• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 January 2021, 20:48:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12194 Posts

Шишман
4122 Posts

Panzerfaust
653 Posts

Лина
648 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19286
  • Total Topics: 1318
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 19
Total: 20

avatar_Hatshepsut

Георги Раковски

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 21:50:14

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] възражданеистория

Hatshepsut

29 August 2018, 21:50:14 Last Edit: 30 October 2020, 07:48:02 by Hatshepsut
Георги Раковски – основоположникът на националноосвободителното движение


На 2 април през 1821г. е роден един от онези, отдали живота си на България и благодарение на които днес ние можем свободно да се наречем българи. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. Нека ви разкажем обаче малко по-подробност за житейския път и дейността на този велик българин. Както споменахме, Георги Раковски е роден в началото на месец април, в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е един от заможните търговци и занаятчии, а майка му е Руска Мамарчева. Някои историци твърдят, че именно от нея Раковски наследява своя бунтовен характер. Тя е роднина на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев. Той участва в руско-турската война от 1829г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до сливен.Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си. Именно затова по-късно той приема и неговото име – Георги. Произходът на Раковски много му помага да се превърне в един от образованите българи по онова време. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово. Там обаче не завършва, заради върлуващата чумна епидемия и заминава заедно с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Въпреки близките си контакти с гръцките учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Споделяйки до голяма степен техните убеждения, той се включва в борбата за независима българска църква.
След няколко години престой в Османската столица, Раковски вече е оформил своите възгледи за ситуацията на Балканите. Той, подобно на много млади българи, започва да милее по родината и да желае искрено нейното освобождение. През 1841г. той започва активно да работи по въпроса. Тръгва за град Браила, където се сдобива с гръцки паспорт и започва да учителствува. Голяма част от времето си обаче той посвещава на участието си в т.нар. Браилски бунтове. По-късно, заради това си участие той е осъден на смърт от турците. С помощта на приятели обаче той успява да избяга и заживява в Марсилия, където живее известно време. Дългът към родината обаче го зове. След близо две години прекарани във Франция, Раковски се връща в родния Котел, където местните еснафи водят активна борба срещу чорбаджиите. Те, заедно с Георги, са наклеветени и осъдени като бунтовници.

Раковски е изпратен в затвора в Цариград, където излежава присъдата си близо 3 години. Престоят му там обаче далеч не успява да повлияе на родолюбивите му идеали. Веднага щом се оказва на свобода, Раковски се захваща още по-пламенно с революционна дейност и продължава да търси пътища за освобождението на България. В началото на 50-те години между Русия и Високата порта избухва Кримската война. Именно тогава, в столицата на султана група българи, начело със самия Георги създават Тайно общество, което да предава информация на руснаците. Съзаклятниците му, а и самият той, постъпват като преводачи в турската армия. Делото им обаче скоро е разкрито и те са арестувани. Раковски обаче успява да избяга и се спасява от съда. Преминава на българска територия и повежда чета от 20 момци, с която действа из Балкана и отново прави опит да съдейства на руснаците. Великите сили обаче застават на страната на Османската империя, императорските войски на Петербург за отблъснати и Раковски се вижда принуден да разпусне своята чета. Той се връща за кратко в родния си Котел, като по това време написва и прословутата си поема "Горски пътник". Раковски заминава  за Букурещ, където тя търпи втора редакция, а по-късно се премества в Нови Сад(Австро-Унгария), където вече тя е напечатана.
От печат излиза първият брой на вестник "Дунавски лебед", както и поемата "Горски пътник". През 1857г. обаче, от Високата порта решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на "Дунавски лебед". През 1861г., революционерът изготвя два много важни документа "План за освобождението на България" и "Статут за привременно българско началство в Белград". Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен. Той обаче носи със себе си съвсем различно значение. За пръв път от много години българската революционна борба започва да придобива организационен характер. Стихийните проявления на четничеството в близките години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци.

Планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски. В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които е и самият апостол на свободата – Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщене, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането и – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.

Въпреки неуспехът на легията, Раковски продължава да защитава своите вярвания. Заминава за Влашко и се установява в Букурещ, където издава вестниците "Бъдущност" и "Бранител", както и списанието "Български старини". Той продължава да вярва, че Османската империя трябва да бъде сломена с помощта на всички балкански държави. Раковски има идеи за създаване на Балкански съюз и дори се опитва да ги приложи на практика – т0й води разговори с редица гръцки и сръбски политици, които обаче не дават резултат. Опитва се да създаде и българо-румънски съюз, но идеята му отново не среща успех. През 1866г., революционерът създава Върховно българско гражданско началство и Таен централен български комитет (ТЦБК). Някои историци твърдят, че самият Раковски не знае за създаването на ТБЦК. Организацията започва да функционира и да координира действията на българските чети, изпращани отвъд Дунава. Пре 1867г., на 1 януари е издаден и т.нар. "Привеменен закон за народните горски чети за 1867-мо лято", в който са записани правата и задълженията на четите и техните войводи, както и организационните им особености. Големият идеолог обаче така и не доживява да види своята родина свободна. Той ляга болен от една от най-страшните болести по онова време – туберкулозата. Тя отнема живота му на 9-ти октомври през същата 1867г. Фигурата на героя обаче остава да блести в родната история и до днес, дълги години след неговата смърт. Георги Раковски е една от най-светлите личности на революционното движение. От неговия опит и идеи са се учили герои като Васил Левски и апостолите на Априлското въстание, за които заветът му остава отчетлив и ясен.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Браилски бунтове (1841 г. - 1843 г.)


В трудната многовековна история на балканските народи, често разделяни и противопоставяни от чужди на тях сили и интереси, има и немалко събития, които са ярък пример на добронамереност и вълнуваща солидарност в тежки времена на неволи и сурови изпитания. Едно такова събитие са и известните Браилски бунтове от средата на ХIХ век, когато българи, гърци, румънци и сърби тръгват заедно против вековните османски поробители.
В историографията са описани трите последователни бунта:
- първият - през пролетта и лятото на 1841 г.;
- вторият - през февруари 1842 г.;
- третият - през лятото и есента на 1843 г.

И в трите бунта ръководна роля играят български емигранти. Специално във втория котленецът Георги Раковски е в стихията си.
Браилските бунтове до известна степен се явяват едно напълно закономерно продължение на избухналите на много места антитурски вълнения в западните и северозападните български земи против терора и изстъпленията, извършвани от турската власт. В периода 1832-1841 г. не стихват селските въстания и протести във Видинско, Кюстендилско, Ломско, в Белоградчик, Кула, Пирот, Берковица, Ниш и в цялата Нишка област.

Независимо от явните и задкулисни действия на сръбския княз Милош с цел да разшири територията на Сръбското княжество предимно с райони, обитавани от българско население, селяните, без оглед на своята народност, взаимно си съчувстват и си помагат в общата неволя. Типичен пример на солидарност и подкрепа оказва сръбският народ на българските си съседи по време на Нишкото въстание. Поводът за неговото избухване е садистичното издевателство на една турска чета над мирни жители от село Каменица по време на великденската служба в местната черква.

Четата нахлува вътре и обезчестява всички жени - млади и стари, пред потресените мъже и невръстни деца. Така въстава и последното кътче, до което е стигнала злокобната вест. Самият нишки паша се изправя срещу хилядите бунтовници с 2000 души албански башибозук. 225 села са опожарени, като в половината от тях домовете са изпепелени до основи. Стотици хора забягват във Влашко. 1363 семейства са приютени през границата от сръбски селяни.

Нишкото въстание от пролетта на 1841 г. намира широк отзвук по всички краища на поробеното отечество. Издевателствата на поробителите се посрещат с възмущение в много страни на Европа. В Атина се създава т.нар. Македонско общество, ръководителите на което си поставят задачата да набират доброволци за формиране на чети в подкрепа на българската кауза. В условия на всеобщо надигане на духовете и в Браила е формиран център в помощ на българското освободително движение. Набира скорост идеята за общо въстание и за прехвърляне на чети в България. Тайно организираният заговор се оглавява от сърбина Милое Станиславович (капитан Татич) и от българина капитан Васил хаджи Вълков, емигрант от град Котел.

Със съдействието на родолюбиви търговци и занаятчии се формира чета от 300 души доброволци, предимно българи, подкрепяни от 50 гръцки и от малка група румънски бойци. На 13 юли четата се качва на специален кораб, но е блокирана още на пристанището в Браила от местния гарнизон. Завързва се люта нощна битка в подстъпите към реката, в която със смъртта на храбрите загиват 80 души, достойни чеда, 53-ма за заловени и изпратени на каторга.
По това време бъдещият титан на националната революция Г.С. Раковски живее, учи и работи в Цариград, където от група всеотдайни родолюбци е организирано могъщо движение за българска църковна самостоятелност. Младият, едва 20-годишен, котленец оформя своя мироглед и калява волята си в несгоди и трудности под силното въздействие на забележителните патриоти Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. По признание на самия Раковски, в продължение само на две-три години тук той се е почувствал "във всеко отношение прероден" благодарение на влиянието, което са му оказвали изявени личности - не само българи, а дейци и от другите балкански държави.

Така още със своите първи стъпки в революционните борби будният котленец в ранна възраст излиза на историческата сцена като ярка личност, която надхвърля теснонационалните граници и се утвърждава в представите на съвременниците си за водач и идеолог, надарен с находчива революционна мисъл и способен да взема смели и бързи решения.
Това, което е станало в град Ниш и областта, и вече става и в Браила, Раковски възприема като зов на съдбата и решава незабавно да замине на север, за да се включи в борбата на българите и румънците в крайдунавския град. Той пристига тук на 7 август 1841 г. и е регистриран пред браилските власти под името Георги Македон, име псевдоним под влиянието на Македонското дружество на българите от Атина, с които се намира в постоянни и много близки връзки.

Подготовката на заговора за втория Браилски бунт започва незабавно. Придобил гръцки паспорт от гръцкия вицеконсул в Браила Велизариос, Раковски открива свое частно училище по гръцки и френски в къщата на сливналията Паскал в съдружие с италианския гражданин Александро Пандолфи. Училището не е само източник на препитание, а и много удобно място за прикриване на истинската дейност, за която е пристигнал от Цариград.
С удивителна енергия и неизтощим дух котленецът, подпомаган и от гърка Ставрос Георгиу Балакостас, работи с неизтощима енергия сред българи, румънци и гърци за осигуряване на оръжие и записване на доброволци. Те установяват контакти със съмишленици от Влашко и Молдова, свързват се и с българи от Южна Бесарабия и Одеса. В Галац ръководител на движението е Георги Казаков от Карлово, в Бесарабия - Петър Ганчев.

В подготвения от Раковски план се предвижда от Бесарабия в Галац да пристигнат около 2000 души, откъдето с други групи българи от цяла Молдова да се отправят за Браила и оттам през заледения Дунав в началните дни на февруари 1842 г. на юг - към поробеното отечество. С цел да се осигури оръжие за успеха на това дело, предвиждат нападение над казармите, а преди началото на акцията - арестуване на офицерите от гарнизона, събрани на градски бал на 10 срещу 11 февруари. За отвличане на вниманието и създаване на паника се предвиждат и пожари на важни сгради.
В хода на въоръженото стълкновение Раковски и помощниците му разбират, че заговорът е разкрит и те, въпреки всичко, решават да овладеят дома на началника на гарнизона полк. Енгел. Пред портите му се натъкват на шейна, от която слизат две униформени лица. Завързва се жестоко улично сражение между бунтовниците и военното поделение, в което са ранени 5 румънски войници, един подофицер и един офицер. Властите арестуват 20 бунтовници, но не успяват да заловят Раковски, Ставрос Георгиу и румънеца капитан Спиру - тримата основни ръководители. Капитан Спиру обаче е ранен, в безпомощно състояние се предава сам, настаняват го в болница, където умира, но не издава съратниците си.

Изнизват се близо две седмици, без Раковски да бъде заловен. В безизходица търси съдействие от руския консул в Браила Карнеев. Той обаче, поради големите неприятности, които е създал на император Николай за подкрепата на Първия бунт от 1841 г., сега предава вожда на втория бунт на министъра на вътрешните работи на Румъния Михалаке Гика. На 4 срещу 5 март под усилена охрана котленецът е преместен в Букурещ с досие от 186 страници. На процеса в Букурещ младият революционер проявява спокойствие и завидна изобретателност. Той признава за свои помагачи в делото само тези, които са забегнали и не се намират в арестите. За всички останали, които са в арестите и са подсъдни, не знае нищо и не ги познава. Така той напълно ги оневинява. В присъдата си румънският Диван го осъжда на смърт с още 6 души. В започналата след делото сложна, дълга и мъчителна преписка между съдебните власти и двете министерства на външните работи на Румъния и Гърция, в края на август Раковски избягва смъртното наказание заради това, че има гръцки паспорт и е гражданин на Гърция. В началото на септември 1842 г. той е качен на гръцки кораб и изпратен за Марсилия (Франция), където започва нова страница от героичния му живот. Талантливият млад революционер доказва още в ранна възраст, че пътят, който води балканските народи към свобода и независимост, е тяхното единство в борбите им срещу външните господари.

Статия: О.з. полк. Тодор Гигов, в. Дума 4 Февруари 2012, брой 29

Картина: "Раковски в Балкана", 60-те години на ХIХ век, худ. Сако

http://www.duma.bg/node/26334

Hatshepsut

ПОЗИВ КЪМ БЪЛГАРИТЕ ЗА ВЪСТАНИЕ
1-го августа 1862

Народний войвода:
Г.С. Раковски

Мили братя българи!
Време дойде веке и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост! Турското царство веке пропадва! Тии са вече изгубили военний дух, тии са се вдали в разслаба и разкошност, тии са осиромашели и оголяли; нямат веке сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е ничтожно; тии не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнства. Пример да бъде нам Ерцеговската и Черногорската война, де нищо не могат да сторят толкова време. Що стоиме, българи! За кога чакаме! Европа и цял просвешен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турци сами проповядат явно падение си и готвят се от първи удар да бягат в Азия.
Един всеобщи и силен удар ще реши нашата славна бъдущност, като разгони и изтреби мрьсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! Докога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огьн запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, храбри черногорци и сърби, сички на оръжие храборно и победоносно бият, секат и требят общия неприятел стар кръвник турчин! Може ли да бъде и за нас по-добро друго благовремие от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч - свобода или смърт - и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а божа всесилна десница нам ще помогне!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7804&Level=1

Hatshepsut


143 години от смъртта на Георги Стойков Раковски (09.10.2010)

Hatshepsut

"Руската убийствена политика за Българите" – Раковски

Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому. Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.

Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.

Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:

Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!

В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.

В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!

В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. "С нас е народът", казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)

Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.

Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!

Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква "Свети Стефан" в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:

Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

"О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот".

Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?...

От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.

Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.

Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества* (Както днес ония, които са получили звонковата монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З.С.).

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Георги Сава Раковски

Hatshepsut

Георги Раковски



Сръбската политика относително на българите...

Всякому человеку натежава неотменна длъжност да брани народните си права с всичките си сили и възможни средства. А който презира и пренебрежава тая свята длъжност, той не е словесен человек, но едно безсловесно животно, кое се проявява на света и свършва живота си, без да остави никакъв спомен от делата си. Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и най-утешителни речи за чувствителний человек и той жертвува за тях всичко, що има най-драгоценно на света.

Похвален е онзи, който може да принесе една настояща и явна полза народу си, а еще по-похвален е онзи, който предупреди едно тайно зло, кое се за в бъдущност приуготовлява с ласкателство и измама народу му и кое всяк не е в състояние да узнай. А най-паче когато това зло се сплита от человеци познати и щат да се показват уж доброжелатели и приятели, понеже от явнаго неприятеля всяк се пази и взема предусторожните си мерки против неговите дела. Сърбите, ако да се сближават доста тясно по езику си с българите и ако да живеят в непосредствено съседство с тях, обаче всякоги са били смъртни неприятели български и никоги не са престанали да им противодействуват, когато им се е появявало и най-малкое счастливо и благоприятно обстоятелство.

Такива жалостни примери вижда человек твърде много и всичката съхранена история по появлението им на Балканский полуостров до падението им под турская власт. Омразата е била тук вкоренена в тях, щото в устата им народното име българин се изкривило на...

в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото, 1863 г.

Hatshepsut

01 May 2020, 12:03:38 #6 Last Edit: 06 December 2020, 12:48:40 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите биографията на Георги Раковски от Веселин Трайков:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3873

...както и Авобиографията и мемоарите на самия Раковски:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3143

Hatshepsut

Георги Раковски - будител и учител на нацията


Георги Раковски - картина на Стефан Йорданов

Автор: Проф. Пламен Павлов

https://trud.bg/

,,Патриархът" на националната революция съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, харизматичен водач, организатор, по­ли­тик и иде­о­лог

През 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски

Една от неправителствените организации, която от десетина години полага много усилия за утвърждаването на Деня на народните будители - не само у нас, но и сред българските общности в чужбина, е ,,Фондация Българска памет" с председател д-р Милен Врабевски. Наред с многото инициативи на фондацията, с нейна подкрепа се провежда и конкурсът ,,Будител на годината" на Българското национално радио.


В навечерието на празника през настоящата 2020 година (година, която меко казано е особена...) ,,Фондация Българска памет" създаде дигитална изложба ,,Будителството - състояние на духа", като текстовете са на пишещия тези редове. Когато заедно с Живко Костуров от екипа на фондацията обмисляхме как с двайсетина образи на видни българи да покажем същността на будителството, съвсем естествено включихме Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Гоце Делчев. Факт е, че най-големите революционни водачи по един или друг начин са свързани с мисията на народния будител и учител - и в универсалния, а и в буквалния смисъл на думата...

Не само заради хронологията ще започнем с ,,патриарха на революцията" Георги Стойков Раковски (1821-1867), учителят на поколения бунтари и комитетски дейци. По-нататък в нашата поредица ще представим от същата гледна точка Левски, Каравелов, Ботев и Делчев. Още тук обаче държим да отбележим взаимодействието между революционното и еволюционното направление в българското общество, между ,,хъшовете" и ,,граматиците" - важна, но нерядко пренебрегвана характеристика на нашето Възраждане. Пресечната точка между тези често непримирими ,,партии" е именно будителството, отношението към образованието и културния възход на ,,милия български род"! Показателно е, че водачите на националната революция са не само политически лидери, организирали чети, съзаклятия и комитети, но и ярки просветители. И учители! Не е тук мястото да изреждаме ,,армията" от възрожденски ,,даскали", които се включват в революционното движение - те са стотици, а ако прибавим освободителното движение в Македония и Източна Тракия след 1878 г., още повече...

В създаваните от Левски и неговите сподвижници комитети присъствието на местния учител в съответното селище е почти задължително! Същото се случва и при изграждането на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гоце Делчев, Даме Груев и техните сподвижници. Първият пример обаче е Раковски.

Георги Раковски, ,,патриархът" на националната революция, съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, ха­риз­ма­тичен во­дач, организатор, по­ли­тик, иде­о­лог... Ро­ден в буд­ния въз­рож­ден­с­ки Ко­тел, по­лу­чил со­лид­но об­ра­зова­ние във ,,Великата гръцка школа" в Цариград, той из­да­ва вестници, из­с­лед­ва бъл­гарската ис­то­рия, етнография и фол­к­лор, създава революционна по­е­зия... Разбира се, литературните слабости на поемата ,,Горски пътник" (1857 г.) са известни, но нека припомним нейното феноменално въздействие не само върху раждащата се интелигенция, но дори върху суровите, вече ,,политически" хайдути! Патриотичната страст пронизва трудовете на Раковски, да не говорим за уникалната му кореспонденция със стотици тогавашни българи, но и с видни личности от други държави. В целия живот на тази изключителна личност публицистиката, литературата и научните търсения по невероятен начин пре­ли­ват в ради­кал­ни политически замисли и действия. За Раковски пътят към свободата е ,,... открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята..." С други думи, публицистиката и просветителството предхождат въоръжената борба и остават редом с нея по пътя към Свободата!

За разлика от Левски, Ботев и Гоце Делчев, Раковски не е бил учител от типа на характерните за епохата български ,,даскали". От друга страна обаче, стремежът към просветителството на своя народ е една от най-ярките характеристики на неговата личност. Нека припомним, че през 1858 г. именно Раковски оказва решителна помощ на сънародниците си от Бесарабия за създаването на българското ,,Народно централно училище" в Болград. И съвсем заслужено днес Болгарската гимназия носи неговото име. В своя вестник ,,Българска дневница" от октомври 1857 г. Раковски дава висока оценка на ,,... достопохвалните жители на град Русе, (които) стараят се всеусърдно да установят пристойно учебно заведение в този крайдунавски знаменит град, не само за научение мъжскаго пола, но и за нужно е още и необходимое образование нежнаго пола, без което не може бити общое просвещение едного народа..." В писмо до своя приятел Йосиф Дайнелов от 5 октомври 1860 г. Раковски заявява: ,,... Не видях по-способен человек за наука освен българина..."

През 1858 г. в Одеса, където разработва своя ,,Първи план за освобождението на България" и година по-късно издава знаменития ,,Показалец" (наръчник по етнография и история), Раковски е назначен за възпитател в една от одеските мъжки гимназии. С невероятната си енергия той разпалва патриотизма на младите българи, учещи в Одеса, а част от тях заминават за Белград и се включват в организираната от него Първа българска легия (1861-1862 г.).

Малко известно е, че заедно с организирането на Легията Раковски води в Белград и една импровизирана лектория, на практика едно неформално неделно училище. Ето какво разказва Христо Иванов - Големия: ,,Започнах пак да ходя при господин Раковски (...) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история... Той им заръча да ходят всяка неделя при него..." Наред с беседите по история, Раковски е казвал: ,,Сберете се и приказовайте на български, да не забравите матерния си език!" По-нататък Христо Големия чистосърдечно заявява: ,,Слушам и ази (...) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България...", като не крие възторга си от четенето на ,,Горски пътник" и ,,Асеневата история" (,,Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму") на Раковски, издадена в Белград през 1860 г.

Личност с европейски виждания, визионерът Раковски решително надскача чисто ,,школските" мащаби на съвременното му просветно дело в българските земи. Още през 1856 г., когато пребивава в Нови Сад, тогава в Австрийската империя, заедно с първия си вестник ,,Българска дневница" той замисля създаването на ,,Българско Учредничество" - институция, която да издава популярна литература и учебници за българските училища, като за целта са привлечени най-добрите автори. Във връзка с този проект, той пише на Николай М. Тошков в Одеса: ,,Ако бяха послушали моята молба в Одеса живеещите наши родолюбци благородни българи да ми помогнат за първо основно начало, аз бих драговолно всякакъв труд положил... това Уредничество за малко време ще ся засили и постепенно ще стане Дружество словесности, какви имат другите славянски народи..."
През 1857 г. Раковски издава ,,Позив на спомоществование за учреждения на една Българска книжевна община в Галац", където четем: ,,Човек без учение и наука е мъртъв наравно...", както и че цивилизованите ,,учени народи... са били щастливи да се украсят със своя наука и умно образование..." По този начин именно ерудитът Раковски дава идеята, осъществена дванадесет години по-късно и вече след смъртта му със създаването на ,,Българското книжовно дружество" (бъдещата Българска академия на науките) през есента на 1869 г. Надали е случайно, че първото заседание на учредителите е именно в Галац, но поради подозренията на местната полиция продължава в близкия град Браила. Както е известно, революционното крила на емиграцията, вкл. Любен Каравелов, Васил Левски и др., са сред учредителите на дружеството.

За личността и делата на Раковски може да се разсъждава още много, и много... Нека в заключение припомним отново, че през наближаващата 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски. По предложение на изтъкнатия наш историк проф. Пламен Митев Фондация ,,Васил Левски" отправи апел към държавните институции и българското общество за достойно отбелязване на тази знакова годишнина. Защото сме в дълг към големия българин и истински европеец, който написа: ,,Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!"