• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

08 April 2020, 18:05:18

Login with username, password and session length

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 13077
  • Total Topics: 1237
  • Online Today: 70
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 59
Total: 59

Добромир Банев

Started by Hatshepsut, 18 October 2018, 21:00:10

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Добромир Банев


Добромир Банев е български писател, поет и публицист.
Роден е през 1969 г. в град Ловеч. Средно образование завършва в СОУ ,,Свети Климент Охридски" (Ловеч). Дипломира се като юрист в СУ ,,Свети Климент Охридски" (1993).

Работи по специалността в различни адвокатски кантори и в Министерство на земеделието. Междувременно пише за периодичния печат и електронните медии.

Първата му книга ,,Еднакво различни" излиза през 2011 г. Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – ,,Абсурдни времена – 1 и 2". ,,Абсурдни времена" е най-продаваната книга с поезия в България и по нея в Театър "Сълза и смях" се играе спектакъл в изпълнение на актьорите Нона Йотова и Петър Антонов.

През 2014 година излиза книгата ,,В понеделник ще е късно".

През 2015 година негови творби са включени в Антология ,,Поезия 21 век" и в други сборници за съвременна българска поезия.

В началото на 2016 година излиза книгата ,,Зад огледалото", включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова, а на 13 февруари 2017-а се състои премиерата на "Аз съм в другото такси" - сборник с къса проза, включващ и фотографии на Ивелина Чолакова.

Добромир Банев е автор на много текстове за популярната музика.

https://bg.wikipedia.org/


• Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря.

• Единственото нещо, което може да убие любовта, е самата любов

• Кой казва, че ангелите са добри и разбират от любов?
Аз разбирам любовта. Тя е зад ъгъла на улицата, или е чаша кафе, или хапче за сън. Тя е всичко, което ме движи към теб. Тя е много повече от едно "Обичам те!".

• Любов без страст е есен, но без дъжд.
Небе без птици. Стихове без смисъл.
Без болка от любов кой влюбен мъж
два реда с малко смисъл е написал?!
Безсмислен е светът без любовта.
Тя – цялата – завършекът придава.

• Кому са нужни сухите цветя,
щом мирисът им вече е забрава?
Животът е жужене на пчела,
а любовта – за жилото нектара.

• Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.

• Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична вселена, толкова повече място има и за други хора в нея.

• Страхът да бъдем себе си е унищожителен. Прави ни неуверени, а от там – все по-самотни. Самотата трябва да бъде въпрос на избор, а не даденост. Нужна е страст. Ръцете и устните ще довършат всичко останало.

• По-щастлив от невежата е само увереният простак.

• Докато обичаме, всичко има значение. Докато ни обичат, всичко има смисъл...

• Всяка бръчка е следа, че сме обичали.

• Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.

• Надеждите са големи единствено в роман на Дикенс. В живота никой не е виновен, че среднощното мълчание ни самоубива бавно и сигурно, докато обмисляме кого да обвиним на сутринта за собственото си поражение.

• Дърветата често са предпочитани за прегръщане пред хората.

• Да си пожелаеш нещо от сърце няма нищо общо с глагола ,,искам".


И още няколко любими стиха от ,,В понеделник ще е късно":

Най-хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.

,,Най-истинското вино е горчиво",
,,това е ясно, като че ще съмне",
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.

Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва –
цялата.

Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно да се срещнем.

***
Онази тъга по Париж
и твоите бегли целувки,
когато до мене вървиш
по Шанз-Елизе без обувки,

когато прегръщам така,
че сякаш след малко умирам,
и мога на бърза ръка
момиче с цветя да скицирам,

когато над Сена вали
и Лувърът плува във локвите,
и само дъждът ме дели
от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя
разбира какво сме без нея.
Тъга по Париж – любовта.
Тъгата, с която живея.

***
Въздухът, който дишам.
Не заспивай.
Понякога имаме нужда един от друг.
Понякога е точно като сега –
дишам.
Понякога времето е спрял часовник
по средата на нищото,
колкото да кажа едно ,,Обичам те!".
Дишам,
и не мога да спра да вярвам,
че всяка секунда с теб има смисъл.
Не заспивай.
Ако някога, по някаква причина,
аз си отида от теб,
дишай.
Както аз сега,
докато времето си почива
от любовта ми към теб.

https://afish.bg/

Hatshepsut

Така да ни отива есента...

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Hatshepsut

Не ме целувай още

Не ме целувай още!
Не сега.
Очакване е всичко помежду ни.
Най-сладка е любовната тъга,
когато се обичаме без думи!

Докосвай леко – ей така, едва!
Случайно уж, уж става без да искаш...
Докосвай леко.
А пък след това
не спирай цяла в мен да се притискаш.

Целувай после – сякаш идва край!
Но не сега.
Сега е още рано.
По–късно ще ни бъде като в рай –
главата ти на силното ми рамо,

полегнала след ласките безброй
и хиляди целувки с устни жадни...
Сега е още време за покой.
Но после ме целувай!
Безпощадно!

Hatshepsut

Изгубени

Затворници на собствените си души,
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами...
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.

Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
във самотата си самотни от измамния покой.

И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме, когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов,
разминал се с представите ни за любовен щрих.

А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва.
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
Да плува може този, който от вода не се страхува.

Hatshepsut

Двама

Не се споделя лесно любовта.
Тъгата също трудно се споделя.
Най–хубавото нещо на света?
Да бъдеш с друг в дъждовната неделя -

целувките си с него да делиш,
докато пролетта цъфти надменно,
в едно легло със него да заспиш,
уверен, че обичаш до последно.

Hatshepsut

Съществувам

Животът си не помня преди теб.
Не беше важен. Нямаше причина.
Най-важното е за един поет
да има муза.
И любов да има.

Кой пише за цветята без любов,
за слънцето, морето и простора?!
Откакто имам теб, съм чисто нов!
Завиждат ми ужасно много хора.

Причината си ти. Сега съм жив.
За тебе се среднощните ми рими.
Животът е наистина красив!
Дано да сме щастливи сто години!

Любов да има. Другото е ад.
Останалото с глупост се римува.
Сега съм жив. И съм все още млад.
Целувай ме! Прегръщай!
Съществувам!

Hatshepsut

Откровение

На другите поети оставѝ
пчелите и тревата да възпяват.
От толкова измислени треви
те с всяка дума бавно полудяват.

Такава си, каквато си. За мен
ти няма със какво да си сравнима.
Наслада хладна в слънчевия ден.
Утеха топла в идващата зима.

Такава си. По устните личи.
По допира. И всеки отпечатък
от теб навсякъде по мен личи.
Така е. И така ще е нататък.

Такава си, каквато само аз
чрез думите портретно те рисувам.
Метафорите? Те не са анфас,
когато искам, галя и целувам.

Пчелите и тревата са си там.
Такава си. Със нищо несравнима.
Аз всички мои думи ще ти дам,
докато полудявам, че те имам.

Hatshepsut

Попивам всеки полъх...

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки...
,,Обичам те", изказано на ум,
е истинско ,,обичам те" за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.