• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 August 2019, 00:06:35

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9681
  • Total Topics: 1127
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Археологически находки в област Монтана

Started by Hatshepsut, 25 September 2018, 14:06:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Статуя на жена от II век откриха край Монтана


Женска статуя от ІІ век бе открита до крепостта в Монтана. Това е много рядка находка. Повече от 20 години при официални разкопки в България не е откривана статуя, каза доцент д-р Гергана Кабакчиева  от Националния археологически институт и музей към БАН.

Мраморната фигура е от надгробна плоча и е била положена като стъпало в ранно християнската базилика от първата половина на ІV век до крепостта Монтанензиум. Тогава Рим приема християнството за официална религия в империята. Около 50 години по късно по времето на Юлиан Отстъпник базиликата е опожарена. При възстановяването й  след неговото управление женската мраморна статуя е била използвана за едно от стъпалата.

Археологическите разкопки на ранно християнския храм започнаха миналото лято. Тази година за работата на експедицията в бюджета на Историческия музей са планирани 17 хиляди лева. При посещението си на разкопките днес кметът Златко Живков обеща да направи всичко възможно заделениет средства да бъдат осигурени.

През 2009 година на разкопките е открита надгробната плоча на богат римски гражданин, вероятно управител или на крепостта или на рудниците в околността. Плочата е един от важните артефакти от римското минало на Монтана. Тя е овенчана с барелефа на тракийския конник, от което се съди че видния в ерархията управник е бил тракиец.

Експедицията за това лято е формирана от 13 души. От тях  трима са  археолозите - Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков и Румен Първанов.

https://dariknews.bg/regioni/vraca/otkriha-drevna-figura-v-montana-545100

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Откриха заровено съкровище край Монтана
Находката датира от далечната 1688 г.


Сребърно съкровище от втората половина на 17 век беше открито край Монтана.

Намерени са няколко накити, скрити в кожена кесия под земята. Сред откритите ценности има една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обeци и два пръстена.

Съкровището вече е изпратено в Националния исторически музей (НИМ), където ще се съхранява.

Предполага се, че това е ,,семейно богатство", което е било укрито в размирните години по време на османското владичество. Като вероятна година се посочва 1688, когато стотици жители на цветущите до това време селища Чипровци, Копиловци, Клисура и Железна вдигат въстание.

Предметите, от които се състои съкровището, са били изработени най-вероятно в някое от многобройните ателиета, разнесли славата в Източна и в Централна Европа на чипровските майстори златари. За тяхната направа са използвани сложните техники на филиграна и гранулацията.

На места по някои от предметите се виждат следи от листова позлата и оцветена в зелено стъкловидна маса (емайл).

От НИМ уточняват, че развитието на златарския занаят в Чипровско се основавало на разработката на местните сребърно-рудни находища експлоатирани активно през 16 и 17 век.

Нещо повече - тези находища били причината за възникването на местните селища, които през втората половина на 15 век станали притегателни центрове за пъстрото и разнообразно по етнически състав население.

Заедно живеели българи, албанци, саксонски рудари и други. Това население се радвало на относителна свобода - имало собствено общинско управление, а османските власти били представени едва от неколцина мюсюлмани, установени в градеца Чипровци.

https://chujdozemec.com/

Hatshepsut

Антична крепост край град Монтана


Крепостта край град Монтана - Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето.

Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана.

Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена.

Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища. Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.

По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град - център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.

По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството.

През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците.

Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана - богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век.

Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог - бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).

Днес крепостта е отчасти реставрирана. Съвременният град Монтана се намира в долината, като по този начин оставя възможност хълм Калето да бъде запазен незастроен като своеобразен паметник на древната история. Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура. Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с покровителката Диана.

Крепостта е със свободен достъп. По-подробна информация и посещение с екскурзовод може да се получи в Исторически музей в Монтана.

https://bulgariatravel.org/bg/object/109/Antichna_krepost_Montana