• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

31 March 2020, 21:31:20

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10348 Posts

Шишман
1429 Posts

Panzerfaust
287 Posts

Лина
240 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12958
  • Total Topics: 1235
  • Online Today: 96
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 34
Total: 36

avatar_Hatshepsut

Ньойският договор

Started by Hatshepsut, 01 October 2018, 07:29:05

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut



Между 1912 и 1918 г.  България достигна до най-светлите висини на възторга и пропадна до най-мрачните дълбини на покрусата. Националният идеал, за който хиляди ,,падаха без страх", се осъществява частично за кратко време, но претърпява страхотно крушение в края на този период. Българското оръжие, прославило се от Одрин през Тутракан до Дойран защитава на всички фронтове българската чест, но се оказва недостатъчно за великата цел – всички българи да бъдат събрани под един покрив. Става ясно, че на Балканите е по-лесно да заграбиш чужди етнически територии, отколкото да запазиш своите собствени. Македония и Добруджа трябва да бъдат изоставени, а с тях и костите на десетките хиляди български войници и офицери, борили се с беззаветна храброст за отечеството.
На 11 ноември 1918 г. оръдията на Голямата война заглъхват. България е принудена да сложи оръжие близо месец и половина по-рано. Скоро по улиците на някои български градове ще се появят сенегалци на френска служба, които няма да позволяват на минувачите да ходят по тротоара, защото очевидно не са достойни за това. Унижението вече е започнало, но истинският позор още предстои. При все това правителствата на Ал. Малинов и Т. Теодоров се опитват да преглътнат и да спасят поне това, което си мислят, че още може да бъде спасено. Заявеният от американския президент Томас Удроу Уилсън  стремеж след победата на Антантата да се положат основите на ,,един истински справедлив мир" и принципът за самоопределението на народите дава на първо време някакви мъгляви надежди, които започват през следващите месеци все повече да се разсейват. Апетити за колкото се може по-голяма плячка на Сърбия, Гърция и Румъния са демонстрирани по недвусмислен начин. Още на 19 ноември 1918 г. в пълен разрез със Солунското примирие с нота на командващия на съглашенските сили в България се изисква опразването на Южна Добруджа от български войски и административни власти, в следствие на което Малинов подава оставка. За повечето българските политици, на които им е вече пределно ясно, че Вардарска и северните части на Ег......ска Македония са загубена кауза, това идва да покаже, че се поставят темелите на един мир, който няма да бъде нито справедлив, нито истински. На Парижката мирна конференция, открита на 18 януари 1919 г. и председателствана от премиера на Франция Жорж Клемансо, се прославя месеци наред триумфът на силите на справедливостта, а диалогът с победените, разбира се, е напълно извън дневния ред. За сразените страни се подготвят документи, които те просто трябва да подпишат и точка. Версайският договор от 28 юни 1919 г. определя съдбата на Германия и предизвестява тази на България. Съглашенците и най-вече Франция и Англия вече са определили малко или повече условията, при които българската държава ще бъде поставена на колене.През цялото това време командването на окупационните сили получава все нови и нови реквизиции, с което разорява страната. До края на 1919 г. Източната армия заграбва 1 316 259 кг брашно, 1 704 255 кг зърнен фураж, 195 355 кг захар, 102 420 броя добитък, както и редица други храни и материали в непосилни за българския народ количества. Най-мрачните предчувствия са оправдани през 19 септември 1919 г., когато на българското правителство е връчен проектодоговорът за мир към който е определен 25-дневен срок за възражения. На 2 октомври Теодоров подава оставка и четири дни по-късно Александър Стамболийски сформира нов коалиционен кабинет. Въпреки това министерски съвет съумява да изготви възражение в три части, в които се изтъква абсолютната несправедливост на прекрояването на държавните границите на Балканите и се предлага плебисцит в Македония с оглед на принципа за самоопределянето на народите. Отговорът на съглашенците е повече от красноречив. Ген. Фр. д'Еспре заповядва евакуирането на българските части от Западна Тракия. Окупирането й от съюзнически и гръцки войски се провежда от 15 до 22 октомври. Тракийският въпрос по същество също е решен безапелационно, а достъпът на България до Бяло море – отрязан.

            На 27 ноември 1919 г. българският министър-председател и водач на земеделците Ал. Стамболийски подписва в предградието на Париж Ньой документ, чието име ще носи на българите винаги чувство за печал и гняв – Ньойският мирен договор. Датата не е избрана случайно. На нея 34 години по-рано българският пряпорец се вее в Пирот и бойните действия между българи и сърби приключват. От този момент денят става празник на Българската армия, което западните ни съседи не могат да забравят. Подписването на договора именно на 27 ноември прави моментът още по-унизителен и горчив. Ньойският договор се състои от 13 части, първата от която е всъщност Уставът на ОН, в който е заявено желанието за установяване на траен мир. Следващите раздели обаче не са от естество да съдействат за него. Букурещкият договор от 1913 г. и произтичащата от него загуба на Македония и Южна Добруджа са потвърдени. От България са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км. На Кралството на сърби, хървати и словенци са придадени Струмишко (още едно парче македонска земя) и Западните покранини – Босилеград, Цариброд, 18 села от Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско. Западна Тракия остава под обща съглашенска окупация и малко по-късно е предадена на Гърция. По този начин на практика южната граница по потвърдения Букурещки договор е нарушена. В Ньойския договор по твърде неясен начин се предвижда икономически излаз на България на Бяло море. Това право си остава само на хартия. Балансът със съседи е решително нарушен. Краят на 1919 г. заварва България с 4 846 971 жители. В следствие на войните от 1912-1918 г. и след Ньой, Сен-Жерменския (с Австрия) и Трианонския договор (с Унгария) Сърбия от държава с 48 303 кв. км. и 2 311 000 жители през 1912 се превръща във формированието Кралство СХС с 248 100 кв. км. и 13 500 000 души население, Гърция увеличава територията си от 63 211 кв. км. на 127 000, населението от 2 631 000 на 6 205 000, Румъния съответно от 130 177 кв. км. на 295 000 и от 7 234 000 души на 17 700 000. Справедливост по съглашенски.

            България е задължена да изплаща чрез полугодишни вноски в срок от 37 години 2 250 000 000 златни франка репарации на специална съглашенска комисия, а също така да предаде на Сърбия, Гърция и Румъния общо 70 825 глави добитък, към което се включват и 50 000 т каменни въглища за Кралство СХС. Българската армия е вкарана в символичните рамки от 20 000 души, забранен е военноморският и военновъздушен флот. Освен да сломи икономически и военно страната, Ньойският договор цели и чисто откровената гавра. На България са забранени колонии в Африка и Азия, които тя очевидно никога не е притежавала. По думите на Клемансо на варварския и войнствен български народ не бива да бъде позволено за в бъдеще да представлява заплаха за региона. Ньой е името на позора, с който българските националисти през междувоенния период няма да се примирят. Ще се примирим ли ние с неформалния договор между днешните вътрешни и външни врагове на България?

Hatshepsut

01 October 2018, 07:30:37 #1 Last Edit: 01 October 2018, 07:39:42 by Hatshepsut
Ньойският договор и днешна България


От гледна точка на средния днешен българин отбелязването на годишнината от подписването на Ньойския диктат е ако не зловредно, то безполезно дело. Поне с такова впечатление съм останал от разговорите си с повечето хора и от това, което се появява по средствата за масово осведомяване през последните години. Ние обаче, тези които поставихме началото и осигуряваме съществуването на тази Страница за България и българите определено не сме на това мнение.

Причината за това е, че досега никой не е успявал да твори бъдещето, без да знае своето минало. Тези, които са искали да скъсат със своята история, да започнат от начало и "на чисто", неизбежно са се проваляли. И причината за това е твърде проста. Като се изключи техническото развитие, което от "простата" каменната брадва е достигнало до "умната" бомба, нищо друго в човека не се е променило от 20 хиляди години насам. И при това положение, би било глупаво, да не се учим от грешките на тези преди нас и по този начин да се обричаме на неизбежното им повтаряне.

Как може някой да знае къде отива, без да знае от къде идва? Какъв е този човек, за който съществува само днес, а няма идея какво е било вчера и какво иска да бъде утре? Дали той въобще е човек или е по-подобен на безпросветен дивак или диво животно?

Българската история така или иначе е факт. И никакви нови обстоятелства и нови приоритети не могат да оправдаят поредния й нов прочит. Аргументите на тези, които днес искат да забравим нашата история са, че тя само може да ни пречи по поредния път към светло бъдеще, който България е захванала. Преди дни "нашият" президент, по случай годишнината от битката при Сливница през Сръбско-българската война, заяви, че споменът за тези славни победи не трябва да ни кара да се изпълваме с лоши чувства към нашите съседи, а че трябва заедно с тях да градим нашето бъдеще. Какво значи това? Трябва ли да забравим тези преди нас? Трябва ри да плюем върху гробовете на нашите предци като изопачаваме тяхното дело и техните подбуди? Те не са се били и умирали заради евро-атлантическата интеграция. Те са се били и умирали за България. За своите братя извън българските граници. За защитата на своите семейства. За бъдещето на своите наследници. За нас. А като благодарност за това днешните българи предпочитат да забравят 27ноември – позорният ден на крушението на идеала на няколко български поколения. Предпочитат да избират водачи на своята държава хора, продаващи всичко свято заради дребните си лични интереси.

А 27 ноември наистина е един не само значим, а велик ден. Ден на велико крушение. Крушение, което не се измерва само със броя на убитите, на инвалидите, на отнетата територия или икономическата разруха. Това е ден, в който е погребана борбеността и волята със всички средства да се търси добруването и величието на България. В този ден надеждата за един Народ в едно Отечество е стъпкана от победителите, чието достойнство и човешки добродетели стоят несравнимо по-долу от тези на покорените от тях туземни народи из джунглите на Африка и Азия. 27 ноември е краят на една епоха, епоха на несравним напредък и развитие на България. И това време е било такова, защото действията на всички български управници са били водени от великата цел – Националното обединение. И когато тази цел е стъпкана в Ньой – парижкото предградие, чието име става символ на българският позор, българското национално достойнство е погребано. И позорът на поражението, пък било то и пред несравнимо по-силен враг не е измит и до днес и това е причината България от водеща в своя регион сила, с изгледи да се превърне във второстепенна европейска такава, през последвалите години и така до сега да бъде принизена до живееща на подаяния и непрекъснати заеми страна.

Този ден, станал символ на една наистина велика трагедия за целия български народ може да не е на мода, може да е твърде неудобен за някого, но какви хора сме ние, ако за да угодим на някой нов "приятел" го забравяме. Тези преди нас, които изпълнявайки отечествения си дълг дадоха живота си за бъдещето на България, заслужават повече от това техните наследници да ги забравят и така да позорят името им.

Hatshepsut

Една песен на групата СРАМ И ПОЗОР:


НЬОЙ

В страната рана той отвори,
разкъса родна, жива плът,
откъсна майки от деца им,
мъже накара да реват.
От Вардар чак и от Егея,
от Добруджа и Тракия,
колони пъплят все към нея
- разкъсана БЪЛГАРИЯ!
Ньой, Ньой, Ньой, Ньой!
Велика сила с мир откъсна
гореща плът от наш'та плът
милиони в роби тя превърна,
потъпка чест платена с кръв!
Ще помним Ньой, Ньой, Ньой, Ньой!
Изкараха ни франкофони,
гърци, турци, власи дори,
поробените милиони помнят,
че са българи!
Ще стъпчем Ньой, Ньой, Ньой, Ньой!


Hatshepsut

Начало:

С края на Първата световна война България излиза от тежкия военен период – Балканската, Междусъюзническата и Световната войни. Само за шест години България претърпява две национални катастрофи свързани със загубата на 150 000 души, на огромни за мащабите на страната територии, с техните икономически и политически последствия.

Една от тези катастрофи е подписването на Ньойския мирен договор, който постановява съдбата на победена България. В градчето Версай близо до Париж, където са дворците на френските крале, в продължение на цяла година заседават страните-победителки.


Вниманието на Българската общественост е насочено към Париж, където се провеждат консултации по преговорите за мир, изслушват се претенции на победителите и се чертаят новите граници на воювалите държави, много често без участието на победените. Българите тръпнат за бъдещето на държавата и съдбата на националното обединение. При развоя на събитията те могат да се осланят изглежда само на надеждата, че широко прокламираните от Уилсън принципи на националностите ще накарат съдниците им да потърсят едно справедливо решение на въпроса за границите.



Откъснатите Български земи
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-Българската и Българо-сръбската граници. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от Българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис ІІІ издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.

В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от "стратегически", но и от "национални" (!) съображения.

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Условията са изключително тежки, несправедливи и унизителни. Най-неоправдани се чувстват Българите, чиито родни места остават извън така очертаните граници на Българското царство. Неизмеримо е възмущението в онези Български краища, които трябва да бъдат откъснати от старите предели и предадени на Сърбия. На път за Париж водачът на Българската делегация Теодор Теодоров, депутат на Царибродско, уверява своите избиратели, че правителството ще направи всичко възможно, за се запази този Български край в границите на страната. На 9 ноември царибродчани изпращат телеграма до Народното събрание, в която заявяват: "Апелираме да не бъде приет и санкциониран с чийто и да е подпис един такъв жесток мир, който не може да бъде дело на демократична Европа. Нека цивилизована Франция го приложи мимо вашето съгласие". Протестират и босилеградчани. От тяхно име народният представител Янев заявява, че са готови да дадат нови жертви за своята свобода.

Но Българското правителство е възприело и провежда политиката на "мир на всяка цена". Декларацията на Александър Стамболийски: "Докато ние земеделците управляваме, война не ще позволим да има", обезсърчава всички, които предлагат да се използва отново сила срещу явната несправедливост. Стамболийски и неговото правителство насочват усилията си към сближаване с Кралството на сърбите, хърватите и словените с надеждата да ги откажат по този начин от претенции към старите предели на България. Същият подход се прилага и към правителствата на Гърция и Румъния. Но всичките уверения в искреност на добросъседските чувства се оказват слаб аргумент при отстояването на Западна Тракия, Южна Добруджа и другите западнобългарски земи.

Диктатът:

На 27 ноември в 10 часа и 43 минути в кметството на парижкото предградие Ньой се извършва церемонията по подписването на мирния договор с България. Две пехотни роти и взвод кавалеристи отдават почести в шпалир до залата. След покана от Клемансо пръв полага подписа си Българският министър-председател, след него в азбучен ред подписват представителите на съюзните обединени държави. На церемонията, която продължава всичко 25 минути, присъстват представители на френския и чуждия печат.

 

Ньойският диктат се състои от 13 части.

Териториални клаузи
По силата на Ньойския мирен договор България загубва Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини – Босилеградско, Царибродско, потвърдена е отново загубата на Македония, като по силата на договора към отнетите земи е присъединена и Струмишка област.

От България са откъснати 11 278 кв.км. площ и тя остава с площ от 103 000 кв.км. Царибродско и Босилеградско са присъединени на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, както и 18 села от Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско. Така на политическата карта на Балканите се появява ново понятие: Западни Български покрайнини (Западните покрайнини), обозначаващо изконни Български земи, отнети от старите предели на България и предадени на Сърбия, които никога по-рано, дори в най-голямото разширение на средновековната сръбска държава, не са влизали в нейните предели. Западна Тракия е оставена под контрола на Съглашението, а през пролетта на 1920г. е дадена на Гърция по решение на конференцията в Сан Ремо. България се отказва от всички свои права и титри върху територията на Тракия в полза на силите победителки. Те, от своя страна, се задължават да й гарантират свобода на икономически излаз на Бяло море. Тази "гаранция" обаче остава само обещание на книга. Цяла Добруджа остава под румънска власт.

Договорът задължава България да се откаже от всички права над отнетите от нея територии. На живеещото в тях Българско население се предоставя възможността да определи своето поданство в срок от 2 години. Тези, които запазват Българско поданство се задължават в срок от 12 месеца да напуснат родните си места. Като неразделна част от Ньойския мирен договор между България и Гърция е подписана и конвенция за "доброволно изселване на малцинствата", наложена по искане на гръцкото правителство, която по-късно се използва за насилствено прогонване на Българско население от Гърция и най-вече от Западна Тракия. Същевременно България се задължава да гарантира правата на чуждите малцинства, въпреки че за това съществуват изрични текстове в Търновската конституция, без тези права да бъдат осигурени за Българските малцинства в съседните държави. От останалите извън пределите на България територии 200 000 бежанци са без възможности се връщат в Родината си.

Икономически клаузи
Не по-леки са икономическите последствия. България трябва да заплати на победителите репарации от 2 млрд. и 250 млн. златни франка за срок от 37 години при 5 % лихва.

Друга клауза е България да предостави на победителите 12 500 коня, 13 500 крави, 9200 вола, 33 000 овце. Сърбия следва да получава години наред част от добива на Пернишките въглищни мини. Загубата в жива сила нанася тежък удар на структурата на работническата сила. Така земеделието и добивите са в упадък, индустрията, занаятите, транспортът също.

Военните клаузи

Чл. 65 ограничава Българската армия на 33 хил. души заедно с полицията и пограничната охрана, премахва се редовната военна задължителна служба. България практически е лишена от боеспособна войска. Забранява се притежаването на военни кораби, подводници, военна авиация и се определят точно видовете въоръжение. За контрол върху спазването на тези условия в София са настанени окупационни войски и контролна репарационна комисия на издръжка на Българското население. Комисията има широки пълномощия, които ограничават суверенните права на България. Това определя в някои отношения Ньойския договор като по-жесток и от Берлинския от 1878г.

Последствията:

Морално-психологическите последици са най-тежки. Рухва надеждата за осъществяване на идеал за национално обединение в името на които са дадени над 100 000 жертви. САЩ и Италия се обявяват на конференцията против това разграбване на Българските територии. По-късно САЩ отказват да ратифицират Ньойския и другите Версайски договори.

Финансовите ограничения и задълженията задушават Българската икономика. Правителството на Александър Стамболийски започва борба за частично изменение на условията на договора.

Нелека е съдбата на Българите останали извън пределите на България. Версайската мирна система, наложена от страните победителки, коренно променя същността на Българския национален въпрос. Практически от стремеж към обединение на територии той се превръща в необходимост да се защитават сънародниците зад границите на страната, да се съхранява с всички средства тяхната национална идентичност. Българската държава се бори за съблюдаване на малцинствените договори приети на Парижката мирна конференция. Тези договори задължават правителствата да осигурят гаранции за поданиците на всяка държава, независимо от техния произход, национален език и религия. Към тези гаранции се отнасят равноправието пред законите, частните и търговски отношения, религиозните и професионалните изяви, възможност за образование на майчин език. Съседните държави, желаещи увековечаване на създаденото статукво не желаят разглеждане на малцинствените въпроси в междудържавните отношения. При това положение България е сериозно застрашена от няколко негативни тенденции: увековечаване на установените граници; обезбългаряване на земите с Българско население; денационализация и асимилация на Българите в Югославия и Румъния.

Жестока е съдбата отредена на Българите във Вардарска Македония – усилията на кралската власт са насочени към пряката денационализация и асимилация на това население и превръщането му в част от сръбската народност. За целта са ликвидирани стотиците Български училища, църкви и библиотеки, изградени със средствата на Българското население в условията на турското робство. Разгонени са Българските свещеници, учители, владици, забранена е всякаква културно просветна дейност, поддържаща Българския дух след населението. Тя се наказва като тежко престъпление. При липсата на каквито и да било грижи за икономическото развитие на този район, той става един от най-изостаналите в кралството с крайно ниско и мизерно жизнено равнище на населението. Гръцките власти в Беломорска Тракия и в Ег......ска Македония действат още по- брутално. С жесток терор те се стараят колкото се може по-бързо да изселят Българското население от родните му земи, за да осигурят заселването на гръцките бежанци от Мала Азия. Към Българите, които все пак остават се прилагат сурови мерки за денационализация. Поради малобройността на останалото в родните си селища население потънало сред гръцкото мнозинство, тук процесът на денационализация е по-успешен отколкото във Вардарска Македония под сръбска власт.

 

Привидно по-благоприятно е положението на Българите в Добруджа. Румънските власти не провеждат политика за асимилиране (пряко). Те запазват и четирите частни Български училища в Южна Добруджа и позволяват да се създадат две културно-просветни формирования на Българското малцинство - Висшият съвет на Българите в Румъния и Българските културни общества. Заедно с това обаче във всички държавни училища е забранено изучаването на Българския език, десетките хиляди Българчета трябва задължително да се обучават на румънски език.

Българското общество е подложено на изключителен икономически гнет, една част от земята му е отнета заради заселването на румънските колонисти. Истинско бедствие за Българите е и преселването на няколкото хиляди куцовласи от Македония. Румънските власти не полагат почти никакви грижи за районите населени с Българи. В годините на румънско господство Добруджа си остава в пълен мрак без пътища, без водоснабдяване, без медицински грижи.

Заключение:

В публикувания през 2003г. Меморандум на Националния комитет за промяна на статута на Западните покрайнини се казва: ,,съгласно чл. 29 от Ньойския мирен договор е съставена международна комисия от френски, японски, британски, сръбски и Български представители, която да определи гранична линия на място". Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудна. Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско-Българската граница – полк. Ордвони признава, че ,,няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад от непреходна крепост от планини". Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена ,,черната граница". Тя разсича 25 Български села – Груинци, Ресен, Страцимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна Небля и др. като разделя къщи, дворове и ниви, извори и кладенци, гробища, черкви и пътища, семейства, роднини и приятели.

В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време. Българското население посреща с бурни протести решението взето в Ньой. Три години Българите в Западните покрайнини носят черни забрадки. В своята книга ,,Войната се завръща" френският журналист Анри Пози пише: ,,Аз видях Български майки гробовете, на чиито деца бяха на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат".

 

Опитите за сърбизирането на Българското население срещат организирана съпротива. На 15 и 16 юни 1924г. в София се основава Временен върховен комитет за бежанците от Западните покрайнини. Създава се организация с повече от 3000 члена, разпределени в 68 дружества. Започва издаването на вестниците ,,Западни покрайнини" и ,,Западно ехо". Представителят на организацията е Българският поет Емануил Попдимитров, който пледира за правото на Българите пред редица международни форуми. Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет е създаден научен институт ,,Западни покрайнини", в който членуват 44 именити Български учени. Основна цел на Института е да събира и опазва материали за Българския характер на населението там.

През 1923г. се създава вътрешна западно-покраинска революционна организация ,,Въртоп". Тя въплъщава идеята за въоръжена борба за национално освобождаване и присъединяване на западните покрайнини към България. Когато репресиите достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Враня, Ниш, Пирот, Цариброд и Белград. Днес, 8 десетилетия по-късно България има историческия шанс да потърси радикално решение на този жизненоважен национален въпрос. Разпадането на Югославия и изчезването и като международно-правен субект, както и други международни събития подкопаха юридическите, геостратегическите и политическите основи на Версайската система от договори. Дългът ни на национално-отговорни Българи ни задължава да издигнем високо глас за връщането на Западните покрайнини. За отстояване на тази национална кауза трябва да се положат максимални усилия на масата на двустранните преговори, да се потърси съдействието на международния съд в Хага, Съвета на Европа, Съдът по правата на човека в Страсбург и други международни институции. В предстоящия диалог правото е на страната на България, с всичките исторически, юридически и морални аргументи.


Hatshepsut

За България някои от последствията от Ньой отпаднаха едва след 88 години.

Проф. Чавдар Николов

В геополитическата наука морският бряг се разглежда в светлината на два изконно противоположни и противопоставящи се възгледа. Сухоземният възглед го третира като граница, като предел. Съвсем различен е погледът "откъм водата". Той предопределя на морския излаз свързващи и обединителни функции навътре в сушата, с така наречения хинтерланд.

Най-интересният конкретизиращ въпрос, възникващ в контекста, е за кои морета точно може да става дума в дългата човешка история?

За западната цивилизация исторически те са две : "люлката на древността" - Средиземно море и "люлката на модерността" – Атлантическият океан.

Понастоящем около "вътрешното езеро" на Запада, около Атлантическия океан, живеят 1,039 милиарда души (15,8% от световното население). Те създават почти половината, а именно 49,8% от световния паритетен БВП.

Геополитическият поглед върху българската история след Освобождението дава ред обяснения за пропуснатите възможности за стопанско, културно и благосъстоятелно развитие. И съвсем не на последно място – за пропилените възможности за национално обединение.

Ньойският договор от 1919 година, като част от Версайския мирен договор, действително се явява брутално насилие над българските национални интереси. Но в същото време той, трябва да му се признае, е хладнокръвна геостратегическа калкулация.

По времето след Първата световна война, международният имидж на България е твърде негативен. От една страна, традиционните и обясними русофилски настроения на българския народ се тълкуват на Запад като благоприятстващ фактор за вековния стремеж на Русия към контрол над черноморските проливи и съответно за пряк достъп до топли морета. Въпросната заплаха правилно се оценява като нараснала с идването на власт на агресивния по своята същност болшевишки режим.

Вторият основен негатив за България е съюзничеството с Германия. Тогава тя е трудно претърпелият поражение, насилствен ревизионист на границите в Европа и на статуквото в света. Геостратегически "малшансът" на България е само в някаква минимална степен решение на политици, както най-често въпросът драматично се разглежда. Успоредността на геополитическите интереси се явява определяща за нашия избор на съюзник поне през Първата световна война. А Втората световна война сериозните историци неслучайно разглеждат като резултат от "неспечелването на мира" след Първата.

Но да се върнем към геополитиката на Версай. За нашата страна тя имаше своите доста пагубни тежести не само до 1944 година, а чак до 2007 –а. Най-напред на страна като България в Ньой не е можело по никакъв начин са се предостави Македония. България е била перманентно обременена с обосновани подозрения, че цели преразглежадане на реда на Балканите. Включването на Македония в българските държавни граници би означавало към контрола на основния за Европа сухоземен пътен коридор Запад - Изток да се прибави в българско управление и контролът над основните балкански връзки Север - Юг. Цялото измисляне на "македонска нация", "македонски език" и "македонска държавност" впоследствие през годините е логично продължение именно на визирания версайски геостратегически постулат.

Отделно, геоикономически и геополитически погледнато, евентуално нарастване на българската територия според "принципа за самоопределението", безуспешно лансиран от президента на Щатите Удроу Уилсън, би формирало в региона доминираща и като население, и като икономически потенциал държава. На "смутителите – българи" и това, разбира се, не би следвало да се позволява. Както се уверихме чак през 90-те години на миналия век, срещу нас се конструира напълно изкуствено огромна геостратегическа противотежест. Това е Кралството на сърбите, хърватите и словенците, прекръстено по-късно на Югославия.

Впрочем, отнемането на Западните покрайнини от България има характера на военно тактическа мярка, а не толкова на някаква регионална геостратегия. (Например, столицата- София става изключително уязвима при евентуални военни действия.)
Един от основните геостратегически и с най-тежки икономически последствия ходове на Версай обаче е предаването на излаза на България на Егейско море, между реките Места и Марица, на Гърция.

В интерес на истината това решение е обусловено и от геополитическия замисъл Турция да бъде изтласкана от Европа, а на Гърция бъде предаден Константинопол, като тя стъпи и в Мала Азия, най-вече в района около Измир. На въпросните намерения се слага край с Гръцко- турската война.

Но така или иначе, отнемането от България на прекия достъп до Средиземноморието ни лишава от вероятността ако не да се превърнем в "морска нация", то поне да придобием някои от характерните черти на такава. Черно море се явява затворено, вътрешно море, пътят през проливите е доста заобиколен. Затова останалият ни, настоящ териториален морски излаз в никакъв случай не може да се сравнява с възможностите за търговия, технологичен трансфер, трансфер на знания и културно общуване, които предлага Средиземно море.

Важното икономическо значение за българската икономика на пристанищата на Егейско море е получило, трябва да се признае, грамотна, макар и неизгодна за нас, геополитическа оценка и в началото на Студената война. Тогава американското правителство на президента Труман игнорира напълно аргументацията на България. Просто на власт тук са комунистите. Желязната завеса трябвало да мине по българо-гръцката граница. България, респективно Съветският съюз, не бивало да се допускат до Средиземно море.

В живота обаче не съществуват безболезнени печалби. Всяка съдържа нюансите на пирова победа. Северна Гръция е геостратегчески парадокс. Това е брегова ивица без хинтерланд и закономерно се явява и до днес най-изостаналата и безлюдна част на страната. В условията на европейско членство и на България, и на Гръция границите са безусловни и свещени, защото икономически не съществуват. Затова би следвало осъзнатите еднопосочни интереси да преминат в бързи действия. Обаче виждаме, че това не се случва за последните две десетилетия със желаните темпове на напредък.

Става дума не само за прототочилото се свързване на пътната мрежа на двете държави при Маказа, Златоград и Рудозем, но и за задължителното продължаване до Комотини и Александруполис на железопътната връзка. Тя понастоящем свършва в Подкова, за което въобще публично не се споменава.

Интересно, къде е обяснението на визирания не най-приятен и и не най-приемлив европейско-балкански феномен?

В контекста явно става дума за конкретна изява на обективното геоикономическо явление, познато като "Европа на регионите". А то тревожи абсолютно всяка форма на национализъм не само по нашите географски ширини.

На подобни съображение и безпокойнства, струва ми се, би трябвало да се даде категоричен отговор приблизително в следния дух:

Познаването и изучаването на Европа от миналото може да бъде полезно на Европа на бъдещето единствено, ако изоставим обичая си необосновано да екстраполираме отрицателния геополитически и всякакъв друг национален опит, особено този със съседите. Такъв подход, без да бъде изрично формулиран, вече бе приложен от Великобритания в Северна Ирландия, между Италия и Австрия по повод Южен Тирол, както и между Франция и Испания по повод проблема на баските. По същия начин собствено би следвало да се процедира на разделения остров Кипър, и най-вече в контекста на бъдещото присъединяване на страни от Западните Балкани към Евросъюза, което няма да е нито лесно, нито краткосрочно.

Hatshepsut

Ньойският мирен договор - разрушителя на Националния идеал:


Hatshepsut

99 години Ньойски диктат - всичко знаем, всичко помним, нищо не е забравено!

Девет важни въпроса, на които българите в Западните покрайнини чакат актуални отговори


Д-р Валентин Янев

Преди 99 години в Парижкото предградие Ньой на България и е наложен така нареченият Ньойски мирен договор.
Договор неморален, несправедлив, унизителен, заробващ, предвещаващ нови войни  на Балканите и в Европа. Този по същество диктат създаде на Балканите изкуствена многоетническа държава и десетки малцинства откъснати от техните родините.
Днес 99 години по-късно аз искам да задам 9 въпроса.

1въпрос:
Защо Ньойският договор е подписан от: Г.Никола П.Пашич, бивш председател на министерския съвет? И как може да е в името на краля на сърбите, хърватите и словените, пък да представлява Сръбско-Хърватско-Словенската държава /а не кралство/.

2 въпрос:
Защо след като през 2006 година последна от Сърбия се отдели и Черна Гора, Западните Покрайнини останаха под административното управление само на Сърбия? По кой мирен договор те ѝ принадлежат?

3 въпрос:
Защо сръбският президент Вучич намира за напълно допустимо да разменя територии и мести граница на юг с Косово без никакви законови основания за това, а при явно незаконно от юридическа гледна точка администриране в Западните Покрайнини не желае те да бъдат върнати на България?

4 въпрос:
Защо в Сърбия  99 години след Първата световна война образователната система представя шопите за ,,пошопени сърби"? Значи ли това, че ¼ от територията на страната ни е обект на сръбски претенции?

5 въпрос:
Ще се направи ли нов прочит на така наречената ,,Синя книга" съдържаща фалшификации в три тома за да бъдат убедени Великите Сили в ,,необходимостта" и ,,нуждата" от особено жестоки мерки спрямо България. /за справка архивите на Великобритания, Франция и САЩ/.

6 въпрос:
Защо сръбската историография продължава неоснователно да твърди за извършени масови убийства на мирно население по време на Първата световна война от българските войски в района на Поморавието? Така ли го разбират сърбите новия прочит на историята предшествуващ приемането и в ЕС?

7 въпрос:
Защо един кмет българин в Босилеград със  100% етническо българско население не желае да се постави паметна плоча в града с имената на избити мирни българи от четници на сръбския главорез Коста Печаняц преди  100 години?

8 въпрос:
Защо населението в Босилеградско е подложено  буквално на физическо унищожение чрез методичното замърсяване на въздуха, водите и почвата с рудни отпадъци от двете смъртоносни  мини в района: ,,Караманица" и ,,Благодат"?

9 въпрос:
Защо българското малцинство в Босилеградския край /а не по-различно е положението и в Цариброд/ трябва да бъде лишено от специализирана лекарска помощ, която е достъпна само във вътрешността на Сърбия?

ВЕРОЯТЕН ОТГОВОР :
Може би защото е най-добре българите от Западните Покрайнини в държавата Сърбия  да изчезнат като етническа група, за да може Сърбия безпроблемно да стане член на Европейския Съюз!
П.П. Ако рудодобивът в тези две мини продължи по същия начин българските ни сънародници сред които се разгръща епидемия от злокачествени заболявания и смърт,в рамките на 20 години ще достигнат критично ниска бройка след която възстановяването им като етническа група няма да е възможно и този район ще се обяви за обезлюден.

https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/99-godini-nyoyski-diktat-vsichko-znaem-vsichko-pomnim-nishto-ne-e-zabraveno

Hatshepsut

Дипломатът Любчо Трохаров: Ньойският диктат е престъпление срещу българския народ