• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2020, 21:53:11

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11466 Posts

Шишман
3213 Posts

Лина
559 Posts

Panzerfaust
525 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17215
  • Total Topics: 1282
  • Online Today: 78
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 57
Total: 58

Археологически находки в област Монтана

Started by Hatshepsut, 25 September 2018, 14:06:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Статуя на жена от II век откриха край Монтана


Женска статуя от ІІ век бе открита до крепостта в Монтана. Това е много рядка находка. Повече от 20 години при официални разкопки в България не е откривана статуя, каза доцент д-р Гергана Кабакчиева  от Националния археологически институт и музей към БАН.

Мраморната фигура е от надгробна плоча и е била положена като стъпало в ранно християнската базилика от първата половина на ІV век до крепостта Монтанензиум. Тогава Рим приема християнството за официална религия в империята. Около 50 години по късно по времето на Юлиан Отстъпник базиликата е опожарена. При възстановяването й  след неговото управление женската мраморна статуя е била използвана за едно от стъпалата.

Археологическите разкопки на ранно християнския храм започнаха миналото лято. Тази година за работата на експедицията в бюджета на Историческия музей са планирани 17 хиляди лева. При посещението си на разкопките днес кметът Златко Живков обеща да направи всичко възможно заделениет средства да бъдат осигурени.

През 2009 година на разкопките е открита надгробната плоча на богат римски гражданин, вероятно управител или на крепостта или на рудниците в околността. Плочата е един от важните артефакти от римското минало на Монтана. Тя е овенчана с барелефа на тракийския конник, от което се съди че видния в ерархията управник е бил тракиец.

Експедицията за това лято е формирана от 13 души. От тях  трима са  археолозите - Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков и Румен Първанов.

https://dariknews.bg/regioni/vraca/otkriha-drevna-figura-v-montana-545100

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Откриха заровено съкровище край Монтана
Находката датира от далечната 1688 г.


Сребърно съкровище от втората половина на 17 век беше открито край Монтана.

Намерени са няколко накити, скрити в кожена кесия под земята. Сред откритите ценности има една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обeци и два пръстена.

Съкровището вече е изпратено в Националния исторически музей (НИМ), където ще се съхранява.

Предполага се, че това е ,,семейно богатство", което е било укрито в размирните години по време на османското владичество. Като вероятна година се посочва 1688, когато стотици жители на цветущите до това време селища Чипровци, Копиловци, Клисура и Железна вдигат въстание.

Предметите, от които се състои съкровището, са били изработени най-вероятно в някое от многобройните ателиета, разнесли славата в Източна и в Централна Европа на чипровските майстори златари. За тяхната направа са използвани сложните техники на филиграна и гранулацията.

На места по някои от предметите се виждат следи от листова позлата и оцветена в зелено стъкловидна маса (емайл).

От НИМ уточняват, че развитието на златарския занаят в Чипровско се основавало на разработката на местните сребърно-рудни находища експлоатирани активно през 16 и 17 век.

Нещо повече - тези находища били причината за възникването на местните селища, които през втората половина на 15 век станали притегателни центрове за пъстрото и разнообразно по етнически състав население.

Заедно живеели българи, албанци, саксонски рудари и други. Това население се радвало на относителна свобода – имало собствено общинско управление, а османските власти били представени едва от неколцина мюсюлмани, установени в градеца Чипровци.

https://chujdozemec.com/

Hatshepsut

Антична крепост край град Монтана


Крепостта край град Монтана - Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето.

Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана.

Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена.

Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища. Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.

По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.

По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството.

През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците.

Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век.

Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).

Днес крепостта е отчасти реставрирана. Съвременният град Монтана се намира в долината, като по този начин оставя възможност хълм Калето да бъде запазен незастроен като своеобразен паметник на древната история. Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура. Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с покровителката Диана.

Крепостта е със свободен достъп. По-подробна информация и посещение с екскурзовод може да се получи в Исторически музей в Монтана.

https://bulgariatravel.org/bg/object/109/Antichna_krepost_Montana

Hatshepsut

Неизвестна колективна находка с полски тройни грошове
от края на XVIв. от района на град Берковица



През 50-те г. на ХХв.,при изкопни работи за ремонт на водопровод,в район в непосредствена близост до град Берковица (Монтанска област),било намерено съкровище от сребърни монети на Реч-Посполита, около 100 на брой,всичките с номинал 3 гроша и при това отлично запазени и съхранени.Находката била разграбена и разпиляна от намервачите-работници. Тя е била укрита в малък глинен съд. При това сме длъжни да отбележим и важното обстоятелство, че монетите от това съкровище не са пробити. До този момент то е абсолютно неизвестно за науката. От него са се запазили само 4 броя, които са собественост на един от внуците на намервачите, и чиято снимка ми беше показана, с цел определянето им. Съдбата на останалите монети от находката е абсолютно неизвестна. Разпределението на съхранениете екземпляри е дословно следното: - Рига, Стефан Батори (1576-1586), 3 гроша, сребро 1586г. - 1. - Полша,Сигизмунд III Baза(1587-1632), 3 гроша - общо 3 екземпляра. По 1 брой с емисии съответно както следва: 1597г. - 1, сечена в монетарницата на град Люблин и 1598г. - 2, сечени съответно в тази на град Познан. Находката хвърля нова светлина върху миналото на град Берковица в края на XVIв. и предоставя нови данни за икономическите връзки между българските земи под османска власт и Османската империя от една страна и Обединеното Кралство на поляци и литовци, известно още и под името Реч-Посполита от друга. Съкровището увеличава броя на досега известните колективни монетни находки, съдържащи в себе си само полски монети от епохата на османското владичество над българските земи, с още едно такова еднородно съкровище от подобен тип.

https://lubomir-vassilev.blogspot.com/2020/01/xvi.html

Hatshepsut

Паметник на виден римлянин откриха археолози в Лом


Ценно свидетелство за ранното римско присъствие в днешните български земи разкри екипът от археолози проучващ римския кастел и ранновизантийско укрепено селище Алмус, при гр. Лом, съобщи Валери Стоичков, ръководител на проучването.

     Върху запазената част на каменния надпис се разчитат пет реда от надгробно посвещение на латински език. Самият епиграфски паметник е изработен от висококачествен мрамор и се датира във втората половина на I в. Той е най-ранният, открит при археологически разкопки, в Северозападна България. За разчитането му помогна утвърденият специалист по епиграфика Николай Шаранков, разказва Стоичков.

 По намерения каменен къс се разчита една тъжна история. Високопоставен римлянин, служил цели 44 години в армията (при нормална служба от 25 години), е погребан от своя роб, тъй като не създал семейство. В знак на признателност освободеният роб издигнал на гроба му паментик, част от който попаднал в ръцете на археолозите, които сглобяват пъзела на историята.

Според разчитането на първия, частично запазен, ред от надписа, починалият е заемал длъжността имагинифер, тоест носител на образа на императора. Такава длъжност е имало в римските легиони и обикновено е заемана от заслужили военни удостоени с високата чест – нещо като знаменосците на по-късните военни подразделения, споделя Валери Стоичков.

По-сложен е въпросът с тълкуването на втория ред от надписа. В него се разчита длъжността декурион.Декурионите обикновено се смятат за офицери от римската кавалерия. Присъствието на такъв офицер в Алмус е обяснимо, тъй като през миналата 2019  година в Лом  бе разкрита и военна барака (контуберниум) на кавалерийска част, която се датира в същото време.

Декуриони обаче са и градски управители и членовете на градските съвети. Те са били влиятелни политически фигури на регионално ниво. Отговаряли са за обществените поръчки, религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда. Вероятно най-важното им задължение към имперското правителство е било да надзирават събирането на местните данъци. Цивилната длъжност декурион е изпълнявана и от управители на селища, които нямат официален градски статут по онова време, какъвто, ако приемем втората хипотеза, е случаят с Алмус.

На петия ред от надписа е изписано името на посветителя – Амарантус. Името е с гръцки произход и се превежда като неумиращ. Обикновено такива имена са носили робите през тази епоха. По правило посвещенията на починалите се правят от техните съпруги или наследници. Вероятно служилият 44 години по лагери и бойни полета знатен римски гражданин не е успял да създаде семейство и е завещал цялото си имущество на свой освободен роб. В знак на благодарност, пък освобожденецът издигнал надгробното посвещение, достигнало до нас след почти двадесет века.

Ценната находка ще бъде предложена за включване в традиционната изложба на най-важните археологически открития през 2020 г., която ще се открие в Националния археологически институт с музей при БАН през февруари следващата година, допълва Валери Стоичков, ръководител на проучването.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/pametnik-na-viden-rimljanin-otkriha-arheolozi-v-lom-223912

Similar topics (5)