• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 August 2019, 00:09:10

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9681
  • Total Topics: 1127
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Археологически находки в област Силистра

Started by Hatshepsut, 25 September 2018, 14:13:39

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Римската гробница в Силистра


В Силистра се намира един от най-интересните паметници от епохата на късната античност в нашите земи — римска гробница със стенописи от IV в. от н. е.
Гробницата е била открита през 1942 г. случайно при риголване на лозе. По форма и начин на градеж тя по нищо не се отличава от обикновените римски сводести гробници, изградени с камъни и тухли, здраво споени с хоросан. Размерите й са 3,30 на 2,60 м със зенитна височина 2,30 м. Подът е настлан с квадратни римски тухли.
 
Особен интерес представляват стенописите, с които са покрити стените и сводът на гробницата. Богатството и разнообразието на растителните и декоративните мотиви са смайващи и предизвикват възхищението на посетителите както с реализма си, така и със своя колорит.
Върху стените на гробницата в осем правоъгълни полета е изобразена процесия от роби и робини, носещи облекло и различен   погребален инвентар,  необходим на господарите им в задгробния живот. На централната сцена е представена съпружеска двойка — господарят и господарката, вероятно богати римски латифундиери, за които е била построена гробницата. Господарят е облечен в дълга туника, наметнат с хламида, закопчана с лъкообразна фибула, а съпругата — в бяла далматика с маслиненозелени  сенки.
Над фигуралните композиции следва пояс, опасващ цялата гробница. Художникът Доста умело е успял да създаде перспективната илюзия за силно издаващ се гре­доред, който поддържа свода.
На западния люнет на фона на едно поле, изпъстрено с цветя, са представени два пауна, пиещи вода от бронзов съд. Източният люнет е същият, но пауните тук са заменени с   фазани.
Изключителен интерес и възхищение буди сводът на гробницата, където художникът с голяма пестеливост и сигурна ръка е успял на едно сравнително малко пространство да побере 63 сцени със сюжети от тогавашната флора и фауна. Тук виждаме палмови дървета, нар, грозд, пауни, диви патици, мечки и глигани. В някои от сцените е дадено едно от най-приятните занимания в древността — ловът.

Стиловият анализ, облеклата, прическите, накитите дават основание да се смята, че гробницата е строена през последните две десетилетия на IV век — по времето на император Теодосий I. Тя е един от образците на изкуството от епохата на късната античност.
Гробницата се намира в югоизточните покрайнини на град Силистра.

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха улица и казарма от Х век в центъра на Силистра


Уникални останки от сгради с отлично запазена улица във вътрешността на крепостта ,,Дуросторум-Дръстър-Силистра" и реликви от 10-ти век откриха археолози от Силистра по време на тазгодишните им проучвания. Това съобщи директорът на Археологическия музей в дунавския град и ръководител на разкопките проф. д-р Георги Атанасов. Според него, откритото от екипа му не носи белезите на сензацията, но всички намерени знаци и останки от сгради давали голяма информация за живота на града по онова време. ,,Дуросторум-Дръстър-Силистра" е една от петте резиденции на Първото българско царство, а откритията тази година са в източната част от централната градска порта", посочи проф. Атанасов.

Тазгодишните археологически проучвания станали след близо 4-годишно ходене по мъките за осигуряване на средства. В крайна сметка културното министерство и със съдействието на проф. Божидар Димитров отпуснало 20 хиляди лева на силистренските археолози, за да продължат проучванията на Южната крепостна стена на Дръстър, която се намира в самия център на Силистра. Според проф. Георги Атанасов, с намереното през това лято силистренските археолози са направили много голяма крачка напред в изясняването за живота на хората вътре в крепостта, както и за нейната инфраструктура.
,,Ние попаднахме на зид от масивна сграда, а между тази сграда и крепостната стена намерихме отлично запазената улица от натрошени варовикови камъни. Това помогна да изясним датирането им в границите на ранното средновековие или по-конкретно в IX-X век, когато вече укрепеният Дръстър е бил от типа ,,затворен град", с ограничен достъп, предназначен за владетеля и за представители на духовната и светската аристокрация", обясни проф. д-р Георги Атанасов.
Намерената улица е с максимална ширина от 2 метра, дебелината на настилката е около 15-20 сантиметра, като до момента археолозите са я проследили до дължина 32 метра. Сензационното от научна гледна точка е, че улицата е разположена покрай вътрешното лице на крепостната стена, каквато инфраструктура досега не е откривана в България. Силистренските археолози предполагат, че тя е била използвана за придвижване на военния гарнизон, който е охранявал крепостта.


Сградата и улицата

Откритата сграда е била разположена непосредствено след края на улицата, разказа още проф. Атанасов. По думите му, тя представлява дълга правоъгълна постройка с верижно подредени помещения. ,,Разкрили сме я частично на дължина 29 метра. Широка е 8 метра. Изградена е върху дълбоки основи от близо 1 метър от необработени камъни, които са споени с жълта кал", съобщи професорът. Само в един участък екипът му открива запазен един ред от големи варовикови квадри от надосновния градеж. Те са добре издялани и споени с хоросан. Според учените обаче, по някаква причина тогава в един момент керемиденият покрив на сградата е рухнал върху улицата, за което те също намирили доказателства. ,,Самите керемиди са два вида - извити или плоски, като върху част от тях са врязани преди изпичането характерни за ранното средновековие знаци. Открихме и няколко изцяло запазени керемиди, които ни позволиха цялостна реконструкция на покритието на сградата", поясни още проф. Атанасов.
Според него, все още е рано да се определи какво е било предназначението на сградата. Съдейки обаче по разкриващият се план, големина и разположението й покрай крепостната стена в южната част на крепостта и това, че е била ,,вързана" с улицата, археолозите предполагат, че това най-вероятно е било казарма, в която се е помещавала военната част, охранявала крепостта.


Съдове от османския период

,,Периодът след походите на киевския княз Светослав в България през 968-971 г. и завладяването на българските земи от войските на византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. до края на ХI век също беше добре представен в проучвания от нас участък", съобщи още проф. д-р Георги Атанасов. Според него, разкритията давали мощна информация, че крепостта за пръв път е била плътно заселена и от обикновенно население.
В близост до южната крепостна стена археолозите откриват две вкопани жилища от типа полуземлянки с изградени в тях отоплителни системи. Върху пода на едното жилище учените попадат на находка от 12 слепени една за друга бронзови монети от XI век. Около жилищата те намират и многобройни сметни или хранилищни ями от същото време, от които произхождат повечето открити цели или добре запазени глинени съдове, както и две пещи, в които е топено желязо. ,,Специално за монетите ние предполагаме, че това всъщност са били, казано на съвременен език, спестяванията на някой, който е живеел в това жилище. Но той, изглежда, е трябвало много бързо да напусне дома си, вероятно по спешни причини - нападение, природен катаклизъм или нещо друго, което го е принудило да изостави своите спестявания и да се спасява", разсъждава проф. Атанасов.
Наред с това в най-горните археологически пластове от времето на Второто Българско царство и от османския период на града, които са засегнати доста сериозно при строителни дейности от миналия век, учените успяват да открият още едно жилище и сметни ями от времето на Второто българско царство, както и многобройни дълбоки ями от османския период, които съдържат цели или натрошени керамични съдове.
,,Равносметката след края на разкопките е следната. Освен намерената улица и сграда, общият брой на откритите находки е 223, сред които 118 монети, 5 бронзови кръста, 4 пръстена, една обеца, бронзови апликации, токи и др.", обобщи в заключение проф. д-р Георги Атанасов.


Отлично запазените керемиди

Проф. д-р Георги Атанасов благодари на екипа си, в който е имало и студенти по археология от Софийския университет и този във Велико Търново, като подчерта, че сега предстои консервацията на обекта за зимата, а през следващото лято, ако бъде осигурено нужното финансиране, проучванията ще продължат.

http://www.paralel44.com/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Крепостна стена и стенописи бяха открити в Силистра


Неизвестна за археолозите крепостна стена на късноантичния Дуросторум и стенописи бяха открити при разкопки в Силистра. Това съобщи проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.
Според него вероятно в началото на VI в. целият обитаем град е бил защитен от външна крепостна стена. Тя е с широчина между два-два метра и петнайсет сантиметра и на места е запазена на височина метър-метър и половина. Имало е и правоъгълни кули. За изграждането на стената е използван много силен червен хоросан.
В останки от представителна сграда от II в. са регистрирани за първи път качествени стенописи, изпълнени в помпеанско червено и в наситени сини, зелени и жълти цветове.
Стенописите се откриват на фрагменти и се вземат мерки за тяхната консервация.
Осъществяваните от началото на октомври миналата година археологически наблюдения и спасителни проучвания са по проекта за водния цикъл на Силистра. Досега са документирани около 20 обекта.
Сред тях са масивни представителни сгради от IX - X в.,
някои от които са извън укрепената територия, старобългарско селище от същия период от предградията на средновековния град, част от османската фортификация на града.
Разкопките се ограничават само в територията на изкопните работи. Заедно със силистренските археолози работи и екип от филиала на БАН в Шумен, воден от Станислав Иванов.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/krepostna-stena-i-stenopisi-biaha-otkriti-v-silistra-6036740

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха средновековна църква в Силистра от X-XI век


Средновековна църква, датирана от Х - ХI век, са открили археолози по време на строителни дейности за водния цикъл на Силистра. Базиликата е била намерена до монумента с танка в Дунавската градина.
В проучванията участват археолозите от музея в Русе Върбин Върбанов и Никола Русев, които оповестиха новината. Двамата ръководители на обекта очаквали в техния участък да попаднат на част от античния Дуросторум, но на пътя, по който ще се положат тръби, те открили стени на средновековната църква. Църквата е типичен кръстокуполен храм с 3 абсиди, от които са разкрити 2 от археолозите. коло стените на самата църква учените намерили и няколко погребения, но според тях те били на обикновени хора.
Намерените артефакти стават част от фонда на музея в Силистра, добавиха още от музея в Русе.

http://www.paralel44.com/


Нова патриаршеска базилика бе разкрита в Силистра, при изкопни работи по проекта "Воден цикъл", който от няколко месеца се реализира в града. Става въпрос за типичен кръстокуполен храм с три абсиди, от които археолозите са разкрили две от тях. Масивният градеж се датира от периода Х-ХI век.

Откритието е изненада за нас, коментира проф.д-р Георги Атанасов от Регионалния исторически музей. След като през 80-те и началото на 90-те години бе открита епископската патриаршеска базилика на брега на Дунав, носеща всички атрибути за един катедрален храм - масивно строителство, амвон, синтрон и др., очаквахме, че сме сложили финалната точка на проблема наречен патриаршески храм на Първото българско царство, допълни той.

Днес става ясно, че археолозите са попаднали на представителна масивна църква от X-XI век, намираща се в самия център на цитаделата Дръстър. Този храм има почти същия модел на градеж, както и първия. Намиращ се на стотина метра от него. Със сходни пропоции. Всичко това според специалистите поставя много въпросителни.
Забележителното е, че в дълъг период от време са действали съвместно.
В ранно християнско време е съществувала подобна практика епископските центрове да имат два храма. В Дръстър обаче на даден етап по-ранната базилика е била оградена от епископски патриаршески дворец, а другата е поела ролята на публична катедрала. Първата е станала като Капела Палатина - лична катедрала на епископа, заяви проф. Атанасов.
По първоначалните изчисления на проф. Атанасов храмът ще бъде широк около 17 метра и половина и дълъг около 30 метра. Така той, образно казано, влиза в Топ на 5 на най - внушителните храмове от Първото българско царство, след базиликите в Плиска и Велики Преслав.
Имайки предвид параметрите на новоткритата църква са разкрити не повече от 25 % от нея. Останалите ще чакат следващи поколения археолози.

В процеса на работа археологическите разкопки са забавени заради изпратените за анализ и датировка скелети намерени в откритите над 30 гроба повечето от които на деца. Всички погребения са извършени чрез трупологане, по установения християнски обряд с глави на запад и ръце скръстени върху гърдите, разказа археологът от Русе Никола Русев. Открит е изключително малко датиращ материал като гробни находки. Сред тях костено кръстче, няколко копчета и стъклени мъниста от огърлица. В един от детските гробове е открита и гривна, запазена изцяло, от стъклена паста. По негови думи тепърва предстои да бъде направено изследване от специалисти-антрополози. По предварителни наблюдения има кости на изразнали индивиди, но и от деца. Петдесет на петдесет са според направените открития. Данните говорят за висока смъртност при децата. Изследванията обаче ще кажат каква е половата и възрастовата дифернециация, дали има малформации на костите, заболявания и др.
Сигурно е едно, че некрополът е възникнал в по-късен етап от съществуването на храма. Когато вече църквата е била унищожена и изоставена.

http://www.silistra-sega.eu/