вълнуват и социалните теми, макар че все още не се осмелявам да пиша по тях. За мен настоящето е грозно отражение на криво огледало. Затова в патриотичните си стихове обръщам поглед към славното ни минало. Вероятно някои хора биха ме упрекнали, че по този начин бягам от действителността и не слагам пръст в днешните ни рани, но мисля, че няма да са прави. Защото, каквито и заклинания да правим с днешна дата, не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено... По тази причина аз ще продължа да казвам, че поезията е онази магия, от която винаги и всички ще имаме нужда - кога, за да успокоим сърцето си, кога, за да вдигнем непокорно глава или дори да се посмеем...

- Какво мислиш за отношенията автор - читател? Ти имаш много почитатели. Разкажи за най-запомнящия се почитател?

- Не е лесно да спечелиш приятел в лицето на читателя. Това става постепенно с много търпение, труд и най-вече любов. Съхранила съм в съзнанието си прекрасни моменти, но ако все пак трябва да посоча най-запомнящи се почитатели, ще посоча децата, с които се срещнах във Видин. На всяко от тях написах индивидуално пожелание на малко листче. Истината е, че всеки от приятелите ми - читатели притежава парченце от сърцето ми или както казвам аз: "Ти оставаш в мен, аз оставам в теб!"

- Получаваш ли критики? Как приемаш критиката?

- Разбира се. Критиката е коректив. Старая се да съм внимателна към всички, които ме критикуват. Благодарна съм на тези, които съм допуснала най-близо до себе си, че ми показват слабостите и предлагат начин да се променя към по-добро и в творчеството си, и в живота си.

- Накъде отива съвременната поезия според теб? Какво не харесваш, кое те дразни?

- Може би не съм аз човекът, който трябва да отговори на този въпрос, но според мен в днешно време пишещите надвишават четящите. Няма нищо лошо в това по принцип. За всеки има място под слънцето и всеки има правото на себеизява. И не аз или някой от другите пишещи хора ще каже кое ще остане и кое ще бъде забравено. Времето е най-финото сито. То определя коя творба е стойностна и коя не.

- Кое те натъжава и разсмива?

- Честичко ме наричат "момичето с тъжните очи". Аз обаче всеки ден се опитвам да превръщам тази тъга в нещо стойностно или, както обичам да казвам, в капка мед, за да лекувам рани... Във времената, в които живеем, много неща могат да ме натъжат. Може да звучи много познато и тривиално, но мен ме души за гърлото една протегната за жълти стотинки ръка; горчи ми, когато виждам как майки дърпат децата си от витрините и все още не мога да свикна с вида на изгубилите надежда очи на възрастните...

Колкото за смеха - и с него всеки ден е различно. Един път мога да се засмея на глупав виц; друг път устните ми се разтягат в усмивка, когато видя карикатура на Комарницки или Ивайло Нинов, а се случва очите ми да забеснеят от смях и когато просто от разсеяност попадна в небрано лозе.

- Имаш ли си свое златно правило, Ивелина?

- Когато ми е най-трудно си казвам: " Бъди себе си!" и "Ти можеш, Ивелина, и докато дишаш, трябва да си полезна!" За мен всеки ден е жълтица.

https://www.meridian27.com/article/za-ivelina-nikova-i-neynite-kopnezhi-po-krasota-i-slnce

Hatshepsut

Ивелина Радионова


Ивелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.

Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.

Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"

Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино - вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив  и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.

Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".

https://www.meridian27.com/author/ivelina-nikova


Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино -
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Ти носиш много имена, Родино -
Копривщица, Калофер, Драгоман,
Преслав, Силистра, Плевен, Лом и Видин
и още Плиска, Дряново, Троян...

Ти пазиш толкова сълзи, Родино,
в реките Искър, Вит и Тунджа.
Затуй солено е морето синьо
и буйни са и Камчия, и Дунав.

Ти любиш своите чеда, Родино -
Апостола, Крум Страшни, Симеон...
Пастири, учени, царе, робини
в сърцето ти намират вечен дом.

За мен си всичко ти, Родино -
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

https://www.meridian27.com/article/ti-rodino

Hatshepsut

Алтъна разказва

Родена съм на чèлото със тъмен знак
и мама мислела, че е от сатаната.
Била съм пеленаче, бяло като сняг.
Оставили ме близки в планината.

Дочула детски плач една вълчица.
В тревите ме открила сам-сама.
Засукала съм млякото ѝ под звездици,
изгрели над Родопа планина.

Овчар на сутринта ме е намерил.
Повоят ми оплетен бил сред тръни.
До мен - вълчица и като в поверие
на шията ми имало един алтън.

Погледнал ме овчарят, та заплакал -
не бил завързвал люлка у дома.
С жена му дълго време чакали
да се порадват, като други, на деца.

От този ден до днес съм тяхна щерка.
По име ме нарекоха Алтъна,
че злато съм във дните им и щедро
в дома им грея, от зори до тъмно.

Отгледаха ме - първа хубавица!
В Родопа като мене друга няма!
Кога запея, се засрамват птиците
и слушат ме река, дърво и камък.

Вълчица отдалеч съзирам нявга
и тя ме слуша и си спомня сякаш,
нощта, в която никого си нямах,
че храни ме със вълчето си мляко.

До днес на шия нося си жълтицата.
И вярвам - някой свой ще ме познае
по нея и по белега ми над ресниците,
и ще ме върне. В ада или рая...

https://www.meridian27.com/article/altna-razkazva

Hatshepsut

До Боянския майстор

Все по жълтици досега вървях,
мнозина ми целуваха нозете.
В Средец най-първата болярка бях,
но само ти докосна ми сърцето.

Заспивах, а до мене Калояна,
прегърнал ме, с венчален пръстен,
ала в съня си виждах аз Бояна
как светва изпод ловките ти пръсти.

Събуждах се - готова за молитва,
с една надежда, малка като лешник,
и молех Бог във твоята палитра
да пази любовта, макар и грешна.

А после идвах в църквата, при тебе,
на светлина от свещ да ме рисуваш.
И сто пъти проклинах този жребий,
но пак мълчах, с очите те целувах.

Мълчеше майсторе, но аз случайно
разбрах, че багри правиш от цветя,
откъснати за мене нощем, тайно,
с любов и нежност, скрити от света.

Усещах колко те болят ръцете
и знаех, че рисуваш премълчаното,
което доловил си на лицето ми,
та вечно по стените да остане.

Прости ми, че все още по жълтици
вървя! Изгарят ме, като жарава!
А ти до царя ме изписа, до светиците...
Помни, че те обичам!
           Десислава.

https://www.meridian27.com/article/do-boyanskiya-maystor

Hatshepsut

Бащино лозе

Имам от татко си старото лозе -
няколко пръчки със черна душа.
Камъни, бурени - истинско ложе,
бащина мила педя земя.

Някога раждаше, пълнехме бъчви,
с песни откъсвахме първи зърна.
Девет години змиите го тъпчат,
тате без време прибра го смъртта.

Лозето в спомен запазихме с мама,
пътят към него покрит е от пепел.
То ни остана - наследство и рана,
дните изтичат от тъжните шепи.

Ала напролет сънувах лозите,
слънчеви стъпки нейде в листата.
Капеха гроздове - жълти жълтици,
тъй ме повика в съня ми земята.

Лятос отидох, присви ме сърцето,
сухата пръст напоих със сълзи.
Сякаш баща ми за миг от небето
слезе при мене треви да плеви.

Скъсах наесен зърна - кехлибари,
толкова сладки едва ли ще вкуся.
Зная, баща ми, че в лозето старо
капчици обич за мене е пуснал.

https://www.meridian27.com/article/bashchino-loze

Hatshepsut

Българи

Един народ -
и силен, и богат,
посреща с хляб и сол, с цветя закичва.
Един народ - потомци на Кубрат
до огън мрази и до кръв обича.

Засукал песен рано още в мрак,
надигнал бъклица с червено вино,
под писък на куршум развял байряк
за хубост и за благо на родина,

той още помни страшната си клетва,
с вода и здравец си поръсва рана,
прегъва крак пред кръста светъл
и извора на белоногата Гергана.

Един народ -
и жилав, и корав,
по-горд от лъв, по-силен от орела,
хоро играе върху жар със гняв.
Пред тоз народ главата съм си свела.

https://www.meridian27.com/article/blgari

Hatshepsut

Молитва за България

О, Боже, опази от зло България
от робски мрак и майчини сълзи,
от земетръс, порои и пожари,
от блясък на предателски ками!

Пази на Рила езерата, Боже,
на Добруджата златна песента,
на Казанлъка розовото ложе,
в Родопи - на Орфея любовта!

Със устни, Боже, Тракия целувай,
камбаните и наш`те писмена,
а после синята мечта на Дунав
и шипченските орлови гнезда!

Със сила и блага дари народа,
платил с кръвта си святата земя,
България да стигне пак възхода
и да застане гордо пред света!

https://www.meridian27.com/article/molitva-za-blgariya

Hatshepsut

Девата вишна

Видиш ли, мамо, бялата вишна,
бялата вишна, там, в Казанлък?
Казват, в живота си нявга предишен
дева била е, сломена от мъка.

Не е залязвало слънцето, мамо,
не е залязвало - да и се радва.
Славей ѝ кацал кротко на рамо,
та да и пее за обич и сватба.

Момък залюбила, мамо, богат бил,
ала сърце му - сякаш от камък.
Къща си имал, пълна със злато,
ледна била му душата - без пламък.

Страдала, мамо, девата бяла,
бяла и хубост вехнела нощем.
Ясна луната кога я видяла,
с нея зажалила, плакала още.

После магия сторила, мамо,
бяла магия тежка, съдбовна:
младата дева станала вишна,
та да не сеща мъки любовни.

Минали, мамо, много години
вишната с цвят се кичи напролет.
Там, в казанлъшки китни градини
момини сълзи бели се ронят.

https://www.meridian27.com/article/devata-vishna

Hatshepsut

Бабината баница

Тази утрин земята е бяла -
баба точи кори на небето.
Уж снежинки валят на парцали,
а пък пада любов и е светло.

Снощи баба в котлето на Господ
гъсто мляко дои от звездите,
пасли мащерка, риган и троскот,
на небето са тъй лековити.

После жъна небесната нива
и замеси тесто във нощвите.
Баба точи и пее щастлива.
Ръси сирене щедро в корите.

А на близкия облак отсреща
риза божия ангел простира.
Господ с нея стоял е до свещите,
дето пращат молитви в всемира.

Баба ръси небето с брашно,
бял е пътят към рая по пладне.
Спира времето щом със любов
някой баница прави за гладните.

https://www.meridian27.com/article/babinata-banica


Hatshepsut

Благодаря, приятелю!

Колко пъти бе до мен, приятелю,
мъката когато впива в мене жило
и горчи, горчи медът на тишината,
и вися над бездна? Имаш сили

все да кърпиш в мен последната надежда
и сред облаците да ми правиш път.
Глинени човечета сме! Неизбежно
е по жар понякога да стъпваме.

След преплувани морета от сълзи
и изядена една торба със сол,
нека стъклената радост разделим!
Слънчев лъч за двама. Стига толкова!

Щедър е животът, щом събра ни близо
и без кръвна клетва ни превърна в братя.
За прегръдките, спасителната риза
от сърце благодаря, приятелю!

https://www.meridian27.com/article/blagodarya-priyatelyu

Hatshepsut

До сърцето ми

Не се ли умори да вярваш
на мъжки думички и ласки
и всекиму да даваш с мяра
парче от теб плюс щастие?

Недей! Мъжете си отиват,
а вдигаш ти до двеста пулса.
Нахалост е, сърце! Не бива...
Оставаш като лист обрулен.

И пак с наивност на дете си.
След ледникови периоди
прегръщаш нечие сърце и
си пазиш любовта в зародиш.

И плачеш, и превързваш рани,
играеш драматични роли.
Стани на камък, къс стомана,
за да не чувстваш вече болка!

https://www.meridian27.com/article/do-srceto-mi

Hatshepsut

Завръщам се в сърцето ти

Завръщам се в сърцето ти. Дълбоко.
Безмилостна, безумна и мечтана,
затворила се в орехче, до болка,
терзана в пек и снежни урагани.

Завръщам се в потайните ти мисли,
понесла въглени от жарки клади,
от белите ти сънища по-чиста,
божествена, безмълвна и изстрадана.

Завръщам се в сърцето ти. Отново.
Притихвам, там, до хилядите рани.
По-силна съм от всичките любови,
завръщам се при тебе - да остана!

https://www.meridian27.com/article/zavrshcham-se-v-srceto-ti

Hatshepsut

Сигурно си сбъркал

Господи, ти сигурно си сбъркал
докато създаваш нас, човеците.
Как във купчинка от пръст ще хвърлиш
двайсет грамчета душица вечна?

Да, творец си! Туй сега е ясно.
Нямаш конкуренти на небето.
Но си сложил грозен до прекрасна
и добрия до проклетника.

И защо не си измислил стълба
при обичните да идем бързо?
И защо ни пращаш мълнии
да завържат любовта ни с възел?

Не можа ли болката да скриеш
миг преди в кръвта да я усетим?
Как пък не научи и убиеца
да се буди с нежност във сърцето?

Сметка диря ти аз, тленната,
равна само с мравчица и цвете.
Трудно ще постигнем съвършенство,
но от слънце ни правѝ, да светим!

https://www.meridian27.com/article/sigurno-si-sbrkal

Hatshepsut

Простих за всичко

Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.

Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило...
лъжите, самотата на кафето ми
и зная - не е слабост, а е сила.

Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.

Тогава пускам диска с наш'та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени -
сезоните, в които се обичахме.

Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката "Сбогом"!

https://www.meridian27.com/article/prostih-za-vsichko

Hatshepsut

Капка любов

Беше капка любов, ала истинска.
Дето стига за двеста години.
Бе по-нежна, по-древна от приказка,
по-красива от лунна коприна.

Исках с плитка коса да я вържа
и с ръце я притисках до мене.
Ти с целувки я пиеше бързо,
а по устните капката стенеше.

Тази капка любов бе магия,
но безмълвна в живота изгуби се.
И с отчаяна жажда я пихме,
тази капка-сълзица за влюбени.

Между тебе и мен - само капка,
ала мъката давим във нея.
Днес се молим в сърцата да капне
и отново в едно да ги слее.

https://www.meridian27.com/article/kapka-lyubov