• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 August 2019, 19:20:27

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9716
  • Total Topics: 1129
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 16
Total: 16

Нещо любопитно...

Started by Hatshepsut, 03 October 2018, 07:20:02

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Женската красота през вековете


Казват, че ако носът на Клеопатра е бил малко по-различен, то световната история щяла да бъде друга. Такава е силата на женската красота - понякога съграждаща и вдъхновяваща, друг път водеща до остри противоборства и войни, но винаги основен фактор в човешките отношения и следователно в хода на историята.

Теоретично погледнато, под "красота" се разбира хармонията между отделните части на даден обект, която създава усещането за съвършенство и носи удовлетворение за сетивата. Възприемането на тази хармония обаче е твърде субективно, а и естетическите критерии са се променяли през хилядолетията. Представа за тези критерии може да добием от културното наследство, от артефактите. Но дали това са били предпочитанията на обикновените мъже, на мнозинството от мъжете в съответната епоха, може само да гадаем.

В праисторически времена оцеляването е било наистина борба за живот и плодовитостта е била поставена на пиедестал. Тогавашните красавици са изобразявани с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, закъглена талия и добре оформени бедра - структура, обещаваща многобройно поколение според тогавашните разбирания.

В търсене на начини да подчертаят тези си предимства жените започнали да се украсяват с накити. Рисували са лицата си, може би за да изглеждат по-млади и красиви, както правят и днес някои племена в Азия и Африка.

В пещерите са намерени гребени и примитивни червила. С течение на времето жените започнали да използват различни масла и балсами, за да прогонват насекомите, но и за да ухаят приятно за околните. Макар и не чак в такава степен, суетата била присъща и за най-древните.

В Античността критериите за женска хубост се променили успоредно с изменението на обществените структури. Възникнало класовото разделение, оформили се династии, елит, владетели, които се стремели и външно да се разграничат от масите.

Така се появили дрехите като символ на социален статус, а не просто като средство за предпазване на тялото от атмосферните влияния. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с издължен силует, атлетични рамене, тънка талия и стройни бедра, големи устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа.

Един от идеалите за красота тогава била Нефертити, съпругата на египетския фараон Ехнатон. През 1912 г. археолозите открили скулптурния й бюст, от който може да се усети въздействието на лицето й, поразяващо със съвършенството на своите черти - изящна шия, грижливо гримирано лице, коригирани и удължени вежди, красиво изрисувани устни. Според египтолозите съвършената египтянка имала златист тен на кожата, прав нос, гладки, но остри гарвановочерни коси, фини ръце и нозе, украсени с гривни. Тя пудрила лицето си, поставяла сенки под очите си, употребявала благовонни помади и боядисвала косите си.


Гримът обаче имал и други функции. Жените смятали, че той ги предпазва от зли сили и демони, а също бил и своеобразен дезинфектант - прогонвал насекомите, предизвикващи очни възпаления, и защитавал очите от силната слънчева светлина. Клеопатра - другият символ за женска красота, дошъл от Древен Египет, открила вълшебното действие на ваната с мляко и мед, като я превърнала в основно средство за разкрасяване на кожата си.

В Древна Персия също за красиви се смятали добре поддържаните жени. Те приготовлявали различни козметични средства (като благоуханни масла и пудри) и също познавали разкрасяващите свойства на млякото. Момичето, определено за съпруга на шаха, било подлагано на специални козметични процедури в продължение на цяла година, преди да влезе в харема.

В Древна Гърция съществувал култ към атлетичните тела. Идеалът за красота били древногръцките богини. Телата им били обвити в драпирани туники, които разкривали добре поддържана фигура с почти мъжка мускулатура.

Красотата обаче според древните елини се изразявала в хармонията на тялото и ума. Физическата красота била белег и за духовното богатство на жената, затова се смятало за невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли.

Един от най-известните женски образи от Античността, покоряващ със своята красота и еротичност и послужил за вдъхновение на много скулптори, е Афродита. Стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец.


Древногръцките жени поддържали еластичността и свежия вид на кожата си с масажи, познавали водолечението и гимнастическите упражнения, спазвали строги правила за хранене. Използвали маски от брашно и мляко, избелващи средства за лице, подчертавали черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Косите си оформяли на стегнат кок с помощта на диадеми и мрежи.

Грижите за красотата на римлянките били свързани с хигиената на тялото. Разгулният и порочен живот, който аристократите водели, довеждал до бързо повяхване и набръчкване на кожата. За замаскиране на тези недостатъци широко използвали пудра, руж, и кремове.

Със залеза на Римската империя залязла и козметиката. Дошли новите нрави и идеали на Средновековието. Християнството заклеймило жената заради това, че прелъстявала мъжа и го отклонявала от правите пътища на благочестието, а мъжете в Ориента я скрили напълно от очите си, като й отнели свободата да бъде публично красива.

Женската красота се считала за греховна, а жените - за създания на дявола. Църквата им забранявала да се гримират и разкрасяват, защото се смятало, че така те създавали фалшив образ и се приобщавали към дявола.

Единственият толериран цвят бил червеният, а идеалът за красота на жените - с млечнобялата кожа, символизираща чистотата. Жените обаче намирали начини да бъдат красиви. Част от тях епилирали своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертавали своята младост. Зад широкополите дрехи се криели добре оформени тела с широки рамене, малки гърди, символизиращи женската хубост, тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършвали портрета на средновековната красавица.

През Ренесанса отношението към жената коренно се променило. Тя се превърнала в муза вдъхновителка и било поставено началото на култа към "прекрасните дами". В изкуството жените били сравнявани с рози и колкото по-нежни и женствени били те, толкова по-привлекателни били за мъжете. Силуетът на красавиците бил леко закръглен, с изнесен ханш, бяла като мляко кожа, дълга шия, силно гримирани очи и коси с цвят на венецианско злато (заради венецианските куртизанки, които наложили новия идеал за хубост).

Художникът Лукас Кранах дава точна представа за ренесансовата жена. В своите творби той разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж. Венера, Ева, Диана, Минерва - неговите женски образи са заимствани изцяло от класическата митология, библейския свят и историята. Те съчетават мамеща еротика и благонравна свенливост.

Тази двойственост на жената присъства в картините на много други художници от епохата - като Ботичели и Рафаело например. Рубенс пък рисува меки, пухкави дами със закръглен ханш, масивни бедра, заоблен корем и големи гърди - жени, които излъчвали удовлетворение и щастие, без да се притесняват да покажат своите прелести.

Испанските модни експерти обаче въвели нова мода през Ренесанса. За тях красивите жени трябвало да бъдат с конусовидна форма на бюста, плоски кореми и тесни талии. Под тяхно влияние дамите започнали да използват специално бельо, за да постигнат този силует, като пристягали телата си в спиращи дъха корсети, срещу които лекарите остро негодували заради произтичащите деформации и увреждания.

Хигиената през този период, както и през Средновековието, не била на висота. В прочутия Версайски дворец в Париж, който имал 2000 стаи, не е имало нито една баня.

Перуките на аристократите били пълни с въшки, а миризмите, които издавали непраните им дрехи, били замаскирани със силни парфюми.

През 18. и 19. век хората се опълчили срещу някои устои в обществото. Моделиерите започнали да създават корсети с по-различна структура, която позволявала повече свобода на движенията. Жените вече нямали нужда от чужда помощ, за да се напъхат в дрехите си. Освен това те започнали да показват гърбовете си, да носят чорапи и жартиери, търсели средства да покажат сексапила си.

"Красивото" вече се свързвало не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют. Дошло времето на брюнетките с леко закръглено тяло, хлътнали бузи, очи, обрамчени с тъмни кръгове и трескав поглед. Образът, превърнал се в символ на 19. век, е Алфонсин Плеси - болната от туберкулоза куртизанка, увековечена от Александър Дюма-син в романа му "Дамата с камелиите".

XX век е времето на големи промени в представите за женска красота заради динамиката на случващото се по цял свят. Жените са ангажирани и все по-еманципирани, те почват да носят по-удобните от корсетите сутиени, появява се цветното бельо. Женствеността се завръща триумфално на модните подиуми.

Това е времето на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима. Два от най-ярките образи на века са Мерилин Монро и Коко Шанел. Мерилин - чувствената, пищна, русокоса и разкрепостена звезда, и Коко Шанел - "чудото на 20. век", както я нарича Пикасо.

Ниската и кльощава Коко налага изцяло нов образ на жената като независима и дръзка личност, успяваща благодарение на своите собствени умения.

По-късно по екраните се появяват сочните дами с еротично излъчване Джина Лолобриджида, Брижит Бардо, Елизабет Тейлър. Идва модата на слънчевия загар - символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място.


Туиги

През 60-те години в света на модата се налага иконата Туиги - слабичко момиче с момчешка структура. По-късно обаче идва редът на красавици като Синди Крауфорд и Клаудия Шифър, които ясно дефинират идеалните женски пропорции за края на ХХ и началото на XXI век: 90-60-90.


Синди Крауфорд



Днес моделите навяват асоциации с наркоманския вид - сенки под очите, изтерзана физиономия, хилаво телосложение. В другата част от шоубизнеса пък широко навлезе силиконът. Но като цяло идеалът продължава да е здравото, поддържано със спорт и балансирано хранене женско тяло, дръзката, образована, успешна жена.

https://www.obekti.bg/chovek/zhenskata-krasota-prez-vekovete

Hatshepsut

Как тялото ни усеща различните емоции?

Навярно ви е познато онова приятно топло чувство, което ви обзема, когато сте наистина в добро настроение, нали?

За съжаление сигурно сте изпитвали и мрачната студенина, пълзяща по тялото ви, когато сте тъжни.

Е, определено не сте единствените.

Екип учени от университета Аалто създадоха карта на телесната температура, съобразена с емоциите, които хората изпитват. За целта те провеждат анкета, питайки участниците къде усещат най-силно физически емоциите си, след което обобщават резултатите. Картите по-долу показват къде дадена емоция се проявява най-силно. Топлите цветове представляват повишение на усещането в дадена област, докато студените цветове означават, че мястото не се влияе от емоции.

http://www.obekti.bg/


Щастието и любовта са емоциите, които могат да стоплят цялото ни тяло. Буквално. Това твърди екип от финландски учени, който изготви топлинен атлас на човешките емоции. Той показва как различните емоции влияят върху телесната температура на човешкото тяло.

Както може да бъде видяно от снимката по-долу, щастието и любовта са способни да ,,стоплят" и поддържат жизнено цялото ни тяло, но със същата сила депресията и тъгата могат да го ,,изстудят". Отделните емоции предизвикват чувствителност в определени части на тялото ни. Гневът например е концентриран в главата, гръдния кош и ръцете. Страхът повишавата температурата в горната част на тялото и особено в областта на сърцето, когато се срамуваме ,,пламват бузите ни", но изстиват крайниците ни. Гордостта е концентрирана в главата и гръдния кош. От завистта и презрението пламва главата ни. Тъгата предизвиква чувствителност в гръдния кош и главата, но ,,изстудява" тялото. Най-страшна е депресията, при която тялото ни е лишено от всякаква жизненост и чувство на топлота.



https://www.economy.bg/

Hatshepsut

10 животни изчезнали наскоро

Хората са възможно най-деструктивната сила, която някога е удряла майката природа. Този списък разглежда някои от последните, вероятно по - непознати видове животни, които са изчезнали завинаги благодарение на хората, пише earths-book.com.
Причините са или прекалено ловуване и избиване или пренаселение. Тези животни никога повече няма да тичат, плуват или летят около нас. Ще си ги гледаме така - на снимки. Това е ужасно и със сигурност не е нещо с което да се гордеем. А ние продължаваме да го правим.

Речен делфин от река Яндз (Баиджи)



Популацията на Баиджи (наричан така от местните хора) намаляла драстично в последните десетилетия заради индустриализацията на Китай, използването на реката за риболов, транспорт и хидроенергетика. Колкото повече се развивала икономиката на Китай, толкова повече растял натиска над Баиджи. Индустриални отпадъци се изливали в реката Яндзъ. Коритото на реката било пресушавано и пълнено отново заради различни цели. Корабният транспорт се мултиплицирал, лодките станали по - големи, а рибарите започнали да използват модерни мрежи. Замърсяването пречело много на почти слепия делфин и той често се врязвал във витлата на корабите и лодките. През 70те и 80те половината от смъртните случаи на Баиджи били причинени от заплитане в риболовните мрежи. Само няколко стотин били останали до края на 70те. В края на 80те били 400. А през 1997 година, когато се провело цялостно изследване и проучване били останали само 13. Делфинът бил обявен официално за изчезнал през 2006 година, когато експедиция обиколила цялата река в търсене на Баиджи, но него вече го нямало.


Текопски шаран



Текопският шаран живеел в пустинята Мухаве в Калифорния. Подвидовете на тази риба се намирали само в устието на река Текопа и нейните горещи извори. За първи път бил описан от Ръш Милър през 1948 година. Изчезването му стартирало в ранните 40 години на миналият век. Тогава северният и южният поток на Текопа, които били на около 15 метра един от друг били направени на канали и били построени бани. Популярността на горещите извори на Текопа през 50те и 60те години довело до построяването на хотели и паркинги за каравани в областта. До 1981 година текопския шаран бил официално отписан от Американското ловно-рибарско дружество и станало първото животно, което официално е обявено за изчезнало според Актът за Застрашените Животни от 1973 година.


Явайски тигър



Явайските тигри били подвид на тигрите, срещани само на Индонезийския остров Ява. В началото на 19 век, те били толкова често срещани, че в някои райони били приемани единствено като вредители. Нарастването на населението довело до превземане от хората на неговият хабитат. Където отивали хората, тигрите били ловувани или тровени. Местните не се трогвали много от този геноцид, което било изненадващо, защото те вярвали, че това са преродените им близки. Последният явайски тигър бил забелязан през 1972 година, макар че някои твърдят, че има доказателства за тяхното съществуване и през 80те години. Абсолютно последните данни били през 1979 година, когато били идентифицирани само три тигъра.


Бубал Хартебийст



Въпреки че някога това животно скитало из цяла Северна Африка, митологията (гледани от древните египтяни за жертвоприношения) не била достатъчна да го спаси от европейските ловци, които започнали да ги ловуват за месо. Хората в Мароко убивали тези животни за забавление, заради което изчезнали стотици стада. Много Хартебийсти били хващани и държани живи (в Лондонския зоопарк от 1883 до 1907 година), но накрая умирали. Последната от вида била женска и умряла в Парижкия зоопарк през 1923 година.


Пиринейски Ибекс



Пиринейският Ибекс (дива коза) има една от най-интересните истории сред изчезналите животни, тъй като бил един от първите видове върнат на земята чрез клониране, само за да изчезне отново след седем минути заради проблем с дробовете. Той живеел в Пиринеите, планинска верига в Андора, Франция и Испания. До средата на 19 век изчезнал от френските Пиринеи благодарение на бавното, но постоянно избиване на този вид. Ситуацията му била критична от началото на 20 век, когато били отчетени само 100 броя в Испания. Малко след това популацията му паднала до 40 броя и повече никога не минала това число. През 1981 година били останали 30. В края на 80-те, те били вече между 6 и 14. Последният роден в Пиринеите Ибекс, наречен Силия, издъхнал на 6 Януари 2000 година, намерен мъртъв под паднало дърво на 13 годишна възраст. Единствената компания на Силия умрял само година по-рано от старост.


Карибски тюлен монах



Това бил единственият известен местен тюлен за Карибско море и Мексиканският залив. Това е и единственият вид тюлен, който е изчезнал само и единствено заради човека. Карибският тюлен монах бил първият бозайник, който Колумб видял в новият свят на брега на Санто Доминго през 1494 година. Намираме го в записките на Колумб при неговото второ пътуване до Америка. Колумб наредил да бъдат убити 8 от животните за храна , които той нарекъл ,,морски вълци". И дал началото на едно безмислено избиване от всички европейски имигранти. Оттогава, тюлените които са били стотици хиляди, били убивани от хората заради тяхната мас, както и от рибари, които гледали на тях като конкуренти. Бил официално обявен за изчезнал вид на 6 Юни 2008 година, въпреки че последните срещи с тези тюлени били в далечната 1952 година между Хондурас и Ямайка. Като повечето истински тюлени и карибския бил убиван на сушата. Липсата на страх от човека, неагресивният, игрив и любопитен характер изключително много подпомогнали човека в убиването и изтриването на този вид от лицето на земята.


Златна крастава жаба



Първият запис за тази жаба бил направен от Джей Савидж през 1966 година. Тя била разпознаваема със своята оранжево-златиста окраска и се срещала в тропическите гори, които заобикаляли Монтеверде, Коста Рика. Нито една не е видяна от 1989 година насам. За последно е видяна през 1987 година. Тогава заради необичайно, променливо време, басейните пресъхнали преди да сеизлюпят ларвите. От потенциалното потомство от 30 000 , оцелели само 29. През 1988 година били локализирани само 8 мъжки и 2 женски. През 1989 година била намерена само една мъжка златна крастава жаба и това бил последният записан случай на този вид. Оттогава досега се правят многобройни проучвания и търсения, но нито един екземпляр от вида не е намерен.


Странстващ американски гълъб



Историята на този гълъб е една от най-трагичните истории за изчезнали видове в по - нови времена. До преди 200 години, никой и не предполагал, че този гълъб може да изчезне. Това била най-често срещана птица в Северна Америка, ятата били многобройни, имало милиарди гълъби. Това било до момента до който, месото от гълъб било комерсиализирано и разпознато като евтина храна, особено за робите и бедните, което довело до масивна кампания по тяхното ловуване. Освен това заради многобройните птици в едно ято, те били възприемани като заплаха от фермерите. Последният странстващ американски гълъб, Марта, умрял сам в зоопарка в Синсинати на 1 Септември 1914 година. 


Куага



Куагата е била южен подвид на равнинната зебра. Различавал се е от другите видове зебри главно защото имал райета само на главата, на врата и на предната част на тялото си. Последните свободни куаги били хванати около 1870 година. Последната куага в плен умряла на 12 Август 1883 година в Амстердамският зоопарк, където живеела от 9 Май 1876 година. Хората тогава не разбрали, че е издъхнала последната женска куага в света. Заради това объркване причинено от използването на термина куага за всяка зебра, истинската куага била ловувана до изчезване, а изчезването било осъзнато няколко години по - късно. Главната причина за изчезването е бруталното и ловуване за месо и кожа от южноафриканските фермери, които гледали на тях и като конкуренция на техният добитък (овци и кози) за зелената трева.


Тасманийски вълк



Известен и като Тилацин, Тасманийският вълк е било най-голямото познато месоядно, двуутробно животно на модерните времена. Изчезнал сред дивата природа заради прекомерно ловуване (били са смятани за заплаха за козите и други дребни фермерски животни) и навлизането на хората в неговата и без това ограничена естествена среда. Тилацинът най-накрая бил признат за застрашен от изчезване през 1936 година, но за съжалени било прекалено късно. Същата година последният познат Тилацин - Бенджамин - издъхнал на 7 Септември, заради немарливост. Заключен извън леговището си за спане и изложен на ледените нощни температури в зоопаркът Холбарт в Тасмания.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/97175

Hatshepsut

6 уникални факти за сънищата


Сънищата тормозят великите умове от стотици хиляди години. Сънищата са нещо, което все още не може да бъде напълно обяснено от науката.
Много хора вярват, че сънищата могат да предсказват нашето бъдеще. Учените се опитват да намерят отговорите именно на това.

Вярно ли е, че слепите хора виждат сънищата си?

Това е така, но само за тези, които са изгубили зрението си поради някакви причини. Хората, родени слепи нямат тази привилегия. Иначе хората с придобита слепота виждат сънищата си както и всички останали - и цветни, и черно-бели.

Сънищата предотвратяват нервни сривове

Сънищата се явяват отражения на нашите желания - както съзнателните, така и подсъзнателните. Именно сънищата помагат за порядъка в нервната ни система. Неотдавна учени провели следния експеримент: подложили на осемчасов сън доброволци, точно когато те сънували, ги разбудили. След няколко часа те станали раздразнителни и започнали да нервничат.


В съня си ние виждаме само тези хора, които сме виждали

Мозъкът не "измисля" нови персонажи. Хората, които се появяват в сънищата ни, сме виждали някога някъде. Например, след 40 години можем да сънуваме човек, който ни се е притекъл на помощ в някаква опасна ситуация. През целия си живот ние виждаме хиляди хора, които след това под някаква форма присъстват в съня ни.

Някои хора сънуват черно-бели сънища

Около 12% от хората сънуват черно-бели сънища. Досега учените не могат да разберат защо това се случва.

Никотинът влияе на сънищата

Ето ви един много любопитен факт - хората, които се отказват от пушенето, сънуват много по-ярки сънища, отколкото пушачите или тези, които никога не са използвали никотин.

По време на сън тялото на човек е парализирано

Това в действителност е така. Нашият мозък се опитва да изключи центрове на движението и физическата активност, така че ако в съня има някакво нараняване или движение, то да не се пренесе в действителност.

http://sanovnik.bg/n2-4978-6

Hatshepsut

03 October 2018, 12:01:09 #19 Last Edit: 03 October 2018, 12:10:14 by Hatshepsut
Галерия: Светът през очите на котките

Николай Лам, определящ себе си като изследовател и артист, публикува серия от фотографии, които илюстрират начина, по който котките би следвали да виждат света.

Изображенията си Лам направил на базата на информация от професионалисти и на научни сведения за въпросното сетиво при едно от най-любимите на човека домашни животни.

Серията снимки показва паралелно начина по-който хората (отгоре) и котките (отдолу) виждат света около себе си.


В човешкото око има много повече клетки, наречени колбички, което ни дава прекрасно зрение през деня с ярки цветове и чудесна чистота на картината

Първоначално се е смятало, че котките виждат двуцветно (дихроматично) като кучетата. И наистина има две зони от светлинния спектър, за които те са особено чувствителни - синьо-виолетово и зелено-жълто. Съществуват обаче изследвания, които сочат, че очите на котките са чувствителни и към зеленото. Това означава, че те може да са трихромати, но не по човешкия начин - света за тях има предимно синьо-жълти краски, може би с леко зелено в палитрата.


Човешкото зрение е много по-остро от котешкото. Така например това, което човек вижда ясно от 30-60 метра, котката ще види със сходна яснота на разстояние от 6 метра

Остротата на човешкото зрение е много по-голяма. Така например това, което човек вижда ясно от 30-60 метра, котката ще види със сходна яснота на разстояние от 6 метра.


Котките са чувствителни за светлина главно в синьо-виолетовата и зелено-жълтата част от светлинния спектър


Котките имат по-голямо зрително поле от хората - 200 градуса, сравнено с нашите 180. Човешкото периферно зрение е 20 градуса от всяка страна, а при косматите ни приятели - по 30 градуса

В някои неща обаче котешкото зрение значително превъзхожда човешкото. Това се отнася особено за виждането при оскъдна светлина или пък за регистрирането на бързи движения. Причината за тези разлики е в два типа клетки-"сензори", които реагират на светлината и съществуват и в нашите и в котешките очи. Те се означават като пръчици и колбички заради специфичната си форма.

В човешкото око има много повече колбички, което ни дава прекрасно зрение през деня с ярки цветове и чудесна чистота на картината. При котките и кучетата пък в ретината има много повече пръчици. Това им позволява да виждат много по-добре при слаба светлина. Преобладаващият брой на пръчиците също така дава и по-голяма ,,честота на опресняване" т.е. способност да се наблюдават бързи движения. От еволюционна гледна точка това има значение, защото позволява на животните по-лесно да проследяват движението на плячката.

По-големият брой пръчици обаче води до по-малка детайлност на зрението и не толкова живи цветове. Странно е, но хората също така са способни да улавят бавно движещи се неща, чиято скорост е 10 пъти по-малка от най-ниската, която могат да регистрират котките. Това означава, че ние можем да видим движението на нещо, което ще изглежда статично за една котка.

Котките имат по-голямо зрително поле от хората - 200 градуса, сравнено с нашите 180. Човешкото периферно зрение (на снимките - замъглените ъгли) е 20 градуса от всяка страна, а при косматите ни приятели - по 30 градуса.


Котешкото зрение значително превъзхожда човешкото в условия на слаба светлина. Това се дължи на по-големия брой клетки пръчици в ретината на очите им


Нощното зрение при котките позволява да се видят много повече детйли

https://www.nauteka.bg/sciences/biology/galeriya-svetut-prez-ochite-na-kotkite/

Hatshepsut

Любовта официално призната за болест


Световната здравна организация официално включи любовта към списъка с психологически разстройства и така най-хубавото чувство между двама души бе признато за болест.

Любовта фигурира в списъка с разтройства редом до зависимости като, пристрастяването към хазарт, алкохолизъм, наркомания и клептомания.

Любовта е определена като психично разтройство на навика и увлечението. Международния ѝ шифър е F 63.9 и като всяка болест тя има ясно изразени симптоми.

Сред тях са натрапчивите мисли за друг човек, резки смени на настроението, повишено чувство за собствено достойнство, самосъжаление, спадове на артериалното налягане, безсъние, главоболие, алергични реакции и маниакални синдроми.
Според някои учени любовта може да се сравни с обсесивно-компулсивно разстройство. Изследователи от Медицинския факултет на Националния автономен университет на Мексико, начело с експерта в областта Джорджина Флорес, споделят това мнение.

Специалистите казват, че любовта не може да продължава повече от 4 години, като се сравнят само физиологическите показатели на организма в началото на една връзка и след определено време.

Равнището на адреналин при влюбените е 10 пъти по-високо от нормалното, заради което те страдат по-често от стресови и депресивни състояния.

Нивата на серотонина, от друга страна, са с около 40% по-ниски, като същите резултати са показали и болните от обсесивно-компулсивно разстройство.

Освен това анализите на влюбените са сходни с тези на хората, страдащи от сърдечна недостатъчност.
При изследване на влюбени резултатите от скенера на мозъка им показват, че няма определена зона, която се активира, когато мислим за любимия или гледаме негова снимка.

При подобни експерименти целият мозък се активирал, точно както на наркозависимия, който чака поредната си доза.
Проучванията показват, че човек може да се влюби не повече от 3 пъти в живота си, като е желателно през това време да не взема важни решения.

Оказва се също, че човек може да се зарази с любов, но не във физически, а в психологически смисъл.

http://www.chernomore.bg/jivot/2014-12-04/lyubovta-ofitsialno-priznata-za-bolest


MKБ справка: https://ru.wikipedia.org/wiki/

Hatshepsut

Популярни изрази, произлизащи от древността


Изумително е, че някои от изразите, които използваме днес, датират отпреди 3000 години. Много от тях са дошли от Древна Гърция или Древен Рим - цивилизации, доминирали света по онова време. Не малко фрази сме взели и от Библията - най-продаваната и най-разпространената книга в света.

Произходът на тези 10 често използвани израза се корени в интересни истории, които сега ще разгледаме, започвайки от легендата за безсмъртен мъж с едно слабо място.

АХИЛЕСОВА ПЕТА

Когато говорим за ,,ахилесова пета", знаем че се има предвид някаква слабост. Тази слабост може да е физическа, емоционална или психическа.

Изразът идва от древногръцката митология, по-точно от историята за Ахил. Всички сте гледали поне един филм за Троянската война и сте малко или много запознати с това име. Майката на Ахил го потопила в река Стикс като бебе и така му дала нечовешка сила и безсмъртност. Той се превърнал във велик шампион - най-добрият боец на гърците през Троянската война. В един фатален ден обаче, стрела от лъка на принц Прис, според легендата ръководена от самия бог Аполон, го поразила в петата и го убила.

Но чакайте, нали трябваше да е безсмъртен? Не точно. Когато майка му го потопила в реката като бебе, тя го държала за едната пета, която не била окъпана в магическите води и останала единствената част от тялото на Ахил, която не е защитена.

ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ

Днес използваме тази фраза, когато говорим за някой, който се оплаква без да има защо или иска помощ, а не се нуждае от такава. Но кое е това овчарче? Идва от една басня на Езоп.

Езоп бил бивш гръцки роб в края на 6-ти век пр.Хр. който написал (или събрал) стотици басни, познати общо като басните на Езоп. Една от тях разказва за младо овчарче, на което му било скучно да пази овцете по цял ден.

Веднъж, за да внесе малко разнообразие, овчарчето изтичало до селото, викайки ,,Вълк! Вълк!". Селяните побързали да се притекат на помощ и някои дори останали да пазят. Получило се! Момчето вече имало с кого да си говори и повторило този номер няколко дни по-късно. Селяните отново дошли и отново не заварили вълк. Тогава, нещастието наистина се случило - вълк излязъл от гората и нападнал овцете на момчето. То извикало селяните за трети път, но на тях вече им било омръзнало от номерата му и не дошли.

Моралната поука от тази история според Езоп е, че на лъжеца не му вярват, пък дори и да казва истината.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ РИМ

В древността, това всъщност наистина е било така. Римляните изградили около 80 000 километра пътища, от Британия, през Испания и Северна Африка, до речната система Тигър и Ефрат.

Първият голям път, Виа Апия, е построен през 312г.пр.Хр. Император Цезар Август издигнал монумент наречен Милиариум Ауреум (златен маркер) в централния форум на Рим и разстоянията по всички 80 000км път се измервали от тази точка. От там тръгвали и всички основни римски пътища.

Днес използваме израза, когато искаме да кажем, че има повече от един начин да се постигне нещо. Метафората е в употреба поне от 12-ти век.

МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА

Обяснено с друг популярен израз, това е като да попаднеш между чука и наковалнята.

Гръцката митология разказва за героя Одисей, който плавал към дома след Троянската война, но трябвало да мине през Мисинския пролив (който разделя Италия и Сицилия), където се оказал между две унищожителни сили.

Сцила бил гигант с шест глави, всяка с по три реда зъби, който унищожавал всичко на пътя му. Разбира се, всъщност бил просто коварен риф. Харибда пък бил водовъртеж на отсрещната страна, който засмуквал корабите, които минавали покрай него. Избягвайки едната опасност, означавало да попадне на другата.

Одисей трябвало да избере по-малкото зло и в крайна сметка насочил кораба си към Сила, понеже там рискувал да изгуби само няколко мъже, а не целия кораб.

КУТИЯТА НА ПАНДОРА

Когато някой говори за Кутията на Пандора, става въпрос за нещо много лошо. Тази кутия е изворът на всички проблеми.

Изразът идва от историята за Пандора, първата жена на света според гръцката митология. Зевс създал Пандора като наказание за това, че братовчед му Прометей дал огъня на хората, противно на неговите заповеди.

Макар боговете да дарили Пандора с неща като красота и обаяние, те й дали също качества, които са както добри, така и лоши - направили я любопитна и настойчива.

Пандора получила й една делва, която Зевс й казал да не отваря в никакъв случай. Любопитството обаче надделяло и тя я отворила, а от нея излетели всички лошотии на света - война, болести и т.н. В някои версии на историята, Пандора се опитва да затвори делвата, но успява да запази единствено надеждата в нея.

Историята за Пандора е мит за произхода - опитва се да обясни откъде са дошли всички лоши неща. Също както при Ева и Райската градина, светът бил едно идеално място преди Пандора да отвори делвата.

За кутия започва да се говори през 16-ти век, когато ,,делва" е неправилно преведено.

CARPE DIEM - ГРАБНИ МИГА

Робин Уилямс превърна тази мотивираща латинска фраза в мото за своя клас във филма ,,Обществото на мъртвите поети" от 1989г. Но фразата не става популярна от там. Всъщност идва от поема на Квинт Хораций Флак от 1-ви век пр.Хр. Там фразата е част от по-дълга такава - ,,Carpe diem quam minimum credula postero" - и се превежда като ,,Цени мига - не вярвай ти напразно в утрешния ден!".

Изразът се използва от хилядолетие, но става наистина популярен през 19-ти век, когато поетът Джордж Байрон цитира Хораций.

ИЗПИСАНО Е НА СТЕНАТА - МЕНЕ, ТЕКЕЛ, ФАРЕС

За този израз можем да благодарим на Библията, по-конкретно на книгата на пророк Даниил. Използва се със значение, че ще се случи нещо лошо.

В писанието, по време на пира на Балтазар във Вавилон, докато всички се угоявали и пиели вино от бокали, взети от свещения храм в Йерусалим, тайнствена ръка се явила и изписала тези думи на стената. Ужасен, кралят повикал пророка Даниил, за да обясни значението им. Той му казал, че Бог е ядосан на Балтазар, задето почитал чужди идоли.

Буквално думите се превеждат като ,,брой", ,,тежест", ,,разделям", затова от тях изходило значението, че Бог претеглил Балтазар и дните му са преброени, а като наказание кралството ще му бъде отнето и разделено. Още същата нощ кралят бил убит, а земите му превзети от нашественици.

ГРОЗДЕТО Е КИСЕЛО

И този израз идва от Езоп и неговите басни. Използваме го когато някой пренебрегва нещо, само защото не може да го има. Баснята се казва ,,Лисицата и гроздето" и вероятно сте я чели в училище. В много от басните на Езоп главни герои са животни, притежаващи човешки качества.

В тази история, една гладна лисица няколко пъти се опитала да достигне високо надвиснало грозде, но все малко не й достигало. За да прикрие разочарованието си, лисицата си казала: ,,Гроздето и без това е кисело. Не си заслужава."

Според някои историци, по-точен превод на фразата от гръцки език е ,,гроздето е неузряло".

ПОДМАЗВАМ СЕ

Да се подмазваш на някого означава да му правиш комплименти и да се държиш добре с него, обикновено с цел самият ти да се облагодетелстваш или да поискаш услуга.

Мнозина твърдят, че фразата произлиза от древна Индия, когато хората мятали малки топки масло гхи по статуите на различни богове, когато ги молели за услуги. В Тибет има дори още по-древен обичай, при който на Нова година се правят скулптури от масло, които носят щастие и мир през следващата година.

Някои обаче отричат, че фразата идва от индийските традиции и вместо това твърдят, че е просто плод на въображението - да намажеш масло върху филия хляб е като да обсипваш някого с комплименти. Ние залагаме на първата теория, защото е доста по-забавна.

ЗАРЪТ Е ХВЪРЛЕН

Още една латинска фраза, която в оригинал се чете така: Alea iacta est.

На 10 януари 49г. пр.Хр. Гай Юлий Цезар излиза с армията си на Рубикон, реката на границата между Цизалпийска Галия и Италия, която никоя римска войска няма право да премине. Обръщайки се към войниците, Цезар им казва, че все още могат да се върнат обратно, но пресекат ли моста, ще трябва да се бият.

Докато стоят пред реката, един овчар минава, грабва тромпета на един войник, пресича моста и свири тревога, с което не оставя избор на Цезар. Тогава той казва: ,,Там води пътят, където ни викат знаците на боговете и мръсните дела на враговете. Зарът е хвърлен."

В днешно време фразата използваме в смисъла, че няма връщане назад.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut

Мистичната сила на дългите коси в историята


Дългата коса винаги е била символ на свръхестествени сили и духовно богатство. С дълга коса са изобразявани древните богове и богини, апостолите, вещиците носили дълга коса, както и свещенослужители и екстрасенси.

Славяните считали дългата коса за проводник и ,,акумулатор" на енергия и източник на мъдрост, затова мъжете носели дълги коси и бради, а жените никога не режели косата си.

Вещиците, дори приказните, се изобразяват с дълга рошава коса - те използват косата си за да засмукват енергия.

През Средновековието вярвали, че зловредната сила на вещиците през косата отива в космоса и го отравя. Затова екзекуторите от Инквизицията преди да започнат да ги измъчват премахвали цялото им окосмяване за да отслабят силите на злото.

Индианците режели скалповете на враговете тъй като вярвали, че по този начин не само убиват тялото, а и душата. Индианците вуду използват косата на човек за да го превърнат в зомби.

С обряд от черната магия насилствено режели косите на жените. Вярвало се е, че с косата се губи психическото и физическото здраве, губи се връзката с техния ангел пазител и че така няма да живеят дълго. На момичета, които забременявали извън брака, насилствено им режели косите като наказание, проклятие и позор.

loading...
Доброволно отрязвали косата си само след трагичните събития в живота, за да може заедно с косата да се остави стария живот и да се започне нов - косата може да съхранява енергийна памет за събитията в живота на човека. В Стария Завет има такива думи: ,,​откажи се от косите си и хвърли в тях всяко зло".

В древна Гърция владетели и благородни мъже се различавали от робите с дългата си коса. Късата коса е символ на робство и потискане на личността, а дългата коса - знак за власт и богатство. А войниците, които отивали в битка трябвало да имат дълга коса, която им дава сила на духа и ясно изразена интуиция. Забележете, че в днешния свят войниците трябва да са остригани за да изпълняват категорично заповедите на командирите.

Франкските крале от детска възраст не режели косата си, а ако това се случвало - доброволно или не - се считали за отказ от правата върху престола.

В днешно време знанията за силата на дългата коса отдавна са забравени, но подсъзнанието пази образа на жена с дълга коса, като пазителка на дома, мъдра, мила и любяща. Ето защо сърцата на мъжете се топят при вида на дълга женска коса, а жените мечтаят за такава коса.

И последно - загледайте се в мъжете по улиците: на всеки трима, двама са с остригана коса, големи шефове, мутри, дори министри, са с къса коса. За да подчертаят робското у себе си... Защо?

https://nepoznato.energetika-bg.com/2015/07/mistichnata-sila-na-dalgite-kosi-v-istoriyata/

Hatshepsut

За какво служи помпонът на шапките?... и още нещо

За какво служи помпонът на шапката



Както много други детайли на облеклото, помпонът има военно минало. През XVIII-XIX век помпонът е бил един от знаците за различие в армията. По неговия цвят и форма е можело да се различи обикновеният войник от офицера и да се познае принадлежността му към един или друг полк или род войски. Освен това помпони често са били пришивани към шапките на френските моряци, но при тях той е имал съвсем друго предназначение. По онова време помещенията в корабите са били тесни, с ниски тавани и помпонът е служел да предпази главата като омекоти удара в издатини по тавана.

През 60-те години на миналия век шапките с помпони (известни като bobble hat) стават популярни сред английските футболни фенове, макар че надали са осигурявали сериозна защита на буйните им глави в кървавите улични битки. Освен феновете, шапки с помпони носят и скиорите, въпреки че и при тях надали са помагали особено при падане. С две думи, изгубвайки връзката с военната униформа, помпонът се е лишил от без друго съмнителната си функционалност, превръщайки се в декоративен детайл от зимното облекло.

Защо подплатата на пилотските якета е оранжева



Контрастната подплата се появява за първи път на летните якета MA-1 Flight Jacket. Всъщност това не се е случило изведнъж - в началото подплатата на този модел е била в характерен сиво-зелен цвят, но през 1963 г. сменят цвета й на ярко оранжев. Причината за това е проста: при аварийно кацане или след катапултиране приземилия се пилот обличал якето си наобратно, с подплатата навън, за да бъде забелязан от спасителните екипи по-лесно. Често от вътрешната страна на якетата е имало и пояснителни надписи на азиатските езици, обясняващи че собственикът на якето е американски летец и моли да бъде съпроводен до американското посолство срещу възнаграждение.

За какво служи ,,петият джоб" на джинсите



Такъв джоб се появява на първите джинси Levi's 501 XX през 1873 г. Има няколко версии за какво е измислен той. Според една от тях, джобът се е използвал за съхранение на джобен часовник на верижка - тогава джобът е бил по-голям от съвременните и часовникът е влизал свободно в него. В каталога на Levi's и до днес този джоб се описва като ,,watch pocket". Друга теория гласи, че джобът е бил създаден за удобство на работниците - в него са носели пирони, а златотърсачите са събирали малки късчета самородно злато. Има и трета версия, според която този джоб е измислен за съхранение на запалки Zippo. Тъй като повечето каубои са ползвали такива запалки, то и размерът на джоба е съобразен с този стандарт.

Защо на ръкавите на военните якета са зашивали джобове



За пръв път ръкав джоб се появява на военното яке B-15, разработено в началото на 1940-те специално за пилотите на реактивните самолети на ВВС на САЩ. Използвал се е за съхранение на дребни предмети и се е наричал ,,помощен", макар че е имал и друго популярно название - ,,цигарен" джоб. Над джоба са пришивани специални отделения за съхранение на химикалки и моливи, които са били нужни на пилотите, за да отбелязват маршрута си на картите.
По-късно този джоб се появява и на ръкавите на други военни якета: легендарното MA-1 Flight Jacket, съвременния му аналог CWU 45/P и на не по-малко известната парка N-3B.
Същият детайл може да се види на много съвременни реплики на тези модели, които се произвеждат от повечето известни марки дрехи, тъй като този ,,помощен" джоб не е изгубил практическото си приложение и в наши дни. Както и преди, в него може да се прибере пакет цигари или други дребни вещи, които са нужни да са ни под ръка - запалка, телефон, ключове. Само че сега маршрутите не се отбелязват с молив, а с много по-удобния Google Maps на смартфона.

Откъде са се появили ръбовете на панталоните



Ръбовете на панталоните се появяват към края на XIX век, когато в Европа започва бурното развитие на фабричното производство на дрехи. Дрехи се произвеждат не само за местния пазар, голяма част от стоката е изпращана през океана. За да могат да съберат повече стока в трюмовете на корабите, дрехите са били пресовани и трамбовани при товаренето. След такова не особено комфортно морско пътешествие панталоните са получавали ръбове, които трудно могат да бъдат изгладени. Всъщност това изобщо не е притеснявало американските купувачи и скоро ръбът на панталона се наложил в модата.

За какво служи и как се е появил токът



Първообразът на обувките с ток се е появил още в Древен Египет. Тогава селяните са носели обувки, повдигнати в зоната под петата, за да могат да стъпват по-лесно по рохката разорана пръст. Във вида, в който го познаваме сега, токът се е появил много по-късно, през късното Средновековие. Тогава токовете са били заковавани към подметките на ботушите, за да може кракът да се закрепи по-стабилно в стремената и да не се изплъзва по време на езда. Освен това токът е помагал на ездача да застане в по-стабилна поза, когато се изправя на стремената, за да се прицели за стрелба.
По-късно обувки с такава подметка се появяват и в пехотата - войниците са имали нужда от здрави ботуши с дебела подметка и удобен ток, за да могат да изминават големи разстояния марширувайки. Едва след като са минали тежката военна школа, токовете се появяват в гражданското, предимно в мъжкото облекло. В женския гардероб токовете навлизат едва през XVII век.
Разбира се, съвременният мъж не язди всеки ден и не марширува на големи разстояния, затова токовете на мъжките обувки са станали по-малки и са се запазили единствено за удобство при ходене.

http://www.hobby-bg.net/blog/post/138

Hatshepsut

До, ре, ми... откъде идват имената на нотите


Със сигурност всеки се е замислял откъде произлизат нотите и защо изобщо ги има. Днес безброй концерти, опери, сонати и всякакъв друг вид музикални произведения се свирят от милиони музиканти по цял свят благодарение на един човек.

Гуидо д'Арецо (990-1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д'Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител:

UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes.



Преведени на български език те означават:

До - Dominus - Господ
Ре - Rerum - Материя
Ми - Miraculum - Чудо
Фа - Familias Planetarium - Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол - Solis - Слънце
Ла - Lactea Via - Млечен път
Си - Siderae - Небеса.

Дали Бог ни говори чрез музиката или музиката говори за Бог - велика е тайната на божествения произход на това изкуство.  Гуидо д'Арецо казва, че е на 33 години, когато написва нотите, а първоначално музикалните знаци са създадени, за да улеснят музикантите, изпълняващи църковна музика.

Нотите на Д'Арецо са език, който ни помага да развиваме себе си чрез музиката. Тя е един от най-добрите начини за общуване между хора. Език, който непрекъснато се променя и развива, но който е точно толкова пленителен, колкото е бил и преди хиляди години.

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/do-re-mi-otkyde-idvat-imenata-na-notite

Hatshepsut

10 имена на исторически личности, превърнали се в нарицателни

(щракнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер)

Всички знаем произхода на фрази като ,,адамова ябълка", ,,ахилесова пета", ,,садизъм-мазохизъм" и ,,марксизъм-ленинизъм". Всичките са кръстени на хора, а последните две даже май вече са синоними. Но има много думи в нашето ежедневие, чиито произход дължим на хора в историята, и ги употребяваме без да си даваме сметка за това. Ето някои от тях:

Сандвич



Джон Монтагю, 4-ти граф на Сандвич, заемал най-различни високи постове в английското управление през втората половина на XVIII-ти век, но оставил името си в историята. Най-популярната версия за неговото всеизвестно изобретение е, че не искал да става от масата за комар и когато огладнявал, заповядвал на прислугата да му носи тънки резени месо между две филии хляб.
Капитан Кук кръстил на него и група острови в Тихия океан, които сигурно не са толкова вкусни.

Меценат



Гай Цилний Меценат бил доверен приятел и политически съветник на първия римски император - Окатвиан Август. Меценат покровителствал множество поети от това време - помага на Вергилий да си върне имение, загубено по време на гражданската война, подарява на Хораций пък друго имение в Сабинските гори, и в същото време живее като епикуреец - държи да се наслаждава на всеки аспект от живота. Може би затова последните три години от живота си прекарва в безсъние - нямал време човекът да спи от толкова гуляи.

Шовинизъм



Никола Шовен бил герой в известният водевил на Конярд "Трицветната кокарда" от 1831. На Шовен се присмивали, защото бил ветеран от наполеоновата армия, който бил привързан към Империята и величието на своя водач дълго след като вече не съществували. С течение на времето терминът "шовинизъм" придобил значението на "прекален, сляп патриотизъм".

Хулиган



Твърди се, че Патрик Хулиган, или Хулихън, бил ирландец и дребен крадец в Лондон от края на XIX-ти век. Въпреки че няма доказателсва за съществуването на реална такава личност, името му се превърнало в нарицателно за грубияни и пияници, които рушат всичко по пътя си и за първи път се появява в този смисъл в полицейски доклад от 1898.

Силует



Етиен дьо Силует бил министър на финансите на Франция през 1759. Има различни версии за точната връзка между името му и съвременната дума, но едно е сигурно - има нещо общо с евтините портрети от онзи период, които представлявали просто тъмни очертания или сянка в профил. Твърди се, че министърът бил свързан с тях заради дребнавите икономии, с които финансирал участието на войската в Седемгодишната война, или пък, че имението му било украсено с такива портрети, защото бил много стиснат.

Мансарда



Никола Франсоа Мансар бил влиятелен френски архитект от епохата на барока, който въвел в широка употреба мансардата (на снимката), която до ден днешен е любимо местообиталище на всички богати творци.

Линч



С "линчуване" се означава всеки вид саморазправа от страна на тълпата, идва от по-старият израз "Законът на Линч", и най-вероятно има връзка с американеца Уилям Линч, който около 1780 организирал местни доброволци, които да поддържат реда по време на Революцията. Човекът най-вероятно имал добри намерения, но до ден днешен името му се свързва с несправедлив побой и нощни бесения.

Мавзолей



Мавзол бил мощен персийски господар в днешна Западна Турция, който поръчал да построят за него и жена му специална гробница. Гробницата била наречена на негово име - мавзолей, и била такъв естетически шедьовър на елинската архитектура и изкуство, че била обявена за едно от Седемте чудеса на древния свят. Мавзол изглежда много обичал жена си, сигурно защото също така му била и сестра...

Бойкот



Капитан Чарлз Бойкот бил управител на имоти в Каунти Мейо, Ирландия, който се отнесъл несправедливо с наемателите си след слаби реколти през 1880. Въпреки молбите на много земеделци за понижение в цените на наемите с една четвърт, Бойкот им предложил да свали едва с 10 процента и нито стотинка повече. Безскрупулният хазяин изгонил тези, които не могат да платят, и останалите решили да му отвърнат с тотално неподчинение - спрели работа жътварите, конярите, прислугата - и всичко това преди автомобилите и електроуредите. На Чарлс Бойкот се наложило да наеме чужди работници за жътвата и платил за хиляда войници и полицаи, които да ги ескортират. Едва ли е успял да избие такива разходи.

Садизъм



Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад бил френски аристократ и писател, живял през втората половина на 18-ти век. Писал е новели, разкази, постановки и политически трактати, но най-известен става с еротичните си новели. В тях той описва странни сексуални фантазии, в които на преден план е насилието и няма правила. Именно от там идва терминът садизъм в края на 19-ти век, използван от психолога Рихард фон Крафт-Ебинг, за да описва сексуалното удоволствие, произлизащо от болка и унижение.

Източници:

- http://iskamdaznam.com/10-imena-na-istoricheski-lichnosti-prevyrnali-se-v-naritsatelni/
- http://radiofresh.bg/news/svejo/2014-08-28/10-imena-na-istoricheski-lichnosti-prevurnali-se-v-naricatelni.html

Hatshepsut

Алекс - най-умният папагал на планетата  :smile-1:


Алекс самый умный попугай планеты

https://ru.wikipedia.org/wiki/

Hatshepsut

Любопитни факти за човешкия мозък


Какво знаете за мозъка? Знаете ли, че...

♦ Само за 5% от времето през деня използвате осъзнато мозъка си. Останалите 95% от времето биват контролирани от подсъзнанието. Направо си го карате на автопилот.
♦ Около 70 000 е средният брой мисли прелитащи в главата ви за един ден. Не е лоша идеята да ги подбирате внимателно.
♦ Чрез медитация може да увеличите ефективността на мозъка си, а от там и коефицента на интелигентност. Медитацията също намалява стреса и подобрява способността за научаване на нови неща. Може да се разочаровате, но за резултат трябва постоянство.
♦ 67% от състава на мозъчната тъкан е мазнина - като изключим водата, която пък е 70% от целия мозък. Това мазно нещо е миелинът, изолиращата обвивка на всеки неврон. Яденето на мазна риба, зеленолистни зеленчуци, зехтин, авокадо, семена и ядки попълват нуждите на организма от мастни киселини за поправка на невроните. Недостигът на мастни киселини причинява депресии и има пряка връзка със заболявания като "Паркинсон" и "Алцхаймер".
♦ Слушането на музика създава нови връзки в мозъка и заздравява вече съществуващите. Музиката буквално променя структурата на мозъка ви. Само можем да гадаем какво чалгата прави с мозъка.
♦ Всяка секунда при нормална мозъчна дейност 25% от кръвта в тялото бива транспортирана до мозъка. При усилена умствена дейност нуждите за кислород и глюкоза нарастват драстично, като притокът на кръв към мозъка може да нарасне до 50%. Излиза че мисленето е по-трудоемко от физическите упражнения.
♦ Друго изследване показва, че  поради липсата на глюкоза в мозъка е по-трудно човек да откаже или да каже "не". Това се дължи на психическата умора. Следващият път, ако искате да сте по-твърди с някого, просто предварително изяжте един шоколад.
♦ Големината на мозъка няма значение. За разлика от едно друго клише, нито едно изследване не потвърждава, че големият мозък е по-продуктивен. Напротив, по-малкият мозък е по-компактен и по-бърз - следователно по-ефективен.
♦ Мозъкът няма рецепторни клетки, не чувства болка. Ако ви отворят главата, цял ден могат да си ръчкат в мозъка ви и нищо няма да почувствате. Обаче като се замисли човек, отварянето на скалпа може да е доста болезнен процес.
♦ Колкото повече използвате една мисъл, толкова повече заздравявате физическите връзки отговорни за нея в мозъка. Ето защо мисли като "голям загубеняк съм" не са добра идея. Още повече като се има предвид средния брой мисли за ден - 70 000.
♦ Мислите са реални, те имат биологичен и физичен ефект върху тялото ви. Както мозъкът реагира на физически стимули, така и мислите предизвикват съответната реакция в тялото.  Това са двете страни на едно и също уравнение. Разбира се по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, тъй като вече сте заздравили тези връзки в мозъка. Е, как се чувствате днес?


уперкомпютърът в човешкия череп едновременно обработва факти и лица, съхранява спомени, регулира движенията и речта на човека и взима решения. Ето няколко неоспорими факта за човешкия мозък, за които разказва екипът на Аbcfact и които може би не знаете, а са доста впечатляващи.

1. Живият човешки мозък има розов оттенък. Сивите клетки, които съставляват 40% от мозъка, стават сиви на цвят чак след смъртта ни. Така че сивото вещество, за което мнозина говорят, всъщност е розово.

2. В мозъка на човека има между 80 и 100 млрд. неврона. В лявото полукълбо те са с почти 200 млн. повече отколкото в дясното.

3. Невроните се различават по размер - те са от 4 до 100 микрона на ширина.

4. Разликите в мозъка между половете са противоречиви, но според едно проучване от 2014 г., публикувано в списанието Neuroscience, мозъкът е повече при жените.

5. По-големият процент мозък може да е причина за хуманитарно мислене у хората.

6. Проучвания показват, че редовната физическа активност може да доведе до увеличаване на мозъчното вещество в хипокампуса.

7. При мъжете с по-малко количество мозък има повече бяло вещество и гръбначно-мозъчната течност.

8. Бялото вещество, представляващо останалите 60% от мозъка, получава цвета си от миелина, който отговаря за скоростта, с която протичат електрическите импулси.

9. Мазнините могат да увредят сърцето, но те са полезни за мозъка. Повече от половината от мозъка, включително миелина, се състои от мазнини.

10. С тегло около 1.3 кг., мозъкът съставлява само 2% до 3% от теглото ни, но консумира 20% от кислорода в тялото и от 15% до 20% от глюкозата.

11. Мозъкът произвежда невероятно количество енергия. Спящата мозъчна енергия може да запали 25-ватова крушка.

12. Размерът на мозъка не влияе на умствените способности. Например, мозъкът на Алберт Айнщайн е тежал 1,2 кг., което е малко по-малко от средното тегло на човешкия мозък.

13. Дължината на аксоните (неврити, чрез които се предават нервните импулси) в мозъка на всеки човек може да бъде от порядъка на 161 хил. км и да обгърнат Земята четири пъти.

14. Мозъкът няма рецептори за болка. Ето защо неврохирурзите могат да извършват операции без да е необходима анестезия.

15. Не вярвайте на глупавия мит за 10-те %. Ние използваме 100% от нашия мозък.

16. Гънките на мозъка увеличават площта на повърхността на мозъка, което позволява да се поддържат повече невроните, отговарящи за паметта и мисленето.

17. Искате да имате повече гънки? Опитайте с медитация. Процесът на самопознаване на вътрешния свят е тясно свързан с увеличаване на броя на гънките в областта на мозъка, която отговаря за концентрация, самонаблюдение и емоционален контрол.

18. Уморени сте от четенето на този текст? Прозейте се! Прозявката охлажда мозъка, докато липсата на сън повишава температурата.

19. Дори и изморен, мозъкът може да е продуктивен. Някои експерти твърдят, че през деня в мозъка на човек прескачат около 70 хил. мисли.

20. Информацията в мозъка преминава през различни видове неврони с различна скорост от 1,5 км в час до 440 км в час.

21. Нашият мозък може да сканира и обработва сложни изображения (като перона на метрото в пиков час) само за 13 милисекунди. Това е доста бързо, като се има предвид, че премигването отнема няколко стотин милисекунди.

22. Преди 15 години учените са вярвали, че мозъкът се формира през първите години от живота. Но последни изследвания показват, че при подрастващите протичат критични промени в мозъка, особено в главния мозък и лимбичната система, отговорни за взимането на социални решения, за контрола на импулсите и емоциите.

23. Когато става дума за мозъка, забавянето в развитието си е абсолютно нормално. Разбира се, по закон ние се приемаме за възрастни от 18-годишна възраст, но според невролозите, развитието на мозъка продължава до 25-годишна възраст.

https://www.manager.bg/

Hatshepsut

Българи за първи път употребяват символа ,,@"


Най-ранната документирана употреба на символа @ е в български препис на гръцка хроника от ХIV век, съобщават британците от Би Би Си, цитирани от Дартснюз. Ръкописът се съхранява в библиотеката на Ватикана, а @ е използван като първа буква в думата ,,Амин", с която завършват молитвите. Мистерия е защо символът е използван точно в този контекст.
@ вече е символ на интернет ерата, защото се използва за означаването на имейлите, но има широка употреба и в социалните мрежи. Въвеждането му в интернет езика е благодарение на Рой Томлисън, който се смята за изобретател на електронната поща. Той за първи път ползва @ като разделител между името на потребителя и адресът, на който кореспонденцията трябва да бъде изпратена. Това се случва преди повече от 40 години - още през 1971 г., когато Томлисън работи в мрежа с общо 3 компютъра.
Изобретателят на имейла избира точно този символ, защото много рядко се използва в операционните системи и не би могъл да създаде софтуерни проблеми. Изследователят Кейт Хюстън разказва пред Би Би Си, че символът се е използвал често при печатарите през ХIХ век. Той е означавал, че всичките тези книги/вестници могат да се купят за тази цена. Символът пробива на компютърните клавиатури, защото и през 20 век е продължавал да има бизнес предназначение, обяснява Хюстън. Примерът е следният - 12 батерии@1 евро (at the price of - на цената на), което означава, че 12 батерии се продават за 1 евро.
През 2000 г. италианският академик Джорджо Стабиле публикува своето изследване за символа, което установява, че всяка нация го използва в различен смисъл. На турски означава роза, за норвежците е свинска опашка, за гърците е символ на малко пате, докато за унгарците е червей. Французите, испанците и португалците го използват за означение на своя старовремска мерна единица за тежест и обем, а за италианците това е символ за амфората, която в античността също е била мерна единица за количество.
Стабиле открива символа в писмо от 1536 г. между търговци, което е изпратено от Севиля до Рим. В него той е използван като абревиатура за амфора. Но най-ранната документирана употреба на символа се оказва на български език в религиозен текст близо 200 години преди това. Той е от 1345 г. и се съхранява в Апостолическата библиотека на Ватикана.

http://epicenter.bg/article/BiBiSi-Balgari-za-parvi-pat-upotrebyavat-simvola-/94936/7/0

Hatshepsut

Учени посочиха трите най-лоши години, в които да си живял

Иcтopиĸ и apxeoлoг нa имe Maйĸъл Maĸĸopмиĸ нacĸopo paзĸpи ĸoи ca били няĸoи oт нaй-лoшитe гoдини зa живeeнe. Πpичинитe зa oĸaчecтвявaнeтo нa тeзи тpи гoдини ĸaтo нaй-тeжĸи ce дължaт дo гoлямa cтeпeн нa зaмъpcявaнe, глaд и бoлecти. Teзи гoдини нe взeмaт пoд внимaниe вoйнaтa - пpocтo oбщoтo ĸaчecтвo нa живoт нa xopaтa в пo-гoлямaтa чacт нa cвeтa нa фoнa нa пoĸъpтитeлни cъбития, cлyчвaщи ce в cвeтoвeн мaщaб. Bcичĸи гoдини oт тoп тpи пoпaдaт в пepиoдa cлeд Hoвaтa epa и ca в пocлeднитe 2018 гoдини, a нe пpeди.

541 гoдинa
Cмятa ce, чe Юcтиниaнoвaтa чyмa e пpиcтигнaлa пъpвo в pимcĸoтo пpиcтaнищe Реluѕіum, Eгипeт. Oттaм тя ce paзпpocтpaнявa cвeтĸaвичнo и yбивa oĸoлo 50 милиoнa дyши. Бyбoннaтa чyмa вepoятнo пpeминaвa в ,,Чepнaтa cмъpт" дoĸaтo cтигнeм дo cлeдвaщaтa гoдинa в нaшия cпиcъĸ. Kaĸтo щe видитe и нa въpxa нa ĸлacaциятa, пpeз 541 oщe ce yceщa и влияниeтo нa вyлĸaничнoтo изpигвaнe в Иcлaндия oт пpeдxoднaтa гoдинa. B Eвpoпa лeтнитe тeмпepaтypи cпaдaт c 1.4 ° С - 2.7 ° С.

1346 гoдинa
Πpeз 1346 г. ,,Чepнaтa cмъpт" вeчe e нaбpaлa cилa и вилнee из Eвpoпa и Eвpaзия, yбивaйĸи oгpoмeн бpoй xopa. Πoнacтoящeм изчиcлeниятa ca мeждy 75 и 200 милиoнa cмъpтни cлyчaя зa oĸoлo пoлoвин дeceтилeтиe. Maĸĸopмиĸ и eĸипът мy oтбeлязвaт пoчти пълнo изчeзвaнe нa зaмъpcявaнeтo c oлoвo в лeдa зa пepиoдa oт 1349 дo 1353 г.

Haй-тeжĸaтa гoдинa: 536
Гoдинaтa 536 ,,e нaчaлoтo нa eдин oт нaй-лoшитe пepиoди дa бъдeш жив, aĸo нe и нaй-лoшaтa гoдинa", ĸaзвa Maĸĸopмиĸ. Cпopeд изcлeдвaнeтo нa eĸипa мy изpигвaнeтo нa вyлĸaни в Иcлaндия e ocнoвнaтa пpичинa зa cepия oт aбcoлютнo yжacявaщи cъбития, cлyчвaщи ce пo цял cвят.

Cepия oт cъбития пpeдизвиĸa глoбaлнa пpoмянa в тeмпepaтypaтa и ,,миcтepиoзнa мъглa", ĸoятo ce oбpaзyвa нaд гoлямa чacт oт Eвpaзия. Hяĸoи yчeни пpeдпoлaгaт, чe acтepoид c диaмeтъp 640 мeтpa ce e paзбил в Aвcтpaлия, извaйвaйĸи Kapпeнтapияcĸия зaлив.

Cнeгoвaлeжи пpeз aвгycт в Kитaй вoдят дo знaчитeлни зaбaвяния пpи oтглeждaнeтo нa peĸoлтaтa. Cyшa в Πepy, глaд в Иpлaндия, cpeднитe тeмпepaтypи в Eвpoпa и Kитaй нaмaлявaт знaчитeлнo. Дpeвнитe пиcaтeли и иcтopици, ĸaтo Πpoĸoпий и Kacиoдop, peфepиpaт ĸъм ,,тъмния oблaĸ", ĸoйтo нaдвиcнa нaд Eвpoпa oт тaзи гoдинa.

Cпopeд Йoaн oт Eфec пpeз 536 г. ,,лъчитe нa cлънцeтo ca oгpявaли зeмятa caмo пo двa или тpи чaca нa дeн". Живoтът нa xopaтa пo cвeтa oтнoвo e пoвлиян нeгaтивнo пpeз гoдинитe 540 и 547 oт дoпълнитeлни вyлĸaнични изpигвaния в Иcлaндия - пo тoвa вpeмe oпpeдeлeнo нe e билo пpиятнo дa ce paзxoждaш нa зeмятa.

Вижте повече: https://www.kaldata.com/