• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 November 2019, 16:45:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10823
  • Total Topics: 1180
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

29 октомври - Ден на бесарабските българи

Started by Hatshepsut, 24 September 2018, 22:40:04

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

29 октомври - Ден на бесарабските българи


Как се създава празникът

На 29 октомври 1838 година се освещава храм-паметникът "Свето Преображение Господне" в Болград, Южна Русия, понастоящем в Украйна. Тази българска светиня е построена с труда и средствата на българските колонисти. Съборът е един от най-големите в миналото и сега в православната християнска общност.

През 1938 година в България тържествено е отбелязяна 100-годишнината на този храм. Именно тогава се ражда инициативата 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на участието им в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, както и за ролята им в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 година.

На 28 ноември 1938 година в София излиза вестник "Българска Бесарабия", брой единствен. В него Димитър Тодоров, главен секретар на патриотично движение "Отец Паисий", пише "ЗА ОНИЯ, КОИТО ЗАПАЗИХА ДУХА СИ" - за заслугите на бесарабските българи. Своето писмо-обръщение към читателите Д. Тодоров завършва така: "Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.

Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя - българите в Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник "Свето Преображение Господне" - да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух".

Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия "Св. св. Кирил и Методий", учредена с грамота (хрисовул) на молдовския княз с български произход Никола Богориди на 28 юни 1858 година. Гимназията изиграва голяма роля в българското Възраждане, възпитаниците й участват в Опълчението в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, а първите й политически, военни и културно-просветни дейци участват в строителството на следосвобожденска България.

Съвремие

Тези две български светини в Болград, Украйна, отбелязаха своите кръгли годишнини: гимназията "Георги Стойков Раковски" - 150 години, а катедрала "Свето Преображение Господне" - 170 години. Тържествата по случай юбилеите все още продължават и са посветени на Деня на бесарабските българи.

Честванията на Деня на бесарабските българи, които се възобновяват през 1989 година по инициатива на дружество "Родолюбец", тук, в София, през последните години са се пренесли в Молдова и Украйна, като всяка година се отбелязват по подобаващ начин.

Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", София, България, поздравява всички българи от бесарабската диаспора с Деня на бесарабските българи и им желае много здраве, добро настроение, семейно щастие и творчески постижения в областите, в които работят.
 
Нека големият празник на българския дух все повече и повече ни обединява и ни прави по-силни и по-сплотени.

https://www.dveri.bg/

Hatshepsut

29 октомври - Ден на бесарабските българи

На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува "Свето Преображение Господне".

 Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам  Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора - домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници - преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират  духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия "Св.св.Кирил и Методий" /Народно централно училище в Болград/, учредена с правителствена грамота /хрисовул/ на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а "Свето Преображение Господне" е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната ни и културна история. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения - 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията, се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник - Ден на бесарабските българи. Нека съвременна България тачи спомена за своите сънародници, извършили подвига на преселението, поддържали вече два века жива връзката си с прародината, съхранили своята вяра, език, традиции, жертвоготовно подпомагали нашето Отечество в най-тежките периоди от историческото му развитие.

Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова - дружества, общини, училища, читалища. По волята на съдбата техните потомци са пръснати в цял свят - Русия, Казахстан, на практика всички европейски страни, Америка. Наш свят дълг е да съхраним връзката си с тях, те са наши най-близки сънародници, неразделна част от българската нация.

Нека 29 октомври винаги ни обединява и ни напомня за славното минало на нашия народ, за примера на бесарабските българи - пример на безусловна вярност към Родината.

http://www.borm-md.org/bg/node/653

Hatshepsut


Ден на бесарабските българи


29 октомври - Ден на бесарабските българи

Hatshepsut

Бесарабските българи познават България от предания и живеят с носталгия по своята прародина


Български общности има в почти цял свят. И ако едни са емигрирали, принудени от властта у нас или от липсата на перспектива след края на комунистическия режим през 1989 година, други бленуват за България, макар да нямат свои спомени за родината си, тъй като никога не са я посещавали. Става дума за бесарабските българи, които черпят знания за своята прародина от своите баби и дядовци, и ревностно пазят и предават българските традиции и обичаи, наследени от поколения назад. Правят го, защото това за тях е нещо естествено, с което не търсят нито показност, нито популярност. Повод да поговорим за тази етническа общност, живееща в земите на днешна Молдова и Украйна от 1820 година, е Денят на бесарабските българи, който отбелязваме на 29 октомври. Датата не е избрана случайно - на нея, през 1838 година, е осветен храм-паметникът ,,Свето Преображение Господне" в украинския град Болград. Построен е за пет години с помощта на 10 000 българи, които влагат своя труд за завършването му. Сто години по-късно, през 1938 година, денят официално е обявен за празник по идея на секретаря на местното патриотично движение ,,Отец Паисий" Димитър Тодоров.

Тази година честването на Деня на бесарабските българи преминава под знака на две годишнини - 180 години на Болградската катедрала ,,Свето Преображение Господне" и 160 години на болградската гимназия ,,Георги Раковски".



По повод празника на бесарабските българи в София беше открита една забележителна фотоизложба на фотографа Асен Великов. Озаглавена ,,Бесарабия - извор на красота и родолюбие", тя включва 30 фотографии, в които е уловен и най-малкият детайл от лицата и одеждите на заснетите герои. Това превръща всяка от снимките в своеобразна картина. Към всяка от тях е прибавено по едно стихотворение, написано на български език от бесарабски поети, подбрано от поетесата Таня Атанасова, чиито корени също са от тази област, поделена между две държави. Домакин на експозицията до 5 ноември е Етнографският музей в София.

Чрез срещата си с бесарабските българи на съборите им в Молдова и Украйна и подготовката на изложбата, посветена на техния бит, фотографът Асен Великов сбъдва една своя стара мечта, защото:

Аз видях нещо, което сме позабравили, от времето когато сме били още деца на село. Стана ми много приятно, защото те говорят много интересен български език, съхранен отпреди 200 години. Използват едни по-особени думи за майка, баща и човек. Основната част от преселническата вълна в Бесарабия е от сливенско-ямболския регион на България. Впоследствие разбрах, че от Странджа също е имало голяма преселническа вълна, но тя е подминала Бесарабия и се е заселила в Крим. При тях има една носталгия към родината, в която не са родени, но те имат един много приятен начин на живот и самият факт, че се определят като българи, трябва да ни накара да бъдем по-отворени към тях.

Безспорно е, че българските власти, трябва да обръщат по-голямо внимание на общностите ни зад граница, отчитайки не само причините наши сънародници да живеят в чужбина, но и създавайки условия за реализацията им у нас. Забележима промяна на политиката и отношението, спрямо българите в страни извън Европейския съюз например би била улеснената процедура за получаване на българско гражданство. Това ще позволи на бесарабските българи по-бързо и лесно да посетят своята прародина и, при желание, да започнат живот и работа у нас.


Снимки: Асен Великов



http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101037784/besarabskite-balgari-poznavat-balgaria-ot-predania-i-jiveat-s-nostalgia-po-svoata-prarodina

Hatshepsut

Празничен концерт по случай Деня на бесарабските българи

На 29 октомври 2019г. (вторник), Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" кани приятели на Празничен концерт по случай Деня на бесарабските българи със специалното участие на Илия Луков. Сценарият на концерта е дело на родолюбивата поетесата от Бесарабия - Таня Танасова-Тодорова.
Концертът ще се проведе от 18:30 часа в камерната зала на Читалище ,,Славянска беседа 1880" на ул. ,, Г. С. Раковски" 127.

На 29 октомври 1838 г. Храм "Свето Преображение Господне" в гр.Болград е осветен и този ден се чества като Ден на бесарабските българи от 1938г., възобновен през 1989 година по инициатива на дружество "Родолюбец". Добре дошли през настоящата 2019 година да го честваме заедно за 22-ри пореден път в София!
Вход свободен.



Фотокартина: Асен Великов. Пред храм "Свето Преображение Господне" в гр.Болград. Кадъра е от дигиталната изложба "Бесарабия-извор на красота и родолюбие", която ще е част от концертната програма.

https://www.facebook.com/events/1353681394809240/

Hatshepsut

Честит Ден на бесарабските българи!


Трипрестолният храм в Болград "Свето Преображение Господне"

На 29 октомври стотици българи в Украйна, Молдова и по света отбелязват своя празник - ден  на силата на българския дух и самосъзнание

Преди 200 години стотици семейства напускат България, но България никога не е напускала нашите сърца, а любовта към нашата прародина се предава от поколение на поколение, се казва в отворено писмо до медиите от Юрий Граматик, президент на  Всеукраинската обществена организация  ,,Конгрес на българите в Украйна" по повод Деня на бесарабските българи, който се чества на 29 оиктомври.

,,На този ден почитаме паметта на Александър Малинов, Олимпий Панов, Александър Теодоров - Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други учени, политици, военни и обществени дейци.

Запазването на българщината в условията на световната глобализация изисква много усилия и постоянна борба. За българите в Украйна постоянните връзки с родолюбиви организации, общини и администрации от България означава изграждане на мостове между двете държави.

За нас е важно тези връзки да бъдат по-силни и българите тук да усещат подкрепата от България. Сигурен съм, че докато звучи българска реч, докато се пазят традициите и се почита нашето минало, българщината ще пребъде където и да сме по света.

Скъпи българи, бъдете здрави! Нека силата на българския дух да бъде извор на нови идеи и нови постижения! Мир и благополучие на вас и вашите близки!" - се казва още в текста.

На 29 октомври (стар стил 15-ти) през 1838 г., бесарабският владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима освещава трипрестолния храм в Болград "Свето Преображение Господне".

Проектът за тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.

Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора - домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници - преселници, са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България.

Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.

Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират  духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.

Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище.

Това е прословутата Болградска гимназия "Св.св.Кирил и Методий" (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота (хрисовул) на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а "Свето Преображение Господне" е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност.

http://www.desant.net/show-news/37101