• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 May 2020, 00:24:20

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10611 Posts

Шишман
1895 Posts

Panzerfaust
331 Posts

Лина
288 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14013
  • Total Topics: 1245
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 30
Total: 30

avatar_Hatshepsut

Лазаровден

Started by Hatshepsut, 01 October 2018, 06:54:40

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Лазаровден


Кратко описание на празника

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
...

Евангелски текст и тълкувание

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.

А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
(Иоан 11:38-46)

За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.

Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.

Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.

Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ ­ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.

Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. "Възкресителят ­ казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение."

ЦВ
Брой седми от 17 април 1998 година
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vazkresjavane_Lazar/index.htm#4

Hatshepsut

Лазаровден

В основата за празника е библейската притча за възкресението  на Лазар от Исус Христос, въпреки че по българските обичаи той се свързва повече с порастването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г

В миналото момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.

Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница (Връбница), празник на следващия ден-неделя, ,,разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен ,,греене на покойниците"

Типичен за Лазаров ден е моминския обичай Лазаруване (Боенец, Кумичене), чрез който се осъществява един етап от социализацията на момите.

http://news.ibox.bg/news/id_394732141