• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 August 2019, 19:36:51

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9716
  • Total Topics: 1129
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 18
Total: 18

Демографският проблем и неговото решаване

Started by Hatshepsut, 04 October 2018, 06:22:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

Раждаемостта в България сега е на нивото в редица европейски страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария
29.03.2007

Населението на България е 7 679 290 души в края на 2006 г. по предварителни данни на Националния статистически институт. Средната гъстота е 69.3 души на кв.км.

За една година населението на столицата по официални данни е намаляло с 39 460 души, или с 0.5%.

Към 31 декември данните по години са:

Години   Общо         Мъже            Жени

1990     8 669 269     4 269 998     4 399 271

1995     8 384 715     4 103 368     4 281 347

2000     8 149 468     3 967 423     4 182 045

2001     7 891 095     3 841 163     4 049 932

2002     7 845 841     3 816 162     4 029 679

2003     7 801 273     3 790 840     4 010 433

2004     7 761 049     3 767 610     3 993 439

2005     7 718 750     3 743 327     3 975 423

2006     7 679 290     3 720 932     3 958 358

В общия брой на населението жените са повече (51.5%). През 2006 г. на 1 000 мъже се падат 1 064 жени.

В градовете живеят 5 425.3 хил. души, или 70.6 % от населението на страната, а в селата - 2 254.0 хиляди (29.4%).

Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължителен процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя, определящ средната възраст на населението.

През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2005 г. - 41.2 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.4 години.

Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 39.7 години, а в селата - 45.3 години.

Според НСИ населението в трудоспособна възраст към края на 2006 г. е 4 820 хиляди души или 62.8% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с близо 6 хиляди души.

Увеличението, сравнено с предишни години е по-малко, защото възрастта за пенсиониране при мъжете вече е 63 години и не се увеличава всяка година с 6 месеца, както това продължава при жените.

Населението над трудоспособна възраст през 2006 г. е 1 740 хил. души. За една година то е намаляло с 22 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), но и на изключването от тази категория на част от населението поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето на тази част към трудоспособното население.

Трайно намалява населението под трудоспособна възраст. Спрямо 2005 г. намалението е 23 хиляди и в края на 2006 г. тази категория население наброява 1 120 хил. души.

През 2006 г. в България са родени 74 495 деца, от които 73 978 или 99.3% - живородени.

От всички живородени през 2006 г. 38 108 са момчета, а 35 870 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 941 момичета. В градовете живородените са 55 043 деца, а в селата - 18 935.

Раждаемостта в България сега е на нивото в редица европейски страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария. С по-ниска раждаемост са Германия, Латвия, Литва и Словения - около и под 9.0 на хиляда.

В останалите европейски страни раждаемостта е над 10 на хиляда. Най-висока е в Ирландия (14.7) и Франция (12.9 на хиляда).

През последните години започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния и относителен дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял от 38.4% през 2000 г. нараства на 49.0% през 2005 г.

НСИ обяснява високата извънбрачна раждаемост със значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без да те да са оформени в юридически брак.

За 60.0% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че не всички деца живеят извън семейна среда. Само за 20.3% от всички живородени деца бащата е "неизвестен".

През 2006 г. броят на умрелите е 113 438 души

и е близък до този през 2005 г. (113 374), а коефициентът на обща смъртност - 14.7 на хиляда.

Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (16.2 на хиляда), отколкото сред жените (13.3) и в селата (20.7), отколкото в градовете (12.2).

Очакваната средна продължителност на живота за хората, родени в периодав страната при раждане е 72.6 години за периода 2004 - 2006 г. На мъжете тя е 69.1 години и със седем години по-висока при жените - 76.3 години.

След достигнатото високо равнище 17.5 на хиляда през 1997 г. коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2005 г. достига 10.4 на хиляда.

През 2006 г. в страната са умрели 720 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 9.7 на хиляда.

В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-висока.

С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.6 на хиляда, Люксембург - 7.9 и Франция и Нидерландия - 8.4.

За повечето страни в Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.0 на хиляда.

Средната продължителност на живота при мъжете в някои от европейските страни като Естония, Латвия, Литва и Румъния е по-ниска от тази в България. Но за всички останали страни този показател е с по-висока стойност и достига до 77 години.

При жените средната продължителност на живота единствено в Румъния (75.4 години) е по-ниска от тази в нашата страна. В Литва, Латвия, Унгария и Словакия жените живеят с около 1 година повече от жените в България.

Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция, Испания и Италия тя е над 83 години.

Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. И тъй като от 1990 г. насам умират повече лица, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява.

През 2006 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 39 460 души.

Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 5.1 на хиляда . Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 12.4 на хиляда, докато в градовете тази стойност е минус 2.1 на хиляда.

В Европа, освен България, с отрицателен естествен прираст, но с далеч по-ниски стойности са Естония, Литва, Унгария и Румъния. Близък до този в България е отрицателният естествен прираст в Латвия (- 4.9 на хиляда).

Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст със стойности от 0.2 на хиляда в Португалия и Словакия до около 4.0 на хиляда в Люксембург и Франция. С най-висок естествен прираст е Ирландия (8.1 на хиляда).

Сключените бракове през годината са 32 773, които са със 728 по-малко от предходната година. От тях 79.6% са в градовете. В селата са сключени 6 672 брака.

През 2006 г. броят на регистрираните разводи е 14 828 и той е близък до този през 2005 г. (14 676). По-голямата част от тях (12 144) се отнасят за градовете.

Половината (52%) от разводите в България през 2006 г. са по взаимно съгласие, 26% са поради несходство в характерите, а за 10% от тях причината е фактическата раздяла.

През 2006 г. в

преселванията между населените места в страната,

са участвали близо 115 хил. души.

Най-голямо движение има по направлението "град-град". Близо 43% от всички мигранти са сменили местоживеенето си от един град в друг.

С по-малък относителен дял са миграционните потоци по направленията "село-град" - 25%, "град-село" - 20%.

Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2006 г. 12% са по направлението "село-село".

В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете се е увеличило с 5 198 души, респ. с толкова е намаляло населението в селата.

БГНЕС

Hatshepsut

През първата половина на изминалия век България изживя най-големия си демографски възход, а в края на столетието достигна и дъното на демографския срив. Катастрофалното намаляване на младежкото население на страната в периода на преход от етатистко към либерално общество създава предпоставки за скорошен упадък и колапс на българската държавност. Трудно е да се предвиди какви ще бъдат измеренията на българското битие в по-далечна перспектива и все пак прогнозите, направени въз основа на настоящата тенденция на демографските процеси, указват неминуемо западане и дори залез на народността ни.

Стопанското оживление, настъпило след провеждането на протекционистка и стимулираща свободното предприемачество политика от правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов, не след дълго е съпроводено от стабилизиране на нарастването на населението, с което се преодолява колебанието на естествения му прираст от началото на 90-те години на ХІХ век. Поразителният икономически бум през следващото десетилетие, който дава повод сред европейските политически и делови кръгове да се заговори за "българското чудо", създава основата за преуспяването на младата, сплотена и оптимистично настроена национална общност, характеризираща се с все по-високи нива на раждаемост, чиито връх в числено изражение е достигнат през 1912 г. Тогава в България, при площ 96 346 кв. км и средногодишно население 4 432 х. души (46 д. на кв. км), се раждат живи 184 705 деца (41.7 на хиляда). Войните от 1912 - 1913 г. и 1915 - 1918 г. прекъсват устойчивото разрастване на това поколение, макар че през 1914 г. се състоя първият същински следвоенен демографски компенсаторен скок и живородените бебета са вече 190 941 при средногодишно население от 4 234 х. души** (рекордни 45.1 ‰).

След Първата световна война продължително време се задържа компенсаторно висока раждаемост като през 1924 г. на бял свят се явяват 207 117 деца, най-високата численост за цялата история на България. Ако към тях се добавят и родените в Южна Добруджа, намираща се по това време в пределите на Румъния, то на днешната територия на страната тогава са се родили над 220 х. младенци. Седем десетилетия по-късно, през 1997 г., живородените са само 64 125, т.е. са се свили 3.5 пъти. В относително изражение те са 7.7 ‰, а намаляването спрямо равнището на 1914 г. е шесткратно.

Поколението, което се формира през първите три десетилетия на ХХ век, осигурява трудовия ресурс за стопанското замогване на България, за нейната индустриализация и за дългосрочното прилагане на екстензивния икономически модел на социализма. Неговото възпроизводство поддържа приемливо ниво на следващите популации, въпреки нагласите за намаляване на броя на децата в семейството. Навлизането му в пенсионна възраст обаче оказва огромен натиск върху социалната структура на обществото и е една от основните причини за краха на живковисткия режим, опиращ се именно на това поколение.

Испанският философ и социолог Хосе Ортега и Гасет изтъква борбата между поколенческите общности като една от основните закономерности на историческото развитие. Има епохи когато това му схващане сякаш наистина намира своето оправдание в обществените процеси и разстановката на движещите ги социални сили. През 80-те години на миналия век нараства напрежението между застарялото поколение от първата му третина и зрелия вече контингент на родените в средата на столетието. Във възрастовата структура на хората в трудоспособна възраст по това време особено широка е популацията на родените в петилетката след Вторатасветовна война (средно 177 х. за периода 1946 - 1950 г.), когато настъпва поредният компенсаторен прилив на висока раждаемост. Осъществявайки постетатистския преход прекалено нескопосано и егоцентрично, тази сравнително многобройна генерация поддържа все още илюзията, че към настоящия момент демографската ситуация в страната е донейде благовидна и контролируема. Ала, запращайки след 1989 г. предходното поколение в унизителното битие на пенсионерската мизерия, те не успяха да осигурят приемливи условия за възпроизводство на собствените си наследници и печалните резултати не закъсняха. Значителен дял от българската младеж емигрира извън страната, а твърде малко от останалите уредиха сносно житейското си положение. Така икономическата и социална криза с шеметен темп смъкна броя на новородените от 105 х. през 1990 до 64 х. през 1997, като за последните десет години, от 1994 до 2003, са се раждали средно по 70 х. деца. Когато един ден поколението на прехода навлезе в зряла възраст, то вероятно няма да притежава демографски потенциал, за да удържи социалната стабилност, националната сигурност и суверенитет на България, особено ако колапсът продължи. А това изглежда неминуемо.

Възможно е повишаването на жизненото равнище след приемането на страната в Европейския съюз да доведе до нов компенсаторен възход на раждаемостта във връзка с реализация на отложените досега бракосъчетавания и зачевания при един широк слой от българските граждани в средна възраст, ала този скок със сигурност ще бъде твърде ограничен, доколкото към средата на следващото десетилетие в репродуктивна възраст ще навлезе именно минимализираното поколение на прехода. Неговата фертилност вероятно ще бъде твърде ниска - на жените в детеродна възраст ще се родят средно може би по-малко от 1.5 деца, което е крайно недостатъчно, за да се осигури простото възпроизводство на посткомунистическата генерация. От там нататък неизвестността е само в това, колко бързо ще се развият деструктивните процеси и какви алтернативни подходи за преодоляване на демографския недоимък ще бъдат възприети.

Всъщност, след като екипът на социологическата агенция "АССА М" шумно оповести резултатите от проучването си за съвременното състояние на репродуктивното поведение у нас при различните социални и възрастови групи и етнически общности, най-после дискусията по тези проблеми излезе от сянка и шокира българите с разкритието за неблагоприятните тенденции. В отговор на настояванията за адекватна държавна политика в тази област финансовият министър внесе предложение за въвеждане на семейно подоходно облагане, но то куриозно подпомага в по-голяма степен групите с високи доходи, докато именно младежите принадлежат към нискодоходните слоеве. Към президента на републиката пък се създаде комисия ли, съвет ли, по демографските въпроси. Да не припомням вица за комисиите и тяхната обратна ефективност, но какви ли са правомощията на президента, освен да предупреждава и настоява. Със собствена демографска програма излязоха и от ВМРО (сякаш за да поемат своя дял от вината за настоящото плачевно състояние), но тя смехотворно напомня за мерките от времето на късния Живков, а тогава поне имаше наличен финансов ресурс за осъществяване на подобни не особено ефективни проекти. С тесногръди разбирания за всеобхватната криза, обхванала българския социум, едва ли ще се набележат верните насоки за преодоляването й.

Основната драма на съвременното българско общество, която предизвиква демографската рецесия, е въпиющата липса на реална икономическа свобода, на сигурност и предвидимост на стопанската среда и на равноправност, законова равнопоставеност на субектите в икономическата дейност. Липса, породена от стагниращото въздействие на остатъчни тоталитарни структури и практики, както и на повсеместното криминализиране и корумпиране на обществото. От това произлиза и поддържането на незадоволително жизнено равнище и качество на живот.

Финансовият катаклизъм от 1997 г. съществено снижи нормалния ръст и наруши ритъма на инвестиране и потребление у нас. Социалният шок от личната и обществена безпомощност и унизителното изпадане от средната класа на мнозинството от българите промени в негативен план тяхното репродуктивно поведение. Какви ли стимули са необходими за възвръщане на оптимизма и жизнеността на сънародниците ни и за завръщане на вече емигриралите измежду тях? Само цялостното нормализиране на обществените отношения може да поднови доверието на българите към обкръжението, което обитават, да възстанови спокойствието им и да ги накара да помислят за повече свои наследници.

Умишлено досега не споменавах равнището на естествения прираст през преходния период, доколкото то е функция и от компонентата смъртност, а тя до голяма степен е отражение на предходни нива на раждаемост. Не е излишно да се спомене обаче, че най висока смъртност в България се отбеляза именно през критичната 1997 г. - 121 861 умрели (14.7 ‰), а отрицателният естествен прираст възлезе на 7 на хиляда (-57 736 души). Въпреки че високите нива на смъртността през 90-те години се дължаха до голяма степен на големия контингент от застаряло население, значителна част от старите хора си отидоха преждевременно, особено през фаталната 1997 г., което до голяма степен може да се оприличи на геноцид спрямо членовете на тази възрастова група. Има такава приказка, за страната, в която избили застарелите й жители по време на глад, ала това не спасило останалите от гибелно недохранване, докато един оцелял старец не посъветвал да се разровят мравуняците, за да се осигури прехрана за гладуващите. Нашите мравуняци, дори да ги разкрием, ще бъдат разграбени на часа, та как да се надяваме да оцелеем като народ?

През последните 15 години се опитвах няколкократно да запозная читателите на някои ангажирани с националната проблематика издания с негативния развой на демографските процеси, ала да си призная, не очаквах да се утвърди толкова устойчива тенденция на бърза и широкообхватна деструкция, която изключително трудно би се поддала на възстановителен обрат, водещ към демографска стабилизация. Според най-актуалните вътрешни и международни прогнози се очаква към 2050 г. населението на България да спадне до към 4.5 - 5 млн., а гъстотата му да е около 40 - 45 души на кв. км и по тези показатели фактически ще се върнем на равнището от началото на ХХ век. Изглежда ненапразно проф. Николай Генчев определи изминалото столетие като изгубения век за България, но той също провидя, че най-вероятно през настоящото столетие съвсем ще зачезнем.

В отговор на нарастващата истерия при обсъждането в медиите на демографския срив, председателят на Националния статистически институт Александър Хаджийски заяви, че ситуацията към сегашния момент не може да се оприличи на катастрофа. Доскоро бих се противопоставил на такова изявление, но от неотдавна вече и аз съм съгласен с него. Катастрофата се състоя през 90-те години на отминалия век. Сега вече се намираме в етапа на демографската агония.

Антон Ж. Иванов

Hatshepsut

Социологическото проучване на агенция "АССА М" за съвременната демографска ситуация в България шокира обществеността най-вече с данните за етническото съотношение при новородените през последните години. Големият дял на родените през прехода ромчетата и все по-намаляващото присъствие на българчета в собствената им държава възбуди опасенията за бърза и драматична ерозия през ХХІ век на съществуващия етнокултурен модел и за дебългаризация на националната общност в границите на съвременна България. Ръководителят на социологическата агенция Михаил Мирчев, зад когото, по всичко изглежда, стоят загрижени, но и заинтересовани от огласяване на факта на етнодемографската криза кръгове от левицата, съумя да придаде широка известност на изводите от отправения към Народното събрание доклад за състоянието на възпроизводството на населението у нас. Обсъждането на причините за кризата и нейните параметри обаче е затруднено както от преобладаващите крайни антирасистки и противонационалистически настроения сред повечето от нашенските радетели за гражданско общество, така и от слабата проученост на проблемите, свързани с нея, и от онаследената от близкото минало секретност и некомфортабилност, дори конфронтираност по темата, които препречват провеждането на компетентна и ползотворна дискусия. До неотдавна етнополитическото противопоставяне се възбуждаше от т. нар. "възродителен" процес и се отнасяше предимно до турското малцинство, ала преодоляването на дискриминацията и на принудителния асимилационен натиск спрямо турците и доброволното изселване или сезонното мигриране на значителна част от тях в динамично развиващата се Република Турция уталожи напрежението от 80-те години. Икономическата и социална криза обаче изведе на преден план един по-особен етнически конфликт, този между държавата, абдикирала до голяма степен от общественорегулаторните си функции, и почти повсеместно пауперизиралата се ромска общност у нас.

Циганите (този е традиционният им и общовъзприет етноним в преобладаващата част на Европа) вече са най-многочисленото малцинство в България и по всичко изглежда, че през настоящото столетие ще получат значими позиции и възможности да определят насоките на развитие и въобще съдбините на българската държава. При административното им преброяване от ноемри 1957 г. тяхната численост е 232.5 х., докато 35 години по-късно, според непълните и не съвсем прецизни оценки на МВР, към началото на прехода те са били около 650 х. Значителен дял измежду тях се самоопределят като българи или турци и от това произлиза разминаването с числеността им, регистрирана при официалните преброявания на населението, но разрастването на фактическото им присъствие става все по видимо. Към момента, ако се основаваме на предходните данни, те възлизат на около 800 х., ала трябва да се отчита, че една част са мигрирали извън страната, макар че интегрирането им сред чуждестранните общества е затруднено и мнозинството от тях не след дълго се завръщат или по-точно биват принудително репатрирани.

Само по себе си бързото разрастване на ромската популация не би представлявало прекалено болезнен и будещ тревоги проблем, ако не беше съчетан с изключително дълбоката депопулация сред етническите българи в националната им държава. Така разширеното възпроизводство на най-необразованото, нискоквалифицирано и твърде затворено към модернизацията малцинство предизвиква основателни опасения за цялостно влошаване на социалната атмосфера у нас. Бъдещите затруднения не биха дошли чак пък толкова от високата раждаемост при циганите, доколкото България е сравнително рядко населена страна. Трагичното е, че българите бяха жестоко социално пресирани от вътрешни и външни фактори, а постигнатият от тях жизнен стандарт при социализма и неговото неочаквано рухване през преходния период ги наведе на възприемането на твърде стагниращ раждаемостта репродукционен модел. Затова от родените през отминалата 2003 г. 67 359 бебета вероятно само около 3/5 са българчета, но дори и тези данни не можем да научим със сигурност, поради извратените представи за това, каква статистическа информация е необходимо да бъде събирана и оповестявана.

Според различните варианти на прогнозиране на бъдещото възпроизводство на циганите, към средата на века те може би ще достигнат численост от 1.5 - 1.8 млн. при общо население от около 5 млн. и делът им ще съставлява приблизително 1/3 от него, а сред младежкия контингент (при запазване на настоящата тенденция) ще са вече мнозинство. Да прибавим към тях още поне половин милион български граждани с инороден произход и ще установим, че българите по народност ще спаднат под 3 млн. и ще бъдат малко над половината от цялото население на собствената си страна. До края на това столетие е възможно да станат малцинство в България, ако тя все още съществува.

В цялата им история, от пристигането в района на Долния Дунав до трагичното поражение на Самуил І през 1014 г., българите са приобщавали околните племена и етноси, формирайки интегралната славянобългарска народност, най-вече посредством своите организационни способности, привличайки ги с държавотворния си авторитет и чрез респекта от управленското превъзходство. За съжаление, модерната българска държава, дали поради дефицит на утвърдени висши прослойки с управленски опит и елитаристки натрупвания, твърде често прилага открити насилствени практики при не особено успешните начинания за асимилиране на инородните и иноверските общности, които или не постигат набелязаната цел, или още повече влошават междуетническите взаимоотношения. Политиката спрямо ромите не прави изключение от тази поредица неудачи.

Покръстването на част от циганите след Освобождението не успява да ги направи ревностни православни християни, макар да ги отклонява от исляма. Неслучайно днес много от тях с лекота възприемат сектантската пропаганда. Особено застъпен в някой райони е евангелизмът, който се явява третата основна деноминация сред българските цигани.

С декретирането на премахването на чергарството в края на 50-те години на миналия век и настаняването на циганите-номади в покрайнините на градските центрове допълнително се пренаселват тамошните гета. Задушаването на традиционните занаяти при вече уседналите роми разрушава модела им на препитание и възпроизводство и ги маргинализира. Без да са повлияни в пълна степен от негативните страни на урбанизацията и индустриализацията, техните веселяшки родови тайфи навлизат в етапа на демографския преход (периодът когато смъртността намалява, но раждаемостта остава висока, при което числеността на общността бързо се увеличава), ала и досега не успяват да излязат от него. В опит да се справи с разширяването на бордеите в околностите на някои окръжни градове, народнодемократичната власт предприема принудително преселване на роми към селата (напр. в Плевенско и Варненско) и така все повече се утвърждава навлизането им в опразващите се от българи села. Постепенно в много селища и райони на страната се формират внушителни по размерите и въздействието си ромски анклави. Някои от най-известните са намират в или покрай Сливен, Котел, Нова Загора, Плевен, Лом, Пазарджик, Пловдив, София, Самоков и др. Въпрос на недалечно бъдеще е, в част от общините ромите да станат мнозинство и да установят контрол над общинските управи. Демографското им доминиране неминуемо ще се трансформира в движение за политическо еманципиране. Дано то не се изроди до етническо изолиране и вторично (в реакция на дискриминацията) расово противопоставяне срещу индивидите от преобладаващия у нас антропологичен тип.

Паралелно с разрастването на ромската популация от няколко десетилетия неуверено се въздига просветителско движение, отправящо призиви за изучаване на ромски език в училищата, за запазване на ромските културни традиции и развитие на техни институти. Тези искания са отчасти оправдани, но тук трябва да се отчита фактът, че ромският език в България не е общоприемливо унифициран, а и много от ромите ползват други езици без дори да са двуезични, т.е. те не знаят и не желаят да изучават един изкуствен език, наложен им в проотивовес на стремежа за по-пълно интегриране към българското общество.

Икономическата криза завари ромите също толкова неподготвени за трудностите, колкото бяха и българите, но при първите се набелязва по бавна и болезнена социална адаптивност. Погрешно заложена и насочена, програмата за стимулиране на раждаемостта от средата на 80-те години на ХХ век създаде сред ромското население илюзията, че държавата е длъжна да гарантира разширеното им в сравнение с останалите етноси демографско възпроизводство. И до днес в българската уредба за социално подпомагане не се разграничава в необходимата степен целеполагането при осъществяването на протекционистична наталистична политика и оказването на държавна подкрепа за многодетните семейства с ниски доходи. Изискването на сегашната ситуация е стимулирането на раждаемостта да се отнася до утвърждаването на двудетния модел на семейството, като помощите при раждане на първо и второ дете е наложително решително да се увеличат. Същевременно е необходимо да се преустанови раздаването на насърчителни премии и предоставянето на облекчения при раждането занапред на трето и последващи на брой деца и само при доказана необходимост да се извършва социално подпомагане на многодетните семейства. Децата са богатство, същевременно са и тегоба, с която всеки трябва да се съобразява според собствената си ценностна система, но и според възможността да ги отгледа пълноценно като поеме лична отговорност за оцеляването и възпитаването им.

За сто години, от 1950 до 2050 г., делът на циганите сред населението на България е възможно да се увеличи повече от 10 пъти - от 3 % до над 30 %, което ще изправи административно-правната система на страната пред затруднения без прецедент. Известно е, че ромите са, така да ги наречем, съпровождащ етнос, намиращ поминък в обслужващи дейности покрай основната част от населението. Превръщайки се в една от двете преобладаващи етнически общности те вероятно ще пренатоварят обществения организъм, но това ще бъде голямо предизвикателство за самите тях. Препоръчително е взаимно да се предпазим от етнодемографското разбалансиране и с общи усилия да съумеем да преодолеем екстремното противопоставяне, изхождащо от бързото сближаване на демографските размери на двете народности, за да осигурим устойчивото развитие на собствената ни държава. Несъмнено, спешно се налага да се вземат мерки за нормализиране на раждаемостта сред етническите българи, но също трябва да се открие правилния подход за промяна на нагласите сред ромите да имат много деца. Сексуалното им просвещаване, спомагането при избор на приемлив метод за предпазване от нежелана бременост и улесняване на достъпа до контрацептиви ще ги облекчи при изграждането на умения и навици за семейно планиране и ще ограничи възпроизвеждането им.

Твърде вероятно е от 7.5 млн. през 1990 г. българите в националната им държава да спаднат до 3 млн. към 2050 г., намалявайки в числено отношение 2.5 пъти. Това катастрофално свиване ще засегне предимно християните сред тях, което автоматично ще увеличи дела на жителите с ислямско вероизповедание. Мюсюлманите ще станат още по-влиятелна и значима религиозна общност. България е изправена пред рязко нарушаване на съотношението между основните етнически и конфесионални общности в посока, водеща към изравняване на тяхната численост, което със сигурност ще повиши напрежението помежду им. От днешните ни политически решения и поведение зависи дали ще съумеем да отстъпим от зеещата пропаст на етническото и религиозно противопоставяне и дезинтегриране. Крайно време е възбудената от професионалните конспиратори и провокатори самоубийствена крамола между българите да се преустанови, за да устроим цивилизовано държавата си и да осигурим бъднините на нашия изстрадал народ. 

Антон Ж. Иванов

Hatshepsut

Тази информация е от 2009г.

Към края на 2008 г. постоянното население на България е 7 606 551 души. За една година, в резултат на отрицателния естествен прираст и отрицателното външномиграционно салдо, населението е намаляло с близо 33 700 души, или с 0.4 на сто спрямо миналата година. Такива са последните данни на Националния статистически институт (НСИ), съобщи БТА. Според тях броят на жените представлява 51.6 на сто от населението, като за миналата година на 1000 мъже се падат 1066 жени. В края на 2008 г. в градовете живеят 5 407.1 хил. души, което е 71.1 на сто от населението на страната, а в селата - 2 199.5 хиляди (28.9 на сто).
Продължава процесът на остаряване на населението - средната възраст за страната е 41.7 години. В селата тя е по-висока в сравнение с тази в градовете - съответно 45.4 40.1 години.
Статистиката сочи, че броят на живородените деца през 2008 г. е най-голям за последните 14 години. И през миналата година е отчетено увеличаване на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. Регистрирани са 77 712 живородени деца, като броят им се в сравнение с предходната година се е увеличил с 2363. От тях момчета са 39 986, а момичета са 37 726.
Раждаемостта в България вече е на равнището на редица европейски страни като Гърция, Полша, Латвия, Румъния, Словакия и Швейцария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Литва и Италия, съобщават още от НСИ.
Тенденцията на нарастване на раждаемостта през последните четири години се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти.
В общата смъртност на населението през 2008 г. се наблюдава намаление спрямо 2007 година. Броят на починалите е 110 523 души и е с 2481 по-малък от този през 2007 година. Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете - 15.8 промила, отколкото при жените - 13.3 промила, и да е по-висока в селата, където е 20.4 промила, отколкото в градовете - 12.1 промила. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо, като за повечето от страните в Европа равнището на смъртността е в границите между 9.0 и 10.2 промила.
През 2008 г. в страната са починали 668 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 8.6 промила. Това е най-ниското равнище на детска смъртност за цялата история на демографската статистика в България. Намалението на този показател за детската смъртност се дължи на по-малкия брой умрели деца (с 22 спрямо 2007 г.) и преди всичко от нарастването на броя на родените деца през миналата година. От НСИ посочват, че независимо от положителната тенденция за намаляване на равнището на детската смъртност, тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави, където е между 3.0 и 5.0 промила.
През 2008 г. продължава да намалява броят на сключените бракове, отчитат от НСИ. През миналата годината са регистрирани 27 722 юридически брака, които са с близо две хил. по-малко от предходната година. От тях 78.8 на сто са осъществени от населението в градовете. В селата са сключени 5878 брака.
През 2008 г. броят на регистрираните разводи е 14 104 и е с 2200 по-малък от този през 2007 година. Над 80 на сто от тях се отнасят за градовете. Близо 60 на сто от разводите са по взаимно съгласие, 26 на сто са поради несходство в характерите, а за около 9 на сто причината е фактическата раздяла.

http://dnes.dir.bg/

Hatshepsut

Между 20 и 30% е т.нар. "излишно население" у нас, което води "паразитен" начин на живот
Социолози: Не говорим за демографска криза, а за катастрофа
Според доц. Михаил Мирчев тепърва ще ставаме свидетели на културна и цивилизационна промяна в етническата карта на България.

След десетина години България ще стане циганска нация, ако сегашните тенденции на възпроизводство на българите, турците и ромите у нас се запазят.
Това показват резултатите от 10-годишно социологическо и демографско проучване на структурата на населението у нас на тема "Семейството. Бракът. Раждаемостта. Възпроизводството на населението. Демографската ситуация и перспективите".
Данните бяха представени от шефа на АССА-М доц. Михаил Мирчев.
Резултатите от проучването послужиха като основа за дискусията, организирана от фондация "Агапе"-България, която се занимава с подпомагане на запазването на българското семейство като институция. Неин председател е американецът Скот Гил, който има шест деца.
Тенденциите, които съществуват от десетина години в българското общество ще доведат до демографска катастрофа, при която етническата и цивилизационна карта на България ще се промени коренно, беше един от основните изводи на доц. Мирчев. Според него няколко са факторите, които водят до тотална промяна в ценностната система на хората у нас и по този начин съдействат за налагането на нови модели на живот и поведение, различни от традиционните.
Бумът на раждаемостта при циганите, който доц. Мирчев сравни с "демографската бомба" преди няколко години в Косово от една страна, и фактът, че българките все по-рядко искат да раждат са основните причини съотношението между основните етноси у нас да се променя много бързо. "Вече не можем да говорим само за демографска криза, движим се към катастрофа", коментира той.
Българите като етнос постепенно се стопяват, сочат данните от 10-годишното изследване. При тях ръстът на раждаемостта е отрицателен * минус 8,1 на 1000.
Представителите на турския етнос се множат два пъти по-бързо * при тях прирастът е 2,7 на 1000, а при циганите * цели четири пъти * 19,4 на 1000. Съотношението е 1:2:4 * българи-турци-роми, тоест на едно родено българче се падат по четири ромчета.
Друг момент е, че имиграцията и навлизащите в страната етнически групи не балансират съотношението а отново го променят във вреда на българското население. Те внасят различна култура, която също променя "визитката" на нашата държава.
Бумът в броя на ромското население ще доведе до промяна в културния модел на България, смята социологът. Това е така, тъй като поне 40-50% от тази група нямат навика да се трудят, по принцип не спазват закона и разчитат на социални помощи, за да живеят.
Положителният прираст при ромите и отрицателната раждаемост при българите ще има и други последици * нарастваща неграмотност на населението като цяло. За това допринася и фактът, че високообразованите българи в по-голямата си част напускат страната веднага след завършване на обучението и тръгват към чужбина, тъй като тук нямат възможности за реализация. Между тези, които остават и които формират група с по-висок социален и икономически статус пък и т.нар. "сиви зони" * групи от население, което е изтласкано в гетата и е на дъното на социалната таблица се поражда напрежение. "Такъв тип напрежение между другото беше и една от причините за метежите във Франция в последния месец", коментира Мирчев.
У нас между 20 и 30% е т.нар. "излишно население", което води "паразитен" начин на живот в микрообщества, които дърпат държавата назад, смятат още социолозите. Част от тези хора "изсмукват" социалните ресурси на държавата, тъй като не разчитат да печелят от труда си, а живеят основно на социални помощи.

ПРОГНОЗА
Вече не можем да говорим само за демографска криза, движим се към катастрофа, чиито последици могат да бъдат фатални. Ще смени културният модел на страната.
АГРЕСИЯ
Трудният преход и мизерията оформят "сиви зони", изтласкани в дъното на обществото, които в един момент може да "избухнат" по подобие на метежите във Франция.
ПОСЛЕДИЦИ
Над една пета от населението у нас няма достъп до качествени медицински грижи, обслужване и лекарства, поради липсата на сигурност се отказва от поколение.
ЦЕННОСТИ
В следващите няколко години сключените бракове в България ще намалеят наполовина. Така се сменя традиционният ценностен модел на семейството, наложен от векове.
-----------------------------------------------------------------------
Потенциалните майки бягат масово в чужбина

Българките раждат все по-малко деца, а много от тях бягат в чужбина, за да осигурят по-добро бъдеще на потомството си.

Фертилният контингент, тоест жените, които са потенциални бъдещи майки, намаляват катастрофално, сочат данните от изследването на демографския статус на населението у нас. Според доц. Мирчев жените в детеродна възраст на 15-34 години масово бягат в чужбина, където раждат децата си, тъй като у нас нямат никаква сигурност.
Друга причина българките да се пазят от раждане е фактът, че 20-30% от населението няма достъп до качествени медицински грижи. По тази причина жените не само се пазят от забременяване, но и не искат да отглеждат деца, на които не могат да осигурят лекарски контрол. Само за 2004 г. например 200 000 деца са родени в чужбина. "При това положение може да се говори за паническа емиграция сред младите български майки", коментира Мирчев.
Населението на България застарява, това се знае, но трябва да си дадем сметка, че за последните 15 години младите хора са намалели двойно, каза още социологът. Тенденцията ще се запази и в следващите две десетилетия.
За ниското ниво на раждаемост "вина" носи и фактът, че за последните десетина години броят на хомосексуалните българи и скочил два пъти, като жените са по-активни в това отношение.
Други фактори, които влияят на раждаемостта, са и проституцията, алкохолизмът и наркоманиите. Те също унищожават фертилния контингент.
------------------------------------------------------------
Две трети от ромчетата са неграмотни

Липсата на средства кара родителите да не дават децата на училище.Ромчетата масово не ходят на училище.

Над две трети от ромските деца на възраст 15-19 години са неграмотни. 64% от тях изобщо не завършват основно образование и така автоматично се вливат в девиантните групи на обществото, изтикани на социалното дъно.
При децата от турския етнос процентът е 24 на сто, а при българчетата - 9%. Една от причините според социолозите е липсата на финансови възможности децата да ходят на училище, а в по-малките градове и села - закритите училища. "Когато най-близкото школо е на 40-50 километра от дома на детето, много родители решават, че е невъзможно и ненужно то да пътува, за да учи", коментира доц. Мирчев.
Така още една от функциите на семейството - като опора за бъдещото развитие на децата, е нарушена. А когато и училището не може да изпълнява тази роля, на децата не им остава нищо друго, освен да разчитат на "улицата" и телевизионния екран, пълен с насилие, да ги подготви за живота.
-------------------------------------------------------------------
Браковете намалели наполовина

Все повече българи предпочитат съжителството, без да са се разписали в гражданското.

В момента процентът на сключените бракове е два пъти по-малък, отколкото при предишното поколение. Ако нашите родители са се женили в 90% от случаите, когато двама млади се обичат, сега все повече българи предпочитат съвместното съжителство без брак. Това обаче води до отказ от създаване на деца, тъй като липсва сигурността. Оттам пък се повишава броят на самотните майки и бащи, които гледат сами децата си.
Тенденцията е през следващите 10-20 години само половината от хората у нас да имат устойчиво семейство. Според психотерапевти, една от причините бракът като институция у нас да е в криза, е и фактът, че все повече жени трябва да поемат "мъжки" роли, за да оцелеят в обществото.

Източник: в. Монитор

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.



Красимир Каракачанов: В България ще има все по-малко българи

В община Шабла миналата година са родени 8 деца - 2 българчета и 6 циганчета. От 2007 година броят на родените българчета е значително по-малък от циганчета.

София /КРОСС/  През 1988 г. населението на България е било малко под 9 милиона, миналата година е малко над 7 милиона. Приблизително 1 и половина милиона българи са изчезнали. Това съобщи на пресконференция лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Тези и още данни са събрани в представената книга - "Демографска катастрофа". Тя съдържа материали от национален неказионен семинар за гибелта на българската нация. "Следващите 100 години - държавата ще продължи да се казва България, но в нея ще има все по-малко българи", алармира председателят на ВМРО.

По думите му работоспособното население в страната намалява, а се увеличава делът на неработещото циганско население. "В момента 2 милиона души изхранват останалите 5 милиона", поясни Каракачанов.
Той съобщи още, че по данни на НСИ към 2050 година ще бъдем към 6 милиона, а по данни на ООН под 5 милиона. "Това налага правителството да има адекватна политика, за да се преодолее това защото ще бъде жалко да изчезне държава заради немарливостта на политическите партии. Вината за демографската катастрофа не е само в икономическата криза. Ние сме нацията с най-ниска раждаемост в Европа и една от страните с най-висока смъртност", подчерта Каракачанов. Той обясни, че целта на инициативния комитет, който повдига въпроса е да се активизира общественото мнение и да принуди българските управляващи да предприемат дълготрайна и целенасочена държавна политика.

Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов алармира, че за последните 20 години броят на общините с малцинствено съотношение на българско общество е нараснал 20 пъти. "В община Шабла миналата година са родени 8 деца - 2 българчета и 6 циганчета. Българската нация е изправена пред катастрофа. От 2007 година броят на родените българчета е значително по-малък от циганчета. Проблемът с циганизацията касае цялата страна, ако така продължават нещата след 20-30 години над 80% от населението няма да е българско в своето мнозинство, към настоящия момент този процент е 15%. Общините в които циганите надхвърлят 30% са 4 и това е по данни от 2001 година. Статистически най-циганската община в България е Котел. В с.Градец днес няма българи, същото е положението и с родното село на Захари Стоянов. След 5 или 10 години и да започнем да правим нещо ситуацията ще бъде безконтролно изтървана", е категоричен Костадинов.

Доц. Пламен Павлов съобщи, че населението в историческите ни общности зад граница също намалява. "Населението прогресивно намалява заради големи процеси на миграция към големите градове в Украйна и Молдова. Подобна е ситуацията с българите в Албания и Косово, но реално погледнато българска политика няма. Около 2 милиона български граждани сме изоставили на произвола на съдбата. Става въпрос за македонските българи и гагаузи. Не може да си позволим 2 милиона с българска кръв да не ни интересуват. Реална политика към историческите български общности в чужбина няма", е категоричен Павлов. Според него много по-голям е проблемът към българските общности в Испания, където има 23 хиляди български деца в училищна възраст, а едва около 1000 са обхванати в училищата. "Политиката към българските общности в чужбина се нуждае от коренна промяна", е категоричен Павлов.

Според съставителя на книгата "Демографската катострофа", проф. Петър Иванов депортирането на българските роми от Франция напомня на събития преди 60 години. "Тогава имаше намерение цели етноси да бъдат депортирани на о. Мадагаскар, май ние ще го заместим. Моята хипотеза е, че се търси от ЕС и Турция територия, където да бъдат настанени 12 -те милиона циганско население."

Лидерът на ВМРО Каракачанов коментира, че в това което направи Саркози има и нещо полезно. "С тази акция принуди по този въпрос да се говори в Европа. Този проблем може да бъде решен само с интеграция", смята Каракачанов.

http://www.klassa.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Населението намалява, градовете се увеличават



От 1985 г. насам населените места в България са намалели с 81, но за сметка на това градовете са се увеличили с 18. Това сочат данни от Националния регистър на населените места (НРНМ), който се поддържа от Националния статистически институт, информира БТА.

Според статистиците към 4 декември 1985 г. в страната е имало 5 383 населени места - градове, села, махали, колиби, гари, 2 минни селища, 4 промишлени селища и 2 манастира със статут на населено място. Към същата дата градовете в България са 237.

Последната справка в регистъра - от 31 декември 2009 г. - сочи, че селищата в България са намалели до 5302, но пък са се увеличили градовете - до 255, като Ахелой и Черноморец бяха обявени за такива през миналата година.

В края на 2009 г. в България са живели 7 563 710 души, от които 5 401 214 в градовете, а останалите 2 162 496 - в селата и двата манастира със статут на населено място - Рилския и Клисурския.
За периода населението е намаляло с 1 384 939 души. През 1985 г. България е имала население 8 948 649 души, от които 5 799 936 са жителите на градовете.

Населението

Към края на миналата година населението на България е 7 563 710 души, от които 5 401 214 живеят в градовете, а останалите - 2 162 496, в селата и двата манастира със статут на населено място - Рилски и Клисурски.

Гъстотата на населението в страната е 68,1 души на квадратен километър.

С най-многобройно население е област София-град - 1 249 798 души. Столицата е и с най-голяма гъстота на населението - 956,53 души на кв. км.
На обратния полюс е Видинска област с население от 108 067 души и гъстота 35,63 души на кв. км. Втора по брой на населението е Пловдивска област със 701 684 души и гъстота 117,47 души на кв. км. На трето място като брой население е Варненска област с 465 465 души, но с гъстота от 121,86 души на кв. км.

В три области селското население е повече от градското.

Според данните на регистъра седем града в България имат население над 100 000 души към края на миналата година. За сравнение - през 1985 г. те са били 10.

От Топ 10 са отпаднали Сливен, тогавашният град Толбухин (днес Добрич) и Шумен.

Най-голям град е София с 1 165 503 души население според официалната статистика, следван от Пловдив - 348 465 и Варна - 320 837.

Сегашният Топ 7 се допълва от Бургас с население 193 765 души, Русе - 156 509, Стара Загора - 140 456 и Плевен - 111 426 жители.

12 града в страната имат население между 50 000 и 100 000 души. Това са: Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол и най-големият необластен град в България - Асеновград.

През 1985 г. градовете с такова население са били 15. Любопитно е, че тогава най-голям неокръжен град е бил Димитровград, който днес е извън тази група.

Общо 59 града попадат в категорията с население от 10 000 до 50 000 души. 61 са населените места с жители между 5 000 и 10 000 души, като сред тях са и трите най-големи села в страната - Айдемир (обл. Силистра), Лозен и Казичене (обл. София-град).

Население от 1 000 до 5 000 души имат 709 населени места.

Най-многобройна е групата на населените места с жители между 100 и 1 000 - 2 777. В последната група с население от 0 до 100 души са 1 677 населени места.

Данните в регистъра показват, че за периода 31 декември 2008 - 31 декември 2009 г. от 253 града в страната населението се увеличило само в 39 от тях, а в останалите е намаляло. В наблюдението не влизат обявените през миналата година за градове Ахелой и Черноморец.

Статистическата справка показва и друг любопитен факт - в три области селското население е повече от градското. Това са областите Кърджали, Разград и Силистра.

Във всички 28 области жените преобладават над мъжете, като най-малка разлика между двата пола има в Силистренска област - само 2 173 жени повече.

Разпределение по области

Справка в НРНМ сочи, че в края на 2009 г. населените места са разпределени неравномерно в страната. Най-много на брой населени места - 471, има в област Кърджали, която обаче е на 18 място по територия с 3 209,1 кв. км.

Логично най-малко населени места - само 38 - има в най-малката по площ област - София-град (1 348,9 кв. км.). Габровска област пък, която е предпоследна по площ - 2023 кв. км., е на второ място по брой на населените места - точно 356.

На трето място по селища е област Велико Търново с 338 населени места, но с 4661,6 кв. км. - тази област е на 8-мо място в страната.

Област София е на второ място по територия в България със 7 062.3 кв. км. и на четвърто по населени места - 283.

В област Благоевград, която е на трето място по площ - 6449.5 кв. км., има 278 населени места. 261 са селищата в петата по-големина област в страната - Хасковска, имаща 5533.3 кв. км.

Най-голяма по площ е Бургаска област със 7748.1 кв. км., но тя е едва на седмо място по брой на населените места - 255.

Две области - четвъртата по големина Пловдив (5972,9 кв.км.) и седмата по площ Добрич (4719.7 кв. км.) имат равен брой населени места - по 215.

Преди тях с 242 населени места е 19-та по големина област - Смолянска (3192.8 кв.км.). Старозагорска област (5151.1 кв.км.) е пета по площ и има 206 населени места.

По равен брой селища - 123, има в други две области: Плевенска (4653,3 кв. км.), която е девета по площ и 14-ата по площ Врачанска (3619,7 кв.км.). Търговишка област (2558,5 кв. км.), която е едва на 25-та позиция като територия, изпреварва по брой на своите населени места - 196, 14 области, които са по-големи от нея.

Десетата по площ област - Пазарджишка (4456,9 кв. км.) има 117 населени места. Ловешка област (4128,8 кв.км.) е 11-а по големина със 128 населени места.

На 12 място по площ е Варненска област (3819,5 кв. км.) със 159 населени места. Област Монтана (3635.6 кв.км.) е 13 по площ, а на нейната територия има 130 населени места.

На 15, 16 и 17 място по територия са Сливенска (3544,1 кв. км.), Шуменска (3389.7 кв. км.) и Ямболска (3355.5 кв.км.), които имат съответно 111, 151 и 109 населени места.

В Кюстендилска област има 182 населени места, но тя е на 20 място по площ с 3051 кв. км. Списъкът на областите се допълва от Видинска (3032,9 кв. км.) - 21 по площ, но със 142 населени места, Силистра (2846.3 кв. км.) - 22 като територия със 118 населени места, Русе (2803,4 кв. км.) - на 23 място като площ с едва 83 населени места, следвана от Разград (2639,7 кв. км.) и 103 населени места и Пернишка област с 2394.2 кв. км. или 26 място и със 171 населени места.

Градовете

Малко по-различна изглежда картината с разпределението на градовете по области. В страната към края на 2009 г. има 255 града. Най-голямата по площ област Бургаска има и най-много градове - 20. По 18 града има в областите София и Пловдив, а по 14 - във Великотърновска и Плевенска област.

В Благоевградска и Пазарджишка област има по 13 града, а в три области - Хасково, Стара Загора и Варна - има по 10.

Девет града има единствено в област Русе. По осем града има разположени в пет области в страната - Ловеч, Монтана, Враца, Шумен и Смолян.

В Кюстендилска и Видинска област се срещат по 7 града. В четири области има по 6 града. Това са Добрич, Сливен, Разград и Перник.

Пет града има също в четири области - Кърджали, Силистра, Търговище и Габрово. Най-малко градове са разположени на територията на областите Ямбол и София-град - само по 4.

Източник: http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1314:2010-11-05-15-27-43&catid=1:latestnews

Hatshepsut

Тази информация е от 2011г.

НСИ: Раждаемостта намалява, смъртността се увеличава



През миналата година в България са се родили 5 443 деца по-малко спрямо 2009 г., когато беше отчетено най-високата раждаемост за последните 15 години. Това показва изследването на Националния статистически институт за демографските процеси през миналата година. Раждаемостта е спаднала и в сравнение с 2008 г.

Тези данни потвърждават отдавна оповестената от ВМРО - Българско национално движение информация, че раждаемостта у нас през 2010 г. е спаднала и новородените са намалели от 81 хиляди на 78 хиляди. В началото на месец април 2011 г. от НСИ се чуваха почти радостни възгласи, че все пак сме над 7 милиона души, а изследване на Евростат сочеше, че България уж била на първо място в ЕС по ръст на раждаемостта. Но данните на Евростат бяха за периода 2003-2009 г. и  не включваха 2010 г. Ето че сега и Националният статистически институт беше принуден да признае катастрофалното положение с намаляващата раждаемост на български деца.

По този показател България изостава от средното ниво в страните от Европейския съюз. През последните пет години раждаемостта у нас е колкото в Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия. Най-много деца се раждат в Ирландия, Франция и Великобритания.

През миналата година у нас най-висока е била раждаемостта в Сливен, което се дължи предимно на ромското население. Наскоро приключилото преброяване на населението показа, че това е най-младежкият регион у нас - всеки пети жител е под 18 години. На-малко деца са се родили в областите Кюстендил и Видин, където застаряването на населението е най-тревожно.

Ниската раждаемост и увеличаването на възрастните означава, че в бъдеще хората в трудоспособна възраст ще стават все по-малко за сметка на пенсионерите, което тепърва ще се отразява негативно на икономиката.

През 2010 г. продължава тенденцията за увеличаване на средната възраст, на която жените раждат за първи път - на 26.2 или с 4 години по-късно спрямо 1995 г. Все по-голям става и делът на извънбрачните бебета, който през миналата година е надхвърлил 54% от родените. За около една трета от тези деца няма данни за бащата, показва изследването на НСИ.

Тревожни са и данните за увеличаването на смъртността. По този показател България е на последно място в ЕС. През миналата година са починали 110 165 души, което е с 2 097 повече спрямо 2009 г. Над 23% от тях са под 65 години. Според данните на НСИ делът на преждевременната смъртност намалява. Слаба положителна тенденция се наблюдава и при детската смъртност. През миналата година 708 бебета са починали преди да навършат 12 месеца. През 2009 г. техният брой е бил с 21 деца по-голям. Независимо от намаляването детската смъртност у нас продължава да е значително по-висока от тази в страните от ЕС. Единствено в Румъния този показател е по-лош.

Изследването на НСИ показва, че средната продължителност на живота в България през периода 2008-2010 г. е 73.6 години. Жените живеят с над 7 години повече от мъжете. И при двата пола продължителността на живота сериозно изостава от средното ниво в ЕС.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/04/27/1080657_nsi_rajdaemostta_namaliava_smurtnostta_se_uvelichava/

Hatshepsut

Българите намаляват с 2 милиона до 2050 г., прогнозира БАН

25 ноември 2011 | 18:10 | Агенция "Фокус"

Пресконференция на БАН за представяне на демографски данни за населението на България в 21 век. Текстът е публикуван със съкращения, използвани са въпроси на различни медии.

Доц. Антоанета Христова:  Прогресивно влошаващият се демографски профил на страната се разглежда в изданието ,,Населението на България в началото на ХХІ век" в 15 глави, които са подготвени от изследователи с различна професионална квалификация - демографи, социолози и икономисти. Книгата съдържа приложения, сред които специално искам да обърна внимание - на дадени прогнозни данни за населението до 2060 година. Лично аз се надявам значението на тази книга да бъде оценено не само от хората, които имат чуваемост по темата ,,демографска криза", но и от всички институции, които имат отношение към политиките за стабилизиране, а и в бъдеще за преодоляване на демографската криза в България. Сега ще дам думата на член-кореспондент проф. Атанас Атанасов, който е един от основните автори на представената книга.
Проф. Атанас Атанасов: Има няколко книги в нашата страна, които са триъгълни камъни в демографската литература и които очертават основните моменти от развитието на нашето население. 1931 г. проф. Георги Данаилов издава своята книга ,,Демография и демографско развитие на България", в която той очертава какво е състоянието на населението в началото на миналия век от 1900 до 1930 година. След 45 години излиза втората такава книга - ,,Демография на България" пот ръководството на акад. Иван Стефанов от Икономическия институт, в която отново продължава очертаването на състоянието и процесите на развитието на нашето население. В тази книга за пръв път се говори за демографски преход на нашето население от едно естествено развитие с висока раждаемост, с не толкова висока смъртност, към нов режим на възпроизводство, където първата тенденция е намаляването на раждаемостта. Сега това е третата триъгълна книга, която излиза в началото на 21 век и е направено с цел да видим какво е състоянието на нашето население, какъв е демографският профил и какви тенденции се очертават. Книгата е доста богата на информация и изводи, но аз ще се опитам да ви покажа основните резултати.
 Започвам с най-важната и тревожната констатация - населението на България намалява с недопустимо високи темпове, които предначертават сериозни проблеми в бъдеще . Когато човек прочете тази книга, това му става ясно в съзнанието. И това много добре може да се види от една графика, на която се вижда как се изменя броят на населението на нашата страна. 1887-1905 година - началото на миналия век, сме някъде към 4 036 000. След което 2000 година, т.е. след 100 години някъде, по-точно 1986-1987 година ние говорихме за 9-милионния жител на България. За съжаление, не успяхме да го родим така да се каже, защото оттам тръгнахме назад. Виждате какво става - 2010 година вече сме 7,5 милиона. Преброяването от 2011 година показва, че сме 7 364 000 души. Демографската прогноза показва, че през 2050 година, т.е. след 40 години, ще бъдем някъде към между 5 300 000 до 5 900 000. Все пак прогнозите се правят във вариантите песимистичен, реалистичен. Но аз бих казал някъде към 5,5 милиона, ако продължаваме така да се развиваме с тези възпроизводствени процеси на раждаемост и смъртност. Демографските тенденции са силно очертани и те са много стабилни. Тук не можем да променяме нещата и да говорим за рязко увеличаване на брой на населението. Напротив, това, което е заложено още преди години, ще продължи.
 На какво се дължи тази тенденция? Преди всичко на развитието на основните демографски процеси. И те вече могат да си видят какви са. Раждаемостта се движи между 9-10 на 1000. Все пак, това е доброто нещо, тъй като сме имали раждаемост и 7.6 и 7.8 - по-ниска от тази. При смъртността обаче нещата са много тревожни, защото имаме много по-висока смъртност - 14-14,6 на 1000, което води до отрицателен естествен прираст, т.е. ние естествено намаляваме - между 4 и 5 на 1000, т.е. всяка година с 4-5 души ставаме по-малко в нашата страна. Тук може да се прибави и външната емиграция. Само че тя е на вълни, на вълни. И все пак тя е отрицателна. Само че в миграцията има един скрит елемент. Това са тези хора, които отиват да работят в чужбина и които, ако ги оставят там, предполагам, че с удоволствие ще останат. Само че и там си имат проблеми, та ги връщат. Това са младите хора, които отиват там да учат - 70 000 - 80 000 души годишно излизат да учат. Това не е никак малко. И обещанията, които някога бяха дадени от един министър, че той ще върне 200 хиляди души в България, как си представяте, че това ще стане при тези тенденции? Всичко това естествено ще води до намаляване броя на населението.
 Какви са демографските последици от всичко това, което става. В България, както и в преобладаващата част от европейските страни, е налице демографски остаряване . Може да се види по възрастовата структура. При населението под трудоспособна възраст, т.е. младите хора до 14 години, сравнено по години се получава пързалка: през 2001 г. те са били 1 286 000, през 2010 г. - 1 095 000. И вижте какво става 2060 г. - 657 000 души. Това е страшно. Това означава, че нашата възрастова пирамида се свива все повече и повече и се обръща така да се каже, защото населението в средната възраст - трудоспособната също намалява. От 4 673 000 през 2001 г., през 2060 г. падаме на половина - 2 771 000. Населението над 65 години - от 1 929 000 през 2001 г. отива на 2 046 000, расте нагоре. В резултат на това средната възраст се увеличава по малко. Но в сравнение с Европа не сме никак първенци в това отношение. Напротив, много сме назад. Средната възраст на населението естествено ще расте - от 43 години отива на 51 години. Това е средна възраст. Значи средно българинът е на 50 години. Това е голямата последица от тези неблагоприятни процеси - че нашето население остарява. И другата неблагоприятна последица е че фертилният контингент, т.е. тези, които трябва да раждат децата, също са една пързалка надолу. От 1 900 000 жени на възраст между 15 и 49 години през 2060 г. остават само 970 000 - 980 000 жени. Те трябва да раждат за да имаме население в България
Къде сме в Европа? Първо, вижте какво става с очакваните изменения. Това са данни, които Демографският институт във Виена всяка година издава един свитък. Аз съм се опитал от него да очертая три района в Европа. Единият район - това е първата част. Това са Великобритания, Франция, Испания, Белгия, Холандия, Дания - страни, които са залепени за океана, най-западната част на Европа. Средната част - Германия, Италия, Швейцария, Австрия, Полша, Чехия, Унгария. Да кажем средна Европа. И по-нататък - Румъния, Сърбия, Гърция, Македония - това е нашият югоизточен район. Ако погледнем числата се вижда, че в тази най-западна част все пак през 2030 г. населението ще се увеличи с 10% до 12%. В средната част, Средна Европа е малко шарена картината.
 Има страни, в които броят на населението ще бъде намалено през 2030 година в сравнение с 2009 г. - това са Германия, Полша, Унгария. Някои ще бъдат увеличени както Италия, Швейцария, Австрия, Чехия. В нашия район - броят на населението в Гърция и Македония ще бъде над 100%, т.е. ще имат увеличение. Румъния и Сърбия ще имат намаление с по 4-5% до 6% по-малко. Вижте къде стои България - най-отдолу, най-свита. 89% ще имаме население през 2030 в сравнение с това, което имаме сега, т.е. 11% намаление или на 10 души с 1 по-малко ще бъдем през 2030 г. Вече да не говорим за 2060 година.
 Какво е равнището на раждаемостта? Тук слава Богу единственото хубаво нещо, че не сме първенци. Най-зле са германците - 8,3 на 1000, Австрия, Унгария. От комшиите сърбите са малко по-зле от нас. Ние сме 10,2 на 100. Не сме най-зле положение на раждаемостта. Но нека да не забравяме, че това е една конюнктура, защото ние бяхме преди няколко години под 10% - 8-9%. Сега малко се позакрепихме на това равнище 10%. Но знае ли някой до кога ще продължи това? Дали ще вървим надолу или можем да тръгнем нагоре?
 Най-тревожната картина, обаче, е смъртността. Ние сме 14.5 на 1000. Това в сравнителен план с Европа, какво означава? На Западния бряг смъртността е 8-9 на 1000. Средна Европа - 9-10 на 1000. Сърбите са най-близко до нас. Другите съседи са 9,6, 11,8, 12. Ние, обаче, твърдо държим 14,5 на 1000 равнище на смъртност. Това е неприятно. Преди 50-60 години са се раждали по 150 000 -170 000 деца годишно. Сега се раждат 70 000-80 000. Тези, които са се родили преди 80 години, идва време, когато всеки човек си отива от този свят. И ясно, че при това положение имаме такава картина на демографската ситуация.
 Средната продължителност на живот. При мъжете виждате, че отново ние сме с най-стеснена лента - 69,8, значи към 70 години средна продължителност на живота на мъжете. Докато в другите страни всичко е над 70 години. Някъде стига до 77-78, да не говорим, че в Швейцария почти 80 години е средната продължителност на живота на мъжете. Жените живеят малко по-дълго. В другите страни има жени, които живеят по 84-85 години, а нашите - 77 години.
 С остаряването не можем да кажем, че сме най-зле, защото относителният дял на населението над 65 години при нас е 17,4%. Има страни, в които са повече. Да кажем, Германия, Италия, Гърция са над нас, другите са около нас. Но тенденцията в тези демографски процеси показва, че ние отиваме след 10-15 години към 18-20%, т.е. една трета от нашето население ще бъде над 65 години. Какво ще правят? Ще работят в градинките и ще дават съвети как да се умножава нашето население.
 Основните изводи, които могат да се направят: Демографската криза в началото на 21 век е едно прогресиращо хронично заболяване на българската нация с основния симптом - намаляване на броя на населението. Алтернативата е такава, че трябва да се търсят управленски въздействия за подобряване на качествения показател на населението, преди всичко образователният и здравният статус, защото продължаваме да сме не чак толкова образовани и продължаваме да не сме добре със здравето. Има много заболявания и за съжаление все още имаме сериозен процент на неграмотно население. Други фактори за подобряване на демографската картина са: повишаване на икономическото равнище; съхранение на човешкия капитал - да си задържим населението от България, не да го пускаме, а после да се чудим как да се върне. Разбира се, високо образовани трудови ресурси, тъй като ние доскоро се хвалихме, че имаме най-високия образован човешки капитал. Сега и това не можем да твърдим. И разбира се конкурентно участие в съвременното разделение на труда, т.е. да си знаем 1-2 неща, които произвеждаме и светът да знае, че ние тук сме първенци. Сега дали ще е гроздовата ракия или нещо друго, не мога да ви кажа, но както финландците си имат ,,Нокиа", другите си имат производител №1 на хартия в света и т.н.
 Трябва да търсим ефективен баланс между майчинството и отглеждането на децата и професионалното и кариерно развитие на родителите. Всеки иска да се развива като личност, но трябва да знаят, че една майка или, пък, един баща трябва да отделят време за отглеждането на децата. Правителството, ако тук намери добър баланс, значи ще има добър успех. И разбира се по-високо качество на живота и възпроизводство на населението.
 Искам да благодаря на 12 души, които помогнаха да се направи тази книга и беше удоволствие да се работи с тях, и разбира се на научния редактор проф. Пенка Найденова, която е един демографски стълб в нашата страна.

Въпрос:  Какъв е етническият състав на населението?
Атанас Атанасов: При преброяването през 1943 г. ромите са били 2.45%, турците са 9.61%, българите са 83.98%. През 1956 г. при следващо преброяване, българите са 85.46%, турците 8.62%, а ромите са 2.60%. През 1992 г. българите са 85.67%, турци - 9.43% и ромите са 3.69%. Ако съберете, не дава 100%, защото има и други народности. През 2001 г. българите са - 83.94%, турците - 9.42%, роми - 4.68%. При последното преброяване от 2011 г. българите са 84.8%, турците - 8.8% и ромите - 4.9%. Тези данни са резултат на принципа на самоопределянето, т.е. преброяваният гражданин сам е казвал към кой етнос се отнася. Тук вървят данни за ромите от 400 хил. и нещо до милион и 400 сигурно. Кой откъде ги вади тези данни - никой не знае. Експертни оценки и т.н. Аз вярвам на преброяването. Така се прави по целия свят - самоопределянето. Както виждате българите си остават някъде около 85%, турците са около 9%, ромите от 2.4% през 1946 г. за 60 години са станали 2 пъти повече. Някои се притесняват и казват: ,,Ама какво ще стане 2060 г., 2100 г., та даже и 3000 г." и говорят за изчезване на българската нация и т.н. Аз мисля, че това са по-скоро някакви научни фантазии, отколкото да почиват на реални факти. Никой не може реално да каже след 100 г. какво ще или след 200 г. Прогнозите, както виждате вървят 30 години, това го прави и австрийският институт - един сериозен институт, а нашият институт го направи за 50 г .Това са реални неща, за които може да се говори. Притеснението идва от това, че ромите имат висока раждаемост - да, това е така, те раждат много деца. Обаче имат и много проблеми - висока детска смъртност, висока заболеваемост. Някъде на 50-60 години те си завършват земния път. Така че, нека не преекспонираме тези данни, тези тенденции и да предизвикваме притеснение, че ще се циганизира българската държава. Тя може да се циганизира в друг смисъл, но не и в смисъл, че ромите ще станат едва ли не преобладаваща част от населението. Когато има такива възпроизводствени процеси и социални процеси сред тях, аз мисля , че те трудно могат да станат 85%, а българите да останат 4 или 5%. Това не може да стане, това е несериозно да го твърдим. Да, ромите не са добре, зле са, но кажете ми, защото аз наблюдавам тези процеси не от 5 или 10 години, а може би от 50 години, има ли някоя прослойка в нашата страна - етническа или каквато щете - която да е получавала внимание от държавата. Не беше интеграция, не беше не знам какво си - ето, сега пак ще им се строят жилища, и това е явно, че ние ги научихме към някакви привилегии. Когато общините им предлагат работа, те първо питат ,,колко пари?" и се мръщят на парите, които им се предлагат. А са склонни да гладуват и да искат социалните помощи, големите социални помощи - те не са кой знае колко големи де, но все пак са нещо, което държавата дава. Все пак им се отделя доста внимание.

Въпрос:  Ще предоставите ли тези данни на държавните институции?
Проф. Атанас Атанасов: Специално съм закупил с пари от друг проект, някъде към 50 - 60 броя от тази книга. Имам намерение да изпратя на стария президент, на новия президент и на всички бих казал ръководни фактори - премиер, министри, комисии към Народното събрание, отделни депутати и т.н. Споменах за демографската стратегия. Някъде 2004 г. или 2005 г., по-скоро по инициатива на академията, предложихме да се разработи Стратегия за демографско развитие на страната до 2020 г. Направихме теоретичен модел, определихме основната - стратегическата цел, където беше ясно казано, че ние не можем да променим демографската тенденция, но поне да се опитаме да задържим изменението на броя на населението на сегашния брой, който е като стратегическа цел. Това нещо, като теоретическа концепция се възприе, одобри се от Министерския съвет, по-нататък, бих казал се издърпа от ръцете на учените и отиде в ръцете на администраторите. От отдела по демографско население към МС предложиха редица мерки, за реализирането на тази стратегия. Има я написана, не изглежда лоша, но нещо да сте чували свързано с тази стратегия - някаква изява, някаква оценка? Май няма нищо. Преди известно време само чух, че има идея за евентуална актуализация за стратегията.
Доц. Антоанета Христова: Пратено е предложение за промяна, тоест за актуализация на демографската стратегия, която е някъде около 80 страници, да я разгледаме. Моето впечатление е, че тя се работи извън режим на диалог с на практика хората, които в миналото са създали тази стратегия, а и тези, които продължават работата по демографските проблеми специално в академията. Няма диалог - ние предлагаме неща, които трябва да се случат, гледаме предложението, което сме получили в момента, за разглеждане - нищо не е включено вътре.
Проф. Атанас Атанасов: Демографската стратегия трябва да стане екшън план, а не само план. Първата стъпка е да решим проблема с образованието и здравето, тоест - това, което се ражда да бъде здраво и да живее в условия на здравословен живот. Това, което се ражда да получава все по-високо и по-високо образование. Сега, не да са 14 или 15% висшистите от нашето население, а отиваме към 20 - 30%, нали това иска Европа. За съжаление тук мерките са ни малко. Колко се дават за образование, колко се дават за наука, колко се дават за култура? Те са на последните места. Парите се дават за друго. Искам да направим така, че да подобрим качествения състав на населението. Не гледайте само висшистите, има и среднисти. Хората с основно образование, също раждат, да кажем не едно дете - 2, 3 и т.н. Майката, която се стреми към по-високо образование трябва да прави един труден баланс между броя на децата и нейното кариерно развитие. Какво ние помагаме на такива майки? Майката си ражда и след това да му мисли, да си гледа детето и да си гледа кариерата. При това положение ние трябва да помислим и да създадем такива условия.

Hatshepsut

Населението на България е 7 327 224 души към края на 2011-а


Населението на България в края на 2011 година е 7 327 224 души, сочат данните на националната статистика. Страната ни се нарежда на 16-о място по този показател в Европейския съюз. Данните от преброяването на населението, осъществено през февруари миналата година, сочеха, че броят е 7 364 570 души.

Към края на 2011 г. децата до 15 години са 979 956 или 13,4 процента от населението. Спрямо 2010 г. делът им намалява с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 1,6 процентни пункта. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в област Сливен - 17,4 на сто, а най- нисък в област Перник - 11,5 процента.

Обратна е тенденцията при хората над 65 години. Те са 1 381 079 души или 18,8 на сто от населението на страната, като делът им се увеличава с 1,1 на сто спрямо предходната година и с 1,9 процента в сравнение десетилетие преди това. Делът на хората над 65 години е най-висок в областите Видин - 25,9 на сто), Габрово - 24,5 процента, и Монтана - 23,8 на сто. Общо в 14 области този дял е над 20 процента от населението. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 15,9 процента, и Благоевград, Варна и Бургас - по 16,4 на сто.

В градовете живеят 5 324 900, или 72,7 на сто, а в селата - 2 002 324 души, или 27,3 на сто от населението на страната. Населените места в България са 5302, от които 257 са градове и 5045 - села. В 183 населени места няма население. В 1127, или в 21,3% от населените места живеят от 1 до 50 души.

През 2011 г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят им е намалял с 4667 деца.

Коефициентът на общата раждаемост през 2011 г. е 9,6 промила, а през предходните 2010 и 2009 г. той е бил съответно 10 и 10,7 промила. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12,5 промила и София (столица) - 10,6 промила, както и във Варна и Търговище - по 10,4 промила. С най-ниска раждаемост са областите Видин и Смолян - съответно 7,5 и 6,5 промила.

Прави впечатление, че повече от 56 на сто от децата са родени без брак между родителите. От статистиката отчитат тенденцията партньорите да сключват брак след раждането на първото им дете. Любопитно е, че ражданията на близнаци и тризнаци са намалели спрямо 2010 г.

Високото ниво на общата смъртност на населението се задържа и през 2011 година. Броят на починалите е 108 258 души, а коефициентът на обща смъртност - 14,7 промила.

С най-висока смъртност се отличават областите Видин - 22,7 промила, Монтана - 20,9 промила, Перник - 18,9 промила), Кюстендил - 18.8 промила, Враца и Плевен - по 18,5 промила. Това са области с най-висока степен на остаряване на населението. В областите с по-млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11,7 промила, следвана от областите Благоевград и Варна - по 11,9 промила, и Кърджали - 12,1 промила.

Въпреки че смъртността при децата е на най-ниското си равнище, тя продължава да е много над средната за Европейския съюз. Миналата година 601 деца са починали преди да навършат годинка, а общият коефициент на детската смъртност е 8,5 промила. Въпреки че намалява спрямо предходните години, той остава много на средноевропейското равнище. В повечето страни от Европейския съюз този показател е под 6 промила.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2009 - 2011 г., е 73.8 години.

От 2007 г. насам непрекъснато намалява населението в трудоспособна възраст, като към края на миналата година то е малко над 61 на сто.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/naselenieto-na-bylgariq-e-7-327-224-dushi-kym-kraq-na-2011-a-893061

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

От три бебета едно е българче

Най-страшното в стратегията за демографията на страната се премълчава

Публикуваният тези дни доклад-отчет за изпълнение на демографската стратегия през 2012 г. съдържа ужасяващи факти и тенденции. В голямата си част те са доста скрити и фризирани, казват възможно по-удобни за властта неща, липсват сравнения или просто най-страшното се премълчава. Първо, обявеното в доклада население на България 7 282 041 се различава твърде много (с над 300 399 души) от обявеното число на българите от 6 981 642 души в сайта на ЦРУ, което учреждение според мен определено заслужава повече доверие от държавните чиновници в НСИ, и там нямат причини да крият истини.
Докладът посочва, че намаляването на българите, обозначено в него с щадящия статистически израз ,,отрицателен прираст", е -5,5‰, но не казва, че намаляването расте и е с цели 10 процента по-голямо спрямо индекса за предходната 2011 г., който е -5,1‰.
Такова демографско сриване за само една година не е познато в новата европейската история.
Второ, в доклада не се посочва достатъчно пълно фактът, че за намаляването на населението влияе не само отрицателният прираст, който е разлика между раждаемостта и смъртността в държавата, но и миграцията, която според сайта на ЦРУ е -2,86‰.
Излиза, че общото намаляване на българите е с 8,36‰. Тогава годишното намаляване е в размер на 58 520 души, а не е 45 183, както сочи българската статистика. При запазване на тенденцията е съвсем ясно, че за десет години българите намаляват с повече от половин милион, за двадесет години - с над 1 милион. В доклада не се посочва, че в световната ранг листа (Рopulation growth rate), ние сме възможно най-зле, на 229-то място от 232 страни. Според доклад на фонда на ООН за периода 2010-2015 година, ние сме на последно място по прираст в света, т.е. абсолютни световни шампиони по намаляване и изчезване.
Що се отнася до компонентите на намаляването на българското население, то истината е, че по статистически данни раждаемостта рязко намалява и от 69 121 родени бебета през 2011 г. само за една година те са намалели до около 63 000 през 2012 г., а през 2013 г. ще са още по-малко.
Интересно е, че в доклада не се казва нищо за една важна личностна характеристика на всеки новороден български гражданин - неговия етнически произход. Това е строга тайна, но е всеизвестно от публикувани данни, че, например, от 1907 родени в Русе бебета 1004 не са от майки с майчин език български, а 1070 са извънбрачни. Можем да предположим, че това са циганчета - така от всеки три новородени само едно е от български прозиход. Нямаме основание да не мислим, че не е така навсякъде в България. За това сочат по косвен път и данни в доклада, според които 57,4% от новородените през 2012 г. са извънбрачни. Известно е, че циганките винаги се възползват от възможността да вземат пари от държавата и заради това родилките се водят самотни майки и получават съответните за този свой статут държавни помощи от бюджета. Само за 20 години - от 1992 до 2012 г. - извънбрачните раждания са скочили от 18,5% до посочените 57,4%. Увеличението е фантастично - с цели 210% спрямо базата за 1992 г. Според мен този процент показва и размера на увеличаването на циганския етнос у нас, който според преброяването на НСИ рязко намалявал. Докладът не анализира и фрапиращите факти, че в някои региони извънбрачните раждания са изключително голям процент: в Ловеч - 76%, в Сливен и Видин - 73% и т.н. Всичко това говори за много сериозни етнически деформации в структурата на българското общество, но този проблем въобще не интересува демографската стратегия. Тя не иска да знае, че етническите българи просто постепенно изчезват.

Смъртността в България според доклада е 15‰, починалите през 2012 г. били 109 000 души, и това било с около 1 пункт повече в сравнение с 2011 г. Според данните на световната ранг листа на смъртността в различните държави, България е на 8 място между Афганистан и Сомалия, до Лесото, Чад, Гвинея-Бисау и други най-изпаднали африкански страни, които обаче са с много висока раждаемост.. С по-малка смъртност от нас е даже Свазиленд, където 25,9% от населението е болно от СПИН, Докладът не прави сравнителен анализ на проблема с изключително голямата смъртност, не съобщава, че само преди две години България беше на малко по-благоприятното 12-то място, че само за две години се приближи плътно до върховете на най-голямата смъртност сред всички 232 държави в света.

Докладът не използва термина ,,демографска катастрофа", който е задължителен при тези обстоятелства.
Държавните демографски стратези не се интересуват от шокиращите факти на регионално различие по отношение на броя починали български граждани. След като средната смъртност за страната е 15‰, би трябвало те да бъдем разтревожени, че смъртността при жителите на столицата е 11,8‰, а смъртността в селата на Видинския регион, например, е 38,3‰ е 27,5 (!) промила, в региона на Монтана е 33,1‰, в Габровско - 32,6‰. Тревожна е разликата. За една година във Видинско всеки 25-ти човек умира, а в София умира всеки 80-ти човек. Детската смъртност тук е 15,7‰, а в София е 4,1%, т.е. близо четири пъти е по-висока детската смъртност на север от София. В Разград смъртността при момченцата е 30,6‰. Подобно е положението в Ямбол, Разград, Силистра и др. Всичко това е много тревожно. Пак според НСИ, заболелите и починали от болести на органи на кръвообращението български граждани, живеещи, например, в Северен централен район, са с 32% (!) повече от живеещите в Югозападния район, включващ и София, т.е. на всеки трима от хиляда починали по тази причина от региона на софиянци се падат четирима починали от региона, в който са Русе и Велико Търново. Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания, диабета, астмата и т.н.  Докладът не посочва, че по 17 причини за смъртност ние сме над средния показател за Европа, а по 5 причини за смъртност (инфаркти, инсулти, рак и др.) сме абсолютни европейски шампиони.

В доклада не се анализират състоянието, факторите и динамиката на миграционните процеси. Известно е от социологически данни, че 70% от младите българи искат веднага и завинаги да напуснат страната и да търсят препитание в чужбина.
Демографските стратези сочат съмнително ниско число на емигриралите от България през 2012 г. - 12 147 души, което очевидно е занижено число.
Според данните на ЦРУ (2,86‰ нетен миграционен коефициент) емигрантите са поне 20 100 души, т.е. с около 8 000 повече. Средното число на емигрантите за последните две десетилетия е 35 000 и 45 000 души. Докладът се въздържа да покаже проблема с регионализма, представляващ пристрастеност само към интересите на един регион - София - за сметка на мизерията във всички останали региони на България. Регионализмът, заедно с корупцията, престъпността и монополната алчност, са основните фактори за демографската катастрофа.
Според данните на НСИ, общият доход средно на лице от домакинство, както и темпът на неговото нарастване, са драстично по-високи в София, в сравнения с останалите региони на България. Общият среден доход на лице от домакинство в София според НСИ е 1159 лв., което е с 406 лв. повече от сумата (753 лв.), получавана в Силистра. Разликата представлява близо 60% от средния доход на силистренци. Ако имаме предвид средногодишния процент на увеличение на доходите, който за София е 12,54%, а за Силистра е 5,98%, и ако настоящата тенденция се запази, то след двадесет години силистренци ще получават около една пета от доходите на столичани. За демографските стратези в България сякаш няма никакви проблеми с бедността на хората, с образованието им, със здравеопазването им и т.н. Не се анализира и проблемът за вътрешната миграция, която по тези причини представлява просто един увеличаващ се поток от заселници в София и напускане на бедните села и малки градове, в които остават да живеят само старци. За последната година преселилите се в София българи са около 20 000 души.
Населението на Северна България намалява седем пъти по-бързо в сравнение с Южна България със София. Стотици български селища се обезлюдяват.
В този си вид докладът-отчет не може да не бъде определен като напълно безполезен, даже вреден, тъй като не посочва нито важни факти и тенденции, нито търси пътищата за преодоляване на демографската катастрофа, ако все още има такива.

Публикуваният доклад-отчет за изпълнение на демографската стратегия през 2012 г. съдържа ужасяващи факти и тенденции и никъде не се споменава демографска катастрофа - определението, което приляга на фактите.

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

За година населението у нас намаля с 48 000 души
Населението на България продължава да се топи и застарява, средната възраст у нас вече е 43 години


Населението на България продължава да намалява и застарява и все повече се топи, показват данните на Националния статистически институт.
В сравнение с 2014 г. населението на страната намалява с 48 414 души.
В същото време рязко се увеличава броят на хората на над 65 години спрямо общия брой на българите. През миналата година достига 20,4% от българите.
Средната възраст на населението също нараства и вече 43,3 години.
През изминалата година продължава да се задълбочава и проблемът с неравномерното разпределение на населението в различните краища на страната.
Най-застаряващо население има във Видин, а най-малко в София.
През миналата година са били закрити 10 населени места, а две са новооткритите.
159 населени места пък остават без нито един жител.
Градовете с население над 100 000 души са само шест - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.
Всеки 3-ти българин живее в тези 6 града.
Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души. Това е 1.4% от населението на Европейския съюз.
98,9 на сто от населението у нас са български граждани.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/za-godina-naselenieto-u-nas-namalia-s-48-000-dushi-6052666

Hatshepsut

Експерт: Ако не вземем мерки, други ще заселят България


В последните 20 г. България е в демографска криза, която, ако не се вземат мерки, може да прерасне в демографска катастрофа. Това каза в интервю за Novini.bg експерът по демографска политика проф. Димитър Аркадиев. В последните 10-15 г. 2/3 от намаляването на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, и 1/3 - на отрицателния миграционен прираст. След 1990 г. броят на живородените намалява, като най-ниското равнище е през 1997 г. До 1999 г. има малко увеличение и след това отново започват да намаляват живородените. Смъртността се запазва почти на едно и също ниво. Появява се една разлика от около 40 000-50 000 души, с които населението намалява всяка година. В дългосрочен план - до 20 г., няма изгледи тази тенденция да се промени. До 2070 г. се очаква населението на страната ни да спадне до 4,5-5 млн. души, заяви проф. Аркадиев. Редица причини и фактори оказват влияние върху този процес, като една от тях е намаляване на броя на жените в детеродна възраст, посочи той. Ин витро процедурите са едно чудесно решение. След като отпада ограничението за броя на опитите, ако има 100 000-200 000 такива семейства, евентуално ще има резерв от 100 000-200 000 деца - разбира се, не за една, а за 10-15, може би и повече години. Това е резерв, който досега не се използваше пълноценно, заяви експертът. По думите му жените у нас раждат все по-късно и ако преди са раждали във възрастовия диапазон 20-24 г., сега този интервал е 30-34 г. Има едно отлагане на родителството, което е характерно с това, че жените искат преди това да завършат своето образование, каза проф. Аркадиев. Проблем за страната ни е и застаряващото население. Хората на 60-65-годишна възраст са 1/4 от населението на България. Проблем е и смъртта по външни причини - пътнотранспортните произшествия, трудовите злополуки, убийствата и самоубийствата. Правителството взе много правилно решение за засилване на борбата с нарушенията по пътищата, тъй като годишно губим няколко хиляди човека заради високи скорости и избиване на комплексите на някои хора. Трябва да се намалят до минимум тези външни причини, подчерта ученият. Като мярка за борба с демографската криза проф. Аркадиев открои и държавна политика за привличане на български изселници в чужбина. Ако не се вземат мерки, един от възможните варианти е българската нация да изчезне. Земята ни е хубава и ако ние не я задържим, ще дойдат други хора, които да й се наслаждават. Още не е късно нещата да се поправят, от всички нас зависи, каза още проф. Димитър Аркадиев пред Novini.bg

https://www.novini.bg/

Hatshepsut

Може ли да се преодолее демографската катастрофа в България?


Намаляването на разликата в богатството с останалата част на ЕС е ключов въпрос, както и интеграцията на ромите, посочва се в анализ

Когато през 2007 г. България се присъединява към Европейския съюз (ЕС), страната има най-ниския жизнен стандарт от всичките 27 страни, посочва се в анализ на Берлинския институт за население и развитие, цитиран от агенция Фокус.

По това време средно българите разполагат с 4 300 евро годишно. Средностатистическата сума за ЕС е шест пъти по-голяма. Въпреки това българите тогава са оптимистично настроени за бъдещето си, защото през годините се случиха и много подобрения, посочва се в анализа.

От началото на XXI век БВП на страната нараства с 50%. Броят на работещите се увеличи с половин милион, а безработицата падна от 20% през 2001 г. до около 7%, подчертава се в доклада.

Обещанията за просперитет, дадени по време на политическата трансформация през 90-те години, изглеждаха изпълнени, а членството в ЕС бе символът и признанието на този успех.

За съжаление, с началото на световната икономическа криза България понесе тежък удар. От 2008 до 2009 г. БВП се сви с 4%. Хиляди работни места бяха изгубени, най-вече в сектори, които преди това се радваха на успех - строителството, търговията, текстила и туризма. Броят на работещите в България днес е с 330 хил. души по-малко, отколкото през 2008 г. Близо 40% от населението е заплашено от бедност и социално изключване, а България остава най-бедната страна в ЕС, констатира Институтът.

Демографските промени пречат на шансовете за просперитет
 
Демографското развитие на страната прави трудно и наложително да се намали разликата в богатството с останалата част от ЕС. Това е така, защото България претърпява необичайна демографска трансформация. Не само, че българките имат по-малко деца, както и всички други европейки, но и здравната система е толкова разнебитена, че България има втората най-ниска продължителност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години.

През първите десет години от членството си в ЕС България загуби 4,4% от населението си заради повече смъртни случаи, отколкото раждания. Това е повече от всяка друга страна в ЕС.

В допълнение към това хиляди граждани емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-вече жителите на по-бедните северни части на страната. Тъй като много от тях са млади хора, тенденцията за намаляване и застаряване на населението се засилва още повече.

България е петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години. Смята се, че в резултат на тези демографски развития през 2050 г. населението на страната ще бъде едва 5,6 млн. души. Това е с 1,5 млн. по-малко, отколкото днес. В такъв случай ще има само 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента съотношението е три към едно.

Данните показват, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, отколкото в Германия, която в момента е първенец по средна възраст за ЕС. Освен това България ще бъде по-сериозно засегната, отколкото Германия, защото населението на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е съвсем различна в България, където 46% от жителите са заплашени от бедност на старини.

Предвид тези развития става изключително наложително да се затвори разликата в богатството с другите страни. Тук ключът е продуктивността, което ще рече средностатистическата производителност на работещите. Смята се, че продуктивността ще трябва да се увеличава с по 4% годишно, за да може България да достигне средните нива на ЕС през 2040 г.

Между 2010 г. и 2015 г. продуктивността в България обаче нараства с 2,5% годишно. За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската икономика трябва да бъде модернизирана. В момента страната произвежда основно продукти в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от ЕС, която да има по-малък експорт на високотехнологични продукти. Заради лошата инфраструктура и голямата корупция България има и малка притегателна сила за чуждестранни инвеститори, пише изданието.

Образованието като ключов проблем

За да вдигне продуктивността си на желаното ниво, България ще трябва да вземе мерки, за да гарантира, че населението може да посрещне нуждите на пазара на труда. Компаниите, които искат да създават и изработват комплексни продукти, се нуждаят от опитни работници, като например мениджъри, инженери и компютърни специалисти. България има твърде малко такива. Това е така, тъй като образователната система едва се справя с това да предоставя най-рудиментарни умения и познания на учениците. На международното оценяване PISA през 2015 г. се оказа, че 40% от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят прости текстове, да решават лесни аритметични задачи, както и да проумеят най-базовите научни концепции.

Една от причините за тези слабости е специфичната структура на българската образователна система. За една пета от учениците образованието завършва след шест или седем години в класната стая, което е много по-рано, отколкото законовия изискван минимум.

Учебните програми на тези училища са слабо ориентирани към нуждите на пазара на труда. Все още няма сътрудничество между работодатели, политици и образователни институции, когато стане въпрос за формиране на учебните програми. Липсата на ясно дефинирани стандарти също пречи много. Въпреки големия брой инициативи и реформени програми през изминалите години, ситуацията не се е променила много.

По подобен начин висшето образование допринася малко за модернизацията на икономиката. Не само че качеството на научните изследвания и преподаването е по-лошо, отколкото в другите страни на ЕС, но и студентите често избират специалност, за които има по-малко търсене, като например хуманитарните специалности. Поради тази причина голям брой завършващи висше образование работят професии, които са под нивото на професионалната им квалификация. В Националната си стратегия за развитие на висшето образование България се опитва да насърчи студентите да се ориентират към професии с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.

Тъй като ще отнеме няколко години да се видят позитивни резултати от тези инициативи, уменията на настоящата работна сила трябва да се развият чрез допълнително обучение. Резултатите от европейско проучване показват, че две трети от българите между 25 и 64-годишна възраст не знаят как да ползват правилно компютрите и интернет. Всеки месец едва 2% от работоспособното население се регистрира за участие в курсове по компютърна грамотност. Броят в ЕС средно е 11%.

Друг потенциален ресурс за преодоляване на демографската трансформация може да бъде търсен сред тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от населението между 25 и 64 години принадлежи на този "тих" резерв. Много жени не работят заради семейни ангажименти. България е и страната с най-дълго майчинство - 410 дни. Много жени пък напускат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите, често спират да работят преди пенсионната възраст, за да помагат при гледането на внуците си или други членове на семейството.

Неравностойни при всяко положение

Бедността е голям проблем в България. Тя обаче не засяга всички сегменти на обществото еднакво. Ромите, които са от 5 до 10% от населението, са особено застрашени. През 2011 г. три четвърти от тях са живеели в условия без най-основни неща, като тоалетна, кухня, душ или електричество. Само половината от тях имат здрави осигуровки, а продължителността на живота им е с 10 години по-малка от тази на българите. Тъй като рядко получават каквото и да е образование, те често са безработни или заети в нископлатени професии. Само 10 на сто от тях завършват средно образование. Близо две трети от ромите между 16-24-годишна възраст нито се обучават, нито работят.

Същевременно в България има голям брой спонсорирани от държавата и неправителствените организации инициативи, чиято цел е да помага на ромите. Образователните планове тук играят ключова роля. Заедно с неформални проекти като летни училища или програми за родители реформите в системата имат за цел да задържат децата в училище възможно най-дълго. Правителството въведе задължителна двегодишна предучилищна програма, както и целодневни училища. Семействата в нужда получават социални помощи само ако детето им посещава училище.

Частният сектор вече също организира обучителни програми, за да могат ромите да се реализират. Подобни усилия не се правят без дълбок мотив. Ромите са около 19% от хората, които пристигат на пазара на труда. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство може да е много важно за бъдещето на България.[/quote]

https://www.investor.bg/

Hatshepsut

Експерт по демографията с тревожна информация за България!


В демографска криза ли е страната? Броят на новородените през 2017 е рекордно нисък от Втората световна война насам, предава Нова телевизия. Според доц. Елица Димитрова от Института за изследване на човека и населението при БАН, тези данни идват от регистъра на раждаемостта, който е непълен. Тя подчерта, че все още не разполагаме с официалните статистически данни за 2017 година, които ще бъдат публикувани от НСИ следващата година. ,,Това, което можем да кажем като демографски тенденции по отношение на раждаемостта е, че през последните години наблюдаваме едно стабилизиране на броя на ражданията", каза доц. Димитрова. Тя посочи, че през 2016-та година са родени около 65,000 деца. През 2017 г. новородените под 57,000. Доцент Димитрова заяви, че това не е точна бройка, тъй като предстои много от тях да бъдат регистрирани, а освен това не се отчитат и ражданията на българчета в чужбина. Когато съпоставим раждаемостта с други процеси като смъртността, демографската криза в страната е ,,тревожна", каза експертът. ,,Броят на умиранията е почти два пъти по-висок през 2016 година", каза доц.Димитрова. Тя подчерта, че едва ли можем да очакваме значителна промяна в демографските тенденции през следващата година. Най-застрашените райони, където има най-слаба раждаемост са тези, в които делът на възрастните хора е значително по-висок. Най-тревожни са тенденциите в Северозападна и Северноцентрална България, където има интензивни процеси на емиграция на младите хора. ,,Там демографската картина е значително по-утежнена", каза демографът. Според нея основните причини за тревожните демографски тенденции са свързани с икономиката и условията на живот. В най-застрашените райони младите хора търсят по-добри възможности за създаването на семейства и живот.  Тя посочи, че регионалните различия в икономическото развитие дават отражение върху демографската картина. В България има населени места ,,призраци", в които няма обитатели или пък живеещи там са много възрастни. За сметка на това има голяма концентрация на населението в големите градове, където условията на живот са по-благоприятни. Доцент Димитрова посочи, че ситуацията в България е по-различна от тази в западноевропейските страни, които имат възможност да привличат трудови мигранти от други държави. Въпреки това, тя изрази мнение, че може да се мисли за една политика, която е насочена към българите в чужбина, които имат желание да се завърнат в България. Тя посочи, че в последните години има такива тенденции.  Младежи от традиционните български общности извън страната също могат да бъдат привлечени за работа и образование в България. На въпрос за демографските тенденции при различните етноси в България, доц. Димитрова отговори, че докато турците са по-близки до репродуктивния модел на българите, при ромите раждаемостта е все още висока. Въпреки това, дори сред ромите се забелязва намаляване на броя на родените деца от една жена. ,,В следващите години едва ли може да се говори за сериозна промяна в съотношението между етносите", заяви доц. Димитрова.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/ekspert-po-demografiyata-s-trevozhna-informatsiya-za-blgariya_news568597.html